zahar4e

Ходя винаги когато мога.

Имам си и любими музеи, например тези в Смолян и Кърджали, с изключително богати колекции и в исторически, и в етнографски, а пък и откъм фолкорни истории аспект,

също Военно-историческия музеи в гр. София - там пък на всеки етаж се потапяш в историята и се изпълваш с национална гордост,

а от музея на Левски в гр. Ловеч пазя мил спомен - когато отидохме там, половин час след работното време една жена от улицата ни попита дали искаме да го посетим, като й отговорихме положително тя се върна, пусна ни вътре и ни остави да разглеждаме на спокойствие.

Музеите при крепостта Цари Мали Град и в Добринище са малки, но направени с много любов и запазили спомените и историите на хората от района.

Археологическия музей в София ми е номер 1 в негативната класация - толкова отегчени и нелюбезни лелки не бях срещала, за да го посетя ще чакам нощ на отворените музеи, защото просто няма начин да им дам 10 лева.

За историческия Музей в Бояна съм със смесени чувства, приятен е и с богата колекция от експонати, но малко неясно и откъслечно си стоят там...

Приемате ли нови участници?

Моята загадка е: За коя война става въпрос и с коя личност е заменена през ренесанса "важната клечка" от релефите?

Много интересна идея. Може след всяка лекция, да се измислят различни видове игри - нещо като загадки в дадената област и това да се превърне в традиция. Така слушалите ще се превърнат в участници и науката ще придобие различен облик: малко по - интригуващ и занимател. Например, учениците могат да се разделят на отбори и да решават сложни казуси свързани с лекцията. Така завладени от състезателния дух, ще се учат на аналитично мислене, работа в екип и също така ще затвърдят наученото.

Успех на инициативата!

Открих една интересна статия по този повод в архивите на италианският ежедневник "Corriere della sera" - много е изчерпателна, но има доста неизвестни.

Предлагам импровизиран превод:

Riscoperto in Bulgaria. La direttrice del Museo di Bologna: simile a un disegno esposto da noi, troppi particolari non convincono Il giallo del libro d' oro etrusco, divisi gli esperti Cristiana Morigi Govi: molti elementi stilistici estremizzati. Ma da Sofia: è autentico e i ricercatori inglesi sono d' accordo con noi

Un piccolo «libro» formato da sei pagine in lamina d' oro con disegni in bassorilievo e brani di scrittura etrusca. L' annuncio del direttore del Museo Nazionale di Storia a Sofia - che ha spiegato come l' oggetto fu donato al museo da un uomo di 87 anni, macedone, che nei primi anni Quaranta lo rinvenne in una tomba presso il fiume Struma, nel sud-est della Bulgaria - però divide gli esperti. Nella stessa tomba, attribuita a un aristocratico dedito al culto di Orfeo, esisteva un affresco dal quale l' uomo strappò un frammento raffigurante un guerriero, ora consegnato al museo insieme al «libro» d' oro. Le sei pagine sono tenute insieme da un fermaglio sistemato nella parte superiore delle lamine (come in un bloc-notes), misurano 5 centimetri per 4,5, sono in lamina d' oro a 23.82 carati e pesano complessivamente circa 100 grammi. Finora è stata diffusa solo la foto di una delle pagine sulla quale sono rappresentati due personaggi che indossano un cappello a larga tesa e una veste che lascia scoperte le spalle. I due, probabilmente sacerdoti, trasportano un grande vaso rituale e procedono verso destra. La scena è racchiusa in una cornice decorata con motivi geometrici e realizzata almeno in parte secondo la tecnica della granulazione, tipica dell' oreficeria etrusca. Tutto sembrerebbe indicare un' opera del VI secolo avanti Cristo. Sulle altre pagine vi sarebbero, oltre all' iscrizione in caratteri e lingua etrusca, altre immagini tra cui un cavaliere a cavallo, alcuni soldati, una sirena e uno strumento a corda simile a un' arpa. Il direttore del museo di Sofia ha chiesto il parere a esperti bulgari e inglesi e si è dichiarato certo dell' autenticità del «libro» etrusco. Ma basta ricordare le mille contraffazioni che caratterizzano la storia dell' oreficeria antica per accogliere con la dovuta cautela la notizia del «primo libro etrusco». I primi dettagli che saltano all' occhio e che non depongono a favore dell' autenticità sono l' alta caratura del metallo e il peso dell' oggetto. Solitamente le oreficerie antiche hanno una caratura più bassa e le lamine sono così sottili e leggere che ricordano più un foglio di carta che una lamina di metallo. Detto questo nessuno potrà assolvere o condannare il «libro d' oro» prima di averlo sottoposto a specifici controlli, sia stilistici che tecnici. Oggi si conoscono tutti gli accorgimenti e anche gli utensili usati dagli orafi etruschi. Così, un esperto è in grado di capire «a occhio» se un certo oggetto è originale. Altri tipi di indagine sono possibili sui tipi di saldature o ribattiture che tengono insieme gli elementi di uno stesso oggetto. Qualora le analisi tecniche risultassero non risolutive, si ricorre all' esame stilistico che è sovente determinante perché spesso i falsari tendono a riunire su uno stesso oggetto elementi decorativi di epoche diverse. «Da quello che posso capire dalla foto devo dire che questa laminetta non mi convince - dice Cristiana Morigi Govi, etruscologa e direttrice del Museo archeologico di Bologna - . Ovviamente il mio è un giudizio sommario. Occorrerebbe poter esaminare le immagini presenti sulle altre lamine e anche l' iscrizione. Per il momento posso solo dire che questo oggetto, più che etrusco, mi sembra un' "etruscheria". Ci sono elementi stilistici estremizzati, come quel panneggio della veste che scende anche sulla parte posteriore dei corpi, l' enfasi eccessiva nella stilizzazione delle mani destre dei due uomini, e i cappelli non mi sembrano abbastanza capiti dall' esecutore dell' oggetto». «Molti falsi - continua l' etruscologa - denunciano la loro non autenticità rivelando abbastanza chiaramente l' originale al quale il falsario si è ispirato. In questo caso la scenetta dei due portatori ricorda un particolare della Situla della Certosa, un celebre recipiente in bronzo conservato qui nel museo di Bologna. Nel "libro" bulgaro, però, il puntale del vaso appeso al bastone è stravagante e anche il modo di appenderlo per trasportarlo non ha riscontri in altri reperti etruschi. Per contro, devo ammettere che i soggetti che sarebbero presenti sulle altre lamine, mi paiono coerenti con quest' immagine processionale, ma occorre vederli prima di poter dire qualcosa di certo. Nella scena che vediamo molti elementi sono troppo calcati, troppo insistiti e sembra proprio che vogliano sembrare etruschi». Viviano Domenici Gli inganni I GUERRIERI Per quasi trent' anni migliaia di visitatori del Metropolitan Museum di New York hanno ammirato tre grandi statue di terracotta raffiguranti guerrieri etruschi di terracotta. Nel 1961 si scoprì che le statue erano state scolpite da alcuni falsari romani FIBULA LATINA Fino a qualche anno fa in molti libri di storia era pubblicata l' immagine della celebre «fibula prenestina» con incisa la più antica iscrizione latina. In realtà nel 1980 si scoprì che l' oggetto era stato prodotto a Roma nel 1800 da un celebre antiquario ORI A BERLINO Nel museo archeologico di Berlino sono state esposte per decenni «oreficerie etrusche» di grande bellezza che in anni recentissimi sono state in parte riconosciute da un esperto italiano, Roberto Formigli come falsi prodotti nella bottega del celebre orafo romano Castellani nella seconda metà dell' Ottocento. Il riconoscimento è avvenuto attraverso un esame tecnologico dei pezzi

Domenici Viviano

Pagina 23
(28 maggio 2003) - Corriere della Sera

http://archiviostorico.corriere.it/2003/maggio/28/giallo_del_libro_oro_etrusco_co_0_030528025.shtml

Откритие в България. Директорката на Музея в Болоня: Подобна е на едно изображение, изложено от нас, но много детайли не съвпадат.

Жълтото на златната книга на етруските разделя експертите.

Кристиана Мориги Гови: много стилистични елементи не могат да бъдат определени със сигурност.

Но от София: автентична е и английските учени са съгласни с нас.

Става въпрос за една малка "книга" съставена от 6 страници златни плочки с релефни рисунки и надписи от етруска писменост. Изявлението на Директора на Националния Исторически Музей в София, който обясни как находката е била дарена на музея от един 87 годишен човек, македонец, който в началото на 40-те години я изровил от една гробница в близост до река Струма в югоизточна България, обаче разделя експертите. В същата гробница предназначена за аристократ и посветена на култа към Орфей, имало и фрески, от които същият този мъж отчупил парче изобразяващо войник, което е предадено в музея заедно със златната "книга". Шестте страници са придържани заедно от една закопчалка, разположена в горната част на плочките ( като в бележник ). Измерени са 5 към 4.5 см., в златната плочка - 23.82 карата и тежат общо около 100 грама. Досега е разпространена фотография на една от страниците, върху която са представени две фигури, които носят шапки с широки периферии и дрехи, които закриват раменете. И двете фигури вероятно са на жреци, носят голям ритуален съд в процесия с посока надясно. Сцената е затворена в декорирана с геометрични мотиви рамка и осъществена най-малко във втората част чрез техника на гранулиране, типична за етруското златарство. Всичко това би трябвало да ни изглежда и да ни насочва към едно пройзведение от 6 в.пр.хр. Върху останалите страници освен надписи на етруски език и с етруски символи, би трябвало да има другите илюстрации, между които конник на кон, други воиници, една сирена и един музикален инструмент с корда, подобен на арфа. Директорът на Музея в София поиска мнение от български и английски експерти и обяви, че е сигурна автентичността на етруската "книга". Но достатъчно е да си припомним хилядите фалшификации, които характеризират историята на античното златарство, за да посрещнем с нужната предпазливост новината за "първата етруска книга". Първата подробност, която попада в полезрението ни и която не говори в полза на автентичността е високото качество на метала и теглото на изделието. Обикновено античните златарски изделия са с по-малко карати и плочките са така тънки и леки, че напомнят по скоро на лист хартия, отколкото на плочка от метал. Имайки предвид горното, никой не би трябвало да категоризира " златната книга " тъй като е зависим от проверката на характеристиките, било то стилистични или технически. Днес са известни всички способи, а също и инструменти използвани от етруските златари. Така един експерт е способен да разбере "на око" дали един артефакт без съмнение е оригинален. Други методи на проучване са възможни според начина на заваряване или закопчалките, които придържат заедно елементите към същия предмет. Ако техническите анализи се окажат безрезултатни се прибягва до проверка в стилистичен аспект, който често е решаващ, защото нерядко фалшификаторите имат склонност да събират в един и същи предмет декоративни елементи от различни епохи."От това което мога да разбера от снимката, трябва да кажа, че тази златна плочка ми е неубедителна - казва Кристиана Мориги Гови - етрусколог и Директор на Археологическия Музей в Болоня - Разбира се моето мнение не е окончателна присъда. Необходимо е да се проучат изображенията присъстващи върху останалите плочки, а също и надписите. За момента мога да кажа само, че този предмет ми се струва не толкова етруски, колкото от периода на "etruscheria" ( културен феномен в Италия, зародил се през 17 в. и изразяващ се в завишено любопитство към традициите, езика и костюмите на етруските ). Има стилистични елементи, които не могат да бъдат определени със сигурност, като тези гънки по дрехите, които падат също и върху задната част на телата, прекаления акцент в стилизацията на десните ръце на двамата мъже и шапките не ми се струват достатъчно разбрани от художника на книгата. Много фалшификати - продължава етрусколога - известяват своята неавтентичност разкривайки се твърде очевидно като разграничават фалшификата от оригинала, към които се стреми. В този случай сцената с двамата носачи напомня на един детайл от Situla della Certosa, един известен бронзов съд , съхраняван тук, в музея в Болоня. В българската книга обаче моментът с висящият на тояга съд е необичаен, а също и начинът на закачване за пренасянето му не се среща при другите етруски находки. Но трябва да допусна, че мотивите, които присъстват върху останалите плочки може да изглеждат достоверни с това изображение на процесия, но трябва да ги видя преди да кажа нещо със сигурност. В сцената, която виждаме, много елементи са грубовати, много настоятелни и изглеждат точно сякаш жадуват да бъдат етруски."

Войниците: Близо 30 години хиляди посетители на Метрполитън Музей в Ню Йорк се любуват на три големи статуи от теракот, изобразяващи етруски войници. През 1961г. се разбра, че статуите са били изваяни от някои римски фалшификатори.

Fibula Latina: Допреди няколко години в много исторически книги беше публикувано изображение на известната " fibula prenestina " с гравиран най-стария латински надпис. В действителност през 1980г. се разкри, че находката е създадена в Рим през 1800г. от един известен анитквар.

Златото в Берлин: В археологическия музей в Берлин са изложени от десетилетия " етруски златни изделия " - едни от най-красивите, които след години проучвания са обявени като фалшификати от един италиански експерт - Роберто Формили, изработени в работилницата на известния римски златар Кастелани във втората половина на 18 век. Разкритието се утвърждава посредством изследване на отделните фрагменти.

Много приятно поднесена тема - разбираемо, подредено и увлекателно Както е казал Айнщайн: "Ако не можеш да обясниш нещо на 6 годишно дете, значи и ти самия не го разбираш."

Подобни на техните култове имат едонките и тракийките от подножието на Хемус. Изглежда, оттам е останало името „трескеуцин”, с което се означават тия крайно неумерени ритуали. Олимпиада била най-ревностна от всички в тия изстъпления, празнувала оргиите съвсем по варварски, носела по време на шествието големи питомни змии, които често се подавали от празничните кошници изпод бръшляна, увивали се по жезлите, във венците на жените и плашели мъжете…

Правени са някои опити да се обясни значението на змията, но те не са подкрепени изворово. Напр. твърди се, че тъй като на тракийските вождове се правели гробници, а змията живеела в дупки, то често тези животни се настанявали в гробници и по тази причина изпълзяването им от могилите било възприемано като поява на самия погребан.

Много интересен ми стана мотивът за специалното място отредено на змията в ритуалите на траките.

В Средните Родопи и до днес почитат змията, като вярват че тя е покровител и защитник, и във всяка къща, стадо, кошара и харман имат по една змия пазител. В Смолянския музей има изложени дърворезбовани овчарски геги - с изваяна глава на овен на дръжката, а по дължина резбована змия. Змията присъства като мотив в шевици и пъстри родопски черги, като стилизаран елемент в гривни и накити ( за да предпази жената, която ги носи от всичко лошо ).

Не знам дали има някаква вид приемственост на обичаите, но ми стана любопитно.

.....и тук да се разпиша....

не обичам фотошопа, но споделям някой мой графики и други разни!

Здравейте,

и аз да се представя с някой мои фотографии!

Академичното и популярното знание срещу "чалга-знанието

Да, абсолютно точно казано.

Но защо трябва да е така - да има конфликт, ученият да въстава срещу популярното, достъпното - срещу знанията който би могъл да придобие обикновеният турист, ученик или просто българин. Не е ли най-висша цел на всеки държавен служител,особено в областта на науките да служи на обществото, да "популяризира" своите изследвания, с цел най-вече да бъдат достъпни и да достигат до по широка аудитория. Не го ли правят за децата на България - както е редно да бъде?? Защо трябва да се оплюват археолозите, който често присъстват в изданията с най нови находки и открития, защо трябва да се развенчават историци, който имат идарбата да се изразяват красиво, чрез литературата умеят да разказват и интругват ( на база реални исторически събития и личности ). Защо трябва да има конфликт - да бъдат нападани хора, който тачат историята ни и се гордеят с това което сме били. Нима държавата ни не носи най-старото запазено име в Европа - България? Така звучно и красиво.

Това не е просто случайност - защото ние знаем какво е победа, безумна смелост и легендарни битки, грижливо пазим спомена за велики личности, но знаем и как да оцелеем, когато всеки друг би се предал, колкото и да ни коства - да знаем кой сме били, да пазим вярата си, да паднем и да се изправим. Без гордост, без сили, родени за нов живот...като феникс!Защо патриотизмът трябва да се доказва, да се защитава - когато живее в сърцето на всеки един от нас!?

Ще ме прощава авторът на статията, не искам да го засегна - но успях да прочета само две трети от нея преди да се предам. Тотално се отказах, когато ми се наложи да прочета два пъти един абзац, състоящ се от едно изречение:

Една от вероятните причини за тази нагласа е дълбокото убеждение, битуващо в нашите географски ширини, според което историята – това е едно от най-пречистените въплъщения на народния дух, който на свой ред се поддава на (само)разкриване не пред професионалиста, не в анализа на специално обучения да си служи с историческа материя, склуптирайки от нея разказ, а тъкмо от представителите на народа, които по мистичен начин са в състояние да се озоват в общение с намиращите се извън времето и пространството национални устои.

Кое е по-важно академичното изразяване и просто запазването на този академичен статут или по-висша цел - като например да вървим напред, да разгадаваме със страст и бурно любопитсво, из основи всичко което можем да сглобим с всеки нов открит артефакт??