Mila97

Дог. Древна порода кучета, произхождащи от гръцките бойни кучета, докарани от Азия (Асирия и Тибет). Съвременната разновидност на дога първоначално е селекционирана в Дания (дълго време наричан датски дог), откъдето се е разпространила в Англия (английски дог), гр. Улм, Германия (улмски дог) и пр. Догът е едро, силно и красиво куче с правилно съчетание на отделните части на тялото. Мъжките достигат над 80 см височина, а женските — над 70 см, а теглото им достига 70 кг. Имат силна масивна глава с правоъгълна форма. Козината им е късокосместа с различно оцветяване — златисточервеникави с напречни черни ивици (тигров дог), наситен черен цвят (черен дог), червеникаворъждив цвят с характерна черна маска отпред на муцуната (червеникав дог), светло-синьостоманен цвят (светлосин дог), бяло оцветяване с неравномерно разпръснати черни петна, наричан флекдог, арлекин, петнист или мрамориран дог и пр. Догът е една от най-едрите, красиви и елегантни породи, с право наречен „Аполон сред кучетата". За по-голяма естетичност известна част от ушите в млада възраст се изрязва, за да не клепват надолу. Договете са прочути като пазачи и лесно се поддават на дресировка.

Коли (шотландска овчарка). Родина на тази порода кучета е Шотландия, където е получила името си от шотландската овча порода коллиз (с черни муцуни или черни крака). Прародители на коли са някои породи от хрътките и сетерите. Породата е създадена преди няколко столетия (около X в.) като специализирани кучета — пастири на овчи стада, те притежават забележителна смелост и встъпват в единоборство дори с вълци. Поради изключителната си интелигентност днес чрез продължителна селекция от тази порода са получени специализирани кучета, които по команда или жест на овчаря подгонват изоставащи овце, събират стадото в група, намират изгубени овце, подкарват стадото в желана посока, като могат да го преведат през точно ограничени места (при къпане, стрижба, доене и при ветиринарни зоопрофилактични мероприятия). Кучетата от породата коли са признати за едни от най-умните и красиви кучета в света (спомнете си многосерийния телевизионен филм с кучето Ласи). В зависимост от дължината и формата на космената покривка се различават късокосмести, дългокосмести и твърдокосмести шотландски овчарки. Късокосместите се наричат бордер коли и са специализирани като чисто овчарски кучета. Дългокосместото коли е широко навлязло сред любителите като декоративно домашно куче с подчертана интелигентност. Коли е сравнително голямо куче (на височина достига 50—60 см) с остра муцуна, пречупени уши и дълга окосмена опашка. Има стройно издължено тяло с дълги мускулести крака и благородна осанка. На цвят кучетата коли са черни, сивокафяви, сивомраморни и черночервеникавобели. Характерен белег са белите оцветявания по челото, муцуната, шията, гърдите, долната част на краката и края на опашката.

Източноевропейска (немска) овчарка (шеферхунд) (Osteuropaischer Schaferhund. Berger de Europe orientale. East European Shepherd Dog). Често някои я наричат неправилно вълча порода, поради известна прилика със своя прародител. Много древна порода, въведена в Германия чрез кръстоска на обикновеното овчарско куче с вълка, което е било използвано за охрана на овчите стада. То е живо, подвижно куче със здраво и сухо телосложение, издръжливо, смело, силно и недоверчиво към непознати, с добре развити обоняние, зрение и слух. Днес се използува за различни служебни цели (следотърсач, граничар, пазач, рудотърсач и пр.). Добре се поддава на дресировка. Немската овчарка е сравнително голямо куче — на височина достига 67—72 см. Космената покривка е сравнително дълга, гъста, груба, с плътно прилягащи косми, които на главата, ушиге и предните страни на краката са по-къси. Опашката е окосмена и има саблевидна форма. Окраската е сивокафеникава с различни оттенъци, а гърбът е черен. Срещат се и чисто черни (канадска овчарка), тигрови и чисто бели (сибирска овчарка).

Куче (Canis familiaris) РАЗРЕД ХИЩНИЦИ (CARNIVORA) Според зоологическата систематика кучето принадлежи към семейство Кучета (Canidae) на разред Хищници (Carnivora). Историческите документи, пещерните скални рисунки и археологическите разкопки говорят, че опитомяването на кучето датира от дълбока древност. Най-старите от досега намерените скелетни останки от домашно куче според палеонтолозите са отпреди 14 хиляди години. Нещо повече, учените поддържат становището, че първото одомашнено животно е било кучето. Доскоро от много зоолози се приемаше, че прародителите на домашното куче са вълкът и чакалът. Техен аргумент беше фактът, че и с двата вида кучето дава плодовити хибриди. По-късно бе доказано по неоспорим начин, че единствено вълкът (Canis lupus) е родоначалник на всички породи домашни кучета. Изследванията са показали, че чакалът (Canis aureus) има съществени анатомофизиологични различия от кучето и вълка, което абсолютно го изключва като възможен прародител на кучето. Един от най-силните аргументи е обстоятелството, че чакалът има значително по-малък главен мозък и най-вече, че диплоидният брой хромозоми при него е 74, докато при вълка и кучето е идентичен — 78, а известно е, че броят на хромозомите не се променя дори в хилядолетния еволюционен процес. Още от дълбока древност хората започнали да отделят най-послушните, най-възприемчивите, с най-добри качества кучета. Тях най-добре ги хранели, от тях се стремели да получат и отгледат потомство. Такъв отбор още в ранните стадии на одомашняването спомогнал за развитието и затвърдяването на нужните за хората качества в кучето. Под влияние на условията на средата и отбора те се изменяли, постепенно се създали нови породи и техни представители се кръстосвали помежду си. Постепенно многообразието на кучетата нараствало. От древността хората се стремели към въвеждане на кучета с определена специализация, която се стараели да затвър-дят в поколенията. Едва ли има домашно животно, което да има толкова много професии и специализации в неговата безкористна вярна служба на човека. Всички случайно или целенасочено селекционирани нови качества и „черти в характера" на кучетата от поколение на поколение все повече се затвърдявали, докато в наши дни вече съществуват породи с най-различни специализации и професии. Най- древната професия на четирикракия приятел на човека е кучето-ловец и кучето-страж (на дома, на имуществото, на стадото животни); следващата професия е бойното куче (при война специални кучета били дресирани да захапват муцуната на коня и да го повалят); следва кучешкият впряг в суровия север. По-късно, използвайки изключителните му обонятелни качества, човекът професионално го ориентира към куче-следотърсач (граничар, криминалист); появяват се и кучета-циркови артисти и киноактьори, кучета-състезатели (за надбягвания и двубой); кучета-водачи на слепи хора; кучета-спасители (при лавини, при удавяния и при земетресения), а през време на войната — кучата-сапьори (минотърсачи), кучета-санитари (оказващи първа медицинска помощ), кучета-взриватели на танкове, и в по-ново време — кучета-газопроверители (подушващи повредите в газопроводите), кучета-митничари (откриватели на наркотици), кучета-геолози (рудотърсачи), кучета — лабораторни животни (в медико-биологичния експеримент) и в най-ново време кучета-космонавти (първите живи пътешественици в Космоса, които проправиха космическия път на човека, бяха кучетата Лайка, Белка, Стрелка). Днес кинологията (от гр. kunos — куче и logos — наука) класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи: 1) примитивни породи — малък брой кучета, непретенциозни, устойчиви, трудно поддаващи се на дресировка и малко привързани към човека. Това са някои азиатски породи и африкански ловни кучета; 2) преходни породи — група примитивни кучета, с които човекът е започнал целенасочена племенна работа и дресировка. Такива са някои групи лайки; кавказки и средноазиатски овчарки; 3) културни породи — най-многочислената група породисти кучета, за които човекът е създал благоприятни условия за отглеждане, хранене, племенно развъждане и практическо използуване. Тук се отнасят всички ловни, служебни и декоративни породи кучета (систематизирани според предназначението си). И все пак рязко разграничаване на кучетата в групи не може да стане, тъй като много ловни и служебни породи кучета често се отглеждат любителски като декоративни и обратно, някои декоративни кучета имат определени ловни и служебни способности. Типичен пример са голялата група от териери, сред които има ловци, служебни и декоративни породи кучета. Кучетата от различните породи са най-различни по тегло и големина. Днес в света могат да се наброят над 600 породи кучета, поради което е трудно да се опишат всички. Аз ще се опитам да дам най-известните кучета в този раздел. Надявам се всички други да се включат.