Zlatko Petrov

Не знам. Доста време ми отделихте, за което БЛАГОДАРЯ и мисля, че е време да спрем до тук. В крайна сметка Вие ми пишехте това, което знаете, но то не ми даде отговор на въпроса: "На къде отива светлината?". Няма значение. Може въпросът ми да е безсмислен и да няма отговор, но всички тия формули, схеми, закони и каквото там ... не отговориха защо фотонът се движи на някъде и най-вече накъде? Благодаря още веднъж! Приятно е да коментираш с образовани хора, защото в ежедневието те остават все по-малко, особено в малките градове. Пожелавам Ви здраве! Другото ще си го купите с пари.

Толкова ли няма български учени, които да напишат тези неща, а трябва с google да се превежда и такива необразовани като мен в материята почти да не разбират за какво става въпрос.

Какво разбирате под "плоска вълна"? И колко "плоска" е всъщност? За да е плоска трябва да има само две измерения, според мен. Ама тя не може да е безкрайно плоска, което изначава, че я има и в трето измерение.

Шотландски физици успяха да забавят експериментално скоростта на светлината, съобщи BBC. Те са пуснали фотони - частиците, от които се състои светлината, през специална маска, която е променила формата им, като по този начин е забавила движението им. Фотоните са продължили да се движат по-бавно, дори и след като са достигнало свободно пространство - абсолютните условия, участващи в измерването на скоростта на светлината.Скоростта на светлината се приема за физична константа и е 299 792 458 метра в секунда в свободно пространство. Експериментът е от революционно значение, тъй като досега, скоростта на светлината е смятана за абсолютна величина, която може да бъде променяна само от физически прегради. Както е известно, светлината преминава по-бавно през вещества като вода или стъкло, но отново се ускорява веднага след завръщане в свободното пространство. За целите на експеримента изследователите от Университета в Глазгоу и Университета Хериот-Уат са създали своеобразна “съзтезателна писта” за фотони, след което са пуснали по нея двойки фотони. Единия е бил оставен без външно въздейтвие, а другия е насочен през специална маска. Маската е променила формата на фотона и е забавила скоростта му под тази на светлината. Самата маска представлява контролирано от компютърен софтуер устройство от течен кристал. Успешният експеримент на шотландските физици е първият случай на контролирано по изкуствен начин от човека въздействие върху скоростта на светлината и открива нов етап в изследванията в областта на квантовата физика. Етоооо.. Значи светлината все пак може да се движи и с по-ниска скорост. Айнщайн може да се обърне спокойно.

"Той не може да промени скоростта си, само посоката си." Как да не променя скороста си? Нали като влезе в призма се разделя на цветна светлина и се забавя. Аз бях попитал като излезе от призмата с каква скорост ще се движи, но никой не отговори. Коментират си съвсем други неща. Успокоявам се , че не само на мен не ми е ясно какво е това светлина и на къде отива.

На знам дали въпросите ми са глупави и дали е детска градина, но до сега не прочетох смислен отговор на въпроса, който ме доведе в този форум. Аз не съм физик, а обикновен компютърен инженер. Вие може да си говорите каквото искате, но то не отговаря на въпроса ми. Според Вас, след като фотона се отдели от възбудения електрон, то той фотонът, образува електромагнитна вълна, която се разпространява със светлинна скорост във всички посоки. Да повторя: Един фотон, сферична вълна, светлинна скорост. Космос, няма нищо. Тази сферична вълна, която е от един фотон ще премине през 27-28 МИЛИАРДА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ РАЗТОЯНИЕ и нищо няма да я спре? Мисля, че и Вие не го вярвате. Само си представете колко е енергията на един фотон и каква сфера би се образувала при тези разтояния. Значи да уточня, че според Вас вълната ще си се рапространява.

Днес гледам една лекция. Слушам внимателно и в един момент лекторът казва. Когато двете отчитащи системи преминават през нулевата точка светва светлинен импулс и той създава ОБЕМНА ВЪЛНА. А стига бе. Обяснете ми в крайна сметка как един форон може да направи обемна вълна? ТОзи е хванал другите за слушатели и никой не мисли какво чува. ИЛИ СЪМ МНОГО ТЪП, ЗА ДА ГО ПРОУМЕЯ! МОЖЕ БИ ПОСЛЕДНОТО ЗА ЖАЛОСТ.

Първото нещо, което ми идва на ума за отговор на Вашите въпроси е рекламата на ДСК: - "Защото така!". Сега сещам за една закачка от ученическите ми години за светлинното зайче. Ако едно фенерче се върти с достатъчни обороти на достатъчно голямо разстояние, дали лъчът ще се изкриви и какво ще се вижда по крайната окръжност на наблюдението. Тази проклета светлина колко въпроси провокира, а да не говорим за всичко онова, което извън нея....... Колко ли живота трябва да има човек, за да може поне да чуе за всичко, което става около него, без да говорим за проумяването му. Друго питане: Защо Юпитер като е газов гигант не се запали като слънцето? Скоро гледах филмче за него и ми хрумна такъв въпрос.

Има чувството, че не говорим на един език. Какви разбърквания, какви полета, какви фини настройки? Каквото и да става около атома или електрона му след като електрона падне на по-ниско ниво и фотона се излъчи - край. Фотона тръгва на някъде да кажем случайна посока и случаен спин. Получил е някаква енергия и край. Нищо повече не му влияе. Отправя се към Вселената, където няма нищо, а той си лети и си свети. Бахти проклетата "гадина". Квантов генератор излъчва лазерна светлина до Луната на 400 000 км. отива и се връща още 400 000 км и лъча не се разсейва никъде. Ако там няма огледало лъча ще продължи в пространството и ще отиде на майната си. И най-важното няма да се промени скоростта му? Как аджеба става това? От къде толкова енергия? Хъбъл намерил светлина на 13-14 милиарда години. Представяте ли си колко нещо е минала тази светлина и все се движи със светлинна скорост. Ако е имало голям взрив то би трябвало във всички посоки да има по 13-14 милиарда разтояния, нали? Е тогава вселената е баааая големичка.

Добре! Почвам от начало. Намираме се на майната си във Вселената между две галактики далеч от всякакви взаимодействия, колкото е възможно. Имаме електон, до който долита от някъде един фотон. Той преминава на горно, високо енергийно ниво, после се връща обратно, изпуска фотон и той тръгва нанякъде. Как така тръгва със светлинна скорост. Второ: Сноп светлина на същото място/ на майната си/ Призма. Поглъщане, промяна на скоростите в твърдо тяло/ нямам възражение / излизане на различен спектър / червен, син, жълт../ Всеки цвят с неговата си дължина на вълната 550-780 нано метра за човешкото око. Приемаме, че червените вълни се движат като червей бавно, а сините като крила на колибри махат, че се късат. Нали? Добре. Всичките вълни обаче напускат призмата и хукват в нищото със скоростта на светлината независимо от честотата си. Е как да си го обясня?

Гладах клипа, който ми препоръчахте и честно казано първото ми впечатление не е много добро. Прилича ми на руски алкохолик, който разказва непонятни за него неща на хора, които нищо не разбират от думите му. Още първите 10-тина минути някак си ме отказа. На мен ми е интересно накъде отива светлината във Вселената, а той говори за стоящи вълни. Сега може да съм неук, но поне това сме учили, че да има стоящи вълни, трябва да има крайна среда на разпространение, където да се удря вълната и да се връща обратно. Все пак Вселената за сега поне е безкрайна и думите му няма смисъл. Той се опитва да нагоди теорията си с някакъв частен случай на стъклена кутия, което във Вселената не е така. Относно спиновете на електрона и квантовото кодиране. Той казва, че се въртя в различни посоки, но процесът бил случаен. Ако е така защо да не се въртят в една посока. Двата фотона се излъчват от две различни частици /позитрон и неутрон / и могат да си се завъртят накъдето си искат - нали? Защо ще се въртят непременно в различни посоки. Според мен в лекциите на този човек има доста от руската система "натъкманя или от нагоденко". А това с полувенчатото поглъщане, когато не се достига теоретичното ниво на електрона направо изби рибата. Това означава, че постъпващия фотон се цепи на две. Едната част отива към електрона, който веднага я изпуска обратно и тя се слива с останалата не погълната енергия от постъпващия електрон, за да се образува фотона, който продължава напред след това частично взаимодействие. Чесно казано си мисля, че тоя ни "хвърля по върбите". Може да е понаучил това онова, но много неща не са му ясни или не може да ги обясни на другите. А що се отнася до шегичките и звънящия телефон..... Аз ако имах такива преподаватели в института - нямаше да стъпя на тяхна лекция повече.

Къде да прочета повече, ако може на български за тези неща? Според мен, ако придадем енергия на електрона, то той не може да не получи някаква промяна, според която и да е теория: квантова, струнна, класическа. ..... Наистина ми е любопитно и бих се радвал да коментирам въпросите си с наистина знаещи хора. Благодаря Ви все пак.

Човече, ти сам си противоречиш, според мен. Абсолютно реален пример: - вземаме лупа и правим сноп светлина. Прекарваме го през призма и там се пречупва, намалява дължината на вълната и скоростта си, разделя се на цветове и след като излезе от призмата всеки цвят, независимо от дължината на вълната пак тръгва да се движи със скоростта на светлината. Е? значи се забавя във твърдото тяло, разделя се и след като го напусне - хоп светлинна скорост. Аз съм "прос инженер", ама не мога да си го обясня. Според мен има нещо, което ускорява тези вълни и това се опитвам да разбера- Какво е то?

Не съм много съгласен с теб, защото нещо не се връзва. Пропускаме момента на стимулацията и вече електрона се върти на по-високо енергийна орбита около ядрото. Там скоростта му е ограничена, защото има маса и се върти с до светлинна скорост. Изведнъж "хоп" скача на долно ниво и проклетия фотон тръгва на майната си със светлинна скорост. Как аджеба става това. Значи му трябва енергия за дозасилване и кой , защо и как става? Очаквах някой с много повече познания да коментира ама ... Писах даже на този Мичико ... бла, бла от Телевизионните предавания, но не ме отрази. Явно няма отговор на въпроса ми, но това не пречи да си го задавам.