nampo

Да да всичко това което е написал човека от предния пост е абсолютна истина . Аз само ще допъля нещо за пьтуването.От София летяхме до Москва с нашия самолет .Изчакахме да дойде Корейския самолет от Берлин качиха ни в него групата ни я разделиха по двама по трима и ни бутнаха между корейците.Аз се паднах с шефа заедно и един друг колега .Шефа беше ходил в Китай и знаеше какво ни очаква.Самолета миришеше на някаква миризма . Само час след началото на полета пътниците се съблякоха по потници и вонята се усили още повече .И така 9 часа .Щастлив бях като се приземихме. Тогава нямаше джиесеми . Но пък се гордея че го видях този велик вожд. Най-много искам нашите млади момичета да поживеят само 2 години като корейки.Тогава ще носят мъжете си на ръце .И всяка ще знае монолога на Катарина от "Укротяване на опърничавата"наизуст.Никога няма да забравя следната картина .Пред хотела ни минава една двойка .Жената носи на гърба си едно малко бебе главата на което беше така клюмнала като че ще падне. В едната ръка носи чанта с пазар някакви лукове стърчаха а с другата здраво стискаше ръката на другото дете.В същото време Съпруга и държеше само вестника си .

Да но Китай иска да доминира в този регион.Наблюдавах навремето когато гледах манифестацията официалните лица около Вожда.Непринудени разговори с китайския посланник а руския беше далеч.Онзи регион е уникален със страстите си.Гледах филма и си спомних за регулировчиците.Колегите от търговското ни казаха че когато пуснали светофарите станала голяма анархия .Те си стояха по мое време там .Но не се ползваха.Ясно се виждаха очертанията на Хотел Корио той има вид на кулите близнаци в Щатите .Но там изразява надеждата за обединение на двете Кореи .Четох и интервюто на корейката .Капитализъм иска им се .Ако трябваше да направим някой подарък на колега кореец трябваше все да е на четири очи.Иначе е длъжен да го предаде на началника си.Преди да си тръгна подарих на един кореец един индуктивен поялник отверки и други части .Естествено на четири очи човека беше безмерно щастлив.

Искам пак да добавя по този случай нещо.Абсолютно непринудено този който ни уреждаше навсякъде за всички проблеми сподели пред нас че денят му започвал всяка сутрин като повдигал на раменете си малкия си син който забърсвал праха от портрета на вожда .Аз съм бил много малък по времето на култа към личноста на В. Червенков но такова нещо не помня .Като по голям вече си спомням китайските събития Мао но това семейство Ким надмина всички . Още на летището като ни пострещнаха ни казаха че ни съжаляват защото не сме имали велик вожд. По време на войната в Корея много деца са останали сираци .Те са изгледани от държавата .Много голяма част от тях са висши офицери в армията .Тя управлява на практика сега там. Те нямат никакво намерение да сдават власта.Ако някой очаква да се случи обединение като в Германия има много да чака. Мисля че това е характерно за държавите в онзи регоион на света. Японския император например по времето на втората световна война положението не е било много различно.Мисля че много трудно в Северна Корея ще се намери онова малко момче от приказките на Андерсен да каже на всички че кралят е гол.

Моята пряка работа в сервиза беше друга по ЕС9004 устройства за подготовка на данни.Пряко към тази машина не бях работил.Но в предищното предприятие бях в група за ремонт на платки .И тая работа ми идеше много отръки.Повече проблеми имаше с ECL логиката тя и по бърза ако разбирате много резисторни сборки дефектираха.Пък е по добре е вниманието на специалиста да бъде съсредоточено в неговата пряка работа .Освен това не на всеки се удава да ремонтира 8 слойни платки с метализирани отвори.Иска се рутина. А друга платка няма. Като се пусна процесора аз вече бях по свободен.И точно тогава имах доста време да скитам.Имаше дни в които дори не ходех на обекта.След два месеца време ми се струваше че всички корейци са еднакви.Тази раса човек не може да и определи въздраст настроение какви са тъжни радостни . Ние сме открити всичко ни личи.Имаше един Казваше се Нам бил е в България и знае български .Като дойдеше в центъра говореше като артиста Тошко Колев когато имитира циганите.Но за разлика от Тошко Нам го прави естествено може да се превиваш от смях.Веднаж го питаме Нам кажи какво ти хареса най много в България.Без дори и да помисли отговори че най му харесвало на гробищата.На уточняващия въпрос какво има там. Ами как дават бог да прости.Доста често се правеха банкети кога за рожден ден кога за 9ти септември. Нам трябваше да превежда и не можеше да яде за да не му е пълна устата.Това на другите корейци доставяше искрена радост защото банкетите се организираха в наша чест но да ударят някоя кьор софра .А Нам не може да яде.Затова защото там храненето е проблем.Броя на дебелите хора е много малък .Дебел ли си значи имаш какво да ядеш.

Е то ние по аналогия с нашите така си го кръстихме.Но той беше много повече от нашите корекоми .Там черните вони за които споменах не вървяха .Само сините и червените.Продаваше се всичко от млякото ориза захарта до черна и бяла техника .Часовници калкулатори .Нашите корекоми бяха беднотия пред този.Отделно имаше за промишлени стоки.В хотелите за чужденци също си имаше магазинчета.Всичката стока от Япония Щатите Австралия Китай най-вече хранителните стоки.Кока кола уискита водки злато каквото ти душа желае . Но не тази на простосмъртния кореец.Срещу кило захар чистачката на хотела така чистеше стаята на Тошката готвача на ресторант София че му завиждахме. Този магазин беше в дипломатическия квартал там пък абсурт кореец да влезе само тези които имат пропуски.Нашите лица бяха пропуските ни.

Говоря за 1987 година .Нямаше проблеми дори когато ходехме в Ресторант София имахме среща на мемориала на великите идеи Чухче кой къде ходеше в 7 часа там .След това при Тошко в ресторанта .Вечерта сме се прибирали пеша през моста на Те дон Ганг и в хотела .Виж навън от града на екскурзия сам не може да се справиш.На какъв език ще им говориш.Как ще обясниш къде искаш да отидеш.Имах случай трябваше да си резервирам самолетния билет за връщане .Отивам в руското представителство на Аерофлот там има само 2 и това на Чон Сон Авио та в руското седят 2 корейки говоря им на руски нищо не разбраха а проблема беше че трябваше да се потвърди и резервацията на полета от Москва до София нямаше го и руснака.Аз говоря английски и когато ми казаха че трябва да доведа преводача направо кипнах .Той не може да дойде защото е зает непрекъснато с нас в центъра.Чак след като им казах че владея език на който се говори в цял свят тогава се сети и проговори та се разбрахме.Прати телекса аз през това време отскочих до корекома да убия малко време. И като се върнах имах отговор че имам окей .Дори руснака беше дошъл та поприказвах малко и с него станахме приятели .После на връщане той ме уреди да пътувам във VIP за 9 часа полет това е много важно!

Никакви проблеми такива разходки съм си правел сам имаше и българи на екскурзия там обикалял съм на ден всички магазини .Веднаж дори с един колега решихме да позваме градския транспорт за наш котцуз тролея се запали и се заклех повече никога да не се качвам .Карах пеша .Само когато ходихме всички в определения ден за пазар ходихме с буса за за не мъкнем на ръце багаж.Никой нищо не ти казва ходи си колкото искаш.По нашия маршут към работата сме виждали огневи точки зенитни батареи .Но знаете че те са само в примирие с юга.

Говорим за 1987год .Корейците бяха купили една машина Ес1035 .За тези които не знаят това е изчислителна машина произвеждаше се в ЗИТ София .Това е цял изчислителен център.Вероятно отдавна е захвърлена . Там се изредиха най напред хората за климатичната инсталация .След това бяхме ние нашето предприятие Изот сервиз извършваше монтажа.Това означава да се включи централната машина с всички контролери дискове 4броя 640мегабайта огромно постижение за онези времена.6 магнитофона Печатащи устройства входни изходни .Моята задача беше да махам дефектиралите схеми от платките.В началото имах много работа имаше доста дефектни поради това че машината и минавала през Сибир и интегралните схеми се напукали и разхерметизирали от студа.Но после намаля и колегите повече работиха по настройката на машината .Аз имах вече доста свободно време да скитам .Сам не ми се е налагало някъде да ходя .Но инженера от Търговското си обикаляше с колата където имаше обекти .Тодор Живков беше подарил няколко Правеца и те имаха инженер за подръжката.Дори шефа ме пусна по рано десетина дни и аз се върнах сам.

Виждам че предизвиках голям интерес.По напред ще отговоря на въпросите Да излизали сме от Пхенян и то всеки ден местоположението на обекта беше на около 30км от града в едно село.Освен това ни водиха на няколко по значителни обекта в едни планини Мьон Хан Сан там беше двореца с подаръците на Вожда и такъв също и за любимия ръководител. Залива Нампо с прилив 11 метра За тях допълнително ще ви пиша.Първоначално много не сме скитали защото ни се отвориха доста проблеми с машината пък и не знаеш къде да отидеш.В хотела на нашия етаж чистачката знаеше добре български език била е в България като дете но какво да я питам пък и на светите места те ни водеха и без това.Оставаха интересни двата корекома този за чужденците и корейския.Хотелите с барчета .Ходел съм навсякъде където поискам сам дори и в квартала с бариерата .Е не съм се обръщал да видя за опашка.Доколкото за медицинското обслужване зная че се хвалиха с някакъв съвременен родилен дом.Но бяхме предвидили доста лекарства които носехме.Бяха ни казали да не пием вода от водопроводната им мрежа имала някакъв бацил койте се загнездвал в черния дроб и след 5 години проблеми.Корейците били свикнали и той не им правел нищо на тях.Водата в обекта миришеше на нещо три дни ми отне да си спомня че това беше ДДТ. Това и да го преваряваш пак е отровно.Може би в Пхенян нивото на здравното обслужване да е добро но извън него едва ли. Преводача все ми разправяше че пият Жен Шен ама веднаж намерих една празна опаковка от Доксацилин на въпроса ми това жен шен ли е той се засмя.Веднаж колата заради мен ходи до Пхенян шофьора спря в едно село Чун Хоа май беше от там и отиде за малко до вкъщи.Аз останах сам навън си играеха 4 момченца горе долу на въздраста на моя син.В колата имаще крушоябълки плодове с форма на ябълки а с вкус на круша.Цяла кошница аз им смигнах и им махнах с ръка да дойдат децата се огледаха и почти тръгнаха когато от едно заведение май чайна беше излезе един мъж каза им нещо те се строиха в колона по двама запяха и си тръгнаха .В това село ме впечатли че къщите едва се виждаха от царевичака но имаше голям мраморен паметник с доста цитати вероятно от него.За сега стига толкова .Пак ще пиша поставям ви зруга снимка този път няма да ви мъча .Камъка който виждате е пак от Мангенде ката малък на този камък Великия вожд играл на война

Забравих да поясня снимката е поканата ми за манифестацията.

Като гледам как си приказвате .Аз бях три месеца в тази държава. Точно в сърцето на армията им .Държавата в която продават японски радиокасетофони с извадено радио.Един ден се връщам пред хотела и гледам трима офицери легнали пред градинката разпасали се фуражките на 1метър от тях.Хотела в центъра на града.И това ако е армия.Армията е единствено място където си спокоен за съществуването си .Най вече има какво да ядеш.Заплатата на един млаши офицер е около 75 вони .Там имаше 3 вида вони .Със черен печат син печат и червен печат.Тези с черния печат са в обръщение на населението .Със синия еквивалент на рублата . Червения западна валута.В Пхенян има специален магазин за чужденците . Там е рога на изобилието но само със сини и червени вони .За сведение 1кг месо хубаво от рибицата струва 16вони .Аз получавах командировъчни по 38 сини вони на ден.В магазините за хранителни стоки за населението нищо не се продава.Виждал съм ги по улиците носят някакви риби и лук.Какво ядяха не казваха .В корейски дом не можеш да влезеш.В центъра на Пхенян има един квартал в който живеят само заслужилите .Той се охранява от армията входа е с бариера и простосмъртния кореец не може да влезе в него.Така е и с посолствата.Аз попаднах там за някаква годишнина по случайно стечение на обстоятелствата станала на 9 септември.От средата на юли правеха тренировки за манифестацията.Със всеки изминат ден интензивноста на тези тренировки както и броя на участвуващите в тях се увеличаваше.И вече имаш впечатление че цял Пхенян се занимава само с това.Най интересното беше на 7 септември .Генерална репетиция.Тя става посред нощ.За тази цел дори се свалят жиците от контактната мрежа на тролеите.Това се прави с цел да минат едни платформи с големи макети .Платформите също са много интересни .Нямат мотор а се движат.Ако се загледаш малкоще видиш гуминетките на корейците които я движат.Участва половината от населението на Пхенян.Сега ще ви разкажа впечатлението си от самата манифестация.Бях с покана на централната трибуна .Всички които се от друга раса са поканени за да се види че Корея има много приятели.Към 9,00 се чу по говорителите някаква команда започна свиренето на марш за посрещанито на вожда .Пред нас имаше момичета с изкуствени цветя които непрекъснато правеха фантастична ферия.Всичкото това продължи 20 минути.Изтреля се толкова джепане за салюти че хубавия слънчев ден се засенчи .Той дойде и помаха с ръчичка.Манифестацията започна не можеш да повярваш. Една стара баба с явно ведими метални коронки по зъбите едва не припадна от щастието че видя Великия вожд.Целия ден не ни оставиха на мира след обед ни водиха на един стадион там имаше физкултурни упражнения характерни за времето при нас от 50 години.На излизане още малко да загазя лично .Лимузината на вожда още малко да ме сгази.Стана дори малък скандал но бързо се разбра пък и аз не носех нищо с мен.Вечерта на същия площад имаше танци с корейки .А след танците факелно шествие което по нищо не се различаваше от тези в Германия през1939.Само възгласите беха различни " Ким ИЛ Сонг тън мансе " Ким ИЛ Сонг е името руснаците са го преобразували на КИМ ИР Сен Тън на корейски е маршал а мансе значи да живее. То беха толкова знамена че с техния плат можеха да си нъправят ризи за 2 години.

Честита Коледа на всички участници във форума.А сега и отговара на загадката от вчера.Обратната страна на картичката. Имам тягостни спомени от този ден .Пристигнахме в Пхенян и след дългия полет от 9 часа през деня ни се спеше та две не виждахме . И още на другия ден беше събота ни закараха там . Трудно превключвах в това състояние но помня как жените скубеха изсъхналата трева около родното място на вожда стръкче по стръкче .НАДАЛИ ЗЕЛЕНАТА ТРЕВА НА Том Джонс е по зелена от тази тук.

Не мога да разбера прежде пишещия .С нищо не се подигравам .Това е от пакетче пощенски картички .Аз бях там си ги купих и си ги пазя вече 25 години днес вие ги виждате за пръв път .Обратната страна на картичката ще я предоставя по късно. Три месеца бях там имам много други проспекти донесени от тази страна .Това са факти тогава нямаше компютри и не можех да ги сканирам.Затова сега виждат бял свят.

Днес коледно реших да направя един подарък на форума и неговите участници .Снимка от родното място на Великиоя Вожд КИМ ИР СЕН Мангенде .Знае ли някой ои може ли да предположи какво се е случило тук.

Договора за влизането на Сталин в Полша и другите прибалтийски републики вероятно е на Лубянка скрит завинаги от очите на хората .Пък на Сатаната колко му е да си гледа сеир да сключи такъв договор и със Сталин.И след като им е взел душите понеже вече не имал такъв да си е намерил Ким и тук да играе толкова дълго.В Северна Корея съм бил лично. Погледнете потребителското ми име Нампо е един залив в западно китайко море. Много интересно място там има прилив 11метра корейците са направили един бараж стена 8 километра.Той прегражда една река за да не може отливът да дръпне водата и корабите да заседнат на дъното .Има построени шлюзове.Там ни водеха на плаж заедно с всички чужденци.Строежът на това съоръжение е направен със доброволния труд на "бригадири" нещо като нашия Хаинбоаз.