Ами аз до колкото знам, има три най-разпространени модели на Вселената на Фридмън- Робертсън- Уокър (с положителна кривина, с нулева и с отрицателна кривина).
И от това кой от тези модели отговаря на действителността зависи отговорът на зададения от теб въпрос.
FRW-моделите на безкрайни вселени с нулева и отрицателна кривина не могат да реколабират, защото просто си се разширяват безкрайно.
Пък другия вариант- да представим Вселена с положителна кривина... От ОТО на Айнщайн следва, че такава Вселена не може да се разширява до безкрайност и накрая стига до Голям Срив.
Работата е там обаче, че въобще не е ясно кой е верният вариант.
Аз лично приемам за верен онзи от тях, при който пространствената геометрия е евклидова, т.е. приемаме наличието на нулева кривина. Вселената няма да реколабира, а ще се разширява безкрайно. Според тази теория, когато Вселената еволюира във времето, галактиките равномерно се отдалечават една от друга. Имаме различни евклидови равнини за различните "моменти от време" и всички тези равнини са наредени една над друга, при което получаваме веднага картината на целия пространствено-времеви континиум. Отделните галактики се изобразяват като криви линии- мировите линии на галактиките. И тези линии се раздалечават по посока към бъдещето, като се установява, че не съществува мирова линия на някоя галактика с по-специални свойства. Нещо такова. Но не е задължително да съм улучила верният отговор.