glishev

Грешиш glishev, виж в споменатия източник на А. Съботинов, но всъщност за първи път го четох от Лъчезар Станчев -не помня как се казваше публикацията, а иначе е превод на Т. Томов. Може би прибързваш с изводите, те и други са писали по темата!

Кое греша бе, човек, старофренският текст е до мен, а невероятно странното издание на Станчев от "Ариел" - също

Я си отвори българското издание на "Песен за Роланд" от библиотека "Ариел" от 1985 на стихове 3227 (стр. 141) и 3244 (стр. 142) съответно за "арменци" и за "Самуиловото племе". Вижда се, че "Песента..." нито ги обявява за идентични, нито знае кои са и на това отгоре, точно както ти казах, обявява и тях, и куп други народи за съюзници на "Марсили, сарацинът сарагоски цар". Айде не ме прави на луд, щото пак се излагаш. А и ти казах, че на "Песента" можеш да разчиташ за информация, колкото на вестник "Труд".

Рицарю, ти още не си стигнал до краен радикализъм Чел съм едного, който пише, че Христос е живял в България, София е Йерусалим, а Витоша е Голгота. Първите християни са българите, а не евреи, абисинци, сирийци и арменци, камо ли някакви си гърци и римляни.

И аз съм местен патриот на Софийското поле, ама чак пък толкоз...

Яки са

Хайде, хайде, Армандо, ти сигурно от мен си чул, че изобщо се споменава за Самуил в "Песен за Роланд"... А и там пише, че Самуил е мюсюлмански владетел, притекъл се на помощ на емира на Сарагоса по времето на Карл Велики. Страхотен извор за армено-българските отношения, няма що

Впрочем, мога ли да ти казвам "Армендо"?

Българи се споменават в част 209, ст. 2921 - заедно с унгарците и саксите, че дори и с римляните () като съюзници на маврите... И арменци се споменават (3227). То траките, грузинците, сърбите/сорбите и лютичите също се появяват все като мавритански васали и съюзници, изобщо авторът на "Песента" е от най-достоверните извори, да знаеш.

В такъв случай този парик Лазар може дори да мине за добър поданик - щом се е обърнал към императора за защита на интересите си вместо да го удари на разбой по хълмовете.

Между другото, любопитна история. Изглежда, че горкият Алексий Комнин непрекъснато трябва да е имал вземане-даване с българи - ту гори Василий Врач, ту изслушва петиции от Лазар и съселяните му, пък и по това време Византия - това е общо взето Балканският полуостров, та България може би е придобила относително голяма тежест в империята или каквото е останало от нея.

А Теофилакт Охридски, макар православната Църква да го възхвалява, никак не ми е симпатичен. Отчайващо скучен тълкувател на Апостола, а и, доколкото си спомням, автор на неприязнени писма по отношение на диоцеза си (може и да греша). А както изглежда и доста алчен администратор.

Не е лошо казано, но не знам от какво следва, че думата "българин" е имала толкова неприятно звучене във византийска употреба.

Проповядвал ли? Да не е бил поп?

Е, опонентите да се утешат - ето, скоро руските военноморски сили се проявиха точно по тия места. Само да не вземат пиратите да отвлекат "Дръзки", че да трябва да идва "Хамидие" да го спасява

Косово все пак не опира в морето, а и на информациите, давани от Божо, трябва винаги да се гледа скептично.

Злобеете на дребно, колега Някои се справяме и без чалга.

За съжаление Вагнер ужасно ме изнервя

Да участваме! Пратете и другия ръждив танкер - турете му и черешово топче отпред.

Тия полусляти конструкции като "теоретико-ментален", дето са по пет на но... на ред в професоровата проза, просто ми вадят очите.

Г-н професоре, не че си защитавате чак толкова зле тезите, ама много лаете между аргументите. По-кротко, по-приятелски, по на майтап и даже да бяхте отявлен графоман, пак щяхме да Ви се радваме. То не може швейцарски шоколад в амбалажна хартия, иска си станиолче.

Супер, явно е амбициозен замисъл

Аха, Бонифаций и Енрико Дандоло тогава биха могли да са съперничещи лидери на североиталиански фракции (залагам на Енрико). Но Фландрия и Ено определено не са Холандия - по-скоро Белгия в някакъв смисъл. В Холандия, Фризия, Брабант и Зеланд трябва по онова време да има други мощни графове.

Като казах Брабант - ето ти още един за "холандската фракция" - Милон льо Бребан, иначе и той е бил нещо като дипломат на Латинската империя.

Обаче така ви става много неисторична играта - като няма поход, няма Латинска империя, няма Никейска, няма Трапезунд и Епир, няма Солунско кралство, няма княжество в Морея, Венеция не държи Крит... остава някаква абсурдно голяма Византия, с която добър играч сигурно би могъл да спуха Иконийския султанат, България и Сърбия, а после стой, та гледай.

- Teodor, commander of 300 selected warriors who escorted the relics of St. Filoteya to Tarnovo in 1205. "A man reverent and honest, pious and loyal as none other, brave in war and beautiful in stature", has a cataract on his left eye (later healed by the relics).

Може би "handsome in stature" или "noble in aspect" би звучало по-добре. И е Theodore.

Силистра я дължим и на англичаните, които също се съгласяват да бъде върната Южна Добруджа на България. Затова след войната си я запазваме.

Глиш, Дания няма как да иска обратно Шлезвиг-Холщайн, защото го получава от немците след плебисцит след Първата световна война.

То и Сталин се съгласява, но за мен водещата роля тук е на нацистите.

За Шлезвиг може и да си прав, но въпросът дали Дания има претенции към Германия е поставян. Ще трябва да погледна някоя популярна информацийка да видя що сбърках.

След като зарязах мавритано-франкския конфликт след битката между германските съюзници и емира на Шартър и родих идеята за Рейнска България, ми се ще да нахвърля една алтернативка и за евентуално по-малко пародийно проникване на българите до Рейн.

Първо: да очертая възможностите във времето.

Българите биха могли да се появят на запад, при това чак в Галия, за първи път заедно с войските на Атила, владетеля на хуните, може би като част от войските на неговия голям племенен съюз, тоест още в средата на V в.

Спорадично българи биха могли да се появяват като част от аварските сили, плячкосващи из Бавария и/или като наемници във византийските войски в Северна Африка, Сицилия, Сардиния, Италия и дори Испания при Юстиниан Велики и наследниците му, значи през по-голямата част от VІ в.

Знаем за дружеските отношения между Ираклий и Кубратовия чичо в началото на VІІ в.

Ето ни сега, грубо казано, около средата на VІІ в. Българският владетел Кубрат току-що е починал. От изток хазарите притискат българите. Различните племена се канят да се разпръснат - всяко по свой път като по този начин разкъсат съюза, създаден от Органа и Кубрат. Някои родове и племена предпочитат за свои владетели роднини, по-точно синове на покойния владетел. Тук трябва да започнат разликите с историческите факти.

Вместо различни вождове да поемат властта над част от българите и да тръгнат всеки в своя посока, един от тях, наречен Исперих бързо се налага с решителни действия над съперниците си (които може би са му и братя). Не става дума за междуособици, а за поредица от бързи набези, завършили с убийства. Сплашени от проявата на неочаквана агресивност, повечето родове приемат властта на новия кана сюбеги. Малцина роднини на убитите вождове забягват при хазарите, където започват да кроят планове за реванш. След няколко неуспешни схватки по Дон с настъпващите хазарски сили Исперих преценява, че крехкото единство на българите не може да съперничи на хазарскта мощ и заповядва сбор на всички големи родове с все колите, ценностите, робите, семействата, конете и добитъка. Всичко ненужно е изоставено или заровено. За последен път са извършени приношения над гробовете на почитани прадеди, родоначалници и владетели. Под страх от хазарско завоевание българите започват бавния си поход в търсене на нова родина със силен авангард и ариергард. Може би трябва да уточня, че според мен ако походът започва ок. 655, то Куберовите заселвания в Македония и Алцековите в Италия (след сблъсъка с Дагоберт в Бавария) вече са се състояли - може би още в началото на трийсетте години.

Опа, извинявайте, ще продължа по-късно, че се налага да стана от компа в момента.

Ми то това си е данайски дар . За нула време трудещите се и от западната част щяха да се обединят, а без помоща на НАТО.... Както знаем то и Хрушчов предложи щом НАТО се бори за мир и СССР да влезе там, но "тъпите" западняци и това отхвърлиха .

Това казвам и аз

Ами от латинската Константинополска империя можеш да включиш:

Император Бодуен, граф на Фландрия и Ено

брат му Анри (Henri), регент на империята в 1205,

Бонифаций, крал на Солун и маркиз на Монферато докъм 1206,

Рембо дьо Вакейрас, рицар на Бонифаций и поет,

Уберто, граф Биандрате, сенешал на Солунското кралство,

Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампания и на империята в игровия период,

Гийом дьо Вилардуен, сеньор на Морея (Пелопонес), венециански васал,

Анри дьо Валансиен, капелан на регента Анри,

Томазо Морозини, латински патриарх на Константинопол,

Конон дьо Бетюн, посланик на империята,

Пиер дьо Дуе, знаменосец на рицарицари те на императора,

Пиер дьо Брасийо (или Брашьо), съветник на императора,

граф Луи дьо Блоа, загинал в 1205 при Одрин,

Енрико Дандоло, дож на Венеция, починал в 1205 след битката,

Рение дьо Три, дук на Филипопол в 1204,

Ансо дьо Кайо,

Гадул,

Алар,

Лиенар дьо Елем, дошъл от Йерусалимското кралство (това са по-дребна ръка рицари),

императрица Маргарита Унгарска, вдовица от втория брак на бившия император Исак ІІ Ангел, женена за втори път за Бонифаций, майка на сина му Димитър, наследник на Солунското кралство.

Византийците няма да са по-малко, но може би най-основните наистина са:

Исак ІІ Ангел, бивш император, върнат за малко на власт в 1203 от кръстоносците,

Алексий ІІІ Ангел, свалил брат си Исак и царувал до 1203,

Алексий ІV Ангел, син на Исак, царувал за малко заедно с баща си в 1203,

Алексий V Мурзуфл, свалил Исак ІІ и Алексий ІV в 1203, избягал в 1204,

Теодор Ласкарис, избран за император в 1204, избягал в Никея в Мала Азия, където основава ново владение,

Алексий Комнин и Давид Комнин, братя, васали на император Бодуен, основатели на Трапезундското царство,

Мануил Камица (нищо, че е бунтовник, византиец си е),

Никита Хониат, велик логотет на Византия при Алексий ІІІ, Алексий ІV и Алексий V, после при Теодор Ласкарис в Никея,

Михаил Ангел Комнин, основател на владение в Епир след 1204,

Леон Сгурос (Лъв Сгур), владетел на Навплион в Пелопонес.

Справката не е нито идеална, нито достатъчна, но за начало - толкова. Кажи дали това ти върши работа.

Панцергренадир, така си е - е, средновековните войни не могат също да се обясняват с такива относително нови концепции, но иначе за Англия има такъв израз: "Британия няма вечни приятели и вечни врагове, тя има вечни интереси".

Не са особено революционни, да - контрареволюционни са си

Иначе си прав, разбира се - естествено, че соцът се бие в гърдите с борбата си за мир и изобличава войнолюбивите империалисти. То аз друго и не твърдя.

Мирът се пропагандира, но винаги - като "борба за мир", което според стария лаф е все едно "чукане за девственост".

"Знаме на мира" е някакво късно и странно образувание на соца и никак, ама никак не се връзва със затвореното и пропагандирано срещу "врага" социалистическо общество. Лична особеност на принцеса Люси, бих казал. Както твърди старият комунист Борис Делчев - нейното не е комунизъм.

Тя дори изпреварва появата на Горбачов на власт и неговите успокоителни мерки за "мирно съвместно съществуване", "разведряване" и "преустройство" (кавичките са, за да отграничат термините, а не заради ирония - не влагам такава). От това голям фен на Людмила Живкова няма да стана, но фактите са си факти.

Впрочем, предполагам, че оцеляването на нейните идеи след 1985 се дължат косвено на идването на Горбачов на власт. Интересно - дали има спад в бюджетите и дейността на "Знаме на мира" и другите й начинания в 1982-1985? Това би било показателно.

Елемаг, не казвам, че е било възможно да се спечели войната, а че ми се иска да е можело.

Дорис, и двете ги има в днешна Европа - и безхарактерността, и хуманността. Не ги смесвам, не съм човеконенавистна реакционна твар, просто си е факт. Примерно движението срещу смъртните присъди е благородно и хуманно(макар да не споделям идеята му) докато стремежът към грижа за всички имигранти без документи и смесването на търпимостта с толерантността за мен е безхарактерно и вредно... Добре де, точно човеконенавистна реакционна твар съм си, дори открито въздишам по невъзможната немска победа И понеже такъв като мен би бил невъзможен в 1950,а днес никой не ме води към Белене, наистина трябва да заключа, че Европа е станала по-приятно място за живот

КГ, това за предложението на Сталин за обединяване на Германия, стига тя да не влезе в НАТО, е истина.

впрочем, почти по този начин изглежда старочешкият - нещо като (моравска редакция на) старобългарски на латиница

Не ме учудва Може би бих могъл да прочета нещо на старочешки. Ако ти е попадала "Разходката на пан Броучек из ХV столетие" на Сватоплук Чех, там една страница от диалога в българското издание беше преведена почти на старобългарски (преводачът се е хилил, докато еработил, сигурен съм), а следваше и коментар с унищожителни думи на автора относно писателите, които умишлено архаизират речта на героите си. Отлично четиво. Кой знае как изглежда старочешкият в оригинала на романчето. Kako moz'ec' s'e pisac'...

Ти сигурен ли си че си българин и че имаш необходимото и достатъчно национално чувство, за да се занимаваш по подобен начин с тази толкова деликатно-интимно и собствено българска материя?

Христе помилуй, такова изречение само изпод автохтонски пръсти е изплувало досега на монитора ми! Тц-тц-тц, сигурно и Рънсиман не е имал право да пише "История на Първата българска империя", щото не е българин. Докъде стигнахме, професорите-поддръжници на тюрко-алтайската теза да се изказват като пишман-патриотари и автохтоноиди... Почитаемий г-н професоре, убеден ли сте, че не сте таен агент на немита автохтонска централа*? (Ето и аз се повредих, толкова съм разтърсен, че вече и сам почвам да вярвам в анти-тюркска конспирация, целяща да прикрие славното ни родство с благородните азиатски завоеватели - включително и чрез пробутване на слаби автори в защита на тюркската теория.)

----------------------------------------------------------------------------------

*Тоест БJуРМ-овска. Само в Скопие автохтонщината има чак официална централа. Б. а.