EfrejtorNobs

Принципно фамилиите са, както казват братушките, "новодел" - от тая гледна точка както руските фамилии на -ов/-ев, така и българските им аналози са сравнително ново явление ("Чий син си? - Иванов", if you catch my drift ). Сръбските, чешките и полските фамилии на -*itj, обаче, са по произход патроними, т.е. доволно древни са.

Идеята ми беше, че отделната фонема сама по себе си никога не носи значение - това си мислех, че имате предвид с цитираното от мен изречение, но след като прочетох темата по-внимателно, се усетих, че не става дума за това То си е специфично руски термин - в бившето съветско пространство има ужасяващо количество от въпросната категория люде, та са си измислили и подходящо обозначение за тях .

Фински...С което никак не съм оригинален, предполагам.

Цък Имам предвид, че почти всички псевдолингвисти игнорират гласните при изграждането на "теориите" си, което е ужасно порочна практика - справка Петър Добрев, но има и много по-нелечими случаи. Също така е важно да се помни, че фонемите (предполагам, че под "буква" имате предвид "звук") не носят никаква семантична стойност сами по себе си - т.е. нито гласните, нито съгласните в която и да било дума няма как да съдържат информация.

Първото правило на лингвофрика...

Какво по-точно не Ви е ясно? Така наречената разлика между език и диалект не е предмет на лингвистичната наука, а чисто политически проблем. Нашият случай представлява изключително характерен пример. Южнославянските езици образуват непрекъснат континуум. Няма ясна езикова граница между западните български и източните сръбски диалекти, както няма такава мeжду българските и македонските, северномакедонските и сръбските, сръбските и хърватските, или хърватските и словенските такива. Всички претенции по въпроса са мотивирани от чисто политически съображения. Има, има. Прочетете за "арийската физика ", "теорията за вечния лед " и прочие. Псевдонаучните изцепки на нацистката "наука" изпреварват ранносъветските такива със светлинни години.

"Тогавашните пазителки на езика" предимно са си скъсвали задника да минат за добри християнки.

В торлашките говори - да. В Шоплука е малко по-сложно За спрягането - спрягал се е, през възрожденския период /ща, щеш, ще, щем и т.н./. В съвременния български обаче - не. По темата: аз живея в Централния Балкан, и нашият диалект има МНДП, въпреки че е източен /макар да има съществени влияния от западнобългарските диалекти/. П.С. Имате ужасяващи грешки в употребата на ятовия знак. Без да се заяждам, бих Ви дал съвет да оставите архаичния си правопис на някого, който е наясно с употребата на старобългарските/църковнославянските гласни

Не я водят, а си е. Длетото е южнославянска иновация, ама можете да си го гугълнете сами. Има го в български/македонски, сърбохърватски и словенски. Отделно е толкова очевадно славянска дума фонетически и морфологически, че няма накъде повече.