Здравейте, 
Бих искал да се извиня за допусната неточност - артилерийската система е Л-11, а не Л-10, както съм написал.  
Доколкото ми е известно Ф-34 е просто по-нова разработка от снетото от производство през 1940 г. Л-11. 
От друга страна си зададох въпроса дали по-ниската скорострелност на Т-34-76 не се дължи на субективно тълкуване на ефекта от по-малката далекобойност на оръдието му в сравнение с немското 75 мм. До достигане от Т-34-76 на дистанция за ефективна стрелба ( доколкото си спомням 800 - 900 м. ) германският екипаж би могъл ( и го е правил ) да произведе няколко изстрела - вероятно 3 - 4, докато Т-34-76 би имал възможност само за един. При това предположение сметките май излизат. 
Може би просто правим неподходящо сравнение с Т-IV. Вероятно по-показателни биха били данни за T-III с 50 мм оръдие, ефективно при 600 - 700 м. и Т-34-76. Още повече, че в началото на войната основен немски танк е именно T-III. 
Сещам се и за още един фактор, който неминуемо води до по-ниска ефективност. Т-34-76 е принципно нова разработка за руснаците, докато T-III е претърпял еволюция преди срещата си с Т-34-76. Логично руската машина страда от "детски болести", изчистени при Т-34-85. От чисто инженерна гледна точка ми прави впечатление съчетанието на новаторски за времето си и морално остарели решения в Т-34-76: 
 
   - ефективни ъгли на бронята, но висока твърдост, даваща много шрапнели 
   - наличие на перископи, което Ото Кариус определя като безспорно предимство, но безобразно проектирана оптична система на същите тези перископи 
   - относително пожаробезопасна силова установка, но 60 % от невъзвратимите загуби се дължат на пожар 
   - мощен двигател, но капризен съединител 
   - висока проходимост, но цилиндрични редуктори, водещи до трудно завиване  
   - новаторско решение на ходовата част, но несинхронизирана скоростна кутия 
   - голям запас от ход, но 3/4 от машините са изпълнявани като линейни танкове, т.е. без радиостанция 
 
Еволюирайки в Т-34-85 машината получава ефективни за времето си решения вместо остарелите и се превръща в оптимален за времето си танк, който логично печели войната. Единственото смущаващо за мен обстоятелство е масовото производство на "суровия" Т-34-76. Мога да си го обясня единствено със съкратени срокове. Но това намирисва на наваксване на изоставане в техническо отношение, следователно на нечия грешка в стратегическото планиране. Ако това е така, то тази грешка е платена с много човевки животи. Може би това се крие за онази война.Може би скорострелността на Т-34-76 въобще не е ниска. Във всеки случай не по-ниска от тази на германските машини. Може би някой си е измислил удобно оправдание.