Парсивал

Отдръпването на държавата от свободните икономически отношения е единствения естествен и правилен ход. Регулацията на икономиката в днешно време се упражнява основно чрез наличната парична маса, наличните кредити, нивото на лихвата и данъците. Освен с данъци, държавата няма място в този цикъл. Икономика няма нужда от намесата на държавата като участник. В момента, в който съществува централна банка - държавно присъствие - разложението е заложено. По същество централните банки поемат върху себе си (сиреч прехвърлят на данъкоплатеца) риска и финансовото бреме на провалите на 'банкиране с частичен резерв' (fractional reserve banking). С това оствят банковата система да прави безрисков и елементарен арбитраж и да печели без да добавя стойност. В същото време държавите (правителствата, а оттам - хората в тях) поддържат тази система на банкиране защото цебтрализирането на издаването на пари позволява разреждане на паричната маса и обезценяване на държавните вземания. Илюстрацията със САЩ е ... обратна. Преди 100 години (1913) там се създава Федералния Резерв и оттогава и там започват проблеми. ФР е в основата на кризата през 20години на ХХвек там, както - според много финасисти и академични представители - е и днес. Първата централна банка от модерен вид е създадена във Великобритания през 1694г. заедно с първия държавн дълг (който още не е платен)... Както и да е... Финансовата дерегулация на Рейгън и Тачър донесе предимно прогрес и добрини. Съшинските зърна на текущата криза бяха посети от администрацията на Клинтън и тоталната намеса на държавата във финансовата сфера, принуждавайки чрез закони и тежки финансиови санкции банките да отпускат огромно колочество заеми на восоко-рискови получатели. И докато иконимиката им вървеше добре (благодарение на отдръпването на държавата по време на Рейгън и Буш старши) се напомпа огромния мехур на пазара на недвижими имоти, който беше и база за отпускане на още повече заеми на рискови получатели - нещо което Обама съще щеше да направи, ако не го бяха блокирали в конгреса). Накратко - ако се дава САЩ за пример - той е в обратние аспект - единствената държава, която е създадена и е напредвала благодарение на икономическа свобода, загъбва тази свобода през 1913 и оттогава е една от многото. Но е голяма и мощна. И глобализираното раздуване на мехури и закупуването на имагинерни банкови продукти от всички страни, когато мехура се пръсна, който беше част от него или наблизо - страда...

Мисля, че контрола върху средствата за информация, медиите и комуникациите, подплатен с финансови ресурси предоствят мощна комбинация за моделиране на общественото мнение, вкусове и ценностна система. Вероятно малко от пишещите в този форум не са забелязали преекспонацията на лумпенщината на дебели вратове, остригани глави, лъскави коли, профанизиран език, сексапилни поп-фолк символи, показни и неразкрити убийства и т.н. Духовната нищета не означава липса на потребност, но тази потребност е зарита и удавена в еднообразни повърхностни и добре подбрани заместители... ... Но тези неща може би са за друга тема ...

Все още се питам дали реално се обеднява или не. И ми се струва, че не обедняваме. Спектъра на социално разнообразие и разслоение се разширява, но възможността ни да придобиваме основните жизнено важни продукти и услуги се е подобрила и увеличила спрямо 1972 г. И тук не само абсолютната или относителна стойност имат значение, а самата наличност - също...

Все още се питам дали реално се обеднява или не. Макар да споделям чувството, че покупателната ни цила намалява, всъщност би било най-добре да сравним истински цифри. Тук ще поканя корекции и поправки на цифрите, които ползвам. Ще се опитам да ползвам собствен опит и спомени: 1978: 1 яйце - 0.08 лв 1 бял хляб - 0.30 лв 1 литър нафта - 0.12 лв начална месечна заплата на човек със средно образование: около 100 лв 2008: 1. яйце - 0.24 лв 1 бял хляб - 1.18 лв 1 литър нафта - 2.10 лв

Застаряването на населението в развитите държави е именно признак на прогреса, който увеличава средната продължителност, както и удължава пълноценната и активна част на живота. Увеличаването на ефективността на производство и добив на храни, суровини и други житейски блага понижава отнисителната им себестойност, което също допринася за възможността да се издържа по-дълголенто население. Несъстоятелни са корелациите между раждаемост и благополучие - издръжката на деца и млади хора (включително образование) за средно 20 години докато навлезат активно и самостоятелно в обществото е по-висока както за семействата дирецктно, така и индиректно чрез похарчените от държвата (сиреч данъците) средства за тях отколкото са средствата, наречени 'пенсия' които хората вземат след 65-годишна възраст. Да не забравяме, че като правило всяка пенсия е (или поне трябва да е) резултат от данъчни отчисления, които са правени от заплатата на пенсионера, когато е бил в 'активна' дейност. Съществува теза, че 'обедняването' - било то в абсолютен или относителен аспект (или дори само въображаемо) - е следствие на финансовата система в по-голямата част от света, а именно практиката за банкерство базирано на частичен резерв, както и наличиетно на държавни гаранции за тази практика, което по същество освобождава банките от носенето на риска на частичния резерв и прехвъля този риск като директно финасово бреме върху данъкоплатците. И така, при непропорционално малък риск се реализитат непропорционално огромни печалби, които концентрират парична маса у сектор, който не добавя стойност, а цена. Правителствата нямат интерес да променят status quo, защото това им позволява да манипулират причната маса и следователно да обезценяват дълга си. Друга теза пък твърди, че откъсването от 'златния стандарт' е причина за безспирната инфлация, която води до обедняване.

Много интересни въпроси! Разбира се, те нямат еднозначни отговори, а и в повечето случаи отговорите биха били доста сложни, за да обхванат огромното множество фактори, причини и критерии, както и връзката между тях. Като цяло, в едно средно статистическо домакинство днес бихте намерили многобройни "подобрения" в начина на живот спрямо подобно семейство преди 50 години. Да, нарочно е в кавички тази дума, защото няколко сериозни, мащабни и подробни проучвания обхващащи страни от цял свят показват интересен (и не много изненадващ) резултат: повишаването на стандарта на живот и заможността нямат връзка с това колко щастливи и доволни от живота сме самите ние. Забележете - нямат връзка! - не 'нямат пряка/директна/съществена' или каквато и да е друга категория. Просто нямат връзка. Този резултат е разбор на изледването на директно мнение на нас за самите нас, и не е анализ чрез разни параметри, критерии и т.н. С горното се опитвам да разделя чувството за незадоволеност от фактическо безпаричие, непозволяващо набавянето на основни потребности. Без да навлизам в мъгливата зона на критериите за екзистенц минимум и т.н. ми се струва, че способността ни в абсолютен аспект да си набавим хляб, вода, топлина и т.н. не са се понижили. Тук не добавям колата, телевизора, мобилния телефон, екскурзия или почивка. В относителен аспект, прогреса, за който стаава дума, предоставя достъп до все повече като количесто и разнообразие блага и услуги. Нашата способност да се възползваме от всичко това расте по-бавно отколкото расте разнообразието, от което искаме да се възползваме. В този смисъл 'обедняваме'. Накрая, може би е добре да сравним средния дневен доход преди 50 години с този днес. Марката за сравнение нека да е разделена на три. Със средна дневна заплата колко яйца; колко карти за цялата градска мрежа и колко захар може/ше да се купи? Това, макар опростено представяне, ще даде добра индикация дали нашия труд се обезценява - сиреч дали обедняваме. И ако се окаже, че обедняваме в вбсолютен аспект - с един ден труд можем да си купим по-малко яйца, захар и транспосрт - значи имаме проблем. И то сериозен проблем. Някой дали има данните за средната заплата от преди (да речем) 50 годими? Добре е да не е по-кратък периода, за да се видят по-ясно разлките, ако има такива...

Да, с адекватна ценностна система винаги може да се намери икономически модел. И така, в 'системата' (според заглавието на темата) изглежда грешното изглежда е ценностната система. Ако предположим, че в животинските групи, стада, глутници и т.н. борбата за върховна позиция в общността е мотивирана от приоритетен достъп до ресурси и храна, както и до най-добро осигуряване за продължението на собствените гени, то виждаме, че мотивацията в човешните общности е сходна с тази на другите живи същества. В този смисъл за мен структурата на общностите, обществата и държавите са мотивирани от контрола върху житейските ресурси. Тези ресурси са различни на различни места по света, както и приоритетите за достъп до тях. Навсякъде обаче тези ресурси са истински: храна, вода, сянка, топлина, дрехи, покрив и т.н. и ценностните системи на обществата са отразявали местните приоритети и за 'узаконявали' едни и 'криминализирали' други дейности и възгледи. Позволявам си да преповтарям тези тривиални и всеизвестни неща, защото именно на техен фон наблюдавам с все по-засилено убеждение, че ценностната система, базирана на реални стойности е изгубена ... За мен това изглежда е следствие на факта, че носителят на (в буквалния сминъл: преносимото средство, с което изразяваме) стойност - парите - нямат връзка с реалните неща от ежедневието. Странно звучи, нали? Банкнотите на ежедневието нямат фиксирана стойност - т.е. 1 лев не е 0.1гр злато, 10 яйца, 1 литър нафта или нещо подобно. Всяко правителство или силна групировка(от правителства или компании или ...) може да напечата колкото си иска нови банкноти, с което обезценяват вашият труд и живот. Банкнотите (а още по-малко цифрите в банковата ви сметка) не предствляват нищо друго освен обещание за разменност, но без обещание за стойност. Както е казал поетът: ..."Ще ви нахраня със вяра."... И обещания. И тъй нататък... Изглежда, че ценностната система се диктува до голяма степен от онова, което намираме за ценно. А когато намираме за ценно ресурс, който се оказва нереален, сме напълно объркани кое е истинско и кое - не, кое е ценно и кое - не е. И ми се струва, че затова 'системата' се тресе: с един ден труд хората мога да си купят все по-малко нафта, яйца или злато... В същото време гражданските им свободи ерозират и са подкопавани все повече и повече... (само да погледнем кампаниите, които ви казват кое е добро за вас и ви отемат избора вие да решите. Например за пушенето.(да поясня: аз не пуша, но съм срещу всяко ограничаване на пушенето!))

Кладата започва да гори по-яростно и по-често след като старите текстове са преведени от гръцки. Те оцеляват именно заради това, че не са на латински... И започва новата ера на хуманизма и Възраждането. И кладите започват да се виждат повече и на много места. Изгарянето на клада е постановено със закон от Юстиниан през 6в. като наказание за еретизъм срещу християнската вяра. В 12в още закони на синодите от Верона и Тулуза го потвърждават. Само испанската инквизиция изгаря над 2000 души (жени, деца, мъже, инвалиди, другомослещи и т.н.) преди края на 15в. Епохата преди постепенното възтановяване на изконната европеска култура и хуманизъм не случайно се нарича 'Мрачна': дължината на дните и сезоните са си били както и днес, но Европа тъне в пезпросветен мрак и невидение... Да, огромните катедрали, както и всичко друго, не са строени свещениците, а от миряните. Привнесените от арабския свят университети срещат много сериозен отпор от ... (познайте от три пъти) ... тъй като се установяват институции, които не проповядват, а разпространяват познание... Папата не може да понася [други] тирани и диктатори. Което е естествено - само той седи на престола на Св. Петър и не може да има никой между него (папата) и паството. Всякакви диктатори обаче (независимо леви, десни, червени, кафеви, религиозни или атеистични) застават на пътя му (т.е. на пътя на единствената истниска вяра, която той единствен от смъртните оглавява) и това е неприемливо!

Секулрното или светско устройство на общество или дъжава не означава липса на религии или отричането на такива. Означава управление и структура базирани на общите ценности и принципи на всички в обществото, а не на конкретна вяра или религия. Няма нищо противоречиво в това президента да ходи на черква и да е смирен християнин и в същото време да е начело на държавата и да я управлява не от името и в името на християните в нея, а на всички. Не зная за света преди християнството - по-добър лие бил или по-лош. Света е. 'добър', 'лош' и т.н. са морални и етически квалификации. Войни е имало и ще има. Цивилизацията в Европа преди християнството е базарана на Римското право (така де, цивилизацията в Европа непосредствено преди християнството е Рим); два века преди Рим Ератостен изчислява с учудваща точност обиколката на Земята. Хипократ, Аристотел, Сенека ... След идването на християнсвтото и до установяването на светски държави в последните 200 години, законите в европейските държави са по същество християнските догми, така както в днешен Иран закона е ислямските догми. Свещениците са коронясвали монарсите, а не обратното. Разбира се, че всички институции в средновековието, бидейки подчинени на църквата, ще действат според същите закони, методи и принципи. Например Джордано Бруно е изгорен на клада през 1600г от гражданските власти. Престъплението му е ерес и пантеизъм. Съдът, който го съди е римската Инквизиция и го намират за винове. Гражданския закон постановява, че ереста е незаконна и се наказва със смърт. И Джордано Бруно е изгорен. Но не от Църквата. О, не! Европа и Западната цивилизация днес са отново базирани на римското право и всеки може да е Шамполион, Нютон, Крик, Милър, Хокинс, Кант или Юнг без страх от кладата... Християнството и цивилизацията изглеждат като камък и поезия: съвсем различни и почти несъвместими.

Roman, така е - пасивността и неспособността на установените тогава вярвания да реагират са също фактор. Това, което Теодосий постановява за цялата империя е въдворено и реализирано с преследване и избиване на жриците, жреците, свещенослужитиелите и свеженослужителките на всички 'езичници', както и физическо разрушаване на храмове и свети места: колкото по-голям и влиятелен е храма, толкова по-жестоко и яростно е унищожението на всичко свързано с него. Видът монотеизъм на юдеизма, християнството и исляма сякаш не се подлагат на теологична синкретичност. По същество и при трите върховното божество е едно и то е едно и също. Синкретичността е по-скоро обща реципрочност на вярванията: наричания от индусите Индра е Зевс в Гърция, Юпитер в Рим, Озирис в Египет; Хелиос за Гърците e Сол Инвиктус в Рим, Суря в Индия, Ра в Египет и т.н. Не случайно при походите на Александър Македонски в далечния Изток, а и по-късно на римляните на Английските отрови тогавашните летописци разказват за местните обичаи и вярвания наричайки местните божества с най-близките еквиваленти от собствените се религии. Всъщност подхода при тези политеистични вярвания е 'ние всички вярваме и почитаме еднии същи божества, тайнства и мистерии - просто всеки ги нарича с различни имена'. Такава синркетичност е невъзможна при горните три религии: при тях всички божества на всички други са демони и продукт на противовеса на единствения и всемогъщ творец. Директно следствие на тази доктрина са Кръстоносни походи, Джихади, Шария, Инквизиция и други такива 'цивилизоващи' методи, подходи и възгледи.

Алва, Юдеизмът не може да е висша религия в смисъла, в който ползвате фразата, защото по същество е затворена племенна митология. Според вярванията им техния закон си е за тях, те са богоизбраните от тяхното божество като негово любимо племе, което ще се превърне в благословия за човечеството. Това не означава, че религията им и законите им са за езичниците или човечеството като цяло. Ни най-малко : езичниците не са от същото племе и няма как да са богоизбрани (според юдеизма). Тези виждания и убеждения се виждат много ярко из целия Стар Завет. Подонбо светогледство е типично за номади или малцинства в постоянна борба за оцеляване оградени от уседнали и цивилизовани общества - постановяването на уникалността на племето, неговия специален статут пред божеството на племето и отричнето на божествата и културите на другите е по същество постановяване на общ враг, сплотяващ племето или общността. Етническо-потомствения критерий за принадлежност към такава общност и връзката на ценностната система и религията на тази общност с този принцип правят всяка такава религия затворена за разпространение сред 'външни' на племето. По същество броя на вярващите се определя размера на племенно-етническата маса. Разпространените деривати на юдеизма - християнство и ислям - не са ограничени от племенно-етнически изисквания. Повечето други големи религии също са 'за всички'. В този смисъл юдеизмът никак не универсален - такава система и митология е по-скоро квинтесенцията на сепаратизъм и елитаризъм. Огромна част от космогонията, както и самата структура на юдеизма са взаимствани от верски течения зародили се във Вавилон около 1000 години преди първите известни библейски томове. Дуалистичния монотеизъм изповядван от полкониците на Ахура Мазда (богът-творец, съградил света и дал светлината) и противовесът му Анграманю, както и митът за сътворението на света, човека (в комплект с падението, потоп и оцеляване) сякаш са матрцита, която почти не е променена когато десетина века по-късно се появява като Тора (първите пет книги на Стария Завет). Монотеизъм в смисъл на върховно и единствено божество-творец на вселената; дуалистичен в смисъла на изконната борба на олоцетворението на злото и разрухата с твореца-съзидател. Изглежда, че юдеизма е първата религия, която явно и агресивно отрича чуждите вярвания като дяволски и грешни, божествата на другите са демони, а изповядващите ги са низки и непросветлени... В смисъла на затвореността на юдеизма това не е проблем за другите, просто затвърдява собствената вяра в собствената религия. Това отричане на езичниците и друговерците е наследено директно и непроменено от християнството и исляма. И тъй като и двете доктрини проповядват всеобщо спасение на правоверните, тази верска нетърпимост изкристализира като агресивна непоносимост към всички друговярващи или невярващи. Съвременната Западна Цивилизация не е християнска, а елинистично-римска. Заходъд на християнството в последните триста години след Ренесанса е естествено следствие на 15 века мрак и ретроградност, наложени от религия установена с огън и меч от Теодосий, който забранява всички други религии. Кежете - може ли някой да ви каже 'не вярвай в това, вярвай в другото!' - как мога да вярвам, в каквото не вярвам? И така Европа е робиня на чужда вяра и липса на култура и цивилизация в продължение на близо 1700 години...