Р. Теодосиев

Вашата работа стана - Крадецът вика – дръжте крадеца! Ти може и да не можеш да видиш какво къде се случва, ама хайде да помислиш. От самото начало на студената война тоя запад умира, a тая Русия все печели. Виж данните, виж данните на Русия за Русия - къде е рублата в момента и къде е долара, къде е еврото, кои са двете най-големи валути в света? Къде бягат всички и къде учат и развиват наука? Все едни празни думи без никаква идея и смисъл. После се сърдите, че ви ограничават, че ви цензурират и т.н. Демокрацията не е свободия, демокрацията е управление, в което управлява мнозинството. Крим е Украински!

проф. Калин Янакиев проф. Калин Янакиев, Портал култура След взрива на обществено възмущение, последвал зверското деяние на старозагорския „мачо“ и безумното решение на окръжния съд да пусне на свобода (вече осъждания за подобни деяния и намиращ се в период на пробация) насилник, официалните медии се изпълниха с публикации на „специалисти“, очертаващи „психопрофила“ на въпросния субект и представящи ни го като „комплексар“, „психологически незрял“ и т.н. Други публикации пък задълбаха в юридически тънкости, опитващи се да ни „обяснят“ нелепото решение на местния съд. Тези медии обаче старателно се въздържаха да се вгледат в социално-политическия профил както на „изрода“, така и на съдийката, пуснала го на свобода, а също на всички онези (съвсем не малко), които в дните, последвали скандала, захванаха да ги оправдават и защитават. А именно социално-политическият профил на всички тези е удивително сходен и ужасно симптоматичен. Ще се опитам отначало да го очертая за основните му действащи лица. Първо, какви са по своите социокултурни и политически убеждения хората, които оправдаха и защитаваха насилника? Нека ви открия, че на ФБ страницата на съдийката Татяна Гьонева-Коева, пуснала на свобода „изрода“, ще срещнете обилие от такива например публикации: Боян Чуков (отявлен путинофил и бивш агент на ДС – б.м.): „Американците държат света в мъртва хватка“ (от EPICENTER.BG); „Защо Украйна реши да унищожи пленниците от „Азовстал“?“ (от сайта за фалшиви новини МИГNews); „Оливър Стоун: САЩ водят абсурдна война с Русия“ (пак там); Путин: „Цялата планета ще плати цената за амбициите на Запада за световно господство“ (EPICENTER.BG); „Европа се самоубива! Не чухме Путин и затова сега чуваме бомбите“ (пак там). При такива публикации нали се досещате какви биха могли да са вижданията на съдийката и за социокултурния сблъсък на „либералния“ Запад и „християннейшата“ Русия, а следователно базисното ѝ отношение към „консервативния мъжкар“ с патриотична татуировка, когото е длъжна да съди. Измежду защитилите изверга във Фейсбук ще цитирам само две мнения (типични за практически всички одързостили се да го бранят и да обвиняват… момичето). Те принадлежат на някой си Радослав Марков (работещ не някъде другаде, а в БАН[1]) и гласящи следното (запазвам правописа – б.м.): „аз съм по елегантен, ама нямя да кажа как заради еврейската цензура тук. Има начин да почне да съжалява че сехе родила. Сори, не може така. Уж сте заедно с един човек, а той си върти опашката както му дойде. Като не ви харесва ПЪРВО го оставяте с обяснения защо и ПОСЛЕ си намирате друг. Иначе ножчета, остригване и даже имаше преди куфар в реката… Така функционират мъжко женските отношения и никакви луди феминистки и „еврогейски“ ценности няма да ги променят…“ (курс. мой). По-нататък: „Като изчезнат шафрантиите, то ще изчезнат и насилниците… Такава е мъжката природа от 10 000 години и няма да се промени с лудо- „демократични“, джендърски и феминистки заклинания… Но човек трябва да има сериозно образование, а не соросоиден ПУЦ, за да вижда по далеч от носа си и текущите опорки от Посолството“ (курс. мой). Питам: не говорят ли подчертаните от мен изрази (особено намекът за „опорките на Посолството“ и заклеймяването на „еврогейските ценности“) повече от ясно за социополитическите убеждения на този човек – повтарям, типични в това отношение за всички защитници на „героя“ с макетното ножче? Нататък: какъв е не психологическият, а социополитическият профил на самия извършител на престъплението? Разбира се, той е не просто „комплексар“, а „патриот“ – очевидно по модела на „възражданството“ – татуиран патриот, чийто „патриотизъм“ е, разбира се, не друго, а анти-либерализъм, който пък отдавна е стилизиран за люде като него като „феминистичен“, перверзен, „чуждестранен“, елитарно антинароден и на който затова се противодейства с… патриархална грубост и „право на силния“. Агресивен „патриот“ („Свобода или смърт“), но не щеш ли – видяхме го в първите дни на скандала във Фейсбук профила му (медиите обаче симптоматично не го забелязаха) пропагандатор и на про-възражданския референдум „за мир и суверенитет“. Лицето на „патриота“ фигурираше там – оплезено (очевидно на „евроатлантиците“, които „искат да ни вкарат във война с Русия“) и обградено именно с надписа „За мир и суверенитет“. С две думи освен „патриот“, „истински българин“ и представител на „мъжката природа“, каквато е „от 10 000 години“ и нямаща да се промени „с лудо-демократични джендърски и феминистки заклинания“, героят с макетното ножче е също – най-малкото принципен – путинофил. Защо не ни осведомиха и за това? Защо не ни обърнаха внимание, че в целия този казус и извършителят на престъплението, и неговите защитници и единомишленици, и даже правораздавателните органи, разсъдили по него, в социополитически план ни демонстрират едно типично и съвпадащо у всички тях месиво от убеденост, че „Европа се самоубива“, в плен е на „еврогейски ценности“, че подчинени днес на „текущите опорки на Посолството“ у нас се опитват да променят хилядолетните „мъжко-женски отношения“, а отгоре на всичко ни забраняват да противодействаме на това с „еврейска цензура“, отнемат ни „суверенитета“ и затова ние вече сме изпълнени с решимост да извикаме (с татуировки по ръцете си): „Свобода или смърт“. Ще се опитам да отговоря защо прикриват социополитическата основа на спукалия се в Стара Загора цирей. Защото – казвам го най-решително – той свидетелства за родил се у нас през последните няколко години фашизъм (имащ вече и партийно-парламентарно представителство в републиката ни). А това е много по-тревожно и обществено опасно от появата на „комплексирани психопати“ и „домашни насилници“. И ето: аз твърдя, че именно новият български фашизъм роди въпросния типаж с ножчето и „възражданската“ татуировка. Той е негово порождение. Той е негов плод. Плод е: 1. На трайно насажданата – още от „патриотите“, партньори на последното правителство на ГЕРБ, от „новите консерватори“ (на КОД и т.под.), а днес на „Възраждане“ – дихотомия между „народа“ и „елита“. Ако в този нов фашизъм „народът“ е стилизиран като първично непосредствения, „изконно“-провинциалния нашенец патриархалист, русофил и… „православен“, то „елитът“ пък се стигматизира като „жълтопаветен“, „умнокрасив“ (и значи унижаващ „народа“), а отскоро – и вече от К. Костадинов – като състоящ се от „национални предатели“. „Традиционният българин“ е противопоставен в тази дихотомия било на не-българското „маркузианско ляво“ (това от по-интелектуалните фашизоиди), било на европейското „меко-китковство“, обединено в края на краищата също от К. Костадинов като „чужд на българщината“ антропологичен тип, който следва да бъде „унищожен за доброто не само на България, но и на цялото човечество“. 2. Той е плод и на незабелязваното до този момент (и също не без връзка с хората около Костадинов) избуяване на цяла агресивна масово-„народна“ Youtube и Tik-Tok култура, насочена главно срещу онова, което наричат „либераство“ и което е представено от такива подмолно популярни фигури като някой си Киро Брейка или Тото, в чието шоу „народни“ герои като Тити Папазов разказват своите брутално-просташки „подвизи“. Впрочем би могло с известно основание да се допусне, че хрумването да остриже главата на момичето е могло да споходи „изрода“ именно в резултат на вдъхновението от въпросния Тити. Щом такъв „голем човек“ като него може да се хвали с подобни „много забавни“ подвизи, защо и той да не може. Буквално докато пиша този текст, се запознах с много интересна публикация на журналиста Мартин Карбовски (нашумял напоследък с интервютата си със самата говорителка на Владимир Путин – Мария Захарова, с посланичката на Русия у нас г-жа Митрофанова и с някои много „консервативни“ интелектуалци путинофили като д-р Николай Михайлов). Ето какво гласи тази публикация в списание „Егоист“ от 1999 г.: „Всеки мъж е опитвал да рейпва[2] най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите ѝ като зъби красиви крака. Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, ще кажат Четиримата Трудоваци, дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак, пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица, тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож. За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.“[3] 3. Плод е обаче и на все по-откровено агресивното поведение на твърдящата, че представлява „народа“ срещу „националните предатели“ политическа партия „Възраждане“. Как да не се одързостиш да раздаваш „народно“, „мъжко“ правосъдие, след като в страната има парламентарно представена партия, чийто лидер се заканва на политическите си противници, че когато „дойдат на власт“, тия „ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н., а тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в изграждането на АЕЦ Белене“. Как да не се одързостиш да раздаваш патриархално правосъдие, след като активисти на тази партия възпрепятстват с методите на същото правосъдие прожекции на филми, които си позволяват да обявяват за „педофилски“, да замерят желаещите да ги гледат с бутилки, яйца и домати? Как да не „изографисаш“ тялото на изневерилата ти „шафрантия“, след като активисти на същата тази парламентарна партия рисуват шестолъчни звезди по витрините на магазини и пускат антисемитски колажи в социалните мрежи? 4. Накрай, социополитическият типаж на старозагорския „изрод“ е – нека да е и косвен – плод на упоритото напоследък внушение, че официалното, конституционно установеното демократично-представително управление на страната ни (откакто сме интегрирани в ЕС и НАТО) се осъществява от… „безродници и нихилисти“ (според президента Радев), от „национални предатели“ (според депутата К. Костадинов), от „политически боклук“ (според довчерашния главен прокурор Иван Гешев). Подобно упорито внушение не може да не тласне – да, недостатъчно зрели и (може би) комплексирани люде към метежни прояви. Нали при положение, че „достоверно“ са ни казали, че сме „в колониална зависимост от САЩ и Запада“, че сме „окупирани от „евро-гейовете“, а правилата на обществения живот се пишат от „национални предатели“, противозаконните действия и в частната, и в публичната сфера се превръщат вече в лични, свещени, „народни въстания“. Това е социополитическата основа на случилото се в Стара Загора и можещото да продължи да се случва и утре. Нека не се опитват да си затварят очите за това. _____________________________ [1] На страницата на Института по математика и информатика на БАН се появи съобщение, че служителят вече е уволнен. https://math.bas.bg/съобщение/ [2] Жаргонен неологизъм от англ. rape – изнасилвам. [3] Карбовски, Мартин. Егоист-едно. Издателска къща “Нови хоризонти,” 1999. Дигитализирано копие в „Читанка“: https://chitanka.info/text/8340-egoist/17#textstart Източник: https://faktor.bg/bg/articles/politicheskiyat-profil-na-tatuiranite-machovtsi

Изключително умни хора около мен с на много високи социални и професионални позиции са изключително духовно свързани с Русия. Тези хора не са прости и не са умствено повредени, но вярват сляпо в руската пропаганда и не разбират защо американската пропаганда е завладяла всички нас. Аз нямам конкретно обяснение защо тези хора вярват на всичко руско, но виждам, че когато става въпрос за каквото и да не освен Русия те са много аналитични и последователно. Това съм го виждал само в религията, там хората нямат нужда от доказателства, там хората вярват - вярват на един там далече, който казва и ще казва как ще бъде! И то е! Такова, каквото този там далече каже! А тук тези хора ще го посрещнат с всичко, което имат. Аз за това не веднъж казвам, че нещата свързани с руската пропаганда минават границата с религията и директно се преплитат. Та в този ред на мисли - ето какво мисли православната църква в Русия по въпроса: https://news.bg/int-politics/patsifizmat-nesavmestim-s-pravoslavieto-na-ruskata-tsarkva.html

Темата толкова се отдалечи от своята идея, че стигнахме отново до войната. Темата може да се дискутира отново след като войната свърши, очевидно за много хора не е интересно да се обсъжда теоретично и научно темата, а емоционално. Пуснал съм едно изследване преди няколко страници - може да го прочетете, а не само да коментирате заглавието и автора му. Темата за войната може да я дискутирате в Клуба: А относно: Интересно как това автоматично се отнася за Украйна, а не за Русия. И отговора е - то се знае, че Русия няма да се откаже, а аз знам, че Украйна няма да се откаже. И докато вътре в Украйна повечето хора искат войната да продължи докато не се върнат всички територии, то в Русия тези нагласи все повече клонят към приключване на конфликата.

Средната заплата в страната доближава 2000 лв., в София – 2700 лв. В повечето сектори ръстът на възнагражденията изпреварва инфлацията, но има и изключения 12 август 2023 09:18 Средната заплата в ИКТ индустрията е 4732 лв. и надхърля с голяма преднина тази в останалите сектори. © Цветелина Белутова Темата накратко Средната заплата расте с над 13% на годишна база през второто тримесечие и достига 1957 лв. Големите различия между отдлени сектори и области в страната остават. Минималната заплата трябва да достигне около 930 лв. от догодина, ако се приложи приетият по-рано механизъм. На фона на все още високата инфлация и недостига на работна ръка заплатите в страната продължават да се покачват с двуцифрени темпове, но очаквано ръстът леко се забавя след достигнатите по-рано рекорди. Средното брутно възнаграждение се е увеличило с малко над 13% за последната година и достига 1957 лв. през второто тримесечие на 2023 г., а в столицата е значително по-високо - 2700 лв., показват данни на НСИ. Със значителна преднина традиционно са заплатите в IT сферата, където средното ниво вече надхвърля 4700 лв. А с най-голям ръст, над 22%, са заплатите в енергетиката. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2023/08/12/4517174_srednata_zaplata_v_stranata_doblijava_2000_lv_v_sofiia/?

Землевеж: https://www.facebook.com/zemlevezh/posts/ Средната месечна брутна работна заплата в България възлиза на 1957 лв. през второто тримесечие на 2023. Така тя за пръв път минава символичната стойност от 1000 евро след силен ръст през последните години, изпреварващ също високата инфлация. За жалост голямата аритметическа тежест на работещите в София при определянето на средната заплата изкривява резултата на национално ниво. Така се оказва, че при разбивка по области във всяка една освен в столицата средната стойност лежи под средната за страната. Докато средната работна заплата в гр. София възлиза на почти 2,7 хил. лв., във Варна - една от най-високоплатените останали области, сумата е едва 1790 лв. Това превръща параметъра "средна работна заплата" на национално ниво в неприложима величина и подкопава доверието в официалната статистика. Какви разлики забелязвате в ежедневието между столицата и останалите региони на България?

Последиците за Черно море от екологичната катастрофа при Каховка – Какво показват проучванията до момента Наводнението в Херсонска област. Разрушаването на стената на огромния язовир Каховка на 6 юни доведе до катастрофално наводнение в Южна Украйна. Инцидентът създаде нова хуманитарна криза, наред с последиците от продължаващата война. Като това стана в комбинация с проливни дъждове и гръмотевични бури, които допълнително влошиха ситуацията, правейки евакуациите и доставката на хуманитарна помощ много по-трудни. Въпреки това СЗО своевременно започна да доставя медицински комплекти за посрещане на нарастващите медицински нужди на бедстващите в района. Този инцидент се превърна и в мащабна екокатастрофа, поради замърсяванията, които наводнението причини. Министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко съобщи за регистрирано “значително фекално замърсяване” и предупреди, че ако тази вода се консумира или използва за къпане, това може да доведе до появата на инфекциозни заболявания сред населението. Цялата статия: https://nauka.bg/posledicite-cherno-more-ekologichnata-katastrofa-kahovka-kakvo-pokazvat/?utm_source=brevo&utm_campaign=kahovka&utm_medium=email

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 533 от руската инвазия. Днес има много новини от различни точки на фронта в Украйна, както и от Русия. Украинските сили разпространиха геолокирани кадри как напредват от покрайнините на Роботине, а по-късно и снимка от входа на самото селище, които доказват, че дори и все още да не са установили пълен контрол над него, офанзивата в района не спира след като през последните дни имаше повече размяна на удари без големи промени. На други разпространени по-късно кадри пак от там се вижда как украинците използват така наречените умни бомби JDAM, които явно са спомогнали за пречупването на руската отбрана в Роботине. В същото време руските сили продължават настъпателните операции североизточно от Купянск и според съобщенията имат лек напредък. Украинският генерален щаб съобщава, че силите им са отблъснали вражески атаки северно от Синковка (8 км североизточно от Купянск) и близо до Ивановка (20 км югоизточно от града. Говорителят на украинската Източна група въоръжени сили полковник Сергий Череватий заяви, че руснаците се опитват да владеят инициативата в посока Купянск и че украинските сили значително са засилили отбраната в района през последните дни. През изминалата нощ и тази сутрин Москва за пореден ден беше обект на украинска атака с дронове. Отново бяха затворени летищата в Домодедово и Внуково, като всички полети са пренасочени към други градове. Вчера Русия нанесе нова ракетна атака срещу цивилни обекти в Запорожие, като ракета Искандер удари хотел в украинския град, при което има един загинал и 14 ранени. Руски военен създаде вчера обаче може би най-големия скандал, като открито обвини военните в измисляне или украсяване на твърдения за унищожени украински оръжейни системи и техника. Той заяви, че „съветската система на военна служба“ насърчава руските военнослужещи да докладват фалшиви успехи на мисиите си, за да угодят по този начин на своите командири, и твърди, че командирите пък активно поощряват това поведение, като всеки, който си позволи да напише честен доклад изпада в немилост. Той открито заявява, че има вече десетки известни случаи как руски войници стрелят с хеликоптери и артилерия по една и съща техника, която вече е била повредена преди това, например с противотанкови оръжия. Подобни пропагандни заснемания били извършвани дни наред от различни ъгли и в различни атмосферни условия, а после докладвани, като нови успехи, което носело похвали за всички по командната верига. Според въпросния военен дори има случаи, в които на командването са предоставени кадри, за които е ясно, че става въпрос за унищожаване дори на надуваеми примамки, но и че всички в руската армия знаят, че военнослужещите правят това и военното ръководство няма намерение да спира тези фалшификации и доокрасяването на докладите. Всичко това е част от стратегията на Кремъл да представя западната техника, като крайно неефективна, а в същото време да рекламира своите операции като изключително успешни чрез посочване на невероятно завишени загуби на противника.

FT: Саудитска Арабия настоява Великобритания, Япония и Италия да й позволят да стане пълноправен партньор в знаков проект за изтребител от следващо поколение, който трите страни подписаха през декември. Искането, потвърдено от петима високопоставени служители в Лондон, Токио и Рим, вече създаде напрежение в тринационалния алианс. Докато Обединеното кралство и Италия са отворени към идеята за членство на Саудитска Арабия, Япония е твърдо против и е изразила ясно позицията си пред другите две страни. Глобалната програма за бойни самолети (GCAP), която има за цел до 2035 г. да осигури високотехнологичен боен самолет, който да може да се изнася, е значителен напредък и за трите подписали страни, особено за Япония, която в миналото е ограничавала износа на отбранителни продукти и никога не е сътрудничила по програма с такъв мащаб и сложност. Според официални лица в Лондон и Токио през последните седмици значително са се засилили усилията на Саудитска Арабия да се присъедини към GCAP и да разшири програмата до проект на четири държави. Тези усилия включват пряко искане към правителството на Япония през юли, когато министър-председателят Фумио Кишида се срещна с престолонаследника Мохамед бин Салман в Джеда. Участието на Саудитска Арабия би означавало и потенциално значителен финансов принос към проекта, чиито разходи се оценяват на десетки милиарди долари, твърдят запознати с въпроса лица. Въпреки че разговорите са на ранен етап, саудитското предложение може да включва предложение за предоставяне на инженерна експертиза на различни етапи от проекта. Интересът на Саудитска Арабия към GCAP е следствие от забавянето на получаването на втория транш от самолети Eurofighter Typhoon от Обединеното кралство. Саудитска Арабия е един от най-големите купувачи на оръжия в света, предимно от САЩ. Но Рияд също така харчи милиарди долари, за да развие вътрешна оръжейна индустрия, и търси партньорства с производители на отбранителни продукти, тъй като се стреми да стане производител. Германия, една от четирите страни партньори в консорциума Eurofighter, наложи оръжейно ембарго срещу кралството през 2018 г. след убийството на журналиста Джамал Хашогджи от саудитски агенти и участието на страната във войната в Йемен. Миналия месец Берлин заяви, че няма да подкрепи доставката на самолетите Typhoon за Саудитска Арабия в скоро време. Позицията на Германия заплашва да осуети последваща поръчка за още Typhoon, обещана в рамките на меморандум между Обединеното кралство и Саудитска Арабия през 2018 г. Голяма част от компонентите на Eurofighter се произвеждат в Обединеното кралство, но някои от тях идват от другите партньорски държави - Германия, Италия и Испания, и тези държави могат да налагат вето върху износа на самолетите за други държави. Обединеното кралство, което има дългогодишни исторически връзки със Саудитска Арабия, стартира проучване за осъществимост с кралството по-рано тази година, за да проучи бъдещото сътрудничество в областта на бойните въздушни способности. По това време обаче Обединеното кралство заяви, че споразумението е различно от GCAP. https://t.me/drmjournal

Още един руски войник избяга (https://www.bbc.com/russian/articles/cyx9egj5ezlo) в Литва. Лейтенантът от въоръжените сили на Руската федерация Иван Королев е в Литва, където е поискал убежище и сега е в център за задържане на мигранти. Според него той уж не е преминавал границата с Украйна, но е признал, че е участвал в снабдяването на окупационните сили със снаряди. ---------- След поредица от корупционни скандали президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви уволнение на всички военни комисари в страната. Беше взето решение за замяна на длъжностите на военните комисари с офицери от фронтовата линия. За отговорник за изпълнението на решението е назначен главнокомандващият Залужни. ---------- Украинската ядрена агенция "Енергоатом" съобщи, че окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала е загубила захранване от главния електропровод с напрежение 750 киловолта (kV) през нощта. Вместо това централата е била свързана към резервната линия от 330 kV. Рискът от повреда на този резервен електропровод поставя най-голямата атомна електроцентрала в Европа на ръба на прекъсване на електрозахранването. https://t.me/drmjournal

Във вторник Тайванската компания за производство на полупроводници (TSMC) се ангажира с 3,8 млрд. долара за изграждането на завод в Дрезден - първият й такъв завод в Европа. Планираното съоръжение на стойност 11 млрд. долара - съвместно предприятие с три европейски технологични фирми, както и с подкрепата на германското правителство и Европейския съюз - е част от по-широк стремеж за разширяване на веригите за доставка на чипове на континента. Досега TSMC, най-голямата компания за полупроводници в света, ограничаваше своите заводи до места в Тайван или Китай. Берлин се надява, че тази нова сделка ще помогне на Германия да оглави инициативата за удвояване на капацитета на Европейския съюз за производство на полупроводници до 2030 г. - заявка, която беше направена през април, когато ЕС прие Акта за европейските чипове. През юни Германия започна този процес, като подписа споразумение с американския производител на чипове Intel за получаване на пакет от субсидии на стойност 10,9 млрд. долара за създаване на фабрика в Източна Германия. Чрез заздравяване на връзките с TSMC и Intel Берлин вярва, че може да отклони континента от зависимостта му от вноса на високи технологии от Индо-Тихоокеанския регион. https://t.me/drmjournal/5815

Подкаст | Година на рекорди за компаниите в България, или какво има в класацията К100 Основните акценти от тазгодишната класация в подкаста на "Капитал" - на какво се дължи гигантският ръст тази година, кои са лидерите и печелещите сектори Кои са 100-те най-големи компании в България, какво и защо ги движи напред, какви са тенденциите? Защо 2022 г. се оказва година на рекордите? Отговорите са в 17-ата поред класация на "Капитал" - К100, която вече може да си поръчате от сайта на capital.bg и да си купите в търговската мрежа. А в този епизод на подкаста "Гласът на Капитал" ви разказваме основните акценти от нея, какво се крие зад гигантските числа тази година, даваме прогнози и анализ.

Това е бъдещето, което ще наблюдаваме все повече. България може да се възползва и да отвори доста възможности за всички, които търсят интересни дестинации за работа. Уникалното тук е че дигиталните номади наистина не спират да пътуват и да търсят нови и нови дестинации, които да са хем лесни за достъп, но и да предлагат всички нормални условия за живот. До колкото знам в България Банско и Пловдив привличат доста подобни хора. София също има доста Coworking пространства. Това са отворени офиси, където може да си наемеш само едно бюро и да работиш около хора като теб. Също така вече всички сайтове за търсене за работа имат категория, в която се публикуват обяви, които са само за дистанционна работа.

Содержание 01:49 Как переживает кризис частный бизнес? 05:50 Кто выиграл от экономического кризиса? 08:06 Регионы, в которых взлетел рост промышленного производства 11:59 Почему перестали падать доходы населения? 16:03 На что тратят выплаты? 20:50 «Массовый эскапизм потребительской жизни» 22:40 Произошел ли переход экономики на военные рельсы? 25:53 Заканчиваются ли деньги у государства? 29:16 Будут ли сокращаться расходы на оборону? 31:32 Экономические последствия мобилизации 34:49 Возможен ли крупномасштабный кризис? 37:30 Имел ли мятеж Пригожина экономические последствия? 41:28 Что такое «оброк на СВО»? 45:28 Правда ли, что западный бизнес не окончательно ушел из России? 50:00 Имеет ли смысл откладывать деньги на черный день или сейчас уже черный день?

Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак заяви (https://www.rp.pl/wojsko/art38930321-mariusz-blaszczak-na-granicy-z-bialorusia-bedzie-ok-10-tys-zolnierzy), че 10 000 полски войници ще бъдат разположени на границата с Беларус в подкрепа на граничната охрана. 4000 от тях пряко ще помагат в патрулирането на границата, а 6000 са в резерв. https://t.me/drmjournal/5810

Да воюваш с ръка зад гърба: проваля ли се контраофанзивата на Украйна https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/08/10/4516596_da_vojuvash_s_ruka_zad_gurba_provali_li_se/?ref=home_layer2 © Reuters Украинският президент Володимир Зеленски на фронта край Бахмут, 29 юли 2023 г. Пролетната" контраофанзива на Украйна стана лятна. Скоро ще продължи като есенна. Русия не спира да я нарича "провал". Тази дума плъзна из публикации на медии и западни наблюдатели. Ако човек гледа картата, ще заключи, че се използва правилно. Украинските "победи" може да не убеждават за украинци и европейци, които очакват бързи промени, а чуват за отвоювани малки села. Минирането на обширни площи звучи на съюзниците на Украйна като убедителен аргумент, на Русия - като оправдание. Останалите проблеми пред Киев, забавили усилието му да освободи територията си, обаче съдържат ценни уроци за бъдещето и напомнят, че нищо не е изгубено Какво и защо се обърка с украинската контраофанзива и обратимо ли е? Отговорите на тези въпроси очертават трудността на предизвикателството пред Украйна, докато Западът наблюдава с тревога. Какво цели Украйна За първите два месеца от началото на контраофанзивата, което днес се смята, че е на 4 юни, Украйна отвоюва едва 241 кв. км територия на юг и югоизток и това са официалните данни от заместник-министъра на отбраната Ханна Маляр. Русия продължава да е окупирала около една пета от територията на страната. След началото се оформиха три основни направления: Към Мелитопол - смята се за основното направление на силите на Украйна, чиято цел е да прекъснат сухопътния коридор на руската армия между северното азовско крайбрежие и Кримския полуостров, връзката между окупираните територии в Запорожка и Херсонска област и основни снабдителни линии на силите на Москва. Южно от Велика Новосилка - другото направление в югоизточната част на Донецка област, по пътя към Бердянск. Там напредък от едва 8 км бе приветстван в края на юни като малка утеха за застоя. Бахмут - там украинските сили, месеци след като градът бе завзет от Русия, успяват да притискат руските с опитни дивизии, без западно оборудване. Целта на тази атака е отклоняване на ресурсите на Русия от други точки на фронта. Особено на юг пробивът се оказа изпитание. В първите седмици Русия постоянно съобщаваше за отблъснати атаки, в социалните мрежи се появяваха унищожени или повредени западни танкове (действително част от тях бяха фалшиви или подвеждащи). Тогава Украйна не бе разположила основните си сили и наблюдатели - а и украинската армия - призоваваха за търпение. И в хода на лятото, към края на юли вероятно бяха изпратени повечето от 12 подготвени за контраофанзивата бригади с обща численост 36 хил. души, обаче напредъкът бе километър по километър. © Twitter @DefenceHQ Войната според британското военно разузнаване към 9 август Постигането на украинските цели с това темпо изглежда далеч. Очаква се контраофанзивата да продължи и през есента, до последния възможен момент през октомври или ноември, когато разпутицата ще превърне маршрутите на механизираните бригади в реки от кал. Две неща създаваха твърде високи очаквания. Първото - светкавичното възвръщане на обширни части от Харковска област през септември миналата година и дори отвоюването на Лиман в Луганска, току-що обявен за "анексиран" от Русия град, на 1 октомври. Последва и по-трудното отвоюване на Херсон през ноември. То, заедно с липсата на резултати (с изключение на Бахмут) на руското настъпление по пет направления през зимата, окуражи всички наблюдатели, включително на запад, че изненадите на фронта може да продължат. Второто бе натискът от запад. Европейски сили и Съединените щати искаха да ускорят украинските действия и Киев да може да отвоюва територии, за да седне с коз на масата за преговори, както писа преди месеци "Вашингтон пост". Многократно Киев опита, през различни сравнения, да предупреди, че подобен подход може да е безполезен. Дори ако човек се абстрахира от тези очаквания, картината не изглежда в полза на Киев, ако се съди по думите на експерта Майкъл Кофман от Carnegie Endowment в подкаста на War on the Rocks, посетил наскоро фронта в Украйна. "Още не се е провалила, но ако се каже, че изостава от графика, е много слабо казано. Не е особено успешна." Очакваният отговор: мините Отбранителните линии на Русия се оказаха основна пречка. Недостигът на боеприпаси и тежка техника от лятото - по признание и на президента Володимир Зеленски - забави контраофанзивата. "Започнахме късно, каза той наскоро. А Русия имаше време да минира земите ни и да изгради няколко отбранителни линии." Зеленски не споменава другата причина: Русия извлече поуки от бързото овладяване на Харковска област и Херсон от Украйна. "Линията Суровикин" (тогавашнияят командващ операциите в Украйна бе Сергей Суровикин) бе изградена по протежение на фронта: окопи, бункери, "драконови зъби" (възпиращи съоръжения за танкове и бронирани машини). И всички те са "подплатени" с мини, нанасящи, според достъпната информация, тежки загуби на Украйна откъм военни и техника. Около Токмак, по мелитополското направление, има отделен троен кордон от отбранителни линии; за Токмак се говори от месеци като възможна цел на офанзивата. И след смяната на Суровикин през януари Русия, в хода на атаките си на няколко места по фронта, докато държеше инициативата, имаше време и комфорт, за да гради тези отбранителни линии. Действително отлагането на украинските операции помогна за всичко това. Би Би Си разказва, че Русия поставя по две противотанкови мини една върху друга, тъй като техниката на Украйна не може да се справи с две. Около Бахмут в средата на юли "Украйна има проблем с пробива", отбеляза преди дни Бари Розън в сп. "Форин полиси". Ако не премине през километричните тройни отбранителни линии, губи шанса след пропукването им да поеме бързо към Азовско море и да укрепи позиции там. Алтернативата е дълга война на изтощение срещу държава с по-голямо население и много повече ресурси. Другият отговор: танковете не са всичко Окопите не изчерпват проблемите. Украйна събираше западна техника месеци наред. Лятото смени пролетта, докато желаната техника пътуваше към фронта. Още в първите седмици, редом със съобщения за унищожени или повредени западни танкове и бронирани машини при сблъсък с минните полета, имаше и други - за фатално забавени атаки, неуспешни настъпления, върнати от фронта подразделения заради провалена операция. Корените на процеса са в есенната контраофанзива и последвалата битка за Бахмут. Украйна изпрати някои от опитните подразделения около града в Донецка област, след като прехвърлянето на руски сили от Херсонска област на североизток затегна примката около него. За Киев градът бе важен най-малкото символично. Според повечето наблюдатели армията загуби сериозни ресурси (военни и техника) дори само в усилията да не бъде тотално обкръжена. Междувременно започна подготовката на контраофанзивата с други, свежи сили. Съвсем буквално; част от обучените в новите бригади бяха новомобилизирани. Западните оръжия бяха дадени на тези бригади, с по-малко опит, обучени за целта едва за няколко месеца, със западен подход влизат, с по-гъвкавата командна линия (за разлика от силно йерархизираната руска структура за вземане на решения), по-пестелив подход към артилерията, нови офанзивни тактики. Едва за 4-6 седмици тези сили трябваше да получат и западно обучение в общовойскови бой (да интегрират удари на два или повече вида оръжия едновременно или последователно). "Неподходяща" тактика Друго често срещано експертно мнение: НАТО и особено САЩ се надяваха новите сили бързо да преминат към западното водене на война и да осъществят бърз пробив през фронта. Задачата се оказа трудна - да приложиш току-що наученото, с току-що "овладяна" техника, в началото на операцията срещу добре подготвената Русия. Според европейски и американски източници на "Ню Йорк таймс" за месец са унищожени 20% от оръжията, изпратени на фронта от Украйна, и това действително включва западни танкове и бронирани машини. Известно е, че части от Девета бригада и други бяха изтеглени от фронта и сменени заради неуспех в поставените задачи. Роб Лий, експерт по руската армия Foreign Policy Research Institute и бивш морски пехотинец Следващият проблем: липсата на въздушно превъзходство. Украйна не разполага с такова, нито би имала време да го придобие, дори процесът на предоставяне на самолети F-16 и други да бе в ход (а дори обученията на пилоти предстоят). Киев се сражава "поне с едната ръка вързана зад гърба", казва за "Нюзуик" генералът от резерва Хамиш Бретън Гордън, командвал силите на Великобритания и НАТО за биологична, химическа и ядрена отбрана. Освен това този "стил на НАТО" е изпробван само там, където Алиансът има въздушно превъзходство, но не и без него по суша, като в Украйна. Това напомня за предупреждението на Федерико Борсари от Центъра за анализ на европейски политики още в началото на контраофанзивата: това, което прави Украйна, навярно би затруднило и Запада. И да имаше самолети, Украйна не би имала време да ги интегрира в армията си. Майкъл Кофман отбелязва, че ако общовойсковият бой се оказва труден и сега само на ниво интеграция на сухопътните сили, вкарването на авиационния елемент усложнява уравнението по начин, за който отбраняващата се страна показа, че не е готова. Украйна се учи бързо Има и други проблеми: равният терен на юг, който оставя без прикритие украинските сили Русия разчиташе месеци наред на чуждо на Украйна предимство: след мобилизацията на 300 хил. души есента и скритата мобилизация на бойци в "народните републики" в Донбас тя разполагаше, основно чрез частната военна компания "Вагнер", с хиляди затворници, част от които пожертва Русия опитва да деморализира украинците с разказа за "врага отвътре" в Украйна, противопоставяне на Киев и регионите, говорене за корупцията, допринесло за "частичен срив" на украинската мобилизация, за който откровено пише съветникът на украинския министър на отбраната Олексий Копитко. Украйна опитва да се нагоди към реалността. По признанието на секретаря по съвета за национална сигурност Олексий Данилов Киев смени стратегията още в първите седмици; наблюдаващи бойното поле, потвърдиха, че действително най-малко е сменена тактиката. Втурването в минните полета отстъпи на изтощаване на противника с артилерия и далекобойни ракети. Същинското разгръщане на силите в Южна Украйна започна едва в края на юли, взвод по взвод. Втора вълна сили от обучените от Запада бригади започна множество локализирани атаки, за да пробие руските отбранителни линии. Работят на взводове вместо на роти. Около Бахмут в средата на юли Може ли това да помогне срещу руските отбранителни линии? Дори да не може, досегашният подход не помогна. Обратно, силите на Киев правят нещо познато: да изтощават противника, който според някои западни представители се разпилява в различни посоки, среща трудности със снабдяването, логистиката, оръжията. Особено в САЩ това носи разочарование, както казват за Ен Би Си високопоставени американски представители, раздразнени от дългото задържане на добре подготвени и обучени сили. Отговорът на украинците: битката е на Давид срещу Голиат; трябва да се действа предпазливо. Не достига дори разминираща техника. "Решението на Украйна да смени тактиката е ясен сигнал, че надеждите на НАТО за мащабен напредък на украински формации, въоръжени с нов оръжия, новообучени и с инжекция на артилерийски снаряди, не се оправдаха, не и засега", пише "Ню Йорк таймс". Майкъл Кофман обаче смята, че украинците сами трябва да решат как да подходят към контраофанзивата - най-малкото "новият" подход се е показал като контрапродуктивен. Срещу времето и очакванията Насред тази битка Украйна води още две, а може да спечели едната: с времето и разказа. Касетъчните боеприпаси, според експерти, удължават живота на контраофанзивата, но само до "влажния" сезон. Как обаче ще представи Украйна действията си така, че да спре да насажда усещането, че няма да спечели? Юрий Сак, съветник на минстъра на отбраната на Украйна, пред Ен Би Си Нереалистичните очаквания помагат на Русия: те, в комбинация с риска от западна умора (особено преди американските президентски избори), подхранват ширещите се онлайн твърдения за заговор за свалянето на Зеленски, защото Киев искал война, а Вашингтон - мир и не можел да го укроти. След уроците: не всичко е загубено На Запада ще се наложи да приеме: тази контраофанзива ще продължи дълго. Както отбелязва журналистът Джулиън Борджър в "Гардиън", "първата жертва на украинската контраофанзива бе пожелателното мислене". Следващият урок: западното оборудване само по себе си не решава нито един проблем, макар да намалява загубите на войници, много по-трудно приемливи за Украйна. Не всичко е загубено. Ако украинците успеят да достигнат Азовско море, ще нарушат комуникационните линии и ще затруднят руснаците. Мненията са разнопосочни за това дали Русия разполага с нужните стратегически резерви (а изчерпването им е задължително, ако някой иска да победи във война на изтощение). Случаят с командващия една от сражаващите се в Запорожка област руски армии Иван Попов, напуснал шумно, повдига въпроса за скрити пукнатини в бойния дух. Остава да се види как ще му се отразят и елементите на "другата контраофанзива" - с въздушни дронове по международно признатата руска територия и Крим и с безекипажни катери - в Черно море. Киев освен това може да разчита след срещата на НАТО във Вилнюс, че доставките ще продължат известно време. Въпросът е колко време е нужно, преди на запад да размислят. https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/08/10/4516596_da_vojuvash_s_ruka_zad_gurba_provali_li_se/?ref=home_layer2

В интервю за Euronews Bulgaria, министърът на отбраната Тодор Тагарев сподели, че новобранци в армията са обект на проруска пропаганда, а желаещите да се включат в българската армия са намалели заради кампанията, твърдяща неправилно, че България ще изпраща войници в Украйна. Министърът коментира и визитата на ръководителя на украинското военно разузнаване в България, както и струпването на руски кораби в Черно море. Чуйте целия разговор:

Все от някъде трябва да тръгнат. И това е добре, че го има

Аз много харесвам подобни неща. Основно гледам американски, че то други не намирам. Спомям си, че имаше по БНТ такова предване веднъж в седмицата. На един дъх изгледах 5 епизода, много са добри! Препоръчавам, малко да видим и добрата страна на нашите полицаи. Направи ми впечатление, че от 5 епизода имаше 2 пожара с пожарни коли и пожарникари.

От местопрестъплението! В "Патрулът" разказваме истории oт делника на Столичната дирекция на вътрешните работи. Показваме хората, които се отзовават на всеки сигнал за закононарушение: при разплитане на тежки криминални инциденти, на нощно дежурство, при охрана на митинги и мачове, по време на тренировки по стрелба и обучение на служебни кучета. Вижте работата на полицията! "Патрулът" има вече излезли 7 епизода: https://www.youtube.com/playlist?list=PLLU7VgCw7wOeHh-TOZZBJjyUCf0yk3C6w

Възходът на дигиталните номади. Революционизиране на работата и начина на живот в постпандемичния свят. Image by freepik Живеем във време, в което непрекъснато предефинира границите на работата и живота. Дигиталното номадство, някога далечна фантазия, сега се превръща в реалност, водена от глобалната пандемия. Старите дигитални номади Преди пандемията дигиталното номадство беше по-скоро изключение, отколкото широко разпространена практика. Отдалечената работа съществуваше, но беше по-скоро изключение, отколкото правило, запазено за избрани малцина или определени индустрии. Фрийлансърите, технологичните предприемачи и прогресивните компании бяха първите, които приеха този начин на живот, празнувайки свободата, предлагана от дистанционната работа. Те проправиха пътя, показвайки, че работата от различни дестинации може не само да бъде възможна, но често предпочитана. Тази промяна изкристализира, когато пандемията затвори офисите и превърна домовете ни в импровизирани работни пространства. Това предизвикателно положение разкри, че много задачи могат да бъдат извършени от всяко място, а продуктивността може да процъфтява извън конвенционалната офис среда. Тази промяна разми границите между дома и работата, което накара концепцията за обвързване с едно място да изглежда остаряла. Новите дигитални номади След появата на пандемията пейзажът на труда претърпя значителна трансформация. Проучване на Gallup от 2021 г. установи, че 45% от заетите на пълен работен ден в Съединените щати работят от вкъщи поне част от времето, увеличение от едва 17% през 2019 г. Тази тенденция не остана незабелязана в Европа, където проучване на Eurofound установи, че делът на хората, работещи от вкъщи, се е увеличил от 5% преди пандемията до почти 40% през 2020 г. Световният икономически форум отбеляза скок в дигиталното номадско население, като страни като Испания въведоха специални визи, за да привлекат тази нова вълна от отдалечени работници. Тези данни илюстрират ясно: пандемията не просто насърчи отдалечената работа; тя я катапултира в масова практика. Една от любимите дестинации на дигиталните номади е Бали, Индонезия. Със своите живописни пейзажи, приятелска местна култура и достъпни цени на живот, Бали предлага перфектната комбинация от работа и релаксация. Много дигитални номади се възползват от коуъркинг пространствата в цялата страна, осигурявайки както професионална среда, така и възможности за изграждане на мрежа. Пример за това е книгата „Дигитални номади в Бали: Ръководство за живот и работа в Бали“ (“Digital Nomads in Bali: Guide for Live and Work in Bali”), която служи като пътеводител за тези, които искат да се присъединят към тази оживена общност. Този ресурс предоставя ценна информация за това какво да очаквате, когато става въпрос за живеене и работа в Бали, включително подробности за визовия режим, настаняване и местни събития. Успехът на тази книга подчертава нарастващия интерес към Бали като рай за дигитални номади. Друго горещо място е Чианг Май в Тайланд. Известен със своя оживен нощен живот, вкусна улична храна и бурен творчески сценарий, Чианг Май привлича дигитални номади от цял свят. Градът също така разполага с множество споделени работни пространства и достъпни жилищни опции, което го прави идеален избор както за самостоятелно заети лица, така и за малки екипи. Ако търсите европейско изживяване, Лисабон, Португалия, е мястото, където трябва да бъдете. Градът предлага богата история, топъл климат и оживен арт сценарий. Португалия въведе дистанционна работна виза, специално създадена за дигитални номади, което улеснява престоя им и насърчава икономиката. Тези дестинации са само върха на айсберга, когато става дума за места, където дигиталните номади работят. Други популярни избори включват Токио, Барселона, Буенос Айрес и много градове в Южна и Югоизточна Азия. Работата като дигитален номад предлага свобода и гъвкавост, но също така идва с предизвикателства. Намирането на надеждни интернет връзки, достъпни места за настаняване и основни услуги като здравеопазване и транспорт може да бъде трудно, особено в по-отдалечени райони. Въпреки тези пречки, предимствата на отдалечената работа и възможността да изследвате света, докато печелите, правят дигиталното номадство привлекателен избор за мнозина. Местно въздействие Появата на дигиталните номадски села носи нови икономически възможности за местните общности. Тъй като все повече хора избират този начин на живот, търсенето на жилища, хранителни стоки и други основни услуги се увеличава. Според проучване на MBO Partners през 2019 г. дигиталните номади са похарчили средно $3000 на месец, като 70% от тази сума отива директно към местната икономика под формата на разходи за стоки и услуги. Експертите прогнозират, че с нарастването на броя на дигиталните номади това икономическо въздействие ще продължи да расте. Въпреки това има и опасения относно потенциалните отрицателни последици от този растеж. Тъй като повече номади пристигат, цените на имотите се покачват, което затруднява жителите да си позволят жилище в собствените си градове. За да смекчат това, някои места въвеждат програми за споделяне на приходи или предоставят стипендии за местно развитие, за да гарантират, че ползите от дигиталното номадство се споделят справедливо между номадите и местните жители. Устойчивост От слънчеви панели, захранващи споделени работни пространства в Бали, до системи за събиране на дъждовна вода в Коста Рика, тези общности са поели отговорност да сведат до минимум своя екологичен отпечатък. Нулеви отпадъци, инициативи за местно земеделие и практики за компостиране са станали обичайни, демонстрирайки, че модерен начин на живот може да съществува в хармония с околната среда. Тези усилия служат не само за защита на планетата, но и за вдъхновяване на гостите да възприемат по-устойчиви навици в ежедневието си. Представете си сутринна йога сесия с изглед към оризови тераси в Бали, група номади, почистващи местен плаж, или вечеря в уютна къща за гости в Португалия. Всяка снимка разказва история, подчертавайки духа на тези места: съчетанието на работа с културна ангажираност и устойчив начин на живот. Тези изображения не са просто моменти във времето; те са свидетелства за променящия се свят на работата и начина на живот. Визови и правни предизвикателства Докато дигиталното номадство става все по-популярно, справянето с правните бариери остава значително препятствие. Много страни все още нямат специфични визови категории за дигитални номади, което води до сива зона по отношение на пребиваването и работните разрешителни. Португалия се откроява като пионер в тази област, като предлага дистанционна работна виза, която позволява на чужденци да живеят и работят в страната за период до една година. Въпреки това подобни инициативи са рядкост и са необходими допълнителни усилия за стандартизиране на такива политики в световен мащаб. Освен това осигуряването на надеждни интернет връзки, достъпни места за настаняване и основни услуги като здравеопазване и транспорт е постоянно предизвикателство, особено в отдалечените райони, привличащи дигитални номади. Въпреки тези трудности, иновациите и инвестициите в инфраструктура продължават, тъй като все повече общности разпознават потенциала на този развиващ се пазар.

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 530 от руската инвазия. Днес отново ще направим един по-кратък от обикновено преглед на най-интересното случило се през последните 24 часа от войната в Украйна. В продължение на вчерашната тема за доставката на оръжия от западните партньори може да добавим, че днес американски източници съобщиха, че най-накрая са подготвени и одобрени за изпращане първите от обещаните танкове M1 Ейбръмс. Става въпрос за 31 машини, които ще бъдат доставени в Украйна в началото на септември, а екипажите за тях вече са преминали нужното обучение. Също днес британското министерство на отбраната разпространи видео, демонстриращо цялостната подготовка, която украински военни преминават на територията на Великобритания и в частност тази за работата с танковете Челинджър 2. Руската армия нанесе нов удар с ракети "Искандер" по украински град - този път жертва стана Покровск в Донецка област. Той се намира на около 40 км от фронта и там няма военни обекти. Атакувани са жилищни блокове на 5 и 9 етажа, хотел, ресторанти и магазини. Едната ракета попадна в многоетажен жилищен блок, като към момента е известно за 7 убити и 81 ранени, сред които две деца, съобщи шефът на общинския съвет в града Сергей Добряк. Министърът на вътрешните работи на Украйна Игор Клименко уточни, че ударите да били два - в 19:15 и в 19:52. В резултат на първия са загинали четирима граждани. Явно става въпрос за целенасочена тактика с удари на вълни, при която руснаците са изчакали украинците да започнат с разчистването и спасителните дейности, след което са нанесли втория удар, когато спасителите вече са били на мястото. При него е убит зам.началникът на Главното управление на спасителните служби в Донецка област Андрей Омелченко, а общо са ранени 29 полицаи и 7 спасители. В Турция вчера се случи събитие, което мнозина свързаха пряко с войната в Украйна и по-специално с темата за зърнената сделка. 10 души пострадаха вчера следобед при мощна експлозия на терминал за зърно в пристанището на турския град Дериндже. Взривът е станал в 14.40 часа, а в района са изпратени линейки, пожарникари, полиция. Според кмета на града Зеки Айгюн причината изглежда е, че при товаренето на кораб се е образувал т.нар. зърнен прах - много фини частици, образуващи пелена във въздуха, която при невнимание е силно възпламенима. Според много анализатори обаче експлозията говори по-скоро за целенасочен саботаж срещу търговията със зърно. Това заяви например председателят на Турския съвет по зърното Ахмет Гюлдал. Лесно е да се досетим кой би имал най-голям интерес от подобен акт. В този дух беше и изказването на Андрий Юсов, представител на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, който заяви, че по време на разследването на взрива в турското пристанище е необходимо да се проучи евентуалното участие на Русия.

Днес започва изпълнението на съвместните българо-американски учения "Тракийско лято 2023" на територията на базите „Безмер“ и „Чешнегирово“, като те ще продължат до 20 август. Ще участват военнослужещи и техника от българските Военновъздушни сили, Съвместното командване на специалните операции и формирования от ВВС на САЩ в Европа с три транспортни самолета С-130 „Херкулес“. Целите на обучението са усъвършенстване на процедурите във ВВС за всестранно логистично осигуряване и подкрепа като страна домакин, постигане на оперативна съвместимост и повишаване на теоретичната и тактико-специалната подготовка на зенитно-ракетните подразделения. Учението включва пускове на товари с парашут, дневни и нощни парашутни скокове и обучение по евакуация на пострадали. https://t.me/drmjournal/5794