SEG_Striker

Това не противоречи ли на онази теория за получаването на мини черни дупки с подобни размери и много къс живот. Как така тези черни дупки са оцелели?

Това е хипотеза за далечното (според нашите мерки) бъдеще на Вселената. Ако някой се отплесва - то определено са повечето от сегашните астрофизици Те смятат точно така - че в далечното неопределено бъдеще ще стане така - черните дупки ще се слеят в едно. Не забравяй и явлението "ентропия" - не знам дали тази нова енергия, която се отделя при разширяването на Вселената е по-голяма от тази, която се губи. Иначе нямаше да съществува ентропията като понятие. Съгласен съм, че Вселената е "прекалено добре замислено местенце". Все пак това предполага, че има някой, който я е замислил и поддържа. Тогава - може би няма да се достигне до такъв край. Но оставена сама на себе си - Вселената би престанала да съществува след много дълго по нашите понятия, но все пак крайно време. Писах преди за нестабилността на елементарните частици и др. неприятни за нас неща. Аз нямам научна степен по астрономия, нито по физика, все пак от твърде много време се занимавам като хоби и съм прочел доста по тези въпроси. Интересно ми е с какво се занимаваш в Германия, с какво е свързана работата ти. Сигурно си чул, че има една теория, че черни дупки въобще няма, колкото и да е "еретична" за съвременната физика... Ето един линк от уикипедията: http://en.wikipedia.org/wiki/Dark-energy_star Аз не подкрепям тази теория, но все пак е интересно да се прочете и алтернативна идея А кой знае - така или иначе почти всичко в тази област подлежи на ревизия...

Toва не са мои теории. Ето какво казва Wikipedia (същото казват всички книги за телата от Слънчевата система, които съм чел): Atmosphere The Moon has a relatively insignificant and tenuous atmosphere. One source of this atmosphere is outgassing — the release of gases, for instance radon, which originate deep within the Moon's interior. Another important source of gases is the solar wind, which is briefly captured by the Moon's gravity. Ето още един от много документи по въпроса: http://www.iac.es/galeria/mrk/atmo_lun.html Разбира се, атмосферата на Луната е толкова дълбок вакуум, какъвто още не сме успели да пресъздадем в изкуствени условия на Земята. Загубата на леките газове вследствие слънчевото лъчение е факт. Не искам да споря, има достатъчно данни за това. Както казах, Земята губи страшно много водород и др. леки газове по този начин. Цялата орбита всъщност е осеяна с газове от атмосферата ни. Същото важи и за Марс, има почти доказана теория, че в миналото Марс е бил с много по-различни климатични условия, но поради своите значително по-малки размери е изгубил кислорода и водните пари в атмосферата си и може би почти целия си воден запас, който най-вероятно по начало е бил по-малък от земния... Все пак наскоро се откриха съвсем пресни доказателства за цяло замръзнало море (или остатъци от него), покрити с прах, възпрепятстващ неизбежната сублимация на леда при ниското атмосферно налагяне на Марс. По същия начин се обяснява и наличието на пръстени около Земята, съдържащи лед. Ако не са били покрити с друг материал - биха имали добра отразителна способност, за да не сублимират непрекъснато. Освен това - температурите във вакуума не са това, което са температурите при нашите "обичайни" условия - там няма достатъчно налягане. Иначе космонавтите, които излизат в открития космос биха се изпържили за части от секундата - атомите и елементарните частици в това пространство имат скорости, които при по-голямо налягане щяха да бъдат равни на хиляди градуси температура. Но, реално - ако някой би се осмелил да си свали шлема - би замръзнал за части от секундата (дори и да не се влияеше от вакуума). Така и ледът в пръстените - дори и да успее да сублимира (не би могъл да се втечни при тази температура) - в условията на вакуум при преминаване в сянката на Земята би замръзнал бързо и всъщност не би изменил скоростта си на въртене - във вакуум няма осезаемо триене. Има многобройни за и против, чел съм много от тях. Все пак - някои от катаклизмите в историята на Земята се обясняват много добре от тази теория.

Е, не съм казал категорично, че са бели дупки. Има няколко теории за квазарите - едната е точно тази, другата е, че са (подобни на) галактични ядра (било то на млади галактики, или просто ядра без звезди около тях), още една теория е, че са това, което е била материята след Големия взрив, преди да се образуват галактиките. В подкрепа на последното се посочват много доказателства, включително и това, че те са сред най-отдалечените обекти, не се наблюдават на по-близки разстояния (най-близкият е на 240 милиона светлинни години, а най-далечния видим - 13 милиарда), което означава, че светлината от тях е пътувала много дълго, следователно гледаме в ранната история на Вселената. Ако се съди според сегашните закони на Вселената и нашите познания върху тях единствено теорията за супермасивна черна дупка в центъра на квазара обяснява възможността за съществуването му. От разстоянията до квазарите следва, че в днешно време (близки разстояния) не се образуват подобни обекти. Има и други, вкл. доста фантастични теории - предполагам, че ги знаете не по-зле от мен.

Луната и в момента има атмосфера, образува се основно от слънчевия вятър, изчезва и се попълва постоянно. Марс губи атмосфера по същата причина, която съм споменал в предния пост - нагряването и получаването на големи скорости на атомите и молекулите на леките газове. По същия начин нашата собствена планета губи годишно много водород и някои други леки газове. При това голяма част от него се губи директно чрез разпадане на водните пари във високите слоеве на атмосферата от действието на слънчевата радиация и след това водородните атоми получават скорости по-високи от 1-ва космическа за нашата планета. По този начин губиме страшно много вода годишно, но имаме доста големи запаси. Все пак - в крайна сметка Земята би станала като Марс, но доста по-бавно. Освен това с развитието на науката бихме могли да забавиме още повече този процес. Има една теория, че навремето Земята е имала леден пръстен, подобен на този на газовите гиганти (и Плутон), при това съставен предимно от воден лед. Има даже исторически сведения в някои стари документи - от епохата на шумерите, асиро-вавилонците и др. народи от това време. Предполага се, че именно падането на пръстените вследствие грандиозна космическа катастрофа е увеличило внезапно водния запас на Земята, предизвиквайки потопа, може би накланянето на оста и спрямо орбитата и др. големи промени.

Линкът си работи, може би регионалните опции са ти настроени на друг език, или по някаква друга причина не ти работят линкове на кирилица - примерно, там където си (Австрия?) DNS сървърите нямат поддръжка на сайтове с кирилица в имената. Единият начин е да пробваш http://bg.wikipedia.org и ръчно да търсиш за "черна дупка". Ако и така не стане - поради DNS сървърите, мога да ти пратя статията - било тук, било на e-mail, или ако имаш remote desktop до някой компютър в България - сам да я видиш. Относно това, което си писал - не подлагам на съмнение факта, че си навътре в материята, не искам и да споря - все пак всичко това е в границите на знанията в момента. Даже отвъд тях. Но - има няколко хипотези, че всъщност материята падаща към центъра на черната дупка на практика никога не достига там - поради забавянето на времето (и пълното му спиране в центъра) и ред други причини. Относно твоя линк: Researchers at Brookhaven National Laboratory in Upton, New York have created a very short-lived, very tiny black hole, or at least, a fireball that behaved quite a lot like one for a millionth of a billionth of a billionth of a second. По начало си мислех, че е много вероятно да са постигнали някаква ядрена реакция, чийто ефект да наподобява черна дупка. Четейки това, мисля че няма нужда да коментирам - явно те самите са наясно, че не знаят какво точно са направили. Та - да се върнем на въпроса какво точно е черната дупка. Разбира се - от гледна точка на сегашното равнище на физиката и астрономията в частност. Ние не сме наясно какво става вътре в действителност, а само съдиме по косвени методи - това произтича от определението и основните свойства на черната дупка. И да не забравяме, че има теории, които обясняват квазарите именно като "бели дупки" - т.е. обратното на черната дупка, място където се излъчва енергията, погълната от черната дупка. Както сигурно знаете, това е една от надеждите за осъществяване на свръхсветлинен полет (непряко - чрез генериране на черна дупка, или използване на готови такива). Много е вероятно никога да не може да се използва този начин, но поне на теория е възможно, стига да се намери поле, което да неутрализира действието на гравитационното поле на черната дупка, забавянето на времето и т.н. Пак според теорията за черните дупки - те са устойчиво състояние на материята, даже краен етап от еволюцията на звездите. Ако приемем, че тя наистина само поглъща материя и енергия, но не излъчва никъде (било то в нашето пространство и измерение, или където и да било другаде) - тя би нараствала по размер, енергията и би се увеличавала, масата също, което в крайна сметка би довело (най-вероятно) до процес при който черната дупка не би издържала в това състояние. Дали ще нарастне и погълне още звезди наоколо, както е едната теория, или след поглъщането на прекалено много материя ще последва нов взрив - надали някой може да отговори точно... Има една теория, че след много време цялата Вселена ще стане една голяма черна дупка - което впрочем е много близко до първоначалното състояние - преди Големия взрив и предполага "пулсираща Вселена". Но да не забравяме, че самите елементарни частици не са стабилни завинаги - както знаете протонът има период на разпадане около 10 на 35 степен години, същото важи за всички останали частици, но даже и това стига, за да кажем, че след краен брой години няма да останат атоми. А като прибавиме и теорията за забраненото състояние на веществото, в което се предполага, че се намира цялата Вселена - новините за бъдещето никак не са благоприятни... Не търся конфронтация, а повече знания по въпроса, въпреки, че както вече казах - навлизаме в граничната част на знанията и даже отвъд тях - най вече в областта на хипотезите. Отворен съм към всякаква нова информация. P.S. Може би това са открили, сблъсквайки атоми, а не черни дупки: Масата на адроните не се дължи на масата на кварките от които те са изградени, а на специфично свойство на силните взаимодействия, наречено спонтанно нарушение на хиралната симетрия. Така например, протонът и неутронът са около 500 пъти по-тежки от съставящите ги 3 кварка. През 2002 г. в ускорителя RHIC, САЩ, чрез челно сблъскване на тежки ядра, движещи се почти със скоростта на светлината, беше получено ново състояние на материята — кварк-глуонна плазма в което, поради високата температура, адроните се „разтапят“ на съставляващите ги кварки и глуони, при това цветните заряди вече не са удържани на малки разстояния, а хиралната симетрия е възстановена и адроните (ако се появят в плазмата) имат малка маса. Размерите на областта с кварк-глуонна плазма са много малки (от 3 до 10)х10-15 метра а времето на живот (от 1 до 3)х10-22 секунди.

Някой може ли да даде точен отговор как се откриват планети извън Слънчевата система, след като всички знаем, че доскоро се твърдеше, че е невъзможно, поради голямата отдалеченост на звездите от нас, сливането на планетата и другите малки тела със звездата, поради близостта им до нея и т.н. Какъв е принципа?

"А, за Юпитер знаех, че е звезда от по-особен тип Така, че тя също като Слънцето, което излъчва светлина и топлина, на свой ред излъчва енергия, но от по-различен тип. И заедно със своите многобройни спътници образува самостоятелна система вътре в Слънчевата, а от тази гледна точка може да се каже, че и нашата система е двойна звезда, макар че Юпитер е много по-малък от основната звезда - Слънцето и е подчинен на неговата гравитационна сила." Има теория, наричаща такива обекти "кафяви джуджета". Но - при тях, за разлика от истинските звезди енергията се получава не вследствие на термоядрени реакции, а от гравитационното свиване и съпротивлението на материята, както и от триенето между по-бързо въртящите се горни слоеве и (евентуалното) твърдо ядро на планетата-гигант или кафяво джудже.

Щом планетата (луната) е толкова малка, не забравяйте, че 1-ва космическа скорост за леките атоми на газовете ще е много малка - при температури, подходящи за земен тип живот атомите и молекулите на газовете ще излитат вследствие на това, че брауновото движение ще им осигури скорост по-голяма от 1-ва космическа за тялото. А ако планетата е студена (отдалечена от звездата), тогава няма интензивни химични реакции, най-вероятно въобще няма да има условия за живот.

Имам чувството, че разсъждавате меко казано странно в този форум. Нормалните закони не важат за изродени тела като черните дупки. Справка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Черна_дупка И многото книги по този въпрос!

Къде сте чули потресаващата новина, че "учените създали черна дупка на Земята" :D :D :D