BlueRed

Специално за Осетия първото достоверно писмено свидетелство за наличие на огнестрелно оръжие у местните жители е от 1604 г. Но със сигурност то е проникнало в района на Северен Кавказ много преди това. През 1395 такова оръжие е използвано в битката при р. Терек между войските на Тимур и Тохтамиш. В състава на армията на Златната Орда са се сражавали осетинци и може те тогава за пръв път да са се запознали с него, ако не е станало и преди това. Във всеки случай през ХV век в Кавказ започват да се строят многоетажни отбранителни каменни кули, пригодени за стрелба от стените с огнестрелно оръжие. Това предполага че то може да е проникнало през един предшествуващ период. През ХІV-ХV в. севернокавказките страни поддържат оживени търговски отношения с Европа, Русия, Турция, Крим и сред внасяните стоки е напълно вероятно да се е появило и огнестрелното оръжие. В.И. Абаев привежда редица лингвистични данни, свидетелстващи за появата на това оръжие в региона преди ХVІ век. Едно от наименованията му, „маджар”, се свързва с големия град в Златната Орда Маджари, чийто разцвет е през ХІV в. Вероятно в този град през ХІV в. е имало оръжейни работилници. Почвата в неговите околности е богата на селитра, която е била една от компонентите за производството на барут. Като се има предвид че според легендата Бадел е бил маджарец, това прави ХІV век възможна (но не доказана!) дата за първата поява на огнестрелното оръжие в района на северен Кавказ. Връзка

Един важен аспект на тази агресивна външна политика на Сюлейман ІІ е засилването на морската мощ на империята и борбата му за надмощие в Средиземно море. Главен негов противник на този фронт е Карл V, наследен впоследствие от Филип ІІ като испански крал. Ето хронология на някои от събитията по време на управлението на Сюлейман. 1522 – Завладяване на о-в Родос 1525 - 1530 – Рейдове на Хайр ад Дин Барбароса и други мюсюлмански адмирали срещу испанското и италианското крайбрежие и островите в западното Средиземноморие. 1531 - 1532 – Хайр ад Дин води сражения с испанския флот под командването на Андреа Дориа и с малтийските рицари. 1534 – Хайр ад Дин предприема нападения срещу италианските пристанища, след което завладява Тунис. 1535 – Имперската армия, изпратена от Карл V, успява да си върне Тунис. 1535 - 1537 – Хайр ад Дин пиратства почти необезпокояван във водите от Гибралтар до Сицилия. 1537 – Турците завладяват множество острови в Егейско и Йонийско море, принадлежащи дотогава на Венеция. 1538 – По инициатива на папата е формирана коалиция за борба с османците, включваща Испания, Венеция и малтийските рицари, но флотът на християнските сили е разбит при Превеза от Хайр ад Дин. След тази победа турците получават решаващо надмощие по море. 1539 - 1540 – Турците превземат практически всички венециански егейски и йонийски владения и установяват пълна доминация в източното Средиземноморие. 1541 – Неуспешна експедиция на Карл V срещу Алжир, която приключва с големи загуби. 1543 - 1544 – Хайр ад Дин превзема и ограбва много градове по френско и италианското крайбрежие и околните острови, действайки като съюзник на френския крал Франсоа І. Така Турция се възползва от противоречията между християнските държави. 1546 - 1550 – Турски нападения по цялото Средиземноморие и чести сблъсъци с испанско-италианските сили, но без сражения от голям мащаб. 1551 – Османските войски превземат Триполи с активното участие на флота. 1552 – Турците опустошават италианското крайбрежие и разбиват испанско-италианския флот при Понца. 1553 - 1556 – Османски рейдове по бреговете на Италия, Корсика, Сардиния и Далмация. 1558 – Превземане и разграбване на Реджо ди Калабрия. 1560 – Победа на османския флот срещу християнската коалиция при Джерба, с която е осуетена атака срещу Триполи. 1561 - 1563 – Турските сили редовно атакуват италианското крайбрежие и дори превземат закратко Неапол. През 1563 те предприемат нападения по испанското крайбрежие и обсаждат неуспешно алжирското пристанище Оран, опорен пункт на испанците. 1565 – Голяма турска армада напада остров Малта, но атаката е отблъсната след пристигането на морски подкрепления за малтийците. През 1571, вече след смъртта на Сюлейман ІІ, обединените сили на християнската Свещена лига разгромяват турския флот при Лепанто в едно от най-известните морски сражения в историята.

Един щрих само към образа на Тито, така както е представян в следвоенните години в България. В края на 40-те и началото на 50-те години Тито е подложен на жестока критика в нашата страна. Предприета е масирана пропагандна кампания срещу него, в която епитети като "фашист" са сред най-меките. Но не заради неговата антибългарска политика, репресиите и опитите за асимилация на българите в Македония. Голямото "прегрешение" на югославския лидер е скъсването със СССР през 1948 и флиртовете със Запада. Ясно е че това не е направено от демократични подбуди, а Тито си остава един брутален диктатор-сталинист. Но в тогавашната пропаганда той е представян преди всичко като предател на комунизма. Българските писатели активно се включват в антититовската кампания, като през 1952 г. е издаден дори сборник с разкази и стихотворения, озаглавен "Юда Тито". Съставител на сборника е Богомил Нонев, а в него има произведения на Христо Радевски, Мария Грубешлиева, Богомил Райнов, Павел Матев, Веселин Андреев и много други. Ето например стихотворението "Наша пролет" от С. Чернишев: Наша пролет, наша мирна пролет, с ясно жълти цветове и птици! В мартенската киша шляпат роти с титовски навъсени войници. Сърбия тъмней под облак черен. Вее вятър. Буря се надига. Комунисти падат в престрелки. И димят запалените книги. Тито лази в тъмна нощ по склона, Тито стреля в наште граничари и пълзят на изток ешелони, там където се синей България! А ето какво прави Тито, когато не е зает да стреля по нашите граничари (стиховете са на Д. Симидов) Във Югославия със чуден идеализъм строи се нова сграда - социализъм, но с материали от фашистки произход; Америка доставя архитектите, във Англия изготвят проектите и работата е в пълен ход. [...] Помощникът му е майстор Тито с лице подпухнало, охранено и сито, - той, без да спира, върти наточената кървава секира... Въртят секира и дюлгерските бригади на Ранкович, Джилас и Пияде - все ударници - майстори от класа - и вик, и рев просторите оглася... Строят, градят - все за доброто на народа. - Какво градят? - Затвор, последна мода... Тук има и истина разбира се; в Титова Югославия има и концлагери, и терор ... също като в цяла Източна Европа, включително и в България.

Храненето е колкото фактор за еволюционните промени, толкова и резултат от тях. Например ключовата промяна, която е тласнала цялата еволюция напред, е преминаването към изправен стоеж и вървене. Това освобождава ръцете, които вече могат да държат камъни, дървени пръчки и т.н. и по този начин прави възможен лова. Иначе и днешните шимпанзета понякога си похапват по-малки маймуни и много вероятно е и далечните ни предшественици да са го правели; но препускайки на четири крака из саваната, шансовете да хванат нещо по-голямо са били много малки. Можели са да ядат от трупове на животни разбира се, но едва като се издигат на два крака получават възможност да се издигнат и по-нависоко в хранителната верига. Съгласен съм че преминаването към месна храна е изиграло голяма роля, но древните хора (или хоминиди) не са изоставили и вегетарианската и въобще те са били всеядни, подобно на мечките например, което със сигурност им е помагало много пъти в оцеляването. Доколко обаче това е стимулирало биологичната еволюция? Хипотезата за развитие на мозъка за сметка на червата е интересна, но не знам колко дълги и развити черва са имали нашите прадеди ... Австралопитеците например са били сравнително дребни и подвижни, доколкото може да се реконструира това по намерените костни останки. Не са приличали много на преживящи по цял ден крави Ами появата на Хомо сапиенс - как се свързва тя с промяната в хранителния режим; според мен тя може да се свърже по-скоро с промените в климата, които са наложили неизбежна адаптация, включително и в самата диета. Абсолютно! Те е трябвало да координират усилията си, като това стимулира комуникацията помежду им и социалните връзки. Постепенно те започват да изучават навиците на плячката и да изработват стратегии (отначало твърде примитивни) кога, къде и по какъв начин да организират лова. Тук се включва подборът на подходящи оръжия, разпределението на ролите и т.н. Така неизбежно се появява езикът ... Увеличаващата се информация трябва да бъде споделяна по някакъв начин. А това изисква увеличаване на обема на мозъка и неговата структура. Разбира се мозъкът не се е увеличил защото Хомо еректус е имал нужда от това. Но еволюцията прилича грубо казано на едно безразборно раздаване на карти. Силните карти могат да попаднат у всеки, но само който има готовност за тях, може да ги изиграе по най-добрия начин. И когато се е случила тази мутация, която е довела до увеличаване на мозъка (тя сигурно не е била само една, а по-скоро поредица от такива) древните хора са получили това, което им е трябвало, т.е. необходимия "хардуер", на основата на който те е можело да развият и усъвършенстват "софтуера" си.

Югославските войни бяха израз на процес на разпадане на една изкуствена държава (създадена без никаква спойка между отделните й компоненти, чието единство беше крепено със сила) и създаване на нови държави на национален принцип. Този процес все още не е завършил, защото на политическата карта остана една мини-Югославия под името Босна и Херцеговина. Също като голямата Югославия тя не обединява хора от (преимуществено) една националност, а е изкуствено образование, населявано от сърби, хървати и босненски мюсюлмани, които не искат да имат нищо общо помежду си, и поддържано на системи от международната общност. Тази "държава" може да бъде държана единна само със сила и едва след нейното разпадане може да се твърди, че югославските войни са завършили.

Съжалявам ако изглежда високопарно, просто споделям мнението си, нищо повече. Не виждам защо е този изблик на гняв срещу нещо съвсем простичко според мен. Тези манастири са част от културното наследство на всички днешни обитатели на тези земи. Дали да вземем да унищожим всички паметници от османското време, понеже са ни тъпкали толкова векове? Можем да заличим и всички следи от византийското присъствие, нали и те са ни владяли. Да не забравяме и римляните, които също са били завоеватели, и техните жестокости съвсем не са били малки. И така нататък. Всичко това си е част от миналото ни, можем да изберем дали да го запазим или да го унищожаваме. Не виждам какво постигаме, ако изберем второто. Нямам намерение да оправдавам, нито да прощавам за сръбските зверства срещу българите. Но нямам намерение и да злорадствам за сегашните им беди. В крайна сметка това също не е християнско.

Наистина православните манастири в Косово са част от културното наследство на всички жители на тази земя, включително на тези косовци които ги нападат. Фактически те се опитват да унищожат част от себе си, която не приемат и смятат за чужда. Единственото което постигат по този начин обаче е самоосакатяване.