Mila97

Спаниели. Стара порода много красиви кучета, създадени в Испания (откъдето произлиза името им) още през XIV в., откъдето по-късно били пренесени във Франция и Англия. В тези страни били създадени няколко породи спаниели, които добили широко разпространение из целия свят. По-известните от тях са: кокер спаниел, спрингер спаниел, бретонски спаниел, съсекс спаниел, филд спаниел, клъмбер спаниел, тойспаниел, кингчарлз спаниел, руски спаниел и др. За разлика от сетерите (които преследват дивеча по следата по въздуха с високо вдигната глава) спаниелите душат следата по земята. Освен това за разлика от другите птичари те търсят и вдигат дивеча, без да правят стойка. Използват се за лов на пернат и на четирикрак дивеч. Не се плашат от водата, плуват добре и донасят отстреляния дивеч. Спаниелите са средни по размер, подвижни, енергични кучета. Височината им е 35—44 см. Главата им е умерено голяма, с широко заоблено чело. Ушите са дълги, тежки, със закръглени върхове, провиснали надолу. Опашката при повечето от спаниелите се изрязва в млада възраст (от 1/2 до 2/3 от дължината й). Космената покривка е блестяща, дълга, гъста и мека, леко вълниста, като само на главата и гърдите е с по-къси косми. Ушите също са покрити с дълги и вълнисти косми. Очите са големи и изразителни. Кучетата от тази порода са с разнообразна окраска — едноцветни (черни, червеникави, златистокафяви, кестеняви, сиви), двуцветни (бели с черни петна, бели с кафяви петна и др.) и многоцветни. Спаниелите са кучета с добър нрав, силно обоняние, много възприемчиви на дресировка и показват изключителна интелигентност, като се привързват много към стопанина си.

Гончета. Известни са от дълбока древност като ловни кучета със силно обоняние, преследващи дивеча по следа. Използуват се за лов на лисици и зайци. Те са средни на ръст кучета, като космената им покривка е късокосместа и гъста. По-известни породи гончета са: Бигъл. Древна ловна порода със среден ръст (с височина 35—40 см) и голяма подвижност. Притежава много силно обоняние, търси с ниско наведена глава, с голяма издръжливост е и упорито преследва дивеча (лисици, язовци, зайци). Представител на бавно гонещите гончета. Има дълга опашка, извита накрая. Различават се френски, белгийски и германски бигли, които лаят при преследване на дивеча, и нелаещи английски и американски бигли, които са предпочитани лабораторни животни в експерименталните медико-биологични изследвания, още повече, че са със спокоен нрав, късокосместа козина и лесноизпъкващи вени, което ги прави удобни за работа. Руско гонче. Стара руска порода, характеризираща се с голяма издръжливост. Има късокосместа гъста покривка на тялото, малки провиснали уши и средно дълга опашка. Височината му достига 62—65 см. Главата е клиновидна, а очите тъмни. Основната окраска на руското гонче е червеникава и сивочервена с бели или жълтеникави петна. От руските гончета са известни още естонското, латвийското, литовското светложълто и англо-руското гонче. Далматинец (далматинско гонче). Негова родина е Далмация, откъдето е получило името си. За първи път породата е била показана на изложба в Лондон през 1862 г. Кучетата от тази порода са изключително грациозни и красиви, което се подсилва от тяхната интересна окраска — основен бял цвят, прошарен с ясно очертани пръскани, черни или кафяви петна с диаметър 1—2 см. Първоначално са ги използвали за лов и охрана на границите на Далмация, но днес те са само декоративни луксозни кучета. Далматинецът е късокосмест, с провиснали уши и дълга, заострена накрая опашка. На височина достига 55—60 см, а на тегло — до 25—30 кг. При кучетата с черни петна очите са тъмнокафяви, а при кафявопетнистите — те са жълтокафяви. Кучетата от тази порода са много послушни, с добър нрав и привързаност към стопанина си. Българско делиормайско (или делиорманско) още наречени лудогорско гонче. Стара ловна порода кучета с изключително ценни качества. Предполага се, че още през 2000 г пр. н. е. илирите, населяващи днешните наши земи, са ловували с такива гончета. Турците по време на отоманското иго кръстосват гончето с малоазиатски хрътки и дребноръстни гончета. Днес делиорманското гонче е разпространено в повечето страни от Балканския полуостров (България, Турция, Гърция, Македония и Сърбия), където много се цени. Въпреки че то е изследвано задълбочено и стандартът му е описан подробно от известния наш кинолог д-р Гайтанджиев, все още не са правени постъпки пред Международната киноложка федерация за официално признаване на тази ценна стара българска порода. Дериорманското гонче е средно голямо куче (с височина 49—55 см и тегло 22—25 кг.). Има съразмерно правилно телосложение със средно голяма глава, средно дълги, леко окосмени висящи уши, поставени на височината на очната линия. Има големи, закръглени, умни, тъмнокафяви очи. Притежава добре развита мускулатура и средно дълга опашка, стигаща до скакателната става на задните крака. Космената покривка е блестяща, къса, дебела, еластична, добре прилепнала към тялото. Окраската е антрацитовочерна с кафяво по крайниците, по бузите, под шията, по гърдите, под опашката и над очите („очила"). Понякога на гърдите има бели петна, които са недопустими по други части на тялото. Лудогорското гонче притежва силно чувство за ориентация, голяма издръжливост и силно обоняние. То преследва дивеча (зайци, лисици, глигани, сърни и др.)и по кървава диря упорито и безпогрешно. Според д-р Гайтанджиев делиорманското гонче превъзхожда по ловни качества всички чуждестранни породи гончета. Силно се привързва към стопанина си, на чийто дом е верен пазач.

Кучето е невероятно животно! Аз мога да го сравня само с коня като интелигентност и спътник на човека... и за коня може д апусна някоя тема Кучето е винаги вярно и винаги остави до теб, интересни животни са... Имам един приятел той казва следното: Ако обичате толкова много кучетата то тогава ги оставете без да се възпроизведат, да умрат всички от естествена смърт..., защото всички те са човешки продукт и не живеят в една нормална среда за тях... Въпреки всичко за мен едно такива животно винаги трябва да се гледа на открито...все едно да гледаш кон в апартамент (то и това може да се види де). П.С. Тъй като давам тук източник, трябва ли навсякъде да го копирам?

Лайки. Тяхна родина са северните гористи зони на Европа и Азия. Те имат древен произход. Името си „лайка" са получили поради това, че преследвайки и задържайки дивеча, лаят непрекъснато, като по този начин насочват ловеца. Към тази група се включват няколко отродия от тях, които се използват в крайния Север за най-различни цели (овчарско, впрегнато и ловно куче). Най-известни са рускоевропейската , западносибирската, източносибирската и карелофинската лайка. По големина са средно високи кучета с клинообразна глава, с високо поставени щръкнали уши под формата на извит триъгълник със заострен връх. Опашката им е високо поставена, рунтава, завита нагоре сърповидно. Космената покривка на главата и краката е късокосместа и изправена, а между пръстите е по-дълга. Цветът на козината е различен — бял, черен, кафяв, жълт, петнист. Използва се за лов на пернат и едър дивеч (мечки, глигани и др.).

Териери. Това е една голяма група бързи и издръжливи кучета, които са приблизително 1/10 от общия брой на кучешките породи. Първоначално са били специализирани само за подземен лов (вмъкване в бърлогите на лисици, язовци, порове, плъхове и др. и удушването или изгонването им). Поради това ги наричат бърлогари или лисичари, а самата дума териер произлиза от лат. terra — земя. Произходът им е древен — за тяхна родина се смята Англия. Понеже добивали все по-голямо ловно значение, от тях били създадени многобройни специализирани ловни породи (фокстериер, ягдтериер, бултериер, скочтериер, ирландски териер, кериблютериер, чешки териер, уелстериер и др.). В последствие много от тях престанали да изпълняват ловните си функции и се превърнали в домашнодекоративни породи кучета (тойтериер, скочтериер, скай-териер, бедлингтон териер, тибетски териер, лхаскитериер и др.), а някои и в служебни породи (ерделтериер, черен териер и др.). Най-известните представители на териерите са следните: Фокстериер. Името си е получил от англ. fox — лисица, което показва и неговата специализация — за лов на лисици и язовци над и под земята, но се използва и за преследване на глигани. Съществуват два вида фокстериери — гладкокосмести и твърдокосмести, различаващи се само по вида на космената покривка. Окраската е предимно бяла с черни петна, като нежелателни са петната с друг цвят. При гладкокосместия фокстериер космите са гладки, гъсти, твърди, добре прилегнали към тялото, докато при твърдокосместия космите не са много дълги, твърди, груби, равномерно покриващи цялото тяло. Те са подвити, което придава накъдрен вид на козината. Особено характерна е главата на фокстериера, която е доста удължена с клинообразна форма, а при твърдокосместия космите образуват характерни „мустаци" на носа и „брада" под долната челюст. На височина достига 38—40 см. Ягдтериер (германски ловен териер). Породата е създадена през 1930 г. Името си е получил от немската дума „Jagd" — лов. Получен е от кръстоската на германски фокстериер и староанг-лийски черночервен негладко-космест териер. Ягдетериерът е с височина 35—40 см, сравнително дълъг гръб, масивна клиновидна глава със здрави челюсти и малки клепнали уши, малки, близко поставени тъмни очи. Опашката се намалява наполовина в млада възраст. Космената покривка е твърда, гъста (гладкокосмесга), добре прилепнала към тялото. Срещат се ягдтериери и с негладки косми, Окраската на космите е разнообразна — черна с червени или жълти петна на муцуната, гърдите, бузите, веждите, краката и под опашката. Има и ягдтериери с тъмнокафява,червена, сивочерна, жълточервена и друга окраска, но се ценят повече тъмните цветове. Допустими са неголеми бели петна на гърдите и лапите. За ягдтериера е характерна голямата му активност особено към подземен лов (лисици, язовци), но се използва и за преследване на дивеч по следа (диви свине). Известен е с упоритостта си, голямото желание за борба и неизчерпаемата си енергия. Бултериер. Породата е създадена в Англия в края на XVIII в. при кръстосване на английския булдог с някои породи териери. При това се е получило ловно куче, притежаващо силата, твърдостта, безстрашието и упоритостта на булдога и ловкостта, подвижността и нападателността на териера. Бултериерът е бил използван в миналото за зрелищни борби с лъвове и мечки по арените. Той е средно голямо късокосместо куче, с удължена глава, остри изправени уши и не много дълга, заострена накрая опашка. На височина достига 40—55 см, а на тегло — 15—30 кг. Космената покривка е гъста, къса и блестяща, а окраската й е разнообразна — най-често чисто бяла със сребрист оттенък, бяла с черни петна на главата, жълта с черна глава, червена, жълтокафява с тъмни ивици и др. Специализира се за лов на едър дивеч — глигани и др., но се използва за домашно куче-пазач, тъй като неговата бдителност, безстрашие и сила внушават респект. Бултериерът не е злонравен и е много привързан и предан към стопанина си. Англичаните го наричат „белият кавалер" поради готовността да защити господаря си. Скочтериер (шотландски териер ). Породата е създадена през XIX в. Той е дребен на ръст с масивно тяло и къси крака, с леко удължена тясна глава с „брада" и високо поставени уши и щръкнала нагоре къса заострена опашка. На височина достига 25—28 см, тегло 8—10 кг. Космената покривка е гъста, дълга, твърда и груба. Цветът на козината е черен, черен с бели косми, кафяв, сив, тигров, светложълт. Използува се за любителски цели като декоративно и домашно куче-пазач. Често се използва в циркови спектакли. Скайтериер. Английска дребна порода кучета, които се отличават с висока интелигентност. На височина достига 20—30 см, а на тегло — 9 кг. Цялото тяло е покрито с гъста, дълга козина (не по-късна от 14 см). Косъмът е твърд, гладък, прав. Ушите са много характерни — малки, щръкнали, с отвесен външен ръб, обилно окосмени, а понякога са висящи, плътно прилегнали към главата. Опашката е обилно окосмена и достига колкото е височината му. Цветът на космената покривка е тъмен или светлосив, синьосребристо-сив, черен, светложълтокафяв и пр. Скайтериерът е декоративно куче. Бедлингтонтериер. Интересна, средна на големина английска порода кучета, характеризиращи се с дъгообразна форма на тялото (от холката до началото на опашката). Височината му достига 38—42 см, а теглото 8—10 кг. Главата е с клинообразна форма, покрита с гъсти, дълги коприно-подобни къдрещи се косми. Ушите са средни по размер, ниско поставени, висящи надолу, покрити с къси, тънки, нежни косми. Опашката е ниско поставена, средно дълга, със саблевидна форма. Космената покривка е гъста, мека, но неприлягаща към тялото. Окраската на козината е сивкава, пепелявочервеникава, кафява, светложълта. Бедлингтонтериерьт се отглежда като декоративно куче. Тойтериер. Това е миниатюрна английска порода — най-дребният представител на териерите. Кучетата от тази порода са едни от най-миниатюрните изобщо от всички кучета. На височина достигат 15—20 см, с тегло до 0,5—1 кг. Тойтериерите са дребни, стройни кучета с високи крака, много подвижни, с квадратна форма, с тънки подвижни щръкнали уши, които са високо и широко поставени с формата на равнобедрен триъгълник с остри или закръглени краища. Цветът на очите им е кафяв или тъмно-кафяв. Космената покривка е късокосместа, гъста, блестяща, плътно прилепваща до тялото. Косъмът е тънък, прав и мек. Окраската е разнообразна — черна с червеникавожълти петна, кафява с червеникавожълти петна, едноцветна кафява без петна, червеникавожълта без петна, сивкава във всички оттенъци. Петната трябва да бъдат рязко ограничени от основния цвят и да имат ясно ограничен рисунък. Носът е черен и съответствуващ на окраската. Опашката още в млада възраст се отрязва късо (остават се само 2 опашни прешлена). От тойтериера произлизат московският дългокосмест тойтериер, който има черна и кафява окраска с червеникави и жълтокафяви петна, сивкава окраска, със светли петна, червеникавожълта окраска и др. Тойтерът е декоративно куче. Ерделтериер. Породата е създадена в Англия във втората половина на XIX в. Името си е получила от наименованието на река Ейр, около поречието на която е създадена чрез кръстосване на различни видове английски породи териери, като по-късно му е влята кръв от коли и бултериер. Ерделтериерът е един от най-едрите представители на териерите — на височина достига 60—65 см. Главата е клинообразна, масивна, с продълговата муцуна. Ушите са малки и провиснали. Опашката се реже в млада възраст (1/3), поради което е къса и вирната назад и нагоре. Космената покривка е с еднаква дължина по цялото тяло с остри косми, образуващи около очите „вежди", под муцуната „брада" и над нея „мустаци". Окраската най-често е златисточервеникава, на ушите по-тъмна, бяла или шаренокафява с различни оттенъци. От различните кръстосвания ловният инстикт на ерделтериера е заглъхнал. Използва се както във военна, така и в мирновременна обстановка като ценно граничарско, полицейско, войсково-санитарно, свързочно, минотърсачно, следотърсачно куче. Кериблютериер (син териер). Красива английска порода кучета, която по конфигурация доста прилича на ерделтериера, но е малко по-дребен от него и е с по-дълга космена покривка, която е с коприненоподобни къдрави косми, оцветени едноцветно в сивосинкав оттенък. Всичко това му придава необикновено ефектен декоративен вид. Кериблютериерът има изявени стражеви качества, лесно се поддава на дресировка и се използва за лов на патици и едър дивеч. Освен това се отглежда като декоративно куче. Ирландски териер. По телосложение прилича на твърдокосместия фокстериер, но е малко по-висок от него (42—48 см) и е едноцветен (яркочервеникав, златисточервеникав, рядко с бели петна на гърдите и лапите). Ушите са малки, триъгълник, високо поставени, подвити и висящи напред, с къси косми. Опашката е високо поставена, издигната нагоре, като в млада възраст се изрязва 1/3 от нея. Използва се за лов на дивеч. Красивата окраска го е изявила като често срещано декоративно куче.

Басет. Тези кучета са създадени във Франция за лов. Отличават се с упорство, смелост и силно обоняние, но за съжаление късите им крака не позволяват да развиват скорост при преследване на дивеча, поради което за тази цел почти не се използват. Това красиво малко куче има къса космена покривка, която е гладка и блестяща. На цвят е многоцветно — черночервеникавокафяво и бяло или жълтеникавокафяво и бяло. То е ниско на ръст (с височина 33—38 см), а тялото му е удължено. Главата му е голяма и добре замускулена, а шията е дебела. Ушите му са големи, дълги и провиснали. Краката му са къси, като предните понякога са малко изкривени. Опашката е дълга, извита нагоре. Често тази порода кучета се бърка с дакела, от когото се различава по окраската (многоцветна), но по-голямата и по-заоблена глава и по-дълги уши. Преди (подобно на дакела) е служел за подземен лов, но днес почти не се използва за тази цел. Поради изключително силното си обоняние намира приложение на граничните митнически пунктове за откриване на наркотици и е любимо домашно декоративно куче.

Дакел (такси). Това е една от най-старите породи кучета. Изображения, напомнящи дакела, които датират от преди 2000 години пр.н. е., са намерени при разкопки в Египет. В тези далечни времена дакелите са били любимци на знатните особи. Според Дарвин дакелът произлиза от Индия, откъдето е бил пренесен в Европа. Като ловно куче за подземен лов (на язовици, лисици, енотовидни кучета) породата е създадена в Германия. Наименованието й произлиза от нем. dachs — язовец и hund — куче. В породообразователния процес са взели участие шотландският териер, денди демонт териерът, спаниелът и др. Днес съществуват 3 типа дакели (гладкокосмести, грубокосмести и дългокосмести), които се различават само по космената си покривка. Те са широко разпространени в света. На ръст дакелът е нисък (височината му е 18—27 см) с къси крайници (обикновено предните са леко изкривени) и издължено тяло. Ушите му са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига до стъпалата на задните крайници, обикновено отпусната надолу. Муцуната е доста дълга, а очите са тъмни, средно големи. Дакелът е енергично, умно и смело куче. Ниското му тяло е приспособено за лов на дивеч под земята. При гладкокосмения тип косъмът е блестящ, твърд, плътно прилягащ към тялото, достигащ до 2 см; при грубокосместия тип косъмът е прав, груб, гъст и плътно прилягащ, достигащ до 3 см, а при дългокосместия тип косъмът е дълъг, прав, мек, блестящ, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крака, като главата е покрита с къс косъм. На цвят дакелите обикновено са едноцветни — червеникавокафяви или жълтеникави с различни оттенъци, но се срещат и черни с кафяви петна над очите и по краката, петнисти и тигрови (смес от сиви, черни и кафяви косми). Белите петна по гърдите са допустими, но са нежелани. Освен за подземен лов дакелите са любими домашни декоративни кучета, много привързани към стопанина си.

Шпиц. Кучетата от тази порода според размерите си се делят на 3 групи — големи (височина 35—50 см), малки (височина 28—35 см) и джуджета (височина 20—28 см). Формата на тялото и окраската на трите разновидности шпиц са еднакви. От големите шпицове е известен волфшпицът, а от джуджетата — померанският шпиц, който се отличава с по-дългата си козина и ярко оранжева окраска. Космената покривка на шпица е права, гъста с неприлягащи щръкнали вертикално на тялото косми. Особено дълга е козината на опашката. Ушите не са големи. Те са щръкнали с триъгълна форма, високо поставени. Очите са тъмни. Опашката е високо поставена и не достига до скакателните стави. Краят й е завит кръгообразно и приляга отляво или отдясно на гърба. Цветът на козината е разнообразен — черен, бял, кафяв, сребристосив с черни оттенъци на гърба, на муцуната, около очите. На лапите, долната страна на опашката и на корема окраската е по-светла. Кучетата от тази порода са предимно декоративни.

Чаучау. Родината на тази порода кучета е Китай и Манджурия, където от хилядолетия са развъждани като примитивни кучета, използвани за лов и храна. Оттам е пренесена в Англия, където се оформила съвременната порода. Днес тази декоративна порода е много популярна из целия свят, тъй като по външен вид кучетата приличат на лайките. Някои кинолози дори предполагат, че те са произлезли от тях. Чаучау са кучета със среден ръст — височина до 45 см и тегло около 35 кг. Космената им покривка е дългокосместа, напълно прилягаща към тялото с обилно окосмяване около шията (грива), крайниците и опашката, обикновено подвита върху гърба. Окраската им е червеникаворъждива с различни оттенъци — от жълто, гълъбовосиво до черно. Срещат се и чисто бели екземпляри. Притежават една характерна особеност (син език), по която се отличават от всички други породи кучета.

Папийон. Стара декоративна френска порода дребни кучета, много разпространена във Франция. Италия, Англия, Дания, където в миналото са били любим обект за рисуване от художниците. Името си (от фр. papillon — пеперуда) са получили поради щръкналите си уши, които приличат на крила на пеперуда. На ръст са дребни (височина на холката 18—25 см). Космената им покривка е дълга, коприноподобна и права. Само на муцунката и предната страна на крайниците космите са къси. Ушите, опашката и задната страна на краката са обилно окосмени. Главата е малка, ушите са дълги, високо поставени и щръкнали. Опашката е дълга, завита сърпообразно на гърба. Окраската на козината е бяла с петна ог различни цветове.

Миниатюрен пинчер (минпип). Дребна, късокосместа, декоративна порода кучета, които са твърде смели, енергични и подвижни. На височина достигат 25—30 см. Предполага се, че произлиза от някои породи териери. Козината е къса, гъста, блестяща, плътно прилепнала към тялото. Цветът на космената покривка е черен и кафяв с червеникавожълти петна, кафявочервеникав с по-светли петна, сивосинкав без петна и др. Главата е относително удължена, клинообразна. Носът е оцветен в същия тон с окраската. Очите са тъмни. Опашката се обрязва късо не повече ог третия прешлен. Отличават се с остър слух. Много се привързват, но само към един член от семейството.

Болонка. Дребна декоративна порода, произхождаща от Малта (малтийска болонка). Оттам е пренесена в Европа. Особено е разпространена във Франция, където породнияг състав е значително подобрен (френска болонка). Обикновено и двете породи са оцветени чисто бяло с еднакво дълги косми по цялото тяло. Съществува и цветна болонка, кояго е разнообразно оцветена, като носът при черната болонка е черен, а при другите цветове — идентичен с окраската на космената покривка. Космите при малтийската болонка са тънки, дълги, прави, фини като копринени нишки, а при френската са вълнисто-къдрави. Носът е черен, ушите провиснади, високо поставени, средно дълги. Опашката е високо поставена, дълга, завита към гърба (вляво или отдясно), покрита с дълги косми. На височина болонките достигат 20—26 см.

Японски хин. Дребна порода, произлизаща от Далечния Изток. Животните от тази порода са малки изящни кучета, много подвижни и смели. На височина достигат 18—28 см. По форма приличат на пекинеса, но се различават по окраската, която е бяла с черни, червеникави или кафяви петнa. Тъмните петна на главата задължително трябва да са разположени повече или по-малко симетрично, покривайки страните на главата, около очите и целите уши, които са увиснали и достигат над долната челюст. Носът е черен, приплеснат, разположен почти на едно ниво с очите. При кучетата с кафяви петна обикновено носът е кафяв. Опашката е рунтава, умерено дълга, завита към гърба отляво или отдясно на тялото.

Пекинез. Китайска дребна декоративна порода, която е много разпространена из целия свят Малко, набито и подвижнo куче, изключително войнствено и смело. На височина достига до 25 см. Космената му покривка е дългокосместа, права, с гъсти, меки косми. Има особено дълги косми на ушите, шията, плещите, на крайниците и опашката. Окраската е различна — чистобяла, жълтокафява, червеникава, златисточервена, кафява, черна. Допуска се бяло оцветяване по шията, гърдите и лапите. Главата е масивна, закръглена, приличаща до известна степен на главата на булдога и боксера, но в миниатюрен вид. Носът е черен, плосък и е на една линия на очите. Ушите са висящи, високо поставени, плътно прилягащи към главата и достигащи до долната челюст. Крайниците са къси, масивни. Опашката е високо поставена, завита на гърба.

Чихуахуа. Тази порода кучета са едни от най-дребните в света. Негова родина е Мексико, откъдето го наричат още мексикански териер. Срещат се късокосмести и дългокосмести отродия с разнообразно оцветяване — червеникаво, кафяво, чернокафяво, кремаво, сребристосиво, черно и бяло. У дългокосместите чихуахуа косъмът е нежен, гладък и вълнист. Опашката е рунтава. Достигат до 23 см и тегло 2,5 кг, но се срещат и двойно по-малки екземпляри с тегло до 0,5 кг. Характерна особеност на породата са големите щръкнали уши. Опашката е дълга, като в спокойно състояние е отпусната, а при възбуда — се завива над гърба.

Пудел. Името си е получило от немската дума пфудел — локва, понеже кучетата от тази порода обичали да се къпят и ловуват във водата. Има древен произход — получено е от кръстосването на някои породи бегови кучета с овчарски кучета. Съществуват и разновидности на породата, приличащи си по външен вид — пудел-джудже, малък и голям пудел Първите два пудела се отнасят към декоративните, а големият пудел (наричан още „кралски") освен декоративно е и служебно куче. На височина големият пудел достига 55—65 см, а джуджето — по-малко от 30 см. Космената покривка на пуделите е обилна, дългокосместа, вълниста, къдрава. Срещат се и пудели с прав дълъг косъм. Косъмът е телоподобен, еластичен, гъсто усукан, вълнист, като на дължина достига понякога до 20 см. Това налага тяхното подстригване, тъй като в противен случай обрасват дотолкова, че не могат да виждат. Относно начинът на подстригване често се водят спорове от специалистите за най-естетичния вид на кучето. Пуделът е едно от умните и послушни кучета, които са много активни, с хубава външна форма, а подстригани се разхубавяват още повече и са едни от най-луксозните декоративни кучета. Главата си носи гордо вдигната, ушите са големи, висящи, достигащи дори по-ниско от устата. На цвят пуделите са задължително едноцветни — черни, бели, сребристосиви и кафяви. Характерна особеност е, че при черните, белите и сребристосивите носът е черно оцветен, а при кафявите е кафяв.

Инфорамцията за тази тема и за породите кучета е съчетание от интернет източници и книгата "Домашна зоология" на издателство Наука и изкуство, София 1983 г. на д-р Веселин Денков и н.с. Лиляна Михайлова

Унгарско пули. Древно пастирско куче, създадено от унгарските овчари. Близо е по произход до дългокосместите европейски овчарки. На височина достига 40—50 см. Характерна особеност на породата е изключително дългата груба и равномерно покриваща цялото тяло космена покривка с тъмна едноцветна окраска, която е еднакво дълга на главата, туловището, краката и опашката. Прилича на овца. Косъмът е вълнист и завит. Опашката е увиснала, завита кръгообразно. На унгарското пули прилича и друга унгарска порода, наречена комондор, която се характеризира с подобна козина, но в светла едноцветна окраска. Кучетата от тази порода са значително по-едри. Използват се също като пастири.

Нюфаундланд. Тази порода носи наименованието си от едноименния британски остров, намиращ се на североизточния бряг на американския континент. Понеже тези кучета не се боели от водата и с удоволствие се гмуркали в нея, на острова първоначално ги използвали за извличане от водата на рибарските мрежи. Техният произход е неизвестен — предполага се, че прародителите на кучетата от тази порода са пренесени на острова преди 900 г. от викингите или че произхождат от древни американски породи. Кучетата нюфаундланд се наричат още водолази поради това, че обичат да се къпят и гмуркат във водата. Плуват отлично и често изваждат паднали предмети или спасяват давещи се хора, инстинктивно дори без специална дресировка. Кучетата от тази порода са дългокосмести. Окраската е чисто черна, но се срещат и с червеникав оттенък, бронзови и бели с бронзови или черни петна. Опашката при спокойно състояние е отпусната надолу, а при възбудено — е вдигната сърповидно нагоре. Нюфаундландите са сравнително големи кучета, достигащи на височина 63—66 см. Използват се за стражева служба и най-вече за спасяване на давещи се хора.

Сенбернар. Породата произхожда от една от най-древните породи кучета на Азия — тибетския мастиф. Създадена е през XIV в. от монасите на Сенбернарския манастир (откъдето носи наименованието си), намиращ се в прохода Сен Готар в Алпите. В манастира развъждали и дресирали тези едри кучета за спасяване на заблудили се или затрупани от лавини пътници, поради което първоначално породата се е наричала лавинхунд. Едва през XIX в. породата е наречена със сегашното си име. Кучетата от тази ценна порода са спасили живота на много хора от „бялата смърт" в планината. Известен е паметникът на знаменитото куче „Бари" в Париж, спасило живота на 43 изпаднали в беда хора. Сенбернарът е едро, грубо, масивно, широкотяло куче. На височина достига 70 см, а на тежина до 100 кг. Има малки клепнали уши и сравнително дълга опашка. Срещат се две разновидности на породата — късокосместа и дълго-косместа. Окраската обикновено е двуцветна — червеникавожъл-теникава, бяла с големи лимонени петна или червеникава с големи бели петна. Кучетата от тази порода са известни с миролюбивия си спокоен нрав и огромния си апетит, но за сметка на това са непретенциозни към храната.

Южноруска овчарка. Стара овчарска порода, създадена в украинските и севернокавказките степи и Крим в края на XVIII и началото на XIX в. Сравнително едра порода с височина 62—65 см. Козината е дългокосместа, гъста, груба, слабо вълниста, еднакво дълга по цялото тяло, крайниците, ушите и опашката (фиг. 82). Дължината на косъма е 10—15 см. но достига при някои овчарки до 30—35 см. Цветът на космената покривка е бял; бял с жълти нюанси на главата, ушите, гърба и опашката; сив с различни оттенъци; бял със сиви петна. Мускулатурата е силно развита. Главата е масивна, с провиснали триъгълни уши. Опашката достига до скакателните стави, спусната леко надолу и завита кълбообразно нагоре. Изключително силната и смела южноруска овчарка се използува за охрана на стада и караулна служба. Смята се, че тази порода е пренесена в Унгария в края на XVIII век и от нея води началото си унгарската порода комондор.

Доберман-пинчер. Породата е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване на много породи кучета (немски пинчер, рогвейлер, босерон, ваймарско куче и източноевропейска овчарка) през 70-те години на XIX в Тюрингия. Нарича се на името на своя създател Доберман. Кучетата от тази порода се отличават със смелостта си, отличното си обоняние и резки скокове. Известен недостатък обаче е неговата малко прекалена нервност и възбудимост. Доберман-пинчерите имат тъмнокафява, черна или светлосиня окраска, като независимо от цвета задължително трябва да има жълго-червеникавите петна. На височина достига 65 — 72 см. Има добре развита мускулатура. В млада възраст част от ушите и опашката му се обрязват. Използва се като отличен следотърсач в криминалистиката, а също като стражево куче. Много популярен е сред любителите кинолози в чужбина.

Боксер. Типичен представител на догообразните кучета, получен в края на XIX в. в Германия чрез кръстоска на английски булдог и немска порода кучета буленбайцер (кучета-бикоборци от арените на средновековието). За първи път боксерът е демонстриран на изложба в Мюнхен през 1895 г. Боксерът е отлично замускулено силно подвижно куче със затъпена муцуна, с отличен отскок (на цирковата арена боксери-футболисти скачат високо и „боксират" мека топка). На височина достига 63—68 см л тежи 30—32 кг. Той е късокосместо куче с разнообразна червеникаворъждива окраска, като най-предпочитани са златистият и тигровият боксер. В последно време е получен и чистобял боксер. Част от опашката и ушите му в млада възраст се подлагат на козметична операция.

Булдог. Стара английска порода, произхождаща от древните породи мастиф и колос. Англичаните го използвали най-често за зрелищни борби срещу биволи (от англ. бул — бивол), откъдето произхожда името на породата. Булдогът е известен със своята „мъртва хватка" — здраво вкопчване в шията на противника и методично предъвкване до пълно задушаване. По-късно булдогът е бил разпространен и в други страни — най-вече във Франция — Френски булдог. Булдогът се характеризира с голяма глава, здраво набито мускулесто тяло и къси, криви крака. Той е късокосмест с бяла, червеникака, бледожълта или тигрова окраска. На височина достига 35—45 см с тегло до 23 кг. Обикновено долната челюст леко се подава пред горната. Опашката му е къса и не се обрязва. Ушите са сравнително големи, но са изправени, поради което също не се оперират. Използува се като декоративно домашно куче, признато като изключително предано към господаря си и недоверчиво към непознати.

Много хубаво куче, много податливо на дресура и се грижи за стопанина Информацията, която предоставям, не е взета от посочения сайт, а от различни книги, явно с авторите на другия сайт използваме една и съща литература