Joro-01

Очаквано. "Жабки" като деца не сте ли правили? Аз и сега правя, ако ъм до река или езеро и не застрашавам никого. Да поясня - хвъляте плосък камък под ъгъл както на видеото, но го хвърляте така, че да се завърти (около вертикална ос). Завъртането гарантира, че камъкът ще удари повърхносттас плоската си страна.

Продукти и услуги с всока добавена стойност, дето се вика.

Ми аз съм Германия, може и да се пробвам.:)

На мене ми стига само паметта да си запиша

Заповядайте: http://m.24chasa.bg/novini/article/7069346 Прясна новина

Не е, ако и аз съм те рабрал. Само дето съм се вкарал като "лирически герой" в примера с частиците. Примера с кутиите вече си го измислих за целта на дискусията (ако пък това имаш предвид под "не се различава"), колкото да илюстрирам, че взаимодействие с надсветлинна скорост няма. Тук примерът ми с макрообекти се припокрива (надявам се) с квантовия, отварянето на останалата кутия вече за наблюдателите определя края на мисията. Разликата с електрона е, че при измерването електронът ще се повлияе (ще се въртне колкото му е нужно за по-удобния спин) и затова както казва Малоум 2 и загатнах и аз, за да сме сигурни, че спинът е нагоре, ние си го приготвяме - поставяме го в соленоид (намотка на електромагнит) чието поле е ориентирано както искаме (нагоре в случая). Отварям скоба да кажа, че така предполагам, на база на техническите си познания до момента. Не ми се е налагало да търся, как да ориентирам спина на електрон. С магнитно поле. В спинтрониката* (ново направление, спин базирана електроника) магнитното поле от слаб ток в миниатюрен проводник може да ориентира спина. Контролерът можем да го измерим дали е там без да го повлияем. Ще отворим кутията и ще го видим. Или ще му подадем сигнал и той ще отговори. Тези действия няма да го накарат да изчезне. Ако питаш доколко е реална такава ситуащия, извънредно малко, почти не, според мен. Има си стандарти, процедури, системи за управление на качеството (ИСУ / IMS)... Неща за които nik1 може да ни говори с часове. И въпреки това, гафове стават.

Никак. Мисията се проваля. Точно това става и с разделените сплетени частици. Двама човека получаваме, аз измервам моята, дригият не може или не може веднага да го направи. Знам предварително състоянието на неговата частица, ако ще да е отишъл и на Марс, но това не го топли, ако не мога да му кажа. Толко. Мога да му кажа най-бързо с радиовръзка (светлинна скорост) и той ще знае след няколко секунди. Грешно е схващането според което ако измеря моята частица, ще повлияя и на тази на кореспондента ми. Ще повлиая на общото състояниe, като разрушавам зависимостта (при измерване влияем) и врътна малко спина. След имзерването никога няма да знам с колко съм мръднал спина на електрона за да ми покаже спин нагоре примерно.

Квото и да правя идвам ъв форума. Бележка: Професор Андреа Морело е специализирал (на клипа от предпоследния ми пост) в Електоинженерство и Телекомуникации и води лекции в Универитета в Нови Южен Уелс, Сидни, Австралия. Там е и програмен директор - на центъра за компътърни и кванотово-компютърни изчисления. Бакалавърската степен, но научна, а не инженерна (?) по Електроинженерство получава в Politecnico di Torino, Italiq, И доктор (PhD) Лайден, Нидерландия. От Лайден идва и "Лайденска стъкленица", първообраз на кондензатора, направен да натрупва високи напрежения (зарежда се от електроостсатичен генератор). Какво толко ояснява... Квантовото криптиране (сигурен канал) или телепртиране, както искате. Накратко, двама кореспонденти водят секретна кореспонденция. Някъде на друго място има генератор на сплетени частици, да кажем електрони (може и фотони), който ги генерира, разделя двойката без да повлияе на спина (това на практика става трудно с грешки затова не се използва още, но се работи по проблема) и знаем, че спиновете на двата електрона задължително са противоположни. Коментираме само изпраюаюият кореспондент (А). Той иска да испрати еди бит информация и това е логическа единица. Може да значи "Да", действай, атакувай... За целта си е приготвил електрон със спин нагоре (може да се направи такъв електрон като го поставим в достатъчно силно магн поле с подходяюа ориентация (така, че 100% да имаме такъв спин), но не е добре да се измерва самостоятелно след това, защото пак ще му измести спина. Сплита (събира) получения електрон от двойката и своя приготвения и вече по-лесно може да измери състоянието на двойката. Ще получи различни отчетливи резултати ако спиновете на двата електрона са съвпаднали или са противоположни (междинни варианти няма). След измерването А вече знае какъв спин (бит информация) има отсрещният кореспондент Б. Ако приготвения електрон на А е с противоположен на получения от него електрон, значи съвпада със спина на Б, няма друго положение. В противен случай А и Б приготвения електрон на А ще е с прот. пол спин на получения електрон от Б. Разбира се Б трябва да си измери електрона и да си знае спина, но това не му помага да знае съобюението. Приемаме, че: - спин нагоре е 1, да, дава, старт ... - спин надолу е 0 и е обратното. По конвенционален канал, телефон, кабел, светлина от фенерче му изпраща бит информация. Ако иска да му испрати 1 (действай) и знае, че Б има 0, ще му каже "не съвпада" по конвенционалния, което Б ще изтълкува като получена логическа единица (Действай!). Командата / информацията (и по-точно ключа) "не съвпада" също може да е изпратена с един бит, логическа 0 и той да е напрежение под волт, просветване с наполовина яркост... В противен случай за съюата команда ще изпрати логическа единица - "да, съвпада", напрежение 5V, просветване с пълна яркост. С поредица от такива електони можем да тредадем двоично число, примерно 5 или 1001 (в двоична бройна система). 1. Приготвен електрон със спин ↑ (лог. 1), получен също със спин ↑ (лог. 1), Аз изпращам на кореспондента лог. 0 за да му кажа, че неговия бит не съвпада с моя. Аз ако съм получил лог. 1 (↑) той има 0. Знае първото число 1ХХХ; 2. Приготвен електрон със спин ↓ (лог. 0), получен също със спин ↑ (лог. 1), Аз изпращам на кореспондента лог. 1 за да му кажа, че неговия бит съвпада с моя приготвен. Знае второто число 10ХХ; И т.н. Съобщения от всякакъв вид. Подслушвач ако прихване конвенционалния канал, ниюо няма да му говори, нито пък ако улови единия от електроните. Във втория случай ще издаде и присъствието си (ако А и Б знаят кога трябва да получат електрони). Ако Б не слуша заповеди, а иска просто да си има приготвеия електрон със спин като на А, въз основа на инфото по конвенционалия канал си го прави. Телепортираме свойствата. Измереният електрон вече е с друг спин (оридгналът се унищожава). https://phys.org/news/2017-07-world-space-quantum-microsatellite.html

Шпага, разгледай по-долното видео ако искаш. Позволявам си да отговоря аз. Готов съм да пояснявам и осбсъждамдоколкото ми е въвъ възможностите, ако трябва.

Още: Ще го сложа и този" Призраци няма, хора. За протокола, казвам..

И още: Нужда от превод и/или пояснения? Добър е и обяснява просто.

Нека сменим историята, да не караме с черен хумор, да не кажете че съм изрод. Мисия до Марс, изпраща се пореден роувър. В НАСА обаче са не са монтирали един детайл (контолер) дето може да навигира спускаемия апарат така, че да не се разбие. Детайлът не е забравен, а се намира в една мого здрава защитна кутия в лабораторията, подготвен. Асолютно същата защитна кутия, направена специално за краш тест, но без контролера вътре е монтирана по грешка на спускаемия апарат. След 20 секунди започва маневра за спускане, някой от екипа намира правилната кутия и всички вече знаят, че мисията е на провал. При команда "Cansel" може да се спаси положението и да се премине на вариант "Б" - да се открие място, където марсоходът (спускаемият апарат) може да кацне лесно управляван от наличните на борда компютри. Проблемът е, че кутията се открива през последните 20 секунди, а за стигне отказващата команда, трябват 40 сек. И понеже надсветлинна комуникация е невъзможна, мисията е обречена. Двете кутии за спетени, откриването на истинската води до колапс на функция която указва вероятното местоположение на контролера (в смисъл няма нужда от нея, координатите на нещото ставят ясни, могат да се измерят).

Аз вероятно не схващам нещо, ма не ми и дреме. Ето моята интерпретация: Имаме двама играчи на руска ролетка, но вариант с двуцевен пистолет... Не, имаме двама парашутиста с две абсолютно еднакви парашутни раници тежащи, които те нямат право да отворят, преди единият да скочи. Раниците сплетени, тоест парашутът е един обаче има е сложен в едната. Височина 5 000 м. Скача се задължително, има (въоръжена) комисия дето следи за равилата. Може да сте наблюдател от комисията, може и скачач, все пак е мислен експеримент. Единият скача, оставащият отваря раницата си и вижда, че няма парашут, но няма как да съобщи веднага на скочилият. Онзи трябва да изчака да му се отвори парашута, за да разбере. В момента на отварянето имаме колапс на функцията. Точно знаем координатите на единия парашут.

А да добавим ли и значението на хубавата английска дума "spin"? Означава въртене.

Мерси, партнер Заплиташ се в собствените си обяснения, френд Виж масовата интерптретация и като картинки, помагала, клипчета и всичко. А сега виж и какво стои зад понятието "момент на импулса", въпреки, че (виждам, че) си го сложил в кавички. Кога говорим за момент (моментна скорост?). Когато имаме въртеливи свижения и скоростта не може да се опише с изминатия път. Защото след изминаване на целия път, преместването е нула (едит: крайната и началната точка съвпадат). Затова се въвежда понятието "Моментна скорост". Това кой тип движение беше в класическата механика? Онзи при който радиус векторът е константа и ускорението е констана. Отделно - как работи ядрено магнитния резонанс? Благодарение на прецесията при въртенето (спина) на ядрата. Другите ти неща няма да ги мисля и не ми се правят справки сега, уморяват ме. Имам да ровичкам за неща свързани с мене сега.