Voland

Северна Америка 77. Чернокрак пор (Mustela nigripes) EN - през декември 2020 за първи път в историята бе клониран северноамерикански вид и то от яйцеклетка замразена и съхранявана от San Diego Zoo Frozen Zoo 30 години ! Раждането на Елизабет Анн има дълга предистория изпълнена с тежки предизвикателства. През 1979 Чернокракият пор е обявен за изчезнал вид. Изключителната зависимост на вида от Прерийните кучета (90% от прехраната), го прави крайно уязвим на екологични промени. Драстичното намаляване на плячката му през 20ти век, дължащо се на човешка намеса и екзотични болести (Чума), свива ареала на Чернокракия пор до минимум. Все пак малка популация оцелява в щата Уайоминг и след като е преоткрита през 1981, слага началото на мащабна програма за размножаването му в плен. Големи зооинституции като зоопарковете във Финикс, Торонто и Вашингтон се включват в проекта. От 1987 насам, от пленените 18 индивида, се раждат повече 8000 животни и над 3800 са върнати в дивата природа. Клонирането на Елизабет Анн е революционна крачка, не само по отношение на Чернокракия пор, а и в глобален мащаб и дава надежда за завръщането на емблематични видове, като Торбестия вълк и Северния бял носорог. Може да се наблюдава в споменатите зоопаркове в САЩ и Канада.

76. Ципоног тенрек (Microgale mergulus) VU - надали има по-поразителен пример за ковергентна еволюция от този на семейство Тенреци (Tenrecidae), чиито представители напомнят същински земеровки, опосуми и най-вече таралежи без да имат и най-малка родствена връзка с последните. Един от тях, Ципоногия тенрек е още по-специален и е единствения воден бозайник на Мадагаскар. Изцяло нощно животно, той се крие в хралупи по устието на водоеми и малки реки през деня, а вечер излиза да ловува ракообразни и водни насекоми . Ципоногия тенрек разполага с плавателни ципи, дълги мустаци с които локализира плячката си, и с гъста водонепромокаема козина. Ловните му стратегии, както и външния вид напомнят за Африканските видрови земеровки, с които споделя известно родство. Тенреците са ендемични за Мадагаскар, а Ципоногия тенрек е познат само от 10 локации в източната част на Острова. Малко се знае за него, но е известно, че главно поради ерозията на почвите и замърсяването на водните басеини числеността му е сериозно намаляла. Националният парк Ranomafana National Park е една от малкото възможности да бъде наблюдаван.

75.Индри (Indri indri) CR - много Малгашки легенди говорят за вид лемур "бабакото" , който е смятан или за побратим или за предшественик на хората. В повечето случаи става въпрос за най-големият примат на острова - Индри. Лесно може да бъде разпознат по огласяващите гората викове сутрин, както и по характерната черно-бяла козина. С близки до човешките пропорции на тялото и почти без опашка, той векове наред е бил предпазван от забрана за ловуване от местните жители "фади". Обезлесяването на Мадагаскар и многото имигранти и гладуващи, които не спазват фади, обаче са притиснали Индри до стената. Спасението му минава през широка правителствена и обществена подкрепа и осигуряване на алтернативен поминак за местното население. Може да бъде видян в Andasibe National Park в източната част на Острова.

74. Фаланук (Eupleres goudotii) VU - представителите на семейство хищници се хранят главно с месо и ловуват други гръбначни животни. Има обаче и някой любопитни изключения. Пандите се хранят изключително с бамбук, диетата на Панамския Кинкажу е съставена от плодове, а прехраната на чудноватия мадагаскарски Фаланук се състои само от червеи и други безграбначни. Фаланукът притежава издължено тяло и муцуна и не може да бъде оприличен на който и да е хищник на Острова. Заради специфичната диета зъбите му извити навътре, а ноктите му не се прибират, като при придвижване докосват земята и са причина за леко тромава походка. Има дълга дебела опашка, в която складира енергийни запаси за трудните месеци. За известно време двата подвида Източен и Западен Фаланук бяха спрягани, като отделни видове, но последните ДНК анализи отхвърлиха тази класификация. Основната причината за сериозното му намаляване са лова, както от страна на хората, така и от подивелите кучета и котки на Мадагаскар. С помощ от местните водачи може да бъде видян в северната част на националния парк Montagne d’Ambre.

73. Фоса (Cryptoprocta ferox) VU - мадагаскарските хищници са заели ниши, които на други места по Света са запълнени от Мангусти, Вивери и Котки. Въпреки това учените отдавна не ги асоциират със споменатите семейства. Факта, че нямат дори един морфологичен белег, които да е общ за всички не пречи да бъдат поставени в едни семейство Eupleridae. Вече е доказано че имат общ прародител, пристигнал на острова преди около 40 млн. години. Най-големият представител на семейството, Фоса, наподобява умалена пума и изключително ловко се движи в короните на дърветата. Върховният хищник на острова е единствения, който успешно ловува лемури, но понякога напада и домашни животни. На много места е третирана като вредител, но не изключение и ловът и за храна. Разпространена е из почти целия остров, но на много фрагментирани малки популации и вероятно е доста по-рядка от предполагаемото. Успешно се отглежда в плен и зоопарка в Дуисбург е лидер размножаването а Фоса.

All the World's Primates by Noel Rowe, Marc Myers

72. Мадагаскарски гигантски плъх (Hypogeomys antimena) EN - най-едрият представител на разред гризачи на о. Мадагаскар, е известен със способноста си да покрива скокове на почти метър височина и като добавим дългите уши, спокойно може да бъде оприличен на заек. Тъй като такиви не живеят на острова, Мадагаскарския гигантски плъх e безпогрешно разпознаваем. Освен уникалния си външен вид, той има и специално брачно поведение. По-малко от 5% от всички видове бозайници са моногамни, а при Гризачите този процент е нищожен. Мадагаскарския гигантски плъх буквално остава със своя партньор докато смъртта ги раздели. Двойката яростно защитава територията и потомството си и живее в дълбоки дупки, където се крие през деня. Изгубил е голяма част от ареала си и обитава регион 20 на 40 км в западната част на острова. Като добавим ниския репродуктивен рейт (1-2 малки годишно) и преследването от подивели кучета и котки, става ясно, че вида е доста сериозно застрашен. Може да се види в гората Киринди до град Морондава и в няколко зоопарка в Европа, като Прага, Пилзен, Честър и Дуйсбург.

71. Ай-ай (Daubentonia madagascariensis) EN - често оприличаван на нощен призрак, един от най-чудатите примати е смятан в много от местните общности за предшественик на злото и смъртта. Стигма, като тази няма как да бъде в полза на безобидния Ай-ай и е причина за честото му избиване, особено, когато се появи в близост до населени места. Ай-ай е развил уникална техника за лов, която притежават само още един рядък род посуми Триок (Dactylopsila) живеещи на другия край на света в Нова Гвинея. С големите си уши засичат движението на ларвите в стволовете на дърветата, след което прегризват кората с острите си резци и с дългия си среден пръст наподобяващ кука, изваждат плячката от най-недостъпните места. Странната му природа и външен вид, караше учените да смятят, че неговият предшественик вероятно е пристигнал с отделен "сал" на Мадагаскар и е различен от този на Лемурите. Скорошни Днк анализи, обаче, потвърдиха наличието на общ прародител при всички Примати на острова. Въпреки че обитава доста обширен ареал, загубата на хабитат, бавното възпроизводство и преследването от хората са занижили рязко численноста му. Среща се в няколко национални парка и в малко зоологически градини в Европа и Сащ. Програмата за размножването му в плен е стартирана от самия д-р Даръл в неговия зоопарк на о. Джърси.

Мадагаскар 70. Копринен сифака (Propithecus candidus) CR - срещата със снежно бяло същество в гъстата тропическа гора е почти сюреалистично изживяване, особено ако изкочи ненадейно от короните на дърветата. Не е много ясно защо Копринения сифака е получил своята копринена бяла козина, въпреки че кожата му е черна, а пигментацията на лицето му напомня за наследствено витилиго. Мъжките са малко по-разноцветни и могат да бъдат разпознати по кафявото петно на гърдите, образувано от търкане на жлези, с които маркират територията си. Името Сифака идва от оличителните звуци, които издава, звучащи като "шии-фаак". Всички лемури от семейство Индриеви (Indriidae) са на изчезване, но Коприненият сифака е в най-критично състояние. Изсичането и опожаряването на горите Ajanaharibe-Sud и Marojejy в Северен Мадагаскар, както и преследването от гладуващите малгаши са основните виновници, численноста му да се е свила до около 300 индивида. Лова на някой от лемурите в семейството е забранен с табу от местното население, наречен "фади", но това за съжаление не важи за Копринения сифака. Всички опити за отглеждане в плен се оказват неуспешни, а националния парк Marojejy е сред малкото опции да бъде видян.

69. Гедемса или Планинска ниала (Tragelaphus buxtoni) EN - другата легендарна обитатателка на планината Бале е толкова мистериозна, че e успяла да остане незабелязана чак до началото на 20 век и е известна, като последия едър бозайник открит в Африка. Хубаво е да се уточни, че в миналото 65 % от територията на Етиопия е била покрита с гори, като в планините този процент е достигал 90. В наши дни числата са трагични - съответно 2,2 и 5,6 %. Нарастващото население и огромните стада кози и овце са изстласкали Планинската ниала в най-високите части на планините, където последните 3000 антилопи са имали малко повече късмет. Всъщност ДНК анализи поставят под въпрос името Ниала и местното наименование Гедемса навярно е по-подходящо. Генетично е много по-близка до повечето от останалите Винтороги антилопи (Tragelaphus), като Ситатунга и Бонго, отколкото до "първата" Равнинна ниала, а на външен вид може да бъде оприличена на масивното Голямо Куду. Красивите спираловидни рога и интересната козина покрита с ивици и петна ѝ придават кралска осанка, но за съжаление са сред главните причини за намаляването ѝ. Политическата нестабилност и масовите ловни експедиции през 90те значително влошават нещата. Един от първите учени, които успяват да наблюдават тайнственото животното в дивата природа е Лесли Браун. Благодарение на него през 1971 е основан Bale Mountains National Park и нашите деца ще имат шанса да видят Гедемса и Етиопски вълк. За нашите внуци, обаче, не е съвсем сигурно...

68. Етиопски вълк (Canis simensis) EN - планините Бале винаги са били мечтана дестинация за хората, които колекционират срещи с редки видове. Голяма част от флората и фауната на този регион е ендемична за Етиопия и може да се види само в радиус на няколкостотин квадратни километра. Високопланински етиопски заек (Lepus starcki), Бушбок на Менелик (Tragelaphus scriptus meneliki), вид Морска котка (Chlorocebus djamdjamensis) и Етиопско сляпо куче (Tachyoryctes macrocephalus)* не се срещат никъде другаде. Специален магнит за ентусиастите, обаче, са два уникални и изключително редки бозайника, чието спасение зависи главно от здравословното състояние на високопланинския им хабитат. Най-редкият представител на семейство Кучета, а и вероятно най-редкия хищник на Африка, е открил убежище на надморска височина над 3000 м., където дърветата се сменят с алпийски пейзаж. Етиопският вълк е смятан в миналото за сходен до Чакал или Лисица, но скорошни изследвания потвърдиха генетичната му близост със Сивия вълк и Койота. Отличава се от африканските Кучета по червеникавата окраска и издължената муцуна, а фигурата му донякъде напомня на Немска овчарка. Гризачите са основната му прехрана и е специлизирал в лова на Етиопско сляпо куче. Надхитрянето между ловец и жертва е легендарно, като Етиопският вълк дори е наблюдаван да се вмъква в стада домашни животни за прикритие. Загубата на хабитат, преследването от фермерите и кръвосмешението с домашни кучета са причина на Земята да са останали по-малко от 400 индивида. Въпреки взетите мерки, популацията му продължава да намалява и се очаква съвсем скоро да бъде оценен отново като Критично застрашен. * Етиопско сляпо куче не е много правилно наименование, защото този бозайник не е сляп, въпреки че е от семейство Слепи кучета Spalacidae. Английското име е Big-headed African mole-rat. Видът също е със статус на Застрашен и състоянието му е ключово за Етиопския вълк.

67. Адакс (Addax nasomaculatus) CR - биомът обхващаш Сахара и полупустинния регион Сахел по южната и граница превъзхожда по големина целия континент на Австралия. Все по застрашителното разрастване на пустините на юг е проблем от глобален мащаб, разбира се и излиза извън рамките на тази тема. Освен последните зелени площи, обаче, са на път да си отидат и повечето копитни бозайници в района. Пет от тях - Адакс, Газела Дама, Тънкорога газела, Газела на Кювие и Газела Дорка са в непосредствена заплаха от изчезване, а Саблерогия орикс вече е изчезнал в дивата природа. Величественият Адакс, който притежава красиви извити рога достигащи дължина повече от 1 метър, вероятно е едно от най-самотните животни в дивата природа. Въпреки че е бил разпространена в цяла Северна Африка, скорощно проучване на огромна зона на теритирията на Нигер, откри едва 3 индивида! Популацията на този вид започва да намалява още през 18 век заради високо цененото си месо, кожа и трофейни рога. Колкото и депресиращо да звучи тази история, тя има и позитивен оттенък. Адаксът, Саблерогия орикс, а и Арабският орикс в Азия все пак са прескочили пропастта. Изтъкнати институции, като Сафари парка в Сан Диего и частни природозащитни проекти в Тексас и Близкия изток притежават около 6000 Адакса, 7000 Арабски орикса и повече от 10000 от Саблероги орикса. Адакс може да се види и в Софийския зоопарк.

66. Африканско диво магаре (Equus africanus) CR - както в повечето известни случаи на одомашаване, питомните наследници на Африканското диво магаре наброяват десетки милиони, докато дивият им предшественик се бори за оцеляване. Ограничени в полупустинните и пустинните райони на размирния Сомалийски полуостров, Дивите магарета са били обект на лов от хилядолетия. Залавяни са и като малки с цел опитомяване, и в зряла възраст, като източник на месо и кожи. Конкуренцията с едрия рогат добитък за паша и вода и кръвосмешението с питомни магарета също са част от предизвикателствата пред вида. И двата подвида - Сомалийското диво магаре и Нубийското диво магаре са Критично застрашени, като общата им численост вероятно не надвишава 1000 индивида. Възможно е малка интродуцирана популация на Нубийския подвид, който почти е изчезнал в Африка, да е оцеляла на карибския остров Бонер. Сомалийското диво магаре е по-често срещано и успешно се размножава в големите европейски и американски зоопаркове. Messir Plateau в Еритрея е сред малкото възможности да се види в дивата природа.

65. Галаго Рондо (Paragalago rondoensis) EN - тежащ само 60 грама, Галаго Рондо е сред най-дребните Полумаймуни и е един от най-миниатюрните Примати, въобще. Различим е от своите роднини по уникалната рунтава опашка, напомняща четка за шишета и по отличителния, повтарящ се писък, който алармира за наближаващи хищници и може да продължи повече от 40 минути. Обитава много ограничен район на Източна Танзания, в горите около бившата столица Дар ес-Салаам в периметър не по-голям от 100 кв. км. Обезлесяването в района на петия по големина град в Африка придобива промишлени размери, като особено опасно е повишеното търсене на дървени въглища в последните десетилетия. Производството на дървени въглища свързано с унищожението на големи горски площи се превръща в лавинообразна заплаха не само в Танзания, но и в цяла Африка. Новосъздадените защитени територии Noto Forest Village и Rondo Nature Reserve са много важна стъпка към спасяването на Галаго Рондо, тъй като вида неизменно присъства в списъка на 25-те най-редки Примати от 2006 насам . Rondo Nature Reserve е и най-доброто място, ако искате да го видите.

64. Дибатаг (Ammodorcas clarkei) VU - района, който тази изящна антилопа обитава е разкъсван от граждански войни от десетилетия и до нас са досигнали оскъдни данни за нейното съществуване. Областа Огаден в Източна Етиопия е населявана главно от Сомалийски племена, които не признават етиопската власт и водят нестихваща борба за независимост. Благодарение на тайнствената си природа и пясъчно-сивата си козина, коята прекрасно се слива с околната пустинна среда, Дибатагът някакси е успял да оцелее. Помогнал е и факта, че обитава много непристъпни местности, обрасли със сухи и трънливи храсти. От далеч напомня малко на Геренук, но лесно може да бъде разпознат по извитите напред рога и отличителните бели и тъмни ивици под очите. През изминалото десетилетие катарският приридозащитен център Al Wabra Wildlife Preserve беше стартирал първия в историята проект за опазване на Дибатаг и инвестира сериозни средства в проучване. След смърта на принц Saud bin Muhammed Al Thani през 2014 г., обаче, финансирането на Al Wabra бе замразено и колекцията от редки видове беше оставена на произвола на съдбата. Застрашените Антилопа Бейра, Пясъчна газела, Планинска газела и изчезналия в дивата природа Ара на Спикс са само част от съкровищата, за които катарския център полагаше грижи. Част от копитните бозайници в Al Wabra Wildlife Preservation през 2008:

63. Златист Сенги или Златиста слонска земеровка (Rhynchocyon chrysopygus) EN - след като разред Насекомоядни беше обявен за нищожен, се оказа, че много от семейства в него нямат никаква генетична връзка и бяха реорганизирани в нови разреди. Слонските земеровки например, са по близки до Слоновете отколкото до Същинските земеровки и представляват свой собствен разред Macroscelidea. Джонатан Кингдон предложи да се използва африканското име Сенги за да не се бъркат с други видове земеровки. Злтистият сенги е сред най-едрите представители на разреда и може да бъде разпознат по жълтеникавото петно в задната част на гърба. Обитава много ограничен район в Източна Кения, главно в гората Arabuko Sokoke. Любопитен за такъв дребен бозайник е факта, че е моногамен и прекарва живота си с един единствен партньор. Месото му не е сред ценените, но за съжеление често попада в капаните заложени за други животни. Като се добави и загубата на и без това ограничения хабитат, ситуацията за Злтистия сенги става тревожна. Гората Arabuko Sokoke има статус на Национален монумент и всякакви строителни дейности в района са забранени. Защитата на дивите животни, обаче, все още не е ясно регламентирана. В няколко зоопарка в Европа може да се види представителя на същия род Черно-риж сенги (Rhynchocyon petersi).

62. Речна горила (Gorilla gorilla diehli) CR - таксономията на род Gorilla продължава да предизвиква спорове сред учените. Според съвременния консенсус съществуват два вида: Източна и Западна горила, съответно с два подвида, Източна низинна и Източна планинска горила и Западна низинна и Западна речна горила. Има вероятност, обаче, малки популации в националния парк Bwindi Impenetrable National Park в Уганда и гората Ebo в Камерун да се окажат нови подвидове. Всички таксони са в непосредствен риск от изчезване, но Западна речна горила е в най-голяма опасност. Не повече от 300 животни са оцелели в гористите райони около река Крос, на границата между Камерун и Нигерия.Освен генетично, Речната горила се отличава от другия подвид Западна горила по различната форма и размер на черепа. Открит в началото на 20 век, този подвид бе официално разпознат едва в зората на 90те и придоби популярност покрай единствената Речна горила живяла в плен, Nyango. След като родителите му бяха убити, малкото бебе беше спасено и отгледано от семейство Punches в Камерун и стана световен посланик на вида. Търсенето на Bushmeat и пандемията от Ebola в Западна Африка излизат извън контрола на повечето природозащитници и тук местното население ще играе все по-ключова роля за спаяването на един от най-близките ни роднини в бъдеще.

61. Зебра на Греви (Equus grevyi) EN - най-едрата зебра и най-големият представител на семейство Коне e известна на европейците от времената на гладиаторските битки в римския Kолизeум. В миналото е била разпространена из целия Сомалийски полуостров, но днес е изолирана само в няколко района на Северна Кения и Етиопия. Освен с големия си размер се отличава от другите видове зебри с тънките си ивици и заоблените уши тип "Мики Маус". Красивата козина на този вид е и неговото проклятие. Високото търсенето от страна на модната индустрия в Европа и Сащ през 70те и нерегламентираният лов са главната причина Зебрата на Греви да бъде част от този списък. Военните конфликти в региона и конкуренцията за вода и паша от страна на големите стада едър рогат добитък са другите неспиращи заплахи. Тъй като Зебрата на Греви живее главно в незащитени райони, добрата воля на местното население е единствената и надежда. Grevy’s Zebra Trust в Кения работи по проект за управление на природните ресурси, който има за цел да разпредели оскъдните пасища между диви и домашни животни. Може да се види в резервата Samburu, Кения и немалко зоопаркове в Европа.

Природонаучния музей в Осло разполага с два печално известни изчезнали вида: Торбест вълк Гигантска гагарка

60. Гепард (Acinonyx jubatus) VU - мащабно изследване на Лондонското зоологическо дружество от 2016 изпрати недвусмислено послание. Гепардът трябва да бъде със статус на Застрашен и към неговото спасение да се погледне много по-насериозно. Някога странствал из цяла Африка и голяма част от Южна Азия, днес най-бързият сухоземен бозайник е изчезнал в 90 % от историческите си местообитания, като в Азия са оцелели едва 50 животни, запазени в Иран. Проектиран да развива скорост 120 км/ч, Гепардът се нуждае от големи пространства за да се възпроизвежда успешно. Две трети от популацията му, обаче, живее в незащитени територии и това го излага на непосредствена опасност от бракониери и безмилостни фермери. Не за първи път Гепардите се изправят пред риск от изчезване. Предполага се, че след последният ледниковия период преди 12 000 години, популацията им рязко се е свила и са изгубили голяма част от някогашния си генофонд. Някой автори смятат, че оцелелите днес в дивата природа 7000 индивида са потомци на само една или няколко женски. Успешното размножаване в плен е добър резервен план, но за съжеление не допринася за генетечното обогатяване. Гепарди все още могат да се наблюдават в големите национални паркове, като Серенгети, а в южноафриканските страни Намибия, Ботствана, ЮАР и Мозамбик е съсредоточена най-голямата популация. Кралски Гепард - рядка мутация, при която петната на гърба се сливат в цяла ивица.

59. Черен носорог (Diceros bicornis) CR - за 20 години, между 1972 и 1992 популацията на Черния носорог намалява със смразяващите 96 %! От около 60000 животни на 2400. Най-резкия спад сред всички видове носорози в историята. Западния черен носорог (D.b.longipes) изчезна, а подвидовете minor и michaeli са в критично състояние. Единствено при стабилната популация на подвида bicornis в Намибия и Южна африка има малък позитивен тренд. Както за азиатските видове, така и в Африка, природозащитни мерки от най-висока степен са абсолютно задължителни. Дори най-разпространеният Бял носорог преживя трагична съдба в началото на 21 век. Kолин Гроувс го раздели на два нови вида Южен бял носорог и Северен бял носорог. От последния на Земята останаха две женски, а се предполага , че ако бъде премахната охраната от първия, численноста му ще намалее с 30 % за 5 години...Същевременно цената за килограм рог на азитския пазар продължава да расте. Светлина в тунела е базата данни наречена Rhino DNA Index System (RhODIS). Нейната цел е да събере ДНК от роговете на всички африкански индивиди и да проследи произхода на всеки заловен при трафик. Това помага много при по-нататъчното разследване и вече има осъдителни присъди. Подвидовете на Черния носорог minor и michaeli все още могат да бъдат видени в западните зоологическите градини. А Националният парк Етоша в Намибия е сред убежишата на подвидът bicornis.

58. Речен заек (Bunolagus monticularis) CR - единствения африкански заек включен сред застрашените видове в IUCN е и сред най-редките бозайници на континента. Ареалът на Речния заек е ограничен в малка зона с обработваеми площи до пустинята Кару и оцелявянето на последните 250 животни зависи изцяло от добрата воля на Южноафриканските фермери. Имащ нещастието да обитава изключително частни имоти , в миналото е бил безжалостно преследван, като вредител по посевите и източник на храна. Единствен представител на род Bunolagus, живее под земята в близост до речните корита и ражда по едно, рядко две малки. Този много нисък темп на възпроизводство, съчетан с краткия живот на семейство Зайцови, вероятно е свързан със суровата околна среда която населява. Глобалното затопляне е друга потенциална заплаха за Речния заек, тъй като постепенно превръща и послените ивици подходяща за него територия в пустиня. Размножаването в плен се оказва неуспешно начинание и Riverine Rabbit Conservation Project, работещ с местните земевладелци е последната надежда за вида.

Ecology, Evolution and Behaviour of Wild Cattle: Implications for Conservation, by Mario Melletti Mammals of New Guinea by Tim Flannery

Няколко снимки на изчезнали животни от Галерията на Еволюцията в Париж, Grand Galerie de l'Evolution : Квага (Equus quagga quagga) Синя Антилопа (Hippotragus leucophaeus) Елен на Шомбург (Rucervus schomburgki) - единствения запазен цял екземпляр Пиринейски козирог (Capra pyrenaica pyrenaica)

57. Окапи (Okapia johnstoni) EN - голяма част от младежите в Демократична република Конго захвърлят всичко и тръгват по следите на "Черното злато". Невиждайки друг начин да се отърват от мизерно съществуване, те се впускат в треската за търсене на Колтан, руда от която се извличат високо ценените в потребителската електрониката метали, Тантал и Ниобий. Докато Западния свят се прекланя пред новия iPhone, в Конго продължават да се водят свирепи етнически и военни конфликти, в голяма степен продиктувани от жаждата за контрол над Колтановите залежи. Гората Итури, сцена на едни от най-жестоките кръвопролития от края на 90те е трагичния дом на днешното животно. Почти със статус на митичен Еднорог, Окапи става достояние на Западния свят чак в началото на 20 век, благодарение на Сър Хари Джонстън,. През 1901 той най-накрая успява да се сдобие с череп и парчета кожа и да докаже съществуването на нов вид едър бозайник. Първата зоо сензация на 20 век, става още по-вълнуваща, защото се оказва, че животното не е част от семейство Коне, както се предполага, а горски късоврат Жираф, напомнящ древните прародители на семейството. Тъмната кафеникава окраска и подобните на зеброви ивици, които е придобил, навярно са отличен камуфлаж сред дърветата. Задачата на природозащитниците да запазят Окапи за идните поколения е изключително предизвикателство. Управляваният от Джон Лукас Okapi Wildlife Reserve (UNESCO), заемащ 1/5 от гората Итури,ежедневно се сблъсква със суровото битие в ДРК. През 2012, разбунтували се срещу строгите мерките в резервата войници, измъчваха местното население, изгориха живи 6 души, плениха много жени и застреляха 14те Окапи отглeждани в станцията Epulu един по един. Много е трудно да се даде точна оценка за численноста на Окапи, и предположенията варират от 10000 до 25000, като през 1997 бройката е надвишавала 40000. Да се види в Дивата природа е истинска руска рулетка, но за щастие се отглежда в елитните зоологически градини. Антверпен първи успява да се сдобие с Окапи през 1919 и от тогава е световен лидер в размножаването му.