каскадьора

Имат си и страница: http://en.wikipedia.org/wiki/South_Sudan

Ам` че ето още една думичка бе: възгласа при скачане оп, хоп. Какво е общото с английското up: "нагоре", някой ще каже ли?

То може и да не е келтско, ами да е към прабългарските, не зная.

Да, изразих се неправилно за технологията - имах предвид, че е неочаквана за неандерталците, не за сапиенсите.

Щом не са откривани досега неандерталски костени игли за шиене, вероятно няма да бъдат открити и значи неандерталците не са шиели. Те са изготвяли кожените си дрехи по друг начин. Може да са ги увивали някак - примерно както се увива древногръцки хитон или индийско сари

Всъщност може да не е така и въпреки липсата на игли неандерталците да са "шиели", макар и грубо. Пробиването на дупка за прокарване на връв през нея може да стане и с шило. Така предполагам е възможно да се получат сносни и функционални кожени дрехи, макар не много елегантни от сегашна гледна точка. За тази възможност трябва да се изкаже някой шивач.

А дали неандерталците са правили точно така, засега не се знае.

Но има и други начини за оформяне на облекло с помощни средства - може да се ползват някакви върви за пристягане на кожените парчета. Ето една художествена интерпретация на подобно нещо - макар и да не е отразен светлия цвят на неандерталците, за което тогава не са знаели, картината според мен е доста натуралистична:

Източник - http://www.donsmaps.com/

Между другото от ранните слоеве на модерни хора в Европа са известни малко костени игли. В голямо количество те се появяват към края на ледниковия период. Което означава, че може "модерните" също да са минавали без щиене доста време. Предполагам, че ако имаш налице дебела, с дълга козина мамутска кожа, няма да придирваш за финес и други подобни глезотии Което ме кара да се питам дали необходимостта от шиене не е станала по-голяма с намаляването на едрите тревопасни животни и липсата на много възможности да се правят дебели топли дрехи с малко усилия...

По-трудно е правенето на обувки според мен.

Почему русское слово алтарь происходит от латинского "altarium" (по-немецки и по-французски altar), а не от греческого бомос?

Между другото има като че ли известна тенденция това понятие със закъснение да се повизантийчва: в археологическата литература редовно се употребява думата "бема" за олтара на разкопаните църкви. Наистина само за раннохристиянските, но пък сигурни ли са на какъв език е говорило местното население? Може да е нормална научна практика, не зная. Как е в други страни?

Неандерталско поселение близо до полярния кръг:

Останки, намерени близо до северния полярен кръг и характерни за Мустерската култура, са датирани с възраст 28500 години, с което мястото вероятно е едно от последните убежища на неандерталците.

То е и най-северното откривано досега неандерталско поселение. Находката е направена до селището Бизовая в република Коми, до река Печора и до планината Урал от интердисциплинарен екип от френски учени съвместно с норвежки и руски учени.

Досега мустерската култура се смятала за архаична, т.е. за предхождаща културата на модерните хора в Европа. Изглежда, че тя хилядолетия съществува заедно с къснопалеолитната култура са съвременните хора, като на практика е изключена възможността нейните автори точно на това място да не са неандерталци.

Досега откритите следи на тази култура са на поне 1000 км. на юг.

Източници: http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/12/2011/last-neanderthals-near-the-arctic-circle, http://www.sciencedaily.com/releases/2011/05/110513112527.htm

Ако някой е имал съмнение, че неандерталците са се обличали, според мен именно сега трябва да изостави съмненията си.

Обличали са се, и то добре, за да оцелеят на този кочан Само че едва ли някога ще стане ясно как точно са го правили. Вероятно много различно от модерните хора заради различното им мислене, подобно на странния начин, по който са правили дръжки за каменни инструменти от стопена брезова смола, за което научихме по-назад в темата - нещо невиждано при сапиенсите и като че ли технологично неочаквано, особено за тях.

За да стигнат толкова на север, може би са се придвижвали по планината, като са търсили убежище в пещерите като тяхно предпочитано или единствено място за усядане, за което говорят откритията досега. Не се сещам за сигурно неандерталско поселение от изкуствени съоръжения вън от пещерите, макар че в тях има следи от преграждане и поставяне на навеси. Може би няма да се открият подобни следи в околностите на мястото и въобще в големите равнини в Евразия, а ще ги има само в и близо до планините. Във всеки случай това оцеляване на север е сериозно постижение!

1. Почему русское слово церковь созвучно латинскому cyrica (круг верующих), а не греческому эклесия, откуда французское "eglise"? Греческое название перескочило в латинскую Францию, а латинское перенеслось из Рима в Россию!

2. Почему русское слово крест, как и польское крыж, происходит от латинского crucifixus, распятие, а не от греческого его названия ставрос?

3. Почему русские священники в летописях всегда называются попами (древнерусское попъ), как по-английски и до сих пор называется римский папа "pope", да и само русское название "поп", очевидно, лишь искажение слова папа? Ведь если б священники пришли к нам из Византии, то они и назывались бы, как и там, только иереями. Название поп сохраняется и сейчас в народе и в светских отношениях!

4. Почему русское слово пост (старославянское постъ) того же корня, как немецкое fasten, английское fas, латинское fasti - судебные дни, тогда как по-гречески пост называется нестейя?

5. Почему русское слово алтарь происходит от латинского "altarium" (по-немецки и по-французски altar), а не от греческого бомос?

Всички тези въпроси напълно запазват смисъла си, ако навсякъде "руско" бъде заменено с "българско". Защото България преди Русия попада във "византийския кутурен кръг", нали така?

Не зная точно как Фасмер датира появата на въпросните явления "след втората половина на 9 век", но според мен всички подобни понятия не са претърпявали промяна в сатробългарския език и в църковния живот. Те не са били възприемани първо гръцки или с друг непознат произход и след това да са били сменени с известните днес. Така че вероятно се очертава източникът на тези така наречени църковнославянски понятия, и това в никой случай не е нещо сензационно.

Що се отнася до `оцет`, това според мен влиза в друга категория - на думи от ежедневието, в случая конкретно от кулинарията, които може да са заети по разичен път, ако има заемане.

В друга тема споменах за думата `сок` и приликата й с латинското `sucum`, но все още не сме разбрали на какво се дължи това.

Сигурно има и други подобни.

може да се замислим дали всъщност освен гайда има и други дълбоко навлязли в битани и считани за "изконно български" думи, които да са с келтски произход?

Мисля, че има подобни, но дали са точно с келтски произход...

Например интересна е думата локва: прилича ми на английското lake, гелското loch, испанското lago, и т.н. - значение `езеро`.

Към предния ми въпрос горе: на аборигените и техните предшественици очевидно винаги са имали нужда от `потъмняващ` ген, ако не са се отдалечавали от тропиците. Но ако все пак този ген е различен от "оригиналния" африкански (ако е имало такъв), това най-вероятно значи, че той е бил подменен по пътя. Как - ами именно като новият ген е бил взет от някакво заварено население.

По този начин тъмните югоизточноазиатци по принцип не се различават от прекалено светлите европейци - и в двата случая времето за такава промяна е недостатъчна, а всичките са взели съответните гени "наготово". Само че при едните резултатът е изсветляване, а при други - потъмняване; по-точно запазване на тъмния цвят при промяна на начина на постигането му (?).

Впрочем австралийците имат ли неандерталско наследство подобно на европейците и източноазиатците?

При албиносите генът е счупен напълно и изобщо не произвежда меланин. При африканците си работи нормално.

Какво говори фактът, че албиноси се срещат сред африканците, докато в Азия ... поне по мои наблюдения въобще няма. Не съм сигурен дали е така наистина, но негри-албиноси съм виждал както наживо, така и в мрежата/ТВ - където предполагам е бил един и същ индивид, защото става дума за албинос сред пигмеите Бака в централна Африка(!!!). Докато сред монголоидите - където и колкото съм виждал, албиноси няма. Ако това е така, какво излиза - при тях "повреждането" на африканския ген е по-значително, отколкото при всички други?

Как може да се обясни това и защо при монголоидите го няма или е много по-рядко пълното "счупване" на албиносите?

За разлика от индианците, папуаси и аборигени са заселили австралия/папуа преди около 50 хил. г., което е доста време - и при тях тоя ген е "поправен" от мутациите, за разлика от индианците

Предшествениците на аборигените губили ли са въобще някога този ген? Те най-вероятно са се придвижвали на изток недалеч от южното азиатско крайбрежие, като така не са напускали тропиците.

Никъде в съобщенията и многото материали за Homo floresiensis не се споменават откритията на остров Ява.

Тамошният Homo Erectus стои като някаква забранена територия - никакво позоваване до момента, макар и бегло, в информационния поток за последните важни находки от Югоизточна Азия. Останките на двата вида са намерени на недалечни индонезийски острови и затова лесно се забелязват поне повърхностни прилики - островна изолация, вероятно последни оцелели представители на вида недалеч един от друг, възможен контакт между различни видове човеци, включително с модерни хора.

Даже да се приеме далечното датиране на еректусите, пак може да се правят аналогии и после да се стигне до поставяне под въпрос на някои приети факти.

За Homo Erectus се говори само като възможен предшественик на Homo floresiensis и толкова!

Много интересно!

Да всеки си защитава теорията и си печели облагите от това.

Това е сериозно изказване, или изпускане ... Има признаци, че някои пишат - по-скоро манипулират - професионално.

Едва ли някой ще каже какви са облагите и кой ги дава

Въпроса е в това доколко тези преселници са повлияли културно на местното население на Балканите и как? Разтворили са се безмълвно или...?

Според мене "преселване" може да е условно в случая - може напусналите Чатал Хююк и Хаджилар да не са се озовали на Балканите внезапно, като хванали бърз влак, а по пътя да се е случвала дифузия със завареното по места население. И при пристигането си в Европа вече да са били различни културно и етнически в сравнение с анатолийските си предшественици.

То трябва да е било нещо като по-късното "велико преселение на народите" - взаимодействие от типа на падащото домино, при което става верижна реакция на всякакви нива. Но дали фактите показват нещо подобно е друг въпрос

Малко след края на Чатал Хююк се появява селището при Хаджилар и то очевидно е негов приемник.

Обаче почти няма материали за Хаджилар, рядко ги споменават заедно с Чатал Хююк като неолитни селища.

Находки от Хаджилар:

от http://www.runitravel.com/2012/01/14/%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BD-%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%85%D1%8E%D1%8E%D0%BA-%D0%B8-%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5/

Откривателят им Меларт предполага, че след края и на Хаджилар населението му мигрира към Балканите (източник: "История на изкуството", Д.Г. Димитров).

Всъщност Чатал Хююк е бил специализиран в производството и износа на обсидианови инструменти - чрез изследване на материала били идентифицирани такива инструменти, попаднали по търговски път далеч от града. За съжаление в момента не помня източника.

В такъв случай Чатал Хююк може да се нарече и "минно селище", но зависи от дела, който са заемали в икономиката на града различните дейности - земеделие, лов и каменна индустрия.

Може нищо от тях да не е преобладавало, или пък това да е било на периоди според климата и търсенето на подукцията?

Инструментът и думата, с която се обозначава, са се запазили само в изолирани и отдалечени едно от друго места, защото големите късноантични нашествия измитат или асимилират малкото останало население в останалите райони. После при културните контакти и движението на хора инструментът изриза от гнездото, където се е съхранил, и се разпространява по-широко или по-ограничено на различни места, като някъде запазва името си, другаде му дават ново. Това разпространение вероятно е преминало етнически и държавни граници.

В този смисъл може името подобно на инструмента да се е запазило почти непроменено, ако за тези, които го възприемат, не са виждали досега нищо подобно и нямат нищо подходящо за именуване.

Може иберийското "гайта" да е било "гайда", или нашето "гайда" да е било "гайта"

Това долу-горе е според мен схемата, по която гайдата - инструментът и името - имат сегашните реалии.

Интересната задачка е да се установи последователността на това по места - кой, кога и от кого е взаимствал нещото, в конкретния случай гайдата, но това вероятно е действащата схема и в други случаи.

---------

Позволявам си да се усъмня в истинноста на някои от твърденията. Странно е, че връчиха гайди на араби и какви ли не още.

Вижте тук хора-любители са се постарали да информират любознателните: Арабски инструменти . Гайда няма. Някой вижда ли гайда? Що за хрумване е, че арабите са гайдари? Насред пустинята, както отбеляза КГ125

Тук има място, откъдето могат и да се купят "ориенталски" музикални инструменти. Къде е арабската гайда, защо са я пропуснали?

Хубаво е да се уточни доколко разпространена е гайдата във всичките споменати страни - дали е масова, или е екзотика.

Предполагам, че на някои места, включени в ареала на разпространение на гайдата, тя е рядкост или е почти непозната, обаче са я изтипосали за пълнота - за да може да се каже "Вижате ли, гайди има и тук, и тук, и ето тук, и навсякъде, какви келтски връзки, какви пет лева?". Какво например означава, че поляците познават гайдата под три имена според списъка на bravo - може би че я употребяват отделни етнически групи, или че я има само в граничните контактни зони? Нека някой обясни тези неща, ако знае.

E---и сериозното начало на дискусията... Sorry...

Това е 166-та страница, мнение № 3310 бе, човек! Какво начало???

Ми просто се почва от очевидното, от тази тема е:

Кур –едно от основните български названия на пениса.

Индоирански паралели -санскритски gr-daā, протоиндоирански grda, авестийски gārād, съвр.персийски kēr, таджикски kir, пущунски ghīrrn, кюрдски сорани kêr, кюрдски курманджи kîr, xirr, белуджи kīr, kher, ker, кашмирски kir, kēr, kutsürü, урду kīr, ker, хинди katrā, непалски *kãro, цигански kar, kanro, .-пенис /L-IAIL/ В персийски khurosa, khurosak - lingula vulvæ при жената, препуциум при мъжа, кюрдски kîr, означава още екстаз, удоволствие. В албански kar – пенис, е българска заемка. Индоиранските примери са идентични с българската, /неславянска/ форма на въпросното понятие.

В осетински пенис е džыl, произлизащо от по-старото иронско gyl, gil, а в дигорски се е запазила старата форма – gеl. Като се има под внимание, правилото че в осетински в протоиранските думи, звука “р” преминава в осетински като “л”, то gyl, gil, gеl отразява общоиранското kir/kēr. Откриваме също, сходни санскритски аналози gula, golaka и персийски сhal, chillā, – пенис. Дори в лапландски karras е едно от названията на пениса. /UE/ В дравидските езици *kur – мъжко теченце или жребче.

Обикновенно българското название на penis се свързва със старобългарското коуръ – петел. Само че освен в български и сръбски, не се среща в другите славянски езици, освен по-далечното и смислово по-различно, руски курок, полско kurok – негоден петел, кокошкоподобен, в български курек – кастриран петел или друго мъжко животно, мъж с един тестис, полово негоден. /СМ-ИС,стр.67/,/ХХ-ГСРВ-БД-ІХ,стр.272/ Виж също българската диалектна дума карлуване – coitus при домашни птици, кокошки. А във Врачанско керлувам означава подигравам се с някого /аналог.по значение е съвр. ебавам се с някого, т.е. подигравам му се/. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.265/ В миналото също е бил повдиган въпроса за евентуален ирански произход на даденото понятие /Известия на Народния етнографски музей ІV-1924 г. кн.1-2, стр.33-36/, но са отхвърлени от Ст.Младенов който го смята за славянско, производно на коуръ – петел. /ВГ-БЕО,стр.6/ В кар-луване и кер-лувам, откриваме изходния индоирански корен *kar-/*ker- penis.

Хуй -общославянското понятие за пенис - *huj, Може да се свърже с посоченото от Покорни общоиндоевропейско *g`heu, *g`hњi – скриващ се, изчезващ, влизащ-излизащ. /P-IEW/

Пичка – българско неславянско название на vulva. Ст.Младенов посочва че в албански piči – vulva e чисто българска заемка, докато аналогичното piδ-i е по-стара, трако-дарданска дума, обща по произход със общославянското pizda и балтийските аналози. /СМ-ИС,стр.46/ В унгарски pina, picsa – vulva, са български заемки. Индоирански етимологични паралели - осетински bыjkk, bыjččы, кюрдски beshêki, пущунски bughz, санскритски vizikha, хинди-урду *pucca, bhūsī, pushpa-вагина Източнокавсказки паралели-в табарсарански bici, бежитски puce, рутулски bic, лезгенски pič – вагина/YE/ – вагина

Дравидски *poč, pōs – вагина

В. Старостин посочва ностратическото *p`vjc`v˜č- вулва, дори с предностратически паралели във берберското *buč, америндското /индианското/ *peс(u), *pet(u), шона (Мозамбик) bеčе – вагина. /IEE/ Виждаме че българската дума е от ясен източноирански произход с точна осетинска аналогия.

Путка – широко разпространени неславянски българско название на вагината. В БЕР се правят аналогии с латински език и производните му романски езици, където названия като puta, putana, putein означава жена с леко, срамно поведение. Всички те произлизат от латинското pudens – срамен, залегнало в медицинската анатомична терминология: os pudens – срамна кост, regio pudendis – срамна област, nervus pudendus – срамен нерв и пр. Българската дума няма съответните славянски аналогии. Опитите да се търсят аналогии на българското понятие с названия на домашни птици, посочени от БЕР са крайно съмнителни. Даденият пример с руското путька – пуйка, е съмнително, тъй като пуйката идва в Европа от Америка едва след 16-17 в. и понятието изобщо не е древно. Много по-разпространено название на пуйката в руски е индюк, т.е. птица дошла от Индия, първоначално европейците са възприемали Америка като част от Индия. За путька Фасмер посочва значение „индюшка”, в тверския диалект (Даль). Сходно в сърбохърватски пућак, род.п. пућка - „индюк” т.е. българското пуяк, пуйка, словенски puta - квачка, putan – птичи зоб, чешки рutа, putka – квачка, мътеща кокошка. Географското распро¬странение на думата прави съмнитилен общославянския и произход, свързан с настъпила репозиция на гласните от изходното ръtiса (птица) и връзката с родственото литовско раutаs - яйце (Ильинский). По-вероятно е заимстване от немското Putthahn, Putthenne, Pute – пуяк, пуйка (Штрекел), което обяснява навлизане на думата през влизащите в Австрийската империя, западнославянски езици, чешки и словенски, където пръвоначално думата е означавала и кокошка. Виж и аналогичното българско фитка, фиток, фит, аналогично на немските форми. Още повече, че названията на частите на тялото и особено репродуктивните органи, предмет на специална почит, във всички древни, палеолитни човешки общества, с хилядолетия, предхождат опитомяването на домашните птици. Тези понятия са твърде архаични във всички езици и е логично да се мисли, че това не може да е сравнително късна латинска заемка от романизираното тракийско антично население. При условие че траките едва ли са имали точно така звучаща дума. Вероятно е бил сходна със съвр.албанско piδi – вагина. Освен това нейната употреба /на путка/ е много по-широко застъпено сред всички български диалекти, отколкото славянския аналог /пизда/ и отсъства при съседните сърби, както и непозната за всички останали славянски езици. Ясно е, че понятието е дошло с езика на прабългарите. Етимологични паралели: Старостин въстановява протоиндоевропейското *p`aut, *pout – вагина, като го извежда от ностратическото *p`u[ṭ]`v – отвор, дупка, вагина.

Индоирански аналогии-ягнобски pūssa, хинди-урду *pucca, pushpa-phal, кашмирски pödā, pūkhürü, pōna, pōnuku, санскрит puttikā, пракрит puttara – вагина, в непалски откриваме ясен, още по-пряк паралел, идентичен с български, putko, puti, putu-вагина

Източнокавказки аналогии -чеченски, ингушки bud, лезгенски biṭi, цезки beṭi аварски buṭa, лакски, даргински puṭi – вагина. /S-YE/

Българската форма показма явен източен произход, с преки индо-източноирански корени.

Аз прибавих към това една дума с три букви, която изглежда сродна със санскритската "гуда" (анус).

(Съжалявам, ако нещо ... - само заради наУката!).

ираноманията заслепява всякакви опити да се търсят достоверни ирански заемки в славянските езици

На тебе какво ти пречи? Освен, че ти самият явно нямаш желание да правиш това (при българския вероятно не става дума просто за изолирани "заемки")? Казвам го, защото на въпроси съм получавал незадоволителни или по-често никакви отговори от хората, които минават за лингвисти във форума.

Ако Ницше е бил родѐн белетрист, е щял непременно да стане такъв. Едно поради това, че никой не пренебрегва нещото, в което е най-добър; другото е, че неговото време все пак е преди епохата на киното, още по-далечни са електронните медии - книгата и театъра все още са били любими занимания. Това би му било по-лесно и по-доходно, особено ако се окаже лесносмилаем.

А философията е специфично занимание, лежи върху съвсем различен поглед към действителността. Не зная как може да се направи извод, че Ницше не е съзерцателен - според мен основата на това творчество е съзерцанието, съпроводено със способност за осмисляне. Не би могъл да напише нищо без споменатите дарби.

Може да не е чак велик философ, но че е нещо по-така, е безспорно.

Мда, като гледам как говорите за себе си в трето лице, май той.

ПП Я вземете да (се само-) баннете!

Абе ... по едно време някои хора бая го бяха закъсали в Близкия изток май. То всъщност там е непрекъсната криза...

ха-ха

Благодаря на Южняк за похвалата

Според мене биографията на Ницше като философ ясно трябва да се дели на два периода - преди и след като заболяването му започва да се проявява сериозно около 1880-та година. Между двата периода няма нищо общо.

В една от книгите му от първия период - "Човешко, твърде човешко", и особено в първия том, има приятни и кратки независими един от друг фрагменти, много от които са направо отлични. Тук Ницше се проявява като лек за четене етик и майстор на краткия изказ - един от най-добрите според мен. И няма нищо "анти-" от по-късните му произведения, с които е станал известен.

Другата му книга, която ми е подръка: "Антихрист", няма нищо общо с това горе. Налудничави са още първите пасажи на предговора и на книгата. Навътре е същото, доколкото устоях да прочета отделни части, а смисъл не може да се открие при нормални възприятия според мен.

Всичко при него е просто "човешко, твърде човешко". В това се крият особеностите на творчеството му. Само се питам какво щеше да сътвори и въобще да направи, ако съдбата му е била по-малко трагична.

някои наблягат на приликите между българските народни танци и ирландските, тъй като келтите са имали царство по нашите земи в продължение на около век. Мога да потвърдя, че наистина двата вида танци имат много общо, но все пак те са били тук много преди ние да се появим.

И в тази връзка винаги ми е било интересно откъде идва гайдата у нас - не е модна следосвобожденска или друга заемка със сигурност . Правил съм въпрос за това отдавна и на друго място, но получих троснат отговор, че не, гайдата не показвала келтска връзка. Политнекоректен въпрос явно ... ама що тъй често такива ми идват, не зная...

Що се отнася до разпространението на този инструмент в съседство (доколкото зная го ползват ограничено в Сърбия и Гърция), според мен е българско влияние.

Въобще въпросът за далечните източници на музикалните традиции - пък и на други културни традиции в България, е много плодотворна тема според мен, и също толкова слабо разработена.

Ако гайдата не е антично наследство, никакво друго няма да е, освен прабългарско. Оттук естественият въпрос "какво сочи това за далечните културни контакти и за културното "родство" на прабългарите?". Доколкото зная в езика също се долавят подобни прабългаро-келтски и други прабългаро-индоевропейски връзки, но повдигането на тези въпроси също досега не е водело до нищо кой знае колко добро.Пък и е далеч от темата, затова толкова.

ПП ...ъъъ, според Уики гайдата се оказва твърде разпространен инструмент, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B0, така че като нищо съм казал някоя безсмислица.

От друга страна в подобни източници се срещат съвсем не малко отдавна утвърдени "факти", които при внимателен и безпристрастен анализ се пропукват. Ако трябва да се приведе нещо пак свързано с български традиции, то може да се припомнят нещата в темата за ракията в България през средновековието и многото въпроси, които още чакат отговор - за бъчвите, мъстта, ширата и т.н. За някои като "кръчма" се попроясни вече