Ето един истински случай от 2011г. Безработен от Свищов събиращ желязо за скрап,намира случайно (извън археологически обект) златно съкровище.Предава го на музея,където експертите го оценяват на 1,5 милиона евра.По закона за собствеността (чл.91) му се полага законно обезщетение от 25% или 375 000евра.На практика получава една гланцирана грамота,с която и з... не може да си изтрие,както и му завеждат дело за незаконно притежание на металотърсач. Оценителите от музеите обаче са възнаградени и то процентно от оценката която са направили.След този случай беше решено ,че лице което е намерило културна ценност и я предаде в музея , има право на обезщетение до 5000лв.Т.е може и 100лв да получи.Зависи какво ще решат в музея.
И сега един хипотетичен случай.М-у другото по подобен начин са намерени най големите съкровища в България.
Чичо Грую си копае септична яма в двора,или пък сади дръвче на полето и попада на златни ритон ,и фиала с общо тегло около 500гр.Да ама чичо Грую гледа новините и знае съдбата на свищовлията.
Как ще постъпи чичо Грую?
1 - ще предаде намереното в музея,където го очаква потупване по рамото , грамота и обезщетение максимум 5000лв.
2 - Ще натроши с варията намереното и ще го продаде за материал ,от което ще получи минимум 25 - 30 000лв.
3 - ще го продаде на черния пазар.
В два от трите варианта,чичо Грую ще спечели дооста повече,отколкото ако спазва законите.Дали чичката ще постъпи морално,знаейки че самите управници не спазват законите - чл.91 от закона за собствеността???