Amazon

Г-н st_jordan, благодаря за вниманието към мен, но не ви се отваря парашута да сте ми колега, защото летите твърде ниско. Ако си прочетете внимателно съобщението си, ще се уверите че превратното тълкувание го давате вие. Но са казали хората, на страха от ТО очите са големи. Тук наистина не може да ви се помогне.

Г-н Богданов, колегата Scaner се е хванал с последните два типа. Четвъртият тип е неспасяем, третият не иска помощ, та за това питам какво иска да постигне с участието си. Иначе приветстваме първият и вторият тип доколкото ги има! Според мен мяркат се, например във ваше лице

Колега Scaner, отдавна следя диалога в тази тема, и не мога да разбера какво целите с участието си. Ще илюстрирам мисълта си със следният разказ. Разправя се като истинска случка, че при пътешествието си в Латинска Америка биологът Хумболд срещнал един мъдрец, който му разказал своята теория за четирите вида хора. - Първите са тези, които нещо знаят и съзнават колко малко знаят. Това са образованите хора. Вторите са хората, които нещо знаят, но не осъзнават това. Такива хора спят, тях трябва да ги събудиш. Третите са хората, които нищо не знаят, но съзнават това. На тях трябва да им се помогне. А четвъртият вид хора са тези, които нищо не знаят и дори не осъзнават това. На тях с нищо не можеш да помогнеш. Та мисълта ми е, дори не ви искат и помоща, защо си губите време тук?

Това се учи в училище. А се основава на константната разлика в пътищата на вълните до екрана. Анимацията към статията показва постоянна разлика във фазите, което задължително води до статична картина. Вашето обяснение, че взаимонеподвижни източник и наблюдател под формата на огледала имали различни вектори на скоростта и това било достатъчно за наличие на Доплеров ефект показва, че и въртящ се интерферометър на ММ трябва да показва същият ефект, защото там имаме същото разположение на огледала-източници и наблюдатели. Само дето не показва, но показва че нищо не обяснявате а само редите думи.

Да, прав сте. Пред мене е описанието на ЛГК-200, който е класически лазерен жироскоп на основа ефекта на Саняк, съчетан с биене на две близки честоти. Само в този случай има динамична интерференция, поради смесването на различни излъчени честоти. В класическият ефект интерференчната картина е само изместена, но е статична при постоянна ъглова скорост на въртене. Извинявам се на всички които съм заблудил с твърдението, че ефектът на Саняк създава динамична интерференчна картина. Това не е вярно, Петков сам се изработи, почти без наша помощ, защото се опитва да обяснява неща които не разбира. Експериментално е доказано, че ефекта на Саняк не зависи от груповите скорости на вълните в интерферометъра, а само от техните фазови скорости. Нещо повече, доказано е че ефектана Саняк не зависи дори от наличието на светлина - ефектът е постиган и с интерференцията на електрони и неутрони. Тоест това е ефект, основан на инерционните свойства на квантите, а техните вълнови свойства се използуват само за визуализацията му. Но ако кажем това на Петков, той силно ще се запече. А като се отпуши...

Дадох ви статията защото искахте моето математическо доказателство (ваше все още няма, само в обещания). И защото статията доказва че при различна скорост на две вълни се получава постоянна фаза и статична интерференчна картина. Което пък показа че вашето първо обяснение на ефекта на Саняк с различна скорост на двата лъча е напълно произволно и невярно. Това също е случайно обяснение, и отново не е вярно. Всички огледала са взаимонеподвижни. Не е вярно че само различният вектор на скоростта е достатъчен за наличие на Доплеров ефект, лъжете се сам. Дори различна скорост на наблюдател и приемник не винаги са достатъчни за такъв ефект. Прост пример свързан с класическият интерферометър на Майкелсън и Морли. При въртене на този интерферометър не се наблюдава динамична интерференчна картина, въпреки че по вашите обяснения следва да има такава - огледалото и приемника имат различен вектор на скоростта, както и различна големина на тази скорост (поради различните рамена на интерферометъра). Успокоенията противоречат на фактите. Опитвате някакви дребни номерца за да излъжете слушателите. Статията не разглежда единствен етер, а етерът в който се разпространява изследваната светлина. Затова нямате трета възможност, това е първата възможност от списъка. Некохерентността е наличие на фазов шум, тя не довежда до изместване на фази, а до заличаване на интерференчната картина. Оказва се че вие не знаете смисъла на основните понятия: как се обяснява ефекта на Саняк класически, какво е кохерентност, че в опита на ММ трябва да се очаква статична интерференчна картина и още куп неша, но давате някакви обяснения? Не го разбирам това. И това обяснение не почива на смислена основа. Защото вие бяхте хипноизиран че ефекта на Саняк се обяснявал с различна скорост на двата лъча. Сега сте хипнотизиран от някаква разлика в честотите. Сега ще разсея и тази хипноза. Има една конструкция на лазерен жироскоп, при която активната среда е разположена между огледалата на интерферометъра на Саняк, и се върти заедно с тях. Такава конструкция се нарича лазер с кръгов резонатор, и светлината която обикаля по огледалата всъщност е светлината която лазерът генерира и усилва. По ред технологични причини лазерът в двете посоки по резонатора се генерират два мода с много близки честоти, разположени около максимума на линията на усилване. Вземат се специални мерки двете честоти да не се изкатерят на върха на тази линия, зьащото тогава се наблюдава един ефект - захващане на честотата, което не е добре за крайният резултат. Ако при въртене на този резонатор се наблюдаваше Доплеров ефект, това ще се отрази пагубно на режима на работа на лазера. Лините ще се изместят спрямо максимума на усилване, което ще доведе или до захват на честотата, или до пълен срив на генерацията. Нито един от тези ефекти не се наблюдава, което означава само едно - че изместване на честотата на двата лъча няма, или с прости думи казано, няма Доплеров ефект при тях. Което пък показва че обясненията ви са не на основа следствия, а нагласяване и пригаждане, при това доста нескопосано, без никаква количествена страна. Още един много важен момент. Колко количествено ще повлияе вашият ХСВ не е ясно, поне докато не може да го сметнете. Но крайният резултат количествено ще се изразява в приноса от два ефекта - този дето досега обяснява добре количествено резултата (и дето не сте го разбрали), и този дето добавя ХСВ. Обяснението на ефекта, което вие така и не разбрахте, описва количествено много добре крайният резултат. Което означава че приносът на ХСВ ще трябва да бъде отчайващо малък или никакъв. Което е ясно поради факта, че обяснението с Доплеровият ефект отпада. Защото всичките ви обяснения разкриват вътрешни противоречия. Какво по-голямо противоречие от това, да нямаш следствия и да се опитваш да нагаждаш нещата? При това неуспешно?

Нямам никаква представа защо изчезват никовете в отговорите ми. Като дам 'Преглед' ги има, като отговоря ги няма. Може би е проблем на компютъра на който работя. Никъде не съм споменавал и за Доплеров ефект.Като ви чете човек, стига до извода че вие нямате ясна визия какво е ефект на Саняк, а просто гадаете. В началото беше различната скорост на двата лъча светлина в интерферометъра, сега е Доплеров ефект. Опитайте с нещо друго. Че при фиксирана разлика в скоростите на двата лъча се получава статична интерференчна картина, може да погледнете в прикаченият от st_jordan документ, в който той коректно изчислява разликата във фазите на двата лъча и получава че тя не се променя с времето (независимо че след това обърква тази фаза с честота). Ако не му вярвате, може да погледнете математическата обосновка в тази статия или в произволна друга, описваща опита на Майкелсън и Морли (обикновено за този опит привеждат пълният математически извод), там се пресмята същият резултат. От друга страна, съвсем просто се вижда че при ефекта на Саняк няма и не може да има Доплеров ефект. Там източникът и приемникът на светлина са едно - делителното огледало на входа, а то не може да се движи относно себе си, за да има такъв ефект. Ускорението също не играе роля - източникът (и приемникът) през цялото време се движат с една и съща по големина скорост. Ускорението играе роля когато е по права лиония, а не когато е центросремително. Мога ли да попитам сега аз, къде е вашата математическа обосновка, и на какво се основават досегашните ви произволни и погрешни изводи? Ако погледнете статията която указах по-горе, ще разберете. За разлика от вашите произволни хрумвания. Докажете ги математически. Некохерентни лъчи не интерферират. При тях не само динамична, а никаква интерференция няма. Едно важно условие за интерференция е наличие на кохерентност. Разлика в честотите също няма от къде да се вземе, поради причините обяснени по-горе. Разбира се, с произволни допускания всичко може да се обясни, но това е просто нагласяване. Една теория не трябва да е нагласявана, иначе няма да има никаква предсказателна сила, и неизвестно количество скрити вътрешни противоречия.

Аз се опитах кратко, обективно и разбираемо за всички да обясня конфликта при възловите положения в патентните претенции на st_jordan. При това положение не може да се угоди на чувствата на всички. Извинявам се ако някой ме е разбрал погрешно.

Здравейте st_jordan! Не разбирам какво е продиктувало това сърдито отношение към коята работа. Веднага бих ви отговорил: защо намесвате общата теория на относителността, след като вашето изобретение противоречи на нея именно в патентните претенции? Примерът ми с движението в гравитационното поле на слънцето беше в унисон с вашето предположение, а не с ОТО. Но аз съм готов да застана зад всяка своя дума, и приемам вашето предизвикателство. За да бъде равностоен двубоят, предлагам сумата да падне до нула лева. Надявам се че това няма да ви затрудни? Кога започваме?

Никъде не съм споменал СТО, какво се стряскате? Елементарната математика показва, че при интерференция на два светлинни лъча с различни, но постоянни във времето скорости, се получава статична интерференчна картина, така както такава е предсказана за опита на Майкелсън и Морли. Фактът че интерференчната картина при ефекта на Саняк не е статична, показва че обяснението на ХСВ не е верно. Какво отношение имат тези разсъждения с моите отговори? Правилно, динамична картина се получава когато двата лъча са с непрекъснато променящи се скорости. Но нищо в интерферометъра на Саняк не дава основание да се счита, че скоростта на светлината в едната посока непрекъснато увеличава скоростта си с всеки оборот. Докато това което формулираш като консенсус не е достатъчно за динамична картина, то води само до статична.

Само да отбележа, ефекта при интерферометъра на Саняк не се основава на различна скорост на двата лъча. И при статична картина има параметри, които са свързани с наблюдаемото явление. В случая при наличие на етер двата светлинни лъча ще имат различна скорост, което ще доведе до изместена спрямо центъра интерференчна картина. След завъртане на установката перпендикулярно двата лъча сменят местата си, и интерференчната картина трябва да се измести. Сравняването на двете картини трябва да даде отместване, пропорционално на скоростта на етера спрямо установката. Липсата на отместване на двете картини показва че скоростта на двата лъча светлина е еднаква. Което може да се тълкува че или етер няма, или движението му не влияе на скоростта на светлината, т.е. може да се приеме за условно неподвижен. Разбрах за кой опит става дума. Не, не съм чел ХСВ, повърхностният поглед ми показа е това е несериозна работа, много думи без нищо количествено. Повече на философски трактат прилича отколкото на физика. При разглежданият опит се разчита на интерференция на два лъча с различни скорости - опорният и отразеният в оглеалоито. В резултат ще има статична интерференчна картина, но изместена спрямо центъра на екрана, както при опита на ММ. От изместването може да се съди за разликата във фазата между лъчите, резултат от разликата в скоростите на двата лъча. При увеличаване на скоростта на въртене би трябвало интерференчната картина да се измества по екрана, ако скоростта на отразеният лъч е различна от тази на опорният.

Бих отговорил накратко следното. Относно принципа на интерферометъра на Саняк: ако досега не сте го разбрали, ще ми е много трудно тук и накратко да го обясня. Грубо казано, може да разглеждате взаимодействието на двата лъча в интерферометъра като образуващи стояща вълна. Неправолинейното движение на детектора по отношение на тази вълна в този случай дава възможност да се ходи между максимумите на тази вълна, т.е. да се броят максимумите. При интерферометъра на Майкелсън детектора се движи заедно със стоящата вълна, затова там картината е статична. Но повече подробности ще разберете ако анализирате извеждането на формулите, описващи величината на ефектите при двата интерферометъра, там най-ясно се проявяват детайлите. Повтарям, принципът на опита ММ не дава очакване за наличие на динамична интерференчна картина, и такава не се е търсила, не е и намерена. Намереният резултат показва че или етерът е неподвижен относно установката, или светлината не е класическа вълна и не се нуждае от етер. Но този експеримент не е решаващ за да определи каква е причината. За Бекман и Мандикс, за кой техен експеримент става дума? Те са работили основно в две насоки: за проверка дали скоростта на светлината зависи от скоростта на източника, и за проверка на изотропността на разпространение на светлината. И двата типа експерименти са при сходна експериментална постановка, с малки разлики в детайлите.

Защото жироскопа на Саняк е на друг принцип. Не, и при абсолютен етер не се очаква интерференчната картина да бъде динамична. Търсели са статична картина, но леко отместена спрямо картината получена в друга пространствена ориентация на установката. Би трябвало да го знаеш, след като опитваш да намесваш някакво обяснение от ХСВ.

Не сте прав, Петков. При различна скорост на две кохерентни вълни две характерни точки от вълните ще изминат различен път до екрана за интерференция, което ще доведе до статична интерференчна картина поради образувана фазова разлика. В опита на ММ такава картина е имало, там са търсили друго - изместването и при завъртане на установката (но пак остава статична). Това са азбучни истини и няма какво да се обяснява.

Здравейте st_jordan! Прочетох описанието на лазернит скоростомер, който сте се опитали да патентовате. За съжаление, според мен с право са ви отказали патент. Да оставим настрана действително смешният аргумент за отказ, че при интерферометъра на Саняк имало относително движение на източник спрямо приемник. Не това е важното. В патентните среди е приет следният жаргон: когато се защитава техническо средство лежащо на недоказан принцип, принципът да се нарича "магия". Във вашият случай изобретението се основава на такава "магия" - недоказан (и не следващ от проверена теория) принцип, какъвто вие използувате - зависимост на скоростта на светлината от някаква среда, наречена етер. Това е достатъчно основание да се отхвърли изобтретението ви, и ако помислите - с право. Какво би станало например ако се патентова огнепръскачка, основана на кихането на животно от класа на Змей Горянин? Кой би издал такъв патент? Има и други неясноти в патента ви, ще опитам да направя подробен анализ. Още в началото правите голяма грешка, като използувате името на интерферометъра на Саняк и за вашата конструкция. Както правилно е споменато в заключението, вашата конструкция няма нищо с интерферометър на Саняк. Интерферометърът на Саняк почива върху ефекта на Саняк. Този ефект се основава на наличието на разлика във фазите на светлината от два лъча, когато пътищата им за разпространение станат различни в резултат неправолинейното движение на самият интерферометър. Величината на ефекта е пропорционална на ъгловата скорост, с която се извършва това движение, и на площа която заграждат двата пътя. По тази причина най-честото използуване на този уред е за определяне на кръгова скорост и на ъгъл на завъртане. Във физиката този ефект се обяснява без да се използува въвеждането на етер. Вашата схема няма нито един от нужните параметри на интерферометър на Саняк. Затова не може да се свързва с него нито по име, нито по принцип на действие. Втората възлова грешка е, че използувате два лазера. Класическият интерферометър на Саняк, почиващ на ефекта на Саняк, се основава на светлина от един източник от който се формират два лъча, и наблюдаемият резултат е интерференчна картина, основана на разликата във фазите на тези лъчи до детектора. Когато използувате два независими лазера, не може да получите интерференция, поради липса на кохерентност на сигнала от тях. Това на което може да разчитате, е биене на честотите им. Което е допълнителен коз, че интерферометъра ви няма общо с ефекта на Саняк. Тук обаче се появява нова ваша грешка. В математическата си обосновка, изхождайки от движение на светлината с различна скорост по отношение на средата, вие установявате разлика във времената за разпространение на двата лъча. Тази разлика във времената, която е напълно естествено да се преобразува като разлика във фазите на двата лъча, вие неизвестно защо преизчислявате в промяна на тяхната честота. Това е напълно произволно, и е груба грешка в обосновката ви. Мотивът за отказ (А) в случая е коректен. Още в началото необосновано свързвате и махалото на Фуко, и ефектът на Саняк с гравитационното поле. Няма никакво основание те да бъдат свързвани. И махалото на Фуко, и ефектът на Саняк отчитат неправолинейно движение на отправната система, в която те се извършват, в случая това е въртенето на земята. Специално за интерферометъра на Саняк, той няма общо с движение в гравитационното поле, с което вие свързвате неподвижен етер - доказателство например е експериментът на Майкелсън и Гейл, които с неподвижен върху земната повърхност интерферометър на Саняк измерват въртенето на Земята. Наблюденията върху интерферометъра на Саняк специално показват че ефектът в синхрон с теорията зависи от ъгловата скорост на завъртане на интерферометъра по отношение на отправната система на далечните звезди, която е добър аналог за инерциална (хелиоцентрична в случая) система. Никакво влияние на движението спрямо гравитационно поле не е наблюдаван. Махалото на Фуко също е уред който определя неинерциалността на отправната система, и индикира въртенето на земята. Няма връзка с гравитационното поле, и при липса на такова махалото се превръща в жироскоп, който има сходни свойства да отличава инерциална от неинерциална отправна система. Ако действително може да се потвърди наличието на такава среда, на каквато вие се основавате, тогава в искането ви ще има основание. За съжаление няма дори индиректни данни, че вие може да сте прав. Още от 70-те години се извършват много експерименти за измерване на анизотропията на скоростта на светлината по различни направления. Най-точните от тях определят за тази анизотропия наистина нищожни величини. Показателен е един вече класически експеримент, който директно опровергава вашата идея. Това е многократно повтаряният в разни вариации опит на Брилет и Хал от 1979 г (PRL/42/549), в който конструкцията е точно като вашата: два независими лазера, при това единият е поставен на въртяща се маса за да изследва различни направления, и се измерва разликата в честотите им. След стабилизация на апаратурата се оказва че грешката в зависимост от направлението на двата резонатора е само 17 херца, при честота на генериране около 10^15 херца! А защо този експеримент е като вашата конструкция? Защото и двата лазера се движат със Земята в сумарното гравитационно поле на земята, Луната и най-вече Слънцето. Ако имаше някакъв ефект, то той трябваше да се прояви поради движение в полето на слънцето (аналогия: ефектът поради който вие разчитате да работи вашият уред в земното поле), което по величина на потенциала е почти равно на земното, а движението в него става с осезаема скорост, много по-голяма от предполагаемият самолет в полето на земята. Имам и други забележки за неоправданото намесване на гравитационното поле като някаква среда, но мисля че споменатите факти са определящи. Надявам се че не съм пропуснал нещо съществено в коментара си.

Имахте ли опитен образец, или само теоретично построение? Бихте ли обяснили по-подробно принципа, за какви ефекти от първи порядък при постъпателни скорости става дума?