Р. Теодосиев

Да! И по същата логика Крим сигурно е Руски

Излязоха сума и доказателства за това, че не просто наборна армия се изпраща, а и мобилизирани, които са болни от рак и други болести, които ги прави негодни на военна служба. Тази информация се споделя от руски неправителствени oрганизации, а в тяхната социална мрежа ВКонтакте е пълна с групи, които споделят какви ли не истории.

Ето така става, когато си се затворил и смяташ, че можеш да направиш нещата сам - не можеш! Космическите мисии все повече ще бъдат частни и частни компании ще имат по-големи успехи от държавните, защото са отворени и независими.

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 541 от руската инвазия. Днес има много интересни новини от изток. След като украинците изтласкаха руснаците от Клишчиевка и Андриевка и ги принудиха да се оттеглят чак зад железопътните линии, започнаха постепенно да разчистват района и да подготвят почвата за следващата атака. Геолокирани кадри показват, че украинците действат дълбоко в селото и че въпреки факта, че руснаците вече не поддържат постоянно присъствие в него, последните все още се опитват да си върнат позициите. Друг кадър потвърждава, че няколко дни подред украинците държат отбрана в къщите. Наскоро ситуацията отново се нажежи, след като руснаците подновиха опитите си да върнат контрола над загубените позиции. Основната руска атака идва от изток от селото. Тъй като то е разположено вертикално, атакувайки го от изток, руснаците се опитаха да разтегнат контактната линия и да си върнат значителна част от него само с един натиск. Геолокирани кадри показват, че руснаците са използвали най-добрия руски танк Т-90М и няколко бойни бронирани машини, натоварени с щурмови части. Едновременно с това те започнаха да настъпват и от Андриевка. Въпреки че преди това украинците ги изтласкаха от селото, самите те все още се бореха да влязат в него, защото руснаците установиха отбранителна линия на около 50 метра от него точно зад железопътния насип. Скорошни геолокирани кадри показват как украинците нанасят удари по руски позиции на насипа, като постепенно подкопават отбраната. Ситуацията стана много тежка, поради което руснаците изпратиха тук цели 3 танка Т-90М заедно с множество бойни бронирани машини. Такава промяна в динамиката изглежда е неочаквана, но има добра причина за това. Ако си спомняте, преди няколко седмици руското върховно командване уволни командира на 106-та въздушнодесантна дивизия след като изрази тревога за ситуацията в Клишчиевка и поиска повече ресурси. Както се очакваше, след като беше изпратен на така наречена ваканция в разгара на битката, отбраната се срина без исканата подкрепа, руснаците загубиха 2 мощни укрепления и 2 селища зад тях. Очевидно руското главно командване е разбрало, че е допуснало сериозна грешка и е върнало генерал-майор Селивестров на поста му, като му е дало повече средства и му е наредило да промени ситуацията. Ето как най-добрите танкове от руския арсенал се появиха на този фронт в големи количества и руснаците подновиха опитите си да си върнат загубените позиции. За тяхно съжаление обаче беше твърде късно. Тъй като украинците вече преминаха основните укрепления, руските сили нямаха тактическо предимство. Що се отнася до руската атака срещу Клишчиевка, украинците успяха да я отбият. Геолокираните кадри показват, че руски танк е унищожен още при подхода, докато щурмовите части, които са стоварени в източните покрайнини, са хванати там и в крайна сметка са унищожени. Що се отнася до руската атака при Андриевка, тя продължи още по-малко. Украински бойци от известната 3-та щурмова бригада устроиха засада на нападателите точно до селото и напълно унищожиха руската колона, която все още пътуваше. В резултат на това руснаците загубиха 3 танка Т-90М, 2 бронирани бойни машини, инкасираха 65 убити и ранени войници, сред които дори командира на целия батальон. Фактът, че руснаците използват и губят с лекота най-добрите си танкове в големи количества, е много добър знак. Както си спомняте, след поредица от катастрофални руски настъпателни операции край Въгледар и Авдиевка, където те загубиха значителен брой танкове, на края започнаха да изпращат все повече и повече стари танкове на фронта. Повечето от тези стари машини нямат модерно оборудване и единственият процес на модернизация, който са претърпяли е оборудването им с оптика. И ако руснаците продължат да губят модерни танкове толкова бързо, проблемите очевидно ще се задълбочат. Като цяло украинците устояха и отблъснаха голяма вълна от контраатаки. Командир от 3-та десантно-щурмова бригада съобщи, че руснаците са изпратили свежи резерви от 83-та бригада, което усложнява по-нататъшното придвижване. Независимо от това, въпреки че украинските сили около Клишчиевка и Андриевка трябва временно да заемат отбранителна позиция, докато руснаците изчерпят резервите си, бойците от известната 3-та щурмова бригада продължават методично да се придвижват напред в посока Курдюмивка. Скорошни геолокирани кадри показват как украинците унищожават руска бронирана бойна машина северно от това селище. Президентът на Украйна Володимир Зеленски наскоро лично посети командния център на 3-та щурмова бригада, за да види лично как те планират и изпълняват своите операции. Тъй като тази бригада е отговорна за много освободени територии, президентът искаше от първа ръка да се запознае с всичките им нужди, за да се увери, че нищо не ги спира да продължат напред.

В този подкаст: Руслан Трад сравнява Луганска и Донецка република с Преднестровието и как самите те вече не се приемат за част нито от Русия нито от Украйна и по-скоро ще искат да останат независими. Точно както Косово в момента може да е преобладаващо с албанско население, но те се приемат за косовари. Също така в подкаста се споменава, че луганската армия не участва в боевете в Донецк и обратното. Интересна е тази гледна точка и още по-интересно е да се проследи как ще се случат нещата, защото едва ли Украйна би искала това да бъде така в бъдеще. А Русия според мен ще е доволна на всичко, стига да е в ущърб на Украйна.

Във видеото се показват много кадри, в които администрацията на окупираните територии директно отнема имуществото на хората и с вързани ръце ги гони от тези територии. Нереално е как хората можем да бъдем толкова жестоки един към друг. Както и Кац казва, тези хора не са искали някой да го освобождава, а накрая им взимат и имуществото. С измислени обвинения се оказват с вързани ръце бягайки от окупатора.

#Нигер: представители на Икономическата общност на западноафриканските държави се срещнаха в столицата на Гана и се договориха да създадат съвместни сили за реагиране, които да нахлуят в Нигер, за да възстановят конституционния ред. Страните от общността настояват за освобождаването на нигерския президент Мохамад Базум, който беше свален с военен преврат. Въпреки че западноафриканските държави все още опитват да използват дипломацията, от изявлението на комисаря по международните отношения на общността, Абдел-Фатау Муса, става ясно, че те са готови да използват сила. https://t.me/drmjournal/5867

Една новина от вчера, която не е за пропускане: Съединените щати са одобрили изпращането на изтребители F-16 от Дания и Нидерландия в Украйна, веднага след като приключи обучението на пилотите, заяви американски служител пред Ройтерс, като е запазена анонимността му. Държавният секретар Антъни Блинкен е изпратил писма до датските и нидерландските си колеги, в които ги уверява, че молбите за пращане на F-16 ще бъдат одобрени, заяви американският служител. "Пиша ви, за да изразя пълната подкрепа на Съединените щати както за прехвърлянето на изтребители F-16 на Украйна, така и за обучението на украински пилоти от квалифицирани инструктори на F-16", казва Блинкен в писмото до двамата служители, копие от което е видяно от Ройтерс. https://t.me/drmjournal/5864

Русия удари драматичния театър в град Чернигов, далеч от фронтовата линия, близо до Киев. Има множество цивилни жертви, като броят им тепърва се уточнява, а спешните екипи работят усилено да спасят живота на ранените. По непотвърдена информация и от кадри, разпространявани в социалните мрежи, сред загиналите има и деца. --------- Руското министерство на отбраната твърди, че украински дрон е атакувал военно летище в руската северозападна Новгородска област. След нападението на летището е избухнал пожар, твърди министерството, като добавя, че един самолет е бил повреден, но няма пострадали. https://t.me/drmjournal/5869

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 540 от руската инвазия. Днес има много добри новини от посоката на Орихов. Последният път коментирахме, че украинците проведоха успешна поредица от атаки източно от Роботине и успяха да изтласкат руснаците от позициите им. Това се оказа важен ход за превземането на самото селище. Ако погледнем топографската карта, можем да видим, че украинците напредват по долината. Въпреки че на пръв поглед те се поставят в неизгодна позиция, като се придвижват в низините, те създават идеални условия за следващата атака. Тъй като руснаците бяха изтласкани от малката гора, украинците се придвижиха през нея практически до източните покрайнини на селището и тъй като тази ѝ страна се простира до хълмовете, те установиха доста приличен огневи контрол над източната част на селото, избутвайки руснаците далеч от външния му край. На всичкото отгоре, когато украинците подсилиха предмостието си и установиха контрол над руските окопи югоизточно от Роботине, важна противникова снабдителна линия стана много несигурна. Но освен унищожаването на вражеските подкрепления, близостта до снабдителните линии позволи да се събере много важна информация. Този път украинците забелязаха, че руснаците извършват ротация на войските и се възползваха от временния безпорядък и отслабения им контрол над региона. Руски източници съобщиха, че когато са се отдръпнали от линията на съприкосновение, украинците са започнали разузнавателна операция, влезли са в Роботине от север и дори са стигнали до центъра на селото. Геолокирани кадри показват, че руснаци обстрелват улица Шевченков в средата на населеното място. Те се опитаха да контраатакуват, но украинските позиции в гората бяха полезни, тъй като руснаците веднага попаднаха в кръстосан огън и се оттеглиха. В момента всяка страна контролира по около 35% от селото, докато останалото е сива зона. Наскоро руските сили бяха също изтласкани от поне една редица дървета западно от селото напълно и от още няколко частично. Като се има предвид ограничената способност на руските сили да използват наземните линии, за да правят доставки на фронта и да извършват ротация, малко вероятно е да успеят да задържат това селище за дълго време. Руски източници съобщиха, че концентрацията на украински сили в дървесните пояси на север от Роботине се увеличава, което означава, че следващата вълна от атака може да дойде много скоро. Те също се оплакаха, че украинците използват танкове Леопард от голямо разстояние, което ги прави много трудни дори за идентифициране, камо ли за унищожаване. Украинските бойци казаха, че сега използват предимно Леопардите за прецизна огнева подкрепа. По този начин те могат да отприщят бърз и опустошителен огън от няколко километра без необходимост от излишно излагане на машината на риск. Въз основа на текущата динамика анализаторите стигнаха до заключението, че украинците вероятно ще се опитат да обградят руските войски в Роботине в чувал. В опит да унищожат украинската тежка техника, използвана за тези атаки, руснаците докараха хеликоптери Ка-52 в региона, за да премахнат подобна заплаха, но техни източници съобщиха, че днес сутринта украинците са използвали до 4 танка и бойни бронирани машини, поради което се е наложило да изпратят въпросните хеликоптери за преследване. За съжаление на руснаците, украинските бойци от 47-ма бригада бяха готови да ги посрещнат и успешно свалиха един такъв хеликоптер. Това е вече 8-ият хеликоптер, който 47-ма бригада сваля около Роботине. Съобщава се, че този път войниците са използвали шведската преносима система за противовъздушна отбрана RBS 70. За разлика от обикновените преносими системи за противовъздушна отбрана, RBS 70 използва лазер за насочване, което прави изстрелването на фалшиви цели примамки от хеликоптера безполезно и увеличава шансовете за успешен изстрел значително. Освен това обхватът на тази система е значително по-голям, което беше основната причина руските пилоти да сметнат подобно нападение за невъзможно.

Четенето, или още веднъж за образованието по литература и език Автор: Александър Кьосев Проф. Амелия Личева отвори тема, която е истинска рана на българското общество: образованието по литература в училищата. С повечето нейни аргументи не мога да не съм съгласен - и аз съм литератор. Четенето на литература не е обикновено занимание - то наистина стимулира въображението и интелекта, провокира към съчувствие, култивира критическо мислене и чувствителност към огромния спектър от човешки проблеми. То разширява кръгозора: т.е. създава не само функционално, но още и социално, културно и екзистенциално грамотни девойки и юноши. Разбира се, и аз като Личева смятам, че световната литература предлага оцелели през вековете ценности и модели за човешко поведение и че най-големите й автори проникват дълбоко в човешката природа, "без да я парцелират по народност". Онова, което Личева предлага, е относително консервативно: да се върнат отпадналите велики западноевропейски класици в програмата, а българската литература да се откъсне от стилизирания си селско-патриотичен образ, като се предават повече градски и интелектуални автори, включително съвременни. Това би било много полезно, ако за него не беше късно. Аз съм убеден, че е късно и затова предлагам съвсем друга посока на реформата: подкрепа не на канона, а на четенето. Предложението ми е радикално, може да се каже - дори утопично. Но е време да формулираме правилната желана цел, дори ако тя не е изпълнима в момента практически. * * * Гениалните литературни произведения са създали свой огледален двойник - конгениалния читател. В идеалния си вариант той е пламенно, вдъхновено-съсредоточено и задълбочено същество, което отделя много от свободното си време за четене и преживява дълбоко това, което чете - както емоционално, така и интелектуално. В определени случаи след това използва моделите на живот, които му предлага литературата, за да осмисли и насочва собствения си живот. Именно този тип читател е до голяма степен нещо отминало. И то независимо от това, че традиционните програми по литературно образование някак си продължават да го предпоставят и предполагат. Проблемът е световен, но предпочитам да го илюстрирам с български примери. Ето съвсем накратко някои от резултатите от изследването "Читателски практики в България 2016 - 2021", на което съм ръководител. За около 5 години четенето на печатен носител е намаляло средно от 15% до 20 %, а това на дигитален носител се е увеличило с 10%. Тенденцията е най-силно изразена при младите хора, при които спадът на печатното четене е още по-драстичен - с над 30%.; онези, от тях, които не са прочели нито една книга за една година, са над 20%. Младите читатели в България се делят, грубо казано, на три подгрупи. Първата е тази на digital natives, активните "туземци", обитаващи галактиката Интернет, чийто живот и социализация минава през устройства, слушалки и екрани, бази данни, електронни източници и пр. - не през книги. Ако четат, то четивата им обикновено са лаконични постове в социалните мрежи, SMS и ММS; дълги четива четат рядко и трудно, при това го правят по характерния за новите технологии бърз и "скролващ", избирателен и фрагментарен начин, който рядко се съобразява с авторство и цялост на текстовете. Най-често всъщност сърфират, търсейки информация с определена собствена цел: четенето на книжки и внимателното потъване в цялостни текстове им изглежда рядко и бутиково занимание, често страдат от липса на концентрация, "когнитивно нетърпение" и "attention disorder syndrome". Всъщност при тях читателският акт е загубил своята пасивност и автономна ценност и се съчетава интерактивно с цял комплекс от правене на разни други неща на устройствата - четейки, те паралелно играят електронни игри, слушат своя play list, зареждат програми и работят с програмни кодове, посещават сайтове и социални мрежи, общуват помежду си, публикувайки селфита и дигитални фотографии, креативно миксират слово и образи. Но тази група все пак чете, макар активните и страстни читатели на художествена литература сред нея да са малко: сред всички възрастови групи младите се нареждат на последните места по традиционно "художествено" четене. А то в случая съвсем не гарантира непременно качество: често пъти се четат съвсем непретенциозни популярни четива. Групата на тези, които четат сериозна и качествена художествена литература, е съвсем малка - около 4-5%. Късмет са имали, защото им се случило да се родят и отраснат в съответната семейна и културна среда, която стимулира това, после да попаднат на добри учители, които са им повлияли - но дори и тази малка група вече чете вече различно - мулти-канално, интерактивно и мулти-модално. При това мнозина са фиксирани в специфичен тип литература - научна фантастика, фентъзи, комикси и пр. Анкетите показват, че третата група от младите, около една трета от извадката, не включва четенето в хаоса от "разни неща", които могат да се правят в интернет. Мнозина от тях често определят четенето като губене на време; т.е. при тях са разколебани не само читателските практики, но и самата читателската норма - внимателното и задълбочено четене вече не им изглежда несъмнено благо. Последното трябва да ни подсети, че освен технологичният проблем, съществува и друг. Той е свързан с избухналата отдавна, още след Първата световна война, консумативна популярна култура, която след 50-те години на XX век започва директно да оспорва монопола и авторитета на старата "висока култура", а и на класическата литература. Всеки родител се е убедил практически, че ако нещо пали младежта, това не са произведенията на класическото изкуство - а именно продукти на тази популярна културна индустрия: електронните игри, фентъзи жанровете, популярните романи със сюжети като блокбъстърите на Холивуд, популярните сериали, слушането на любими парчета. Обикновено това се смята за лесно и ефектно забавление, което не изисква особени интелектуални усилия. Противно на разпространеното мнение обаче, въпросната популярна култура съвсем не е за подценяване. Тя съществува отдавна и е развила е далеч не само елементарно-забавни и визуално сензационни форми. Както показва страстта към жанровете на научната фантастика и фентъзито, а и този на електронните игри, тя е създала отдавна своите сложни и интересни ниши, в които често потъват най-будните девойки и младежи: интересното е, че често тези сложни и експериментални форми, произлезли от популярната култура, възпроизвеждат класически, ако не и древни сюжетни, епически и драматургични модели. Всичко, казано дотук, ми позволява да формулирам своята теза: една истинска реформа би трябвало да почне не от класиката, а от четенето. И то от онова, което пали въображението на деца и юноши. Всеки нов опит за реформа на литературното образование, който просто фризира литературния канон и се чуди как да помести този или онзи класик в XVIII или в IX клас, за младите ще попада по неизбежност в сферата на задължителното. И с това тя ще бъде предварително провалена. Младите digital natives никога няма да предадат суверенитета на своите интереси, страсти и мании: в резултат между онова, което учат задължително в училище, и онова, което доброволно правят в свободното си време, ще нараства зеещата вече пропаст. Нито едно спуснато отгоре задължение за четене за тях не би могло да предизвика страст и идентификация - а без това всъщност няма истинско, задълбочено, вдъхновено и концентирано четене. Изводът е прост: обучението по четене трябва да се освободи от всяка задължителност. Всяка среща с текста да бъде за младите доброволна и да бъде събитие, да им дава шанс да изпитат любопитство, после духовен ангажимент, провокация, вълнение, дори любов към това, което четат. Те трябва да четат такива неща, които пряко се отнасят към всекиднението им, мечтите им, собствената им социализация, към техните детски и юношески проблеми. Предложените четива трябва да се врязват в живота им, да предлагат модели на изпитание и катарзис. Едва на второ място трябва да "разширяват кръгозора", да им дават знания, да ги учат на мислене и рефлексия. Следствията също са прости, но за сметка на това - радикални. Трябва да отпаднат традиционните хронологични, тематични и канонични принципи, по които се конституират програмите по литературно обучение. Трябва да се тръгне от такива специфични за всяка възраст четива, които вълнуват и въодушевяват деца и юноши: които ги карат така да потънат доброволно в текста до степен, че за момент да не им се правят "други неща". Така образованието би успяло да опази на най-важното - конгениалните характеристики на четенето, би култивирало концентрация, внимание, страст и емоционална ангажираност, би създавало интелектуални и морални провокации, би се намесило в процесите на идентификация и самопознание на младите хора, като едновременно развива плоските банални модели, по които те обикновено се случват днес. Значи ли това, че трябва да се откажем от всички класически творби? Не, не значи. Но тук се появява новата роля на учителя и на неговия подбор от четива, на неговия начин на творческо и отговорно преподаване. Той е този, които може да тръгне от текстове на научната фантастика или фентъзито, а защо не - от електронните игри. И той е този, който може и трябва творчески да отива по-нататък, създавайки мостове между тези примери и другите, идващи от вековете. Едва след събудено преживяване, учителят може и трябва да учи младите хора на културни сравнения и на рефлексия върху прочетеното, да развива културния им репертоар и понятийния им речник. От само себе си се разбира, че при подобен подход отпада противопоставянето между "български" и "не-български" четива, между "популярни" и "класически" творби", между печатни книги и електронни устройства (отпада и противопоставянето между словесен и визуален език, литературните произведения се учат заедно с филми, видеа, комикси, мемове, песни и пр.) Но винаги се тръгва от такива четива, които увличат и въодушевяват, които имат отношение към съзряването, събуждат едновременно опита и фантазията. И е все едно дали тази четива са свои или чужди, съвременни или минали: докъде ще се стигне в задълбочаването след това зависи от творческата инвенция и способностите на учителя. Той би могъл да помогне на младите хора - да ги води така, че "Илиада" или откъси от нея може да бъде прочетена през "Игра на тронове", оттам - да се стигне до "Беоулф", оттам до общите черти на епоса, а после до исландските саги, от "Властелина на пръстените" до келтските предания. Но може да ги води и в посока модерна класика - да обсъжда фентъзи жанрове паралелно със стихотворни епопеи като "Пан Тадуеш" и "Кървава песен"... Преподаването на" Одисея" от своя страна би могло да бъде преплетено с гледане на стари и нови филми - от "Завръщане вкъщи" на Хал Ашби, посветен на Виетнамската война, до "Interstellar" на Нолън, посветен на драмата на космическите пластове на времето и принципите на относителността. Но тук съвсем добре може да намери място и Дебелянов: как ли мечтае изпразненият от смисъл, рухнал войн Одисей "да се завърне в бащината къща"? Значи ли това да се откажем напълно от историческия принцип и запознаването с други епохи и културни светове, от запознанство за световното културно наследство? Не, не значи. Но това обучение според логиката на предложената реформа трябва да се отдели от обучението по четене. Последното следва да пази своя експериментален и творчески, увличащ и страстен характер - иначе няма да спечели младежите. А другото трябва просто да премине към предмета "история", който да се разшири към културната история и да получи повече часове и повече избираеми възможности. Ако това стане, в рамките на тази спокойна и обективна дисциплина вече може да се учи не само за царе, ханове и битки, а да се преподават епохи, периоди, процеси, стилови формации, защо не културна история на символните форми? Могат да се включат биографии на велики писатели, музиканти и художници, истории на културни поколения с различен опит, истории на отделни изкуства. Дай, боже, тази нова реформирана история да се не се преподава вече от тясна националистическа гледна точка ("Съюзници-разбойници!"), а българските процеси обективно да се свързват със световните, да се демонтира сложната преплетеност на локално и глобално. А обучението по патриотизъм би следвало да отпадне от нейните задачи и най-накрая да стане част от обучението по гражданска култура и граждански патриотизъм. Давам си напълно сметка колко трудно, радикално, дори утопично изглежда това. Но е добре тази желана цел да бъде формулирана най-накрая, това според мен дори е закъсняло. Тя задава правилната посока. И може бе няма да изглежда толкова утопична, ако се сетим, че дигиталната и популярна революция вече са се случили и че в много образователни системи по света подобни неща вече се правят. И че способностите за четене са ключова част от новия компетентностен подход, който умножава видовете грамотност (базова, функционална, медийна, гражданска, емоционална, културна и пр.). Впрочем, за да направим реформата още по-трудна, дали да не предложим да има и специална дисциплина, посветена на тези компетентности. Тя вече ще бъде прицелена в ползите за обществото, интелигентната икономика и "пазара на компетентности" - като стъпка по стъпка, от ранните занимания с език и граматика, през заниманията с текстове, стилове и дискурси, през заниманието с комуникативни, дигитални и програмистки умения, през медийни, публични и граждански, юридически и дори философски компетенности ще стига до 12-и клас. Така тя ще подготви практически деца и юноши по цялата рамка от "нови" грамотности и компетентности и ще направи възможно на матурите да се появи изпит "Грамотност за зрелостници"... И, представете си, те да вземат го изкарат успешно, а не да получават двойки и да изпадат в депресия и отчаяние... Размечтах се... Но ако пък за пореден път не направим нещо смело, ще си тъпчем на място, без и със стъпка да сме се придвижили в тази "утопична" посока. И все повече юноши ще отговарят на въпроса "Четете ли?" със спокойното "Не, и не ми е нужно", а вниманието, концентрацията и задълбочеността ще стават все по-редки стоки, докато ние издигаме знамето на канона все по-високо и по-високо. Никак няма да ни помогне това, че сме върнали Данте и Светослав Минков в учебните програми. Така и няма да има кой да ги прочете. Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”. https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/08/15/4517869_cheteneto_ili_oshte_vednuj_za_obrazovanieto_po/

Столтенберг: НАТО ще подкрепя Украйна до победа във войната Украинците сами ще определят условията за започване на мирни преговори, нашата роля е само да ги подкрепяме, заяви генералният секретар на пакта https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/08/17/4519030_stoltenberg_nato_shte_podkrepia_ukraina_do_pobeda_vuv/

Войната | Какво става с (ре)контраофанзивата в Украйна Лятната военна кампания като че ли приближава кулминацията си и за двете враждуващи страни. Развръзката за жалост може би се отлага за догодина Косвено доказателство за наближаването на решителната фаза от настоящата кампания е обстоятелството, че Украйна започва да вкарва в действие и някои от най-силните си бойни формирования от своя оперативен резерв Два месеца и половина след началото на дългоочакваната украинска контраофанзива, чиято цел беше бързото прогонване на руските окупационни войски поне от крайбрежието на Азовско море, все повече изглежда, че времето не е на страната на Киев. "Наистина мисля, че администрацията ни осъзнава, че Украйна няма да си върне цялата територия в скоро време", коментира Иво Даалдер - бивш американски посланик в НАТО от времето на президента Барак Обама, пред авторитетния щатски вестник Wall Street Journal. "Целта на Киев сега е сегашната офанзива да завърши с достатъчно завоевания, за да покаже на украинските граждани и на поддръжниците си във Вашингтон, Берлин и другаде, че тяхната подкрепа не е била напразна и трябва да продължи", заключава изданието. И добавя, че предвид бавния темп на продължаващата украинска контраофанзива, някои западни военни стратези и политици започват да обмислят как би изглеждала евентуална пролетна военна кампания през 2024 г. За жалост в края на следващата година в САЩ има президентски избори и това може да повлияе зле на помощта за Украйна. Вече се чуват и още по-мрачни гласове. Стиан Йенсен - началник на кабинета на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, например създаде във вторник немалка международна бъркотия със свое хипотетично предложение как Украйна евентуално да получи желаното членство в алианса. "Вярвам, че решението може да бъде Украйна да се откаже от територия и да получи членство в замяна", е казал той по време на панелен дебат в южния норвежки крайбрежен град Арендал, твърди норвежкото издание VG. "Не казвам, че трябва да стане така", каза Йенсен. И заключава: "Но може би има възможно решение." Цялата статия: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/voinata-v-ukraina/2023/08/17/4518720_voinata_kakvo_stava_s_rekontraofanzivata_v_ukraina/

Земята вече има нов най-горещ ден: 6 юли 2023 Почти всеки ден от отминалия месец е чупил глобалните температурни рекорди, като 29 от 40-те най-горещи дни в историята са през юли 2023 г. 40-те най-горещи дни в съвременната история на Земята. © C3S/ECMWF Темата накратко Изминалият юли е най-топлият за последните 173 години. В България средните юлски температури са се повишили с около 1.35 °C за последните 30 години. Горещата вълна в страната ни отчете 11 поредни дни с дневна температура 3 °C над средното и по-този показател няма друга подобна вълна през този век. Симеон Матев е автор в "Климатека" и доктор по климатология, асистент по климатология в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. "Капитал" препубликува текста му със съкращения. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. Общо 9.3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а едва под 1% - с рекордно ниски. Земята вече има нов най-горещ ден и това е 6 юли 2023 - със 17.08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16.8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа станаха причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. В България месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна. Отклонение на средната температура на въздуха за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF Преглед на оригинала В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината глобално и от тази гледна точка той е и най-топлият месец изобщо в историята на земното кълбо от 1850 г. насам. При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните и от Европейската служба за изменение на климата "Коперник" (C3S), че изминалият юли е най-топлият за последните 173 години и месецът значително превъзхожда следващите в тази класация. Отклонение на средната температура на въздуха за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1850 г. насам. Източник: NOAA Преглед на оригинала Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. Цялата статия: https://www.capital.bg/zelen-kapital/climate/2023/08/17/4518987_zemiata_veche_ima_nov_nai-goresht_den_6_juli_2023/

Да защитава българкия интерес.

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 538 от руската инвазия. Днес има много актуализации от района на Херсон. Тук, след като украинските сили установиха предмостие на източния бряг на реката, те бавно започнаха да изтласкват руснаците от село Козачи Лагери. Това, което им помогна да се възползват от последните си успехи толкова бързо, беше информацията, която получиха от пленения командир на батальона, който отговаряше за руската отбрана на този регион. Наскоро публикувани кадри показаха разговор между украински боец и въпросния командир - майор Томов. Майор Томов каза, че неговият батальон е изцяло съставен от мобилизирани войници и самият той е бил мобилизиран миналата есен, както и че войските му не са били обучени, поради което батальонът им е изпълнявал някои логистични задачи в тила, когато изведнъж, преди по-малко от 2 седмици, са били разположени на фронтовата линия. Когато се сблъскаха с реалността, войниците се деморализираха и отказаха да изпълнят много заповеди. Затова много често му се е налагало да ходи на всяка позиция и да проверява всичко лично, както и когато е бил заловен. Освен това се оказа, че в резултат на концентрираната работа на екипажите на украинската артилерия и дронове, батальонът е загубил 25% от личния си състав само за първите 9 дни, а след украинската атака загубите са скочили с още 30%. Но най-важната информация, която получиха украинците, беше разположението на руските наблюдателни постове, командни пунктове, отбранителни позиции и редовни патрулни маршрути. Украинците отбелязаха всички подробности на картата и веднага започнаха втората вълна от атаки. Геолокираните кадри показват, че украинските оператори на дронове бързо са проверили получената информация, като са проследили руските войски и след като артилерийските им разчети са получили координатите, те са открили прецизен и опустошителен огън по западната страна на селото и са изтласкали руснаците към източната страна. Руски източници твърдят, че въпреки трудната ситуация на място силите им са попречили на украинците да влязат в селището. Някои анализатори обаче все пак намекнаха, че боевете се водят вътре в самото село. Беше съобщено, че украинските сили се движат през реката сравнително свободно и точно както са евакуирали пленени руснаци в своя тил, също така са подсилили района по пътя обратно. За да задържат новопревзетите позиции, украинците са разположили бойци от 126-та бригада, докато според съобщенията специалните сили продължават да се придвижват напред. Ако украинците успеят да превземат Козачи Лагери и започнат да се придвижват към Олеши, тогава значителна част от този бряг на реката ще бъде напълно извън контрола на Русия, което ще даде на украинците неограничена възможност да подсилят своите щурмови части. И руските сили биха могли да контраатакуват само по 2 коридора, защото между тях в средата се намира национален парк, който е огромна пясъчна пустиня, която затруднява движението. Анализаторите заключиха, че украинският успех до голяма степен е резултат от мощно разузнаване, защото в момента, в който опитните руски въздушнодесантни сили бяха отстранени от фронта и сменени с неопитни мобилизирани войници, украинците веднага се съсредоточиха върху тяхното унищожаване. Липсата на опит на тези войски и липсата на познаване на региона изиграха ключова роля и целият батальон претърпя значителни загуби за по-малко от 10 дни, деморализира се и беше лесно разбит. Интересното е, че руските сили наскоро се опитаха да проведат подобна операция в много по-малък мащаб, вероятно за да изместят украинския фокус от този регион и да ги принудят да отделят ресурси за стабилизиране на ситуацията, вместо за развитие на плацдарма. За съжаление на руснаците, украинските оператори на дронове наблюдаваха отблизо региона и унищожиха руските лодки с дронове-камикадзе, когато се приближаваха.

Това няма как да се случи. В този свят нещата се случват защото много умни хора взимат конкретни решения, които имат ефект над целия свят. В момента дори Китай изпитва огромна вътрешна криза и нещата там също не изглеждат добре. Африка също се клати и развитите държави там много много не се разпознават с бунтовническите режими и хунти. В момента Индия излиза на преден план и колкото и да ни се иска Русия все повече и повече слиза в класацията на нормалността. Европа е богата не защото е Европа, а защото тук се взимат едни от най-големите глобални решения за целия свят, това важи и за Америка. Колкото до Русия и Китай те все повече биват ограничавани от санкции и спиране на инвестиции, от които зависят.

Нови правила за дистанционната работа в Кодекса на труда Работникът е длъжен да посочи конкретно работно място, а не просто дома си или помещение в него Темата накратко В България едва 10% работят от вкъщи - най-малко в целия ЕС. Работещите имат право да изключат комуникациите по време на почивка, но има и специфични изключения. Остава изискването действително отработеното време при работа от разстояние да се отразява ежемесечно. В България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави - членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работници и служители. Това се казва в мотивите към законопроекта за промяна в Кодекса на труда, публикуван за обществено обсъждане в петък, чиято основна цел е да се подобри правната регламентация на дистанционната работа у нас, включително и "все по-налагащият се хибриден модел на работа, при който само за част от работното време работникът или служителят е на територията на предприятието". В мотивите се припомня, че в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реформа на Кодекса на труда (КТ), с която да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние, включително по отношение организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време. Цялата статия: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2023/08/15/4518098

Никой няма да се хване на бъдеще без ясна визия. В движение не се случват тези неща. Те може да изглежда, че се случват така, но процесите са много сложни и глобални. Най-прост пример мога да дам с един бизнес. За да се хванеш да правиш бизнес е добре да имаш някакъв бизнес план. Този бизнес план е добре да бъде разписан и да си готов на всичко и в движение да управляваш процесите, но все пак този бизнес план си го следваш и тръгваш от него. Дори и накрая да няма нищо общо с бизнес плана, то ти си тръгнал с идеята, която е описана в бизнес плана. В банката без бизнес план и конкретна ясна визия за това какво ще правиш парите, които те ще ти дадат - няма да ти ги дадат. И хората така, без да знаят на къде се отива няма да тръгнат на никъде. Тук отново отиваме към религията - вярвай, пък ще видим какво ще стане

Интересно за мен е твоето изкривено усещане за интересно

Аз имам роднини както в Америка така и в Русия. От всичко, което гледам и си говоря с тези хора, стигам до извода, че хората в Америка спазват повече традиционни ценности, много по-културни и образовани са от колкото тези в Русия. Тези в Русия не празнуват празници или не така както в Америка. Няма я тази семейна среда, за която ни обясняват, че запада иска да ни отнеме. В Америка я виждам, хората там се събират, празнуват и възпитават децата си на ценности, която тук само пропагандираме, но не виждаме на практика в ежедневието. Ценностите в реалния живот се виждат много ясно.

Давам още малко живот на темата и ако се продължават с глупостите и тази тема се затваря.