ISILDUR

Колебаех се къде да публикувам "мнението" - тук или в темата "Сънища и интуиция", за това броях на "онче бонче" и се падна тази! Шегувам се! По същество (доколкото е възможно). От доста време се интересувам от т.нар. явление "Осъзнат сън" (Lucid Dream). Трудно ми е да предположа каква част от хората успяват сънувайки да осъзнаят, че сънуват, но съм убеден, че това не е лесно постижимо. Около 40% от сънищата ми са осъзнати, но това започна съвсем случайно в зората на моето детство. Даже е и малко смешно. Даваха по телевизията (доколкото си спомням) реклама на някакви шоколадчета Milky Way и едно детенце правеше въртеливи движения с пръста, повтаряше "Milky Milky Way" и пръста му оставяше някаква звездна пътечка. Това адски много ме впечатли и исках да го направя, макар да знаех, че е невъзможно. Тогава си казах, че когато сънувам ще осъществя тази моя мечта. И доста пъти се събуждах и се дразнех от факта, че съм забравил в съня си да се сетя за "звездната пътечка". И веднъж си стоя в стаята, гледам в празното пространство и осъзнавам, че сънувам. Направих "Milky Milky Way", бях много щастлив и след тази случка осъзнатите сънища зачестиха. Сега почти половината ми са такива и това ме радва. Успявам да манипулирам съзнанието си и да имам пълен контрол над сънищата си. Нямаше да пиша тези редове, ако нещо странно и интересно не ми се бе случило съвсем на скоро. Сигурно е повлияно от филма "Inception", знам ли? Може би за последните 20 години съм достигал 2-ро ниво на сън (сън в съня) около десетина пъти. Но последния път беше просто "Уаууу!". Пътувам с кола за Одеса (да се чуди човек защо) по крайбрежието на Черно море. Чувствам се много изморен от пътя. Изведнъж се озовавам на футболен мач на националния ни отбор - някаква решителна квалификация. Атмосферата е невероятна - помня ясно само хореографията на публиката - много знамена, факли и т.н. И в един "WTF" момент сякаш съзнанието ми се избистря и аз помня, че за последно съм шофирал към Одеса и това с мача е сън. Панирам се, че може би съм заспал зад волата и в стреса си се събуждам на някаква митница. Успокоих се, че не е имало инцидент и... се събудих (този път наистина). Та се интересувам от мнението на някой по-запознат с човешката психология за феномена "осъзнат сън на второ ниво". Вече няколко дни не ми излиза от главата тази "случка".

"Массаракш" - тази толкова често срещана фраза в "Обитаемия остров" може би ще я помня дълги години наред. Колкото до доказателствата за геоидната форма на Земята е ясно, че "доказателство" в точния смисъл на думата съществува единствено математиката. Твърдението, че Земята е геоид е емпирично твърдение, а то няма как да бъде изведено по дедуктивен път, т.е. "доказано" в строгия смисъл на думата и може да бъде единствено потвърдено от опита. Друг е въпроса дали разполагаме действително с такъв "опит" или можем да говорим за конспирация (колко и налудничаво да звучи), както е поставено под съмнение от мнозина кацането ни на лунната повърхност.

Добре заварили! Е, то за това post-нах темата в този раздел. Не го вземем много насериозно, но е интересна и вдъхновяваща възможността това, което знаем да е просто "прах в очите".

Дали ние съществуваме? Как мислиш? Мислиш ли? Някой някога беше казал: "Мисля, следователно съществувам!" А дали антивирусните програми, които също мислят по някакъв начин наистина съществуват? Да, в някакъв виртуален свят! Дали пък ние не живеем в изкуствен свят? Не мисля! Самия факт, че допущаме подобни хипотези ни прави истински. Едва ли нещо би ни "създало" по начин, който допуща оспорване на нашата същност! Но пък ако точно това целта? Дали времето съществува? Всичко, което съществува може да бъде променяно. Всяка величина, измерение, константа и т.н. може да бъде променяна - височина, ширина, дължина, топлина, светлина, мисъл, живот, любов и пр. Времето може ли да бъде променяно? Може ли да променим миналото? А можем ли да променим бъдещето без да знаем какво е то? Миналото влиея на нашето настояще и бъдеще. Настоящето влияе на нашите бъдещи решения. Бъдещето (това, което ни очаква) оказва влияние на настоящето ни. Но дали всъщност променяме нещо или то просто си се случва? А дали настояще/бъдеще оказват влияние върху миналото? Или сме просто така устроени - задаваме въпроси, непонятни за нашето съзнание? Като в един 2D свят, за когото е немислимо съществуването на трето измерение. Съществува ли времето? А ние? Ти как мислиш?

Официално планетата Земя е кръгла (кълбовидна, елипсовидна) и това е прието за неуспорим факт. По-рано днес (обаче) гледах този клип и се замислих по-сериозно над нещата, които ми се въртят в главата от доста време насам. Не знам колко от Вас са чели литературата на братя Стругацки, но те имат една (абе много са) доста интересна трилогия, чиято първа част е озаглавена "Обитаемия остров" (има и филм по нея), в която жителите на далечната планета "Саракш" живеят с коренно различни представи за света. Техния мироглед се базира на "неуспоримия факт" за "свят наопаки", т.е. виждайки как хоризонта леко се издига в своя край, представа им е, че небето е отвътре, а повърхонстта - отвън. Да, това е само фантастика, но те трудно (дори невъзможно) приемат фактите на землянина Максим Камерер, случайно попаднал на Саракш. На нас ни е трудно да повярваме, че Земята има друга форма, но дали действително истината е такава?