Отиди на
Форум "Наука"

Mila97

Потребител
  • Брой отговори

    55
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Mila97

  1. Днес котката е най-често срещащото се домашно животно, което се обяснява с факта, че почти не изпуска миризма и притежава природна чистоплътност. Тя лесно се приучава на ред и хигиенни навици в дома. Достатъчно е да се сложи на определено място сандъче с пясък (или ваничка, постлана с вестници) и малкото коте да се постави няколко пъти там и в бъдеще то винаги ще ходи на това място при нужда. Новородените котета израстват и се развиват бързо. Половата зрелост при тях настъпва към 7—8 месеца, а физическото развитие завършва на 1,5-годишна възраст (едва тогава те трябва да се заплождат). Обикновено женските се „разгонват" 2 пъти годишно — през февруари—март и юли—август (но понякога и целогодишно). Продължителността на еструса продължава 7—10 дни, когато те се чифтосват и заплождат. През този период са общоизвестни „котешките концерти", импровизирани по дворовете и покривите. При отглеждане в къщи се наблюдава повишена възбудимост и нервност, непокорност, гръмко мяукане и бягане при първа възможност навън. Понякога някои стопани, за да избягнат тези моменти, кастрират котките, но това е крайна мярка, която нарушава физиологичните функции на животното (затлъстява, става тромаво и пр.). За да се избягнат нежеланите разгонвания, достатъчно е да се капнат неколкократно 2—3 капки 1%-ов разтвор на пилокарпин между зъбите и устната лигавица и постепенно признаците изчезват. При котките овулацията настъпва след покриването (рядко спонтанно). Бременността продължава 64— 66 дни, като при котката няма лъжлива бременнност. Те раждат обикновено 2—3 пъти годишно по 3—6 (рядко повече) съвършено безпомощни слепи котета. Малките проглеждат на 9—12-ия ден. Те бозаят 30—40 дена, след което започват самостоятелно да се хранят. Към 20-ия ден може вече да се подхранват със затоплено краве мляко, към 24—25-ия ден то може да се замени с течна млечна каша, а към 28—30-ия ден с каша, сварена с месен бульон. На едномесечна възраст на котетата се дава концентрирана питателна храна — 3 —5 г сурово и прясно кълцано месо. Важно условие е още от млада възраст котетата да се приучват на най-разнообразна храна и в никакъв случай да не се „разглезват" само с любимата им храна — месо и риба. Препоръчва се даване на тестени продукти, супи, редки каши, плодове и зеленчуци, които са богати източници на витамини. Много полезни за котката са млечните продукти, които може да се дават заедно с хляба или във вид на каши. Зеленчуците и плодовете се смилат през месомелачка, най-добре смесени с месо, тъй като поотделно котките понякога отказват да ги ядат. Примерната дневна дажба за възрастна котка е 50—100 г месо или риба и още толкова хляб, 50 см3 прясно или кисело мляко и 1 г рибено масло. Храната на възрастната котка трябва да се дава 2—3 пъти в денонощие, а на малките по-често. Трябва да се знае, че котките са много чувствителни към развалената храна и тогава настъпват храносмилателни разстройства с признаци на вялост, отказ от храна, диария и др. В такива случаи трябва да се смени незабавно храната и да се потърси помощта на ветеринарен лекар. Той трябва да се търси и при всички случаи на заболяване, а също и за предпазните обезпаразитявания (дехелминтизации). Само тогава общуващите с котката възрастни и особено деца може да са спокойни. Известно е, че котката е много чисто животно и че полага големи грижи за тоалета си, „миейки" се често. Малцина обаче знаят, че това лизане на козината се е затвърдило в процеса на еволюцията хилядолетия наред, още когато тя е била в диво състояние и когато нейната козина не е трябвало да изпуска абсолютно никаква миризма, за да може да улови жертвата си. Безшумното й придвижване, дължащо се на меките възглавнички на лапите й, както и великолепният слух и отличното нощно зрение я правят превъзходен ловец на вредни гризачи и на дребни птички. Но чрез лизането на козината си котката изпълнява и друга важна функция — по този начин тя си набавя жизнено необходимите витамини от групата В и леци-тин. Поради тази причина тя не бива да се къпе много често, тъй като по този начин се отнемат витамините, от които организмът й се нуждае. Известно е, че козината й има и елекростатично свойство — при галене се чува слабо пращене. Но за да е винаги лъскава, е необходимо голямо количество белтъчини, съдържащи сяра. Сяросъдържащите аминокиселини цистин, цистеин и метионин стимулират растежа и качеството на козината й. Ето защо котката си попълва нужните запаси от сяра, като яде мишки и птичета заедно с богатите със сяра косми и пера. Котката притежава няколко все още не добре изяснени феномена: 1) способността й от каквато и височина да бъде пусната с гърба надолу, винаги да се извърта и да пада на земята на меките си пружиниращи лапи; 2) изключителната й способност да намира обратния път към дома си, когато се откара на десетки километри без възможност да вижда; 3) способността й да сънува и да има халюцинации (безспорно доказано чрез енцефалограми); 4) избирателния й слух — макар и много изострен, животното избира и чува само звуците, които го интересуват. Например спяща котка може да се събуди от стъпка на мишка, докато силният шум не й действува; 5) способността й да вижда нощем. Впрочем този въпрос е почти изяснен — тя не вижда в пълен мрак. Наистина с помощта на зениците си, чиято акомодация е изключителна, тя долавя нищожни количества светлина. Нейните косми в ушите, мустаците и веждите (подобно на антени) й позволяват да долови и най-малките дразнения. Освен това тя вероятно чувствува излъчваните инфрачервени (топлинни) лъчи от жертвата, контрастиращи на околния студен фон, поради което безпогрешно скача в тъмнината върху нея; 6) светещите в тъмнината котешки очи — по-точно отразяващи светлината очи (което в миналото е било причина за много суеверия и поверия); 7) способността й да удължава и разтяга гръбначния си стълб (особено при опасност). Може би котката е единственият бозайник, чиито гръбначни прешлени не са свързани със сухожилия, а с мускули и благодарение на това може да си удължава гърба и цялото тяло подобно на влечугите) и накрая 8) учудващата интуиция да различава обичащите котките хора (на които тя веднага се доверява) от не-понасящите ги, които старателно избягва. Продължителността на живота на котката е 10—12 години, но при правилно отглеждане дълголетието й може да се удължи до 15—20 години.
  2. Сибирска котка. Много прилича на късокосместата тигрова котка, но е с по-грубо телосложение, по-дебело тяло и по-къса и дебела опашка. Характерно за тази порода е, че на главата космите са по-къси, а по тялото са силно развити, по-дълги и груби и не прилепват гладко до тялото (космите стърчат като настръхнали). Тези котки са невзискателни и устойчиви на неблагоприятни въздействия.
  3. Бухарска котка. Тя е разновидност на ангорската и е близка по форма и характер на космената покривка, но е по-дребна и лека. На цвят биват едноцветни (бели, сиви), но се срещат и пъстри с петниста окраска. Ако някой има някаква снимка нека да сподели, че аз нещо не мога да намеря
  4. Персийска котка. Известна е още под названието азиатска и ангорска. За пръв път е експортирана от Европа преди около 400 години. От Италия тя е пренесена с персийските кораби в Астрахан, където се е размножила и в чист вид, и в кръстоски. Оттам е пренесена в Северозападна Русия. Характерни външни признаци на тази порода са голямата широка глава, късият и широк сплескан нос, малките, широко разположени уши със снопчета дълги косми на края. Тялото се покрива от много дълга, нежна, копринена, гъста космена покривка. Опашката не е дълга. Персийските котки се срещат в няколко цвята — сребристобели, светлокафявочервеникави и др. Котките от тази порода са много изнежени и изискват внимателно отглеждане.
  5. Ангорска котка. Спорен е въпросът за техния произход. Според едни автори тя е мутантна форма на обикновената европейска късокосместа котка. Според други ангорската котка произлиза от областта Ангора в Турция, а според трети — от манула (ОюсоюЪш тапи1) — дивата котка на Средна и Югозападна Азия. Ангорските котки са по-ниски, отколкото късокосместите, и са с по-дълго тяло. Главата е относително малка със закръглена форма. Ушите са малки, широко поставени, със закръглени краища, като основата им е покрита с косми. Очите са големи с кръгла форма, изпъкнали и хоризонтално поставени. На лицевата страна на главата косъмът е къс. На скулите й зад ушите — дълъг, като образува стърчащи встрани бакенбарди. Космената покривка на тялото е дълга, мека като коприна. Предните части на краката са покрити с къси косми, задните — с дълги,образуващи на предните крака кичурчета косми, а на задните — „гащички". Опашката е покрита с дълга мека козина. Характерно оцветяване за ангорската котка е бяло или пепелявосивкаво с разни оттенъци, а също ръждивокафяво и черно. Тези котки са по-лениви и по-малко подвижни. Изискват много грижи за поддържане в добро състояние на космената покривка. Много косми падат особено при линеенето (смяната на космите). Нужно е внимателно да се разчесват. Сред белите ангорски котки понякога се срещат екземпляри със светлосини очи, които обикновено са глухи. Ангорските котки са много изнежени.
  6. Китайска клепоуха котка. Разпространена е в Китай. Тя е дългокосмена, едра, с масивна тежка глава и малки, плътно прилягащи към главата висящи уши. На цвят откъм гърба, главата, краката и горната част на опашката са светлокафявочервеникави, а гръдната и коремната област, както и долната част на опашката са бели.
  7. Сиамска котка. Това е най-красивата порода котки с ярко изразени характерни признаци и оригинална окраска. Сиамската котка произхожда от Южна Азия (Тайланд, Малая), откъдето е пренесена във Франция, а по-късно из целия свят. Сиамските котета се раждат напълно бели с червеникави очи. С възрастта у тях се появява окраска, като космената покривка на тялото става сребристосива или светложълта, а главата, краката и опашката се обагрят в черно или тъмнокафяво. Очите добиват син цвят. Срещат се две разновидности на сиамската котка — късокосместа (най-разпространена) и дългокосместа.
  8. Безопашата котка. Разпространена е на неголемия британски остров Мен, разположен в Ирландско море, и в английската провинция Корнуел, но се смята, че произхожда от Япония, Китай и Малая. Тези котки са без опашка, късокосмести, сребристосветли или тъмносиви, понякога с напречни препаски на райета и светло подбрадие. Те не се боят от водата, добре плуват и ловко хващат риба. Задните й крака са по-дълги, което я прави ловък катерач по дърветата при преследване на птички.
  9. Късокосмести породи котки Късокосместа европейска тигрова. Разпространена е в цяла Европа и някои страни на Азия. Характеризира се с големи размери, ловкост и строен силует. Ушите са относително високи, със заострени краища. Очите не са много големи, с овална форма. Космената покривка е гъста, права и плътно прилепваща. Опашката е доста дълга. Въпреки че са топлолюбиви, те понасят и студове (безпризорните котки). Окраската им е много разнообразна. Преобладават белите със сиви, черни и кафяви тигрови петна с много разновидности (с бяло оцветени подбрадие, шия, гърди, крака и пр.). От тази порода се срещат и едноцветни (черни, ръждиви, червеникави, бели). Късокосместа европейска мраморирана. Разпространена е из цяла Европа. Прилича много на тигровата по конструкция, но е с по-заоблено тяло и по-къси опашка и уши. Срещат се трицветни и четирицветни (бяло-ръждиво-сиво-черни), при което всички тези цветове са разположени безсистемно по цялото тяло, често наслоени един върху друг. Североевропейска късокосместа. Разпространена е.в северните райони на Европа. Тя е с по-големи размери, с масивен скелет, с широка скулеста глава. Окраската в коремната, гръдната и тазовата област е бяла, а по главата, гърба и опашката е светлосива с тигрови тъмни ивици. Южноевропейска късокосместа. Разпространени са в южните европейски райони. Те са гладко-космести, по-тънки, по-дребни, с лек скелет и рядък косъм. Главата е по-тясна, с по-заострена муцунка. Очите са по-големи и са по-косо поставени. Китайска безкосмена котка. Разпространена е в Южна Азия — Китай. Тя е мутантна котка, при която липсва космена покривка. Трудно се размножават, поради което са рядкост.
  10. Абисвнска котка. Предполага се, че произхожда от дивата нубийска котка. Освен в Африка тези котки са разпространени и в Северна Европа. Те са красиви, с преливащи тонове от сребристо до светлокафяво, без тигрова окраска. Имат елегантна конструкция на тялото.
  11. ДОМАШНА КОТКА (Felis catus) Котката принадлежи към разред Хищници (Carnivora), семейство Котки (Felidae). В сравнение с кучето и някои други домашни животни котката е била опитомена от човека значително по-късно. Първите достоверни сведения за това датират от третото хилядолетие пр.н.е., през който период египетските фараони предприемали грабителски походи срещу някои богати на злато и слонова кост африкански страни. Една от тях е била държавата Нубия, там където днес е разположен Източен Судан. Така преди пет хиляди години оттам е била пренесена в Египет дивата нубийска котка (Felis maniculata s. oreata), смятаща се за родоначалник на днешното многомилионно родословие от домашни котки. На цвят нубийската котка била сивокафява, изпъстрена с по-тъмни тигрови ивици. В древния Египет котката е била свещено животно. Смятали са я за „добрия гений на дома" и Баст — богинята на Луната, плодородието и плодовитостта, е изобразявана с котешка глава. Всички котки били под закрилата на строги закони. При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да гаси огъня. Естествената смърт на котката се смятало за голямо нещастие и се съпровождала с траур, в знак на който стопанинът отрязвал косата си или обръсвал веждите си. Умрелите котки балсамирали и съхранявали в специални гробници и храмове, а някои погребвали с големи почести. Всеки, който убиел котка, независимо дали преднамерено или случайно, подлежал на смъртно наказание. От този период са намерени много мумии (в египетския гр. Бубастис 200 000), а също и старинни статуетки на котки. Култът на египтяните към това животно се основавал на факта, че то станало главно действващо лице в борбата им срещу мишки и плъховете, които безнаказано опустошавали дотогава големи количества зърнени храни. Много по-късно домашната котка попаднала в Арабия, Индия, Югоизточна Азия и Южна Европа. В Европа неведнъж котките са били смятани за свързани с дявола, превъплътени вещици, поради което са били преследвани и инквизицията ги осъждала заедно с еретиците. Тяхната реабилитация е станала след масовото размножаване на гризачите. Днес те са разпространени из целия свят. Може би досега никой не е преброявал колко котки има на Земята, но според изчисления на някои тази цифрата надхвърля половин милиард, и то без да се вземат под внимание безстопанствените скитащи котки. За разлика от другите домашни животни с котките никога не е провеждана задълбочена селекционна работа. Именно поради това при котките има сравнително малко породи, но с голямо разнообразие на окраската — бяла, черна, жълта, ръждивокафява, сива, сивосинкава, сребриста, едноцветни и с многоцветни шарки и препаски — ивичести (тигрови, зеброви), петнисти (рисови), мраморирани и др. От кръстосването на нубийската с местните диви котки постепенно се получило многобройното разнообразие от цветни окраски и от късо и дългокосмести котки. Ще се опитам тук да предоставя най-известните породи котки и се надявам да се включат повече хора. Инфорамцията за тази тема и за породите kotki е съчетание от интернет източници и книгата "Домашна зоология" на издателство Наука и изкуство, София 1983 г. на д-р Веселин Денков и н.с. Лиляна Михайлова
  12. Може би тук не е толкова студено и не са толкова сурови зимите както на север...
  13. Съществуват още много породи кучета, но тук аз се опитах да дам най-известните и се надявам да има повече любители, които да се включат както с допълнителна информация към вече дадените породи така и с нови... ще дам още малко информация от същата книжка: Кучетата в зависимост от породата обикновено стават полово зрели между 7—12 месеца, но понякога първият еструс при женските може да се забави до 18-месечна възраст. Независимо от това препоръчително е за разплод да се използват мъжки кучета, навършили 2 годишна възраст, а женските да се заплождат едва на второто-третото им разгонване. Обикновено еструсът е два пъти годишно през пролетта и есента, с интервал от 5 до 8 месеца и продължава 14—22 дни. Разгонената кучка променя нормалното си поведение — става неспокойна, непокорна, често уринира, вулвата й набъбва и от нея се появяват изтечения, примесени с повлекла от кръв. Тя допуска мъжкара след 8—9-ия ден от разгонването до 11 — 13-ия ден, през който период става овулацията (падането на яйцеклетката в матката). Настъпването на овулацията се манифестира с липса на кръв във вагиналните секрети и охотно допускане на мъжкия. Едно покриване е достатъчно, ако е извършено точно в подходящ момент, но за по-голяма сигурност се препоръчва повторно заплождане след 24—48 ч. При кучките се среща относително често лъжлива бременност, която до края на 6-ата седмица е трудно да се разпознае. През време на лъжлива бременност кучката дори може да увеличи теглото си. Нормалната бременност продължава средно 63 дни (при дребните породи — 58 дни, а при по-едрите до 65 дни). Средният брой на малките варира различно в зависимост от породата, телесното развитие на майката, храненето и т.н. Обикновено при дребните породи новородените са от 2—5 броя, а при едрите — 6—12 броя. Мястото за раждане обикновено женската избира сама (най-често в дома под креват, маса, стол, където тя се чувствува по-сигурна). Раждането настъпва обикновено през нощта или в ранните утринни часове. В редица случаи, когато женската не приема и не кърми малките си, те може да се отгледат изкуствено на топло, като се захранват с млечни храни за бебета. Бозайният период на малките продължава до 7—8-ата седмица, като отбиването на кученцата трябва да става внимателно, при постепенно приучване към основните храни. Едно от важните условия, осигуряващи правилно телесно развитие, бременност и лактация на кучето, е пълноценното балансирано хранене. Кучетата са месоядни животни, но живейки в продължение на хилядолетия съвместно с човека, те са привикнали с храна, близка до неговата. Установено е, че куче с тегло 16—18 кг се нуждае дневно от 1100—1200 кал., а при студено време или тежки условия — до 1600 кал. Кучетата от дребните породи се нуждаят от 100—180 г пълноценна дажба, от средните — от 180—280 г, а от едрите — от 280—340 г, като при по-специални случаи — до 450 г. Начинът на хранене и съставът на дажбата зависят от предназначението на кучето. Най-простата дажба е добре сварено месо, съдържащо 5% мазнини, плюс същото количесто тестени храни (обикновено царевично и овесено брашно), които се дават под формата на бисквити. В сухата храна трябва да се съдържат 22—25% белтъчини, 2—3% мазнини, 4—6% влакнини. Подходяща дневна дажба за средно едро куче е 50 г нетлъсто месо, две сварени яйца, 90 г сирене и 1/2 л мляко. Добре е веднъж седмично да се дава черен дроб, който е богат с белтъчини и витамини. Всички месни продукти се сваряват. Млякото, което осигурява най-важните минерални вещества, се дава поне два пъти седмично. Много полезно е на кучето да се дават кокали за гризане. На кучетата е добре храната да се дава затоплена до 25—280С. На млади животни храната се дава три пъти дневно, а по-късно — два пъти (сутрин и вечер), съответно разделена по-равно. Бременната женска трябва да се храни допълнително още от първата седмица на бременността, като до края на този период дажбата й се увеличава до 60%. През бозайния период дажбата й се удвоява, като се дава три пъти дневно. На отбитите кученца до 6-месечна възраст трябва да се предоставя достатъчно храна най-малко 2—3 пъти дневно. На 14—18-месечна възраст младите кучета прекратяват растежа си. Млечните зъби на кучето започват да се развиват 2 седмици след раждането. Смяната на млечни зъби с постоянни започва между 3,5 до 4-месечна възраст и обикновено завършва до 8-ия месец. В млада възраст кучето има 32 млечни зъби, а възрастното куче има 42 постоянни зъба. Зрението на кучето има свои особености. То не е способно да види предмета едновременно с двете си очи, т.е. всяко око има свое поле на зрение. Кучето не може да различава цветовете, но формата на предметите разпознава добре. Кучето вижда движението на предметите от разстояние до 250—300 м и повече. Обонянието стои на първо място сред сетивните усещания на кучето. По време на разходка в парка или сред природата кучето не проявява интерес нито към пейзажа, нито към цветовете. Център на неговото внимание са хилядите миризми, между които кучето разпознава мириса на собствения си господар безпогрешно. Според някои специалисти има кучета, които могат да различават стотици хиляди миризми. Продължителността на живота на кучето е 12—20 години.
  14. Те и самите хора помагат за това...
  15. Важното е да са достатъчно силни и издържливи и добре подготвени, за да спасят човек в беда...
  16. Mila97

    Грифон

    Може някой да пусне...това са хубави кучета
  17. В какъв смисъл "издържливи" - славата не знам от къде тръгва, но аз им се кефя
  18. Mila97

    Грифон

    Много интересно, а дали ще можеш да намериш някакви снимки, че ми е много интересно как ли ще изглежда това... Те англичаните и ирландците са големи майстори в направата на подобни селекции...
  19. Mila97

    Хрътки

    Хрътки. За тяхна родина се смята древният Египет, където били използвани от фараоните за надбягвания, а също за преследване на бързоноги газели, антилопи и пустинни лисици (не случайно една от породите хрътки се нарича „фараонхунд"). Доказателство за това са изображения върху барелефи на египетски пирамиди от преди хиляда години пр. н.е., а също и паметници от развалините на древна Асирия. Оттам те са били разселени в различни части на света. В Европа хрътките са били пренесени от финикийците с корабите им по време на техните търговски пътешествия, а също и от кръстоносците. У нас хрътките са били донесени с турците по време на османското иго, които те използвали за ловуване на зайци. Хрътките са стройни кучета с удължено тяло и муцуна, дълги крайници и елегантна външност. Тяхна характерна черта е изключителната бързина. Не случайно в Съветския съюз се наричат "борзая". От всички бозайници-спринтьори може да ги конкурира само гепардът, който развива около 100 км/час. В миналото хрътките са били привилегия на благородниците и кралските семейства, с които те са устройвали специални ловни излети без оръжие. В днешно време хрътките в много страни вече не се използват за лов, а са станали декоративни кучета. В някои страни (Англия, Америка, Русия, Чехия, Полша, Израел и др.) се устройват интересни кучешки надбягвания (по подобие на конните) на специално построени хиподруми, като хрътките бягат по пистата с 80—90 км/час и гонят механично задействан изкуствен заек. При създаването на различните породи хрътки стремежът на селекционерите е бил да се получи ловно куче, което за разлика от другите породи (разчитащи на силното си обоняние) да притежава голяма бързина и силно зрение. Така са се получили характерните високи крайници и силно издълженото тяло на хрътката, чийто гръб има форма на лък, еластично пружиниращ при бяг, и тясна дълга глава, отговаряща на предназначението си. На ръст хрътките са много високи (достигат 65—82 см), обикновено са дългокосмести (но има и късокосмести породи), с клепнали уши и дълга саблевидно извита опашка. Най-известните породи хрътки са следните: Руска хрътка (борзая). Най-популярната порода хрътки за лов на лисици, създадена още в XVIII в. чрез кръстосване на стари руски хрътки с арабски и монголски хрътки. Има дълга космена покривка, сравнително малки, тънки, тесни клепнали уши и дълга саблевидна опашка. Височината й е 65—82 см. Цветът на козината е бял, жълт или сив с различни оттенъци или с големи тъмни, обикновено кафяви петна по тялото и главата. Хрьтка хортая — разпространена в северна Европа, характеризираща се с гладкокосместа покривка. Получена е чрез кръстосване на руска хрътка (борзая) с английска хрътка грейхунд. Обичайният цвят на козината е бял с черни или тъмнокафяви големи петна по тялото и главата. Има малки остри уши, завити назад и леко провиснали. Опашката е дълга, леко окосмена, саблевидно провиснала. Средноазиатска хрътка (тази). Много стара порода кучета, разпространени в Казахстан, Таджикистан и Туркмения за лов на зайци, лисици и друг бързоног дивеч. Едро куче (с височина 60—70 см) с косместа покривка, оцветена обикновено в бяло, жълтокафяво, светложълто, черно, сиво, сивожълто, рядко двуцветно — черно с жълти петна. Ушите са сравнително по-дълги, провиснали и леко окосмени. Опашката е дълга, провиснала, саблевидно подвита. Афганистанска хрътка (афгане). Родината на тази изключително красива и интересна древна порода е Афганистан, където от хрътки с умерено дълга космена покривка след продължителен период са селекционирани и се развъждат екземпляри с изключително дълги коприненоподобни косми, покриващи цялото тяло и особено много долните крайници, саблевидно завитата опашка и големите провиснали уши (вж. фиг. 89). Обикновено цветът на козината е бял или жълтеникав с различни оттенъци, а муцуната винаги е тъмна (черна, кафява). Персийска хрътка. Стара порода, разпространена в Близкия Изток и в Европа. Космената покривка е късокосместа по тялото, но дългата саблевидна опашка е богато окосмена. Окраската е сива или черна с пламъковидни знаци. Допустим е червенокафявият цвят със сиви петна, а се срещат и чернобели персийски хрътки. Арабска хрътка (салуки). Нейна родина е Арабия. Тя е била известна през 6000 г. пр.н.е. Според преданието в Ноевия ковчег е имало чифт от тази порода. Тази хрътка е късокосместа с тънка, носена ниско опашка и висящи уши, средновисока (55—75 см). Има черно-бял цвят в различни оттенъци и съчетания.
  20. Германски дратхаар. Породата е създадена в Германия в края на XII в. чрез кръстосване на местна твърдокосместа порода с френски и белгийски твърдокосмести породи птичари, а също и с грифони. На ръст е едро (с височина 56—65 см) с жив темперамент и умен поглед. Ушите са средно дълги и клепнали, а опашката се намалява с 2/3. Космената покривка е гъста, твърда, средно дълга (3—4 см) и добре прилепнала към тялото. Около веждите има дълги кичурести косми, а също на носа (мустаци) и под долната челюст (брада). Окраската на козината най-често е кафява, понякога с бели петна. Дратхаарът бързо се привързва и лесно се поддава на дресировка. Използва се за всички видове лов, включително и за ловуване във водата. Близки на дратхаара (различаващи се главно по козината) са германският лангхаар (дългокосмест) и германският курцхаар (гладкокосмест).
  21. Mila97

    Грифон

    Грифон. Породата е създадена във Франция през XIX в. чрез кръстосване на старата местна порода кучета грифон-барбет с различни породи бракове. Получената порода кучета включва две разновидности, различаващи се само по космената покривка — грифон-кортал (твърдокосмест) и грифон-буле (мекокосмест). При грифон-кортал косъмът е твърд, прав и щръкнал, а окраската е сивосинкава с кафяви петна, докато при грифон-буле косъмът е мек, дълъг, некъдрав и окраската е тъмнокафява. Рядко се срещат грифони с чисто бял цвят. Очите са с тъмножълт цвят. Грифонът е средно голямо куче (с височина 54—60 см) със съразмерно телосложение и добре развита мускулатура. Главата има продълговата форма, като муцуната е леко извита надолу. Веждите и муцуната са обрасли със стърчащи косми. Ушите са големи, доста дълги, клепнали надолу и прилегнали към бузите. Опашката е доста дълга, поради което млада възраст се отрязва 2/3 от дължината й. Грифонът е интелигентно, отличаващо се голямо послушание и привързаност куче. Поддава се лесно на дресировка и се използва като универсално ловно куче.
  22. Mila97

    Унгарска визла

    Унгарска визла. Породата е създадена в Унгария през XVIII в. чрез кръстосване на древно ловно унгарско куче и турско жълто ловно куче. По-късно, през XIX в. е била влята кръв и от други ловни породи. Визлата е средно голямо куче (с височина около 60 см). Ушите са клепнали, а опашката в млада възраст се изрязва с 2/3. Очите са тъмножълти. Космената покривка е къса, гъста, гладко прилепнала до тялото. Цветът й е тъмножълт с различни оттенъци, като нежелателни са светложълтият и тъмнокафявият цвят. Допускат се малки бели петна по гърдите и лапите. Визлата е много послушно и интелигентно ловно куче, лесно поддаващо се на дресировка. Визлата е птичар. Използва се за откриване следите на дивеча — много добър спринтьор е.
  23. Mila97

    Германски брак

    Германски брак. Породата е започнала да се създава в Германия още през XVII в., но окончателно е била завършена през втората половина на XIX в., когато кръстосали местното късокосместо ловно куче с английски пойнтер. Съвременният брак е едро (с височина 55—65 см), темпераментно куче със средно дълги клепнали уши и отрязана с 2/3 в млада възраст опашка. На тегло достига 27—32 кг. Космената покривка е къса, гъста, плътно прилепнала към тялото. Окраската на брака е светло или тъмнокафява, без или с бели петна и точки или бяла с големи и малки кафяви петна по тялото и главата. Срещат се бракове с чисто черен цвят, а също и с бели петна и точки. Очите при всички окраски са кафяви. Бракът е типичен птичар, много енергичен, силен, пъргав, със силно обоняние. Прави стойка при откриване на дивеча. Използва се за всички видове лов. Поддава се лесно на дресировка и много се цени сред ловците.
  24. Mila97

    Пойнтер

    Пойнтер. Породата е създадена през XVIII в. в Англия чрез кръстосване на старинния испански късокосмат птичар с френски и италиански птичари, а по-късно с английското гонче фоксхаунд. Пойнтерът е сравнително едро, стройно гъвкаво и елегантно куче (с височина около 55—65 см). То е със силни мускули и еластична кожа с късокосместа покривка. Има закръглени клепнали уши, прилягащи към скулите, и подвижна саблевидно извита заострена в края опашка. Окраската на козината му е бяла с големи и малки, неравномерно разположени тъмни петна (черни, кафяви, жълти). Рядко се срещат и едноцветни пойнтери. Притежава много силно обоняние (подушва дивеча от 300—400 м с високо вдигната глава) и е много издръжлив. Поддава се лесно на дресировка и е много привързан. Може би това е една от най-популярните, и търсени и ценени ловни породи кучета, специализирани за лов на яребици, фазани, пъдпъдъци, кеклици и зайци.
  25. Mila97

    Сетери

    Сетери. Изключително красива и елегантна ловна (също декоративна) порода кучета, специализирана за лов на пернат дивеч. До средата на XIX в. сетерите са съществували като една порода, след което се създават трите характерно отличаващи се по цветната си окраска породи — английски, ирландски и шотландски (гордон) сетер. Сетерите са сравнително едри (с височина 55—65 см) дългокосмести кучета, с не много дълги клепнали уши, прилягащи към главата, и силно окосмена, достигаща до скакателната става на краката опашка. Космената покривка е гъста, дълга, блестяща и лека, права или леко вълниста. Сетерите по способности не отстъпват на пойнтера — много интелигентни са, с добър спокоен нрав, силно обоняние, силно привързващи се към господаря си. Сетерите правят също като пойнтера характерна стойка при откриване на дивеча. За разлика от пойнтера обаче сетерите обичат водата и са добри плувци. Много податливи са на дресировка, но не обичат грубостите. Английски сетер. Получен е чрез кръстоска на някои породи спаниели с испански птичар в Англия в средата на XIX в. Окраската на козината им е бяла с неравномерни тъмни петна и капки в черно, тъмнокафяво, жълто, оранжево, като са желателни по-дребните петънца, разпръснати из цялото тяло. Много рядка форма е чисто белият английски сетер, наречен порцеланов сетер. Ирландски сетер. Създаден в Ирландия към края на XVIII в. и началото на XIX в. чрез кръстосването на френски червенобели спаниели с различни ловни породи, включително и английски фоксхаунд и хрътка. Космената покривка е едноцветна — махагоново тъмночервена със златист оттенък. Ирландският сетер с право се смята за най-красивото и елегантно ловно куче, поради което често е любим домашен приятел. Шотландски сетер (сетер гордон). Породата е създадена в началото на XIX в. шотландския замък на лорд Гордон, откъдето носи наименованието си, чрез кръстосване на някои породи спаниели с шотландска овчарка (коли) и английското гонче блундхаунд. Окраската му е блестящо черна с характерни ръждивочервени петна на точно определени места по тялото (над очите, по бузите и бърните, вътрешната повърхност на ушите, задната част на краката, предната част на шията и по дългите косми на опашката). Не са желателни белите петна по шията, гърдите и пръстите.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...