Пандора

" identifijied 12 independent haplotypes, which we further classifijied into mtDNA haplogroups found in present-day European and western Eurasian populations. " Тоест - по майчина линия са европейци. Бащите на тези хора още ги чакаме и навярно няма и да ги дочакаме...Чакаме да дойдат китайците, та всичко да свърши. И тогава славянската реч, ще звучи така

https://azcheta.com/sreshta-s-evgeni-delev-na-tema-genetichniyat-proizhod-na-balgarite/

Завершился очередной полевой сезон на могильнике Уелги, что в Кунашакском районе Челябинской области. Этот памятник IX–XI веков нашей эры давно притягивает ученых разных стран. В этом году нашим исследователям удалось получить ценные материалы. В итоге археологи обнаружили пять компонентов могильного комплекса: протобашкирский пласт – это уральское население, которое проживало здесь до всяких исторических перипетий финала Великого переселения народов. Их условно называют «Южноуральцы»;• мадьярского пласт (Венгры считают Урал своей прародиной не зря);• угорский пласт (угры Среднего Урала) Это протоманси, которые проживали рядом. • обнаружен некий «степной» компонент. Это протоказахи;• алтайский пласт. Найдены алтайские (иртышские) предметы, характерные для кыргызско-кипчакского вещевого комплекса. Есть погребения, связанные с алтайским вооружением и традицией трупосожжения. Где-то в X веке алтайская волна накрывает всю территорию Урала. https://vecherka.su/articles/news/146312/?fbclid=IwAR1v7pVP51XuQgr07t3Fd3mNzGibhanr7lw-Qydp543KoWsU7JEUhk8jen8

https://en.wikipedia.org/wiki/Lemkos https://en.wikipedia.org/wiki/Boykos https://en.wikipedia.org/wiki/Hutsuls

"Среди носителей аланской культуры, происходящих из катакомбных по-гребений, как Северного Кавказа, так и Среднего Дона, большинство имеющих-ся на сегодняшний день данных относится к гаплогруппам, характерным для современных народов Северного Кавказа, речь о которых шла выше. Это пред-ставители гаплогруппы G2, G2a и G2a1 (последняя широко распространена сре-ди осетинского населения, а также в значительной степени среди карачаево-бал-карцев), J1 (характерной для народов Дагестана и в меньшей степени для чечен-цев), J2a (в высокой степени распространенной среди ингушского населения). Однако треть секвенированных образцов (4 из 12) относилась к гаплогруппе R, причем три из них - к субкладам гаплогруппы R1a1a1b2a2 (образцы DA243, A-80301 и A-80305). Два образца «аланской» палео-ДНК и один представитель среднесарматской культуры относятся к гаплогруппе Q (образцы DA141, DA161 и DA162), в том числе к субкладу Q-L330 (Q1b1a3a), который широко распро-странен в настоящий момент среди народов Центральной Азии и Сибири. Исходя из лингвистического определения аланского языка как северо-иранского и его родственной связи с сарматским языком [2; 26; 27, с. 19-20, 22], логично предположить, что основополагающей генетической компонен-той в этногенезе алан должна быть сарматская составляющая, представленная на сегодняшний день в основном гаплогруппой R1a1a1b2a2 и ее субкладами. При этом, учитывая предполагаемое наложение аланского суперстрата на кав-казский субстрат, мы вправе предположить присутствие некоторого кавказ-ского генетического вклада в формирование аланского средневекового этноса в регионе. Однако, ситуация с полученными данными на сегодняшний день выглядит прямо противоположной – мы наблюдаем преобладание гаплогрупп Y-хромосомы, характерных для северокавказского населения, при наличии определенного вклада носителей гаплогруппы R1a1a1b2a2 (один образец, происходящий из Подгоровского могильника салтово-маяцкой культуры, и два образца из Левоподкумского могильника близ Кисловодска). Эта гаплогруп-па, по расчетам генетиков, сформировалась между 4100 и 5400 лет т.н., она распространена очень широко на просторах Евразии и характерна, по-види-мому, для населения индоиранского происхождения. Так, по данным обобще-ния коллектива генетиков и археологов, опубликованного в 2015 г. в журнале «Nature», носителями гаплогруппы R1a1a1b2 являются четыре представителя срубной культуры и один – скифской. В настоящий момент она характерна для жителей Центральной и Южной Азии, ее встречали также у населения Алтая бронзового века [28, p. 3, 45].Авторы исследования палеогенома сарматских и аланских образцов не смогли проследить непосредственной связи северокавказских алан с населе-нием среднесарматской культуры Нижнего Дона [21, p. 194]. Однако, исходя из полученных данных, три образца из сарматских погребений и два из алан ских катакомб совпадают на достаточно глубоком уровне гаплотипирования. Интересно отметить, что еще один такой образец происходит из двухкамерной катакомбы могильника Левоподкумский 1, которую В.Ю. Малашев относит к местному типу захоронений культурной группы «Подкумок-Хумара» (образец А-80305). Исследователь считает, что данная культурная группа представляет собой автохтонное кавказское население, сложившееся под влиянием средне-сарматской культуры и испытывавшее влияние ранних алан, но не идентичное им [29, с. 157–158]. Обработка крупного массива данных по древним и современным аутосомным маркерам, проведенная энту-зиастами ДНК-генеалогии, позволила в результате кластер-анализа построить общее иерархическое дерево, на котором в 128 кластерах размещено 4223 ин-дивидуума (около 3 тыс. современных носителей ДНК и более 1250 древних) (Интернет: http://www.open-genomes.org/analysis/PCA/Tests/Ashkenazi/OG1-Ted-Global25-clustered_tree.pdf). Включенные в анализ пять образцов ДНК из аланских катакомбных погребений (DA160, DA146, DA243, DA162 и DA164) попали в два кластера, объединяющие в основном представителей кавказских народов. Сюда же относится один образец ДНК из погребения крымского острогота. Примечательно, что 11 из 12 образцов сарматского происхождения попадают в другой кластер населения с характеристиками, близкими древним и средневековым обитателям уральских и среднеазиатских степей. ....... В связи с этим, при рассмотрении полученных результатов аланской па-леогенетики, обращает на себя внимание значительность вклада кавказского субстрата в формирование аланского этноса, хотя, разумеется, объективных критериев для количественной оценки подобного вклада, как справедливо от-мечал В.И. Абаев, не существует [32, с. 313]. Любопытно, что самые древние образцы из рассмотренных на сегодняшний день – погребенные в подкурган-ных катакомбах Бесланского могильника II–IV вв. н.э. – в двух случаях отно-сятся к гаплогруппе J1 (образцы А-80303 и А-80304) и в одном – к гаплогруппе Q1b1b1 (образец DA162, субклад Q-Y4000), которые в настоящий момент име-ют наиболее широкое хождение среди нахо-дагестанских народов, в рассма-триваемом случае – среди чеченцев [9, p. 2911; 33, с. 163–164]." https://www.academia.edu/38076889/Афанасьев_Г.Е._Коробов_Д.С._2018._Северокавказские_аланы_по_данным_палеогенетики

Не ни остава нищо друго, освен да приемем, че в ПБД българи се наричат хора с различен етногенезис и различен майчин език, но политиката в крайна сметка трябва да избере един за държавен.

Съгласна съм, че този тип карти са погрешни, но това по твърдо започна да се изяснява сега с генетичните изследвания и се вижда, че племената и езиците не се разполагат монолитно, особено след преселение като хунското.

Всички тези примери показват наистина, че всеки случай е различен. В съвремието един пример. Една рускиня, живееща в Дагестан написа цял пост, за това, че дагестанците не знаели и нямали нужда от руския език. Тя пише, че щом завършели средното си образование и най-вече тези, които остават в Дагестан и по селата спират да го говорят. Само тези, които имат нужда от административни услуги или правят кариера и бизнес го поддържат. Голяма част от циганите не могат да говорят добре български, но те не се и стараят много. Явно оцеляват някак си. Това е проблемът, че разнообразието от диалекти е скрито. Виждаме само официалната литература.

Първо е въпрос кога започва славянското разселение. Защото няма как група славяни излезли от "прародината" и заминали на Дунав, примерно, да стоят там няколко века и да не променят езика или да не създадат диалект. Въпросът е до колко тези диалекти са се отдалечили и дали могат да се разбират помежду си. Лингвистите не случайно определят диалекта на първите християнски книги южнобалкански и може би не случайно възниква термина "български славяни". В такъв случай наистина би могло да се предположи, че някакви славяни са по-силно свързани с българите, общуват повече, а може и единствено с тях и двата езика взаимно си влияят.

Именно - в книжовния език - падеж, а в говоримия ? Все едно да накараш шоп да каже "мляко". Да не забравяме, че книгите идват от България в Русия и една част от думите в руския език са донесени чрез тях. Може да предположим, че руският език е приел някаква лексика, а българският се е отървал от падежите. В крайна сметка каквото и да е влиянието между езиците, всеки следва и своя собствена логика в развитието си.

Не трябва да се забравя, че славянският е наложен чрез християнска литература. Както латинският у много европейски народи. И благодарение на литургията сега езиците им са пълни с латински думи. Просто са ги научили, защото са нямали друг избор, както сега мъчат децата с китайски. Освен това до христианизацията малко ли са, много ли са, славяни има. Славяни редовно биват включвани във всякакви варварски войски - аварски, български. Според мен този въпрос е част от темата, и включва именно въпросът възможно ли е един език изцяло да изключи всички останали на една територия и отговорът вероятно е не, защото в домашни условия и в селото се говори майчин език. Вероятно първо се говори някакъв смесен развален общ език, и всеки го разваля както му дойде, после възникват диалекти и накрая се обособяват езици. Славянския принос в българския никой не го отрича. Забравя се, че ние не знаем на какъв език говори някой аристократ от прабългарски произход в дома си. Имаме само Именника и надписи. Няколко думи и изрази, които единствено удостоверяват, че някой е говорил на неславянски. Няма пълен текст на този език, камо ли книга. Точно за това днес всички се стремят езикът им да е писмен.

Например за думата "камък" в старобългарския речник като че ли се дават повече различни значения от този в старославянския. Но може и речниците да не са много пълни. http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_03616/ http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_03617/

И не само. Когато пиша текст, на единия от двата езика. Ако са много близки , но имат някои граматични различия - руски и български например, бъркам граматиката и я смесвам - най-често с-з. Или пък, ако са много различни, търсена дума изниква точно на езика, който не ми трябва в момента. Смятам също, че ако живеят дълго време заедно и общуват непрекъснато, може да се създадат междинни диалекти, да се наслагват граматични окончания едно върху друго и от двата езика.

https://www.investor.bg/drugi/128/a/tyrsiat-se-vse-poveche-specialisti-s-kombinaciia-ot-iztochen-i-zapaden-ezik-206796/ http://china.edax.org/?p=344 https://www.dnes.bg/obrazovanie/2019/04/10/burgaska-gimnaziia-vyvejda-izuchavaneto-na-kitaiski-ezik.407046 https://www.mon.bg/bg/1698 Според мен днес въобще не стои въпросът за това дали ще ни е достатъчен един език. Ако развиваш бизнес или търсиш работа в друга страна, вероятно все пак ще ти се наложи да знаеш местния език. За това въпросът е колко езика. Примерите за латински и шумерски не са подходящи днес. В древността е имало примерно пет писмени езика, но това не означава, че няма други говорими, просто на тези пет се записва всичко - религия, наука. . Днес обаче повечето езици са писмени, а тези които не са се стремят да станат такива. Може една малка общност да продължи да употребява език, но световен е езика на търговията, бизнеса, науката и религията. В такъв случай есперантистите ще трябва да основат университет, да развиват наука, или да основат църква и да напишат няколко евангелия на есперанто. И разбира се да изпратят мисионери по целия свят. Днес световните езици са няколко, както навремето еднакво употребявани биле и гръцкия и латинския. Просто днес повече - езици на които говорят цели континенти или страна като Китай, която има огромен ресурс и потенциал .

Въпросът е свързан с преразпределение на влияние, един и същ конфликт може да се преиграва няколко пъти в зависимост как е преразпределено статуквото. Изкуствено постигнато "равновесие" не винаги е справедливо и не винаги води до всеобщо съгласие и най-често е в ущърб на някого.