Р. Теодосиев

Това е бъдещето, което ще наблюдаваме все повече. България може да се възползва и да отвори доста възможности за всички, които търсят интересни дестинации за работа. Уникалното тук е че дигиталните номади наистина не спират да пътуват и да търсят нови и нови дестинации, които да са хем лесни за достъп, но и да предлагат всички нормални условия за живот. До колкото знам в България Банско и Пловдив привличат доста подобни хора. София също има доста Coworking пространства. Това са отворени офиси, където може да си наемеш само едно бюро и да работиш около хора като теб. Също така вече всички сайтове за търсене за работа имат категория, в която се публикуват обяви, които са само за дистанционна работа.

Содержание 01:49 Как переживает кризис частный бизнес? 05:50 Кто выиграл от экономического кризиса? 08:06 Регионы, в которых взлетел рост промышленного производства 11:59 Почему перестали падать доходы населения? 16:03 На что тратят выплаты? 20:50 «Массовый эскапизм потребительской жизни» 22:40 Произошел ли переход экономики на военные рельсы? 25:53 Заканчиваются ли деньги у государства? 29:16 Будут ли сокращаться расходы на оборону? 31:32 Экономические последствия мобилизации 34:49 Возможен ли крупномасштабный кризис? 37:30 Имел ли мятеж Пригожина экономические последствия? 41:28 Что такое «оброк на СВО»? 45:28 Правда ли, что западный бизнес не окончательно ушел из России? 50:00 Имеет ли смысл откладывать деньги на черный день или сейчас уже черный день?

Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак заяви (https://www.rp.pl/wojsko/art38930321-mariusz-blaszczak-na-granicy-z-bialorusia-bedzie-ok-10-tys-zolnierzy), че 10 000 полски войници ще бъдат разположени на границата с Беларус в подкрепа на граничната охрана. 4000 от тях пряко ще помагат в патрулирането на границата, а 6000 са в резерв. https://t.me/drmjournal/5810

Да воюваш с ръка зад гърба: проваля ли се контраофанзивата на Украйна https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/08/10/4516596_da_vojuvash_s_ruka_zad_gurba_provali_li_se/?ref=home_layer2 © Reuters Украинският президент Володимир Зеленски на фронта край Бахмут, 29 юли 2023 г. Пролетната" контраофанзива на Украйна стана лятна. Скоро ще продължи като есенна. Русия не спира да я нарича "провал". Тази дума плъзна из публикации на медии и западни наблюдатели. Ако човек гледа картата, ще заключи, че се използва правилно. Украинските "победи" може да не убеждават за украинци и европейци, които очакват бързи промени, а чуват за отвоювани малки села. Минирането на обширни площи звучи на съюзниците на Украйна като убедителен аргумент, на Русия - като оправдание. Останалите проблеми пред Киев, забавили усилието му да освободи територията си, обаче съдържат ценни уроци за бъдещето и напомнят, че нищо не е изгубено Какво и защо се обърка с украинската контраофанзива и обратимо ли е? Отговорите на тези въпроси очертават трудността на предизвикателството пред Украйна, докато Западът наблюдава с тревога. Какво цели Украйна За първите два месеца от началото на контраофанзивата, което днес се смята, че е на 4 юни, Украйна отвоюва едва 241 кв. км територия на юг и югоизток и това са официалните данни от заместник-министъра на отбраната Ханна Маляр. Русия продължава да е окупирала около една пета от територията на страната. След началото се оформиха три основни направления: Към Мелитопол - смята се за основното направление на силите на Украйна, чиято цел е да прекъснат сухопътния коридор на руската армия между северното азовско крайбрежие и Кримския полуостров, връзката между окупираните територии в Запорожка и Херсонска област и основни снабдителни линии на силите на Москва. Южно от Велика Новосилка - другото направление в югоизточната част на Донецка област, по пътя към Бердянск. Там напредък от едва 8 км бе приветстван в края на юни като малка утеха за застоя. Бахмут - там украинските сили, месеци след като градът бе завзет от Русия, успяват да притискат руските с опитни дивизии, без западно оборудване. Целта на тази атака е отклоняване на ресурсите на Русия от други точки на фронта. Особено на юг пробивът се оказа изпитание. В първите седмици Русия постоянно съобщаваше за отблъснати атаки, в социалните мрежи се появяваха унищожени или повредени западни танкове (действително част от тях бяха фалшиви или подвеждащи). Тогава Украйна не бе разположила основните си сили и наблюдатели - а и украинската армия - призоваваха за търпение. И в хода на лятото, към края на юли вероятно бяха изпратени повечето от 12 подготвени за контраофанзивата бригади с обща численост 36 хил. души, обаче напредъкът бе километър по километър. © Twitter @DefenceHQ Войната според британското военно разузнаване към 9 август Постигането на украинските цели с това темпо изглежда далеч. Очаква се контраофанзивата да продължи и през есента, до последния възможен момент през октомври или ноември, когато разпутицата ще превърне маршрутите на механизираните бригади в реки от кал. Две неща създаваха твърде високи очаквания. Първото - светкавичното възвръщане на обширни части от Харковска област през септември миналата година и дори отвоюването на Лиман в Луганска, току-що обявен за "анексиран" от Русия град, на 1 октомври. Последва и по-трудното отвоюване на Херсон през ноември. То, заедно с липсата на резултати (с изключение на Бахмут) на руското настъпление по пет направления през зимата, окуражи всички наблюдатели, включително на запад, че изненадите на фронта може да продължат. Второто бе натискът от запад. Европейски сили и Съединените щати искаха да ускорят украинските действия и Киев да може да отвоюва територии, за да седне с коз на масата за преговори, както писа преди месеци "Вашингтон пост". Многократно Киев опита, през различни сравнения, да предупреди, че подобен подход може да е безполезен. Дори ако човек се абстрахира от тези очаквания, картината не изглежда в полза на Киев, ако се съди по думите на експерта Майкъл Кофман от Carnegie Endowment в подкаста на War on the Rocks, посетил наскоро фронта в Украйна. "Още не се е провалила, но ако се каже, че изостава от графика, е много слабо казано. Не е особено успешна." Очакваният отговор: мините Отбранителните линии на Русия се оказаха основна пречка. Недостигът на боеприпаси и тежка техника от лятото - по признание и на президента Володимир Зеленски - забави контраофанзивата. "Започнахме късно, каза той наскоро. А Русия имаше време да минира земите ни и да изгради няколко отбранителни линии." Зеленски не споменава другата причина: Русия извлече поуки от бързото овладяване на Харковска област и Херсон от Украйна. "Линията Суровикин" (тогавашнияят командващ операциите в Украйна бе Сергей Суровикин) бе изградена по протежение на фронта: окопи, бункери, "драконови зъби" (възпиращи съоръжения за танкове и бронирани машини). И всички те са "подплатени" с мини, нанасящи, според достъпната информация, тежки загуби на Украйна откъм военни и техника. Около Токмак, по мелитополското направление, има отделен троен кордон от отбранителни линии; за Токмак се говори от месеци като възможна цел на офанзивата. И след смяната на Суровикин през януари Русия, в хода на атаките си на няколко места по фронта, докато държеше инициативата, имаше време и комфорт, за да гради тези отбранителни линии. Действително отлагането на украинските операции помогна за всичко това. Би Би Си разказва, че Русия поставя по две противотанкови мини една върху друга, тъй като техниката на Украйна не може да се справи с две. Около Бахмут в средата на юли "Украйна има проблем с пробива", отбеляза преди дни Бари Розън в сп. "Форин полиси". Ако не премине през километричните тройни отбранителни линии, губи шанса след пропукването им да поеме бързо към Азовско море и да укрепи позиции там. Алтернативата е дълга война на изтощение срещу държава с по-голямо население и много повече ресурси. Другият отговор: танковете не са всичко Окопите не изчерпват проблемите. Украйна събираше западна техника месеци наред. Лятото смени пролетта, докато желаната техника пътуваше към фронта. Още в първите седмици, редом със съобщения за унищожени или повредени западни танкове и бронирани машини при сблъсък с минните полета, имаше и други - за фатално забавени атаки, неуспешни настъпления, върнати от фронта подразделения заради провалена операция. Корените на процеса са в есенната контраофанзива и последвалата битка за Бахмут. Украйна изпрати някои от опитните подразделения около града в Донецка област, след като прехвърлянето на руски сили от Херсонска област на североизток затегна примката около него. За Киев градът бе важен най-малкото символично. Според повечето наблюдатели армията загуби сериозни ресурси (военни и техника) дори само в усилията да не бъде тотално обкръжена. Междувременно започна подготовката на контраофанзивата с други, свежи сили. Съвсем буквално; част от обучените в новите бригади бяха новомобилизирани. Западните оръжия бяха дадени на тези бригади, с по-малко опит, обучени за целта едва за няколко месеца, със западен подход влизат, с по-гъвкавата командна линия (за разлика от силно йерархизираната руска структура за вземане на решения), по-пестелив подход към артилерията, нови офанзивни тактики. Едва за 4-6 седмици тези сили трябваше да получат и западно обучение в общовойскови бой (да интегрират удари на два или повече вида оръжия едновременно или последователно). "Неподходяща" тактика Друго често срещано експертно мнение: НАТО и особено САЩ се надяваха новите сили бързо да преминат към западното водене на война и да осъществят бърз пробив през фронта. Задачата се оказа трудна - да приложиш току-що наученото, с току-що "овладяна" техника, в началото на операцията срещу добре подготвената Русия. Според европейски и американски източници на "Ню Йорк таймс" за месец са унищожени 20% от оръжията, изпратени на фронта от Украйна, и това действително включва западни танкове и бронирани машини. Известно е, че части от Девета бригада и други бяха изтеглени от фронта и сменени заради неуспех в поставените задачи. Роб Лий, експерт по руската армия Foreign Policy Research Institute и бивш морски пехотинец Следващият проблем: липсата на въздушно превъзходство. Украйна не разполага с такова, нито би имала време да го придобие, дори процесът на предоставяне на самолети F-16 и други да бе в ход (а дори обученията на пилоти предстоят). Киев се сражава "поне с едната ръка вързана зад гърба", казва за "Нюзуик" генералът от резерва Хамиш Бретън Гордън, командвал силите на Великобритания и НАТО за биологична, химическа и ядрена отбрана. Освен това този "стил на НАТО" е изпробван само там, където Алиансът има въздушно превъзходство, но не и без него по суша, като в Украйна. Това напомня за предупреждението на Федерико Борсари от Центъра за анализ на европейски политики още в началото на контраофанзивата: това, което прави Украйна, навярно би затруднило и Запада. И да имаше самолети, Украйна не би имала време да ги интегрира в армията си. Майкъл Кофман отбелязва, че ако общовойсковият бой се оказва труден и сега само на ниво интеграция на сухопътните сили, вкарването на авиационния елемент усложнява уравнението по начин, за който отбраняващата се страна показа, че не е готова. Украйна се учи бързо Има и други проблеми: равният терен на юг, който оставя без прикритие украинските сили Русия разчиташе месеци наред на чуждо на Украйна предимство: след мобилизацията на 300 хил. души есента и скритата мобилизация на бойци в "народните републики" в Донбас тя разполагаше, основно чрез частната военна компания "Вагнер", с хиляди затворници, част от които пожертва Русия опитва да деморализира украинците с разказа за "врага отвътре" в Украйна, противопоставяне на Киев и регионите, говорене за корупцията, допринесло за "частичен срив" на украинската мобилизация, за който откровено пише съветникът на украинския министър на отбраната Олексий Копитко. Украйна опитва да се нагоди към реалността. По признанието на секретаря по съвета за национална сигурност Олексий Данилов Киев смени стратегията още в първите седмици; наблюдаващи бойното поле, потвърдиха, че действително най-малко е сменена тактиката. Втурването в минните полета отстъпи на изтощаване на противника с артилерия и далекобойни ракети. Същинското разгръщане на силите в Южна Украйна започна едва в края на юли, взвод по взвод. Втора вълна сили от обучените от Запада бригади започна множество локализирани атаки, за да пробие руските отбранителни линии. Работят на взводове вместо на роти. Около Бахмут в средата на юли Може ли това да помогне срещу руските отбранителни линии? Дори да не може, досегашният подход не помогна. Обратно, силите на Киев правят нещо познато: да изтощават противника, който според някои западни представители се разпилява в различни посоки, среща трудности със снабдяването, логистиката, оръжията. Особено в САЩ това носи разочарование, както казват за Ен Би Си високопоставени американски представители, раздразнени от дългото задържане на добре подготвени и обучени сили. Отговорът на украинците: битката е на Давид срещу Голиат; трябва да се действа предпазливо. Не достига дори разминираща техника. "Решението на Украйна да смени тактиката е ясен сигнал, че надеждите на НАТО за мащабен напредък на украински формации, въоръжени с нов оръжия, новообучени и с инжекция на артилерийски снаряди, не се оправдаха, не и засега", пише "Ню Йорк таймс". Майкъл Кофман обаче смята, че украинците сами трябва да решат как да подходят към контраофанзивата - най-малкото "новият" подход се е показал като контрапродуктивен. Срещу времето и очакванията Насред тази битка Украйна води още две, а може да спечели едната: с времето и разказа. Касетъчните боеприпаси, според експерти, удължават живота на контраофанзивата, но само до "влажния" сезон. Как обаче ще представи Украйна действията си така, че да спре да насажда усещането, че няма да спечели? Юрий Сак, съветник на минстъра на отбраната на Украйна, пред Ен Би Си Нереалистичните очаквания помагат на Русия: те, в комбинация с риска от западна умора (особено преди американските президентски избори), подхранват ширещите се онлайн твърдения за заговор за свалянето на Зеленски, защото Киев искал война, а Вашингтон - мир и не можел да го укроти. След уроците: не всичко е загубено На Запада ще се наложи да приеме: тази контраофанзива ще продължи дълго. Както отбелязва журналистът Джулиън Борджър в "Гардиън", "първата жертва на украинската контраофанзива бе пожелателното мислене". Следващият урок: западното оборудване само по себе си не решава нито един проблем, макар да намалява загубите на войници, много по-трудно приемливи за Украйна. Не всичко е загубено. Ако украинците успеят да достигнат Азовско море, ще нарушат комуникационните линии и ще затруднят руснаците. Мненията са разнопосочни за това дали Русия разполага с нужните стратегически резерви (а изчерпването им е задължително, ако някой иска да победи във война на изтощение). Случаят с командващия една от сражаващите се в Запорожка област руски армии Иван Попов, напуснал шумно, повдига въпроса за скрити пукнатини в бойния дух. Остава да се види как ще му се отразят и елементите на "другата контраофанзива" - с въздушни дронове по международно признатата руска територия и Крим и с безекипажни катери - в Черно море. Киев освен това може да разчита след срещата на НАТО във Вилнюс, че доставките ще продължат известно време. Въпросът е колко време е нужно, преди на запад да размислят. https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/08/10/4516596_da_vojuvash_s_ruka_zad_gurba_provali_li_se/?ref=home_layer2

В интервю за Euronews Bulgaria, министърът на отбраната Тодор Тагарев сподели, че новобранци в армията са обект на проруска пропаганда, а желаещите да се включат в българската армия са намалели заради кампанията, твърдяща неправилно, че България ще изпраща войници в Украйна. Министърът коментира и визитата на ръководителя на украинското военно разузнаване в България, както и струпването на руски кораби в Черно море. Чуйте целия разговор:

Все от някъде трябва да тръгнат. И това е добре, че го има

Аз много харесвам подобни неща. Основно гледам американски, че то други не намирам. Спомям си, че имаше по БНТ такова предване веднъж в седмицата. На един дъх изгледах 5 епизода, много са добри! Препоръчавам, малко да видим и добрата страна на нашите полицаи. Направи ми впечатление, че от 5 епизода имаше 2 пожара с пожарни коли и пожарникари.

От местопрестъплението! В "Патрулът" разказваме истории oт делника на Столичната дирекция на вътрешните работи. Показваме хората, които се отзовават на всеки сигнал за закононарушение: при разплитане на тежки криминални инциденти, на нощно дежурство, при охрана на митинги и мачове, по време на тренировки по стрелба и обучение на служебни кучета. Вижте работата на полицията! "Патрулът" има вече излезли 7 епизода: https://www.youtube.com/playlist?list=PLLU7VgCw7wOeHh-TOZZBJjyUCf0yk3C6w

Възходът на дигиталните номади. Революционизиране на работата и начина на живот в постпандемичния свят. Image by freepik Живеем във време, в което непрекъснато предефинира границите на работата и живота. Дигиталното номадство, някога далечна фантазия, сега се превръща в реалност, водена от глобалната пандемия. Старите дигитални номади Преди пандемията дигиталното номадство беше по-скоро изключение, отколкото широко разпространена практика. Отдалечената работа съществуваше, но беше по-скоро изключение, отколкото правило, запазено за избрани малцина или определени индустрии. Фрийлансърите, технологичните предприемачи и прогресивните компании бяха първите, които приеха този начин на живот, празнувайки свободата, предлагана от дистанционната работа. Те проправиха пътя, показвайки, че работата от различни дестинации може не само да бъде възможна, но често предпочитана. Тази промяна изкристализира, когато пандемията затвори офисите и превърна домовете ни в импровизирани работни пространства. Това предизвикателно положение разкри, че много задачи могат да бъдат извършени от всяко място, а продуктивността може да процъфтява извън конвенционалната офис среда. Тази промяна разми границите между дома и работата, което накара концепцията за обвързване с едно място да изглежда остаряла. Новите дигитални номади След появата на пандемията пейзажът на труда претърпя значителна трансформация. Проучване на Gallup от 2021 г. установи, че 45% от заетите на пълен работен ден в Съединените щати работят от вкъщи поне част от времето, увеличение от едва 17% през 2019 г. Тази тенденция не остана незабелязана в Европа, където проучване на Eurofound установи, че делът на хората, работещи от вкъщи, се е увеличил от 5% преди пандемията до почти 40% през 2020 г. Световният икономически форум отбеляза скок в дигиталното номадско население, като страни като Испания въведоха специални визи, за да привлекат тази нова вълна от отдалечени работници. Тези данни илюстрират ясно: пандемията не просто насърчи отдалечената работа; тя я катапултира в масова практика. Една от любимите дестинации на дигиталните номади е Бали, Индонезия. Със своите живописни пейзажи, приятелска местна култура и достъпни цени на живот, Бали предлага перфектната комбинация от работа и релаксация. Много дигитални номади се възползват от коуъркинг пространствата в цялата страна, осигурявайки както професионална среда, така и възможности за изграждане на мрежа. Пример за това е книгата „Дигитални номади в Бали: Ръководство за живот и работа в Бали“ (“Digital Nomads in Bali: Guide for Live and Work in Bali”), която служи като пътеводител за тези, които искат да се присъединят към тази оживена общност. Този ресурс предоставя ценна информация за това какво да очаквате, когато става въпрос за живеене и работа в Бали, включително подробности за визовия режим, настаняване и местни събития. Успехът на тази книга подчертава нарастващия интерес към Бали като рай за дигитални номади. Друго горещо място е Чианг Май в Тайланд. Известен със своя оживен нощен живот, вкусна улична храна и бурен творчески сценарий, Чианг Май привлича дигитални номади от цял свят. Градът също така разполага с множество споделени работни пространства и достъпни жилищни опции, което го прави идеален избор както за самостоятелно заети лица, така и за малки екипи. Ако търсите европейско изживяване, Лисабон, Португалия, е мястото, където трябва да бъдете. Градът предлага богата история, топъл климат и оживен арт сценарий. Португалия въведе дистанционна работна виза, специално създадена за дигитални номади, което улеснява престоя им и насърчава икономиката. Тези дестинации са само върха на айсберга, когато става дума за места, където дигиталните номади работят. Други популярни избори включват Токио, Барселона, Буенос Айрес и много градове в Южна и Югоизточна Азия. Работата като дигитален номад предлага свобода и гъвкавост, но също така идва с предизвикателства. Намирането на надеждни интернет връзки, достъпни места за настаняване и основни услуги като здравеопазване и транспорт може да бъде трудно, особено в по-отдалечени райони. Въпреки тези пречки, предимствата на отдалечената работа и възможността да изследвате света, докато печелите, правят дигиталното номадство привлекателен избор за мнозина. Местно въздействие Появата на дигиталните номадски села носи нови икономически възможности за местните общности. Тъй като все повече хора избират този начин на живот, търсенето на жилища, хранителни стоки и други основни услуги се увеличава. Според проучване на MBO Partners през 2019 г. дигиталните номади са похарчили средно $3000 на месец, като 70% от тази сума отива директно към местната икономика под формата на разходи за стоки и услуги. Експертите прогнозират, че с нарастването на броя на дигиталните номади това икономическо въздействие ще продължи да расте. Въпреки това има и опасения относно потенциалните отрицателни последици от този растеж. Тъй като повече номади пристигат, цените на имотите се покачват, което затруднява жителите да си позволят жилище в собствените си градове. За да смекчат това, някои места въвеждат програми за споделяне на приходи или предоставят стипендии за местно развитие, за да гарантират, че ползите от дигиталното номадство се споделят справедливо между номадите и местните жители. Устойчивост От слънчеви панели, захранващи споделени работни пространства в Бали, до системи за събиране на дъждовна вода в Коста Рика, тези общности са поели отговорност да сведат до минимум своя екологичен отпечатък. Нулеви отпадъци, инициативи за местно земеделие и практики за компостиране са станали обичайни, демонстрирайки, че модерен начин на живот може да съществува в хармония с околната среда. Тези усилия служат не само за защита на планетата, но и за вдъхновяване на гостите да възприемат по-устойчиви навици в ежедневието си. Представете си сутринна йога сесия с изглед към оризови тераси в Бали, група номади, почистващи местен плаж, или вечеря в уютна къща за гости в Португалия. Всяка снимка разказва история, подчертавайки духа на тези места: съчетанието на работа с културна ангажираност и устойчив начин на живот. Тези изображения не са просто моменти във времето; те са свидетелства за променящия се свят на работата и начина на живот. Визови и правни предизвикателства Докато дигиталното номадство става все по-популярно, справянето с правните бариери остава значително препятствие. Много страни все още нямат специфични визови категории за дигитални номади, което води до сива зона по отношение на пребиваването и работните разрешителни. Португалия се откроява като пионер в тази област, като предлага дистанционна работна виза, която позволява на чужденци да живеят и работят в страната за период до една година. Въпреки това подобни инициативи са рядкост и са необходими допълнителни усилия за стандартизиране на такива политики в световен мащаб. Освен това осигуряването на надеждни интернет връзки, достъпни места за настаняване и основни услуги като здравеопазване и транспорт е постоянно предизвикателство, особено в отдалечените райони, привличащи дигитални номади. Въпреки тези трудности, иновациите и инвестициите в инфраструктура продължават, тъй като все повече общности разпознават потенциала на този развиващ се пазар.

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 530 от руската инвазия. Днес отново ще направим един по-кратък от обикновено преглед на най-интересното случило се през последните 24 часа от войната в Украйна. В продължение на вчерашната тема за доставката на оръжия от западните партньори може да добавим, че днес американски източници съобщиха, че най-накрая са подготвени и одобрени за изпращане първите от обещаните танкове M1 Ейбръмс. Става въпрос за 31 машини, които ще бъдат доставени в Украйна в началото на септември, а екипажите за тях вече са преминали нужното обучение. Също днес британското министерство на отбраната разпространи видео, демонстриращо цялостната подготовка, която украински военни преминават на територията на Великобритания и в частност тази за работата с танковете Челинджър 2. Руската армия нанесе нов удар с ракети "Искандер" по украински град - този път жертва стана Покровск в Донецка област. Той се намира на около 40 км от фронта и там няма военни обекти. Атакувани са жилищни блокове на 5 и 9 етажа, хотел, ресторанти и магазини. Едната ракета попадна в многоетажен жилищен блок, като към момента е известно за 7 убити и 81 ранени, сред които две деца, съобщи шефът на общинския съвет в града Сергей Добряк. Министърът на вътрешните работи на Украйна Игор Клименко уточни, че ударите да били два - в 19:15 и в 19:52. В резултат на първия са загинали четирима граждани. Явно става въпрос за целенасочена тактика с удари на вълни, при която руснаците са изчакали украинците да започнат с разчистването и спасителните дейности, след което са нанесли втория удар, когато спасителите вече са били на мястото. При него е убит зам.началникът на Главното управление на спасителните служби в Донецка област Андрей Омелченко, а общо са ранени 29 полицаи и 7 спасители. В Турция вчера се случи събитие, което мнозина свързаха пряко с войната в Украйна и по-специално с темата за зърнената сделка. 10 души пострадаха вчера следобед при мощна експлозия на терминал за зърно в пристанището на турския град Дериндже. Взривът е станал в 14.40 часа, а в района са изпратени линейки, пожарникари, полиция. Според кмета на града Зеки Айгюн причината изглежда е, че при товаренето на кораб се е образувал т.нар. зърнен прах - много фини частици, образуващи пелена във въздуха, която при невнимание е силно възпламенима. Според много анализатори обаче експлозията говори по-скоро за целенасочен саботаж срещу търговията със зърно. Това заяви например председателят на Турския съвет по зърното Ахмет Гюлдал. Лесно е да се досетим кой би имал най-голям интерес от подобен акт. В този дух беше и изказването на Андрий Юсов, представител на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, който заяви, че по време на разследването на взрива в турското пристанище е необходимо да се проучи евентуалното участие на Русия.

Днес започва изпълнението на съвместните българо-американски учения "Тракийско лято 2023" на територията на базите „Безмер“ и „Чешнегирово“, като те ще продължат до 20 август. Ще участват военнослужещи и техника от българските Военновъздушни сили, Съвместното командване на специалните операции и формирования от ВВС на САЩ в Европа с три транспортни самолета С-130 „Херкулес“. Целите на обучението са усъвършенстване на процедурите във ВВС за всестранно логистично осигуряване и подкрепа като страна домакин, постигане на оперативна съвместимост и повишаване на теоретичната и тактико-специалната подготовка на зенитно-ракетните подразделения. Учението включва пускове на товари с парашут, дневни и нощни парашутни скокове и обучение по евакуация на пострадали. https://t.me/drmjournal/5794

Разбираш ли как всичките ви доводи се формират около една вяра, че нещо там някъде се случва. В твоята представа е мъгла, в на други е чипове и пръскане от самолети, на трети са хора-гущери. Истината обаче е много проста - ние по-добре ли живеем? По-добре живеем. И ще продължим да живеем по-добре, защото масово хората не вярват в конспирации, а искат да живеят по-добре. Ето тук може да чуеш, ако не ти се чете Истанбулката конвенция, в която се защитават хората от други хора, който искат да рушат и да наказват - без съд. Важно е да уточним, че става въпрос отново за нашият български интерес. От началото на годината български мъже са убили над 20 български млади жени. Това, трябва да спре!

Правителството на САЩ официално одобри (https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-08-07-23/h_8dcd18396eab104ce1b3c20942ff7c7c) предаването на партида танкове "Ейбрамс" на украинските въоръжени сили. Заедно с танковете ще бъдат прехвърлени и боеприпаси, резервни части, оборудване за ремонт и гориво. Танковете, на които украинските военни са били обучавани в Германия, са предназначени за обучение. Украинските въоръжени сили ще получат отделна партида от САЩ за бойни цели. -------- В Германия се засили дебатът относно целесъобразността на доставката на крилати ракети "Таурус" за Украйна. Представители и на трите партии, които съставляват управляващата коалиция в Германия, подкрепят прехвърлянето на тези оръжия. Върховната рада на Украйна твърди, че въпросът за доставките ще бъде решен скоро. Украинските власти поискаха "Таурус" още през пролетта, но германското правителство досега се противопоставяше, опасявайки се, че прехвърлянето на такива оръжия с голям обсег, които могат да бъдат използвани за нападения на руска територия, ще провокира по-нататъшна ескалация на конфликта. https://t.me/drmjournal

Организацията Нусрат ал Ислям уал-Муслимин, която е филиал на Ал Кайда в региона на Субсахараска Африка и Магреб, направи изявление, че в продължение на една седмица е държала под обкръжение бойци на "Вагнер" в Мали на границата с Нигер. Руски източници отричат тази информация да е вярна, като твърдят, че групировката търси внимание с подобни изявления. ---------- Военната хунта в Нигер съобщи, че държавите от местния блок на западноафриканските държави ECOWAS разполага свои военни части на границата със страната и се готвят за широкомащабно нахлуване. В неделя изтече поставеният ултиматум към хунтата да върне на поста му избрания президент Мохамад Базум. Засега няма потвърждение на твърдението. Блокът разполага с няколко хиляди войници, но през последните дни към обещанието да подкрепят операция в Нигер, се присъединиха Сенегал и Нигерия. Регионалният блок постави като приоритет смазването на военни преврати, които заляха Западна и Субсахарска Африка от 2020 насам. Мали и Буркина Фасо, където на власт дойдоха хунти, обявиха, че ще подкрепят военните в Нигер. https://t.me/drmjournal

Басманният районен съд в Москва осъди (https://zona.media/news/2023/08/07/gluxovski-prigovor) задочно Дмитрий Глуховски, автор на поредицата романи "Метро", на осем години затвор за "разпространяване на преднамерено невярна информация за действията на руските въоръжени сили". Обвиненията се основават на антивоенни публикации на Глуховски в инстаграм и телеграм. На церемонията "Автор на годината", Глуховски сравнява ситуацията в Русия с книгите на Джани Родари "Чиполино" и "Делсомино в страната на лъжците", като отбелязва: "Не можеш да наречеш сиренето сирене и не можеш да наречеш гумичката гумичка, защото за това отиваш направо в затвора." Доносите срещу Глуховски са написани от Юлия Лозанова, служителка на информационна агенция NewsFront и Иван Климов, редактор на "Московски рупор" и "Аналитичен център по проблемите на сигурността". Глуховски има израелско гражданство и не живее в Русия, където е издирван. https://t.me/drmjournal/5790

Очевидно ти не разбираш както от култура, така от история и от политика. Защо въобще пишеш в тази темата. Национализмът на българите е много сложно нещо вплетено между тези три дисциплини: култура, история и политика. Вие с втория не спирате да обяснявате колко сме зависими и сравнявате българите с чалгарите и потурите. Ние сме светска държава и нашите интереси са доста добре защитени. Ние сме в НАТО и ЕС, което ни прави част от най-елитните държави в света. Ако вземем Молдова или Армения например, които през последните 30 години гледаха на изток, а не на запад - ще видим, че сме се справили доста добре. Хайде спрете се с изкривяването на истината и ако нещо не разбирате - то вече е написано 100 пъти в тази тема. Прочетете го, напишете си го в една тетрадка 100 пъти и го запомнете, ако не може да го разберете.

Аз лично ще стана по-богат веднага когато се приеме еврото. Лично аз няколко пъти в месеца правя преводи от българска банка в чужда банка, която ми взима по 30 лв. на превод. Постоянно пътувам в Европа и обмянам пари. За мен живота ще стане по-хубав А всички други, които не правят това ще го усетят по-друг начин. Хората ще станат по-богати, независимо дали го искат или не го искат, но няма да станат по-умни!!! Финансовата интелигентност отдавна е избягала от нашите ширини и едва ли ще се върне скоро

От проф. Александър Кьосев: https://www.facebook.com/photo/?fbid=10160898045677320&set=a.56523827319 Виждам, че в последно време рязко е нараснал интересът към татуираните младежи, които носят образите на национални герои по кореми и прасци. За интересуващите се да кажа, че имам изследване върху този особен феномен - дълго, научно и аналитично-търпеливо - направено още в 2021. То носи заглавие "Ботев: глобализацията на кръвта. Банален патриотизъм, национализъм, татуировки и глобални мрежи". Поради дължината си беше публикувано на две части в различни академични издания, но сега го превърнах в общ PDF и го качих за свободен достъп на Academia edu. Линкът е в коментарите. Съобщавам това, за да не вземе да каже някой, че не се интересуваме, че сме "високомерни" към тези "искрени" патриоти, че нищо не знаем за тях и тяхната душевност и пр. Напротив, интересуваме се, изследвали сме ги максимално обективно и сме научили доста. https://www.academia.edu/105354127/ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА_НА_КРЪВТА_Банален_национализъм_татуировки_и_транс_национални_мрежи?fbclid=IwAR1MtVQl6cmB5e9dKbMWRjHtb0s-nVx5sOg7VkXS9-4bcmHtj1xudkE-MsE ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА НА КРЪВТА Банален национализъм, татуировки и транс национални мрежи - Александър Кьосев ПЪРВА ЧАСТ: ЧИЙ Е БОТЕВ? Първата част на настоящия текст е запис на лекция, прочетена по покана на гл. ас. Сирма Данова и д-р Ана Алексиева в рамките на техния курс „Чий е Ботев?“. Тя беше представена на 15 януари 2020 на студентиот специалността „Българска филология“. Текстът на лекцията беше свален от Виляна Соколова и редактиран от автора. Той прецени, че трансформацията му в статия ще изисква сериозни усилия и предпочете да запази устните реторични похвати на лекцията, надявайки се, че това не нарушава научните качества на текста. Курсът, който слушате, има озадачаващо заглавие: „Чий е Ботев?“. Е как така чий? Наш, на българщината. Не е ли очевидно? * * * Нещата, за които ще говоря, са контраочевидни и ще ви отдалечат от царящатапатриотична doxa. Утешителното е, че те са предназначени само за сравнително малка,застрашена група – хората, които все още четат българска литература. За повечето други не читатели, сякаш вече е несъмнено – Ботев е наш, не е ваш. Дори ако на някои от тях все ощеим се случва да четат от време на време стихотворения, това не им е нито важно, нитоопределящо. Тези патриоти вече обитават друга култура, визуална и глобална, и именнокато нейни жители твърдят (не пряко, а чрез действията и образите, които си разменят), чеБотев не принадлежи вече на читателите на стихотворения. Той е техен. Това е смяна намодалност: Ботев принадлежи вече на вселената на образите, не на тази на буквите истрофите. Целият текст: https://www.academia.edu/105354127/ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА_НА_КРЪВТА_Банален_национализъм_татуировки_и_транс_национални_мрежи?fbclid=IwAR1MtVQl6cmB5e9dKbMWRjHtb0s-nVx5sOg7VkXS9-4bcmHtj1xudkE-MsE

Нали знаеш, че тези лобисти са платени от Русия, за да може да купуваме, но да не строим нищо. Тези лобисти си свършиха перфектно работата тогава, за щастие в момента не им се получава много много. Стига с тези конспирации. Силите, които ни спират по пътя за шенген са организираните престъпни групи, които работят много сериозно в Българи и последните 2 години видяхме на какво положение са границите ни. Ние не можем да си опазим границите и това е видимо на всички.

Да, тук той сякаш си имаше фен агитка. И няма значение какво каже там си пляскат феновете. Но дори и Сарийски каза, че ако отменим влизането - лихвите, ще станат по-скъпи. Т.е. живота не просто ще си продължи по старо му, а ще стане по-зле! А ако приемем еврото редица неща ще се подобрят.

Нещо отново изкривяваш нещата. Няма значение тези хора за коя партия гласуват. Има значение какво правят тези хора и какво се тиражира от конкретни политически формации. За мен дали някой убиец е гласувал за партия, в която са гласували 1 мил. българи - нищо не означава. Патриот - чалгарите са си патриот - чалгари без значение дали са политически активни или не, дали са християни или не са или имат банкови сметки в евро. Може и да имат роднини в Америка или в Китай. Това не ги прави по-малко патриот - чалгари. Ти нещо или се обърка или нарочно тръгваш да конкретизираш даден човек към дадена партия. За да не се объркваш повече, ще дам пример: https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarinat-postavil-tribagrenika-na-kavala-napusnal-garcija-s-kola-bez-nomera.html?fbclid=IwAR0PH5HfH8TP0o9796fulQ_ULKCPCjQIOD_WnPxIEDeaytrjVg34WB_VtXc

Не можах да се сдържа

Както написах, много от привържениците на Русия показват признаци на религиозни последователи. Тук Възраждане заема много сериозна роля като обединител на тези вярващи. Може и да не е гласувал за Възраждане, но профила му е точно такъв. А аз забелязвам, че хващаш дадено изказване и го разглеждаш изключително онкретно когато ти изнася - ако когато друго изказване е образно, ти изкривяваш думите отново в посоката, която за теб е удачна. Това смятам е манипулацията тук - тя е от твоя страна. И хората бягат от България, защото искат да имат по-добър живот. Много хора, които избягаха в България имаха бизнес, добро образование и много големи амбиции за живот - тук в България. Много от тях избягаха, защото няма нормални условия за живот, за развитие, за бизнес - ако искаш има такива, които отидоха в чужбина, за да може децата им да учат в нормални децки градини и училища. Това се дължи на цялостната среда, която патриот - чалгарите създават. Да сме смели, не означава да си бием съседите, а да рискуваме и да правим бизнес. Да сме умни не означава да крещим повече, а да имаме високи постижения в живота. Да сме успели не означава да имаме златни ланци и BMW, а да имаме читаво семейство и да можем да задоволим всички нужди и желания на това семейство.