Zlatko Petrov

Не знам. Доста време ми отделихте, за което БЛАГОДАРЯ и мисля, че е време да спрем до тук. В крайна сметка Вие ми пишехте това, което знаете, но то не ми даде отговор на въпроса: "На къде отива светлината?". Няма значение. Може въпросът ми да е безсмислен и да няма отговор, но всички тия формули, схеми, закони и каквото там ... не отговориха защо фотонът се движи на някъде и най-вече накъде? Благодаря още веднъж! Приятно е да коментираш с образовани хора, защото в ежедневието те остават все по-малко, особено в малките градове. Пожелавам Ви здраве! Другото ще си го купите с пари.

Толкова ли няма български учени, които да напишат тези неща, а трябва с google да се превежда и такива необразовани като мен в материята почти да не разбират за какво става въпрос.

Какво разбирате под "плоска вълна"? И колко "плоска" е всъщност? За да е плоска трябва да има само две измерения, според мен. Ама тя не може да е безкрайно плоска, което изначава, че я има и в трето измерение.

Шотландски физици успяха да забавят експериментално скоростта на светлината, съобщи BBC. Те са пуснали фотони - частиците, от които се състои светлината, през специална маска, която е променила формата им, като по този начин е забавила движението им. Фотоните са продължили да се движат по-бавно, дори и след като са достигнало свободно пространство - абсолютните условия, участващи в измерването на скоростта на светлината.Скоростта на светлината се приема за физична константа и е 299 792 458 метра в секунда в свободно пространство. Експериментът е от революционно значение, тъй като досега, скоростта на светлината е смятана за абсолютна величина, която може да бъде променяна само от физически прегради. Както е известно, светлината преминава по-бавно през вещества като вода или стъкло, но отново се ускорява веднага след завръщане в свободното пространство. За целите на експеримента изследователите от Университета в Глазгоу и Университета Хериот-Уат са създали своеобразна “съзтезателна писта” за фотони, след което са пуснали по нея двойки фотони. Единия е бил оставен без външно въздейтвие, а другия е насочен през специална маска. Маската е променила формата на фотона и е забавила скоростта му под тази на светлината. Самата маска представлява контролирано от компютърен софтуер устройство от течен кристал. Успешният експеримент на шотландските физици е първият случай на контролирано по изкуствен начин от човека въздействие върху скоростта на светлината и открива нов етап в изследванията в областта на квантовата физика. Етоооо.. Значи светлината все пак може да се движи и с по-ниска скорост. Айнщайн може да се обърне спокойно.

"Той не може да промени скоростта си, само посоката си." Как да не променя скороста си? Нали като влезе в призма се разделя на цветна светлина и се забавя. Аз бях попитал като излезе от призмата с каква скорост ще се движи, но никой не отговори. Коментират си съвсем други неща. Успокоявам се , че не само на мен не ми е ясно какво е това светлина и на къде отива.

На знам дали въпросите ми са глупави и дали е детска градина, но до сега не прочетох смислен отговор на въпроса, който ме доведе в този форум. Аз не съм физик, а обикновен компютърен инженер. Вие може да си говорите каквото искате, но то не отговаря на въпроса ми. Според Вас, след като фотона се отдели от възбудения електрон, то той фотонът, образува електромагнитна вълна, която се разпространява със светлинна скорост във всички посоки. Да повторя: Един фотон, сферична вълна, светлинна скорост. Космос, няма нищо. Тази сферична вълна, която е от един фотон ще премине през 27-28 МИЛИАРДА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ РАЗТОЯНИЕ и нищо няма да я спре? Мисля, че и Вие не го вярвате. Само си представете колко е енергията на един фотон и каква сфера би се образувала при тези разтояния. Значи да уточня, че според Вас вълната ще си се рапространява.

Днес гледам една лекция. Слушам внимателно и в един момент лекторът казва. Когато двете отчитащи системи преминават през нулевата точка светва светлинен импулс и той създава ОБЕМНА ВЪЛНА. А стига бе. Обяснете ми в крайна сметка как един форон може да направи обемна вълна? ТОзи е хванал другите за слушатели и никой не мисли какво чува. ИЛИ СЪМ МНОГО ТЪП, ЗА ДА ГО ПРОУМЕЯ! МОЖЕ БИ ПОСЛЕДНОТО ЗА ЖАЛОСТ.

Първото нещо, което ми идва на ума за отговор на Вашите въпроси е рекламата на ДСК: - "Защото така!". Сега сещам за една закачка от ученическите ми години за светлинното зайче. Ако едно фенерче се върти с достатъчни обороти на достатъчно голямо разстояние, дали лъчът ще се изкриви и какво ще се вижда по крайната окръжност на наблюдението. Тази проклета светлина колко въпроси провокира, а да не говорим за всичко онова, което извън нея....... Колко ли живота трябва да има човек, за да може поне да чуе за всичко, което става около него, без да говорим за проумяването му. Друго питане: Защо Юпитер като е газов гигант не се запали като слънцето? Скоро гледах филмче за него и ми хрумна такъв въпрос.

Има чувството, че не говорим на един език. Какви разбърквания, какви полета, какви фини настройки? Каквото и да става около атома или електрона му след като електрона падне на по-ниско ниво и фотона се излъчи - край. Фотона тръгва на някъде да кажем случайна посока и случаен спин. Получил е някаква енергия и край. Нищо повече не му влияе. Отправя се към Вселената, където няма нищо, а той си лети и си свети. Бахти проклетата "гадина". Квантов генератор излъчва лазерна светлина до Луната на 400 000 км. отива и се връща още 400 000 км и лъча не се разсейва никъде. Ако там няма огледало лъча ще продължи в пространството и ще отиде на майната си. И най-важното няма да се промени скоростта му? Как аджеба става това? От къде толкова енергия? Хъбъл намерил светлина на 13-14 милиарда години. Представяте ли си колко нещо е минала тази светлина и все се движи със светлинна скорост. Ако е имало голям взрив то би трябвало във всички посоки да има по 13-14 милиарда разтояния, нали? Е тогава вселената е баааая големичка.

Добре! Почвам от начало. Намираме се на майната си във Вселената между две галактики далеч от всякакви взаимодействия, колкото е възможно. Имаме електон, до който долита от някъде един фотон. Той преминава на горно, високо енергийно ниво, после се връща обратно, изпуска фотон и той тръгва нанякъде. Как така тръгва със светлинна скорост. Второ: Сноп светлина на същото място/ на майната си/ Призма. Поглъщане, промяна на скоростите в твърдо тяло/ нямам възражение / излизане на различен спектър / червен, син, жълт../ Всеки цвят с неговата си дължина на вълната 550-780 нано метра за човешкото око. Приемаме, че червените вълни се движат като червей бавно, а сините като крила на колибри махат, че се късат. Нали? Добре. Всичките вълни обаче напускат призмата и хукват в нищото със скоростта на светлината независимо от честотата си. Е как да си го обясня?

Гладах клипа, който ми препоръчахте и честно казано първото ми впечатление не е много добро. Прилича ми на руски алкохолик, който разказва непонятни за него неща на хора, които нищо не разбират от думите му. Още първите 10-тина минути някак си ме отказа. На мен ми е интересно накъде отива светлината във Вселената, а той говори за стоящи вълни. Сега може да съм неук, но поне това сме учили, че да има стоящи вълни, трябва да има крайна среда на разпространение, където да се удря вълната и да се връща обратно. Все пак Вселената за сега поне е безкрайна и думите му няма смисъл. Той се опитва да нагоди теорията си с някакъв частен случай на стъклена кутия, което във Вселената не е така. Относно спиновете на електрона и квантовото кодиране. Той казва, че се въртя в различни посоки, но процесът бил случаен. Ако е така защо да не се въртят в една посока. Двата фотона се излъчват от две различни частици /позитрон и неутрон / и могат да си се завъртят накъдето си искат - нали? Защо ще се въртят непременно в различни посоки. Според мен в лекциите на този човек има доста от руската система "натъкманя или от нагоденко". А това с полувенчатото поглъщане, когато не се достига теоретичното ниво на електрона направо изби рибата. Това означава, че постъпващия фотон се цепи на две. Едната част отива към електрона, който веднага я изпуска обратно и тя се слива с останалата не погълната енергия от постъпващия електрон, за да се образува фотона, който продължава напред след това частично взаимодействие. Чесно казано си мисля, че тоя ни "хвърля по върбите". Може да е понаучил това онова, но много неща не са му ясни или не може да ги обясни на другите. А що се отнася до шегичките и звънящия телефон..... Аз ако имах такива преподаватели в института - нямаше да стъпя на тяхна лекция повече.

Къде да прочета повече, ако може на български за тези неща? Според мен, ако придадем енергия на електрона, то той не може да не получи някаква промяна, според която и да е теория: квантова, струнна, класическа. ..... Наистина ми е любопитно и бих се радвал да коментирам въпросите си с наистина знаещи хора. Благодаря Ви все пак.

Човече, ти сам си противоречиш, според мен. Абсолютно реален пример: - вземаме лупа и правим сноп светлина. Прекарваме го през призма и там се пречупва, намалява дължината на вълната и скоростта си, разделя се на цветове и след като излезе от призмата всеки цвят, независимо от дължината на вълната пак тръгва да се движи със скоростта на светлината. Е? значи се забавя във твърдото тяло, разделя се и след като го напусне - хоп светлинна скорост. Аз съм "прос инженер", ама не мога да си го обясня. Според мен има нещо, което ускорява тези вълни и това се опитвам да разбера- Какво е то?

Не съм много съгласен с теб, защото нещо не се връзва. Пропускаме момента на стимулацията и вече електрона се върти на по-високо енергийна орбита около ядрото. Там скоростта му е ограничена, защото има маса и се върти с до светлинна скорост. Изведнъж "хоп" скача на долно ниво и проклетия фотон тръгва на майната си със светлинна скорост. Как аджеба става това. Значи му трябва енергия за дозасилване и кой , защо и как става? Очаквах някой с много повече познания да коментира ама ... Писах даже на този Мичико ... бла, бла от Телевизионните предавания, но не ме отрази. Явно няма отговор на въпроса ми, но това не пречи да си го задавам.

Единичен фотон е или неподвижен или, заедно с други фотони образува вълнов пренос на импулс, което е ЕМВълна. Значи: фотонът е единичен-порция, когато взаимодейства с вещество, а се "разпространява" във вид на ЕМВълни. 300 хиляди км/секунда, а не в час. (Ако се отдели "единичен" фотон, то той е сума от множество фотони на вакуума и тъй като не е спирал собственото си движение, а само се е завъртал около център на вещеви обект, когато се откъсне, пак със скорост 300 хиляди км/сек- като пакет-фотони - хипотеза) Е сега вече напълно ми объркахте понятията. Аз къде не мога да си го представя и обесня..... Неподвижен фотон ?! - възможно ли е изобщо. И как единичен фотон е сума от фотони и то на вакуума??? Имаме един водороден атом. Един протон, един електрон. Стимулираме го в абсолютен /лабораторен вакуум, теоретичен/ и електрона отделя един квант енергия /фотон/. Намираме се на майната си във Вселената, където няма галактики, звезди , дупки квазери, неутронни звезди .... и каквото там се сетите. НЯМА НИИИИИИИЩО!!!! /може би слаба далечна гравитация от нещо си. КАКВО ПРАВИ ТОЗИ КВАНТ? ЩЕ СТОИ ЛИ НА МЯСТОТО СИ ОКОЛО ЕЛЕКТРОНА ИЛИ ЩЕ ТРЪГНЕ НА НЯКЪДЕ? НА КЪДЕ? И ЗАЩО? Това се опитвам да проумея. Какво кара фотона да се ускори и какво го дърпа на някъде?

Даааа ... явно съм доста "прос" /може би неук/, защото не задавам правилните отговори и получавам ненужни отговори. Така: - това с вълните на водата не мисля, че има нещо общо, защото то се получава, когато има вода около източника на въздействие. Ако няма водни частици за какви вълни говорим? Значи имаме вакуум, в който няма нищо и един единствен фотон/ порция , както Вие казвате/. И за да не се отдалечавам от основния въпрос ще го повторя: - На къде отива този единствен фотон движещ се във вакуум? - няма вълни, няма други фотони, няма нищо - вакуум и един фотон. На къде отива и защо с 300 000 км/ч? Къде трябва да се намираш, за да видиш светлината му и ако не си там ще виждаш ли светлина?

Самият факт, че има коментари, ме навежда на мисълта, че не само на мен не ми е ясно, какво се случва с това нещо наречено светлина. Опитвам се да чета всичко, което коментирате, но все ми се струва, че нито един коментар не отговаря на въпросите ми. Ако това чудо "фотон" се разпространява в триизмерно пространство как тогава се държи като частица и има интерференция и дифракция. Ако наистина се съглася, че фотонът е като надуващ се балон, то би трябвало от всяка една точка по повърхността на балона да се вижда светлината на фотона. Е как става това като е само един фотон. Той как се предвижва във всяка една точка на обема и при това на разширяващ се балон. Поне според мен - нещо не се връзва. Според мен светлината я оправихме, че я запиляхме чак и да преминем на дупките. Черните дупки. Някой казват, че привличали материята и светлината и всичко около тях /може би/. Казват, че в центъра на всяка галактика има по една дупка / примерно/. Тогава не е ли възможно през тези дупки да навлиза материя от някъде и така да се разпръсква материята за образуване на звезди, планети. ....

Може би не зададох правилните въпроси. Да речем, че фотона се е ускорил, незнайно как, до светлинна скорост и поема из Вселената. На къде отива там? Според познанията ми фотонът е по скоро енергия, която се държи като частица и като вълна. Това значи, че няма маса - нали? Защо тогава му влияе гравитацията? Знаете ли какво си представям: - след като се откъсне фотонът, той запалва една "струна", за която само съм чувал, и гори по нея като бикфордов фитил. Това не отговаря на въпроса ми накъде все пак отива този фотон и най вече защо натам. Колкото и да е малко времето от момента на създаване на фотона до момента на достигане на светлинна скорост, то времето, все пак е реално и в него фотона се ускорява. Защо? Ако не е така как така веднага придобива светлинна скорост? Това с пружината и гюлето не ми се струва подходящ пример, защото и там има начален момент, в който всичко е в покой и спортистът започва ускорението. Кое играе ролята на спортистът за фотона. Мигновенно прескачане на електрона на по-ниско ниво и хоп фотон. Защо гадината мръсна не остава на място и не свети там, а тръгва през Вселената с 300 000 км/ч. ? Защо 300 000, а не 500 000 км/ч. Кое определя скоростта?

Здравейте, Имам съвсем бегли познания в тази наука, но имам въпрос: Когато придадем енергия на атом, електроните му повишават енергията си и преминават на по-високо ниво. /примерно/ Когато стимулацията спре тези електрони се връщат на нормалните си нива и отделят един фотон /квант или каквото и да е там/ енергия. Този фотон, който се държи и като частица, и като вълна започва да се движи със скоростта на светлината 297... хиляди км/ч / да речем/. Питам какво ускорява проклетия фотон до тази скорост и защо точно толкова? Защо не 400 000 км/ч или 150 000? Какво става от момента на създаването му до момента на ускорението му? Какво го ускорява до скоростта на светлината? С каква скорост се движи в тези моменти? И най-важния за мен въпрос : - "На къде отива светлината?"

Значи от чиста енергия се създава материя, по време на Големия взрив, а след това вече не може ... Защо ли? С каква ли скорост се е движила тази материя по време на този взрив? Добре де, ако това е вярно защо тогава светлината, която се движи със скоростта на светлината няма безкрайна маса, а да не кажем, че нямам никаква? Аз напълно съм объкран? Имам чувството, че всеки си обеснява нещата така, че на него да му излизат, а другите като не им харесва да си измислят свое обяснение... Добре де - ако имаме един единствен атом водород и стимулираме единствения му електрон по товята логика той нма да генерира фотон така ли? Що пък тоя проклет атом няма да направи фотон?

Явно съм много тъп и прос! Зададох мисля много обикновен въпрос, но от това, което коментирате нищо не ми е ясно! Черни дупки, гравитационни огледала и каквото там сте написали ... какво общо имат те? Аз исках само да попитам: - натискаш копчето на едно венерче, зачервява се жичката на крушката и се получава светлина. Защо нейната мама тръгва с тази скорост? Даден бе пример за вълните в езерото - ами да, защо се движат точно с тази скорост? И за да бъда още по конкретен, ако може някой да обясни като за обикновен човек: - Имаме вълна с дължина 555 нано метра зелен цвят. Няма да я гледаме с пръчици, колбички и зрителни нерви и мозък, но това няма да я спре да се движи бе хора ... Аз исках да попитам защо ще тръгне да се движи? Кой или какво й дава ускорение и как това се случва "веднага"? Как така, става нещо и хоп - със скоростта на светлината? Не е важно дали няма съпротивление и ще се движи вечно, питам защо тръгва да се движи и как се ускорява? Това, че светлината е вълна и нямало фотони също не ми е ясно. Имаше есперименти измерващи нялягането на фотоните и създаване на фотонен двигател за ръкети. Въпроси въпроси .... Може да са идиотски и безсмислени - породени от невежеството ми, но искам да се образовам, да науча нещо. Защо почти винаги когато се зададе въпрос - отговаряме с това, което искаме да кажем, а не с отговора на зададения въпрос? Прос пример: Питаш някого какво вижда и той отговаря "ютия". Как бе братко можеш да видиш ютия????? С какво виждаш ютия ??? Не знам. Ще продължа да следя коментарите, ако има такива. Интересно ми е. Благодаря!

Здраевйте, Прочетох коментарите, но чесно казано са ... не знам каква дума да използвам, за да не се обиди някой. Имаше въпрос "Как ще изглежда фотон в застой?" - Да добър въпрос, ако можем да го спрем ще е интересно да го наблюдаваме. Това, че фотона бил вътре в атома ми се струва малко "странно". Според моите знания да вземем лазера:- без стимулация не се случва нищо. Подаваме външна енергия и тя започва да избива фотони от атомите. Те от своя страна избиват други фотони и така нататък. Фотоните се блъскат в огледалата и този който си намери път през отвора излиза навън като лъч. До тук добре. Само, че от това следва, че атомът може да преобразува примерно електомагнитна енергия във фотон. Как? - не е важо. Любопитно ми е, ако фотона е само един - първия, защо започва да се движи с точно тази скорост? Ако този фотон не срещне преграда ще се вдижи според сегашните представи неограничено време. Хубаво, Кой ще му осигури енергия за това движение. Казват, че определят възрастта на Вселената на 13 - повече милиарда години по светлината, която била още от Големия взрив. Бааааа този взрив.... 13 милиарда години да се движи тази всетлина и да не забави скорост и не е ясно колко още години ще се движи.... За вълнови свойства можем да говорим, ако имаме повечко фотони, но ако е само един? - Защо "проклетия" фотон започва да се движи със "светлинна скорост" Той не може да тръгне от мига на създаването си с тази скорост - значи нещо го ускорява - Какво? Аз си мисля така - За да направим електронен лъч ни трябва положително заредена точка или каквото там да е и то да ускорява отрицателните електрони. Ако има някаква аналогия със светлината то трябва да има и нещо, което да ускорява фотона. От друга страна, ако има такова нещо, което да го ускорява, защо ускорението спира на "светлинна скорост" ? Може да са просташки разсъжденията ми, но ме вълнуват и се радвам, че има хора, които поне се опитват да мислят по темата, за което БЛАГОДАРЯ! На фона на цялата простотия. която ни залива в живота имам нужда от малко наука. Сега се сетих за едно предложение: Да се сложи фенерче на въртяща се ос и при достатъчни обороти и радиус на окръжността може да се достигне до там че крайната точка на лъча да се движи по бързо от скоростта на светлината. Айнщайн какзва - "не може по бързо" това означава ли, че ще имаме крив светлинен лъч? - Определено ще е интересно да се види.

Здравейте, Имам въпрос: Имаме един атом. Стимулираме го с външна енергия и електроните му прескачат на по-високо енергийно ниво. Спираме стимулацията и електроните се връщат на по-ниското ниво освобождавайки един фотон светлина (каквото се случва при лазерите) . До тук всичко изглежда добре. Следва въпрос: Защо този фотон тръгва да се движи, а не остава около атома? Защо и какво го ускорява до скоростта на светлината и най-важното - в каква посока и защо?