tonkata3

Извинявам се, но изказванията на тия хора от Ню Ейдж просто са несвързани...

Форми, енергии, съществува, не съществува вселени, индивиди, твори ги мигновено. Глупости.

Това всъщност ти казва:

"Слушай ме. Аз знам. Отпусни се, аз ще ти говоря безсмислици за вселената и енергиите, но ти вярвай. Защото аз знам, че всяка твоя мисъл е Ню Ейдж" и пр. и пр. и пр. и пр.

Много точно казано

Паганизъм и/или неопаганизъм могат ли да бъдат разглеждани като част от Ню Ейдж движението, или нямат нищо общо с него и аз тотално бъркам?

Да, това е част от доктрините на Ню ейдж движението, тъй че като цяло може да се нарече така, макар че към Ню ейдж класифицират и Либералното протестанство, харизматичните "църкви", християнска наука и пр ....

E т'ва ме уби! Култове, които не са религиозни! Все едно вегетарианци, които са месоядни... Понякога християнския фундаментализъм е адски забавен!

О, да, именно атеистични - това че се споменава Бог, не ги прави теистични! Това, че материалистите не споменават в изложението на своя мироглед, понятието Бог, това не означава, че не са религиозни -о, напротив - те обожествяват материята. И по същата логика тези култове са атеистични, макар че си играят с понятието "Бог", но смисъла който влагат ...съвпада с този на материалистите. Онтологично различие между Бог и материята за тях не съществува - това е идея взета от източния пантеистичен монизъм.

Ето две изказвания на двама идеолози на Ню ейдж:

Джейн Робъртс "Той не е индивид, а форма на енергия... психическа пирамида от взаимно свързано, вечно нарастващо съзнание, което твори едновременно и мигновено вселени и индивиди, на които е дадено чрез дара на личния живот времетраене, психика, вяра, вечна стойност... Тази абсолютна вечнонарастваща мигновена психическа ФОРМА, която вие, ако предпочитате, можете да наречете Бог, е толкова сигурна в своето съществуване, че може постоянно да се саморазрушава и самоизгражда".

Бенджамин Крийм "В известен смисъл такова нещо като Бог не съществува. А в друг смисъл няма нищо друго, освен Бог. Само Бог съществува, всичко е Бог. И понеже всичко е Бог, няма никакъв Бог".

Туй за тази синкретична волнодумна шльокавица - Ню ейдж. Доста е "свободно" наистина - от към разум, оргиналност и логически подредена и добре аргументирана систематизация на учението.

Ню-ейджа е прекалено пъстро и СВОБОДНО по дух нещо, за да се вмести в главичките на юдео-християните.

Ню-ейджа има много други трески за дялане, ама не са точно тези.

Просто не висички си падат по кръвожадния юдейски бог и неговото копеленце.

Бърка ти в очите Иисус, нали? Е, що - нали сте му имитатори в Ню ейдж.. не ви ли се получава? Разбирам ви и ви съчувствам. Остава ви волнодумството - е, в това сте нанедминати.... говорите, говорите, красиви приказчици за наивници... Но някак си делата Му не може да ги пресъздадете...., но го принизявате на вашия аршин да пасва... Което не ви е във възможностите - делата Му - остава ви само да ги отречате.

Нюейджърството май наистина не може да мине за секта, а по-скоро за мешавица. Еклектизъм някакъв. Такива неща всъщност не са нови и не са много агресивни (но пак не си падам по тях).

Ню Ейдж движението е общ мироглед - това е езичество представено под вид дори и на "християнство", или "неутралитет".... Този мироглед създава секти. В общи линии това са култове, в които религиозността не е застъпена, те са арелигиозни, макар че лексиката им не го издава, но като се вникне в смисъла, който влагат в съответните понятия, по-скоро са атеистични... Това са култове най-вече с политически, икономически амбиции или просто финансови, добре завоалирани зад разни изповедни идеали от рода на "природосъобразен начин на живот", "познание", "здраве", "просперитет", "екология"..... А че това не са религиозни учения- факт е, че те се преливат едно в друго, обменят "учители", "курсове" и пр. т.е. няма стройна вероизповедна система, затова се и класифицират най-общо - "Ню ейдж движение"! Кое дете не обича дъвките, залъгалките? Това са култове добре ползващи най-съвременни средства за психическо въздействие, те подпомагат човек да си създаде свои илюзорен свят, където проблемите му са "решени", където проблемите не са у него самия, защото той не е грешен, той не греши...., но всички други са му виновни.....и едно бягство от действителността е чудесното лекарство. Т.е. това са наркотици с действие на психическо ниво. И са агресивни - те минават под булото на някаква научност, знание, Бог е метод, средство, просто ключа към бараката... и с тези финни методи проникват в съзнанието на човека, без той да подозира, че е обект на промяна на личността. Та нима някой предполага, че получавайки покана за курс за себереализация, за здравна практика, метод..... подозира къде го въввличат? Агресията е финна - тя е на психическо ниво. "Създай проблем-предложи решение"!

Св. Игнатий Брянчанинов

Тщеславието се стреми преждевременно към духовни състояния, на които човек още не е способен поради нечистотата си, и понеже не достига истината, той си съчинява мечти.

Мен идеята за страшния диктат на БПЦ ме кефи

Е, да, и имай предвид, че това го казва "бивш" католик

Решавам, но и други решават. Не живея сам в света, за да съм безгрешен.

Имам предвид съвестта ти - защо те изобличава, нали ти сам си решаваш?

Защо пък външен коректор? Съвестта е най-обикновено вътрешно чувство за вина, което се задейства, за да компенсира съгрешили християни. Съвестта нашепва за грях. Какво толкова божествено има в съвестта? Вероятно това, че който се вслушва в съвестта би могъл да си изправя грешките чрез търсене на прошка, т.е. да се въобразява безгрешен като Бог, до следващата грешка.

За каква вина говориш - нали ти си решаваш?

Така е, нищо не ми дава увереност, но нямам друго средство, освен ума.

Да, въпрос на вяра Ето така вярата "създават" реалностите - сетивни или духовни.

Умът може да мисли нещата и без сетивата, но както е известно от определени философски школи, добре е да се мислят неща, които преди това са били в сетивата. Разликата е, че фантазиращият ум не си спомня, а си измисля.

А ти защо смяташ, че умът не се лъже и за инфото от сетивата? Инфото от сетивата се обработва от същия този ум подвластен на фантазни реалности - е, кое ти дава увереност, че умът ти дава представа, че извън сетивата, това което им въздейства наистина съществува, а не е измама на ума?

Бог и Дявол са структурни компоненти на човешката психика. В писанията те са персонифицирани навън и хората ги търсят да ги открият съответно навън.

О, да бе, затова действа съвестта като външен на нас коректор... така сме си я измислили така

Но да - идеята за Бог е априорна! Ако идеите в ума са наша фантазия, то ти имаш същия ум и отрицанието също се свежда до фантазия - УМЪТ НА ВСИЧКИ НИ Е ЕДНАКЪВ. Нито ученият, нито ти - боравите с някакъв друг ум.

Проверената вяра е фундамент на науката. Вярвам означава чух, че някой така смята. Ученият започва да проверява, приема или опровергава това, в което другите вярват.

Преживяването е напълно емпиричен феномен. Вярващите преживяват същото, както и атеистите. Разликата е, че вярващите хипостазират върху преживяното чрез фантазна дейност на ума.

Ще ми е интересно да чуя какви са сетивните способности на духа човешки? Как духът мисли, осезава и разбира; има ли Аз-ова съотнесеност Духът, рефлектира ли външната действителност и с какви средства?!

Струва ми се, че доста свободно употребяваме термините, поради което не може да се разберем. Не обсъждаме същности, а се препираме в думи.

О, ти какво?? Отричаш всичко извън сетивността и като такова всичко друго е просто фантазия на ума? Брей, че тази сетинвност не се ли ОБМИСЛЯ ОТ СЪЩИЯ ТОЗИ ИЗМАМЕН И ФАНТАЗЕН УМ или учения борави с друг ум?

Все някога ще се разберем.

Духовната реалност наистина съществува и тя не е приказка за деца. Приказка за деца е да смяташ, че духовната реалност е творение на някой друг (Бог, чудеса и прочие), а не на теб самия, на твоите фундаментални цялостни възможности.

Ами духовната реалност ако е наще творение, то тя не е реалност извън нас самите т.е. ти пак я отричаш Ако е така, то тя е притежание на всекиго... ама явно не всеки проявява фантазия.... Тъй че Бог не е творение на нас самите, нито дявола.

Да вярваш само в аргументите на една част от ученото човечество (теолозите), да не вярваш на другата част (учените), които не откриват никъде Бог като обект, нито раждащи девици и т.н. Да вярваш без лично да изследваш възможно ли е, не е ли възможно това и онова. Ако не е възможно, да търсиш обяснение на неговото битуване в съзнанието на хората. Да вярваш е като да живееш мързеливо само от слухове. Да познаваш е труд и главоблъсканици, в които участва твоята човешка природа.

Това за света не съм го казвал и нямам мнение.

Има разлика между "знание" и "познание" - познанието е живот, съпреживяването на...Знанието е по-скоро опосредствано, то е знание само за явяващото ни се, а не познание на онтологичната същност на обекта. И като такова, то е относително, временно, променящо се...

Всъщност аз вярвам на учените, тези които не откриват Бог като обект никъде в емпиричния, сетивния свят! Това отговаря на християнската представа за Бога - Бог е дух. Тези учени все пак са и религиозни. И именно като такива те знаят, че методът е различен - едно е да подходиш към обектите в емпиричния свят, методът за духовния свят е друг - опитност, преживяване, потапяне в тази реалност, която не може да бъде обект на едно емпирично изследване. Това обаче не я прави по-малко реална от другата - едната е достъпна на сетивата, другата на духа човешки.

Да вярваш без лично да изследваш? Кое -чудото ли? И коя е науката, която изследва чудесата? Всъщност в науката вярват в чудеса - ти нима си изследвал пъропоявата на живота, на света... не вярвам обаче да си останал напълно хладнокръвен откъмто отговор за себе си И кое в науките лично си изследвал - или просто вярваш на учените?

Та за света - имах предвид тези ти думи: Имах предвид учените, които придобиват авторитет, благодарение на доказани, неопровержими твърдения, а не на вяра

По този повод ти зададох въпроса - все пак основата на научното познание се гради на вярата... например вярата, че света все пак съществува и сетивата ни не ни заблуждават Тъй че вярата е фундамент и в науката!

Може да изглежда странно, но застъпвам позицията на един истинен мистицизъм. Не дискриминирам хората и не твърдя, като Бердяев, че едни имали, а други по рождение били с ампутирани възможности. Всички имат, но въпросът е в интерпретацията, която е изцяло човешко дело, свързано с обем прочетени книги, съзерцание, мислене и т.н.

В този смисъл, това ми харесва значително повече:

О, не, аз не отричам мистичния опит извън Християнството- защо не?! Ти беше този, който подражателно се съгласи, че духовната реалност не съществува, че тя е приказка за деца....

Но признавайки духовната реалност аз не мога да приема, че всяка мистика е равноценна, тъй като духовната реалност винаги е била двояка - среща с Бога, или среща с противника му. Здрава и болна мистика

В никакъв случай, защото атеизмът се аргументира. Вярата не слуша аргументи и затова представлява унизеност на разумната човешка природа.

Няма токова нещо - която и вяра да е: религиозна или атеистична, все се аргументира. Всъщност, да ти кажа честно, при атеистите не съм много сигурна... те невярват по принцип т.е. тяхната вяра е отрицание просто.. тъй че.., кое е униженост на разумната човека природа?!

П.П. по повод последният ти постинг - кое твърдение е неопровержимо - че светът съществува и не е илюзия? я да чуем....

Добре.

Зависи от обсъждането, но така е, критиката на средното ниво е еталон за нормалност.

"Твърде много хора отричат своеобразното качество на дух. опит и го свеждат изцяло към душевния опит, към предмета на психологията. Но възраженията против възможностите и съществуването на дух.опит винаги са основани на факта, че той липсва у ония, които го отричат. От това, че някому, пък било и по-голяма част от човестветото, са недостъпни качествата на дух.опит, съвсем не следва, че такъв опит няма и не е възможен. Границите на съзнанието у който и да е човек не му дават право да утвърждава тия граници за всички хора, да ги принуждава на ограниченост. Че Х или Y не са добили никога мистичен опит, доказва само ограничения опит на тия хора, но не им дава права да отричат мистичния опит у други хора. Истинският, последователно-безграничен емпиризъм не дава право д асе поставят граници на опита. Ако нещо не ми се разкрива в житейския опит, съвсем не значи, че то не се разкрива на други. По-голяма скромност, повече съзнание за границите на собствената природа, а не на човешката природа въобще, е необходимо условие за познание, тъкмо това е "знаещо /учено/незнание". А всъщност хората с ограничен опит се гордеят със своята ограниченост и я превръщат в норма. Възниква тирания на "средно-нормалното съзнание", чиито граници се отъждествяват с границите на човешката природа въобще. "Средно-нормалното" съзнание в наше време отрича духовния опит, отрича възможностите на чувесното, отрича всяка мистика. "Средно-нормалното съзнание" е съзнание на природния човек, изтъкване на природния свят като единствено реален и отрицание на духовния човек, духовния свят, духовния опит. То е еснафско съзнание за света, сомодоволство и самоувереност, самоусещане, че владееш положението в тоя свят. Съществуването на дух.опит и разкриващият се в него духовен свят се изявяват тъкмо пред ония, които го притежават. Които нямат дух.опит или не са се възвисили още до осъзнаването му в себе си, нямат думата тук. Подобаващо е да говориш единствено за нещо, което знаеш, а не което не знаеш. Позитивизмът въздига незнанието в принцип на познанието и утвърждава, че предимство в познанието имат ония, които са лишени от духовен опит." Николай Бердяев из "Философия на свободния дух".

Напълно съм съгласен. За какво разговаряме, за нещо възразяваме ли си?

Относно тези ти думи:

Така е, но рано или късно на детето се казва, че приказката не е реалност. Мен ме изумява как възрастни хора разказват насериозно приказки и не си дават сметка за това. Ако знаеха, че разказват приказка, добре, но да разказваш приказка със сериозен тон е нелепо.

Според мен по върховете брули откъм индивидуалното (личното) ниво. На средното ниво се брулят едни други, което е ужасно, неморално...

е, нее, нали средното ниво е еталон? Не може така..... Всичко друго трябва да се отрече... посредствеността е най-безопасна - "аз" се губи, ставаме част от "средностатичстическа стадна единица", която утвърждава - "не на различните, щом при нас го няма, то не съществува"!

Страхотно!

Но нека не забравяме, че темата е за реалната (историческата) личност Иизус Христос.

Ся да продължа отклонението. Не съм християнин, но вярвам, че Иизус е бил последния (за сега) пророк. Не всички "гении" са вярващи, камо ли християни. Има и атеисти. Не смятам, че между Вярата и Бог трябва да има посредник, но не приемам че служителите на Църквата не са вярващи. Сигурно има и такива де, но те са мнооого мнооого малко. Всъщност Църквата е един....чиновнически институт, имат си закона и го бранят с нокти и зъби. Не е лошо, но не и когато става въпрос за Морал, зло, Добро и други подобни, неща които не с подвластни на алиней (пардон канони), просто защото нещата се менят, света се върти и продължава напред. Едно е било някога сега е друго. А като чиновнически институт, Църквата е консервативна и много закостеняла, вярно понякога се развива, призна, че света се върти , и че земята не е център на вселената.

В подкрепа на горното, наистина, не могат да се измерят неизмерими неща/величини, но Църквата се опитва.

1. Колко пророци, в чийто ръце е и смъртта и живота знаеш? И какво е пророкувал?

2. Я да чуем гений-атеист - име.

3. Това, което е светиня за теб - нима ти не го браниш със зъби и нокти? Майка ти например? Или ти доставя удоволствие гаврата с името й например? Или клеветите казани "от нейно име"?

4. "Добро" и "зло" са нравствени категории неизменни във времето - от време оно съвестта ни вменява като дълг "Следвай "добро"! т.е. Нравственият закон е вроден, изконен, непроменим. Да, променя се съдържанието на отделните ценности в категория "добро", но съвестта неизменно ни вменява като дълг "доброто" и съответно ни мотивира или санкционира всеки наш волеви акт - "Следвай "добро"! Явно това насочва, че място за избор няма - нравсвения закон ни се вменява повсеместно, той е вроден. Ако не беше така, то интересно защо има "вина", "гузна съвест" след като всичко е просто субективно, субективен избор...Да, СЪДЪРЖАНИЕТО, разбирането за това какво е "добро" и "зло" се променя през вековете, но... "доброто" се утвърждава като ЦЕННОСТ, ЧИЯТО ЛИПСВА ни вменява мотив и желание да се "запълни"! Някой да чувства липсата на "зло"? Да се чувства удоволестворен от наличието на "зло" в живота му - на омраза, болест, бедност....Ако просто беше "различна същност", то бихме се чувствали достатъчни, удоволетворени, в пълнотта, когато изобилства и "зло" в живота ни... Но желанието ни утвърждава да се стремим към "добро" - то ни прави завършени,пълноценни.... "Зло" е липса, затова и нравствения закон ни мотивира в следването на "добро" - те не са равноценни, равностойни, просто различни същности. Човек е или нравсвен или БЕЗ_нравствен!

5. Църквата и Бог утвърждава, че съществува обективно "добро" и обективно "зло". На тази база се формира и правото ни да създаваме, браним - обществения морал. Ако ли не - то чудно защо да утвърждаваме правото на насилие на нашето разбиране за "добро" и "зло" върху други членове от обществото. Нали всички сме богове - защо се критикуваме, дори и тук, едни други и сочим "това е лошо", "онова е за насърчение...".... Ако сме последователни ще трябва да бъдем докрай либерални. Ако нашето разбиране по даден въпрос смятаме, че е правилното, то .... ще проверим това като си представим, че то стане всеобщ закон и преценим последиците от това. Е, бъдете последователни в това "относителност" на "добро" и "зло" - превърнете го във всеобщ закон, всеобщо право.... Допада ли ви? Истинна ли е тази формулировка?

[

Така е, но рано или късно на детето се казва, че приказката не е реалност. Мен ме изумява как възрастни хора разказват насериозно приказки и не си дават сметка за това. Ако знаеха, че разказват приказка, добре, но да разказваш приказка със сериозен тон е нелепо.

Е, ако някой е беден откъм реалности не се приема за еталон - това е вашият опит, споделяте го - ок! Той дори да е и средностатистически, то и посредствеността е средностатистическо достояние.Откога на средностатистическия индивид са присъщи откривателството, новаторството, духовния образец, нравствен такъв.... Но по върховете доста брули... от къмто средното ниво

По-скоро - приходите им намаляват

Разбира се, защото вие раздавате парите и сте само разход, нали? Ама се посбийвате за "авторско право върху..." - алтруисти!

Факт е, че доста от новите "религиозни учения" /секти/ подемат като лозунги неща, които вълнуват съвремениците - въпрос на маркетинг. Естествено е да възникнат с авангард от лозунги за "природосъобразен начин на живот", "екозащита", "усъвършенстване на съзнанието и ... пр".... И все пак това са култове, не религия - преклонението е пред гуруто, неговата воля, личност и в такъв култ мястото на Бог не е дори на втори план, щото Той дори е "нищото"! Но важното е че гуруто е нещото т.е. ВСИЧКОТО.

например тези и това: тук

Та така се стимулира записването и участието в безконечни курсове срещу съответна такса. Няма лошо, който иска - има право на избор, разбира се. Но интересно защо се преливат така тези учения, та става обмен на "учители", "семинари" и пр. Всъщност по какво се различават едни от други - нали са различни учения? Или ученията са само - "за всички пътници да има влак", после "спирките" как дойдат....

Пак повтарям:

Виж Триадата на Платон: Монада-Ум-Душа. (μονάς- νόος- ψῡχή). Терминът „Монада” в Питагорейството е синоним на Бога.

Така може да си повтаряме до безкрайност, но аз все така не намирам нищо общо между "Триадата" на Платон и християнската св.Троица!

ето и тук прегледах

Дай някакъв онлайн-източник все пак, а? Освен Щайнер и тям подобни "учени", май никой не намира сходство

При християнството просто имаме директно заети понятия от античната философия, които получават нова интерпретация във връзка с ....

... във връзка с адаптирането на християнската теология към образованият езически елит Така както "Отче наш" и с мисионерска цел - Св.Писание се привежда на достъпен до съответната аудитория език. "Отче наш" от ескимосите не звучи "насъщният ни хляб", а "насъщната ни риба" например. Това да не би да е плагиатство?

Но ние с теб, мисля, спорихме не за заемки на понятия, а за заемки на идеи. Относно заемки на понятия - за това няма спор - така е, споменах го и аз в по-горните си постинги! Има си и чисто христ. понятия, те пък за заемки за други..., но когато говорим за плагиатство - трябва да имаме предвид заемки на идеи, учение....

П.П. Та относно Логоса - къде видя там Тринитризъм и Св.Троица в елинизма, монотеизъм?

Тоест как да не е божествен принцип за християните? Нали Христос е наричан Бог-Слово в много християнски текстове, примерно в "Достойно есть". А за "В началото беше Словото..." да не говорим. 'En 'archHi 'o Logos 'Hn...

Не, не е божествен принцип, а личност, второто лице на Св.Троица

Вземи само идеята за Логоса и виж прякото влияние на елинистичната философия върху ранното християнство.

Филон Александрийски - (20 г.пр. Хр.- 40 г. сл. Хр.) един елинизиран юдеин адаптира понятието Логос към еврейската философия. Същата идея се среща у Платон, стоиците и Питагор. Филон просто доразвива и адаптира идеята към юдейската религия. За него Логосът е висша идея, във вид на върховен архангел (наместник на Бога). Идеята на Филон за Логоса като божествен творчески принцип повлиява силно върху ранната Христология. При това няма доказателства Филон да е бил християнин, но въпреки това идеите му се приемат от раните християни.

Апостол Йоан в своето Евангелие (Иоан 1:1) цитира директно Платон, стоиците, Питагор и Филон - самото встъпление към текста е повече философско, отколкото историческо - "В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово". (Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος καὶ ὁ λόγος ἦν πρòς τòν Θεόν. Καὶ Θεòς ἦν ὁ λόγος.)

И Юстин Философ при споровете си с елинските езичници се стреми да ги привлече към християнството именно като сравнява Логоса – една идея позната на гърците с Христос, за да могат същите по-лесно да възприемат новото учение.

О, и за тях Логосът е Бог или просто Демиург? Шото в християнството Логосът/Словото не е божествен принцип, тъй че за какво взаимстване иде реч?