Pentcho Valev

И двамата стигат, например, до това че движещият се обект измерва по-малко време - то си го има в уравненията. Само че Поанкаре не приема че това е истинско забавяне на времето - абсурдно му се вижда. Той и други го наричат "temps local", "local time", и са много притеснени с него. За Айнщайн обратно - колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Няма никаква мъдрост в това да кажеш че "local time" е "time". Иска се само шизофренна публика готова да вярва в абсурди. В първата половина на 20ти век такава публика е имало в изобилие. Пенчо Вълев

Изплагиатствал е трансформациите на Лоренц в които принципът на относителността е обединен с изискването на теорията на етера скоростта на светлината да не зависи от скоростта на източника. Има обаче абсурдни следствия които Поанкаре не е могъл да приеме. Например, като се затичаш срещу светлинния източник, гребените на вълните те удрят по-често (честотата расте), но скоростта на тези гребени спрямо теб някак остава същата. За Поанкаре това е било източник на фрустрация, за плагиатора възможност да “надскочи“ Поанкаре и да обърка науката до такава степен че тя никога вече да не може да се възстанови. Пенчо Вълев

За какви "решения" говориш, умничък професоре. Става въпрос за толкова тривиални неща че спорът е обиден дори за този който е прав. Като тръгнеш срещу морските вълни, скоростта им спрямо теб ли се увеличава или разстоянието между гребените намалява? Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Защо, Сканер, се измъкваш толкова позорно? По-умните ти братя в Айнщайниана са те снабдили с решение на проблема - като се движи наблюдателят напред-назад, дължината на вълната следи неговото движение и така се изменя че скоростта на светлината да си стои константа, както Divine Albert е заръчал. Толкова е просто и убедително: http://sampit.geol.sc.edu/Doppler.html "Moving observer: A man is standing on the beach, watching the tide. The waves are washing into the shore and over his feet with a constant frequency and wavelength. However, if he begins walking out into the ocean, the waves will begin hitting him more frequently, leading him to perceive that the wavelength of the waves has decreased." http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/big_bang/index.html John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Възможно най-добрата (в смисъл най-разбираема и с най-малко камуфлаж) релативистка интерпретация на проблема: http://student.fizika.org/~jsisko/Knjige/Klasicna%20Mehanika/David%20Morin/CH13.PDF Това всъщност е глава 14 тук: http://www.people.fas.harvard.edu/~djmorin/book.html Introduction to Classical Mechanics With Problems and Solutions David Morin Cambridge University Press Непременно вижте глава 11 - това според мен е най-доброто релативистко представяне на специалната теория на Айнщайн. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Един умен релативист: www.pitt.edu/~jdnorton/papers/companion.doc John Norton: "These efforts were long misled by an exaggeration of the importance of one experiment, the Michelson-Morley experiment, even though Einstein later had trouble recalling if he even knew of the experiment prior to his 1905 paper. This one experiment, in isolation, has little force. Its null result happened to be fully compatible with Newton’s own emission theory of light. Located in the context of late 19th century electrodynamics when ether-based, wave theories of light predominated, however, it presented a serious problem that exercised the greatest theoretician of the day." Но не се заблуждавайте - така както е умен, Джон Нортън може да изръси най-голямата глупост като при това дълбоко да вярва в нея: http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/big_bang/index.html John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)." Оруел нарича това "doublethink": http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen George Orwell: "Doublethink means the power of holding two contradictory beliefs in one's mind simultaneously, and accepting both of them. The Party intellectual knows in which direction his memories must be altered; he therefore knows that he is playing tricks with reality; but by the exercise of doublethink he also satisfies himself that reality is not violated. The process has to be conscious, or it would not be carried out with sufficient precision, but it also has to be unconscious, or it would bring with it a feeling of falsity and hence of guilt. Doublethink lies at the very heart of Ingsoc, since the essential act of the Party is to use conscious deception while retaining the firmness of purpose that goes with complete honesty. To tell deliberate lies while genuinely believing in them, to forget any fact that has become inconvenient, and then, when it becomes necessary again, to draw it back from oblivion for just so long as it is needed, to deny the existence of objective reality and all the while to take account of the reality which one denies - all this is indispensably necessary. Even in using the word doublethink it is necessary to exercise doublethink. For by using the word one admits that one is tampering with reality; by a fresh act of doublethink one erases this knowledge ; and so on indefinitely, with the lie always one leap ahead of the truth. (...) It need hardly be said that the subtlest practitioners of doublethink are those who invented doublethink and know that it is a vast system of mental cheating. In our society, those who have the best knowledge of what is happening are also those who are furthest from seeing the world as it is. In general, the greater the understanding, the greater the delusion ; the more intelligent, the less sane." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Много интелигентни хора не разбират айнщайновите дивотии не защото не могат да ги разберат, а защото интелигентността предполага неспособност за боравене с абсурда - интелигентният човек се парализира в самото начало и се иска много воля за да продължи по-нататък. Clifford Truesdell дава аналогичен пример като описва как математиците, при сблъсъка си с абсурдите на втория закон на термодинамиката, "have shuddered and averted their eyes from the unclean": http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00000313/ Jos Uffink: "Snow stands up for the view that exact science is, in its own right, an essential part of civilisation, and should not merely be valued for its technological applications. Anyone who does not know the Second Law of Thermodynamics, and is proud of it too, exposes oneself as a Philistine. Snow's plea will strike a chord with every physicist who has ever attended a birthday party. But his call for cultural recognition creates obligations too. Before one can claim that acquaintance with the Second Law is as indispensable to a cultural education as Macbeth or Hamlet, it should obviously be clear what this law states. This question is surprisingly difficult. The Second Law made its appearance in physics around 1850, but a half century later it was already surrounded by so much confusion that the British Association for the Advancement of Science decided to appoint a special committee with the task of providing clarity about the meaning of this law. However, its final report (Bryan 1891) did not settle the issue. Half a century later, the physicist/philosopher Bridgman still complained that there are almost as many formulations of the second law as there have been discussions of it (Bridgman 1941, p. 116). And even today, the Second Law remains so obscure that it continues to attract new efforts at clarification. A recent example is the work of Lieb and Yngvason (1999)......The historian of science and mathematician Truesdell made a detailed study of the historical development of thermodynamics in the period 1822-1854. He characterises the theory, even in its present state, as 'a dismal swamp of obscurity' (1980, p. 6) and 'a prime example to show that physicists are not exempt from the madness of crowds' (ibid. p. 8).......Clausius' verbal statement of the second law makes no sense.... All that remains is a Mosaic prohibition ; a century of philosophers and journalists have acclaimed this commandment ; a century of mathematicians have shuddered and averted their eyes from the unclean.....Seven times in the past thirty years have I tried to follow the argument Clausius offers....and seven times has it blanked and gravelled me.... I cannot explain what I cannot understand.....This summary leads to the question whether it is fruitful to see irreversibility or time-asymmetry as the essence of the second law. Is it not more straightforward, in view of the unargued statements of Kelvin, the bold claims of Clausius and the strained attempts of Planck, to give up this idea? I believe that Ehrenfest-Afanassjewa was right in her verdict that the discussion about the arrow of time as expressed in the second law of the thermodynamics is actually a RED HERRING." Така или иначе аз някак съм преодолял първоначалната парализа, и затова сега ще обясня на тези които още не са я преодоляли (не на умничкия професор "scaner" - той да върви да се учи от своя голям брат релативист Джон Нортън) как точно експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава уравнението c'=c+v дадено от емисионната теория на Нютон и опровергава антитезата c'=c. Първо, задължително е да се намери в учебниците или интернет изчислението на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът минава със скорост v покрай наблюдател неподвижен спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли). Вижда се че теорията на етера влиза в това изчисление ЕДИНСТВЕНО с допускането c'=c, т.е. че скоростта на светлината е константа относно наблюдателя (неподвижен спрямо етера) и не зависи от скоростта на източника. Както е казано по-горе, резултатът от изчислението не съвпада с резултата от експеримента и значи допускането c'=c се отхвърля. След това наблюдателят остава същият (интерферометърът минава със скорост v покрай него) но той вече вижда как светлината емитирана от интерферометъра продължава да се движи със скорост c'=c+v, в съответствие с новото допускане. Практически това означава че навсякъде в предишните изчисления заменяме c'=c с c'=c+v (внимаваме за знака пред v), а в случаите когато светлината се отразява предполагаме че фотонът отскача като абсолютно еластична топка. Този път изчислението СЪВПАДА с резултата от експеримента и значи допускането c'=c+v СЕ ПОТВЪРЖДАВА. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Как би могло да се отговори на такъв въпрос? Защо дължината на крокодила е по-голяма от наситеността на зеления му цвят, след като способността му да живее в Сахара е силно ограничена? Професоре, вече споменах някъде че градацията умни релативисти -> глупави релативисти -> .... има още няколко степени в дясната си част, и ако в Англия и Франция физиката умира защото я преподават основно глупави релативисти (умните също но те са малко и са безкрайно нечестни), то в България тя отдавна е умряла защото я преподават релативисти от десния край на градацията. Казах ти да се свържеш с Джон Нортън и да не се занимаваш с мен. Помисли и за възможността, в резултат на внезапно пробуждане на съвестта, да спреш да получаваш професорска заплата за това че си назубрил известно количество идиотщини и свирепо ги преподаваш. Виж какво казва и прави един честен англичанин (в Добрата Стара Англия все още периодично се появяват такива хора): http://www.wellingtongrey.net/articles/archive/2007-06-07--open-letter-aqa.html "I am a physics teacher. Or, at least I used to be. My subject is still called physics. My pupils will sit an exam and earn a GCSE in physics, but that exam doesn't cover anything I recognize as physics. Over the past year the UK Department for Education and the AQA board changed the subject. They took the physics out of physics and replaced it with... something else, something nebulous and ill defined. I worry about this change. I worry about my pupils, I worry about the state of science education in this country, and I worry about the future physics teachers - if there will be any. (...) UPDATE 2009: After much frustration I'm leaving teaching England in physics. I've started a side business in time management and am taking a break from the profession." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Върхът на кула (височина h) емитира светлина към основата на кулата. Там наблюдател мери честотата и установява че тя е нараснала (Pound-Rebka): f' = f(1+gh/c^2) Прилагаме формулата: (честота) = (скорост на светлината)/(дължина на вълната) и виждаме че или скоростта на светлината е нараснала: c' = c(1+gh/c^2) (Айнщайн използва това в периода 1907-1915) или дължината на вълната е намаляла: L' = L/(1+gh/c^2) Заменяме кулата с ускоряваща се ракета с дължина h и ускорение g. Предният край на ракетата емитира светлина към задния. Ако уравнението което Айнщайн използва в периода 1907-1915, c'=c(1+gh/c^2), е вярно, то може да се докаже че скоростта на светлината относно наблюдател стоящ в задния край на ракетата е c'=c+v, където v е скоростта на предния край (в момента на емитиране) относно наблюдателя в задния край (в момента на получаване на светлината). Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Съдейки от това и други твои писания, умничък професоре, стигам до ужасяващата констатация че ти НЕ ЗНАЕШ как точно експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и противоречи на принципа на Айнщайн от 1905 г. за независимост на скоростта на светлината от скоростта на източника. Има надежда обаче. Един Учител в Айнщайниана, казва се Джон Нортън, ги ЗНАЕ тези работи: http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf John Norton: "THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE." Този Джон Нортън е много умен (не се шегувам), достъпен е и е помогнал на много релативисти да проумеят много неща (винаги има българи на специализация при него). Та значи, умничък професоре, свързваш се с този Учител, държиш се почтително и той бавно но сигурно внася светлина в тъмните области на съзнанието ти. После ти правиш същото със студентите си (ако все още има такива). Вземи я свърши тази работа, не се занимавай с мен - не теб бедният ни народ ти плаща професорска заплата за да ЗНАЕШ и да обясняваш, не за да НЕ ЗНАЕШ и да преследваш еретици. Гледай какво става в Англия и Франция (страх ме е да мисля за България): http://www.guardian.co.uk/science/2005/nov/22/schools.g2 "But instead of celebrating, physicists are in mourning after a report showed a dramatic decline in the number of pupils studying physics at school. The number taking A-level physics has dropped by 38% over the past 15 years, a catastrophic meltdown that is set to continue over the next few years. The report warns that a shortage of physics teachers and a lack of interest from pupils could mean the end of physics in state schools. Thereafter, physics would be restricted to only those students who could afford to go to posh schools. Britain was the home of Isaac Newton, Michael Faraday and Paul Dirac, and Brits made world-class contributions to understanding gravity, quantum physics and electromagnetism - and yet the British physicist is now facing extinction. But so what? Physicists are not as cuddly as pandas, so who cares if we disappear?" http://archives.lesechos.fr/archives/2004/LesEchos/19077-80-ECH.htm "Physicien au CEA, professeur et auteur, Etienne Klein s'inquiète des relations de plus en plus conflictuelles entre la science et la société. (...) « Je me demande si nous aurons encore des physiciens dans trente ou quarante ans », remarque ce touche-à-tout aux multiples centres d'intérêt : la constitution de la matière, le temps, les relations entre science et philosophie. (...) Etienne Klein n'est pas optimiste. Selon lui, il se pourrait bien que l'idée de progrès soit tout bonnement « en train de mourir sous nos yeux »." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Умничкият професор обаче е сигурен в едно - в експеримента на Pound-Rebka няма как източникът да не е в покой относно наблюдателя. От върха на кулата пускат лъч, наблюдателят стои в основата на кулата без да мърда, поема лъча и му мери честотата. В покой ли е върхът на кулата относно наблюдателя? В покой е! Гарантирано! Къде сте антирелативисти да ви смажа. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Ох не е в покой, професоре, никак даже не е в покой, ама какво да направя като проблемът е опасен и в литературата доминирана от Айнщайниана няма даже и намек в тази посока. Рови си значи умничкият релативист в Интернет, там не пише никъде кой е наблюдателят и релативистът сяда да мисли. Източникът е върху интерферометъра, това е ясно, но кой по дяволите е наблюдателят? Мисли, мисли умничкият релативист и накрая...еврика! Наблюдателят е Майкълсън (и Морли, ако е там в момента). В покой ли е източникът относно Майкълсън? В покой е (от време на време Майкълсън ходи да обядва но това май не е съществено). Това е най-голямото (засега) откритие на умничкия релативист и той е готов от професор да стане член-кореспондент, а защо не и академик (Съботинов да не е направил по-големи открития?). Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Експериментите на Michelson-Morley и Pound-Rebka доказват че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Един ден, като се престрашиш и излезеш от анонимност, ще организираш един семинар, ще дъвчиме проблема цял ден ако трябва и нещата ще се изяснят. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Е не го предизвиквай там където му е силата. Професорът не знаеше за тази формула (виж как подминава отговор (А) и говори глупости в #6 на http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9707 ), но сега е просто един изключително компетентен релативист и толкоз. Вече всичко е проверил нашият професор и всичко си знае. Затова и Айнщайниана е безсмъртна. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Има умни българи (само дето не са професори). Ето още един (ще дам целия текст, в случай че някой ден оригиналният сайт се затрие): http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=astro1&Number=1936351798 Well_(Гал. Стопаджия): "Скоростта на светлината не е константа. Да започнем с История на "откритието" че е константа. В края на 19 век, Майкелсън и Морли провели екстеримент, целящ да открие с каква скорост се движи Земята през пространството. Предполагало се е, че планетата ни е потопена в нещо, наречено Етер. То запълвало пространството. Смятало се, че светлината се движи по този етер, подобно на звуковите вълни. Затова решили, че както звука си има скорост на придвижване, така и светлината си има такава, при това скоростта й би била еднаква във всички посоки, само ако Земята е неподвижна спрямо етера. Ако тя се движи, то скоростта на светлината в една посока ще е различна от тази в друга, като по разликата и посоките, ще може да се определи посоката и скоростта на движението на Земята спрямо Етера, който запълва Вселената. Провеждането на експеримента довело до неочакван резултат. Скоростта на светлината в различни посоки се оказала абсолютно еднаква. Все едно че земята стои неподвижно в Етера. Това се оказало много неочакван резултат, обяснение за който не бил даден в продължение на около двайсет години. Възможното елементарно обяснение, че светлината всъщност се състои от частици материя, тогава не хрумнало на никого. Иначе сега Физиката щеше да е съвсем друга ... Защото частиците материя имат тази особеност, че при изстрелване от едно тяло, върху тях действат галилеевите трансформации за събиране на скорости. С други думи, резултата от експеримента е съвсем естествен, ако светлината се възприема като вид материя, изстрелвана от източника си. Съвсем естествено е в този случай, скоростта на светлината да е еднаква, независимо в каква посока я изстрелваме. Също като куршум. За съжаление, по онова време се смятало че електромагнетизма няма нищо общо с материята, и затова не е направена връзка между светлината и материята. Днес всички знаем, че светлината има двойнствен характер. От една страна се държи като поток от материялни частици, от друга страна проявява електромагнитен характер. Де Бройл, дори отиде по-далеч, като доказа, че всяка елементарна частица проявява този двоинствен характер. С други думи, материята притежава двойствен характер, и по това прилича на светлинните кванти. В тази връзка става съвсем очевидно, че в опита на Майкелсън-Морли е допусната груба грешка, с допускането че светлината не може да се разглежда като поток от материални частици. Съответно не е било допуснато предположението, че наблюдаваният ефект е резултат от естествено наслагване на скоростите на светлинния лъч и източника му, при което е естествено да не се открие разлика в скоростта на светлината в различни посоки. Така или иначе, на сцената излиза идеята на Айнщайн, който вместо да търси обяснение на експеримента, предпочита да измисли нова физика, с твърдението си, че пространството се разтегля по посока на движението, времето се забавя, а масата нараства. Всичко в името на мисълта, че скоростта на светлината е константа, защото експеримента го "потвърждава". Ако сте чели внимателно, вече сте наясно какво показва експеримента. И то не е това, което си е мислел Айнщайн тогава. Фотоните са вид материални частици, чиято скорост на отделяне от атома е "с". Всички елементарни частици, от които е изградена материята, притежават двоийствен характер - те са и частици, и електромагнитни вълни едновременно. Също както и светлината. Айнщаин предвижда, че светлината се изкривява в гравитационно поле. Причините за това според него са в изкривяването на пространството. Всъщност става дума за гравитационно взаимодействие, но той го нарича "изкривяване на пространството". Следва едно слънчево затъмнение, по време на което се доказва, че светлината се отклонява от гравитацията на слънцето. В миг, Айнщайн става новият идол на Физиката с предвиждането на това явление, и оттук нататък никой не се заглежда в основите на измислената от него теория. Доказателства за правотата му следват едно след друго. И нищо вече не е в състояние да накара учените да обърнат поглед към фундаменталната грешка ... Всеки от вас може сам да прецени къде е истината. Едно трябва да е ясно : Тълкуването на доказателството е по-важно от самия експеримент. Когато сбъркаме тълкуването, фактите са безсилни да ни покажат истината. Нещата стават още по-лоши, когато се "мъчим" да докажем нещо. И може би става дума за доказателства на едно , а ние си мислим че е нещо друго ..." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Голяма работа си, професоре (повече от две малки). Това че резултатът на Pound и Rebka удовлетворява уравнението f'=f(1+V/c^2) е ФАКТ признат както в Айнщайниана така и извън Айнщайниана и аз няма да почна да го доказвам само защото ти вчера си погледнал в Уикипедията и нищо не си разбрал. Все пак обаче ще ти заостря вниманието върху следния текст: http://en.wikipedia.org/wiki/Pound%E2%80%93Rebka_experiment "The fractional change in energy is given by δE/E, is equal to gh/c^2" Това да ти прилича на δf/f = V/c^2? Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Ето къде е проблемът. Pound и Rebka наистина доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Това съм го дискутирал с години, вадил съм литература от интернет, правил съм изчисленията в къщи и т.н. Ти обаче поглеждаш набързо в Уикипедията, виждаш "цифрата 2" и, бидейки анонимен, отричаш формулата f'=f(1+V/c^2) без много да му мислиш. И в очите на околните позициите ни стават равни, а не би трябвало да е така. Има един Михаил Бушев (да не си ти?) който, на един семинар, се провикваше "Това не е вярно!" след почти всяко мое твърдение. Страхотна дискусия се получи. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Градацията умни релативисти -> глупави релативисти ->... има продължение, като релативистите от продължението доказват непогрешимостта на Divine Albert's Divine Theory така както продавачът в скеча по-долу доказва виталността на мъртвия папагал: Owner: Oh yes, the, uh, the Norwegian Blue...What's,uh...What's wrong with it? Mr. Praline: I'll tell you what's wrong with it, my lad. 'E's dead, that's what's wrong with it! Owner: No, no, 'e's uh,...he's resting. Mr. Praline: Look, matey, I know a dead parrot when I see one, and I'm looking at one right now. Owner: No no he's not dead, he's, he's restin'! Remarkable bird, the Norwegian Blue, idn'it, ay? Beautiful plumage! ........................ Mr. Praline: No, I'm sorry! I'm not prepared to pursue my line of inquiry any longer as I think this is getting too silly! Предлагам ти да излезеш от анонимност (вероятно си професор който систематично отказва студентите от физиката) като това ще повиши отговорността ти за написаното. Иначе заедно с ученичката ти "Doris" ще продължите да пишете каквото ви падне а аз ще съм непрекъснато в ситуацията на Mr. Praline който накрая е принуден да каже: "No, I'm sorry! I'm not prepared to pursue my line of inquiry any longer as I think this is getting too silly!" Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Ако релативистът е от по-умните, той пак няма да даде конкретни отговори но не толкова поради "crimestop" колкото поради "doublethink" - състояние на духа при което вярата в две взаимноизключващи се твърдения е непоклатима: http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen George Orwell: "Doublethink means the power of holding two contradictory beliefs in one's mind simultaneously, and accepting both of them. The Party intellectual knows in which direction his memories must be altered; he therefore knows that he is playing tricks with reality; but by the exercise of doublethink he also satisfies himself that reality is not violated. The process has to be conscious, or it would not be carried out with sufficient precision, but it also has to be unconscious, or it would bring with it a feeling of falsity and hence of guilt. Doublethink lies at the very heart of Ingsoc, since the essential act of the Party is to use conscious deception while retaining the firmness of purpose that goes with complete honesty. To tell deliberate lies while genuinely believing in them, to forget any fact that has become inconvenient, and then, when it becomes necessary again, to draw it back from oblivion for just so long as it is needed, to deny the existence of objective reality and all the while to take account of the reality which one denies - all this is indispensably necessary. Even in using the word doublethink it is necessary to exercise doublethink. For by using the word one admits that one is tampering with reality; by a fresh act of doublethink one erases this knowledge ; and so on indefinitely, with the lie always one leap ahead of the truth. (...) It need hardly be said that the subtlest practitioners of doublethink are those who invented doublethink and know that it is a vast system of mental cheating. In our society, those who have the best knowledge of what is happening are also those who are furthest from seeing the world as it is. In general, the greater the understanding, the greater the delusion ; the more intelligent, the less sane." Ето например как в Айнщайниана безгранично вярват че скоростта на светлината в гравитационно поле е едновременно променлива и постоянна: http://www.physlink.com/Education/AskExperts/ae13.cfm "So, it is absolutely true that the speed of light is not constant in a gravitational field [which, by the equivalence principle, applies as well to accelerating (non-inertial) frames of reference]. If this were not so, there would be no bending of light by the gravitational field of stars....Indeed, this is exactly how Einstein did the calculation in: 'On the Influence of Gravitation on the Propagation of Light,' Annalen der Physik, 35, 1911. which predated the full formal development of general relativity by about four years. This paper is widely available in English. You can find a copy beginning on page 99 of the Dover book 'The Principle of Relativity.' You will find in section 3 of that paper, Einstein's derivation of the (variable) speed of light in a gravitational potential, eqn (3). The result is, c' = c0 ( 1 + V / c^2 ) where V is the gravitational potential relative to the point where the speed of light c0 is measured." http://www.mathpages.com/rr/s6-01/6-01.htm "In geometrical units we define c_0 = 1, so Einstein's 1911 formula can be written simply as c=1+phi. However, this formula for the speed of light (not to mention this whole approach to gravity) turned out to be incorrect, as Einstein realized during the years leading up to 1915 and the completion of the general theory. In fact, the general theory of relativity doesn't give any equation for the speed of light at a particular location, because the effect of gravity cannot be represented by a simple scalar field of c values. Instead, the "speed of light" at a each point depends on the direction of the light ray through that point, as well as on the choice of coordinate systems, so we can't generally talk about the value of c at a given point in a non-vanishing gravitational field. However, if we consider just radial light rays near a spherically symmetrical (and non- rotating) mass, and if we agree to use a specific set of coordinates, namely those in which the metric coefficients are independent of t, then we can read a formula analogous to Einstein's 1911 formula directly from the Schwarzschild metric. (...) In the Newtonian limit the classical gravitational potential at a distance r from mass m is phi=-m/r, so if we let c_r = dr/dt denote the radial speed of light in Schwarzschild coordinates, we have c_r =1+2phi, which corresponds to Einstein's 1911 equation, except that we have a factor of 2 instead of 1 on the potential term." http://www.speed-light.info/speed_of_light_variable.htm "Einstein wrote this paper in 1911 in German (download from: http://www.physik.uni-augsburg.de/annalen/history/einstein-papers/1911_35_898-908.pdf ). It predated the full formal development of general relativity by about four years. You can find an English translation of this paper in the Dover book 'The Principle of Relativity' beginning on page 99; you will find in section 3 of that paper Einstein's derivation of the variable speed of light in a gravitational potential, eqn (3). The result is: c'=c0(1+phi/c^2) where phi is the gravitational potential relative to the point where the speed of light co is measured......You can find a more sophisticated derivation later by Einstein (1955) from the full theory of general relativity in the weak field approximation....For the 1955 results but not in coordinates see page 93, eqn (6.28): c®=[1+2phi®/c^2]c. Namely the 1955 approximation shows a variation in km/sec twice as much as first predicted in 1911." http://www.amazon.com/Brief-History-Time-Stephen-Hawking/dp/0553380168 Stephen Hawking, "A Brief History of Time", Chapter 6: "Under the theory that light is made up of waves, it was not clear how it would respond to gravity. But if light is composed of particles, one might expect them to be affected by gravity in the same way that cannonballs, rockets, and planets are.....In fact, it is not really consistent to treat light like cannonballs in Newtons theory of gravity because the speed of light is fixed. (A cannonball fired upward from the earth will be slowed down by gravity and will eventually stop and fall back; a photon, however, must continue upward at a constant speed...)" http://www.astronomynotes.com/relativity/s4.htm "Prediction: light escaping from a large mass should lose energy---the wavelength must increase since the speed of light is constant. Stronger surface gravity produces a greater increase in the wavelength. This is a consequence of time dilation. Suppose person A on the massive object decides to send light of a specific frequency f to person B all of the time. So every second, f wave crests leave person A. The same wave crests are received by person B in an interval of time interval of (1+z) seconds. He receives the waves at a frequency of f/(1+z). Remember that the speed of light c = (the frequency f) (the wavelength L). If the frequency is reduced by (1+z) times, the wavelength must INcrease by (1+z) times: L_atB = (1+z) L_atA. In the doppler effect, this lengthening of the wavelength is called a redshift. For gravity, the effect is called a gravitational redshift." http://helios.gsfc.nasa.gov/qa_sp_gr.html "Is light affected by gravity? If so, how can the speed of light be constant? Wouldn't the light coming off of the Sun be slower than the light we make here? If not, why doesn't light escape a black hole? Yes, light is affected by gravity, but not in its speed. General Relativity (our best guess as to how the Universe works) gives two effects of gravity on light. It can bend light (which includes effects such as gravitational lensing), and it can change the energy of light. But it changes the energy by shifting the frequency of the light (gravitational redshift) not by changing light speed. Gravity bends light by warping space so that what the light beam sees as "straight" is not straight to an outside observer. The speed of light is still constant." Dr. Eric Christian http://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SpeedOfLight/speed_of_light.html Steve Carlip: "Einstein went on to discover a more general theory of relativity which explained gravity in terms of curved spacetime, and he talked about the speed of light changing in this new theory. In the 1920 book "Relativity: the special and general theory" he wrote: ". . . according to the general theory of relativity, the law of the constancy of the velocity of light in vacuo, which constitutes one of the two fundamental assumptions in the special theory of relativity [. . .] cannot claim any unlimited validity. A curvature of rays of light can only take place when the velocity of propagation of light varies with position." Since Einstein talks of velocity (a vector quantity: speed with direction) rather than speed alone, it is not clear that he meant the speed will change, but the reference to special relativity suggests that he did mean so. THIS INTERPRETATION IS PERFECTLY VALID AND MAKES GOOD PHYSICAL SENSE, BUT A MORE MODERN INTERPRETATION IS THAT THE SPEED OF LIGHT IS CONSTANT in general relativity." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Светлинен лъч се движи в гравитационното поле на небесно тяло, в радиална посока. Скоростта му варира с гравитационния потенциал, V, в съответствие с: (А) Уравнението c'=c(1+V/c^2) произхождащо от емисионната теория на Нютон и експлицитно взаимствано от Айнщайн в периода 1907-1915. (В) Уравнението c'=c(1+2V/c^2) зададено от окончателния вариант на общата теория на Айнщайн. (С) Скоростта на светлината не варира с V (остава константа) както твърди Stephen Hawking например. Кое е вярно: (А), (В) или (С)? Всеки релативист, независимо колко години е пял в захлас химните "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", би трябвало да се опита да отговори на този въпрос. Иначе съвестта му няма да е чиста. През 1960 г. Pound и Rebka доказват експериментално че, в гравитационно поле, честотата варира с гравитационния потенциал в съответствие с уравнението f'=f(1+V/c^2). Този резултат се съгласува с (А), (В) или (С)? Ако релативистът се престраши да отговори и на този въпрос, той може един ден да се освободи от мъртвата хватка на Айнщайниана. По-вероятно е обаче релативистът да влезе в режим на "crimestop" и да не даде конкретни отговори. http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen George Orwell: "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Изчисляването на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът се движи със скорост v спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли) го има по учебниците. От гледна точка на наблюдател неподвижен спрямо етера, времето за което лъчът отива и се връща по рамото перпендикулярно на движението е: Т1 = (2L/с)/(1-v^2/с^2)^(1/2) където L е дължината на рамото. Времето за което лъчът отива и се връща по рамото успоредно на движението е: Т2 = (2L/с)/(1-v^2/с^2) Ясно е че по изчисление Т1 и Т2 са различни, а експериментът установява че са равни (затова Fitzgerald и Lorentz издигат абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо). Умните релативисти махат етера, оставят само наблюдателя (интерферометърът се движи със скорост v спрямо този наблюдател) и допускат че фотоните се държат като еластични топки, в съответствие с емисионната теория на Нютон. Този път изчисленията показват че: Т1 = Т2 = 2L/с и значи, без абсурдната ad hoc хипотеза за скъсяване на второто рамо издигната от Fitzgerald и Lorentz, експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и отхвърля всяка теория (в частност специалната теория на Айнщайн) основаваща се на допускането че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (the 1905 light postulate). Като им стане скучно, умните релативисти решават да се изгаврят с глупавите и им съобщават че: http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf John Norton: "THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE." Глупавите релативисти първоначално изпадат в шок но бързо се съвземат и запяват свирепо "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", като накрая екстазът им преминава в конвулсии. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Да вярна е но преди да се доказва каквото и да било трябва поне да се посее някакво съмнение в Divine Albert's Divine Theory - иначе митологията работи толкова добре че Пенка си пее, никой не я слуша, кучетата лаят, керванът си върви и т.н. Затова да помислим върху т. нар. три класически теста (аз бих ги нарекъл три класически измами): The three classical tests of Einstein's general relativity - the 1919 measurement of the deflection of starlight, Mercury's anomalous perihelion advance and Eddington's estimate and Adams' measurement of Sirius B gravitational redshift (in a world different from Einsteiniana's schizophrenic world "classical" would be replaced by "fraudulent"): http://www.newscientist.com/article/mg16321935.300-ode-to-albert.html New Scientist: Ode to Albert "Enter another piece of luck for Einstein. We now know that the light-bending effect was actually too small for Eddington to have discerned at that time. Had Eddington not been so receptive to Einstein's theory, he might not have reached such strong conclusions so soon, and the world would have had to wait for more accurate eclipse measurements to confirm general relativity." http://www.amazon.com/Brief-History-Time-Stephen-Hawking/dp/0553380168 Stephen Hawking: "Einsteins prediction of light deflection could not be tested immediately in 1915, because the First World War was in progress, and it was not until 1919 that a British expedition, observing an eclipse from West Africa, showed that light was indeed deflected by the sun, just as predicted by the theory. This proof of a German theory by British scientists was hailed as a great act of reconciliation between the two countries after the war. It is ionic, therefore, that later examination of the photographs taken on that expedition showed the errors were as great as the effect they were trying to measure. Their measurement had been sheer luck, or a case of knowing the result they wanted to get, not an uncommon occurrence in science." http://discovermagazine.com/2008/mar/20-things-you-didn.t-know-about-relativity "The eclipse experiment finally happened in 1919 (youre looking at it on this very page). Eminent British physicist Arthur Eddington declared general relativity a success, catapulting Einstein into fame and onto coffee mugs. In retrospect, it seems that Eddington fudged the results, throwing out photos that showed the wrong outcome. No wonder nobody noticed: At the time of Einsteins death in 1955, scientists still had almost no evidence of general relativity in action." http://www.cieletespace.fr/evenement/relativit-les-preuves-taient-fausses Jean-Marc Bonnet-Bidaud: "L'expédition britannique envoie deux équipes indépendantes sur le trajet de l'éclipse : l'une dirigée par Andrew Crommelin dans la ville de Sobral, dans le nord du Brésil, l'autre conduite par Eddington lui-même sur l'île de Principe, en face de Libreville, au Gabon. Le matériel embarqué est des plus sommaires au regard des moyens actuels : une lunette astronomique de seulement 20 cm de diamètre en chaque lieu, avec un instrument de secours de 10 cm à Sobral. Pour éviter l'emploi d'une monture mécanique trop lourde à transporter, la lumière est dirigée vers les lunettes par de simples miroirs mobiles, ce qui se révélera être une bien mauvaise idée. La stratégie est assez complexe. Il s'agit d'exposer des plaques photographiques durant l'éclipse pour enregistrer la position d'un maximum d'étoiles autour du Soleil, puis de comparer avec des plaques témoins de la même région du ciel obtenues de nuit, quelques mois plus tard. La différence des positions entre les deux séries de plaques, avec et sans le Soleil, serait la preuve de l'effet de la relativité et le résultat est bien sûr connu à l'avance. Problème non négligeable : la différence attendue est minuscule. Au maximum, au bord même du Soleil, l'écart prévu est seulement de un demi dix-millième de degré, soit très précisément 1,75 seconde d'arc (1,75"), correspondant à l'écart entre les deux bords d'une pièce de monnaie observée à 3 km de distance ! Or, quantités d'effets parasites peuvent contaminer les mesures, la qualité de l'émulsion photographique, les variations dans l'atmosphère terrestre, la dilatation des miroirs... Le jour J, l'équipe brésilienne voit le ciel se dégager au dernier moment mais Eddington n'aperçoit l'éclipse qu'à travers les nuages ! Sa quête est très maigre, tout juste deux plaques sur lesquelles on distingue à peine cinq étoiles. Pressé de rentrer en Angleterre, Eddington ne prend même pas la précaution d'attendre les plaques témoins. Les choses vont beaucoup mieux à Sobral : 19 plaques avec plus d'une dizaine d'étoiles et huit plaques prises avec la lunette de secours. L'équipe reste sur place deux mois pour réaliser les fameuses plaques témoins et, le 25 août, tout le monde est en Angleterre. Eddington se lance dans des calculs qu'il est le seul à contrôler, décidant de corriger ses propres mesures avec des plaques obtenues avec un autre instrument, dans une autre région du ciel, autour d'Arcturus. Il conclut finalement à une déviation comprise entre 1,31" et 1,91" : le triomphe d'Einstein est assuré ! Très peu sûr de sa méthode, Eddington attend anxieusement les résultats de l'autre expédition qui arrivent en octobre, comme une douche froide : suivant une méthode d'analyse rigoureuse, l'instrument principal de Sobral a mesuré une déviation de seulement 0,93". La catastrophe est en vue. S'ensuivent de longues tractations entre Eddington et Dyson, directeurs respectifs des observatoires de Cambridge et de Greenwich. On repêche alors les données de la lunette de secours de Sobral, qui a le bon goût de produire comme résultat un confortable 1,98", et le tour de passe-passe est joué. Dans la publication historique de la Royal Society, on lit comme justification une simple note : "Il reste les plaques astrographiques de Sobral qui donnent une déviation de 0,93", discordantes par une quantité au-delà des limites des erreurs accidentelles. Pour les raisons déjà longuement exposées, peu de poids est accordé à cette détermination." Plus loin, apparaît la conclusion catégorique: "Les résultats de Sobral et Principe laissent peu de doute qu'une déviation de la lumière existe au voisinage du Soleil et qu'elle est d'une amplitude exigée par la théorie de la relativité généralisée d'Einstein." Les données gênantes ont donc tout simplement été escamotées." http://alasource.blogs.nouvelobs.com/archive/2009/01/26/l-erreur-d-einstein-la-deuxieme.html "D'abord il [Einstein] fait une hypothèse fausse (facile à dire aujourd'hui !) dans son équation de départ qui décrit les relations étroites entre géométrie de l'espace et contenu de matière de cet espace. Avec cette hypothèse il tente de calculer l'avance du périhélie de Mercure. Cette petite anomalie (à l'époque) du mouvement de la planète était un mystère. Einstein et Besso aboutissent finalement sur un nombre aberrant et s'aperçoivent qu'en fait le résultat est cent fois trop grand à cause d'une erreur dans la masse du soleil... Mais, même corrigé, le résultat reste loin des observations. Pourtant le physicien ne rejeta pas son idée. "Nous voyons là que si les critères de Popper étaient toujours respectés, la théorie aurait dû être abandonnée", constate, ironique, Etienne Klein. Un coup de main d'un autre ami, Grossmann, sortira Einstein de la difficulté et sa nouvelle équation s'avéra bonne. En quelques jours, il trouve la bonne réponse pour l'avance du périhélie de Mercure..." http://www.cieletespace.fr/evenement/relativit-les-preuves-taient-fausses Jean-Marc Bonnet-Bidaud: "L'épilogue du dernier test de la relativité, celui de l'orbite de Mercure, est encore plus passionnant. Ce fut en réalité un test a posteriori de la théorie, puisque la prédiction a fait suite à l'observation et ne l'a pas précédée. L'accord est stupéfiant. Le décalage observé dans la position de Mercure est de 43,11" par siècle, tandis que la prédiction de la relativité est de 42,98" par siècle ! Cette révision de l'horloge cosmique est toujours considérée comme le grand succès d'Einstein, mais elle est encore sous l'épée de Damoclès. En effet, des scientifiques soupçonnent que le Soleil pourrait ne pas être rigoureusement sphérique et un "aplatissement" réel introduirait une correction supplémentaire. La précision actuelle deviendrait alors le talon d'Achille compromettant le bel accord de la théorie." http://www.upd.aas.org/had/meetings/2010Abstracts.html Open Questions Regarding the 1925 Measurement of the Gravitational Redshift of Sirius B Jay B. Holberg Univ. of Arizona. "In January 1924 Arthur Eddington wrote to Walter S. Adams at the Mt. Wilson Observatory suggesting a measurement of the "Einstein shift" in Sirius B and providing an estimate of its magnitude. Adams' 1925 published results agreed remarkably well with Eddington's estimate. Initially this achievement was hailed as the third empirical test of General Relativity (after Mercury's anomalous perihelion advance and the 1919 measurement of the deflection of starlight). IT HAS BEEN KNOWN FOR SOME TIME THAT BOTH EDDINGTON'S ESTIMATE AND ADAMS' MEASUREMENT UNDERESTIMATED THE TRUE SIRIUS B GRAVITATIONAL REDSHIFT BY A FACTOR OF FOUR." http://www.cieletespace.fr/evenement/relativit-les-preuves-taient-fausses Jean-Marc Bonnet Bidaud: "Autour de l'étoile brillante Sirius, on découvre une petite étoile, Sirius B, à la fois très chaude et très faiblement lumineuse. Pour expliquer ces deux particularités, il faut supposer que l'étoile est aussi massive que le Soleil et aussi petite qu'une planète comme la Terre. C'est Eddington lui-même qui aboutit à cette conclusion dont il voit vite l'intérêt : avec de telles caractéristiques, ces naines blanches sont extrêmement denses et leur gravité très puissante. Le décalage vers le rouge de la gravitation est donc 100 fois plus élevé que sur le Soleil. Une occasion inespérée pour mesurer enfin quelque chose d'appréciable. Eddington s'adresse aussitôt à Walter Adams, directeur de l'observatoire du mont Wilson, en Californie, afin que le télescope de 2,5 m de diamètre Hooker entreprenne les vérifications. Selon ses estimations, basées sur une température de 8 000 degrés de Sirius B, mesurée par Adams lui-même, le décalage vers le rouge prédit par la relativité, en s'élevant à 20 km/s, devrait être facilement mesurable. Adams mobilise d'urgence le grand télescope et expose 28 plaques photographiques pour réaliser la mesure. Son rapport, publié le 18 mai 1925, est très confus car il mesure des vitesses allant de 2 à 33 km/s. Mais, par le jeu de corrections arbitraires dont personne ne comprendra jamais la logique, le décalage passe finalement à 21 km/s, plus tard corrigé à 19 km/s, et Eddington de conclure : "Les résultats peuvent être considérés comme fournissant une preuve directe de la validité du troisième test de la théorie de la relativité générale." Adams et Eddington se congratulent, ils viennent encore de "prouver" Einstein. Ce résultat, pourtant faux, ne sera pas remis en cause avant 1971. Manque de chance effectivement, la première mesure de température de Sirius B était largement inexacte : au lieu des 8 000 degrés envisagés par Eddington, l'étoile fait en réalité près de 30 000 degrés. Elle est donc beaucoup plus petite, sa gravité est plus intense et le décalage vers le rouge mesurable est de 89 km/s. C'est ce qu'aurait dû trouver Adams sur ses plaques s'il n'avait pas été "influencé" par le calcul erroné d'Eddington. L'écart est tellement flagrant que la suspicion de fraude a bien été envisagée." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Труден въпрос - труден както за обитателите на шизофренния свят на Айнщайниана, така и за обитателите на шизофренния свят на Big Brother: http://www.online-literature.com/orwell/1984/ George Orwell "1984": "In the end the Party would announce that two and two made five, and you would have to believe it. It was inevitable that they should make that claim sooner or later: the logic of their position demanded it. Not merely the validity of experience, but the very existence of external reality, was tacitly denied by their philosophy. The heresy of heresies was common sense. And what was terrifying was not that they would kill you for thinking otherwise, but that they might be right. For, after all, how do we know that two and two make four? Or that the force of gravity works? Or that the past is unchangeable? If both the past and the external world exist only in the mind, and if the mind itself is controllable what then?" Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Емисионната теория на Нютон се състои от всички следствия на допускането че скоростта на светлината ЗАВИСИ от скоростта на източника, така както скоростта на камъка хвърлен от движещ се влак зависи от скоростта на влака. Постигнала е големи успехи през 18-ти век, след това е била напълно забравена. Има един глупав но популярен френски релативист, Jean Eisenstaedt, който печели добре като я прославя (в шизофренния свят на Айнщайниана и това е възможно): http://www.mfo.de/programme/schedule/2006/08c/OWR_2006_10.pdf Jean Eisenstaedt: "At the end of the 18th century, a natural extension of Newton's dynamics to light was developed but immediately forgotten. A body of works completed the Principia with a relativistic optics of moving bodies, the discovery of the Doppler-Fizeau effect some sixty years before Doppler, and many other effects and ideas which represent a fascinating preamble to Einstein relativities. It was simply supposed that 'a body-light', as Newton named it, was subject to the whole dynamics of the Principia in much the same way as were material particles; thus it was subject to the Galilean relativity and its velocity was supposed to be variable. Of course it was subject to the short range 'refringent' force of the corpuscular theory of light --which is part of the Principia-- but also to the long range force of gravitation which induces Newton's theory of gravitation. The fact that the 'mass' of a corpuscle of light was not known did not constitute a problem since it does not appear in the Newtonian (or Einsteinian) equations of motion. It was precisely what John Michell (1724-1793), Robert Blair (1748-1828), Johann G. von Soldner (1776-1833) and Fran¸cois Arago (1786-1853) were to do at the end of the 18th century and the beginning the 19th century in the context of Newton's dynamics. Actually this 'completed' Newtonian theory of light and material corpuscle seems to have been implicitly accepted at the time. In such a Newtonian context, not only Soldner's calculation of the deviation of light in a gravitational field was understood, but also dark bodies (cousins of black holes). A natural (Galilean and thus relativistic) optics of moving bodies was also developed which easily explained aberration and implied as well the essence of what we call today the Doppler effect. Moreover, at the same time the structure of -- but also the questions raised by-- the Michelson experiment was understood. Most of this corpus has long been forgotten. The Michell-Blair-Arago effect, prior to Doppler's effect, is entirely unknown to physicists and historians. As to the influence of gravitation on light, the story was very superficially known but had never been studied in any detail. Moreover, the existence of a theory dealing with light, relativity and gravitation, embedded in Newton's Principia was completely ignored by physicists and by historians as well. But it was a simple and natural way to deal with the question of light, relativity (and gravitation) in a Newtonian context. EINSTEIN HIMSELF DID NOT KNOW OF THIS NEWTONIAN THEORY OF LIGHT AND HE DID NOT RELY ON IT IN HIS OWN RESEARCH." http://ustl1.univ-lille1.fr/culture/publication/lna/detail/lna40/pgs/4_5.pdf Jean Eisenstaedt: "Il n'y a alors aucune raison théorique à ce que la vitesse de la lumière ne dépende pas de la vitesse de sa source ainsi que de celle de l'observateur terrestre ; plus clairement encore, il n'y a pas de raison, dans le cadre de la logique des Principia de Newton, pour que la lumière se comporte autrement - quant à sa trajectoire - qu'une particule matérielle. Il n'y a pas non plus de raison pour que la lumière ne soit pas sensible à la gravitation. Bref, pourquoi ne pas appliquer à la lumière toute la théorie newtonienne ? C'est en fait ce que font plusieurs astronomes, opticiens, philosophes de la nature à la fin du XVIIIème siècle. Les résultats sont étonnants... et aujourd'hui nouveaux. (...) Même s'il était conscient de l'intérêt de la théorie de l'émission, Einstein n'a pas pris le chemin, totalement oublié, de Michell, de Blair, des Principia en somme. Le contexte de découverte de la relativité ignorera le XVIIIème siècle et ses racines historiques plongent au coeur du XIXème siècle. Arago, Fresnel, Fizeau, Maxwell, Mascart, Michelson, Poincaré, Lorentz en furent les principaux acteurs et l'optique ondulatoire le cadre dans lequel ces questions sont posées. Pourtant, au plan des structures physiques, l'optique relativiste des corps en mouvement de cette fin du XVIIIème est infiniment plus intéressante - et plus utile pédagogiquement - que le long cheminement qu'a imposé l'éther." http://www.passiondulivre.com/livre-6446-avant-einstein-relativite-lumiere-gravitation.htm "Étrangement, personne n'est jamais vraiment allé voir ce que l'on en pensait «avant», avant Einstein, avant Poincaré, avant Maxwell. Pourtant, quelques savants austères et ignorés, John Michell, Robert Blair et d'autres encore, s'y sont intéressés, de très près. Newtoniens impénitents, ces «philosophes de la nature» ont tout simplement traité la lumière comme faite de vulgaires particules matérielles : des «corpuscules lumineux». Mais ce sont gens sérieux et ils se sont basés sur leurs Classiques, Galilée, Newton et ses Principia où déjà l'on trouve des idées intéressantes. À la fin du XVIIIe siècle, au siècle des Lumières (si bien nommé en l'occurrence !), en Angleterre, en Écosse, en Prusse et même à Paris, une véritable balistique de la lumière sous-tend silencieusement la théorie de l'émission, avatar de la théorie corpusculaire de la lumière de Newton. Lus à la lumière (!) des théories aujourd'hui acceptées, les résultats ne sont pas minces. (...) Les «relativités» d'Einstein, cinématique einsteinienne et théorie de la gravitation, ont la triste réputation d'être difficiles... Ne remettent-elles pas en cause des notions familières ? Leur «refonte» est d'autant plus nécessaire. Cette préhistoire en est un nouvel acte qui offre un autre chemin vers ces théories délicates. Mais ce chemin, aussi long soit-il, est un raccourci, qu'il est temps, cent ans après «la» relativité d'Einstein, de découvrir et d'explorer." Айнщайн знае през цялото време че емисионната теория е вярна и на два пъти - през 1909 и 1954г. - гузната му съвест се обажда: http://en.wikisource.org/wiki/The_Development_of_Our_Views_on_the_Composition_and_Essence_of_Radiation The Development of Our Views on the Composition and Essence of Radiation by Albert Einstein, 1909 "A large body of facts shows undeniably that light has certain fundamental properties that are better explained by Newton's emission theory of light than by the oscillation theory. For this reason, I believe that the next phase in the development of theoretical physics will bring us a theory of light that can be considered a fusion of the oscillation and emission theories. The purpose of the following remarks is to justify this belief and to show that a profound change in our views on the composition and essence of light is imperative.....Then the electromagnetic fields that make up light no longer appear as a state of a hypothetical medium, but rather as independent entities that the light source gives off, just as in Newton's emission theory of light......Relativity theory has changed our views on light. Light is conceived not as a manifestation of the state of some hypothetical medium, but rather as an independent entity like matter. Moreover, this theory shares with the corpuscular theory of light the unusual property that light carries inertial mass from the emitting to the absorbing object." http://www.perimeterinstitute.ca/pdf/files/975547d7-2d00-433a-b7e3-4a09145525ca.pdf Albert Einstein 1954: "I consider it entirely possible that physics cannot be based upon the field concept, that is on continuous structures. Then nothing will remain of my whole castle in the air, including the theory of gravitation, but also nothing of the rest of contemporary physics." Твърдението на Айнщайн от 1954г. е малко енигматично (не личи ясно връзката с емисионната теория на Нютон), но следните 2 цитата ще внесат известна яснота: http://www.pbs.org/wgbh/nova/einstein/genius/ "Genius Among Geniuses" by Thomas Levenson "And then, in June, Einstein completes special relativity, which adds a twist to the story: Einstein's March paper treated light as particles, but special relativity sees light as a continuous field of waves. Alice's Red Queen can accept many impossible things before breakfast, but it takes a supremely confident mind to do so. Einstein, age 26, sees light as wave and particle, picking the attribute he needs to confront each problem in turn. Now that's tough." http://books.google.com/books?id=JokgnS1JtmMC "Relativity and Its Roots" By Banesh Hoffmann p.92: "Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Дай първо нещо по-просто и ако се представиш добре, ще ти обясня къде се крие скоростта v в експеримента на Майкелсън-Морли. Следните две твърдения са следствия на втория постулат на Айнщайн от 1905 (с'=с). Ти трябва да кажеш дали са абсурдни, и ако да, да отхвърлиш втория постулат като погрешен и да кажеш коя би могла да бъде вярната алтернатива (така се прави в логиката): 1. Произволно дълъг обект може да бъде хванат и да остане затворен в произволно къс контейнер: http://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SR/barn_pole.html "These are the props. You own a barn, 40m long, with automatic doors at either end, that can be opened and closed simultaneously by a switch. You also have a pole, 80m long, which of course won't fit in the barn. Now someone takes the pole and tries to run (at nearly the speed of light) through the barn with the pole horizontal. Special Relativity (SR) says that a moving object is contracted in the direction of motion: this is called the Lorentz Contraction. So, if the pole is set in motion lengthwise, then it will contract in the reference frame of a stationary observer.....So, as the pole passes through the barn, there is an instant when it is completely within the barn. At that instant, you close both doors simultaneously, with your switch. Of course, you open them again pretty quickly, but at least momentarily you had the contracted pole shut up in your barn. The runner emerges from the far door unscathed.....If the doors are kept shut the rod will obviously smash into the barn door at one end. If the door withstands this the leading end of the rod will come to rest in the frame of reference of the stationary observer. There can be no such thing as a rigid rod in relativity so the trailing end will not stop immediately and the rod will be compressed beyond the amount it was Lorentz contracted. If it does not explode under the strain and it is sufficiently elastic it will come to rest and start to spring back to its natural shape but since it is too big for the barn the other end is now going to crash into the back door and the rod will be trapped in a compressed state inside the barn." 2. Наблюдател пътуващ със "the rivet" ще види как буболечката "the bug" бива жестоко смачкана. Обаче наблюдатели в системата на буболечката ще я виждат през цялото време жива, в добро здраве и леко помръдваща пипалата си: http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/Hbase/Relativ/bugrivet.html "The bug-rivet paradox is a variation on the twin paradox and is similar to the pole-barn paradox.....The end of the rivet hits the bottom of the hole before the head of the rivet hits the wall. So it looks like the bug is squashed.....All this is nonsense from the bug's point of view. The rivet head hits the wall when the rivet end is just 0.35 cm down in the hole! The rivet doesn't get close to the bug....The paradox is not resolved." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com