Отиди на
Форум "Наука"

Prince Isildur

Потребител
  • Брой отговори

    7
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

Prince Isildur last won the day on Май 25 2010

Prince Isildur има най-харесвано съдържание!

Всичко за Prince Isildur

  • Рожден ден 5.04.1988

Contact Methods

  • Website URL
    http://www.facebook.com/niksana88
  • Skype
    nickdracula

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    at nightmare
  • Интереси
    cinematography

Prince Isildur's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

5

Репутация

  1. А когато свърша всички улици? :D
  2. Да, всичко, което си казал го прочетох по-рано днес и звучи напълно логично. На пръв поглед е логично, че към всяко едно число можем да добавим +1, но идеята ми беше, че все някога няма да има място за още едно. Смисъл, че няма да ни стигне Вселената, за да прибвавим +1, след като всяко атомче във Всемира бъде заместено с една цифричка. Когато едно число заеме всяко свободно пространство, теоретично можем да добавим +1, но на практика би било невъзможно. А можеш ли да откриеш повече информация за Числото на Греъм, защото аз намерих малко. В Уикипедия има по-разширена статия, но е на английски, а аз не го разбирам. Благодаря!
  3. Още от едно време в училище ни казваха, че числата започват от 1 и продължават до +безкрайност (и съответно от -1 до -безкрайност). Безкрайността се отбелязва със знак, който представлява легнала осмица. Даскала ни по математика ни казваше: "Кажете най-голямото число и аз ще добавя към него +1 и то ще стане още по-голямо!". Но днес се образовах малко и разбрах, че гуголплекс е толкова голямо число, че няма да ни стигне и Вселената, за да го изпишем, пък дори и да пишем с размерите на атом. По тази логика по-голямо число от гуголплекс няма, защото няма място да бъде добавяно нищо повече. Но пък тогава защо някои твърдят, че Числото на Греъм е по-голямо? Може ли малко светлина по въпроса?
  4. Единственият начин да разберем дали наистина е съществувал Големия взрив и същевременно да научим точно как се е зародила Вселената е следния. Изхождайки от факта, че ние виждаме Слънцето такова, каквото е било преди 8 мин, заради разтоянитето; би следвало, че трябва да отидем на такова разтояние, от което можем да видим самата Вселена преди 14 милиарда години (колкото е и предполагаемава й възраст). А колко всъщност е това разстояние? Ами да започнем със сметките: Като за начало да разберем колко километра изминава светлината за една година. Тя се движи приблизително с 300 000км/с и е нужно да разберем колко секунди има в една година и полученото число да го умножим по 300 000. Уравнението е следното: 60 x 60 x 24 x 365,6 = 31 587 840 (приблизителните секунди в една астрономическа година) 31 587 840 x 300 000 = 9476352000000 (приблизителното разстояние в километри, което изминава светлината за една година) Полученото число да го закръглим на 9.5 трилиона километра. Сега трябва това число да го умножим по 14 милиарда, тъй като това е предполагаемата възраст на вселената. 9.5 трилиона (x) 14 милиарда (=) 13.3 секстилиона [приблизително]. И заключението, което трябва да си направим е, че колкото и догадки да правят учените за произхода на Вселената, никога те няма да бъдат напълно доказани. Единственият начин е самото зараждане да се види. И 13.3 секстилиона километра трябва да се изминат още днес или утре, защото времето е наш враг. С всяка изминала секунда, това приблизително разтояние расте с 300 хиляди километра. Но къде ще се озовем ако за един миг се пренесем толкова далеч? Няма ли да е отвъд Края на Вселената? Ще можем ли да оцелеем на подобно място? Отговора е, че ако имаме апаратурата, с която да се пренесем за секунди до там, ще имаме и апаратурата да оцелеем. Другия вариант е, ако успеем да пътуваме с два пъти скоростта на светлината, ще бъдем на това място след 21 милиарда години. Гот, а?
  5. Прочетох внимателно всичко, което сте написали. Всичко това звучи много логично и разумно. Напълно осъзнавам невъзможността в реалния живот някой да се надигне от вечен покой. Правил съм си и цялостни медицински изследвания във ВМА София на физическото и психическото състояния (понеже от 3 години работата ми го изисква) и лекарите не са открили никакъв проблем, а напротив - резултатите са били отлични. Не пуша, пия рядко, за кафета пък и дума не може да става. До към 6-7 клас съм спазвал добър режим на лягане и ставане. Нямал съм проблеми със затлъстяването. Единствения проблем ми е бил нощното напикаване до 5-ти клас. Страхувал съм се от тъмното преди време, но с възрастта си преодолях този страх. И сега единственото място, от което се страхувам нощно време е двора на село. Все си мисля, че нещо дебне там. През последните 2-3 години съм бил сам на няколко пъти в малките часове на нощта на градските гробища и съм се убеждавал, че няма нищо страшно, а напротив - обстановката те кара да се замислиш за много неща. Но в кошмарите ми не е така! Там света е друг - враждебен! Снощи пак сънувах нещо лошо, но за щастие - не си спомням какво, което ме успокоява. Може и да е хубаво да отида на църква. Преди даже хич не исках да чуя за подобни неща, но напоследък много се промених. Обръщам се към Бог винаги, когато ми е трудно и някак си се успокоявам. Не може да се каже, че съм кой знае колко религиозен, но просто вярвам, че Той съществува. Единственото логично обяснение е, че като бях много много малък и все още живеех на село, за период от 3-4 години трима по-възрастни от семейството ми си отидоха от този свят. Спомням си първия ми кошмар... сигурно съм бил на около 3 години. Сънувал съм го няколко пъти. Едно малко и рошаво, червеникаво създание във формата на футболна топка, което ме дебне в къщи, смее ми се, стрелва се към мен, аз падам на пода и то започва да ме гъделичка, а аз плача до спукване. Ужасявах се и за това в Детската градина никога не съм спял на обед. Даже това същество си имаше име - Гъделчето. Сега като се сетя и ми е смешно. Кошмара с брането на домати на гробищата също е много, много стар. Някъде покрай него и имаше някакъв случай с кисела риба, пак взета от гробищата на село и я предлагам на сестра си. С годините кошмарите се промениха и ставаха все по-ужасни, но този с обичая на Кръстовден строши всички класации. Чел съм на много места, че е на хубаво да сънуваш починали твои роднини, но при мен положителните сънища на тази тематика са изключителна рядкост. В повечето случаи са обвити с безумен ужас. Винаги съм избягвал да гледам филми на ужасите и съм наблягал на комедиите, защото определено ужасите не са ми действали добри... визирам "Кошмари на Елм Стрийт" или "Предизвестена смърт". През последните 2 години се справям мъжки с негативното усещане от някои кошмари като отвличам вниманието си с други неща, но не винаги се получава.
  6. Според мен, ако някой ден това стане практически възможно, то ще пътуваме като странични наблюдатели и няма да можем да се намесваме по никакъв начин. Също така е и възможно (пак някой ден) да създадат изкуствена (или виртуална) реалност на цялата история на света и човечеството. По някакъв начин там да бъде записана цялата информация за всичко, което се е случвало и ние да можем да се разхождаме из тази изкуствена реалност и да видим например динозаврите, разпването на Христос, падането на България под Османско робство, краха на Третия райх, стелбата по папа Йоан Павел II, гола на Стоичков срещу Германия през '94-та... както и всяко нещо, което се е случвало.
  7. Това всъщност не е сън - кошмар е. Всъщност не е и кошмар - цял пакет от кошмари. По принцип знам, че е нормално понякога човек да сънува кошмари, но когато едни и същи се повтарят вече 20 години, започва да става наистина страшно. На 22 съм и ги сънувам поне 3 пъти седмично от както се помня. Най-често са мъртви хора, които искат да ме наранят по някакъв начин. Понякога са на мои близки починали, а понякога на непознати. Почти винаги има гробища. И най-често са онези от моето село, в което живях до 13 годишна възраст. По необяснима причина отивам на гробищата и те започват да излизат, а аз - да бягам - навътре в гробищата. В някои случаи мъртвите са в тъмния двор на къщата и ме чакат да изляза. В къщи изгася тока и аз умирам от ужас. Не мога да изляза, защото... да, мъртвите са навън. Сега се сещам и за един кошмар от детството си. С баба ми (тогава беше жива) трябва да ходим да берем домати. И къде - естествено, че на гробищата! Кога - естествено, че посреднощ. След толкова много години още се ужасявам като се сетя. Споменах баба си (лека й пръст) почина преди около 2 години. Наскоро сънувам, че идва някакъв християнски празник (Кръстовден, ако не се лъжа). И обичая е да се разравят мъртвите и заедно с ковчега да се носят в къщи, където трябва да изкарат една вечер. Не искам да ви описвам гледката и ужаса, който преживях, когато видях... по-добре да не продължавам! Сънувал съм, че спя и нещо има над мен, а аз не мога да помръдна. То започва да ме души, а аз усещам, че има нещо тежко на гърдите ми, но е тъмно и нищо не мога да видя. Будил съм се целия изпотен. Като цяло през около 2 дни сънувам по някой ужасен кошмар, който ме държи целия ден под напрежение. От всякакво естество са тези кошмари, но най-често повтарящите са елементи са - мъртъвци, гробища. Предполагам, че заради този проблем съм имал проблеми с напикаването поне до 5-ти клас, което ме сриваше психически. Не знам как да се справя с този 20 годишен кошмар! Моля за помощ!
  8. the crownless again shall be king

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...