tonkata3

Ако можеш да го направиш по-плътничко, ще увеличиш броя на последователите, начело с мен!

Ей, ти си мислиш, че ако някой има степен е по-плътничък? Блаженни са вярващите!

Нещо не съм мотивирана, това си е на Бог работа, не моя

Затова и попитах - празни от какво?

Религията е отдушник за празни хора!

Добро като лозунгче, но кухичко. Празни от какво? я кликни тук и обясни тези от какво са празни

Маркс-Маркс, ама ето го точният цитат:

"Религията.. е сърце в един безсърдечен свят. Тя е опиум за народа."

Първата част винаги я пропускат.

Цитатче:

Опиум за народа" е определение на религията, дадено от Маркс в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844 г.: "Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа". То се опира на две понятия, използвани предимно в положителен смисъл от тогавашните либерални мислители - опиум и народ. Определението следва традицията на Просвещението, което осъжда злоупотребата с народната вяра в божествената справедливост така, както осъжда и злоупотребата с опиум извън медицинското му приложение да притъпява болката при операции и тежки болестни състояния. Със сигурност е заемка от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му относно лечебните свойства на религията. "В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра." В този смисъл определението съвсем не е така отрицателно, както обикновено се мисли. И религията, и опиумът са оправдано добри, но стават неоправдано зло, употребят ли се свръхмерно като единствено средство за обясняване и решаване на действителни проблеми - опиумът за страдащия човек, религията за бедстващия народ. Поради което трябва да бъдат ограничавани в разумни дози и използвани в краен случай.

Много повече от опиум, нещо което може да те накара да убиеш и майка си и баща си ако не са "правоверни" и ако интелекта ти допусне да станеш фанатик. Храна и спасение за бедни и отчаяни хора с фалшиви правила и уж общочовешки норми. Най- старата комерсиална манипулация, в миналото обслужваща основно управляващата класа, сега с прибавена икономическа самостоятелност и привилегия.

(Просто казано - няма касови бележки , ДДСи ДОД)

Даа, твърде бедни и твърде отчаяни, забрави и глупави ето

Все си мисля, че хомеостазата и хуморалната регулация, в съчетание с инстинкти, безусловни и условни рефлекси са отговорни за 'хранене, пиене на вода, дишане, осигуряване на нормална топлинна среда, сън и почивка'. Но щом предпочиташ да ги наричаш "Бог" - твоя воля.

Той каза друго, бъди коректен Какво е биохимичен процес - би ли ми обяснил как от химичния се получи този биохимичен т.е. неорганичното хоп и стана органично, от процес чисто химичен, той се превърна в биохимичен, което включва саморегулация в една самоорганизираща се система.... как химичния процес стана саморегулиращ се и самоорганизиращ се, не случаен; как започна да протича саморегулиращ се сред бульончето от неизброимо число химически процеси, за да стане самоорганизиращ се... Иначе като захванеш обяснението от къмто средата изглежда доста логично, ама някак увисва. Да видим сега кой поставя карущата пред коня.

Да, точно това е и целта на статията. Да покаже,

че религиозната вяра с нищо не се различава от останалите емоции - поражда се по същия начин, в мозъка, доставя необходимата доза хормони... Не е божествен дар някакъв

Ето го и линка:

http://http://bigthink.com/ideas/23960

Чудно защо му е необходима религиозната вяра, щом така или иначе си набавя този хормон, така както и всеки атеист - от другите удоволствия

Този хормон следствие ли се явява или причина на удоволствието, щастието?

Относно пък това твърдение:

Идеята ми е, че констатацията, че мисълта за бог предизвиква споменатите процеси в мозъка и съответно хубави усещания

Мисълта пак ли е някакъв биохимичен процес? Може ли по-подробно обяснение, моля Да видим пък тази точно мисъл за Бога как се поражда, пък после ще изясняваме последиците..серотонина и пр.

Само че прогресът идва не когато традицията стои, а когато се мени. или колата върви напред, или стои на едно място. Не може идвете.

Традицията е традиция, именно защото не се мени. Ако се мени, то значи няма традиция. А всъщност има.

Прогресът е нещо отделно от традицията - нямам идея защо точно с промяна на традиция трябва да се включва. Кой прогрес - духовен или материален? Материалният е налице, ама пък там няма традиции, чийто промени да са го предизвикали. Духовният ли? Там какъв е прогреса, в какво се изразява?

Амин, чадо

А де, а де - ще излязат верни думите на Оскар Уайлд - "Жените без мъжка компания увяхват, а мъжете без женска оглупяват" Обърхате разговора на мъжка седянка.

Та по тоя повод да защитя православните жени с изказването на един познат : "У дома аз съм Бог, ама жена ми е невярваща. Обаче по-добре невярваща отколкото.. политеиска". Тъй че не бъдете толкова смели в изказванията.

Повечето

ех, загърбихте православието вие ....

Трите основни принципи на Масонството са :

1 . Братска любов – всеки масон да бъде толерантен и уважава мнението на другите и да показва доброжелателство и разбиране към другарите си.

2. Подпомагане – масоните се обучават да практикуват благотворителност и да се грижат, не само за себе си, а и за общността като цяло, чрез милосърдни дарения и доброволни стремежи за работа.

3. Истина – Масоните се стремят към истината, поставят високи морални стандарти, с цел да ги постигнат през живота си.

Масоните вярват, че тези принципи предоставят пътят за постигане на по-висои стандарти в живота.

Е не е чак толкова тайно. Ето който иска да стане масон, в това ръководство е даден телефон за връзки:

малко трябваше да намаля качеството на файла, за да се качи! 2МБ са доста малко за максимален размер на единичен файл.

И събирателният образ на всичко това е... Илия Павлов?

Както казва дякон Кураев в книгата си "Към протестантите за Православието" - в този езически свят все пак човек се радва, когато срещне братя по вяра в лицето на католици и протестанти Бог да ни вразумява и напътства имайки безкрайна милост към нас. Амин!

Това, което исках да кажа е, че само по себе си паленето на свещи, кръстенето и почитането на икони не те прави от църквата христова. Тези неща са следствие на вярата. Точно тези хора имах предвид, които прават тези неща с вяра в живия Бог. Не отричам православието - опазил ме Бог от осъждане. Не всички, обаче, които са в православието или католицизма или протестантството са Христови, а само тези, които имат жива вяра - ето те съставляват църквата. Това имах предвид. Моля те, чети по-внимателно постовете, за да не стават недоразумения.

А да, външният култ трябва да е израз на вътрешния т.е. следствие на богослужението на духа на човека. Това е така, права си и за това, че външното не ни ползва, ако го няма вътрешното богопочитание. Права си, че не всички, които се зоват християни са такива, не всички които се назовават "Православни" са такива всъщност...явно и при католици и протестанти е така. До тук добре, единомислие.

Но... "бесовете също вярват и треперят" т.е. само вяра просто явно не е отличителна характеристика на "християнин". Вярата включва - правилно знание за Бога, правилна вероизповед и да не забравяме Бог все пак в това дело - които се единяват с Бога чрез Причастието с Тялото и Кръвта Христови. Православни, католици и протестанти - от ЕДНА ЧАША ЛИ СЕ ПРИЧАСТЯВАМЕ, едно цяло ли сме? Да, Църквата Христова е една, едно е Тялото Христово, но... защо във видимата му част е ... различно и делимо това Тяло: с различна вероизповед, с различно знание за Бога и делото Му, отделни чаши за Причастие /православни, католици, протестанти/ т.е. делене на Тялото Христово...? Защо така? Нима Св.Дух в Църквата Христова си противоречи та си противоречи вероизповедта на католика, протестанта, православния?

И като махнете Ветхия завет какво сатва в християнството освен житието-битието и смъртта на един религиозен проповедник?...Каква обща картина на света, каква космология и т.н. и т.н.?...

Защо трябва да се маха при положение, че Християнството започва там, където Бог обеща да прати Спасител, Месия?

.

Човека има нервна система - факт доказан от Биологията, усещанията, информацията отиваща към мозъка, обработвана там и изпращана обратно по тялото се носи от неврони. Процесът е доволно разкрит и обяснен, но на човек някакси все не му се ще да са такива обстоятелствата, не иска да приеме, че съвкупност от нищожни неврончета го кара да чувства, да мрази, да се влюбва, да разсъждава.

С други думи нематериалния свят също съществува само в съзнанието на човека и се проектира от него.

О да, до тук добре описа процеса "усещане" - а "възприятие"? То не е на ниво "инстинкти", макар че инфото се получава сетивата и отива до мозъка и връща за съответната РЕАКЦИЯ от страна на тялото. Все пак процесът "мислене" не винаги има за повод ... "усещания" Нали така? Има го и обратния вариант Как го обясняваме него?

От кое време, ако имаш предвид това на евангелията, то е по-късно, а и евангелистите са ги нагласили както им е кеф, до нас пък са достигнали още по-късни преписи със собствени редакции и "ъпгрейди" на знайни и незнайни автори.

За живота му имаме съвременни сведения и от римляните, които разглеждат нещата по съвсем различен начин и не им придават някаква особена значимост.

Друг вид "материално" доказателство до скоро се водеше плащеницата от Торино, само че след радио-въглеродния анализ в лабораторията на Оксфорд се оказа, че е средновековен фалшификат, най-рано от 1260

Ами не е съвсем така - евангелието от Матей е датирано десетилетие и нещо след Възнесението на Христа. Няма друга личност или събитие, за което да е достигнало сведение до нас, описано с такъв малък промеждутък... Та за римските императори имаме инфо от Йосиф Флавий чак и то за време, в което не е бил още роден... Някой да оспорва това инфо като достоверно - да оспорва историята на Римската империя? Е, то само това да беше...

А Матей е бил ученик на Иисус - има ли значение кога точно е записал това, на което е бил свидетел?Имаме произведенията на учениците на апостолите - достигнали до нас... А в подкрепа на това са и сведенията от произведенията на тези, които нападат християнството - макар пристрастни в отрицанието си, те все пак взимат за основа, това което изповядват християните, взимат за основа и евангелията и оспорват учението... Ето ти още един източник на инфо.

Посланията на ап. Павел също са от този период. Донагласяния и донапасвания няма, защото имаме църкви из цялата Римска империя, и извън нея - и те са направили ранни преводи, които достигнали до нас също потвърждават неизменността на написаното, още повече, че имаме и цитати от евангелията в произведения на хора, които не са били християни или от еретици от този период. Интересното е, например, че възникналите еретически учения оспорващи божествеността на Иисус - имат съвсем, съвсем късен произход. Дори еретиците, докети, за които спомена един от учениците Христови - ап.Йоан, дори те, които са извън Църквата, не отричат това... едва арианите, векове по-късно получават .. "просветление".

Доказателствата, че написаното в евангелията е автентично и истинно е това, че НАПИСАНОТО Е В ПЪЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ С философската и религиозна мисъл тогава; то противоречи и дори абсурдно в очите на юдеи, гърци и римляни. ЗА КОГО СА ГО НАПИСАЛИ ВСЕ ПАК ТЕЗИ КОНСПИРАТОРИ? И заради манупалитивните си лъжи те загиват? Доста абсурдни са тези твърдения - да, от гледна точка, когато учението Христово вече е повлияло почти цялото човечество, източната философия, исляма....всички тези обвинения изглеждат логично, но.... това явно е бил доста абсурден заговор тогава...

За Торинската плащеница - не че много ме засяга дали е фалшификат или не..., обаче никой твърдо не казва, че е фалшификат въпреки радиовъгл. анализ. Напротив - всички специалисти подчертават, че тя е била докосвана от хиляди ръце, тя е претърпяла пожар и пр. пр. фактори, които я "осъвременяват" като датировка чрез този метод т.е. датировката въобще не е надеждна. Факт е, че отображението на тялото поразява, защото дори и в днешно време, с днешните технически средства не може да се постигне този начин на отобразяване - навсякъде с точност до микрон образа е "втъкан" в платното... нещо, което с четка не може да се направи, а е по-близко до фотография... Тъй че специалистите са обективни казвайки, че датировката показва -творение на Средновековието, но.... има много "но", които добросъвестността изисква да не се пренебрегват.

Аз исках да кажа друго по отношение на децата - до определена възраст те се невинни, тоест не им се вменява вина, нищо, че грешат и дори и да почине някое то си отива при Бога. По същността си кръщението е израз на вярата ти, на това, че си повярвал, че греховете са ти простени и си се покаял и на това, че "умираш" за греха и света и се раждаш за Бога. А децата няма от какво да се покайват. Може ли едно дете на две години, да речем, да знае какво означава тази дума "покаяние" и може ли друг вместо него да отговаря за това? Аз мисля, че не можеш от името на друг човек да кажеш "Отричам се от дявола! Покайвам се от греховете си!" Все едно аз да се отрека от алкохола от името на някой алкохолик и той вече да не е такъв!? Съгласен ли си?

О, Кръщението е само знак /"израз"/, така ли? Никакво "НОВОРОЖДЕНИЕ"? Само знак, ама не - явно е повече от знак, защото е казано, че който не се роди от "вода и Дух" няма да влезе в Царството Божие! Да, нямат лични грехове, а какво правим с Първородния грях, с който се раждат?

Всъщност ако имаш истинска вяра, знание за Бога преди Кръщението, преди да получиш Дух Светий.... то па наистина - за какво ли е Дух Светий, само на апостолите е нужен, за да разберат това, което им казва Иисус и Той затова им го праща... виж ние нямаме нужда явно..... ега ти...

1. Какво е обрезанието - предобраз на кръщението, то е ВЛИЗАНЕ В ЗАВЕТ с Бога - та нима не е нужна вяра - кой ги пита младенците юдейски дали да се обрежат?

2.Личен избор - Кръщението не отнема личния избор. Нали не казваш, че ставаш марионетка след Кръщението? Та ти лишаваш дъщеря ти от общение с Дух Светий, който да я учи и наставлява във вярата още от младенцеска възраст, защото.... разчиташ на себе си... ти да го направиш?Ама е казано да се научат хората КАТО СЕ КРЪЩАВАТ - така учи Словестната Икона на Бога - Библията!!! И къде е изборът на младенеца ДА Е ОТДЕЛЕН ОТ БОГА, ОТ ОБЩЕНИЕТО С ДУХ СВЕТИЙ И С ИИСУС ЧРЕЗ ПРИЧАСТИЕТО?

Е, чудесно... защо ли ни е Кръщението - само знак....безсмислен знак, демонстрация на вяра просто за пред хората? Или за пред Бога?

3. Иисус не каза - "КРъщавайте вярващите", а каза "Идете научете всички народи КАТО ГИ КРЪЩАВАТЕ..."!!! Дори и в тези думи:

[16:15] И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.

[16:16] Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.

Вярата е поставена като условие за спасение, не неотменно условие за кръщение.

Щом и ти казваш, че душите на младенците не се противят на Бога - следователно това общение с Бог не е насилие над тях, нали?

Е признавам си, че обикновено се стремя да бъда твърде емпиричен материалист, но въпреки това не оспорвам съществуването на ценностите за които ти говориш.

Само че те са си лесно доказуеми. В смисъл тези ценности можеш да докажеш, че ги имаш в себе си, както можеш да докажеш че имаш и вярата в себе си. Но нищо повече не можеш да докажеш за тях какво те представляват в отвъдматериалния свят.

Всъщност те доказват, че човек не е само част от емпиричната природа и те нямат за източник тази природа, защото нищо в емпиричния свят не налага нравствена оценка на собственото ти поведение, нито на хората и въобще на света - да подбираш ценности, които надхвърлят емпиричността. Ако за източник е емпиричния свят и в ума е това, което е в сетивата... то странно - кое в емпиричния свят ни насочва към нравствена оценка? Не просто - "полза-в реда" т.е. инстинкт?

Ами там, в отвъдматериалния свят, те имат своя източник т.е. те имат обективно съществувание, независимо от нас. Защо е "обективно"? Ами защото те са общочовешки,нищо в емпиричния свят не ни ги налага отвън на нас самите .. те са част от душевната ни природа.

В човек има вродено нравствено чувство, в резултат на което той осмисля света, себе си и своите постъпки, и от призмата на НРАВСТВЕНОСТТА. Нищо в емпиричния свят не налага наличието у нас на нравствено чувство и такава оценка на света. Това нравствено чувство ни подтиква да открием ценности ИЗВЪН ЕМПИРИЗМА т.е. да имаме такъв духовен поглед към нас и света; откривайки ги, те ни се вменяват като нравствен дълг, който да следваме, да ги предпочитаме, притежаваме... и когато изневерим на този нравствен дълг, съвестта като стожер ни подсеща - "имаш дълг, пренебрегна "доброто" т.е. някоя от ценностите.../. Тъй нещо ни съди не по нашата воля.... явно източник на съвестта не сме ние самите, макар че ние можем постепенно да я приглушим, можем да я изратим тази съвест..., но дори и в най-падналия човек тя може да се събуди и да жигоса душевния му мир и да го изобличи... чувството за вина... Не би трябвало да го има ако всичко беше на принципа - "всичко това - морал, ценности си ги създава човека....". Но кой има чувство за вина, че си е създал ценностите - никой. Но има чувство за вина, когато ги пренебрегне... Т.е. съвестта се явява "страничен" съдник, това не е плод на нашата воля - чувството за вина.

Някои казват, че в основата на нравствеността е "ползата" /лична или обществена т.е. като първопричина/, но всъщност... това е критерия за ценностите, които откриваме в емпиричния свят, духовните такива не се ръководят от този критерий. Е, не че няма такива хора, които разбират тези ценности именно от гледна точка на "ползата"..., но едва ли това го определяме като нравственост! Един егоизъм прикрит зад ценността "любов", един деспотизъм прикрит в ценността "Свобода" т.е. прикрит в съдържанието на ценността "свобода" си остава деспотизъм, независимо как е наречен от човека. Та искам да кажа, че се случва човек да изпълва с погрешно съдържание тези ценности, но дори и за безнравствения те са ценности, а това, което го прави безнраствен е всъщност разбирането,съдържанието, което влага в тях - нарушаването на тяхното обективно съдържание. Тъй че обективно ценностите си съществуват -те са общочовешки, общовалидни /макар като съдържание да се променят през епохите на човешкото развитие/, но след като са ни дадени, те имат и обективно съдържание, дадено им от Източника, който ги е създал и ни ги е вменил в природата. Именно затова имаме и степенуване в нравствеността сред хората /независимо, че изповядват едни ценности, но определящо е съдържанието в случая/ - в зависимост от това до колко човек се приближава до правилото, образеца, еталона даден от Източника и доколко е далеч от него.

Е все пак има общоприети ( и обективни ) разбирания за "вяра" и "доказателство", както и разлики между двата термина. Вярата в някоя религия не изисква доказателства, защото ако такива имаше и те стояха пред всички, то това нямаше да бъде вяра, а просто даденост за която всички знаят и тя нямаше да има нужда от вярване в нея, последователи, църкви, теоложки скандали, религиозни войни и тн. последствия

Т.е. какво е вярата - силно вярваш със сърцето, душата и съзнанието си че нещо съществува, но не можеш да докажеш на друг, че то съществува, можеш само да му докажеш, че вярваш в него и толкова.

Докато съществуването на пощальона например може лесно да бъде подкрепено със сигурни и неоспорими доказателства. Ииии за щастие пощальона няма да изисква да вярвате в него, ако въобще го вълнува как вие го възприемате.

По първият абзац - вярно е, така е, но това са доказателства в емпиричната сфера на познание, а тя е твърде ограничена, малка част от света. Казано е, че най-важните неща не се виждат с очите т.е. не се вместват в емпиричния свят, но въпреки това съществуват И знам, че ще се съгласиш с това. Тъй че...Всъщност и тези доказателства се явяват плод на душевния свят на човека - емпиричния свят не просто го отразяваме, а го осмисляме, формулираме в понятия и пр.- човешкия дух го възприема, затова имаме не само "усещане", а и "възприятие"! Т.е. ние екстериоризираме нашия вътрешен свят, усет, размисъл....и така се получават емпиричните доказателства. Това не е рефлексия просто - "усещане" - и щом в това участва нашия собствен субективен "поглед" /"възприятие"/, то... дали ще формулираш вътрешните ти разбирания и усещания за емпиричния свят, или се формулираш вътрешните си разбирания и усещания за душевния или духовния ти свят..... Винаги преминава през призмата на субективизма и изживяването, осмислянето от ЧОВЕКА, който е и тяло и дух т.е. принадлежи и на емпиричния свят, но и на духовния. Опознаването на единия е невъзможно без другия - освен ако не си човек.

А за това, че за едните има спор, за другите не- това е просто последица на нашето отношение към света - емпиричния свят е беден откъмто ценности /и това пак е извод следствие на човешкия дух, не на сетивата - това дали нещо е "ценност" или не!/, затова и спор, търсене на истината в тази сфера не е натоварена с емоции, не е от такова първостепенно значение,нито вълнува толкова човешкия дух, както духовните ценности. И не казвай, че те не съществуват, защото ще ти изредя поне 10, които ти самият вярваш неопровержимо, че съществуват, макар че емпирично т.е. "сигурно" доказателство не можеш да представиш. И съм сигурна, че поне за някой от тях ще презреш и "сигурността" на емпиричния свят, ще влезеш в спор, словесен двубой, ще впрегнеш цялото си същество, за да ги защитиш, притежаваш, обосновеш....

Ами по моя преценка съм обективен признавам си че моята гледна точка и аргументи не са кой знае колко философски и религиозни, но това не ми е и нужно. За мен нещата или съществуват или не - няма място за излишно философстване. Едно нещо съществува само след неоспоримото му установяване със сигурни припокриващи се доказателства. Докато това не стане всичко останало са празни приказки и самозаблуждения.

Сега нали се сещаш, това правило: Нещо съществува само след неоспоримото му установяване със сигурни доказателства" е.... вяра. Все пак използва две прилагателни "неопоримото..." и "сигурни..."! Кое е обективното правило за "неоспоримо" и "сигурно" доказателство? Вяра!!!

Но да, така е - това си е твоята гледна точка.

Ами доказателства "ЗА" - няма. Обективно. Сигурни доказателства "против" - също няма. Няма и какво толкова да давам мнение по такива въпроси. Не съм забелязал и интелигентността да е фактор определящ религиозната ориентация на индивида, освен като изключим това че по-тъпичките са по-лесно манипулируеми и зарибявани за коя да е религия или нещо друго.

Кое доказателство в подкрепа на Бога е "обективно"? Това, което е формулирано от атеиста? Явно пък ще е "обективно", в подкрепа на атеизма и срещу съществуването на Бога, това доказателство, което е... формулирано от религиозен? Мда, интересно се получава някак си....това с обективността Толкова "обективност" и в науката няма...."Чисто" от към-то мироглед съзнание да твори наука... е, няма.

Доста противоречия има в поста ти.

Както се вижда от твоя собствен цитат кръщението бива предхождано от повярване и покаяние и едва след това е кръщението. Оттук всеки разсъждаващ логично да си направи извод за кръщаването на деца, както и за причестяването.

После, по отношение на децата никъде не цитираш Библията, а тя е основата на всичко останало. И това изобщо не е апостолско предание.

И накрая - я помисли защо Исус се е кръстил не като дете, а?

Е, сигурно щото му е било нужно да повярва първо и да се покае.....

Интересно ще са го обрязали т.е. встъпил е в завет с Бога, на осмия ден от раждането Му? Дали пък го е искал? Юдейските младенци дали са вярвали, та са предприемали обрязването?

Да, да цитираме Библията - Иисус казва "Идете научете всички НАРОДИ...."!!! "Народ" - включва и деца, и жени, и мъже... Някъде да не е казал специално - "жени", или "мъже", или "старци", та изключвате младенците? Нима има истинска вяра преди кръщението, истинско покаяние преди кръщението, и истинско знание преди кръщението - ако е така... защо ни е Дух Светий при Кръщението? И кое ви дава право да решавате, че душите на младенците се противят на Бога?

И цитата свидетелства, че НАУЧАВАНЕТО става чрез КРЪЩЕНИЕТО т.е. чрез получаването на Дух Светий:

[28:19] И тъй, идете, научете всички народи,

как да ги научат?:

като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа

А така! И сега какво правим с причастието? Или с кръщаването в младенческа възраст?

Какъв е проблема?

Била си е там, където си е и до днес - не при тези, "които палят свещи, почитат икони, мощи и св. Предание", а при тези, които вярват в един жив Бог, при истинските последователи на този Бог, независимо какво църква посещават,открил Себе си чрез Исус и чрез своето Слово Библията.

Ти цитираш това Слово - защо не се поинтересуваш от история на християнството, от Реформацията, от Мартин Лютер. Пък и в Библията доста ясно пише коя е Църквата Христова.

Да се спори заради самия спор е малко ...детинско.

Не, това определено не е спор заради спорта.

О, ти сега пък изключи православните от Християнската Църква, въпреки че каза по-горе:

Трето, и трите големи деноминации влизат в състава на християнската църква, поне истински вярващите в тях. Да, за Православието всички останали са секти и заблудени.

Май крадеца вика....

И кои са тези, които преди Реформацията са били Църквата Христова,защото преди това всички са били или католици, или православни - все почитащи иконите, мощите, свещи,с свещеническа йерархия...? Може би богомилите? Или? Може ли да ми я посочиш като историческо присъствие: събития в нейната история до Реформацията, личности, изповед- наименованието, с което е известна...?

Първо, аз не определям себе си като протестантка, а като християнка.

Второ, ти имаш ли представа за произхода на протестантизма? Съмнявам се. Ако имаше, нямаше да задаваш такива въпроси.

Трето, и трите големи деноминации влизат в състава на християнската църква, поне истински вярващите в тях.

И четвърто,запомни добре - църквата христова НЕ Е изчезвала. От слизането на Светия Дух на Петдесятница до ден днешен винаги е имало църква. Не е имало време без такава.

Не искам да звуча грубо , но това са елементарни неща, които дори атеисти знаят.

Все пак бягаш от конкретни отговори: Протестантизмът се появява -16 век. Къде е била Църквата Христова до тогава - при тези, които палят свещи, почитат икони, мощи и св. Предание? Да или не?

Библията не е притежание на някой или на част от християните. Тя е за всеки и на всеки. Библията не е с авторски права на християните от този или онзи клон на християнството. Никой не е взимал Библията от някой - тя е общочовешка.

Тъй, тъй - та кога каза, че се появявате на историческата сцена протестантите? И докато ви е нямало тази "общочовешка" книга - все някой е я пренесъл през вековете докато се появите вие, нали? И къде е Църквата Христова докато се появявате вие? Вярвам не казваш, че идвайки на бял свят протестантите взимате Библията от езичници?

Ако все пак преди вас я е имало Църквата Христова - то поради каква причина се явявате вие? Ако пък я е нямало, значи Иисус е излъгал - "Ще съм с вас до свършека на света". Е, излъга ли Иисус с тези си думи или не? Портите адови надделяха ли над Църквата та тя е изчезнала и векове по-късно се появява във ваше лице, което пък не ви определя като секта, а като Църквата Христова - да или не?

Да, за Православието всички останали са секти и заблудени.

Тези, останалите, кога се появяват на сцената като "християнство" все пак? Е, отговорът е в това кой от кого взе Библията все пак?!

Астрологията, езотеризмът и колективизмът ми звучат адски зле

А приказките в стил "няма значение от коя религия сте" ми звучат обидно. Просто си представям как в една зала, пълна с вярващи юдаисти, мюсюлмани, две-три християнски бои адски открехнатият и добронамерен лектор изтърсва това изречение... и след миг залата се оказва празна, защото пък слушателите му смятат, че има значение. Нюейджърството е постижимо комай само за по-повърхностната част от будистите, индуистите и неопаганистите. Именно на по-повърхностната - на тях им е все тая към коя религия принадлежат. Щото схващат религията си като един вид украшение на личната култура. В петък малко мюсюлмани, в събота малко евреи, в неделя малко християни... от понеделник до четвъртък все някои други го удрят на купон, така че и за тия дни ще се намери религия. Обаче най-добрият тюрлюгювеч го правеше покойната ми баба - тия работи не са за мен.

Това като БХСС - Български християнски студентски съюз. Събират се едни симпатяги в едно апартаментче, раздават си сладки, нещо си говорят за религия, гледаш ги, че са хубави хора, ама то такова всеобщо побратимяване и ужасна повърхностност е настъпило при тях, че просто срамна работа. До момента, в който решат да се помолят всички заедно и се оказва, че поради липсата на общи текстове трябва да правят молитвен джем-сешън. "А ти що не се молиш", питат. "Ами щото решенията на съборите ми забраняват да се моля заедно с инославни", отвръща православният мракобес. Следва опулване все едно ей сега мракобесът ще извади шахидския пояс, ще кресне: "Свети Акакий акбар!" и ще взриви всичко. Или пък всички се моллят, мрънкайки нещо неуверено и човек от учтивост се прекръсти накрая. Същото опулване.

развесели ме! Аз пък най-долюбвам догмата им "Долу догматите" - забавно кухо - звучи като "Съюз на анархистите"