Ketera

Здравей, mitac! Думата "любомъдрие" се среща в средновековни български кирилски паметници (вж. "За буквите" от Черноризец Храбър), калкирана по подобие на гръцката φιλοσοφια - все любов към мъдростта. Подобно са образувани и други думи като истинолюбив, човеколюбец и т. н. "Вечнославен" пък е един много красив пример за витиеватия Евтимиев стил, т. нар. "плетение словес". Думичката можеш да откриеш например в житието на мъченика Никола Нови Софийски от Матей Граматик. Днес може да звучат странно, но според мен това са прекрасни български думи, които ни откриват способността на нашите деди да разкриват изяществото на мисълта в също толкова съответно красиви думи на възхита пред могъществото на словото, имащо власт да създава и разрушава, за да съгради отново... Та, Любомъдрие и Вечнославен са съвсем хубави български думички! Само дето са стари, намират се повече из средновековни писания, по-малко ги използват в новините или дублажите на TV-сериали... Поздрави! С.

Обичам ги всичките! Ако трябва да избера някои сред най-хубавите, те ще са: Любомъдрие, Благодаря и Вечнославен.

Здравей, КГ125! Относно въпросът ти: Погребални маски обаче от нефрит има при маорите, маите, олмеките и ацтеките: Моята връзка Моята връзка Символиката на този камък и в китайските религиозни схващания е равнозначна на дълголетие и сила. Това е божествена субстанция, по-късно въведена и в императорските дворове, която има по-голяма стойност от златото и среброто. Той винаги е бил по-скъп от златото и доказателство за това е че преди на победителите в състезанията се връчвали скиптри, като за първо място той бил от нефрит, на второ – от злато, а на трето – от слонова кост. Дори на Олимпийските игри в Пекин 2008 медалите са били от нефрит. Вярва се, че има магически сили и пази от зли духове и дихания. Затова се използва и при погребения. "Наричали го камъка на небето и го свързвали с петте главни човешки добродетели - състрадание, скромност, смелост, справедливост и мъдрост. Камък на живота и дълголетието, дарява здраве и богатство. Древните китайци го използвали за любов, вярност, щедрост, мир и хармония. Смятали, че е носител на енергията ян и слагали частици от него в еликсира на безсмъртието. Вярвали, че носи голям късмет. Наричат го и камък на сънищата. Особено добре пази децата от болести и осигурява психическа закрила. Увеличава силата на тялото. Способства за съсредоточаване и яснота на ума. Много благотворен за сърцето - и физически, и духовно. Наричат го камък на сърцето. Привлича и развива всякаква любов." Той предпазва от земетресения и бури. "Неговото име идва от гръцката дума "нефрос", което означава 'бъбрек'. Той е получил това име поради формата на късчетата на този камък. На китайски се произнася 'ю'. Йероглифът представлява три хоризонтални черти, пресечени с една вертикална, т.е. връзката между небето и земята, като по средата се намира човечеството и за да бъде разграничен от йероглифа за 'имепратор', му се добавя една точка в десния ъгъл." Той бил наричан камък на небето и земята, на мъдростта и вечността. Нефритът се смятал за пазител на тялото след смъртта и затова задължително се поставял в императорските гробници. В една от тях е открита цяла дреха от нефрит, която се вярвало, че ще дари безсмъртие на собственика и. Златните маски са свързани с култа към слънцето. Златото блести като слънце. Всеки ден слънцето изгрява и залязва, за да изгрее отново на другия ден. Затова този благороден метал е свързван с подмладяването и вътрешната трансформация. Остатъци от трансформационните му функции, използвани при преход откриваме в сватбените и посветителните обичаи. Там преминалият успешно границата вече може да носи златни накити и така да се идентифицира със слънцето. Полагането на златни маски в гробници несъмнено е целяло прераждане, уподобяване на ежегодно и ежедневно умиращото и възкръсващо божество-слънце. Златните маски осигуряват успешно преминаване на границата между този и онзи свят, а след това и обратно. Като цяло според мен нефритени маски можем да открием при народи, които са вярвали в задгробния живот. Нефритът е бил необходим да запази тялото и особено лицето на починалия докато той стигне отвъд. Златните маски са срещани при народи, почитащи слънцето като върховен бог. Златните лъчи от светлината (макар и отразена) на маската прогонват тъмнината и злите сили, които могат да попречат на починалия по пътя му през отвъдния свят. Уподобяването на лицето на починалия със слънцето цели чрез имитативна магия да се осигури успешното му прераждане за нов живот след смъртта. Поздрави! С.

Здравей, Зитко! Този пръстен с централно М със ^, което може да се види посредата, който много прилича на също ли се датира 1-3 AD? Защото този специфичен знак се открива в много тракийски археологически обекти. Поздрави! С.

Здравей, Joro-01! Относно Според мен квадратите в-ху лист (дъска) са отделна равнина от листа (дъската). Колкото и плътно да си представим, че са нарисувани или щамповани върху плоскостта, те все пак са отделна такава, освен ако не са изрязани в нея. За двумерите като "светло петно върху стената" можем да говорим само ако предположим поне тримерност в теоретичния двумерен свят. Това е удобство, с което сме разглезени от навиците си на поне тримерни същества. Пикселите върху екрана на компютъра са добра илюстрация, но те могат спонтанно за повърхнината да менят само своя цвят (на поне тримерно излъчвана светлина), но не и местоположението си върху равнината на екрана. Ако разглеждаме съществата в двумерния свят като "3D затворени м-ду 2 равнини" си напълно прав. Но това пак е нагледно (3D) обяснение на двумерността. Аз се опитвам да разглеждам един такъв свят "отвътре" - какъв би бил той за двумерите в една хипотетична двумерна вселена, в която се старая да не намесвам външни за тях 3D явления. Това може само да гали самолюбието ни на знаещи повече от тях и да ни даде шанс да изявим познанието си върху чужди теории за не по-малко хипотетични явления от пълната двумерност. Въпросът за "виждането" разглеждам по правилата на евклидовата геометрия за "виждане" на права от точка. Независимо от кривата, която една двумерна ограничителна линия описва, като цяло тя ще се вижда от точката като отсечка. Ако си представим, че кривата има вдлъбнати спрямо точката (2D око) форми, то те биха били забелязани от точката само ако има способността да разпознава разстоянието от себе си до тази крива. Това не е невъзможно, ако тя може да изчислява (да се ориентира по) плътността на равнината. Но тъй като в равнината не можем да говорим за плътност, понеже както вече уточнихме самата равнина представлява двумерните неща в себе си, то това би било несъмнено трудно. Освен трептения по плоскостта на равнината, други вълни не би трябвало да са възможни. Електроните макар и с минимални размери, както всичко малко или повече материално, не можем да разглеждаме като 2D обекти освен ако не предположим някакъв вариант на тяхно изцяло 2D съществуване. Такова, уви, не сме наблюдавали и следователно никой от познатите ни гениални учени не е "уловил" в закон. Трептения на вселената-равнина в 3D празно(?) пространство също са изкушение, явяващо се излишно в разсъжденията ни за изцяло двумерен свят, съществуващ единствено в двумерността си. Акустичните вълни са трептения. В твърдите тела те се радпространяват във всички посоки и това е нормално. По повърхнината на плоскост в 3D свят (!) се разпространяват както по трептяща мембрана (по z-измерението). Извинявай, Joro-01, но не разбрах какво искаш да кажеш с "трептенето по априкатата ще липсва". Колкото до разкъсването на средата - убедена съм в това! Докато се движиш, дори и да не го виждаш, разкъсваш въздуха, в смисъл: избутваш го настрани, за да направиш място за тялото си. Би трюбвало да си съгласен с това освен ако не твърдиш, че се смесваш със средата - въздух или вода, когато преминаваш през нея. Ако искаш пробвай докато се движиш край компютъра да направиш мислен хоризонтален разрез на стаята. Проследи движението на затворената крива, описваща тялото ти и на въздуха край нея по плоскостта. Ако искаш можеш да опиташ и проекция на стаята в равнина, успоредна на пода и тавана, но тогава може да ти се насложат твърде много криви и става по-трудно. Водата разкъсваш по същия начин, най-безопасно нагледно можеш да го провериш, ако я оцветиш в различни цветове преди да минеш през нея. Ледът и акрилът просто не могат добре да възстановяват първоначалната си форма след като си минал веднъж през тях, както например два дунапренени дюшека, долепени един до друг, през които можеш да се промъкнеш и заради еластичността и повърхностното напрежение на материала да не си личи. А то и водата и въздухът не са същите след като си ги разбутал минавайки, но това не е толкова видимо и непоправимо, защото малко хора са наистина твърде придирчиви за разположението на елементарните частици на флуидите! Здравей, Б.Богданов! Напълно съм съгласна с това, че !!! Именно това я прави толкова труднопостижима за нашите малко или много материални мисли. Предложеното от мене възприемане като "равнина е с минимална, пренебрежима дебелина" беше просто още един лош пример, целящ онагледяването и по-лесното осмисляне на последвалите ми идеи-предложения. "Изкривяването" на една равнина също е възможно само в три и повече пространства. Но прекъснатостта, която предложих си остава единствен логичен начин за трептене и изобщо за движение в тази плоска вселена. Време несъмнено ще съществува, ако е възможно движение, но ако го приемем за измерение, то темата ни се проваля от 2D в 3D... Следователно в една съвсем двумерна вселена не би имало движение! Би било много жалко и съвсем изненадващо, ако се окаже, че от тази толкова провокативна и интересна тема излезне само една скучна статична картинка. :S Това за свръхтежката точка и мен ме изкушаваше като вероятно начало на съществуването, разкъсването и евентуално разрастването и сблъсъците в тази вселена. Но все още не съм убедена, че в 2D може да има свръхконцентрация на каквото и да било. Максималната възможна концентрация е събирането на цялата повърхнина в плоската вселена в една окръжност (например, за да сме справедливи към всички части от нея), в която да няма разкъсване. Евентуалният плоскостен взрив, дал начало на съществуването и движението на тази плоска вселена, би бил отделянето на бездебелинни "парцали" от нея и движението им по плоскостта, ако предположим, че в идеалния случай извън нашия кръг няма нищо. А щом това е само идея, значи случаят е идеален. Въпросът е какво всъщност би породило разкъсването на този прекрасен кръг от плоскостна материя? (колкото и да е неправилен изразът, това е само фигуративност) В нашия 3D свят триизмерните сили и явления като гравитацията например са толкова силни, че ни пречат да изследваме взаимодействието на плоскостни обекти и скриват истината за двумерите в някое непознато за нас измерение. Многомерността, характерна за мисленето ни е особено добра причина за нас да не виждаме това, което не знаем. Това означава, че в двумерния свят съществуват непознаваеми за нас причинно-следствени връзки. Поздрави! С.

Като разсъждаваме за двумерни същества в двумерен свят не можем да се отървем от стремежа си да приложим познатите ни хипотези на поне тримерни същества. Трябва да се опитваме да разгледаме двумерния свят от страната на двумерните. Ако имат очи, то ще е само за да могат да "виждат" точки и отсечки под различни ъгли с цел, евентуално да си представят своето положение върху равнината. Но трябва да имаме предвид, че двумерността не предполага положение на нещо върху друго нещо. Това вече са две равнини - едната на равнината, а другата - на обектите върху нея. Ако все пак приемем, че нашата равнина е с минимална, пренебрежима дебелина, то "плоскоглавите" би трябвало да се намират в самата равнина. При движението си по нея, ако такова е възможно, биха разкъсвали бездебелинната равнина, за да има откъде да преминат. В този смисъл не би съществувал проблемът с дъвката, защото плоскостта й на долепяне до нашата двумерна вселена всъщност би била друга вселена сама по себе си. Но това е невъзможно, защото разсъждаваме за изцяло двумерен свят, в който е невъзможна срещата на плоскости. Светлина и звук няма да се предвижват по никакъв начин, дори като плоски вълни, защото самата вселена е двумерна, съществува единствено в своето двумерно пространство и тя не може нито да се огъва, нито да трепти. Ако за тази вселена е възможно някакво движение, то би наподобявало това на лист хартия върху маса или на кораб в море, като вземем предвид това, че вселената няма да се движи из простронството, а в плоскостта си. Тогава предаването на информация би се осъществявало под вида на трептения, общи за равнината и всички двумерни неща в нея. Това би направило съществуващата информация достъпна едновременно и еднакво за всички. Друг вариант за предаване на информация са равнинните трептения, които биха се дължали на разкъсване на повърхнината на вселената, което би направило възможно трептене на отделни двумерни елементи. Но в този случай предаването на трептения между двумерите е невъзможно освен ако по случайност те не се намират в общо разкъсване на плоскостта. Това би разрешило сблъскването им и евентуално синхронното им трептене, което можем да тълкуваме като комуникация. Ако се запитаме откъде се взема енергия за осъществяването на тези равнинни движения и трептения при отсъствие на други равнинни вселени в разглежданата плоскост, то единственото възможно решение е самозадвижването и самоподдържането на тази равнинна система. Поради факта, че не сме открили действащ perpetuum mobile дори за нашия многомерен свят, в който са възможни най-разнообразни източници на енергия, то откриването на такъв в двумерно пространство би било несъмнено революционно откритие. Възможно е след първоначално подаден тласък (от първичен плоскостен взрив например) всички движения в двумерната вселена да са следствие от стремежа на материята към равновесие и покой. Макар че плоскоглавите всъщност не биха имали сериозни проблеми с гравитацията. Не са изключени и химични реакции на двумерни молекули, в чиито атоми електроните обикалят в плоскостни орбити около равниннокваркови протони и неутрони. Както и да добиват енергия, ако е възможно разкъсване в равнината, в което парче повърхност от нея да добива самостоятелна енергия и по някакъв начин да може да решава как да я употребява, то биха били възможни и сбълсъци. Не съм убедена в катастрофалността на подобни колизии. По-скоро такива действия биха породили разбиването на равнинни парчета и взаимопроникването на сблъскващите се елементи. Не изключвам възможността именно такива сблъсъци да осигуряват енергията за поддържането и трептенето на равнинната вселена. Историята на този равнинен свят би бил история на промените, свързани с наслагването и интерференцията на равнинни ритмови структури. Поздрави! С.