Отиди на
Форум "Наука"

Santiago

Потребител
  • Брой отговори

    91
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Santiago last won the day on Април 18 2015

Santiago had the most liked content!

Репутация

121 Ученик

Всичко за Santiago

Contact Methods

  • Website URL
    http://www.modvsvivendi.org

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  1. Да, има я, но засега само тук и по този начин: https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=752487
  2. Макар и с известно закъснение, най-сетне излезе новият брой на "BULGARIA MEDIAEVALIS" (8/2017). Един прекрасен том, събрал множество ценни изследвания в памет на големия наш медиевист проф. Иван Божилов (1940-2016). В него е публикувана и моята последна студия, озаглавена "Случаят „S., princeps Philippensis“: две новооткрити писма на папа Хонорий ΙΙΙ от 1217 и 1218 г. като извор за отношенията между Алексий Слав и латините". Резюме: Изследването разглежда два наскоро публикувани латински документа от канцеларията на папа Хонорий III, които до този момент не са били известни на българската историография. Двете писма са ценен източник за историята на борбата за византийското наследство след 1204 г., и по-специално за историята на конфликта относно църковната собственост, разгорял се между латинското духовенство и светските феодали в Латинската империя и Солунското кралство. Те засягат пряко и проблема за влиянието, което този сблъсък на интерси оказва върху българо-латинските отношения през първите две десетилетия на XIII век. Критичният анализ на тези изворови свидетелства хвърля нова светлина върху историята на латинското Филипополско дукство в Северозападна Тракия и неговите господари. Същевременно интерпретацията на новооткритите документи осветява и един от най-интересните и решаващи периоди от политическата дейност на родопския властелин деспот Алексий Слав, български благородник от фамилията Асеневци и васал и зет на втория латински император в Константинопол, Анри дьо Ено. Двете писма от папската канцелария разкриват и конкретните, любопитни и дори скандални обстоятелства, които довеждат до откъсването на Алексий Слав от орбитата на Латинската империя и обуславят преместването му от Цепена в Мелник, както и политическата му преориентация като съюзник и роднина на епирския владетел Теодор Комнин. Не на последно място тези новооткрити извори запълват някои съществени празнини в биографията на сложната историческа личност Алексий Слав.
  3. Благодаря! Уважаеми съфорумници и колеги, заповядайте на представянето на моята книга "Кръстоносните походи: реликви и чудеса" на 4 юни (четвъртък) от 18:30 ч. в Зала 1 в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
  4. Ха-ха, булгаро-ид, успя да ме развеселиш. Кръстоносците при Адрианопол са били хора на войната с поне три-годишна кампания в чужди земи зад гърба си, а не малка част от тях дори са били ветерани от Третия кръстоносен поход. На 13 април след куманските провокации пред латинския лагер баронският съвет начело с император Бодуен издава строга заповед никой и по никакъв повод да не напуска лагера и да не преследва леката куманска конница,ако се появи отново, което за всички е било ясно, че е немислима лудост и огромен риск, който кръстоносците не са могли да си позволят в тази притеснена ситуация (битка на два фронта, за която нямали нито ресурс, нито сили - срещу обсадените гърци от Адрианопол и срещу армията на българския цар в полето, което впрочем е станало ясно едва, когато латинските отряди обсадили града). Като хора с богат военен опит за кръстоносците е било повече от ясно, че преследването на лека конница с пехота на дълго разстояние е било напълно безмислено и глупаво от една страна, а от друга и рисковано, защото би позволило на обсадените адрианополско гърци да направят излаз и да избият отрядите, които са останали да вардят едва 2 от портите на града. След като кавалерийските отреди на нарушилия заповедта граф на Блоа и на последвалия го император Бодуен не се завръщат, в крайна сметка венецианският дож Даноло все пак се решaва да тръгне с пехотата си, но когато след часове достига подстъпите на сражението (отстояващо на разстояние между 9 и 15 км, от латинския лагер под стените на Адрианопол) и там го върхлитат спасилите се с бягство от засадите рицари и сержанти, той така и не се решава да продължи по-напред и заедно с бегълците отстъпва обратно към лагера. Вече надълго и нашироко, при това достатъчно аргументирано (с извори, а не с общи приказки и свободни разсъждения) разясних защо пехота не е участвала в битката, която е била изключително кавалерийска от страна на латините. Излишно е да преповтарям вече написаното по този повод. Повече от това нямам какво да ви кажа. А ако беше пък попрочел нещо по темата за рицарското въоръжение и снаряжение от тази епоха или ако от чисто любопитство някога беше сложил върху себе си реплики или рекострукции на рицарско снаряжение от епохата, щеше да знаеш или да разбереш, че тежестта му се разпределя достатъчно добре по цялото тяло, така че да позволява достатъчна мобилност, гъвкавост и пъргавост и едновременно с това защита. За един физически активен мъж,още повече пък на такъв, чието ежедневие и битие е било войната, това не е било непосилно бреме. А литературните митове за това, че рицарите са издъхвали под тежестта на доспехите си и че веднъж свалени от коня не са могли за станат са напълно неадекватни и смехотворни и отдавна са категорично (академично и емпирично) развенчани. Това мога да го потвърдя и от личен опит, защото не веднъж съм носил такова снаряжение. Тежестта на рицарското въоръжение и снаряжение от това време не е по-голяма от тази на екипировката на съвременен морски пехотинец. Освен това рицарската кавалерийска атака е в галоп, но едва в последните няколко-стотин и дори десетки метри от дистанцията срещу вражеските отряди. Като конни воини рицарите добре са познавали възможностите на дестриерите и не са рискували да ги уморят от претоварване. А въпросът с обувките наистина е безпредметен. Разликата между съвременна армейска кубинка и средновековната обувка е огромна, както впрочем и между западноевропейската средновековната затворена обувка (по археологически находки от епохата) и нашенския цървул. Дебелината на кожата на подметката на грубия цървул е значително по голяма от тази на затворената кожена средновековна обувка, поради което и цървула се прави от едно парче и е отворена обувка. Ходил съм и с двете и мога да направя разликата, която е съществена. Но не в това е проблема, а в свободните заключения, които се правят въз основа на сравнението между времето и условията за преодоляването на дистанция от 9-15 км. на скок от съвременна армейска пехота, обута с кубинки и преминаването на същото разстояние със средновековни обувки. Безпредметно е и да се води дискусията без изворова или поне експериментална емпирична аргументация. Подхвърлянето на свободни разсъждения от обща култура и защитени с аргументи като "брат ми каза", "вуйчо ми рече" или "в една статия, която бях чел през 80-те, но не помня коя, пишеше че..." е меко казано несериозно и не подхожда на претенцията за "научност" на този форум. Та така...
  5. Позволявам си да споделя тук новината, че днес излезе книгата ми "Кръстоносните походи: реликви и чудеса" (Издателство "Изток-Запад"). Вече може да се намери в по-големите книжарници из страната. Подзаглавието е "Поклонничество, авантюра и лов на светини в Ориента XI-XIII в.". Мека и твърда корица, 672 страници. http://iztok-zapad.eu/books/book/1514/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%3A-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2
  6. Позволявам си да споделя тук новината, че днес излезе книгата ми "Кръстоносните походи: реликви и чудеса" (Издателство "Изток-Запад"). Вече може да се намери в по-големите книжарници из страната. Подзаглавието е "Поклонничество, авантюра и лов на светини в Ориента XI-XIII в.". Мека и твърда корица, 672 страници. http://iztok-zapad.eu/books/book/1514/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%3A-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2
  7. Със сигурност средновековните хора са били по-здрави и издържливи физически. Но ако се опитваш да ме убедиш, че 10-15 км на бърз ход се изминават по-бързо и лесно със средновековни обувки, отколкото със съвременни армейски "кубинки", то мисля, че няма повече какво да си кажем. И без друго тази дискусия доста олекна и изгуби всякакъв научен подход. Тук се занимавате и аргументирате повече с това какво бил казал брата, вучото или стринката на някой, но няма да седнете да четете и да анализирате извори. На фона на този подход името на този форум стои някак нелепо и претенциозно. А лично аз все повече губя интерес да водя тази "дискусия" срещу подобна средношколска аргументация и патриотарски подход към миналото.
  8. Със съвременни и удобни спортни обувки или армейски "кубинки" с грайфер сигурно за 2-3 часа може и да се преодолее разстоянието на бърз ход. Някой от вас обаче носил ли е реплики на средновековни западноевропейски обувки от 12-13 в.? А тичал ли е с тях по трева или по неравен, пресечен терен? Защото аз имам такива обувки, правени по кройка от археологическа находка от епохата и от личен опит мога да споделя, че разликата между тичането с тях и със съвременни обувки е огромна. Първо защото кожените гладки подметки се хлъзгат страхотно на трева и второ защото всяко камъче се усеща почти като на бос крак. След няколко часа ходене по неравен терен с такива обувки стъпалата доста се натоварват и уморяват и даже болят. А голям пехотен щит от епохата някой от вас носел ли е на гръб докато е подтичквал с такива чепици, за да прецени колко е удобно упражнението? Така че когато се правят подобни сметки и с лека ръка се хвърлят разни "правдоподобни" твърдения е добре да се имат предвид и такива съвсем не маловажни "подробности"
  9. Венецианците са преди всичко моряци, т.е. пехота. През 13 в. има сведения за венецианско рицарство и кавалерия, но нейният състав във венецианските армии по това време е твърде малък. В цялата си хроника Вилардуен споменава само веднъж за венециански конен отряд и то в състава на експедицията към Стенимахос, която спасява Рение дьо Три. Забележи, че при разпределянето на земите на империята те настояват да запазят за себе си тъкмо крайбрежните зони и градове, островите и някои изключения като Адрианопол, който обаче е разположен на речна плавателна артерия и е сравнително близо до крайбрежието, а на останалите кръстоносци - французи, фламандци, бургундци, германци предлагат територии навътре из континентална Гърция, Тракия, Македония, Мала Азия. Даваш ли си сметка защо? Разбира се това има своето икономическо обяснение, но същевременно и стратегическо и означава, че венецианците разчитат преди всичко на своята морска пехота - там е тяхната сила.
  10. На базата на какво твърдиш, че няма как? Изворите, които съм цитирал, свидетелстват за друго. Защо на няколко пъти освен това, когато през следващите 2 години куманите изоставят Калоян, той не се решава да продължи военните действия срещу латините със собсвтени сили и се оттегля? А?! А пък съмнението ти, че куманите изобщо са взели участие в самата битка е просто смехотворно, при положение, че всички извори говорят за това. При любимия ти Русион пък това категорично не е цялата Калоянова войска, а просто един по-голям отряд, освен това съставен от кумани, българи и гърци. Изворите са твърде ясни и недвусмислени, но изглежда, че предпочитате да ги четете както Дявола Евангелието...
  11. Frujin Assen, на фона на категоричната изворова информация по този въпрос, опитът ти за ирония изглежда доста плосък. Анонимната френска хроника съвсем ясно разкрива, че Дандоло с неговите хора последват отряда на император Бодуен, но пристигат при подстъпите на полесражението едва когато то вече е приключило и заварват бягството на спасилите се рицари и сержанти. Виждайки огромното множество от българи и кумани те преценяват, че е най добре да се върнат обратно в лагера заедно с бегълците. Всички те се прибират в латинския лагер под стените на Адрианопол "почти вече по мръкнало", където отстъплението им е посрещнато от Вилардуен и Лил, които ги организират и построяват в бойна линия пред лагера. Така строени те успяват да отблъснат настъплението на дошлия малко по-късно кавалерийски авангард на Калоян и да респектират достатъчно българския цар, за да не се реши да щурмува позицията им. Мислех, че тъкмо ти държеше да се придържаме към изворите, а не към свободните разсъждения. Колкото и да не ти се иска да го приемеш, сравнителният анализ на изворите категорично доказва, че сражението е било изключително кавалерийско и в него латинска пехота не участва. И колкото и да ви се иска да раздуете броя на латинската войска участвала в самата битка, това просто няма как да стане. В нея са участвали не повече от 1500-2000 латински конника, от които рицарите верочтно са били ок. 300-350 души. Впрочем една друга Анонимна френска хроника от края на 13 в., чието авторство е приписвано на Бодуен д'Авен, свидетелства, че при последната засада, в която попада император Бодуен (след като отряда на граф Луи вече е бил напълно елиминиран), 20-ина души са нападали 1, което е някаква отправна точка за размисъл относно съотношението на двете армии, които са се сблъскали там. Известно е, че императорът е излязъл с 220 рицари. Ако условно към всеки един от тези рицари добавим по 5 конни сержанта (каквото съотношение може да бъде изведено на базата на изворовите свидетелства, отнасящи се до Четвъртия кръстоносен поход и ранните години на Латинската империя) излиза, че последният отряд е наброявал ок. 1100 латински конника. Ако приемем съотношението 20:1, то излиза, че армията на цар Калоян е възлизала на 22 000 души (българи, власи, кумани, туркомани, гърци). Сега нека си припомним и останалите извори, които до един свидетелстват за смазващото числено превъзходство на Калояновата армия и ще видим, че е много вероятно сведението на Анонимна френска хроника от края на 13 в., чието авторство е приписвано на Бодуен д'Авен, което споменава съотношение 20:1, все пак да не е чак толкова преувеличено и съотвено далече от истината: - Жофроа дьо Вилардуен: "Йоанис, кралят на Влахия идваше да подпомогне тези от Адрианопол с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани, които не бяха покръстени".[1] - Робер дьо Клари: "...Йоан Влахът и куманите с много хора..."[2] - Анонимната френска хроника "Croisade de Constantinople": "...Те са толкова много, че ако отидете напред, никой няма да се измъкне..."[3] - Никита Хониат: "Йоан поведе своите отреди и помощната войска от скити, почти незичислима по брой, стараейки се да скре от латинците голямата (им) численост...” „...масата от скитите като черен облак нападна...” „...притиснати от множество скити, падаха от конете, понеже мнозина обкръжаваха едного".[4] - "Морейска хроника" (арагонска версия): "Калоян Асен...повика аланите (куманите) и взе на служба 23 хиляди от тях. И той се отправи от там с голям брой от тези войници и хора от своята земя към Адрианопол."[5] - "Морейска хроника" (гръцка версия): „Кир Йоанис...бързо изпратил вест в Кумания; десет хиляди дошли, все отбрани кумани заедно с отбрани туркомани, всичките на коне…Свикал той още войски от цялата си подвластна земя и събрал огромна и смела армия, и се хвърлил в мощно нападение, започвайки война с франките.”[6] - "Похвално слово на Йоан Поливодски" от патриарх Евтимий: „Тогава той (Калоян) изпратил войници по плячка към Одрин, а по-голямата войска скрил в известни места. Поставеният пък от франките цар Балдувин, без да знае скритата измама, бързо с тия, които имал тогава под ръка, впуснал се върху тях. Те се престорили че бягат, докато го докарали до скритата войска. И изведнъж отвсякъде българите се събрали, уловили го и го отвели в Търново, здето го предали на смърт.”[7] [1] Жофроа дьо Вилардуен, с. 105, § 352. [2] Робер дьо Клари, с. 159, § CXII. [3] Анонимна старофренска хроника, с. 26. [4] Nicetas Choniates, с. 74, 76. [5] Христоматия по история на България. т. 2, С., 1978, с. 66. [6] Crusaders as Conquerors. The Chronicle of Morea, pp. 97-98. [7] Превод на В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1972, с. 226, бел. 1. Съвсем спокойно можем да приемем, че освен 14 000 кумани, цар Калоян е водел още и 8 000 българи, власи и гърци. Така че изворите в случая може и да разкриват една напълно достоверна картина и цифрите в тях да не са чак толкова преувеличени.
  12. Граф Луи излиза от лагера след като поредното куманско нападение прекъсва обяда му. Вероятно преследването започва по обед и ранен следобед и продължава до късния следобед. Когато император Бодуен застига отряда на оттеглящия се от първата засада граф Луи и го намира напълно разбит, а графа тежо ранен, последният предупреждава Бодуен да се връща, защото "скоро ще мръкне". Когато Дандоло с венецианската пехота достига подстъпите на полесражението, където я посрещат бягащите оцелели рицари и сержанти и заедно с тях се завръща обратно в лагера е "почти вече мръкнало". Това пък е според Анонимната френска хроника.
  13. Забележете също ролята на сержантите, които явно с щитовете си бранят рицарите от обстрела.
  14. Според свидетелството на Жан дьо Жоанвил дори и само гамбезон (ватиран платнен доспех носен под/над ризницата - какъвто нося на снимката на аватара си) е осигурявал сравнително надеждна защита срещу масиран обстрел. Ето какво разказва той от първа ръка като участник в битката при Мансура в Египет през 1250 г.: "Ние бяхме покрити целите със стрели, които бяха пропуснали сержантите. Случи се, че аз бях намерил един сарацински гамбезон, ватиран с кълчища; обърнах външната му страна към себе си и от гамбезона направих щит, който всъщност ми послужи много добре, защото бях ранен от стрелите само на 5 места, а конят ми - на 15."

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...