Р. Теодосиев

----- #Великобритания обмисля възможността да прехвърли в Украйна 10 танка Challenger 2. Варшава и Хелзинки вече изразиха желание да доставят своите танкове Leopard на Киев, но това изисква одобрение от Берлин, тъй като Германия притежава лиценза за износ. Окончателното решение за доставките ще бъде взето на среща във формата #Рамщайн на 20 януари.

Днес за пръв път от Западна Европа може да бъде изстрелян спътник © Virgin Orbit За късно тази вечер е насрочено първото в историята изстрелване на спътник от Западна Европа. Проектът е на компанията "Върджин орбит" (Virgin Orbit), частично притежавана от Ричард Брансън, основателят на авиокомпанията "Върджин Атлантик" (Virgin Atlantic). Любопитно в случая е, че изстрелването няма да стане от космодрум, а от специално пригоден Боинг 747, който ще излети от летище в Корнуол в Югозападна Англия. Час по-късно над Атлантика на височина около 35 хиляди стъпки (над 10.6 км) прикачената под крилото ракета трябва да бъде освободена и с включването на двигателя ѝ да изведе в орбита девет спътника от седем клиенти - правителствени и търговски. Подобна операция е известна като хоризонтално изстрелване. © Virgin Orbit "Прозорецът" от 80 минути за излитане на самолета от популярното място за сърфинг Нюкей се отваря в 21:40 по Гринуич (23:40 българско време). Организаторите казват, че зависи от времето и дали работят всички системи. Резервните дати за старта са в средата и в края на януари. Успешен тест за изстрелването бе направен в четвъртък. Великобритания има космическа индустрия с около 47 хиляди служители, изработващи най-много спътници след САЩ. Но тези сателити трябва да бъдат изпращани до САЩ, Френска Гвиана в Южна Америка или Казахстан в Азия, за да бъдат изстреляни с ракети в орбита. Според изчисления на правителството, ако това може да става от британска територия, икономиката ще постигне ползи в рамките на 4.5 млрд. евро в следващото десетилетие. © Virgin Orbit "Космическото летище" в Корнуол може да бъде първото от няколко подобни обекта, казва националният регулатор САА. В момента се анализират кандидатури от други места, включително едно на Шетландските острови северно от Шотландия, посочва "Ройтерс". "Очаквам с нетърпение да видя повече изстрелвания от други космодруми на Обединеното кралство през следващата година, поставяйки ни стабилно на картата като водеща дестинация в Европа за комерсиално извеждане в орбита на малки сателити", каза заместник главният изпълнителен директор на Космическата агенция на Обединеното кралство Иън Анет. Космодрумът Корнуол се намира на практика на регионално пътническо летище в Нюкуей, което в края на миналата година получи одобрение като космодрум, след като регулаторът заяви, че отговаря на съответните изисквания за сигурност и опазване на околната среда. Мисията за изстрелване на сателитите се нарича Start Me Up, кръстена на песен на Rolling Stones, и е съвместен проект, който Virgin Orbit предприема с Космическата агенция на Обединеното кралство, Съвета на Корнуол и Кралските военновъздушни сили на Великобритания. © Virgin Orbit Полетът ще постави малкия морски курорт Нюкуей в светлината на прожекторите, и то в нова светлина. С население от 20 хил. души, градът е известен най-вече на сърфистите със своите надеждни вълни, които носи Атлантическият океан. Но Нюкуей може да даде на Европа възможности за изстрелване на по-малки сателити в критичен момент, след като войната в Украйна прекъсна достъпа до използването на руските носители "Союз". Графикът на ракетата Ariane 6 на Европейската космическа агенция (ESA), предназначена да носи големи сателити, също създава проблеми с отлагане на стартове. Войната в Украйна подчерта важността за тактически военни цели на по-малките сателити, като тези, изстреляни от Нюкуей, които могат да излязат в ниска орбита за много по-кратко време от по-големите. Космическите ентусиасти с билети за събитието ще гледат от специална зона за наблюдение от другата страна на пистата, преди вниманието да се насочи към предаване на живо от голям екран. https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4435597_dnes_za_pruv_put_ot_zapadna_evropa_moje_da_bude/ Фокусът на Virgin Orbit е върху малките сателити - растящ сегмент от пазара, защото те се използват за проследяване промените в климата, наблюдение, градско развитие и за целите на сигурността.

Алкохол, ножове и снаряди: островите на Тайван в сянката на Китай https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4436081_alkohol_nojove_i_snariadi_siankata_na_kitai_tegne_nad/ © Ангел Петров Бивша военна база, превърнала се в туристическа атракция на остров Малък Кинмен и подходяща за наблюдаване на Китай. "Мирно обединение. Една държава, две системи." Човек не очаква да види тези червени букви малко над плажа на съседния азиатски бряг, докато наблюдава с бинокъл морето от небостъргачи на Сямън. Надписът обаче е на метри над плажа, белязан от противотанкови заграждения и от тънкия смог на мегаполиса. Огромните знаци са пропаганда, която Китай отправя към островите Кинмен. А те са едва на 3 км от азиатския гигант. На тях няма и следа от високотехнологичния Тайван, който е на почти 200 км и чиито чипове захранват световната икономика. Няма я и нарастващата тревога за бъдещето в столицата Тайпе, където рискът от сблъсък с Китай изглеждаше като нещо "нормално", но където напрежението расте от август миналата година. Кинмен е последното място, където Република Китай и Китайската народна република са били въвлечени в пряк конфликт. То е опасно близко до желаещия да присъедини Тайван Китай, но е и зона, в която местните не дават (поне публично) знаци, че свързват бъдещето си с единия или с другия. До 1994 г. островите са под пълния контрол на армията, а демилитаризацията продължава с години; отварянето им за външния свят обаче не заличава спомените за военизираното минало. Всичко тук е свързано с войната. Дълга мрежа от тунели опасва островите. Част от пътищата са правени за танкове. Покрай автобуса, с който група европейски журналисти обикаля, минават военни джипове. По пътя от малкото летище водачът на групата разказва, че и в тази декемврийска сутрин са се чували ученията; понякога има такива и на отсрещния бряг. Човек често може да види преминаващи камиони, част от логистиката на армията, докато вечеря навън. Огромна кула с 48 говорителя десетилетия наред излъчва към континентален Китай речи, но и изпълнения на известна певица. Днес те звучат по-слабо - само за ушите на туристите. © Ангел Петров На летището част от табелите са на английски, но и на китайски - заради туристите от континента. Едва на няколко десетилетия разстояние е времето, когато Китай и Тайван разменят огън, и то точно между Кинмен и Сямън. Днес могат да ги сближат кухненски ножове и една много силна напитка: мостът, който свързва двата главни острова на Кинмен, е с колони, оформени като бутилки твърде алкохол, подаряван от председателя на тайванския парламент на почетни гости в страната. Някога правена от излишните количества сорго, произвеждано от селяните, за да го заменят за военните запаси ориз, днес тази "тайванска ракия" разчита основно на реколта от Китай. Тъкмо тази дилема олицетворява съдбата на островите: колко близък да бъде Тайван с Китай? Островът и прилежащите по-малки късчета земя из Тайванския проток вървят по свой, демократичен път. Китай обаче няма да изчезне от отсрещния бряг, нито историческите връзки - от съзнанието на жителите, както показа посещение на "Дневник" на двата водещи острова от групата, Кинмен и Малък Кинмен (Лиею). Когато всичко се преобръща До края на Втората световна война островите Кинмен са окупирани от Япония. Месец и половина никой не ги управлява - докато силите на Република Китай не ги овладяват. Четири години по-късно КНР опитва да ги отвоюва; в резултат САЩ обмислят сценарии за намеса дори с ядрени оръжия; изпращат техника в помощ на Тайван и съветват управляващия генерал Чан Кайшъ да не се отказва от островите. Тайпе, изглежда, се вслушва; поддържа военно управление, при което до Кинмен не може да се стигне не само от континентален Китай, а и от остров Тайван. Днес по улиците на малките населени места на Лиею няма следа от 100 хил. военни, помагали за опазването на Кинмен през втората половина на миналия век, но това са и хората, които полагат основите на едно от двете най-известни производства - сорговата ракия - през 50-те години. През 2001 г. започва отварянето към континентален Китай (на книга), през 2015 островите стават достъпни и за китайски туристи без специални разрешителни. Към 2019 китайските гости на Кинмен вече са 2.5 млн. - почти половината от тях са от континентален Китай. Десетки фериботи свързват Кинмен и Сямън всеки ден. Пандемията преобръща всичко. За посетител отвън улиците в центъра на градчето Лиею, столицата на Малък Кинмен, може да изглеждат оживени; за местните потокът от началото на декември е блед спомен за времето на посетителите от континентален Китай. Не е изненада, че жителите подкрепят опозиционната националистическа "Гоминдан" (КМТ) - партията зад еднопартийния режим, управлявал Тайван, през втората половина от XIX в. и нескриваща предпочитанията си за по-близки отношения с Китай. От времето на КМТ са и договореностите, които прокарват "мостовете" между двата бряга на Тайванския проток. По нещо за всеки "Не се притесняваме особено за войната. Имаме много комуникации, много често", казва Лин Сяо-кун пред магазина, в който работи. В него се продава всичко: от битови пособия до китайски снаряди и ножове. "Много комуникации" са думите му за съседния Сямън, с който го свързва професионалният му път. Портрет на Мао Дзедун краси входа на магазина. "Привлича вниманието", обяснява, попитан защо го е закачил там. © Ангел Петров За вниманието на туристите се борят всички на търговската улица. Точно до Мао обаче е тайванският президент Цай Инг-уън, която няма да се хареса нито на китайците, нито на местните, подкрепящи повече опозиционната националистическа партия "Гоминдан" (КМТ). "Защото е знаменитост", казва без колебание. "А и всеки президент на Тайван идва тук." Популярна ли е Цай, дългогодишен лидер на управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП), въпреки електоралните нагласи на острова? "Всеки има мнение", казва Лин Сяо. А лошо ли за бизнеса да имаш твърдо мнение? Отговаря едносрично: "Да." С усмивката, която едва прозира зад маската и която съпътства тези думи, обяснява деликатния отказ да отговаря на предишни въпроси. © Ангел Петров Лин смята, че "не е подходящо" да каже иска ли Китай и Тайван да се обединят, а коментара за хипотезата, при която комунистически Китай управлява Тайван, нарича "чувствителна". На въпроса дали се чувства като китаец или тайванец отговаря: "Китай и Тайван са семейство." Лин Сяо има ИТ фирма в Сямън близо 15 години и още не знае ще се върне ли. Смята обаче, че мост Кинмен - Сямън трябва да се изгради. Възможно ли е да е толкова предпазлив в коментарите си, защото ако си каже мнението, няма да може да работи в Китай в бъдеще? "Не е това. Не изразяваме политическото си мнение публично. А и не можем да направим много." Мостът, който споменава, е олицетворение на дългогодишната изолация на Кинмен. Дълго време Малък Кинмен има само фериботна връзка с основния остров; там дори няма болница и при тежки случаи се изпращат хеликоптери от Тайван. Отвореният този век мост между двата острова обаче може да не е последният: такава връзка между Кинмен и Сямън предложи преди две години и Ко Уън-дзие - досегашният кмет на Тайпе, който призовава Тайван и Китай да не се отказват от диалога в името на икономиката. Впечатлението от Лин е коренно различно от разговорите на остров Тайван: там демокрацията идва по-рано, тласкана и от гражданското общество. Там мненията се изразяват открито. Подобно на Лин Сяо-кун, 64-годишната Ця Хуа от Кинмен не се страхува от възможна китайска инвазия въпреки разговорите в столицата. "Просто мисля, че няма да стане", вдига глава от тестените изделия на клечка, които пече пред магазина си. "Вас може да ви е страх, но мен - не." За разлика от Лин, за нея не е проблем да каже: чувства се китайка. Няма роднини в Сямън, нито е пътувала дотам с ферибота: струва ѝ се скъпо. Парите, които изкарва от продажби за туристи, не са много: пътуващите от Тайван не мога засега да запълнят празнината, оставена от гостите от Китай в началото на пандемията. © Ангел Петров Ця Хуа може и да не се притеснява, но вижда друга причина да не очаква битка, за която критикува властта в Тайван: "Обучението на военните не е достатъчно. Четири месеца е много малко." Вижда обединението като възможност, рано или късно; най-важното е да може да продължи да изкарва прехраната си. "Не казвам, че съм "за", но не казвам, че съм против." Попитана под каква система смята, че би живяла в обединен Китай, отговаря с въпрос: а вие как мислите? В кафене на метри от нея работи млад мъж, който наблюдава Кинмен отстрани, защото е от Тайпе, където иска да се върне. Уън Дзи-ян учи в местния университет, наскоро е бил и на обмен в Сямън. Не вижда напрежение нито тук, нито на другия бряг, по темата за бъдеща война: най-тревожно за него се възприема ситуацията на остров Тайван. Все пак, попитан дали се притеснява, казва: "Донякъде." © Ангел Петров Обсъжда с приятелите си бъдещето на Тайван, но самият той, попитан дали иска независимо или обединение, се определя като "неутрален". Впрочем социологическите проучвания в Тайван сочат, че повечето жители са като него: не желаят нито едното, нито другото. "Хората, които живеят (на Кинмен - бел. ред.) отдавна, са по-склонни за обединение. Но другите, дошли от Тайван, са по-неутрални." Тази позиция се разбира лесно в думите му: посочва над главата си и след това от другата страна на улицата. © Ангел Петров "Преди COVID-19 от тази (неговата - бел. ред.) страна на улицата имаше знамена на Китай, а от другата на Тайван", казва Уън Дзи-ян. Знамената, пояснява, не означават прокитайски или протайвански настроения. Те са уважение към гостите. Когато миналото "помага" за бъдещето В бизнес тук може да се превърне и споменът за насилието. Показва го Маестро У, както е известен собственикът на фабрика на големия остров Кинмен, на няколко километра от летището. С неизменната си шапка с козирка У Цън-дун винаги е готов да покаже купчините снаряди, чийто метал, излязъл от оръжията на КНР, десетилетия по-късно ще влезе в хиляди кухни в Тайван и другаде по света. Изборът на "суровината" в случая не е екзотика, а принуда. Бизнесът е започнат от дядо му, научил занаята в Сямън, а баща му У Чао Си превръща работилницата във фабрика. По време на Втората световна война производството остава без суровина: У започва да събира американски снаряди, изстрелвани срещу японската окупация. Те може и да свършат, но историята предлага друга, неочаквана възможност. През 1958 г. КНР започва ожесточен обстрел срещу Кинмен: само за 44 дни падат 470 хил. снаряда. У Чао Си започва да ги събира; някои от тях предават фермери, в чиято собственост са се приземили или са намерени по-късно, срещу заплащане. Според сина, Маестро У, и днес по-голямата част от китайските снаряди са под земята и предстои да бъдат изровени. Възможно е някой ден да свършат, но този ден е далеч. © Ангел Петров С времето се въвежда "график" на обстрелване: Китай не стреля, когато го прави Тайван, и двете страни дават време на противника да се укрие. Този "график" не се нарушава често; това става например, когато американският президент Дуайт Айзенхауер посещава Тайпе през 1960 г. Тогава за три дни 7 военни са убити, 59 - ранени от китайския обстрел на Кинмен; умират и шестима цивилни, 15 са пострадалите. Жертви на тогавашния обстрел няма: всъщност с времето двете армии се разбират кой кога ще стреля. Започват и да се редуват в изстрелването на пропагандни снаряди с листовки. © Ангел Петров Преди седем години тези ножове бяха и част от символично "заравяне на томахавката", когато на посещение в Кинмен бе и ръководителят на службата за тайвански въпроси към китайското правителство и получи същия нож от Маестро У. Жителите на малките, бедни на ресурси острови използват каквото имат, за да подобрят живота си. Последните две десетилетия показаха, че за тях актив може да бъде и Китай. За Тайван той е най-голямата заплаха, за тях може да бъде и възможност. Тази статия е резултат от пътуване, организирано за европейски журналисти от базираната в Прага фондация "Бакала" и изследователския център "Синопсис". Част от средствата са от Държавния департамент на САЩ и Министерството на външните работи на Тайван. https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4436081_alkohol_nojove_i_snariadi_siankata_na_kitai_tegne_nad/

https://kultura.bg/web/днешната-руска-православна-ерес/ Дайте си сметка, че нито веднъж от началото на ХХ в. християнско изповедание не е влизало в такава тясна симбиоза с тоталитарен, фашистки режим, в каквато – от избухването на Путиновата война в Украйна – влезе руското православие с руския фашизъм. Хитлеровият нацизъм, ще припомня, си съчиняваше някакво митическо – „вагнерианско“ – „нордическо“ езичество и бе по-скоро в обтегнати отношения с традиционния германски протестантизъм. Фашизмът на Мусолини недолюбваше римското папство в Италия, а колкото и да им се искаше на Франко и Салазар, и на някои от латиноамериканските диктатори да се представят за защитници на Католическата църква, тази последната пазеше най-малкото предпазлива дистанцираност от техните „консервативни“ режими. Вижте обаче какво става в Русия днес. Престъпната война на Путин от самото ѝ начало бива многогласно стилизирана, включително от висши духовници на Руската православна църква, като „свещена война“. Полунасилствено мобилизираните за „пушечно месо“ в Украйна руснаци биват – виждаме го на многобройни кадри – повеждани натам от расоносни „батюшки“, издигащи над тях кръстове. Освен да стрелят по нападнатите, руските пълчища – това също ни се показва – биват „обучавани“ от „армейски свещеници“ да казват молитви, зареждайки патрондашите си, та да могат по-резултатно да убиват.[1] Потеглящите към Украйна танкове почти задължително биват ръсени с китки светена вода.[2] Тъй наречената „мисия на Русия“, която, както твърдят, тя е тръгнала да реализира в Украйна (но след това и все по на запад), старателно се мистифицира като поход срещу „цивилизацията на антихриста“[3]. Путиновият тоталитарен режим все по-настойчиво се стилизира като крепост, устояваща на сатаната, атакуващ я от Запад, а въпросният „сатана“ става все по-всемирен. „Антихристов“ е и „Западът“, и „либералната демокрация“, и „правата на човека“, и всичко в съвременния свят изобщо, докато Русия – според тържествените декларации на параноидно-фашисткия „Изборски клуб“ е спасителният „Ноев ковчег“, в който ще бъде прибран, за да оцелее от „потопа“ на целокупната модерна цивилизация православният „народ“, където и да живее днес по земята.[4] А чуйте например как си представя възтържествувалата в глобалния сблъсък Русия все по-истерично маниакалният Александър Дугин. Тя – заявява ни той – „трябва просто отведнъж да премине от Модерна към Традицията… Градовете ще бъдат незабавно разселени, на земята ще се заселят здрави православни семейства с много дечица. Разводите – да не говорим за абортите – ще бъдат забранени. Няма да ги има. Не може и толкова… За блудство – клада. За кражба – бесилка. За хула срещу Царя – вечна каторга. И само нежният ромон на знаменните разпеви ще се чува над Светата Русь. Без край. „Всемирна Слава…“ Черните стрели на монашеските шествия. Дружини и семейства, полкове и селца. И Цар! За да бъде всичко радостно и покойно (курс. мой – К. Я.).“[5] Чуйте по-нататък патетичната реч на руския актьор Дмитрий Певцов на форум под лозунга „Священная война. Преображение России“. Вижте обаче преди това с какви фигури е изпълнена залата, в която той я произнася – военни униформи и… раса, митрополитски бели була и пагони. И сега се вслушайте в онова, на което ръкопляскат тези пагони и бели була (сред тях са Ставрополският митрополит Кирил и шефът на медийния канал „Царьград“ К. Малофеев): „Да, у нас – казва актьорът – има проблем с Конституцията. Макар тя сега да се промени, но Конституцията е написана в 93-та година от нашите врагове. Така се случи. Досега там във втори член се говори, че висша ценност за човека това са правата и свободите. А аз смятам, че висша ценност за нас, за руснаците, това са „вяра, семейство и отечество“. И актьорът завършва: „Идва време, виждам, как от руската земя се въздига свой цар и в света няма да има сили, които да надвият тази сила (поглед в небесата). С нами Бог и значи с нами мир, мир след нашата победа. Амин (курс. мой – К. Я.).“[6] Да, днешният руски фашизъм буквално е пронизан от „православна“ мистика. За около десетилетие кръговете около Путин – „неоевразийците“ на Дугин, адептите на простиращия се далеч отвъд границите на Русия „Русский мир“ (един от първите сред които е самият „патриарх Московский и всея Руси“ Кирил), „световно-конспираторите“ от споменатия „Изборски клуб“, идейните диверсанти от медийния холдинг „Царьград“ и от „Катехон“ – създадоха цяла всеобхватна идеология именно на православна основа, изработиха едно – направо казано отровно Православие – фобийно, враждебно настроено към света изобщо, стилизиращо Русия като обсадена от „разчовечаващите либерали“, „джендъри“, „трансхуманисти“ и т.н. Стилизиращо я като последната „християнска крепост“, чиито оръжия, ядрени арсенали, ракети и (ирански) дронове се оказват следователно „оръжията на Бога“, с които тя се защитава. В това отровно Православие кремълското джудже все по-често е мистифицирано като средновековен цар-самодържец (цитирах вече Дугин и Певцов) и дори като „архистратиг“. За запознатите с библейската лексика този титул е относим единствено към върховния Архангел Михаил. С други думи само една крачка дели превръщането на „архистратига“ от Кремъл в предводителя на всички ангели и архангели и значи във вместо-Христоса, идващ да спаси Спасителя Христос. Да, отровното Православие, което изработи за себе си Путиновата идеологическа машина е пронизано от апокалиптичен катастрофизъм. То е гротескова симбиоза между етно-расов месианизъм и глобален (защото стилизира Църквата като Русия и Русия като Църквата) катастрофизъм. Ако Русия изгуби „Свещената война“, внушават ни Дугиновци и Прохановци, ще победи не Украйна, не даже Западът, а човеко- и свето-унищожителят. Ако краят на войната бъде катастрофален за Русия, той ще е (с това) и… край на света. И всичко това не просто не среща никакъв отпор от страна на собствено Руската православна църква, но тя се оказва и основният идеен ресурс за този нов фашизъм на ХХІ в. Съвременното руско православие се превръща пред очите ни в джихадисткото изповедание на християнството. Чуйте какво заявява патриарх Кирил Гундяев (на 25.09.2022 г.) – като сравнява богохулно отначало отдаването в жертва от Бога Отца на Бога Син, той казва: „Църквата осъзнава, че ако някой, воден от чувството си за дълг, от необходимостта да изпълни клетвата, остава верен на призванието си и умира при изпълнение на своя воинския дълг, то той несъмнено извършва действие, равносилно на (Божествената – б. м.) саможертва. Той жертва себе си за другите. И затова вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които този човек е направил (курс. мой – К. Я.).“[7] А малко по-рано, обръщайки се към войниците, потеглящи към Украйна, патриархът ги призовава: „Вървете смело да изпълните военния си дълг и помнете, че ако дадете живота си за Родината, за своите приятели, както се казва в Свещеното писание, тогава ще бъдете заедно с Бога в Неговото Царство, в Неговата слава, в Неговия вечен живот (курс. мой – К. Я.).“[8] Като казвам, че днешната Руска православна църква се е превърнала в основният идеен ресурс за Путиновия фашизъм, ще припомня също, че още през 2005-2007 г. създаденият именно по инициатива на патриарх Кирил Гундяев „Световен руски народен събор“ изработва т.нар. „Руска доктрина“, в която се съдържа и… „Символ на вярата в Русия“, където е „изповядано“, че „Русия за своя народ е духовен символ от същата величина, като Бог, Църква, вяра“, че „Съгласието с вярата в Русия прави всички хора, които в определен смисъл вярват – вярващи в Русия (курс. мой – К. Я.).“[9] Съдържа се и богохулното изречение (лъжливо приписвано на руски светец), че „както не можете да разделите Светата Троица: Отец и Син, и Светия Дух – това е един Бог – така не могат да бъдат разделени Русия, Украйна и Беларус – те заедно са Святая Русь“.[10] Та ето: това израснало пред очите ни през последните десетина години джихадистко изповедание на християнството в началото стилизира света като престъпно-секуларен, след това – като войнстващо-секуларен, накрай – като войнстващо-антиправославен (доколкото отъждестви Православието с Русия, Русия с нейния диктатор, а него пък – със съхранителя на Православието) и с това направи тъкмо руското православие онова, на което е обявена глобална война и поради това мобилизирало се за защитен „джихад“. Ние – обясниха ни идеолозите му – не просто обявяваме „свещена война“ на „секуларния свят“, но сме решени да се позиционираме в тази „свещена война“ отвъд всичко онова, което този „безбожен свят“ се опита да ни наложи в последните векове на Новото време – тоест демокрацията, човешките права, суверенните държави и т.н. Ние ще се върнем „защитно“ в абсолютната („осветена“) монархия, в персийската диктатура (която и е „православната държавност“), в империята. Чуйте още веднъж Ал. Дугин: „…с един замах, просто отведнъж трябва да се премине от Модерна към Традицията… Дружини и семейства, полкове и селца. И Цар! За да бъде всичко радостно и покойно.“ Чуйте обаче и „батюшката“ с каската, проповядващ на бойното поле в Украйна.[11] Та за него от Новия Завет, от Иисус Христос не е останало нищо – само едно войнстващо старозаветничество, Иисус Навин, мистически експанзионизъм и „благословено“ изтребление на „иноверните“. И ето: аз се питам с нарастваща тревога – когато един ден този фашизъм катастрофира и неговите „фюрери“ бъдат поставени на подсъдимата скамейка на новия Нюрнбергски процес, дали на нея няма да бъде поставена и неговата идеология, която ще се окаже не маниащината на Дугин, на „изборците“ и на „патриарх Московский и всея Руси“ Кирил, а… Православието като цяло? Дали подсъдимите „политофицери“ на този нов нацизъм няма да се окажат в раса и бели була? Защото те, те са май наистина неговите „политофицери“. Дали светът няма да си каже: ето какво роди това изповедание, за което ни казваха, че е „автентичната и най-дълбока душа на Русия“; това изповедание, на което, заявяваха ни, „най-автентичният изразител е Русия“? Но значи то трябва да бъде осъдено и изкоренено така, както през ХХ в. расизмът, антисемитизмът, езическият великогерманизъм на Хитлеровия Райх. Да, аз като православен съм силно обезпокоен от пасивността на по-голяма част от православния свят извън Русия. Не, не е достатъчно (вече) да „скърбим за тази братоубийствена война“, не е достатъчно да отправяме молитви „към всеподателя Бога, да вразуми враждуващите в този кървав конфликт“. Не е достатъчно да четем на агресора укорни декларации на международни църковни форуми. Нужно е – дошло е, мисля, време – да бъде осъдено и всеправославно, църковно осъдено онова, което се говори и върши в Руската православна църква днес. Да се осъди като ерес – не само мистико-империалната идеология на „Русский мир“, но и катастрофично-милитаристичният апокалиптизъм на днешното руско православие. Да бъде осъдена незабелязано израсналата в наши дни и за първи път не догматическа, а светогледна ерес на християнския джихадизъм, проповядваща, ако се вгледаме в по-голяма дълбочина – следните съвършено чужди на вярата и спасението еретически положения: Че един народ и една държава безусловно – каквито и да са деянията им – са „Христовият народ“ и „Христовата държава“ (и този народ и тази държава е Русия). Че целият останал свят е „достояние на сатаната“ и значи всички негови действия спрямо „Христовия народ и държава“ (Русия), каквито и основания да посочват за себе си, са „сатанински атаки“ спрямо които всеки отговор е „свещено“ оправдан. Че доколкото целият свят извън Русия е „сатанински“ свят, то неговото битие – дори просто битието му – няма оправдание, ако кара „Христовия народ и държава“ да капитулират, но следва да бъде безжалостно унищожено. Че абсолютната монархия (или друга специфична форма на самодържавие) е единствено Бого-благословената форма на държавно устройство. Че доколкото силата на целия днешен свят е, собствено, сила на „усилилия се“ до краен предел сатана, то единствената държава (империя) на Спасителя (Русия) трябва вече не да се спасява от Спасителя, но… да започне да спасява Него Самия. И накрай: (И все още непроизнесено) Че главата на „правителстващия синклит“ на единствената православна държава (Русия), който още днес е произведен в „архистратиг“ на Спасителевото воинство, с това самото днес е и Спасител на Спасителя Христос. Което значи, че е и над Христос. Твърдя, че практически всички тези положения вече могат да се чуят, произнасяни пряко или непряко от жреците на очертаната светогледна ерес, израснала в недрата на нашето изповедание там, в Русия, и значи следва ултимативно да бъдат съборно осъдени от него, за да не бъде то утре, след края на престъпниците, поставено на подсъдимата скамейка заедно с престъпниците. А истински православните люде да бъдат наредени заедно с тях, защото са останали с тях в (малодушно) общение. ___________________________________ [1] https://youtu.be/egEnp4G5LiE [2] http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570337/PICT0018.JPG.640x800x0.jpg http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570343/PICT0031.JPG https://rosinform.press/wp-content/uploads/2021/05/8f1d6e07f515c5fe99d596295c3e8c100cdb12ee8cffde2dd9a472670106-696×392.jpg [3] https://vk.com/duginag?w=wall18631635_12011 [4] https://izborsk-club.ru/18825?fbclid=IwAR2j1IXhBs26VEfZK_ngtC1zfh1SkSaBCzfn3ROyYoyOT-CMOCGm-ut_Oh4 [5] https://vk.com/wall-2789767_41641 [6] https://vestikavkaza.ru/news/v-stavropole-otkryvaetsa-forum-vsemirnogo-russkogo-narodnogo-sobora.html%C2%A0 https://www.youtube.com/watch?v=Ireqt-HVSMM&t=498s&ab_channel=tvsoyuz https://t.me/russianexta_re/12464 [7] „Православният шахидизъм” и неоезическото богословие на войната на Московския патриарх Кирил – Фактор (faktor.bg) [8] Пак там. [9] Пак там. [10] Пак там. [11] https://youtu.be/79FGa7ZOT00 https://youtu.be/f95385YFuMA?t=37 http://kultura.bg/web/wp-content/Cimy_User_Extra_Fields/kalin/avatar/KYanakiev.jpg Калин Янакиев Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Източник: https://kultura.bg/web/днешната-руска-православна-ерес/

--- Заместник-министърът на отбраната Анна Маляр заяви, че до 2026 г. мобилизацията на украинските жени ще бъде само доброволна. В момента на фронта има около 5000 жени военнослужещи . ---- По последни данни руските сили водят сражения с украинската армия в покрайнините на Раздоловка на около 6 километра северозападно от #Соледар. Руската армия е все още далеч от оперативно обкръжаване на #Бахмут, каквато е вероятната цел на засилването на атаките в Соледар. Руските сили ще трябва да установят контрол над магистралата Сиверск-Бахмут и да достигнат до E40 Славянск-Бахмут. В момента Е40 е на около 13 км. от най-отдалечената точка на потвърдено руско настъпление в района на Соледар. Украинските сили в Бахмут все още ще имат на разположение сигурни наземни комуникации. ------- По последни данни, руските сили са изразходвали приблизително 81% от стратегическите си ракетни запаси и 19% от тактическите си ракетни запаси. Количеството в арсенала на Руската федерация към началото на 2023 по оценка на британското разузнаване и украинската армия, е: 92 ракети "Искандер" (11% от преди февруари 2022), 52 ракети Искандер 9M728/9M729 (44% от преди февруари 2022), 118 ракети Х-101 и Х-555/55СМ (16% от преди февруари 2022), 162 ракети Х-22/32 (44% от преди февруари), 53 ракети Х-47M2 Кинжал (84% от преди февруари 2022) и 59 ракети "Калибър" с морско изстрелване (9% от преди февруари 2022). Руското министерство на отбраната заяви, че няма опасност армията да остане без ракети "Калибър". Руските сили последно използваха тези ракети в Украйна по време на мащабната серия от удари срещу украинска инфраструктура на 16 декември 2022. Запасите от тактически ракети на руската армия са по-малко изразходвани, но ракетите на С-300 и 3M-55 Оникс са по-малко прецизни системи, което вероятно е причината руските сили да не са използват широко тези системи в ракетни удари срещу украинска критична инфраструктура. От началото на инвазията през февруари 2022, руската армия се е сдобила с 290 ракети Х-101 и Х-555/55СМ, 150 ракети "Калибър", 36 ракети "Искандер" 9М723, 20 ракети "Искандер" 9M728/9M729 и 20 ракети Х-47М2 "Кинжал". Тези данни подсказват, че Русия не е мобилизирала военната си индустрия в подкрепа на военните действия в Украйна https://t.me/drmjournal

Съединените щати одобриха първата света ваксина за медоносни пчели, пише Би Би Си. Целта на продукта е да се избегнат случаите на американски гнилец - болест, причинена от бактерия, която атакува ларвите и отслабва колониите. Ваксината съдържа неактивна версия на тази бактерия и се инжектира в пчелното млечице, с което се захранват пчелите работнички и което те дават и на пчелата майка. Част от ваксината остава в яйчниците на пчелата майка, а това дава имунитет на ларвите. Министерството на земеделието е одобрило лиценз под условие според фирмата, произвела ваксината. В изявление на директора на компанията Dalan Animal Health Анет Клейзър се казва, че тя може да бъде "пробив в защитата на медоносни пчели". Засега препаратът ще се произвежда в ограничени количества и вероятно ще може да се купи в САЩ тази година. Болестта, с която се бори ваксината, е силно заразна, а лек не е известен: заразената колония трябва да се изгори, а в околните да се използват антибиотици. Според Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) към ООН животни като пчелите, птиците и прилепите подпомагат около една трета от реколтата на света. https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/06/4435516_purvata_vaksina_za_pcheli_v_sveta_e_odobrena_v_sasht/

Пълният списък на последния пакет с военна помощ за #Украйна от #САЩ включва: - 50 бойни машини на пехотата Bradley с 500 противотанкови ракети TOW и 250 000 патрона с калибър 25 мм; - 100 бронетранспортьора М113; - 55 машини MRAP; - 138 машини "Хъмви"; - 18 155-мм самоходни гаубици и 18 камиона за транспорт на муниции; - 70 000 155-мм артилерийски снаряда; - 500 155-мм снаряда Excalibur; - 1200 155-мм снаряди от дистанционни противотанкови минни системи (RAAM); - 36 105-мм гаубици и 95 000 105-мм артилерийски снаряда; - 10 000 муниции за 120-мм минохвъргачки; - Снаряди за HIMARS установки; - противовъздушни ракети RIM-7 Sea Sparrow; - 4000 неуправляеми ракети Zuni; - около 2000 противотанкови ракети; - снайперски пушки, картечници и боеприпаси. Отвъд този официален списък, представители на украинското правителство казват, че страната продължава да получава военно оборудване, което не е публично обявено. САЩ също така са заделили средства да стимулират съюзници от #НАТО да изпратят свое оръжие. https://t.me/drmjournal/4089

От бюлетина на Капитал: Рсия ще обяви едностранно прекратяване на огъня за 36 часа, започвайки от днес в 12 ч. местно време. Това съобщава агенция "Интерфакс", позовавайки се на изявление на Кремъл. Спирането на сраженията от руска страна ще бъде прекратено в полунощ на 7 срещу 8 януари. Днес и в събота в Русия и Украйна милиони хора празнуват Бъдни вечер и Коледа по стария календар. Крещяща наивност, наказание за виновните - вълна от негативни реакции залива руското публично пространство дни след като министерството на отбраната в Москва направи необичайното потвърждение за над 63-ма убити (по-късно надхвърлиха 80) руски военни при украински удар в Донбас в навечерието на новата година. Това поставя на изпитание подхода към война, в която продължават да изпъкват слабостите на руската армия, а се чуват и гласове за търсене на отговорност и радикална промяна, с които Кремъл трябва да се справи. Дни по-късно украинската армия съобщи, че над 80 руски военни са убити и ранени при атака срещу град Токмак през нощта на 3 януари. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирило Буданов заяви, че съществува вероятност за по-нататъшни удари по обекти на територията на Русия. И още: Внимание! Руски олигарси падат от балкона! САЩ и войната в Украйна: Препотвърждение на силата Икономиката на Украйна се справя въпреки прекъсването на захранването и блокадите Какво предстои в Русия Темите в КАПИТАЛ Още война през 2023 г. Украинският президент Володимир Зеленски е амбициран да си върне всички окупирани територии (включително и анексирания Крим), преди да седне на масата за преговори. Владимир Путин от своя страна вече си дава сметка, че евентуалното поражение вероятно ще е неговият край, и то не само в политическия смисъл на думата. Затова през настоящата година предстои да станем свидетели на още по-мащабни и кървави сблъсъци на фронта, преди вероятният изход от кризата да започне да придобива очертания на хоризонта. Украйна иска от съюзниците си да изпратят танкове В свое видеообръщение Зеленски призова западните съюзници да осигурят на армията му танкове и тежки оръжия за борба с руската армия. Тази тежка техника би помогнала сериозно на украинската армия, като би дала възможност и за намаляване на времето, нужно за освобождаването на завзетите територии. Френският президент Еманюел Макрон каза в сряда, че правителството му ще изпрати леки бойни бронирани машини AMX-10 RC, за да помогне на Киев. Зеленски благодари на Макрон, но все пак каза: "Няма рационална причина Украйна все още да не е снабдена със западни танкове." 2023 г. ще бъде тестът за тактиката спрямо руския петрол От февруари насам Западът се опитва да намали приходите на Русия от износ на петрол, без това да доведе до скок на глобалните цени. И двете цели в момента, изглежда, се постигат. Русия изнася толкова петрол, колкото преди нахлуването си в Украйна, но суровият петрол Urals, основният сорт, който страната изпомпва, се търгува с 37% отстъпка спрямо глобалния еталон брент. Това означава, че Москва получава лоша сделка. В същото време брентът падна до годишно дъно около 80 долара за барел, което означава, че потребителите са изправени пред по-малка възможност от енергиен срив. Смислени анализи за ефектите от войната Защо лидерите на ЕС се страхуват от мирен процес в Украйна ЕС несъмнено ще плати огромни суми и ще дирижира следвоенния процес на присъединяване на Украйна. Но няма причина да смятаме, че това ще гарантира на ЕС влиятелна роля по време на самия мирен процес. Всъщност има основателни причини да смятаме, че ролята на ЕС като основен финансиращ възстановяването на Украйна ще раздели и отслаби съюза повече от кризата преди десетилетие. Фронтът в Украйна: Не е начало на Трета световна война, а краят на Втората Годината на Русия: война, съсипана икономика, изолация

Русия обяви едностранно примирие за 36 часа усия ще обяви едностранно прекратяване на огъня за 36 часа, започвайки от утре в 12 часа местно време. Това съобщи агенция "Интерфакс", позовавайки се на изявление на Кремъл. Спирането на сраженията от руска страна ще бъде прекратено в полунощ на 7 срещу 8 януари. Утре и в събота в Русия и Украйна милиони хора празнуват Бъдни вечер и Коледа по стария календар. Поради това Кремъл призовава Украйна също да обяви прекратяване на огъня и да позволи на хората да участват в църковни служби утре вечер и на Коледа. "Предвид призива на Негово светейшество патриарх Кирил, възлагам на министъра на отбраната на Руската федерация да въведе режим на прекратяване на огъня по цялата линия на бойно съприкосновение между страните в Украйна от 12:00 часа на 6 януари 2023 г. до 24:00 часа на 7 януари 2023 г., се казва в указанията на Путин за "Рождественско примирие в Украйна". "Въз основа на факта, че в районите на бойните действия живеят голям брой граждани, изповядващи православието, призоваваме украинската страна да обяви прекратяване на огъня и да им предостави възможност да присъстват на богослуженията на Бъдни вечер, както и на Рождество Христово", допълва текстът. Реджеп Тайип Ердоган е призовал в телефонен разговор днес Путин за едностранно спиране на огъня, съобщиха от президентството в Анкара. В руската версия за обсъжданите теми този елемент отсъстваше. По-късно Ердоган е разговарял и с Володимир Зеленски. В съобщението на украинския президент в неговия канал в "Телеграм" се казва, че са обсъждали "двустранното сътрудничество, въпроси на ядрената безопасност и в частност в Запорожката АЕЦ, където не трябва да има никакви нашественици, размяна на военнопленници с турско посредничество, развитието на зърнената сделка". От текста не става ясно дали Ердоган е призовал и Зеленски за примирие. https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/

Народ, при който секи сам си преценя какъв е зарядът на електрона, не може да бъде унищожен! Той вече се е самоубил... https://www.facebook.com/groups/forum.nauka/posts/2100865720301244/

Това може и да е за меме темата. Русия твърди, че са унищожили 27 от доставени 20 HIMARS Те твърдят, че там се бият и с натовска армия, но както и да е

Пол Орфалеа е основателят на Kinkos, продадена на Fedex за 2,6 милиарда долара през 2004 г. В това интервю ще научите: 1) как превърна инвестиция от 5000 долара в компания за 2,6 милиарда долара 2) какво е да живееш като милиардер 3) неговите бизнес съвети

#Беларус: Съобщение на автогарата в Борисов призовава граждани от мъжки пол от 18 до 60 години да се яват в службата за вписване или изпълнителен комитет, “за да изяснят данните си.” Подобни съобщения са забелязани и в други райони на страната.

Терористичната организация Ал-Шабааб твърди, че са убили 87 души и ранили над 130 в атаки срещу военни и граждански цели в Махас, #Сомалия. В последните часове атаки са докладвани и в други части на страната, сред които и столицата Могадишу. https://t.me/drmjournal/4048

Забелязва се увеличение на броя на саботажите в руските железници като за първите четири дни на тази година вече има шест такива случая, причинили забавяне на транспорт и логистика. През изминалата година са регистрирани около 40 такива диверсии, като броят им се увеличи след обявяването на частичната мобилизация в Руската федерация. https://t.me/drmjournal/4050 ---- Според разузнавателни данни, Руската федерация може да произвежда около 30 крилати ракети Х-101 и около 20 ракети "Калибър" на месец. Запасите от тези ракети в Русия са изключително изчерпани, поради което при последващи обстрели руската армия ще се опита да комбинира атаки с високоточни крилати ракети, зенитни ракети С-300 срещу наземни цели, ирански дронове камикадзе и съветски Х-22 ракети. Според настоящите оценки, въоръжените сили на Руската федерация разполагат с още около 160 ракети Х-22, но обхватът им е само 350 километра. Въоръжените сили на Русия вече са използвали около 660 от поръчаните 1750 иранско дронове "Шахид", като в близко бъдеще се очаква Иран да изпрати още една партида от 250-300 единици. Очакват се също доставки от Иран на балистични ракети и подобрени дронове. https://t.me/drmjournal/4049

Най-голямата все още напълно активна партизанска група в #Колумбия отрече да се е съгласила на шестмесечно прекратяване на огъня, обявено в събота от президента Густаво Петро. Петро, който постави като приоритет постигането на пълен мир, твърдеше, че е постигнал примирие с петте големи бунтовнически групировки в Колумбия. Но Армията за национално освобождение (ELN) контрира, че не е била консултирана - и „следователно не съществува такова споразумение“. ELN има контакти с правителството в съседна #Венецуела, заради което Петро посети страната, за да опита да договори спиране на подкрепата и договаряне на мирно споразумение. Колумбия е един от районите, които смятаме, че ще бъдат свидетел на продължаваща дестабилизация през тази година. https://t.me/drmjournal/4051

Хунтата в #Мианмар отбелязва независимостта, извоювана от Британската империя. В същото време, на фона на празненствата и военните паради, продължава насилието и напрежението в страната, причинени от завземането на властта от армията с преврат преди близо две години. Русия е от малкото държави, показали приятелски връзки с хунтата, която показа новопридобити руски изтребители. Въоръжени опозиционни групи контролират в момента почти половината страна, а въздушните удари на правителствената армия причиняват огромни цивилни жертви. Конфликтът отеква далеч отвъд границите на Мианмар и той е един от конфликтите, които смятаме, че ще бъдат активни през 2023. Престъпни групи от Югоизточна Азия намират безопасност във вътрешността на страната, управлявана от военните, и стотици хиляди хора са били принудени да напуснат домовете си. Очакват се общи избори, насрочени за август, но те вероятно ще бъдат контролирани напълно от хунтата. https://t.me/drmjournal/4052

Да, преди използвах търсачката на Google като вътрешна търсачка, но плъгина остаря и сега пак се върнахме към търсачката на самия форум. Ще гледам да го оправя. Също е вариант да ползваш съвета на scaner:

Това как го измисли като проблем на форума?

Интересно е че при теб и забелязах при други подобни тестове се обединяват Гърци и Балкани. При моите резултати те са отделни, ако ги съберем и аз така 95% балканец излизам Само това Фински много ме забавлява и вкарва нотка мистицизъм

И по този повод:

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/01/03/4434393_gniav_i_trevoga_v_rusiia_chiia_e_vinata_za_udara_s Гняв и тревога в Москва: чия е вината за удара с десетки убити военни в Донбас Крещяща наивност, наказание за виновните - вълна от негативни реакции залива руското публично пространство ден след като министерството на отбраната в Москва направи необичайното потвърждение за над 63-ма убити руски военни при украински удар в Донбас. Може да е имало и по-мащабни нападения: чеченският лидер Рамзан Кадиров на практика потвърди смъртта на десетки бойци в Южна Украйна миналата година. Частната армия "Вагнер" търпи тежки поражения в Бахмут (също в Донбас) според американското разузнаване. Никоя атака обаче не бе последвана от признание на Русия за толкова голяма загуба сред "официални" военни части. Те поставят на изпитание подхода към война, в която продължават да изпъкват слабостите на руската армия, а се чуват и гласове за търсене на отговорност и радикална промяна, с които Кремъл трябва да се справи. Малкото факти Какво е известно дотук? В техникум в Макиивка (на руски Макеевка), град близнак до Донецк (административен център на едноименната област), са се помещавали руски сили. Най-близката контролирана от Украйна територия се намира на под 20 км от града. Ударът е нанесен точно в 0:01 ч. в новогодишната нощ според проруските власти в Донецка област. В използвания от руската армия обект били настанени мобилизирани след началото на кампанията през септември 2022 г. руснаци. По непотвърдени данни там са били разположени стотици военни. Колко точно не е известно, но това бе част от съобщението, с което руското министерство на отбраната потвърди удара. Говореше се за мобилизирани, но информацията по-късно бе изтрита от съобщението. Влиятелни провоенни канали в "Телеграм" - от "Рыбарь" до този на бившия "министър на отбраната" на "Донецката народна република" Игор Гиркин (известен като Стрелков) - говорят, че всички жертви са мобилизирани. В закъснялото (макар и дошло едва часове след голямата вълна от съобщения за удара) потвърждение на министерството се говори за 63-ма убити военни. Украйна настоява, че те са около 400, а 300 са ранени. Някои от провоенните канали говореха за стотина жертви, други - за доста под 100, но за общо стотици убити и ранени (или "необратими загуби" - комбинацията от загинали и тежко пострадали). Сред тях е и Гиркин. "Военните кореспонденти" и каналите в "Телеграм" бяха сред първите източници на информация за ставащото. Украинските въоръжени сили междувременно обявиха, че в Макиивка е унищожено руско военно оборудване - най-малко 10 единици техника. Русия не е потвърждавала това. Москва обяви, че са използвани реактивни системи за залпов огън HIMARS; с такива бяха нанесени и много от успешните удари на Украйна в Херсонска област, когато Русия още контролираше административния център на региона, през лятото и есента. Потвърждението е необичайно, защото Москва не се отчита за убити военни при отделни атаки, нито дори за общ брой от началото на конфликта (последното е правила само през март и септември). Новината отприщи гняв сред известните публични коментатори и желание виновните да бъдат намерени. Макиивка преди удара Кой е "виновен" В тази ситуация социалните мрежи и влиятелни руснаци все по-открито коментират пропуските на руската армия. В конкретния случай Москва (или говорещи от нейно име гласове в публичното пространство) и проруската власт в Донецк си прехвърлят топката. Както тревожно отбеляза един от известните блогъри, Анастасия Кашеварова: "За тази ненужна смърт никой не поема отговорност." Представители на ДНР смятат, че руски военни причинили ситуацията, като включили личните си мобилни телефони. Украйна многократно е използвала сигнала от телекомуникации за нанасяне на подобни удари - в Херсон или Донбас. Базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) коментира твърденията на властите в ДНР за телефоните с извода, че руското министерство на отбраната вероятно опитва да отклони вината за собственото си ниско ниво на оперативна сигурност. Възможно е министерството да е разчитало представители на ДНР да говорят за тези нарушения, за да изглежда именно "народната република" виновна (предвид логистичната роля на нейни представители например в решението дали да се използва тъкмо тази сграда), продължава ISW. В канали в "Телеграм" като Grey Zone се чуваха и критики към командирите, подслонили толкова голям брой военни (според тази информация - 500 души) в пожароопасна сграда. Друг много популярен канал с над 708 хил. последователи, "АРХАНГЕЛ СПЕЦНАЗА Z", написа: "Що се отнася до Макеевка, това е ужасно, на когото и защо му е хрумнало да разполага личен състав в голям брой в една сграда, та и глупаците знаят, че дори при удар с артилерия би имало много ранени и загинали?" © Reuters В някои руски градове като Самара, откъдето са част от загиналите, имаше шествия в тяхна памет С тази позиция се солидаризира и познатият и на Запад канал "Рыбарь" със своите 1.1 млн. абонати. "Престъпна наивност", коментира също "Рыбарь", според който "необратимите загуби" са 110 души. Какво ще напишат канали като "Рыбарь" и War Gonzo е все по-важно в Русия: президентът Владимир Путин назначи създателите им в съвет, който се занимава с проблемите на мобилизираните - стъпка към формализиране на нарастващото им влияние, докато съобщават новини от фронта с по-голяма точност от военните. В "Рыбарь" се коментираха и твърденията в някои канали, че е виновен командващият тези сили Роман Еникеев. Това било вярно само частично: Еникеев изпълнявал заповеди сляпо, без да подготви хората си. Каналът насочи във вече цитираната публикация командването на проруските сили в ДНР, което пренебрегвало "здравия разум и разузнавателната информация". На съвестта на Първи армейски корпус на Народната милиция на ДНР впрочем тежал поне още един случай (атака на украинските сили от август), а военната прокуратура се бавела. Гиркин от своя страна твърди, че една от причините взривът да е толкова силен е складирането на муниции и военно оборудване в същата сграда. Настаняването на персонал и съхраняването на боеприпаси в една и съща сграда бе поставено под въпрос и от други популярни блогъри. Генералите ни по принцип не се учат. Игор Гиркин (Стрелков), бивш разузнавач и "министър на отбраната" на "ДНР" И още гневни реакции "Предателство или престъпна небрежност", попита лидерът на партия "Справедлива Русия" Сергей Миронов. По думите му (отправени в "Телеграм") обаче отговорът трябва да дойде чрез разследване, а намерените за отговорни да се изправят пред закона. "Очевидно нито разузнаването, нито контраразузнаването или противовъздушната отбрана са проработили." Сенаторът Григорий Карасин, бивш руски заместник-външен министър, поиска отмъщение, но и "точен вътрешен анализ" на станалото. Десет месеца след началото на войната е опасно и престъпно противникът да се смята за глупак, който не може да види нищо. Андрей Медведев, журналист Такива коментари се появиха и в свързвани с най-известната руска частна военна компания "Вагнер" канали. Мнение по темата впрочем изрази и създателят на "Вагнер" Евгений Пригожин. Според канала му, "Кепка Пригожина", помолен да коментира причините за случилото се и начините, по които "Вагнер" се пази от подобни атаки, той заявява пред журналисти: Въпросите са много правилни. Но, за съжаление, не мога да ви дам публичен отговор на нито един от тях, тъй като публичният ми отговор ще стане повод за нанасяне на следващия удар. Евгений Пригожин, създател на ЧВК "Вагнер" Имаше и откровено груби реакции - като на блогъра, известен с името Владлен Татарски: "Трагедиите с десетки загинали не учат тези дебили с дипломи от военни училища и академии." © Reuters Защо има такъв отзвук Въпросът как се е стигнало до атаката се оказа един от най-болезнените сред серия удари, нанесени по репутацията на руската армия от редица неуспехи в Украйна. Първо бе изненадващата украинска контраофанзива в Харковска област през септември, последва възвръщането на град Лиман в Донецка област няколко седмици по-късно, а през ноември бе и изтеглянето от Херсон (и десния бряг на Днепър) на юг, предшествано от бавния, но постоянен напредък на украинските сили. Както отбеляза и "Ню Йорк таймс", ударът оставя впечатлението, че руската армия повтаря фатални грешки, довели и до други подобни ситуации. Американският вестник припомня и обещанието на Путин всички военни грешки да бъдат поправени. Украйна междувременно усилва психологическия натиск. Първо, силите ѝ поеха отговорност за атаката - нещо, което Киев по принцип не прави за отделни нападения. След това бяха публикувани съобщения (отпреди часове), според които малко преди Нова година близо 500 военнослужещи са убити или ранени при атака по подразделения на руската армия край Чулаковка в Херсонска област. Ако руската страна не потвърди подобни данни обаче, ударът в Макиивка е най-тежката загуба на руски сили при отделна атака, за която потвърждава руската армия. Дори да е имало други случаи в някои от най-известните епизоди на войната досега, те не са били официално потвърждавани. Според руската служба на Би Би Си и "Медиазона", които следят данните руските загуби във войната, дори само по публично достъпни източници: в атаката срещу летище "Хостомел" в първите дни на войната са убити най-малко 27 войници и офицери от Въздушно-десантните войски; загиналите през април, при потапянето на крайцера "Москва", флагмана на Черноморския флот, са най-малко 22-ма (Русия първоначално потвърди само смъртта на един човек, а за изчезнали обяви 27); източници на "Медуза" говорят за 37 загинали; най-малко 21 са загиналите при битката за село Мошчун край Буча, Киевска област, в началото на март; най-малко 18 са убити на 19 юли при обстрел на база на спецотряд на "Росгвардия" ("Меркурий") в Харковска област според украински медии, подобен брой следва и от свидетелствата на роднините на загиналите. Би Би Си обобщава, че предвид оскъдната информация от фронта е трудно да се каже дали това е най-сериозният удар по руски сили, но признанието, направено от руската армия, е безпрецедентно. Руските сили "обикновено не предоставят такава информация след голяма загуба, а това предполага, че искат да овладеят разказа за това събитие", казва за "Ню Йорк таймс" Дара Масико, изследовател в Rand Corporation. "Подобни дълбоки военни провали ще продължат да усложняват усилията на Путин да усмири руската провоенна общност и да запази доминиращия разказ в (руското) информационно пространство", пише ISW. https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/01/03/4434393_gniav_i_trevoga_v_rusiia_chiia_e_vinata_za_udara_s

Лятото си направихме със съпругата тест за произход. Поръчахме тест от Холандия, които беше много яко измислен, всичко по пощата с много як сет и описание кое как да направиш и после да изпратиш. Та, резултата е много интересен: Излизам повече грък от колкото балканец, а това финското някаква идея нямам как се е появило На дядо ми семейството бяга от днешна Гърция по време на балканските войни и реално той е роден там, а израснал в днешна България. От там предполагам идва това гръцкото

Слях двете теми, няма нужда от 100 теми, обсъждащи едно и също.