Отиди на
Форум "Наука"

Methodius

Потребител
  • Брой отговори

    55
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Methodius

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Methodius's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

3

Репутация

  1. Здравейте

    Линковете дето сте дали за книгите на Шопенхауер са невалидни.Може ли да ми дадете нови?

  2. Корекция: Wi - гравитационна ЕНЕРГИЯ.
  3. k = (Fili/m)/(M/li) = (Wi/Ui)/m; Wi - гравитационна напрегнатост; Ui - гравитационен потенциал. Wi/Ui = pi - гравитационен импулс -> pi = mik; mi - маса на гравитон (отразява, че m << M); k - "скорост на гравитона". Принципът на неопределеност в пространството (в един момент): За гравитона -> p(t) ≡ pi(t) -> mv = mik -> |p(li) - pi(li)| > 0. p(t) - местоположението е разтеглено (в път) по количеството движение. pi(t) - движение няма. Пространството се състои от "съседни гравитони" - в "неподвижно движение". Апориите на Зенон от Елея. Аналог в квантовата механика е принципът на Хайзенберг.
  4. Здравейте! Тук съм понастоящем процедурно: да, за да обявя, че тук допреди 25.02.2012, 21:05:58 бях. Разчистих си сметките с циничната надменност на г-н Глишев (тази ми беше целта, "все пак Ницше понякога е приятен за четене, макар да е слаб философ") и (като страничен ефект) си написах - с помощта и на всички вас - своя (за моя собствена употреба) очерк "Слаб философ ли е Ницше". Благодаря ви - нямам какво повече да желая от настоящата форумна тема. А физика без метафизика не може да има - корелати са. Изживяването на критическото съзерцание ("за себе си") на битието няма как да не е съпроводено с неяснота - бидейки едно ментално преболедуване, а и бидейки непредизвикан спомен от любомъдрието. Т. е. едва с (имуногена) Ницше философията се възпали от метафизика... О, повече, повече епитети сега! Че си ебало майката (вулгарността ме спасява от цинизма) ... След Ницше всичката философия е постмодерна: доколкото постмодерност не е равно на постмодернизъм... Та един от - и запазил се актуален - постмодерните образци на стил (нежели вече за живот) е именно псувнята (другите два бяха епитафът и телеграмата, съгласно Емил Чоран): тя ще ми гарантира изтриване (или поне "поправяне" на настоящия текст) ... Но сп. "Българска наука"... си е за наука, не за мен (да, то не се занимава с мен, нали? И слава Богу: нека "дискусията да си продължава както досега"). Въпреки че и чисто научно (филологически) Ницше не е утопист и не говори за "свръххора" ("свръхобщество"), а за свръхчовек (свръхчовешко), сиреч тъкмо (радикално) за снемане на социалността: което си е една херменевтично извиквана архе-утопия (възхищение) към определени прототипи-изверженци. Сиреч Ницше е подстрекател на индивидуалността - и не мечтае за свръхчовека като за правило, а все-таки като за изключение. И бил е Ницше утопист една година от живота си: студенството в Бон, сред книгите на младохегелианците; и допреди да бъде безднено поразен от Щирнеровия Единствен.
  5. Херменевтичното възсъздаване ценностите на суровия живот се сблъсква о неотменимостта на сурогатния, технизирания свят, "реализирания идеализъм" - но вместо в пъстър митичен дом се озоваваш очарован отсам една безвъзвратно отминаваща отегчителна и нехаеща актуалност.
  6. Забележка: Позитивизмът (ако и Огюст Конт да е въвел термина) се корени в английския емпиризъм, т. е. в (последна сметка) "Нов органон" на Френсис Бейкън.
  7. Към sirius 1. Общувам с Ницше, обичам Ницше и не ми е чужд - нима е фройдистко? (И защо въобще писателите пишат - за да ги проучваме и изследваме ли, и без да говорят на сърцето?! О, да, онзи възлов анатомичен орган и нищо повече, сърцето!) 2. А дали въпросът ("слаб философ ли е Ницше") е "коректен", обърнете се (за спор) към глобалния модератор в настоящите форуми, уважаемия г-н Глишев, който на 08.07.2010 г. в тема "Чуждо творчество" презрително написа: "Все пак Ницше понякога е приятен за четене, макар да е слаб философ." (Link, третият постинг.) 3. Можете (във връзка с Ницше) да ми пишете на: personae@abv.bg. П. П. Относно метафизиката един съвременен (и още жив и активен), постмодерен философ, а именно Джани Ватимо (ученик на Гадамер), въздигна във философията призива "слаба мисъл" ("религия на мъртвия бог"), т. е. метафизиката да бъде най-сетне изживяна: едно от условията да бъдеш силен философ (призван за любомъдрие) е да си слаб метафизик... Всички сме свидетели на нар. "аналитична философия", уродливото отроче на метафизиката и нейното англосаксонско планарно (плоскоумно) изображение, позитивизма.
  8. (1) Methodius: "тезата, че човекът е болно животно". Sirius (отговор): "и след такова опростяване пак не виждам смисъл". (2) Статията в сп. "Българска наука": "човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно". Sirius (отговор): "нещата ми стават по-ясни". Sirius, нищо лично, но просто трудно виждам някакъв смисъл в написаното (току-що от Вас). Зад една измама може да стои друга измама. Но може ли зад въобще измамата да стои измама?! Идеята относно такава (causa sui) измама е "богът". И ето че Ницше се провиква: край на измамите! богът (живителен и насъщен) не би могло да бъде идея (ако и идея над идеите), "богът" е мъртъв ("трансцендентен"), е мъртвилото на мъртвилата!... Ницше поддържа тезата, че човекът е болно животно (и че метафизиката е болест). Ала Ницше е философ, нежели учен (и се "възпалява" от метафизика)!... Та слаб философ ли е Ницше? (А че е слаб метафизик - слаб е. Което нелепо проличава в скалъпената постмортем книга "Волята към мощ".) ... И може би е неуместно да поставям във форум за наука този въпрос. Но пък прочетох подфорумното заглавие "философия" - нима съм прибързал?... Метафизиката не е философията: ето за кое дойде да ни рече Ницше. Философията, любомъдрието не (и не бива да) отстранява т. нар. личен живот! "Мъдростта слага граници и на познанието." (Ницше, "Залезът на боговете", Афоризми, 5, превод Г. Кайтазов.)
  9. Към sirius В такъв случай не ми остава друго, освен да Ви препратя към официално публикувана в сайта на сп. "Българска наука" (настоящия уважаван сайт) общообразователна, посветена на Ницше статия, осмия абзац: link: "За него (Ницше - б. м.) човекът е резултат от болестното развитие на живота - той е "болно животно", което се опитва да измами себе си с помощта на културата и морала, за да избяга от своята животинска същност." (Уточнявам, че статията не е писана от мен.)
  10. Т. е. иде реч за тезата, че човекът е болно животно.
  11. Към sirius (теза) Ницшеанският морал. - Човекът е силен с принципите си (та иначе е слаб), но трябва да бъде силен тъкмо с инстинкти. (Аргумент: Моралът е онова чисто човешко, което у човека компенсира недостига на тъкмо чисто човешка природа.)
  12. Ще сглобя следното: Сократ бил велик учител по себеконтрол на прекрасния и даровит юноша Алкивиад (вж. Плутарх). И ето в що е бил смисълът от Сократ - и въобще, в що е смисълът от учителстването. Но Сократ има и друго "величие", "философско": еманципира ли се учителството спрямо военачалническото, политическото, дипломатическото дарование ("висшите инстинкти") - и изучи ли се в общочовешко нравоучителство (космополитизъм, просвещение) учителството, и - в съответствие - улегне ли пък споменататото дарование, узрее ли в Александър-Македонщина, империализъм, идеокрация, елинизъм, то ние виждаме как всичко това довежда при всеобщото "познание" на Аристотел. И отвежда в по-късни времена до стоицизма и до воина-идеалист, т. е. - в последна сметка - до Вагнеровия Парсифал и романтизма на Карлайл. "Луций Катилина, който произхождал от знатен род, обладавал голяма телесна и духовна сила, но бил с лош и порочен характер. Нему още от юношеска възраст доставяли удоволствие гражданските войни, убийствата, грабежите и размириците в държавата, които били и неговият възпитател на млади години. Телесно здрав, той понасял до невероятност глад, студ и безсъние. По дух смел, коварен и гъвкав, той притежавал дарбата да лицемери и да се преструва във всичко; алчен за чуждото, прахосник на своето, буен в страстите си, достатъчно красноречив, но малко мъдър. Неговият ненаситен дух постоянно жадувал извънмерното, невероятното, непостижимото... Бил обладан от непреодолимата страст да завладее властта в държавата и не пробирал средства... Този неукротим дух от ден на ден бил все повече и повече възбуждан от недостига на собствените му средства и от съзнанието за извършените престъпления; а тези две злини той бил още повече увеличил с пороците си, за които споменахме вече." (Салустий, "Заговорът на Катилина", 5, превод М. Марков и Н. Георгиева, "Наука и изкуство", 1982.) В "Залезът на боговете" - "Странстванията на един несъвременник", 45 (превод Г. Кайтазов), Ницше завършва с думите: "Катилина - зародишът на всеки цезар." (Този фрагмент, както и предходният, 44, са може би най-дълбокото, което Ницше е написал.) Съдбовно сходство при Алкивиад Стари (вж. у Плутарх), Катилина (вж. у Салустий), Чезаре Борджия (вж. у Макиавели), Мазепа (вж. у Пушкин) и младия Бонапарт (вж. у Бетовен) - естет-политическите завършеци преди епохални културо-исторически трансформации, а именно: космополитизирането на Антична Гърция (Александър Велики, времеразтегляне), Античен Рим (Октавиан Август, през-от посредничеството на Юлий Цезар), Германския Запад (аморфно явление), Русия (Петър Велики) и - най-сетне - Западния човек (стария Бонапарт). Този тип индивидуалност противостои в последна сметка на въобще личностите, етико-политическото начало. На Микеланджело Буонароти приписват мисълта, че "най-голямата опасност у нас не е, дето би могло целите ни да бъдат непосилно високи, основен проблем при повечето от нас е, че целите ни са прекалено ниски и ги постигаме". Някой би могъл да изтълкува стоически... Но Ницше-Дионисий? О парадокс! Тъкмо в дръзновено-инстинктивния, иморалния провал на гореспоменатите пет "негодяя" се състои човешкият сюблим, нежели в символиката на Изкупителното успение (Христа). Кантианската свобода - нищо повече от робски блян. ("Кант: или cant като свободен в себе си характер." - Една от Ницшевите непоносимости, спомената в "Залезът на боговете" - "Странстванията на един несъвременник", 1, превод Г. Кайтазов.) "Ние изобщо няма да разберем хищното животно и хищния човек (например Чезаре Борджия), няма да разберем и природата, докато търсим в основата на тези най-здрави от всички тропически чудовища и растения нещо "болнаво" или вроден в тях "ад": както досега са правили почти всички моралисти." (Ницше, "Отвъд доброто и злото", 197, превод Ренета Килева-Стаменова.)
  13. Метафизиката не е философията: ето за кое дойде да ни рече Ницше. Неравностоен спор. - Двама изключително умни представители на човешкия род - ала всеки от своя тип - завързаха помежду си спор: изпълненият с необятни, достоверни, но идеологически неспоени знания човек застрашително наподобява световния океан - и мие бреговете на всички континенти във всички епохи; а обладаващият един силно ограничен и изопачен, но идеологически споен пакет от знания човек прилича на откривателски платноход - тръгващ от някаква брегова времепространствена точка и навлизащ дръзко в безграничната на шир и глъб стихия.
  14. Апологет на моралното здраве. - Относно "болния мозък" Ницше съм на особено мнение (което мнение обаче комай съвпада с мнението и на самия Ницше за самия себе си)... У пращящия от здраве сифилитик Цезар Борджия (и по онова време у всички кондотиери, епископи и обикновени селяни и граждани) авантюризъм и трезвомислие са били едно и болният е воистина бил "болен", маргинален. И днес е нужно да бъдеш болен: за да не си трезвомислещ - та трезвомислещите са днес една средищна напаст. Да, днес е възможно най-здравият да е невям оня, когото зоват "болен"; и Ницше е най-изтъкнатият пример за такъв болен. "На болестта дължа своята философия", казва той... И защо би могло да го зоват из дълбочина "болен"? Ами защото венцехвали ренесансовата безскрупулност. А венцехвалейки ренесансовата безскрупулност, Ницше венцехвали моралното здраве: то няма общо с университетите.
  15. Към stinka. - "Но това "изцеление от идеализма" е всъщност подмяна с друг идеализъм." (stinka.) Да, Лу Саломе, Ницшевата възлюбена, нарича ницшеанството "свръхидеализъм" - в смисъла и на "след-идеализъм" (вж. по-горе). На снимката - Ницше (с мустаците), приятелят му Пол Рее и "жената с камшика", Лу Саломе (82-ра). (Снимката е идея на Ницше.) Сам Ницше нарича себе си "първия декадент" (на постмодерната епоха). "Свръхидеализмът" детронира метафизическия идеализъм, идеализирайки "суровите начала на културата". Та (в политическата визия) утопията бива (при ницшеанството) заменена с архе-утопия (свръхчовека, след-човека в "бъдни праисторически измерения"). И ето че в този смисъл Ницше е родоначалникът на съвременната херменевтика - чиито наченки са положени с ранното (от 62-ра, Ницше е бил на 18 г.) есе "Съдба и история". Историографията е хронологична. Филологията е тематична. Ницше, с есето си от "Несвоевременни размишления" "За ползата и вредата от историята за живота", полага синтез на историография и филология, т. е. тематична историография = хронологична филология. Т. нар. псевдогенеалогичен квазиметод, който се състои в херменевтично проследяване развитието на идейни топоси (проблематизиране една извечна възможност на митично насъщие, вместо принципиално-изследователско снемане) и с който Ницше ретроспективно обосновава заложената в първата му философска творба, а именно "Раждането на трагедията от духа на музиката", фундаментална динамика Дионисий - Аполон. "С погледа на Ницше направих обзор", пише Освал Шпенглер в увода към своя magnum opus ("Залезът на Запада"). А от днешна позиция този подход би могъл да бъде сполучливо наречен "политическа естетика". "Всъщност то цялото време е такова. Че се строи нов свят, които в същността си започва да преповтаря стария. Накрая се достига до същото съдържание, пък дори и в нова форма. Защото просто ние и света около нас сме така устроени." (stinka.) Прилагам откъси от есето на 18-годишния Ницше "Съдба и история" (мой превод по руския превод на А. И. Патрушев от статията "Жизнь и драма Фридриха Ницше"): "Има ли край това вечно ставане? Какви ли са пружините на великия часовник? Да, скрити са някъде във великия часовник, който наричаме история. Циферблатът – това са събитията. От час към час бягат стрелките, за да започнат след 12-тия отново своя цикъл; настъпва нов исторически период." "Свободната воля се представя в разкрепостеност, самоволност. Тя е безкрайна свобода, блуждаене, дух. Но съдбата е необходимост и – при положение, че не сме съгласни да повярваме - световната история: това не са заблуждения и мечти, неизказаните мъки на човечеството не са фантазия; самите ние сме играчки на собствената си фантазия... Съдбата е една безкрайна и съпротивляваща се на свободната воля сила; без съдбата свободната воля е мислима толкова малко, както дух без реалия, добро без зло... Свободната воля е просто абстракция и означава способността за съзнателно действие, а под „съдба” разбираме едни неосъзнато ръководещи действията ни принципи... В свободата на волята на индивида се заключава абсолютната неограниченост, принципът на обособлението, отделянето от цялото, но съдбата отново и отново свързва органически човека с общото развитие... Без съдбата абсолютната свобода на волята би издигнала човека в Бог, а фаталистическият принцип пък би свел човека в механизъм.” Още тук, в това ранно и несръчно, гимназиално есе е продемонстрирана прелестната мътилка философска херменевтика. "И на мен отдавна философията ми е мътна." (stinka.)

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...