Miroslav T

Германците са много културни, затова се справят с кризата. Сравнете ги с невъзпитаните американци, които непрекъснато говорят цинизми, бият се и се подиграват с властите (справка в който и да е американски филм). Ето защо САЩ затъват, а Германия изплуват в тази криза! Култура си требе и туй то! * Това го казвам, за да потърся мнението на нашия културен експерт, научния работник и анти-демагога, който успя да затапи всяко едно мое изречение, а дори и някои отделни думи, в една друга тема... По-сериозното ми мнение по темата е, че в условията на свито потребление, каквото имаме при кризата, се търсят стоките, които предлагат най-доброто съотношение цена-качество. Германските стоки, въпреки че са по-скъпи от останалите, се славят със своето качество в световен мащаб и това им помага в момента да изместват своите конкуренти от пазара. Ползата от кризата, както често се казва, е, че помага да се отсее плявата в икономиката. Силните и можещите предприятия оцеляват, слабите и неспособни се реформират или изчезват. Германската икономика расте, а гръцката се свива и ще трябва да се реформира, защото опцията за изчезване в случая е невъзможна. По подобен начин и китайските стоки пробиват в пазара по време на криза - качеството им може и да не е голямо, но цената, на която се предлагат, ги прави достатъчно желани. Изобщо това, че някоя държава или предприятие се справя добре по време на криза, доказва нейната/неговата икономическа ефективност. В тази връзка, новината за повишеният износ на България, е много добра След като кризата отмине, потреблението може да се преориентира и да облагодетелства и други видове стоки (т.е. производители), но засега потребителите обмислят добре всяка своя покупка, опитват се да бъдат по-информирани за стоките, преценяват внимателно своето финансово състояние и затова факторът цена-качество е решаващ.

Добре де. Темата си е твоя. Води си я както си искаш. Щом искаш, приемай за опонент всеки, който каже нещо различно. Ясно е, че си подготвен добре и можеш да извадиш много доводи. Ако очакваш и аз да почна да раздробявам всяко твое твърдение и да го атакувам така отделно и беззащитно, ще има да чакаш... Мненията ми са цели и не трябва да се вадят от контекста. Каквото съм казал, съм казал и мисля, че все съм бил полезен с нещо.

Ники, не съм така добре запознат с работите на Хофстеде и Минков като теб, така че приемам данните, които даваш от тях за факт, а също смятам и че са интересни. Това че се интересуваш от културите е много похвално, защото е доказано, че те съществуват и че имат своето значение. Обаче ... Струва ми се, че надценяваш тяхното влияние върху икономическата производителност. Вярно, че не твърдиш, че културата е "ефективността, с която се вършат нещата", май трябва да съм по-точен, ти казваш, че културата пряко влияе върху "ефективността, с която се вършат нещата". С това не съм съгласен и ще дам пример от спорта, защото икономиката също можем да сравним с игра, в която има много играчи и някои печелят, а други губят. В спорта има най-различни стилове на изпълнение на даденото упражнение или съревнование и всеки от тях е способен да заеме както първите, така и последните места. По същия начин и това дали сме мъжествени/женствени, отдалечени от властта или не и т.н. (за който не знае индексите на Хофстеде, да отвори това и да врътне надолу) в едни ситуации подпомага нашата икономическа ефективност, а в други не. Китайското чудо се дължи на либерализацията. Китайската култура може би го е подпомогнала, но къде беше тя през последните 200 години? Ако беше толкова важна, защо не ги е избутала на световната икономическа сцена по-рано? Германия, Англия и САЩ са все добри примери за трайни икономически успехи, но какво знаем за тях, освен че са от англо-саксонската култура - това, че в един исторически момент в тях заработва пазарната икономика и тя никога след това не спира да действа. Точно по фактора действаща пазарна икономика Китай се различава от Индия и страните от Близкия Изток и другите. Хм, трябва да правим разлика между функциониращи на хартия и функциониращи на практика. Бразилия е единственото изключение от тази изостанала в демократизацията група, но това май доказва и правилото за икономическата ефективност, което се опитвам да обясня. Да разгледаме Индия. Кастово разделение, липса на официален език, етническо и религиозно разделение. Близкият Изток - половината от населението няма права, диктаторски режими, а страните с някаква демокрация всъщност са по-развитите представители на региона. Латинска Америка - не съм се интересувал много от тези страни. Не съм ги чувал като пример за прилагането на демокрация. Свързвам ги с организирана престъпност и диктаторски режими, но може би това е някакъв стереотип от филмите, не знам Така де, аз казвах, че кризата има общо с растежа на новите икономики. Т.е. тяхният растеж причинява кризата, не обратното. Това го подхвърлям като идея без доказателства, но гледам, че и ти не даваш доказателства за твоето твърдение Религиозността бих я отделил от останалите културни фактори. Ниското й ниво значи стремеж към трупане на материални богатства (чрез труд, как иначе), а високото й ниво значи отбягване на материалното и на труда, който произвежда материални облаги (но може би стремеж към труд, даващ духовни облаги). Значи религиозността влияе върху решението дали изобщо да участваме в икономическата игра или не, което влияе пряко върху ефективността на дадената икономика. Индия и Близкият Изток потвърждават значението на този фактор.

nik1, доколкото си спомням културата на даден народ се определяше като "начина, по който се вършат нещата", а не като "ефективността, с която се вършат нещата". Мисля, че самите изследователи на културните индекси изтъкват, че няма добри или лоши култури, а че те просто са различни. В този смисъл не мисля, че икономическите успехи могат на дадена нация могат да се обяснят с нейните културни показатели. Даже ще добавя, че културата не се формира от вчера за днес, в рамките на някакви си 20-30 години, тя се формира в продължение на столетия и хилядолетия. Културните особености на Китай, си мисля, са малък фактор за тяхния икономически възход в последните години. По-скоро трябва да търсим причините в либерализацията на икономиката им и в отварянето им към света, и двете вещо контролирани от тяхните управници. Като добавим и това, че те стартират развитието си от едно много ниско спрямо останалия свят ниво и следователно могат да разчитат на евтина помощ в първите си стъпки на развитие, то индустриалната революция, която преживяват сега, изглежда напълно логична. Отделно от причините за китайското чудо, искам да предложа една нестандартна негова характеристика. Струва ми се, че точно то е в основата на световната икономическа криза. Имам предвид, че икономическия подем на една толкова голяма страна води до пренареждане на местата на световната икономическа сцена. Представете си следната картина. Имаме един киносалон, в който няма разделители между седалките и има само 1 ред седалки. Всички си гледат спокойно и по едно време по средата един човек става и на негово място идва един сумист, който заема 3 нормални места. Защо не знам, но мястото му се полага. Тогава той почва да се намества "много се извинявам, ако може да се преместите" и настава едно пренареждане и суматоха в цялото кино Някои даже, които са по-хилави и други са им отстъпвали място по милост, направо падат на пода. Ето ти криза

Аз тръгнах от трудовите кооперации, защото те са типичния пример за предприятие, при което собствениците и работниците съвпадат. Впоследствие като тръгнах да събирам материали, установих, че има и други предприятия от подобен тип, които заслужават внимание - преведох ги предприятия на работническата собственост, employee owned companies. Ето и страницата, която показва, че те са нещо сериозно EOA - UK. При тях има диференциация на заплатите и диференциация на личните дялове от компанията - все неща, които ми се струват доста полезни за мотивацията на работниците. За управленските им структури не се казва нищо по-специално и предполагам, че са класически, но все пак самата същност на компанията предполага някаква по-голяма близост във взаимоотношенията - аз и шефа сме партньори, и моите подчинени и другите ми колеги са ми партньори... Когато изпълнявам нареждания, аз го правя с желание, когато давам нареждания, аз го правя с молба и се опитвам да убедя хората, че съм прав. Така си ги представям нещата в тези компании, макар че не съм ги виждал как стават на живо

Вярно, че в кооперациите заплатите са доста изравнени и това, въпреки че се води социално преимущество, всъщност е икономически недостатък. Работниците не се стимулират по този начин. Аз ако работя в кооперация ще искам над средната заплата, защото си мисля, че производителността ми е над средната. Само че моята заплата ще трябва да я одобрят всички и тук вече виждаме как пожеланията и фантазиите започват да се срещат

Видях статиите ти, Михов. Първата е за ТК и има много неща в нея, които съм писал и в дипломната в първата й част, където разглеждам кооперациите като вид предприятие. Историята за шивашката кооперация е типичен пример за образуването на ТК - работниците на дадено предприятие се отчайват от сегашната ситуация, протестират срещу нея и по някакво стечение на обстоятелствата добиват шанса да закупят предприятието си. В дипломната имам подобен пример за една таксиметрова компания в САЩ (Union Cab), само че там резултатът е много добър, поради което и съм го включил този пример, да става рекламата А иначе аз търсих материалите си в интернет и там все излизаха примери от САЩ и Англия и затова и такива са ми примерите. Втората е за кибуците и въпреки че е по скорошни данни, май не си попаднал на да нещата, които аз научих за тях. Примерно частта в wikipedia за социалния живот там. Научният ми ръководител още от началото ми обърна внимание на тях и затова и рано ги проверих, от тази и други статии. Оказа се, че кибуците не са икономическо, а социално явление. Става дума за самозадоволяващи се комуни, в които няма частна собственост, а предприятията, в които хората работят, не се управляват на кооперативни принципи, а по стандартния начин, притежават се от кибука и печалбата им отива при него. Т.е. тяхните предприятия съвсем не са кооперации, а са подобни на нашите държавни предприятия от едно време, само дето не плащат никакви заплати. По-нататък идва интересната част. Децата от малки, примерно откакто проходят, се отделят от родителите си и се отглеждат и спят в общи помешения, а родителите им могат да ги виждат по 1-2 часа на ден или 1 ден в седмицата, нещо такова... Това е с цел хората от малки да се учат на колективизъм, а също и за да не "товарят" майките с отглеждането на децата, вместо да си използват времето за нещо по-полезно. По-нататък, социалният живот е задължително колективен, примери как се стимулира това, са, че храненето се извършва винаги в общи помещения, брачните партньори не е добре в тези помещения да показват голяма близост, а имаше и пример как на едно място забранявали притежанието на чайник в къщи, за да може и кафето да си пиеш с всички останали. Също всички вещи се купуват с одобрението на съвета, като той не е склонен да отпуска пари за луксозни стоки като телевизор и хладилник например. В общи линии кибуците са били изследвани най-вече от психолози и социолози, а за икономическото им устройство така и не намерих статии... Все пак тук говорех за класическите им форми. След западането им през 80те и 90те, те са предприели реформи, за да задържат хората, които са останали, и май са успели да го направят. И аз прочетох това в wiki-to. Каква ирония! Комунистическата партия да съсипе една толкова социална традиция в България! Всъщност последиците от действието й са валидни и до днес. Както съм писал и в книгата, законът ни поощрява силната централизация в кооперациите ни, което на практика обезсмисля кооперативната идея. Това, което не съм писал там, а само предполагам, е че този закон е целял да облекчи прехвърлянето на собствеността през 90-те. Или просто е бил преработка на съществуващите до 89 закони. И в двата случая ми се струва, че кооперативният ни закон вече може да бъде променен към нещо по-добро. Ех, мечти... Напълно съм съгласен. Това го потвърди и цялото ми изследване по темата. Има и други фактори, разбира се, но този е един от задължителните. Пробвай zip-a с doc файл, може би ще стане.

Интересно място сте отделили на раздела за икономика - забутан някъде между науките... Всъщност преди време и аз не я признавах за нормална наука, тъй като съм фен на физиката и астрономията, но се получи така, че трябваше да запиша някакво следване, за да отърва казармата, записах магистратура по икономика, като нещо, което ще ми е полезно в бъдеще, и започнах да я уча... Постепенно си промених възгледите за тази наука и вече съм склонен да я нарека най-точната сред хуманитарните науки Обектът на изследване на икономиката (най-общо процесът на създаване на материални блага) заема важна част от живота на всеки възрастен човек и даже ми се струва, че би било много полезно някакви части от тази наука да се преподават в училище, наред с психологията и другите по-второстепенни за училището науки. След този увод е време да мина на основната тема! Към края на следването си по икономика открих, че един от разделите й, който ме заинтригува - самоуправлението в предприятието, е твърде недоразвит и недооценен. Реших да направя дипломната си работа върху това икономическо направление и в процеса на писане установих, че всъщност темата е много актуална в западната литература. Самоуправлението се задава на хоризонта и е въпрос на време всички участници в икономиката да започнат да се съобразяват с него, както се вижда от книгата "Бъдещето на труда" на Томас Малоун, професор от MIT: http://mitworld.mit.edu/video/229 http://books.google.com/books?id=WZL9LuUZgYUC Написах дипломната, защитих я и наскоро я публикувах в интернет. Вижте я на http://www.samoorganizacia.com . Няма да я качвам тук, за да си запазя правата за разпространение. Вие, посетителите на този недооценен раздел на БГ Наука, какво мислите за възможностите и нуждата от самоорганизация в предприятията, в България и по света?