Отиди на
Форум "Наука"

glishev

Потребители
  • Брой отговори

    10135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    137

Отговори публикувано от glishev

  1. Още теми

    Британските острови, Галия и Германия в ІІІ-VІІІ в.

    (Това, разбира се, не е една тема - много са. Но това е формирането на важна част от средновековния свят.

    Иска четене на много неща - от Тацит до "Финсбургската битка".)

    Разпространение на християнството в Галия и Британиите преди германските нашествия

    Системата на съюзите на германските племена по лимеса в трети-четвърти век

    Римското и германското корабоплаване в Северно море

    Материалната култура на Ютланд, на Фризия и по бреговете на реките Рейн и Елба

    Първите сблъсъци на римляни и германи по Рейн и около Английския канал

    Багаудите и германите в съдействие

    Багаудите и християнството

    Християнизиране на Ирландия и преселване на част от скотите в Дал Риада

    Превръщането на Каледония в страна на пиктите и скотите

    Бритите в края на римското управление и навечерието на Adventus Saxonum

    Галия през ІV в.

    Образуването на британските анклави в Ареморика през V в.

    Формирането на бретонската, ирландската, Дал-Риадската и уелската Църква в изолация

    Формиране и динамика на саксонската хептархия в Британия

    Отношенията между англосакси, фризи и франки преди и след покръстването на Хлодвиг

    Образуване на фризийския съюз,

    Образуване на първите датски обединения в Сконе и Зееланд през V в.

    Покръстването на англосаксите и отношенията между англосаксонските и келтските църкви - въпросът за примата над Църквата в Британия

    Търговията в Северно и Ирландско море преди викингските нашествия

    Ирландските мисии в Германия

    Англосаксонските мисии в Стара Саксония при управлението на Карл I Велики

    Отношенията между Рим, франкската и англосаксонската Църкви - временен примат на галските епископи в Британия

    Отношенията между епископа на Тур и архиепископа на бретонците в Рен

    Манастири, дарения и харти в Хептархията

    Отношението на покръстените англосакси към езическото германско наследство - генеалогиите от Уоден в "Англосаксонската хроника" срещу гневното отхвърляне на "Саксонските песни" от Беда Преподобни

    Организация на Църквата в Хептархията

    Колко и какви кралства се появяват по различно време в т. нар. "Хептархия"?

    Образуване на Дал Риада, Стратклайд и пиктското кралство в днешна Шотландия

    Легенди и реалност в Ирландия. Колко крале управляват едновременно зелената Ерин?

    Литературата на саксите и бритите през VІІ-VІІІ в.

    Образуване на "националните" херцогства в Германия и отношенията им с Меровинги и Каролинги до Карл I Велики

    ---

    Всички теми са изключително интересни.

    Басейнът на Северно море е изключително интересен регион с богата история, пък и за нас тук това си е чиста екзотика.

    Ако намеря свободно време, бих драснал по нещо по Огюстен Тиери, първия том на Чърчил за англоговорящия свят, Англосаксонската хроника, Църковната история на Беда и епическите поеми: "Беоулф", "Финсбургската битка", "Уидсит".

    • Upvote 1
  2. Рънсиман пише, че край Трапезунд има сребърни рудници, които водят до забогатяване на царството на Комнините (щото, нали, малко е странно да му казваме чак империя). Самият град е издигнат на удобно за отбрана място, което го е предпазило както от селджукското, така и от по-късни завоевания - докато идва решителният Мехмед Фатих, разбира се.

    Доколкото знам, поне известно време след 1204 Давид и Алексий Комнини номинално са васали на Бодуен и Анри. А след 1261 трапезундските василевси май нямат особени проблеми с Палеолозите - приемат титлата "император на източните провинции" (все едно пак има западна и източна империя, но в по-малък мащаб) и всичко е наред.

    В някакъв период на по-сериозно укрепване на царството, Комнините имат доста активна политика по Черно море - завързват сериозни контакти с Грузия, имат завоевания в Крим...

  3. Горният постинг е безумен.

    Както и да е, алтернативката е добра като идея. Вероятно Левски би искал да отложи въстанието не за година-две, а за много повече. тоест, той би се радвал, ако (в случай, че не е заловен и обесен) "револцията" започне, да речем, към 1886. Дали през това време няма наистина да има много заловени комитетски хора, дали и самият той не би бил хнванат и обесен при друг случай, примерно, през 1874 или коя да е от следващите години - неизвестни много. Но да речем, че Левски успее да доживее началото на едно добре подготвено въстание. Може би някаква сръбска, руска и гръцка подкрепа не са немислими. Тук-таме малко оръжие, пари или просто подслон зад граница на лудите български глави. Ако въстанието се окаже популярно и мащабно, османците биха вложилимного повече усилия впотушаването му. Ако все пак някакви български сили продължат достатъчно дълго съпротивата (което би ожесточило още повече турската страна), тогава Русия така илииначе пак би използвала положението като повод за война с Турция. И събитията биха се повторили, само че не в 1878, а по-късно. Вероятно самият Левски би бил неудобен за Русия като твърде авторитетен водач. Но едно ми изглежда вероятно - българите биха имали реноме, подобно на това на сърбите и гърците, които хвърлят много сили в собствените си освобождения и западните Сили като Австрия и Великобритания не биха смятали новоосвободена България за нещо като филиал на Русия, както става в реалната история. В такъв случай България би имала по-сериозен шанс да не бъде орязвана на един алтернативен Берлински конгрес. Силите биха се задоволили с това да ограничат ролята на Русия в страната. А оцелелите въстаници биха имали огромен авторитет при съставянето на Учредителното събрание и правителството.

    Хрумва ми, че оттам нататък евентуалната Балканска война би била директно на Турция, Гърция и Сърбия (а защо не и Румъния) срещу българите, при което примерно към 1919 алтернативната България би излязла пак като реалната в 1919 - смазана и унизена. Още повече, че ще е имала и приблизително десет години по-малко време, за да изгради армията си и може би няма да е имала опита от Сръбско-българска война. Но пък може би би могла да разчита на някакви западни протекции и подкрепа - все едно алтернативната България е на мястото на реалните Сърбия и Гърция. В такъв случай Балканската (и Първата световна) война биха могли да изглеждат и доста по-различно за страната.

    • Харесва ми! 1
  4. Имам си лично предположение, с което не мога да обвързвам никого. По моему еретичните мнения, около които започват христологичните спорове, имат една обща черта - те имат за цел да разграничат отчетливо Бога от човека. В този смисъл не е случайно, че всички те произхождат от източните провинции: Сирия, Египет, Палестина, Месопотамия. За сирийското (семитско) население, макар и то да е покръстено, идеята за един напълно трансцендентен Бог е по-близка от тази за Богочовека. Точно както е при юдеите.

    Затова отначало имаме ерес, която подчинява Сина на Отца.

    Когато тя е оборена, отхвърлена и осъдена, се появява нова ерес - тя пък подчинява човешката природа на сина на божествената Му природа.

    В семитското религиозно съзнание между божеството и човека има пропаст. Христос или не е Бог, или не е човек, средно положение за сирийските поданици на империята няма. А и двете крайни положения са осъдени като еретични, защото на ортодоксалните и доста философски настроени теолози им допада тъкмо сложната концепция за Богочовека с две воли и две природи.

    Този местен, чисто ориенталски трансцендентализъм води по-късно и до иконоборството, струва ми се (неслучайно това става след завоеванието на арабите, които също са семити и трансценденталисти; има податки, че в Сирия и Палестина местните християни в първите месеци на завоеванието не могат да решат дали нашествениците от пустинята са друговерци или също са християни, макар и еретици, разбира се). И е съвсем естествено, че иконоборството тръгва от същите земи. Толкова по-необикновена е появата на фигура като свети Йоан Дамаскин тъкмо в Сирия, при това - в самия халифски двор.

    Разбира се, такава позиция може да мине през много уточнения.

  5. Да, всичките са си нормални молитвени надписи. Такива неща се срещат. Може би надписите са поставени от някого, който е искал да увековечи паметта на близки покойници, докато е строил черквата. Или пък това са имената на стари ктитори на храма от предишен етап на строителството.

    След Цона (би могло да бъде и Чона) и Петко от първата снимка, пак с въвеждащото "упокой" са имената "Стоя" (може би Стою или Стоян в именителен падеж) и Илия, Георги и Минко, Никола и Митар (вероятно от "Митре" за Димитър). Интересно, че в надписа има малка носовка и някои пообъркани букви. За да се разграничат еднакво издълбаните "н" и "и" в "Минко" и "Никола", над втората буква в съчетанието е издълбан циркумфлекс, подобен на гръцкото извито ударение. Само дето в единия случай сричката е "ни", а вдругия - "ин" обаче на каменоделеца или му е било все едно над коя точно буква ще сложи циркумфлекса, или просто в единия от двата случая е сбъркал.

  6. Доста добро изложение. И аз смятам, че "Сурсувул" е коруптирана форма на "ичиргу боил". Може би по-коректно би било "чръгу боила", но не бих навлизал в подробности по темата. И не бих се хвърлял веднага върху приликата между нашето съвременно "черга" и някогашното "(и)чиргу боила". В етимологиите първото хрумване често е грешно. Трябва си езиковедско разнищване. И понеже съм си привърженик на тюрко-алтайската теория, ще уточня: от тюрколог. Накрая може и да излезе нещо от идеята за "чергата", но не бива да се прибързва. Дали у Бешевлиев няма нещо по въпроса?

    За отъждествяването на ичиргу боилите Георги и Мостич също съм по-скоро скептик, но с интерес бих прочел някой и друг аргумент по въпроса.

  7. Твърде дълго време в родната наука беше пренебрегвана икономическата страна на проблемата за покръстването на България.

    Днеска ние требва да кажеме, че недооценяването на тая проблема и подменяването на истинските, икономически, причини с фалшиви - от военно или дори субективно-религиозно естество, както изтъкваха историците-идеалисти - беше напълно преодоляно. Ние не можеме да не се съгласиме, че личността на хан Борис като гениален вожд и учител на тогава прогресивната феодална върхушка имаше огромен принос към влизането на нашата страна сред цивилизованите народи, което влизане в тогавашните обстоятелства ставаше с цената на една литургия (викове "Браво!", ръкоплескания и смех). Не, по това ние не спориме! Само обръщаме внимание, че гениалността на хана се прояви не там, където идеалистите я търсеха. Сега следва да разгледаме в какво точно се прояви тая гениалност.

    На науката е известно, че нашите прадеди - прабългарите - беха степен народ. Тикани насам-натам от съдбата и от обективни исторически обстоятелства, те стигнаха до днешните земи на нашата хубава страна и тука се заселиха. Те свариха на место вече установилите се мирни славянски племена. Между двата народностни елемента по най-естествен начин беше сключено едно изключително прогресивно за времето си споразумение, което след междинен период на българско нападение и славянска отбрана (предизвикан от езиковата барера и от козните на международната, тоест византийската, реакция) премина в нападателно-отбранителен съюз. В съюза справедливо беха разделени задълженията. Така българите осигуряваха отбраната, нападението, вътрешния ред, организационната работа, събирането на държавните данъци и културно-просветната част. Славяните на свой ред се грижеха за високи земледелчески и животновъдчески добиви, развиваха занаяти и изобщо стопанството.

    Докато българите живееха в степите, те беха и непридирчиви към храната си. Едеха козе месо, защото козата е животно, което може да живее и от тръне. Понекога българинът се прощаваше със стария си и болен кон и, така да се каже, сам започваше да носи оня, който бе носил дотогава него. Тоест, конят се превръщаше на конски салам или пастърма, като археологическата наука безспорно доказа, че тия два артикула на прабългарската лека хранително-вкусова промишленост последователно са се съхранявали в дисаги в годен за консумация вид, а сетне в българския стомах, в полусмлен вид. В степите козите стада и табуните беха под заплахата не само на грабителски чужди племена, но и на вълци. Мерките срещу това тунеядно животно стана причина прабългарите да включат в религиозния си живот убиването на вълка или на неговия роднина кучето като нужен елемент за просвещаването на младежта в главните насоки на противовълчата борба. Така сред българите се появи жертвоприношението на куче.

    След сключването на българо-славянския съюз новите реалности на живота изискваха промяна в бита на славяни и българи еднакво. Славяните излезнаха от гори и блата, спреха да се хранат с желъди и папур и да живеят в землянки. Това донекъде стана с помощта на българските просветни дейци, които разясняваха, че да се копае землянка в блато е от нищо неоправдан риск. Както казахме, славяните се превърнаха в съзнателни труженици. Българите пък, които поеха организационната част, както вече казахме, също промениха своя начин на живот. За повишените им умствени усилия сухото козе и конско вече беше недостатъчно питателно. С усядането на народа на постоянна територия и с усилената работа по изграждане на българо-славянската държава по-тлъстото овче месо се наложи като главен източник на полезни белтъчини за средния българин. Появяването на големи стада овце у нас тури началото и на вълнено-текстилната промишленост, от което смъртността зиме спадна, а консумацията на овче от това, естествено, пак скочи. Овчерят стана гръбнак на България!

    И тук борбата срещу вълка като основен вредител по овцете доби своето централно значение. Славяни и българи рамо до рамо пазеха своите стада от хищника. Прогонван неведнъж от България, вълкът обаче намираше убежище във Византия, където намираше добър прием (византийците отдавна беха минали на свинско, а вълк в кочина не влиза) и отново преминаваше границата, за да руши народното дело. В духа на религиозно-просветната си практика, българите жертваха куче след куче като пример пред младите как требва да се унищожава и роднината на кучето - вълкът. Това обаче имаше пагубни последици за народното овцевъдство. Както е известно, вълкът козината си мени, нрава също и става най-добър приятел на човека и на неговата овца. Кучето е враг на вълка, от роднинството си с него се срамува и еде хлеб и млеко или каквото друго овчерят му даде, а не овче месо. Не знаейки това, българи и славяни сами се лишаваха от своя естествен съюзник кучето. Те виждаха само външната прилика, а не усещаха същностната разлика и от това страдаше както народното стопанство, така и управлението на България. Овчето започваше да не достига, а това породи спекула, рушветчийство и други пороци. Освен това без овче ръководните кадри понякога се връщаха към козето и конското, а от неговата сухота и малка хранителност залиняваха. Византийците се възползваха от тая слабост и започнаха смело да нападат България. Положението стана критическо.

    Тая развала вече взимаше застрашителни размери, когато хан Борис, който имаше богати наблюдения върху развитието на овчерлъка в международен план (баща му хан Пресиян го беше изпращал като младеж при сърби, франки и други народи със самобитна овчерологическа школа) събра на съвещание чобанбоила Йефтай, джелептаркана Баян и други изтъкнати представители на българското овцевъдство. На това историческо съвещание правилно беше очертана благотворната роля на кучето като крепител на овчерлъка, беха приведени примери от международната практика. Реши се да се преустановът всекакви жертвоприношения на кучета, за да нарасне популацията им у нас и да могат те да влезнат на въоръжение в ханските кошари. С цел бързото внедреване на този полезен помощник на човека в борбата с хищниците и разясняване на обстановката сред масите, колобърът Есхач беше произведен в новосъздаденото звание кехаябагатур и пратен да действа по задачата.

    Тука обаче изникнаха непредвидени от хана и съратниците му трудности. Българи и славяни не верваха на новото учение за полезността на кучето и продължаваха да виждат в него преокосмен вълк. Те масово жертваха нещастни хрътки, пинчери, булонки и помияри, а през това време вълците разсипваха основите на българската мощ. Във Византия радостта беше такава, че император Михаил ІІІ заповяда началниците на варяжката му стража да се повълчат до един. Така се появиха хора с имена като РодУЛФ, УЛФгар, УЛФила, ГарУЛФ и др., и пр.

    Тогава ханът разбра, че времето на старата бащина религиозно-просветна система вече е отминало, щом нейните традиции се явяват спирачка, а не двигател за народния прогрес. Той ясно виде, че само смяната на религията можеше да спре безпрестанното кучеубийство и унищожението на българската овца.

    По онова време основните прогресивни религии беха мохамеданството, юдаизмът и християнството. Борис не искаше да налага некоя от първите две на своя народ, защото те забраняваха еденето на свинско, а ханът беше наясно, че свиневъдството е следващият етап от стопанско-управленческия прогрес на човека. Той мъдро виждаше, че покрай избора си на вяра и неяденето на свинско хазарите беха отслабнали и в скоро време щеха напълно да изчезнат от лицето на историята. Пред него беше и примерът на Византия, чието превъзходно свиневъдство я правеше една от големите сили на епохата, а управниците й - хитри, защото свинското е по-хранително и укрепващо умствените способности дори от овчето. Разбира се, и дума не можеше да става тогава да се прескочи овцевъдният етап и да се премине направо към свиневъдство. Това оставаше в бъдещето, когато историческите обстоятелства щеха да доведат до назрелия момент (както и стана, когато свинарят Ивайло пое държавното управление).

    Именно така и никак другояче се стигна до гениалното решение на хан Борис да се приеме християнството у нас, което изобщо забранява жертвоприношенията и позволява еденето на всекакъв вид полезно стопанско животно (изключая многострадалното куче). Впоследствие реакционните кучеубийствени родове беха премахнати, овчерлъкът укрепна неимоверно, а България достигна златен век при управлението на Борисовия син Симеон.

    • Upvote 3

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...