Пандора

И все пак държавността край Кубан трае кратко, а на Волга също около 10 век има държавно образувание, което има своя история и съдба. При това и в самият Именник е разказана кратка предистория с пет княза и специално моето усещане винаги е било, че сякаш с преминаването на Дунав от Аспарух започва нова история на нова държава. При това, ако приемем, че има известен процент заварено население, то тази държава се поставя на конкретни основи,съобразени с местните условия, а също и чрез договор с ИРИ. Освен Кубрат другите пет князе не са имали договорни взаимоотношения с РИ. Аз смятам, че е добре да се изучава и прави разлика между "история на българите" и "история на Дунавска България" Освен това, ако приемем една дата между 626-632 г. вероятно това ще се приеме автоматично за някакви претенции и ще има голямо мръщене Току виж се пръкне нов "македонски" народ.

Мезамир и Келагаст са анти живели 560-580 г ,братя, а в Именника между тях е поставен Курт. Освен това Гостун е от рода Ерми, а Безмер - от Дуло.

Тук има списък с гръцки имена. Там пише:Demetrius is the Latinized form of the Ancient Greek male given name Dēmḗtrios (Δημήτριος), meaning "devoted to Demeter."

Изглежда е по-характерно за Северна България.

Да сърбите и южните славяни въобще имат Вук, но за другите не знам. Руснаците със сигурност нямат, ако не броим митичния Волга, който е оборотен и се превръща във вълк. Интересно унгарците дали имат такова име. Би следвало да се направи обстойно сравнение на характерните нехристиянски имена на славяните. Проблема е имено, че днест чисти славяни няма и именната система на всички е смесена отдавна.

В книгата "Шумнене" Николай Цанкарски пише, че жителите на града Шумен всъщност са изселници от селото Шумнене при някаква чумна епидемия по времето на ВБД. След това е имало и други преселения и по времето на Османската империя, защото в Лудогорието почвата е по плодородна. Сега селото е квартал на град Ябланица, която е основана 18 век. Авторът пише, че някога планината Драгойца била обрасла с гъсти , непроходими гори, които са изсечени и сега склоновете са голи. Името Драгойца се извежда от "дрягв" - мочурливо, блатисто място. Авторът посочва няколко версии за произхода на името на селото. Археологът Васил Миков смята, че името идва от шум на вятър като бучене, в тясна дълга долина между планински вериги. Името на село Гложене, което е разположено в такава долина се извежда от хърватското gleznoq glozno - шумя, шумолене, а двете имена Гложене и Шумнене означават едно и също. http://www.glojenebg.com/Istoriq/Istoriaa1280x1024.html Друго предположение е, че Шумнене /Шеменли, Чименли, Горна и Долна Шумница, Шумен,Шумян/ означава "тихо, закътано място/. Третата версия е от "шума". В речника с диалектни думи авторът е написал "шуменица - натрупана в чатала на дърво шума за зимата". В турските регистри селото е записано към 1440 г в Никополски санджак, вилает Киево /Старо село/ като Горна и Долна Чумница.

Може би заради звука "ъ". Ние днес не го употребяваме чак толкова, но в някои диалекти не само е често окончание, но и в много думи началното "а" е заместено с "ъ".

Тук може да се върви в различни посоки на разсъждение. Някои български имена като Вълчан да са славянски съответствия на български. Освен това се забелязва различна имена система въобще, например женски имена Войка, Бойка, Марга. За кратките двусрични имена, като това Мито, според мен едно обяснение, че е балканско име, макар че не знам дали в другите балкански народи - гръцки, албански, румънски се срещат такива кратки форми. Димитър означава "посветен на Деметра", а Деметра се възприема като "майка-земя" или "даряваща зърно" или друг вариант "майка на къщата". Един пример за български имена: "През 16 и 17 век Етрополският манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писменост и книжнина. Известни са имената на йеромонах Данаил, йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо и др". В книгата за село Шумнене Николай Цанкарски пише, че в 1158 година е осветен Етрополския манастир и в кондиката-поменик са записани дарители от с. Шумнян или Шумнене - Марга, Драле, Гана, Войка, Дойка, Дракул. Традицията била първите деца да се кръщават на дядото или бабата по мъжка линия, следващите на дядото и бабата по майчина линия, а също могат да се кръщават на чичовци и лели.

А защо тогава бяха всички тия финтове за измисления език ? Доколкото си спомням тезата, че хуните всъщност са кимерийци е на Иванчик, но това не означава, че те са индоевропейци или само индоевропейци. "The presence of an SA component (as well as finding of metals imported from Tien Shan Mountains in Muradym could therefore reflect a connection to the complex networks of the nomadic transmigration patterns characteristic of seasonal steppe population movements [see (2), figure 6.1, p. 205]. These movements, although dictated by the needs of the nomads and their animals, shaped the economic and social networks linking the outskirts of the steppe and facilitated the flow of goods between settled, semi-nomadic, and nomadic peoples. In contrast, all Cimmerians carried the Siberian genetic component. Both the PCA and f4 statistics supported their closer affinities to the Bronze Age western Siberian populations (including Karasuk) than to Srubnaya. It is noteworthy that the oldest of the Cimmerians studied here (cim357) carried almost equal proportions of Asian and West Eurasian components, resembling the Pazyryks, Aldy-Bel, and Iron Age individuals from Russia and Kazakhstan (12). The second oldest Cimmerian (cim358) was also the only one with both uniparental markers pointing toward East Asia. The Q1* Y chromosome sublineage of Q-M242 is widespread among Asians and Native Americans and is thought to have originated in the Altai Mountains (24). It has previously been identified in numerous ancient samples from Siberia, the Americas, and in representatives of the Siberian Bronze Age and nomadic populations (4, 24). This is the first indication that Cimmerians did not originate in the PCS region but were nomads tracing their origin to the Far East." http://advances.sciencemag.org/content/4/10/eaat4457

Тоест, твоята теза, както и подозирах е, че хуните говорят индоевропейски език. Някаква популация е носител на този език - дали ще са сармати или хуни. Ако не се лъжа наименование "хуни" на племе е фиксирано в Европа около 2 век. И пак нещата се въртят около етимология на името - от тюркски, от ирански. Този метод обаче никога не дава 100% сигурност. Вече видяхме, че имената са доволно размесени. Лично мене винаги ме провокира в иранската теза имено иранския език от дадения период - 2 век. Точно тук е работата на лингвистите да си кажат тежката дума с фонетични или други особености. "Otto Maenchen-Helfen dismisses all of these Turkic etymologies as "mere guesses".[40] Maenchen-Helfen himself proposes an Iranian etymology, from a word akin to Avestan hūnarā (skill), hūnaravant- (skillful), and suggests that it may originally have designated a rank rather than an ethnicity.[41] Robert Werner has suggested an etymology from Tocharian ku (dog), suggesting based on the fact that the Chinese called the Xiongnu dogs that the dog was the totem animal of the Hunnic tribe. He also compares the name Massagetae, noting that the element saka in that name means dog.[42] Others such as Harold Bailey, S. Parlato, and Jamsheed Choksy have argued that the name derives from an Iranian word akin to Avestan Ẋyaona, and was a generalized term meaning "hostiles, opponents".[43] Christopher Atwood dismisses this possibility on phonological and chronological grounds.[44] While not arriving at an etymology per se, Atwood derives the name from the Ongi River in Mongolia, which was pronounced the same or similar to the name Xiongnu, and suggests that it was originally a dynastic name rather than an ethnic name.[45]" И все пак, тъй като нямаме писмени артефакти няма как да сме сигурни какъв е оригиналния език на хуните, като преди това мисля въобще трябва да решим кои са оригиналните хуни. Същото важи и за сармати, скити и всякакви племена идващи от Средна Азия.

За антите вече се съгласихме, че не е ясно какво включват. Като цяло според мен всеки племенен съюз също не е задължително да бъде еднороден езиково, поне в началото. За хуните какво да кажем - можем да им припишем всичко - от Алтай, през Кавказ и Урал чак до Средна Европа.

За готските имена - мисля, че това може да се обясни имено с това, че в готската държава не се говори само един език / както всяка средновековна държава/, защото тя включва различни племена. За германците - какво да кажем за разпределението кентум - сатем.

Ако правилно разбирам - всеки език, балтийски, германски, ирански има свои фонетични правила. Например в съвремени условия българите не се смесват с англичани, но приемат много чуждици от английски и ги променят съобразно български фонетични особености. По-интересното е обаче, ако две или повече популации се установят на една компактна територия и си влияят не само като разменят термини, но и като всяка една от тях налага своите фонетични правила. Поне на мен ми се струва, че така би трябвало да бъде. Въпросът е възможно ли е лингвистиката да обхване целия този процес. Защото специално на Балканите потокът от народи е огромен.

Науката лингвистика се занимава с тези въпроси. До сега нито ти , нито аз употребихме нито един лингвистичен термин и смятам, че е излишно да се търкалят общи приказки. И понеже ти оспорваш тяхната теза е редно да ги обориш със съответния инструментариум на съответната наука. С който, виждам, като мене не боравиш /поне тук/. Популациите развиват езика си, освен ако не са крайно изолирани, когато контактуват дълго взаимно си влияят, в това няма спор. Славянските езици, според мен, пазят по-близките форми до по-древните индоевропейски диалекти, като санскрит например. Което означава, че все пак някаква популация се е запазила от влияния, живяла е компактно до Великото преселение, след което се е разпръснала. Ако тръгнем да спекулираме, може да решим , че това са сармати, които са се смесили с балтите. Така или иначе, хуните може да са повлияли дотолково да разпръснат и размесят разни племена и да ускорят появата на различни диалекти.

Думата "славяни" обаче ако се възприема като хора следващи някакъв ритуал, то напълно е възможно Константин Кирил да проповядва "ортодокса" или правилния, нов ритуал сред различни народи и държави. Още повече, че за някои народи името "българи" е свързано с ерес, тоест различен ритуал.