Voland

The Wild Sheep of the World by Raul Valdez Lords of the Pinnacles - Wild Goats of The World by Dr. Raul Valdez Conservation and Biology of Desert Antelopes by Alexandra Dixon

56. Африканска златна котка (Caracal aurata) VU - дъждовните гори на Югоизточна Азия и Южна Америка са приютили по няколко вида Малки котки, докато Африканската златна котка е единствения представител на подсемейство Felinae в джунглите на Африка. Името и предполага асоциaция с Азиатската златна котка, но истината е, че е близка до Сервала и Каракала, с които оформят род Caracal. Не е много точно и определението "златна", тъй като окраската и варира в различните географски региони. Може да бъде от червеникавокафява до сива и дори черна, както и да е украсена с тъмни петна. Изключително потайна, Африканската златна котка е заснета в Дивата природа чак през 2002, а първото видео дойде едва през 2011. С развитието на технологиите, фотографските свидетелсва зачестяват, но и става ясно, че е много по-рядка от предполаганато преди. Освен непрестанната заплаха на телените капани и свиването на ареала, тя се сблъсква и с трудности да открива прехрана. Феноменът Empty forest или известен в Азия, като Silent Forest, алармира за огромни пространства в които не останала жива душа и вече не се чува песента на птичките. Повечето природозащитни инициативи са насочени към големите, харизматични котки, като Гепарди и Лъвове, но ролята на Африканската златна котка е далеч не по-маловажна и трябва да се действа бързо, ако искаме да оцелее. CTC Conservation Center в Уганда, не е място с добра репутация, но е единствения сигурен начин да се види в момента.

Duikers of Africa - Masters of the African Forest Floor: A Study of Duikers - People - Hunting and Bushmeat by Vivian J Wilson. Всичко което искате или не искате да знаета за Дукерите, в една книга . 16 вида(според таксономията от 2005), 800 страници и само 500 копия. Автора е посветил целия си живот на тези изключителни създания и обиколил 20 африкански държави за изучаването им.

55. Дукер на Джентинк (Cephalophus jentinki) EN - с прогресивното нарастване на населението и урбанизацията в Екваториална Африка, търговията с Bushmeat се превръща от традиционен поминък в мултимилиардна индустрия. Заради средния си, удобен за пренасяне размер, Дукерите са основна мишена, както на бедното извънградско население, така и на организираната ловна дейност из целия континент. Трудно е да се определят реалните последствия върху популацията и екосистемите, които обитават, но факта, че в някой Централно африкански страни Дукерите съставляват до 80% от месото предлагано на Bushmeat пазарите е достатъчно красноречив. Численноста на всички 19 вида намалява, а малко известните Дукер на Абот, Зебров дукер и Дукер на Адерс са в особено тежка позиция. За една от най-енигматичните дребни антилопи, Дукерът на Джентинк, почти няма правени проучвания и повечето данни дължим на зоопарка Гладис Портър в Тексас - единственото място, където вида e бил размножаван в плен. Открит едва в навечерието на 20 век, той остава загадка за още цели 50 години. Света на зоологията ще чуе отново за него, чак през 1948, когато е намерен череп на млад мъжки екземпляр. Окраската на Дукера на Джентинк е уникална сред чифтокопитните бозайници. Гарвановочерен около главата и врата, с отличителна бяла яка и няколко нюанса сиво по тялото , той напомня повече на Малайски тапир, отколкото на антилопа. Не е особено пъргав и единственият начини да избегне преследвачите си са нощния живот и скривалища в непроходимите части на горите. Обитава района около западните брегове на Гвинейския залив, ала популацията му е много фрагментирана и сред малкото националните паркове, където е потвърдено присъствието му са Taï National Park ( Кот д'Ивоар), Gola Rainforest National Park (Сиера Леоне) и Senkwehn National Forests (Либерия). Твърде е възможно е предлаганато число от 2500 оцелели индивида да е много оптимистична цифра. Гладис Портър беше единствения сигурен начин да видите Дукер на Джентинк, но за огромно нещастие животните бяха покосени от смъртоностният Equine encephalitis и последният мъжки Таз, който бе роден в зоопарка си отиде през 2013.

Много яка тема Розовите папагали какъв вид са ? Други всички животни съм виждал, като тая Сибирска летяща катерица ми скъса нервите докато се появи Красиво създание! Дебнах я в Пилзен и Шонебек.

Ах, благодаря за включването @fixxxsers! Полинатори в истинския смисъл на думата всъщност са Азиатските слонове, за които се смята, че разнасят прашеца на растението Rafflesia arnoldii . Погрешно използвах тремина за Горския слон, като имах предвид ролята му да разпръсква семена на плодове.

54. Африкански горски слон (Loxodonta cyclotis) CR - на 25 март, след дългогодишно мълчание, IUCN най-накрая призна Африканския горски слон за отделен вид. Много учени сториха това още през миналия век и предупреждаваха за тежкото състояние в което се намира по-дребния от двата африкански вида. Заедно с Африканския саванен слон влязоха в списъка със Застрашени видове и световната общественост бе алармирана по недвусмислен начин. Използването и търговията на слонова кост незабавно трябва да спре! От 2008 насам в Африка се наблюдава драстично намаляване на популациите им, заради все по-добре организираните и технологично оборудвани браконери. Забраната за търговия на слонова кост в Китай от 2017та бе шумно аплодирана, но нека не забравяме, че след забраната за търговия с рог от носорог през 93та, цените и търсенето главоломно се повишиха. Ако липсва стриктен контрол и присъстват опасни вратички в закона, като легалната търговия с Мамутски бивни, мерките може да имат и обратен ефект. Африканския горски слон е изченал в по-голямата част от историческия си ареал в Западна и Централна Африка и числеността му е намаляла с над 60 % само за последното десетилетие. За по-твърдите му бивни има специално търсене на японският пазар, тъй като се използват за направата на традиционния струнен инструмент Шамисен. Освен изконен културен символ, Горският слон е изключително важен "екосистемен инженер", оформящ горите на Екваториална Африка от хилядолетия. Прокарването на тунели през непроходимите джунгли, копаенето но ценни минерални находища и ролята му на полинатор са ключови за безброй тропически растения и животни. Ако продължи да намалява със същите темпове, обаче, изчезването му е необратимо... Може да се види в Odzala-Kokoua National Park, Република Конго и два зоопарка в Япония.

53. Гвенон Ролуей (Cercopithecus roloway) CR - приматите от род Cercopithecus, известни с общото наименование Гвенони, са африкански горски маймуни, специализирали в сравнително малки екологични ниши и съхраняването на тропическите гори е от критична важност за всички членове на рода. Гвенона Ролуей е изрисуван в бяло, червено и черно и е сред най-атрактивните обитатели на западноафриканската джунгла. В миналото се е срещал из голяма част от Гана и Кот д'Ивоар, но днес популацията му е достигнала критични размери и повечето проучвания в региона, не успяват да го открият. Загубата на хабитат и ловът са обичайните заподозрени, но нивата в Гана достигат чудовищни размери. Според едно изследване, законното и незаконното изсичане на дърветата в страната, са се повишили със 600 % в периода между 1995 и 2008! В допълнение, 80 % от извънградското население на Гана, разчита на Bushmeat, като основен източник на протеин. Гората Kwabare е едно от последните места, където Гвенона Ролуей може да се наблюдава в Дивата природа, но определено трябва да побързате. Няколко институции в Европа, като зоопарковете в Дуисбург и Ренен имат известен успех с размножаването на вида.

52. Видрова земеровка Нимба (Micropotamogale lamottei) VU - връх Нимба, разположен на границите разделящи Кот д'Ивоар, Република Гвинея и Либерия е точка на ендемизъм за много интересни видове бозайници, особено от разред Прилепи. Мястото е и основния дом на загадъчната Видрова земеровка Нимба. Трите вида от семейство Видрови земеровки (Potamogalidae) на външен вид напомнят същински земеровки, но навярно се досещате,че намят никаква генетична връзка. Най-близките им родственици са Мадагаскарските Тенреци (Tenrecidae) с които доскоро бяха част от едно семейство! Заедно с тях и семейство Златни къртици(Chrysochloridae) образуват странният разред Afrosoricida, обединяващ животни с общ африкански прародител, еволюирали в доста различни екологични ниши. Видровата земеровка Нимба живее винаги в близост до водни басейни, където лови прехраната си от раци и земноводни. Въпреки че е в списъка с обекти със световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Mount Nimba Strict Nature Reserve от край време е зона на миньорска дейност за добив на желязна руда. Замърсяването на почвата и водните басейни е сред основните заплахи за Видровата земеровка Нимба, тъй като не умее да ловува в мътни води, а и любимата плячка постепенно изчезва от отровените водоеми. Няма точни данни за размера на популацията и, но според едно много сериозно проучване от 2017 се среща доста по-рядко от предполагаемото. Достъпът до връх Нимба не е лесен, но освен Видровата земеровка има шанс да се видят мистериозния Зебров Дукер и Критично застрашения Западноафрикански Лъв.

51. Хипопотам джудже (Choeropsis liberiensis) EN - Екваториалните дъждовни гори разположени по крайбрежието на Гвинейския залив са един от последните извори на живот на Планетата. Простиращи се от Сиера Леоне и Гвинея на запад и достигащи Габон и басейна река Конго в сърцето на Африка, те предлагат изключително биоразнообразие от растения и животни. Дом на 390 вида бозайници, от които 60 ендемични, Гвинейския залив е убежище на 1/4 от всички африкански млекопитаещи. Голяма част от тях са изключително редки и ако не бъде спряно прогресивното обезлесяване на региона, скоро ще влязат в списъка на видовете изчезнали по време на "Шестото измиране", предизвикано от човека. В миналото хипопотамите са считани за родственици на Пекаритата и Свинете, но днес е ясно, че са имали общ прародител с Китовете и Делфините. Докото огромния Речен хипопотам е познат на човечеството от древни времена, по-дребничкият му събрат става известен на науката чак през 19 век. Много по-потайния и живеещ усамотено Хипопотам джудже е изключително трудно да бъде наблюдаван и е истинско събитие, ако бъде засечен в гъстата Либерийска джунгла. Само от началото на века Либерия е изгубила 15 % от дъждовните си гори, а политическите конфликти и гладуващото население са другите основни фактори за тежката ситуация в която се намира вида. Месото му е високо ценено и въпреки забраната за лов, все още се предлага на така наречените Bushmeat (месо от африкански горски животни) пазари. В Дивата природа са оцелели не повече от 2500 животни, но добрата новина е, че Хипопотама джудже успешно се размножава в плен и е представен в над 140 институции, включително Софийския зоопарк. Любимото място на Емилио е левия ъгъл на рова, който обикаля заграждението му, намиращо се до това на Слоницата.

50. Африканско диво куче или Хиенотовидно куче (Lycaon pictus) EN - красивата, пъстра окраска и снажната осанка не бива да ви заблуждават. Африканското диво куче, дълеч не е сред благородните представители на животинския свят, а един от най-безмилостните и свирепи убийци на Африка. За разлика от повечето представители на семейство Кучета, диетата му се състои изключително от месо и е сред най-ефикасните ловци в целия разред Хищници. Ако Лъвовете успяват да повалят плячка си в 30% от случаите при Дивите кучета този процент надминава 80 . Преследвайки жертвата си със скорост от 70 км/ч, членовете на пакта сформират смъртоносен екип и дори подбират различни ловни стратегии за различните видове антилопи. Донякъде незслужената слава, че има навик да атакува добитака, му е донесла много неприятели и е бил е системно избиван през целия 20 век. Последните Африкански диви кучета са оцелели главно в националните паркове, където обаче срещат сериозна конкуренция от по-големите хищници в спора за жизнено пространство. Резервата Крюгер в Южна Африка и добрите зоопаркове из Европа и Северна Америка са препоръчителните места, ако искате да го видите.

Благодаря за това изяснение @fixxxsers Rinderpest определено не е offtopic, мисля. Пандемията, която удря Южна Африка в края на 19 век и засяга както домашни, така и диви животни е една от най-ужасяващите в цялата човешка история и е причина за драстичното намаляване на много видове африкански копитни. Ето библията по въпроса. https://www.amazon.com/Cattle-Plague-History-C-Spinage/dp/0306477890

49. Кипунджи (Rungwecebus kipunji) EN - когато екип от учени за първи път чуват описанията на странна и потайна маймуна от танзанийското племе Wanyakyusa, предполагат че става въпрос за едно от многото мистични същества почитани от племето. Все пак тръгват по следите на въображаемия примат и за голямо учудване откриват чудновато създание, скрито дълбоко в планините и спотайващо се в короните на най-високте дървета. Почти по същото време друга група от биолози открива животното на 300 км разстояние. През 2005 двата екипа заедно описват първия нов вид африканска маймуна за новото хилядолетие. Кипунджи се различава значително от повечето познати примати и е отделен в собствен род, първият за последните 80 години! Уникалното откритие веднага предизвиква вниманието на природозащитниците, които оценяват популацията му на около 1000 животни и е поставен в червения списък на IUCN. Въпреки че се среща само в защитени зони, Кипунджи продължава да е обект на лов от местното население, както за храна така и като потенциален натрапник из царевичните ниви. Сериозен проблем е и обезлесяването на региона около връх Рунгуе, където е основното му убежище. Едно от най-значимите събития в зоологията за 21 век ни показва, колко още имаме да учим за дивата природа.

Африка 48. Хирола (Beatragus hunteri) CR - Хирола е една от най-красивите африкански антилопи и вероятно най-редкия копитен бозайник на континента. Обитава много негостоприемен и сух регион на границата между Кения и Етиопия и това я изправя пред тежки предизвикателства. Дългите лировидни рога и грацията я отличават от останалите членове на триб Alcelaphini и е отделена в собствен род Beotragus. Прекаления лов в миналото, чумата Rinderpest и глобалното затопляне са сред основните причини Хирола да бъде със статус на Критично застрашен. В края на 70те числеността и е била около 15000 , но изключително тежката суша от 1984 стопявa популацията и с 80%, за да достигне незвидната бройка от 400 днес . Правят се опити за интродуциране в няколко нови региона, но възстановаването и върви много бавно. В резервата Tsavo, Кения, животни са транслоцирани още през 1963, но последните преброители не откриват повече от 70 индивида. Оградената 3000 ха зона в Ishaqbini, където отсъстват многобройнте африкански хищници е единственото място, къде се наблюдава позитивен тренд. Зоопаркa в Двур Кралове, Чехия стартира успешна програма за размножаването на Хирола през 70те, но пандемия заличава цялото стадо за по-малко от 2 години.

47. Нумбат (Myrmecobius fasciatus) EN - наричан още Торбест мравояд, Нумбатът е единствения торбест бозайник, който се храни изцяло с термити. Понеже не притежава мускулна сила и мощни нокти с които да разрушава термитниците, като Южноамериканския мравояд, е активен главно през деня, когато е активна и плячката му. За нещастие основните му врагове, като Грабливи птици и Лисици са също активни денем. Храненето и активността не са единствените уникални качества на Нумбата и той е доста различен от останалите торбести бозайници. Любопитен факт е, че не притежава торба в която да износва малките си, а те се прикрепят за кърмещата женската, доката съзреят. Отделен е в собствено семейство Myrmecobiidae и единствения му по-близък родственик е изчезналия Тилацин. В миналото Нумбатът е бил доста разпространен в Западна Австралия, но днес ареалът му е намалял с шокиращите 99%, като основни виновници са, споменатите многократно европейски нашественици. Организации, като Project Numbat и Зоопаркът в Пърт имат за мисия да опазят оцелелите 800 животни и евентуално да разширят ареала му в бъдеще. Dryandra Nature Reserve е едно от местата, където има малък шанс да го видите.

46. Плодояден прилеп на Балмър (Aproteles bulmerae) CR - до 1975 г. Прилепът на Балмър е бил смятан за вкаменелост от преди 10000 години. Докато учени не изкачат, почти недостъпната пещера Luplupwintem в Западна Нова Гвинея. В огромната пещерна катедрала, те откриват истинско зрелище от хиляди прелитащи Плодоядни прилепи на Балмър. В същото време, обаче, пристигат и огнестрелните оръжия в региона. Само за десетелетие, грандиозната колония оцеляла хилядолетия, бива заличена. Когато учените пак достигат пещерат през 1990, я откриват пуста. Прилепът на Балмър изчезва отново... Няколко години по-късно Австралийския природозащитник Тим Фланъри, също успява да изкачи Luplupwintem и с голяма изненада открива 130 животни, като по чудо оцелели от клането през 70те. Днес популацията на най-редкия прилеп на Планетата се изчислява на не повече от 170 индивида и изчезването му изглежда тъжна реалност, тъй като района на Luplupwintem не е сред строго защитените зони на острова.

Една препоръка за книга посветена на Тараумара: https://www.vakon.bg/rodeni-da-tichat.html

45. Северна торбеста къртица или Какаратул (Notoryctes caurinus) - двата вида торбести къртици на пръв поглед напомнят нашите Европейски къртици (Talpidae), само че облечени в златен плюш. Приликата им с Африканските златни къртици (Chrysochloridae) е още по-поразителна. Истината е, че нямат никаква родствена връзка, нито с едните, нито с другите и конвергентната еволюция е единствената причина за това странно сходство. Най-близките им роднини всъщност са Кенгурата, но и от тях са доста отдалечени и са поставени в свой собствен Разред (Notoryctidae) . Изключително потайни, те се заравят светкавично бързо в пясъка с мощните си нокти и дори не оставят следи. Без помощтта на местните аборигени е почти невъзможно да бъдат наблюдавани. По-рядката Северна торбеста къртица или Какаратул е била доста разпространена в началото на 20 век, но лова заради ценната и златиста козина е намалил значително популацията и. След няколко сериозни проучвания проведени наскоро и двата вида бяха извадени от листа със застрашени видове на IUCN. С условието,обаче, че е твърде трудно да бъдат адекватно оценени и опазването им е от пьрвостепенна важност, за да не бъдат върнати отново в категория EN. Южна торбеста къртица

44. Планински посум джудже (Burramys parvus) CR - Планинският посум джудже е известен на науката от 19 век, но е бил смятан за отдавна изчезнало праисторическо животно. Когато инцидентно го откриват през 1966 в курорта Mount Hotham, щата Виктория, се превръща в малка сензация. След като цяла година не е намерено второ животно, Гинес го обявява за най-редкия бозайник на планетата, тъй като е известен само един единствен екземпляр. По-късно са открити няколко нови колонии, но целия ареал на вида не недминава 7 кв. км. и днес са оцелели по-малко от 3000 индивида. Единствения австралийски планински бозайник обитава много специфична екологична ниша и е силно уязвим към промените в околната среда и особено към глобалното затопляне. Тъй като спи зимен сън, намаляването на слоя сняг, който изолира мястото за спане, води до измръзване на животните или до ранно събуждане и недостиг на складираните мазнини и енергия. Изчезването на оснавната му прехрана - Богонгската нощна пеперуда и нововнесените хищници също са непосредствени заплахи за съществуването му. Има планове за интродуцирането на Планинския посум на по-ниски надморски височини за да се намали нуждата от хибернация, но някои учени смятат, че тази практика носи голям риск. С малка вероятност може да се види в националния парк Косцюшко през лятото.

Таз в Looney Tunes или Весели Мелодии

43. Тасманийски дявол (Sarcophilus harrisii) EN - след изтребването на Тилацина в началото на 20 век, последният по-едър торбест хищник е станал едноличен господар на остров Тасмания. Въпреки преследването му като вредител, популацията му остава сравнително стабилна до началото на 90те години на миналия век. Друг вид страховита и неконтролируема заплаха, обаче напада Тасмнийския дявол . Смъртоносна пандемия, причинена от Рак на лицето (DFTD Devil facial tumour disease) е редуцирала числеността на вида от 150000 през 1990 до не повече от 30000 днес. Един от малкото заразни типове Рак, няма ясен произход и се предава опасно бързо, тъй като животните често влизат в конфликт и се хапят при схватките по между си. Тасманийския дявол е ефективен ловец и е известно, че преследва или причаква от засада значително по-големи от него животни, като Вомбати и Валабита, но не отказва и мърша. Много е агресивен, когато защитава плячката си и дори е наблюдаван да спи в нея, за да я запази. Наскоро бе направен пробив с разработването на потенциална ваксина против DFTD, но все още няма пълна яснота, около ефикасността и. Само преди няколко месеца малка група животни заживяха в Нов Южен Уелс, континентална Австралия. За първи път от 3000 години насам. До началото на 21 век Австралийското правителство не позволяваше вида да бъде експортиран в зоопаркове извън страната, но неминуемата заплаха от изчезване ги принуди да преосмислят решението си. Всичко започна през 2005, когато се роди датския престолонаследник Принц Кристиян, чиято майка Принцеса Мери е родена в Тасмания. В знак на приятелство, на зоопарка в Копенхаген бяха дарени 4 Тасманийски Дявола.

Bird Families of the World - An Invitation to the Spectacular Diversity of Birds All the Birds of the World - Всички 11 000 вида птици в една книга !

42. Голямо билби (Macrotis lagotis) VU - Над 80 % от фауната в Австралия е уникална и ендемична за острова. Изчезне ли тук, изчезва за Света. С пристигането на европейците през 17ти век с тях пристигат и голямо количество домашни котки, качени на корабите да ловят плъхове. Липсата на големи хищници в Австралия позволява на подивелите вече котки да заселят 99.8 % от територията и ! Този нов и непознат хищник е една от основните причини за изчезването на поне 10 дребни бозайника, между които и Малкото билби. По-едрия му събрат, наречен за да бъде отличен, Голямо билби е единствения оцелял представител на семейство Thylacomyidae днес. Някой странни морфологични белези на Голямото билби, като уши и крайници достигат гротескна дължина, но са събрани в едно изненадващо хармонично цяло. В миналото обитавал почти целия континент, днес ареала му е ограничен само в някой райони на Западна Австралия. В ход е план за създаване на оградени защитени територии, без хищници, в които вида вече се интродуцира, но въпреки това популацията му продължава да намалява. Може да се наблюдава в Mallee Cliffs National Park и няколко зоопарка в Австралия, като Таронга. Зоопарка в Лайпциг се бе подготвил за пристигането му в Европа преди няколко години, но планът не се осъществи.

The Katurran Odyssey by David Michael Wieger, Terryl Whitlatch една от илюстраторките на Star Wars!

The Encyclopedia of Deer by Dr. Leonard Lee Rue III Whitehead Encyclopedia Of Deer by Kenneth Whitehead