Alex_k

ОК скоростта на светлината е 300 000 km/s НО тази скорост е измерена от точка А до точка Б от страничен наблюдател. Да предположим че се движим в този момент заедно със лъча ,чиято скорост, този наблюдател е измервал.От теорията на относителността следва, че за нас ще измине доста по-вече от една секунда , докато наблюдателят измерва , а от там следва че всъщност ние не сме се движили със скорост 300 000 km/s ? тъй като времето за нас тече доста по бавно ... . А ся ми кажете защо аджеба тая скорост на светлината се приема за константа, след като се гледа на нея само отстрани ... и защо се твърди ,че нищо не може да я достигне , след като от където и да го погледнете, скоростта и е 300 000 км/с но за нас а за нея е да кажем 300 000 км/ за 3, 4 , 5 , 6 секунди или часа, или нещо доста повече от секунда.

И все пак... Смятам че опитите за пътуване във времето трябва да се насочат първоначално към максимално малка като обем материя ( която предполага използването на максимално малко ДОСТАТЪЧНА енергия ), а що се касае до метод... дайте някакво предложение или данни за някои експеримент/и :book:

Здравейте !!! Имам един въпрос към вас знаещи и незнаещи. Вече е малко позабравена тази тема но се надявам да получа от вас някои отговори. Всички се питаме за пътуване във времето... напред, назад и всички мислим за пътуването като пътуване на "някои" с "нещо" , тоест Предмет + Енергия + Метод = движение във времето Аз имам следната Идея/Въпрос. Какво ще се получи ако пътешественикът във времето не бъде човек, нито предмет, а просто съобщение ? Доколкото знам Масата/Обемът определя необходимото количество енергия. А когато тя е нищожна ? Цифровизирана ? В този случай мисля че имаме по голяма възможност ?