Vistosky

Колеги, тази вечер, 11.01.2012г., в предаването "Денис и приятели", което се излъчва по БНТ1 с начален час 23 часа, ще се проведе дискусия за чалгата като културно явление. Гости са кметът на Пловдив г-н Иван Тотев, историкът Димитър Атанасов и диригента на хор "Космически гласове от българия" г-жа Ваня Монева. Кратко въведение в темата съм спретнал на: http://dimitaratanassov.wordpress.com/news/altmedia/tv-chalga-ahat/ Струва ми се, че темата заслужава повече от едно телевизионно предаване.

Скъпи колеги, предлагам на вниманието Ви онова, което видях в Косово при първата ми визита на място. Към филмчето съм приложил и кратък есеистичен коментар. Връзка: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2012/01/05/phv-kosovo-m1/

Осмелих се да дам своето разбиране относно материалното наследство на държавния социализъм у нас. Текстът е: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2010/07/22/socshadows/ Призивавам да помислим заедно по въпросите и да повдигнем нови, тъй като проблемът наистина си заслужава.

ISTORIK, да си служиш с квалификации не е проява на особено остър ум, нито - на кой знае каква срастнатост с интернет-писането, за което цветистите епитети са изключително присъщи поради виртуалните самоличности, но и не само. Основното твърдение, разгърнато в текста, не е било, не е и няма да бъде нищо, свързано с факта, че турските сериали дават научна дълбочина на осмислянето на османските векове на Балканите. Не смятам обаче да ти давам акъл кой, какво и защо. Би трябвало всеки да разчита на собствените интелектуални способности. Употребата на понятието "османо-турски феодализъм" хич не смятам да коментирам, но не защото ще изпадна в епитетстване, с което видимо опитвате да заместите дефицити в други сфери (къде - помислете, хубава домашна работа е), а поради факта, че все пак всеки е отговорен за онова, което пише, а това число и за глупостите. Ако ми цитирате тук Вера Мутафичева от 60-те години, аз ще Ви отвърна с Вера Мутафчиева от 90-те, за да сме съзвучни, тъй като видимо фундаменталните текстове, проблематизиращи изобщо наличието на феодализма на Балканите, са изпуснати във Вашата експертиза за сметка на тези, представящи знаменосни глупости на съветския и българския марксизъм. Послепис: тук няма ли правила? Не сте ли се договорили изначално да не се обиждате? Или във форум на издание на БАН тази конвенция не е приета? Да, то в БАН наука не остана, та може би обидите са заели мястото ѝ с цел отбраняване на някакви статусни привилегии... Или може би само тук "моредатор" означава "универсален ментор от тоталитарен тип"... Наистина, тези работи не ги разбирам. Явно съм част от друга култура на диалога, която не е формирана на събрание на БКП, но никак не съжалявам за това.

Здравейте! От известно време насам се опитвам да си обясня на какво се дължи провала на българската историческа наука в опита ѝ да нормализира разказа за османското нашествие, завладяването на Балканите и османските векове. Струва ми се, че причините са от най-разнообразен характер, а текстът от линка прави усилие да ги посочи, систематизира и да погледне в дълбочина на проблема: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2010/11/25/turkserialshist/

Да, според консервативната представа за историята тя е история на народите, поради което важни са не обикновените хора, а значимите фигури, които служат за пример. Това осмисляне е характерно за Немския романтизъм и израсналата върху него национална идея, според която историята - това е въплъщение на "народния дух", който е величина, намираща се извън време и пространство, благодарение на която ние днес сме сродни на бабите и дядовците си, на прародителите си, а всички заедно - на хан Аспарух, а той на свой ред продължава по мистичен начин да живее във всеки един от нас. Така - и хан Крум, и княз Борис, и княз Симеон, и цар Самуил... Съзнавам, че в момента говоря схематично, но, казано най-общо, нещата стоят така. Историята обаче, подобно на всяка научна дисциплина, се развива, ето защо тя отдавна е включила в разказа си и този за миналото битие на хората и групите, които не са представителни или не дотам примери, но не биха могли да послужат за каузата за съграждане на нация. Ето защо, да, има нещо вярно в това, че историята е история на народите, но тази постановка се отнася към нещо, което отдавна не е актуално. И още нещо - странно как дебатът се измести от конкретния текст към Фоменко и опитите му да компресира хронологията на световната история. Макар да не е историк, неговите усилия навярно трябва да разположим не в чалга-сегмента, а в полето на деконструкцията, тъй като реално неговите писания съдържат и някаква научна обосновка, а и самият той добре демонстрира принадлежността си към академичното. Няма да пропусна обаче и факта, че писането му е като цяло мислимо и през сензационното, през шокиращото, а това на свой ред го сродява с чалга-литературата. Той заслужава отделно внимание. У нас подобна фигура няма, а статията, към която съм насочил, е посветена основно на български и по-малко на балкански контекст. Позволявам си да споделя нещо и за "средните стойности". В математиката без смънение усредняването на величини има смисъл, но в социалните науки подобен ход трябва да бъде легитимиран като уместен и информиращ. Примерът с височината на черната дъска и средния ръст на учениците в клас не работи, защото той предполага децата да се различават с малко едно от друго. Ако се случи така, че в даден клас всички деца са приблизително по 170см., а две са 210см., то тогава средният ръст ще е величина, надвишаваща ръста на мнозинството и не достигаща този на двамата свръхвисоки ученици. При това положение дъската ще бъде монтирана така, че за множеството писането на нея ще бъде неудобно, защото ще им идва високо, а на малцинството - също така, но поради поставеност в по-ниско от удобното положение.

Историята продължава да страда от липса на детайлност. Изображенията с висока резолюция са изключително трудно постижими, но в съвременната история това не е точно така. Личният разказ би могъл да запълни точно този дефицит, давайки пълнота на картината. Ето защо предлагам следния текст: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2011/11/17/hi-story-son-blue/ Цялостният тон е шеговит, но навярно и чрез хуморотворни похвати бихме могли да разсъждаваме за сериозните въпроси.

Това е само първа част от изследователския проект, затова на този етап - само преглед на контекстите, произвеждащи дадено отношение към проблема, и самото отношение. А по въпроса за разказа на Патриарх Никифор - нека да не забравяме, че византийската историопис притежава силно дидактична насоченост. Сиреч - тя се произвежда с определена кауза и винаги има някаква поука. Пример е разказът за законите на Крум, който е позициониран тъкмо в рамката на подобен сюжет. Ето защо и Патриарх Никифор не прави изключение. Пак казвам - византийската традиция е изпълнена с подобни матрични структури - щампи, които се запълват с конкретика от автор в автор. Подобни клишета - дал Бог. На такова именно "общо място" се хваща Васил Гюзелев, който е добре наясно каква е разликата между книжовен и реален факт, но тук си затваря очите, тъй като сюжетът добре обслужва каузата на собственото му писане. Иначе - благодаря за бележката, това също трябва да го обясня, щом поражда въпроси.

Колеги, това е една от най-незаслужено пренебрегваните теми в медиевистиката, поради което си позволих да напиша нещо. Статията е само първа част от идеята, която имам. Разчитам на вас за критични мнения. http://dimitaratanas...ulo-dyn-christ/ Предварително благодаря!

Здравейте! Предлагам един поглед към агентите на ДС в българската наука. Есето е доста крайно, много остро и си служи с лични имена. Адресът е: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2011/08/01/lucky-cop/