"Degrowth" от няколко десетилетия вече си проявява в редица аспекти. Напр. миниатюризацията (и не само) води до значително намаляване на необходимите материални ресурси за изработката на множество продукти. Композитните материали, както и специалното третиране на обикновени такива все повече се усъвършенстват и завладяват различни инд. сфери. Например, може да се направят панели от пресована слама и/или картон които се използват за строителни панели за къщи, с огнеустоичиви, термо-мермо, водно и каквито искате там завидни параметри (трудно да се приема от седентарния българин, който си ще бетона, тухлите и фаянса и за когото "моят дом е моята крепост" важи с пълна сила, лошо няма). Това показва известна корелацията м/у технологичния прогрес и определен degrowth. И преди някой далновидно да ни "разкрие" че, всички не могат да живеят в сламени къщи и подобни прозрения, нека да кажа, че това е толкова ясно, че не си заслужава да се уточнява, камо ли да се артикулира като контрааргумент; но същите са едни от многото илюстрации за една обща, естествена и необходима според мен тенденция.
Друго, и то много важно, което би допринесло за този тип развитие (защото за мен това е такова, както и да ядеш по-малко е по-здравословно) е индивидуалния избор и жест на всеки, въпрос на култура като виждане и изкуство като приложение, поне на този етап. Не става въпрос да се спускат "директиви", а за естествена пазарна регулация и развитие на технологиите в тази посока, малка стъпка по малка крачка. И да не изпадаме моля пак в разсъждения от типа: ама то като не можем да спасим 100 дървета, защо да спасяваме 10 и т.н.