bgman13

Значи сега. Вярата в Бог, т.е. някакво състояние на ума - аз май нямах предвид точно това. ДА речем, че съм имал предвид религията, но изпозвах изказа който ти си използвал. Вероятно съм си помисил, че и ти това си имал предвид. Така че това което казах се отнася за религията. Тя е наука. А така също е и първоначалната форма на възникване на правото. Разликата между днешните и др. науки и религията е само в степента на отколнение на субективното човешко мислене и обективната реалност. Такова отклонение има, както и ти доколкото разбирам си забелязал, след като признаваш за естествено правенето на грешки. Но ако поставяш вече и тоя въпрос - дали вяртата в Бог (т.е. състояние на ума) е разновидност на науката, да те предупредя, че вкарваш разговора в теорията на йога и там има едни други много интересни разсъждения, специално за вярата. Модификациите на съзнанието оцветяват съзнанието и то винаги възприема обектите през призмата на това оцветяване. Поради тая причина, тренировката на съзнанието означава, тренировка на потискане на модификациите на съзнанието. Докато имаш модификации, имаш незнание. При унищожаване на това незнание (т.е. модификаците), всезнанието става безкрайно. Потискането на модификациите става чрез редовна тренировка на концентрация и безметежност (поддържане на максимално спокойствие в ежедневието). А един от обектите на концентрация е именно вярата. И тука питаме в какво? По същество, вярата е една и съща модификация на съзнанието. Без значение в какво вярваш (но за предпочитане да не е в Кока Кола). Патанджали казва свещената сричка ОМ. И обяснява, до къде води това пътешествие. При самата концентрация, се създава модификация, която е по-силна от останалите и ги поглъща. Т.е. това е вярата. След това трябва да бъде потисната и тая модификация. И после вече си свободен. И всезнаещ. И това всезнание не може да се постигне по друг начин.

"Николай Иванович Лобачевски е роден на 01.12 1792 ... След завършване на гимназията тримата братя постъпват в наскоро открития през 1805 г. Казански университет, следвайки призива на университетските препода- ватели, които в голямата си част са били бивши учители в гимназията. Лобачевски постъпва в университета през 1807 г. след повторен приемен изпит. (тоест, бил е на ени 15 години, но добре че и преподаването е било ниско ниво - бел. bgman13) През първите 3–4 години преподаването в университета е било на ниско ниво. След конфликт през 1806 г. били уволнени редица преподаватели, поради което преподаването и по ма- тематика започнало да се провежда от студенти ( т.е. първата година на петшестнадесетгодишния Лобачевски - бел. bgman13). Ситуацията коренно се изменила, когато през 1808 г. е пристигнал професорът по чиста математика Мартин Бар- телс от Германия, учител и приятел на великия Карл Фридрих Гаус ( т.е. вече се вижда откъде иде влиянието на Гаус над младите студенти, които са подготвени да лапат мухи - бел. bgman13). Той бил превъзходен педагог. Пристигнали с него и други немски учени (т.е. цял мозъчен щаб е изпратен от Германия на Русия - бел. bgman13). В началото на следването си Лобачевски се интересувал повече от медицина. Но скоро след идването на Мартин Бартелс и под негово влияние той насочил интере- сите си към математиката ( т.е. да, ясна е работата - бел. bgman13). ... Скоро след това под влиянието на Бартелс той започва да се занимава с класически работи на Гаус ( и става все по-ясна - бел. bgman13) . ... Поради това още в началото на 1814 г., по ходатайство на Бартелс, той е назначен за „адюнкт“ (доцент) по чиста математика в университата (четеш ли внимателно - по ходотайство на протежето на Гаус - бел. bgman13). От тази година започва по-сериозна организационна и преподавателска дейност в Казанския университет. Бартелс става декан на едно от четирите отделения в университета (Нравствено- политиеско, физико-математическо, словесно и докторско) и възлага на Лобачевски четене на лекции по „Теория на числата по Гаус и Льожандр“. През 1816 г. Лобачев- ски е утвърден, макар и не гладко (еми не е било гладко, щото е имало доста професори, дето не са били още уволнени - бел. bgman13) , на длъжност „извънреден професор“. Започва да чете по-сериозни курсове по аритметика, алгебра и тригонометрия, равнинна и сфе- рична геометрия, диференциално и интегрално смятане по Монж и Лагранж. Той участва и активно в особен комитет „за разглеждане на оплаквания на студенти от началства за причинени им грубости“ (направил е кариера на доносник - бел. bgman13) . През 1819 г. настъпват големи промени в Казанския университет. Те са свързани с ревизия на цялостната дейност на университета от държавния деятел Михаил Магницки, който дал крайно отрицателно становище за университета с предложение да се закрие. Похвала е имало само за физико-математическия факултет. Император Александър I отклонил това предложение, но назначил Магницки за попечител на окръга и да „оправи“ университета. Последният уволнил 9 професора, въвел строга цензура в униврситета включително контрол в четенето на лекции. Бартелс и други чуждестранни учени напуснали университета. Декан на факултета става младият едва 28 годишен Лобачевски. Започват години на огромна бляскава дейност за Лобачевски. Той чете лекции по математика, астрономия, физика. Поставя в ред библиотеката, музея, физическия кабинет, създава обсерватория. Изпълнява и задачата за съблюдаване на благодеж- ността на всички студенти в университета. Магницки го предлага за награждаване с орден „Св. Анна“, което става през 1824 г. Но скоро отношенията между двамата се влошават. Магницки получава доноси за проява на самонадеяност на Лобачевски и на отсъствие на религиозна набожност. А всъщност Лобачевски често проявява не- покорство и възстава против произвола на Магницки. През 1826 г. нещата се оправят частично, тъй като Магницки е уволнен за злоупотреби и предаден на съд. (горният пасаж ти разказва, как е станала аферата по лансиране на Лобачевски за декан, лично с помощта на Император Александър, репресии и уволнения на цели девет професора, което е пореден етап от отстраняване на читавите преподаватели, чрез едно временно протеже, което после е предадено чак на съд - бел. bgman13) Още като студент Лобачевски прави опити за доказване на Петия постулат на Евклид. Последният може да се формулира така: Ако при пресичане на две прави в една равнина с трета права, сборът от ъг- лите от едната страна на пресичащата права е по-малък от два прави ъгъла, то правите се пресичат от онази страна на правата, в която този сбор е по-малък от два прави (Фиг. 1) (тука се отклоних от аферата, за да ти обърна внимание, на това каква глупост е формулирана - много ясно, че ако от едната страна на пресичащата права сборът от ъглите е по-малък от два прави ъгъла, то правите се пресичат от тая страна. Обаче това не са вече успоредни прави по условие - бел. bgman13) През 1824 г. той подготвя учебник по геометрия, който е отхвърлен от акаде- мик Фус, поради това, че Лобачевски не само е използвал метричната система за измерване, а и повече заради това, че в силна степен се отклонява от евклидовия канон. (т.е. кадърните учени са му казали за кво става върпос - бел. bgman13) През точка, нележаща на дадена права, съществуват поне две прави (в равни- ната на точката и правата), които не пресичат дадената права (Фиг. 2). (отново е отменено условие зададено от Евклид, и това даже е много нагледно -уж става върпос за равнина, а имаме нещо съвсем друго, което добре се вижда на фиг. 2. Съответно и останалите учени, които все още не са били уволнени или принудени от политиката (царя) са му казали - бел. bgman13): Докладът на Лобачевски е посрещнат от колегите му твърде хладно, скептично, по-скоро иронично. Известно е, че по време на доклада му, големият руски матема- тик М. Г. Остроградски пошушва на ухото на свой колега следната фраза: „Ну, посмотрите, наш Николай Иванович (Лобачевский) немножко сош ̈eл с ума“. (ето ти тука, как се е извъртял и Гаус, след като никой никъде от математиците, нито във Франция, нито в Германия не се е съгласил, че това нещо, което го налага фактически държавата, чрез Лобачевски може да има нещо общо с истината. дори Гаус не е го е признал в прав текст, но го е лансирал индиректно и това е очаквано, предвид на факта, че цялата операция е фактически инициирана чрез Гаус - бел. bgman13): През 1840 г. Лобачевски прави решителна крачка – публикува на немски език в малката издателска къща на C. Fincke неголямата си книга (61 стр.) “Geometrische Untersuchungen zur Theorie der Parallellinien”. Още същата година следва силно от- рицателно становище отпечатано в авторитетно немско списание, от автор подписал се с псевдонима 140. Гаус открива тази книга и скоро има два екземпляра. Следва мълниеносна слава за Лобачевски. Макар, че в списания Гаус нищо хвалебствено не е писал за него, все пак той изиграва огромна роля за признаването на Лобачевски. Той веднага предлага на Гьотингенското Кралско Научно Общество (прототип на съвременните академии на науките) да избере Лобачевски за чуждестранен член- кореспондент като един от превъзходните математици на Русия. И това става още през 1842 г. Това е единственото пожизнено признание за Лобачевски. През 1846 г. Гаус пише на приятеля си Г. Шумахер – виден астроном по онова време: „Вие знае- те, че аз вече 54 години (от 1792, точно тогава е роден Лобачевски), споделям тези възгледи . . . аз не намерих нищо ново в съчиннието на Лобачевски. Но Лобачевс- ки е следвал не по моя път, изпълнено е от него с голямо майсторство, в истински геометричен дух“. ... Янош Бояй е забележителен унгарски математик. ... Самият баща Фаркаш Бояй е правил многократни опити за доказване на Петия постулат като грешките му са откривани от Гаус, с когото са били прия- тели от студентските години. (т.е. вече става банално, като за усмивка, нали - бащата на Янош Бояй по една случайност, е приятел на същия тоя Гаус - бел. bgman13) ... Когато Фаркаш Бояй моли своя приятел Гаус за мнение върху труда на Янош, Гаус високо го оценява Той пише на свия приятел Херлинг, че е получил от Бояй забележителна работа и че счита нейния автор (Янош Бояй) за „гений от най-висок ранг“. Обаче Гаус оспорва първенството на научните му резултати. Самият Гаус бил достигнал до тези резултати още в началото на века, но така и не се осмелил да ги публикува, „защото повечето хора няма да разберат за какво става дума“ (накрая да те попитам, как ти се вижда, един гениален математик, да се свива, да публикува нещо, за което е сигурен че е верно, понеже се бил притеснявал, че "повечето хора" нямало да разберат? ми майната им на повечето хора - гениите не се интересуват от това. и точно Гаус не е човекът който е изобщо възможно да се притеснява че нещо което е вярно, няма да бъде разбрано. Гаус се е притеснявал, че ще остане в историята с пряката подкрепа на една върховна глупост, която няма начин да не бъда разобличена след известно време - - бел. bgman13)

Никога не мога да бъда сигурен, каква е точно историята. НО някои казват, че е била ето тая. http://www.math.bas.bg/smb/2012_PK/tom_2012/pdf/034-044.pdf Конкретно в случая, за щастите имаме пред себе си и въпросната теория, която няма да може да бъде доказана никога. Но може да бъде повярвано в нея от хората, които са податливи на авторитарно идолопоклоничество. А освен това, имаме и възможност да развиваме знанията си по въпроса за физиката на организираната йерархична група, която може да хвърли много светлина по въпроса, защо се развива едно нарастващо несъответствие между реален елит и елит на власт, а пък най-накрая говедата започват да управлявт хорат. Това е факт. Всичките тия факти в тяхната съвкупност, подсказват, че това което аз казвам е вярно.

Така е - грешките са неизбежни. Мисля, че и ти сега направи грешка - вярата в Бог е разновидност на науката, и съдържа в себе си съответните грешки. Т.е. по същество няма разлика. И сега върпросът е, дали това което аз току-що казах съдържа също някаква гершка? Но не вярвам да отговориш верно на тоя въпрос. Щото вече си в ситуацията на един случай: Преподавателкат казала "Подлагай всичко на съмнение!" А един ученик отговорил "Другарко, вие сигурна ли сте в това което казвате?" Конкретно за вярата в бог, т.е. за религиозните концепции, които хич не са прости. В тях има истини, които съвременната наука е игнорирала. И игнорирайки истините от религиите, все едно че изхвърля и бебето, заедно с мръсната вода. И след това, прави не по-малки грешки от религиите, защото е не по-малко схоластическа. А в допълнение развива и едни опашати лъжи, и дори брутални фантасмагории, като например неевклидовата геометрия. Неевклидовата гемоетрия е класически пример, как именно държавната власт налага една лъжа - така както всъщност са бли наложени и религиите. При налагането на неевклидовата геометрия е имало много сериозна конспирация между държавната власт в Германия и Русия. При което Гаус е бил изглежда най-знаещото старо куче, което обаче не е пожелало да пожертва авторитета си пряко, и е лансирало идеята чрез две подставени лица, студентчета в Русия и Унгария. Взаимодействието между политичекия натиск на Русия и Германия над науката е направо впечатляващо. И това фактически показва, как политиката се явява основен проблем пред науката. Т.е. за да разбереш и как стоят нещата по конкретната тема, ти трябва да бъдеш част от организирана група. Но тази група е йерархическа. А пък йерархическата група си има свои (физични) закони. За да работи правилно организираният интелект, той трябва да е организиран по правилните природни закони. А ако не е, тогава се превръща в по-голямата грешка на природата. Не можеш сам да знаеш толкова, колкото знае един организиран интелект. В това е проблема. И за това не се опитвай да изясняваш въпросите, които са зададени, преди да оправиш йерархическата организация.

ДА, да - това вече почва да прилича на избистряне на математиката. Но тука ти отново се отклоняваш от ВЯРНАТА МАТЕМАТИКА. Отново ще те коригирам, ако позволиш. Вярната математика се доказва конкретно. Така например аз говоря конкретно. А ти ми отговаряш по принцип. Ти ми казваш, че е възможно да има и грешна математика. И следователно, математиката която съм сметнал, някак си индиректно е възможно да е грешна. И следователно е грешна. Подозираш някой в извършването на някакво престъпление, на базата че подобни престъпници съществуват и следователно и тоя е виновен. Евтина софистика. Аз не изследвам космоса, който е безкраен чрез простата си и конкретна математика. Аз изследвам нещо изключителн елементарно. И това нещо след като го показвам, е много лесно да се види, а пък е много трудно да се опровергае. Ако заговориш по същество, ще видиш, че е трудно да се опровергае. Що се отнася до другото отклонение от темата което пускаш (а аз разбира се нямам против, да ми пускаш заблуждаващи отклонения, защото са занимателни) - плоската земя никой не я е смятал. Това са древни представи на човека за света в който живеем. Даже Бжежински обясняа, че глобалната империя не е могла да се появи до момента в който не се е появила картата на света, което е станало едва преди няколко века. Преди това е имало само регионални империи. Тая аналогия за плоската земя, сега много взеха да я вадят най-вече срещу противниците на КОВИД и др. Обаче, истината е, че идеята за плоската земя е фактически държавната идеология до преди няколко века. Т.е. това е схоластиката. Това са едновремешните бюрократи, които са се опитвали да задушат мисленето и да задържат господстващата идеология. Днес, господстващата идеология е не по-малко схоластическа, и тая идеология стъпва на твърдението, че било имало демокрация и електоратът избирал държавната власт. Т.е. който казва, че господстващите избирателни системи са демократични все едно че казва, че земята е плоска. Но да се върнем на картата на света. За да имаш карта на света, ти си опростил математиката. Намалил си света много пъти, до степен че е станал нагледен. Какво се случва с избирателната система, в условията на увеличаващ се свят (броят на населението се увеличава). Случва се обратното на това което Бжежински е номинирал за важно - светът става все по-труден за обхващане с поглед. А ако аз сега ти извадя все по-намаляващия размер чрез картата на все по-увеличаващия се свят (брой на населението), ти ще се плеснеш по челото и ще разбереш. И ще видиш, колко е просто, и ще видиш, че смятането било лесно.

ПО тая псевднодемократична избирателна система е така, да. Но ако говорим за демокрация, а не за задкулисни операции, които са възможни единствено в условията на липсата на демокрация, тогава дебатът е публичен. И аз съм си на моето място - говоря публично, защото не ме е страх от истински дебат. Не разчитам на привилегии, които ще дадат сила на бюрократичните безсмислици и демагогии, които забърквам, без да казвам нищо съществено. И сега тука, трябва да ти обърна внимание, че когато му дойде времето, ще ти обясня със средствата на математиката за шести клас и какво е това "партия". Но това ще стане във втория срок. Сега сме на първия урок от първия срок на шестия клас. И така, за да разбереш и ти, че всичко е математика за шести клас, сега влизаме и детайлите на ситуацията на демокрацията. Която е твърде различна от тая на задкулисието. И най-съществената разлика е че когато говориш задкулисно, ти разговаряш с малко хора. А когато говориш публично, ти говориш със страшно много хора. Примерно, да речем, че това са въпросните 25 000, които са само една двеста и четиридесета от всички граждани. И тогава, ти се сблъскваш НА ПРАКТИКА с основния проблеме на публичното говорене - не могат много хора да говорят на куп. Математика за шести клас, приятелю - чиста математика за шести клас.

Тоест,ти си знаел що за хора са Филип Димитров,Луканов,Беров,Виденов,Костов,Цар Симеон,Станишев,Борисов,Радев и сега Кирил Петков и Асен Василев,без да ги познаваш лично,а само от медиите?! Нямам нищо против, да продължиме спора и по по-общи въпроси на математиката/политиката, но си мислех все пак, че тука в тоя подфорум са истинските математици, които ще вденат че 2 и 2 прави четири и ще вървят по реда на номерата - т.е. първо да опровергаят или да се съгласят с изводите които аз направих и за които си мисля, че са неопровержими. И едва след това, на базата на аксиомите, които следват от 2 и 2 прави 4, да продължат да витаят и в по-общирния космос. В конкертния случай на твоята забележка, мога веднага да ти покажа къде са грешките ти, но ако не виждаш простото, по-добре си стой в вкъщи (върни се в началото на първоначалната ми тема (подсказка за света в който живееш). Конкретния ми отговор на това което цитирах: Аз съм знаел, че не познавам въпросните бивши другари. От как се е пръкнала демокрацията ние гледаме един и същи филм - изведнъж няколко хора от телевизора ни изваждат едни други хора и започват да ни внушават новоизвадените колко са велики. За има няма месец или най-много два, ние започваме да си мислим, че ги познаваме тия - но това е в изключителните условия на пълна липса на такива които ние познаваме. След известно време се оказва, че няма как да сме ги познавали, но някак си не сме могли да се сетим. Другото което съм осъзнал малко по-късно, е, че при тая избирателна система няма как да СМЕ ЗНАЕЛИ ЩО ЗА ХОРА са тия хора. Опитвам се да помогна, като доказвам теоремата по реда на номерата. И чакам да се сетиш, в конкретния случай ти, че ако е съвсем сигурно, само според изваденото от мене математическо доказателство, че болшинството от българите нямат право да бъдат избирани, то това означава, че няма дам. И така, аз сега зная, че ни вкарват в една система, една масовка, в която ние ще играем на сляпо. И отказвам, защото същевременно имам и спомен, как не съм знаел фактически, какъв е не само Филип Димитров, но и предшестващият го Желю Желев, за когото за първи път чух, ако не се лъжа от черните станции преди 89та, коио май четяха откъси от книгата му (но ми е доста смътно и не съм сигурен). Впоследствие на сцената Желю излезе, след като го лансира, ако не се лъжа Петко Симеонов с думите "Един много голям българин". Сега обаче, вече съм не само прочел, но и осмислил книгата на Желю и зная, че е лъжлива. Той говори за някаква либерална демокрация, която давала възможност и на фашистките партии. Само че как либералната демокрация дава възможност "и на фашистките партии", при положение че не дава възможност на болшинството от гражданите? Изглежда Желю е недоогледал, че въпросната либерална демокрация дава възможност изключително на фашистките партии, защото просто не е никаква демокрация. Тука имаме работа със същината на избирателните системи. Тези избирателни системи по принцип се водят висша математика. Сега обаче аз ти вадя математика за шести клас, която бие висшата математика като маче у дирек. Влез в темата ако обичаш!

Вникни сега по-хубаво в това което аз казвам: Сфащаш ли разликата? Значи сега сме на етапа "изясняване на фактите". Фактите са от сферата на математиката за шести клас. Те показват красноречиво, че народът, електоратът няма правото да бъде избиран и няма правото да се кандидатира още на входа на избирателната система. А иначе и това което засягаш също подлежи на доказателство от областта на математиката за шести клас, която отново ще докаже, че народът НЕ ИЗБИРА НАРОДНИТЕ СИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ де факто. И даже ти и в цитираното изречение, си намекнал, че това е точно така - използувал си думичката "сляпо". Няма как да е сляпо и да избира. Човекът за това е човек, защото никога не играе на сляпо. На сляпо играят животните. И то само до някъде. Именно това, че животните са слепи за повече от възможните варианти ги прави животни. Човекът проиграва бъдещите варианти в главата си, ИЗБИРА най-добрия, и когато направи това, той не го прави СЛЯПО. Така че, МАТЕМАТИКА ЗА ШЕСТИ КЛАС ФОРЕВЪР! МАТЕМАТИКА ЗА ШЕСТИ КЛАС ДО ДУПКА! И вървейки по пътя на тая класическа дисциплина, в един момент ще стигнем и до решението на въпроса, кое Е НЕВЪЗМОЖНО и кое Е ВЪЗМОЖНО. Но не преди да сме осъзнали какво е това математика за шести клас. А междувременно, някои ще бъдат върнати в шести клас, защото кой знае защо и как са го прескочили, въпреки, че преди 2020 година, не е имало онлайн обучение, поради пандемията.

Да започна с една проста сметка, която съм правил и на други места и която доказва, че мнозинството от българските граждани нямат право да се кандидатират за народни представители де факто. И така, да вземем броя на един едномандатен избирателен район при парламентарни избори в България (какъвто едномандатен район не съществува, защото изборите в България са пропорционални, при това с 4%ова бариера). Това са 25 000 човека електорат които имали били правото според закона да се кандидатират за едно депутатско място. Ще приема обаче, че не всичките тези граждани, които имали били правото да бъдат избирани са се кандидатирали за едното депутатско място, а само 1 % от тях. Това са 250 човека. Ако тези 250 човека по време на предизборната кампания говорят на електората (фактически на всеки един гражданин от електората) само по половин час, при това без да дебатират с останалите кандидати за народни представители, това прави 125 часа говорене. Ако приемем, че в денонощието е възможно всеки гражданин да слуша политическия дебат по 5 часа в денонощие, това прави 25 дни по 5 часа. Повтарям – това е без дебатите между отделните кандидати. А ако прибавим и евентуалните въпроси от гражданите към кандидатите, и става напълно ясно, че едни 250 човека, които са само 1 % от всичките граждани е невъзможно да изложат пред електората своята управленска визия.

1. По върпоса за смеха: " Всички истини минават през три етапа. Първият е тяхното осмиване. Вторият е тяхното отричане. Третият е приемането им за нещо съвсем естествено." 2. По съществото на избирателната ми система. Не виждам, как не си разбрал, какво казвам, ако си я прочел достатъчно внимателно, а не набързо и отгоре. Но ще обясня пак: Електоратът е разпределен в избирателни клетки, т.е. секции от по сто човека. Всяка избирателна секция изпраща народен представител (общински съветник) на по-горно ниво, т.е. в общинския съвет. За да бъде избран или сменен общинският съветник от стоте човека базов електорат, те трябва да се съберат на едно място, без значение къде. Ако времето е хубаво може и в парка. Там трябва да отидат минимум 51 човека. Ако върпросните минимум 51 човека са се събрали на едно място, значи вече са си наумили за кого и за какво ще гласуват. Тая тяхна представа е изработена, на собствения им сайт, където коментират свободно дейността на действащия до момента техен общински съветник. На тоя сайт се води постоянен дебат и там са се оформили примерно три визии, т.е. три кандидата за това, какво да бъде управлението на съответния общински съветник. Т.е. вече има налице предизборна програма, която фактически и без друго е референдум по много въпроси. Съответно и общинският съветник се обяснява на активната част от електората си, ако се налага. Когато въпросният минимум от 51 човека се събере, той отива да изрази волята си и да тегли по един подпис под документа с който бъдещият общински съветник ще се легитимира, за да участва в управлението на об. съвета. Въпросният минимум от 51 човека гласуват тайно, като хвърлят примерно по една червена, жълта и и синя хартийка в една торба. Веднага след това торбата се изсипва и се брои, а всички гледат. Ако има нужда от балотажи, те се правят веднага. Може да се прави и гласуване поотделно за всеки двама кандидати, за да е ясно и да не стават грешки. Ето така ще можеш и ти да преброиш, но няма да си заедно с поне милион граждани, а с максимум сто. Народните представители във всеки един от общинските съвети, представлявайки волята общо на десет хиляди, при своите дебати и гласувания ще формират консенсус на второ ниво, при което естествено, че всеки народен представител, ще направи някакви отстъпки в името на консенсуса. Основният резултат от това, ще бъде изпращането на депутат в народното събрание, който представлява постигнатия на тоя етап консенсус и защитавайки волята на общинските съветници и базовия си електорат, той ще работи в парламента за по-нататъшния пазарлък. В противен случай ще бъде сменян и това е натиск отдолу. По тоя начин всеки народен представител, ще се стреми да работи най-добре за интересите на собствения си електорат. Дейността на всеки един депутат, ще се коментира на сайта на съответния общински съвет. В дебата на всеки такъв сайт, ще участва и съответният депутат. Ако примерно поетите ангажименти при избора си за депутат се налага да бъдат променени, поради изразените становища на другите депутати, съответният депутат обяснява на своите об. съветници. Депутатът няма да се обяснява всеки път на своите об. съветници, а само ако те решат, че трябва да му се месят в работата или ако той реши, че трябва да се консултира с тях. По подобен начин стоят и отношенията с някой, който е нает от друг, за да стори нещо. Сторителят, не обяснява подробно, какво прави и защо прави, а поема ангажимент, да постигне както трябва някакъв краен резултат. По принцип, се предполага, че тоя който е избран за депутат е имал способностите да предвиди предварително, с какви становища ще се сблъска в парламента и съответно с какви ангажименти поети пред собствените об. съветници е реалистично да се ангажира и с какви е безсмислено. Примерно, ако гражданите на община Берковица искат в Берковица да бъде построен още един НДК, това може да не е в интерес на останалите депутати, защото те защитават интересите на съответните си електорати, които пък дърпат чергата към себе си. Обаче по някои въпроси обществената воля ще бъде единна. Именно това са въпросите, които ще изкристализират в парламента и ако (и когато) депутатите не са ги усетили, обществото ще ги налага, като всеки електорат специално ще ангажира собствения си народен представител, да ги отстоява. 3. По въпроса за това, че 100 човека електорат, т.е. 100% кворум могат да изберат един общински съветник, а после 51 човека електорат, т.е. 51% кворум могат да сменят общинския съветник избран от 100те човека. Даже ти благодаря, че насочи вниманието към тоя въпрос! Обаче отговорът е ясен и проявявам разбиране, че често пъти математиката от трети клас може да обърка и възрастните. Ако 51 човека все още подкрепят избрания от 100те човека общински съветник, няма да бъде събран кворум и няма да може общинският съветник избран от 100те човека да бъде уволнен от 51. 51 човека подкрепа, можеш да имаш хипотетично дори и при 51 излезли да гласуват. Ако излезлите да гласуват са примерно 72, от тях може примерно 68 да подкрепят един общински съветник. Такава електорална подкрепа изглежда доста устойчива. Ако обаче имаш 51 човека, събрали кворум и след глсуването бъде избран общински съветник с 26 гласа, което е минималния възможен брой, който да изпрати съветник в об. съвет, тогава е възможно твърде скоро общинският съветник да бъде сменен. Но ще трябва да се активира цялата останала част от избирателната секция, а двама души от гласувалите на предишния вот да сменят позицията си и да се прехвърлят към другата група. Обаче това зависи и от дейността на избрания об. съветник. Ако той защитава добре интересите и на негласувалите (не е задължително, да ги пита, добрият народен представител знае какво им е нужно на неговите хора), тогава те няма да бъдат принудени поради неговото лошо управление, да се занимават с него. А когато обществото добие известен опит в тия игри, то ще разбере, че желателно да се събира кворум на най-долно ниво при избор за об. съветник, примерно поне 65 човека. Защото освен всичко друго, някои от ангажиралите се граждани, може и да не дойдат на уговорената среща и по тоя начин само да разкарват останалите. И изобщо, макар че при всеки вот е достатъчен изискуем минимум от обществен консенсус равен на 51%, винаги е по-добре да се търси по-широка обществена подкрепа, защото това е гаранция за стабилна политика и съответно обществена дейност, живот и всичко. Защото една по-малка група от хора, въпреки, че не е мнозинство, винаги може да саботира и да работи срещу останалите. Поради това е желателно управлението на държавата да има подкрепата на две трети от обществото. Но това не може да се наложи, като изискуем минимум при гласуването, защото в такъв случай, малцинството от една трета ще диктува чрез самото гласуване. 4. Понеже постави въпроса за това, че искаш да броиш заедно с още един милион. Ще ти обърна внимание, че йерархическата система при наличието на група от много хора е безусловно необходима. Тая йерархическа система базира на съотношения между броя на съседните нива, които обуславят отношения между относително по-малък брой хора. Така например в армията най-долното ниво е едно отделение от единадесет човека. Всяко отделение си има командир. Три отделения са взвод и имат взводен командир. Три взвода правят рота с ротен и т.н. Обърни внимание, че на най-ниско ниво съотношението е едно към десет, а по-натам е едно към три. При моята йерархическа система, която е обратна, възходяща, съотношението е едно към сто. Това е много голямо съотношение, но аз съм го възприел, защото колектив от сто човека е приемлив, и защото активно действащите бойци, така да се каже, воюващи за линия на управление и имащи авторитет пред останалите ще бъдат малко. Понеже са малко останалите от електоралната секция ще ги познават и наблюдават. Контролиращите трябва да могат да наблюдават контролираните. При нисходящата йерархия по-малобройните горни нива наблюдават по-многобройни долни нива и затова съотношенията между бройката на йерархическите нива трябва да бъде относително малки. При възходящата йерархия са възможни и донякъде желателни по-големи съотношения. Но сто човека електорат на един съветник мисля трябва да е тавана. Ти обаче искаш съотношение от едно към милион. В такава група има вероятно 50 000 кандидати за народни представители. Ако започнат да спорят никой смъртен няма да може дори само да им изчете гледните точки. Нито могат да се съберат на едно място и да гласуват и преброят гласовете. 5. Виж тука, какво казва класиката по въпроса за нуждата от йерархически нива (и не се смей, а погледни сериозно на въпроса, защото сега сменяваме избирателната система според хубавата българска поговорка "Три пъти мери, един път режи!"): "13 На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер. 14 А Моисеевият тъст(Йотор), като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер? 15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога. 16 Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони. 17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам. 19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога; 20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат. 21 Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб." При една обратна йерархия (демокрация), смисълът от гласуването на обществото при референдум или назначение на народен представител, ти е даден от Йотор - всяко голямо дело да решава обществото, а за всяко малко народните представители да решават сами. Въпросите които се повдигат отдолу обаче, не произтичат от най-некомпетентната част на обществото. А от опозиционните лидери, които са конкурентен елит. И фактически отношението което възниква в тоя случай е отношение между първооткривателя, който открива природния закон (и съответно сечивото, машината) и последователите му, които се научават да боравят с него, бидейки също хора. Защото комуникацията в човешкото общество е на базата на това че комуникират хора с хора, а не хора с животни или стените. Т.е. елитът на власт смята че има правилното средство, за да води. Обаче отдолу се появява друг елит, който изважда друго средство и казва, че то е по-добро. Обществото избира при всички случаи, кого да последва. На страната на правилния елит е правилния природен закон, който принуждава обществото да тръгне в указаната от правилния елит посока. Обществото няма интерес да заглушава гласа на критиката и съответно на дебата. Целта на демокрацията (на възходящата йерархия) е постоянно да ремонтира повредите в най-високата част на йерархическата система. И в движение нагоре това е голямото дело. А в движение надолу, голямото дело е законодателната дейност. Обаче движението надолу бидейки нисходяща йерархия представлява разделение на труда, при което продуктът на тоя труд се разменя посредством пари. А движението на горе, бидейки обратното на нисходяща йерархия, представлява и обратното на разделението на труда. И пари за избори не са нужни! Ако днес народният вот се осъществява посредеством пари, това означава, че липсва движение нагоре, а си продължава движението надолу. Кой от двата такта е по-важен - йерархическото движение нагоре или йерархическото движение надолу? Няма по-важен, те са равнопоставени - те са теза и антитеза.

Искаш вероятно да кажеш, че на конституционният съд не му дреме, дали конституцията е спазена или е нарушена?

Еми аз през комунизма съм гласувал един път. Ако искаш може да прочетеш и конституцията от 71ва година. В тая от 47ма също се говори за избори.

Някакъв скитник беше казал, че когато човек минава покрай преснонамазаната с боя пейка, на която пише "Пази се от боята!", не вярва а пипа. A когато му кажат, че някъде в космоса има далечна планета вярва. Ситуацията при днешния начин на броене на гласовете от референдуми и избори за народни представители е все едно да ти казват, дали пейката пред очите ти е боядисана, като ти съобщават това от Марс - повечето от нас не са присъствали при броенето на гласовете на току-що проведения референдум, но вярват, че механизмът на броене дава гаранция, че изборният резултат не е фалшифициран. И когато в един момент някой вземе да реве, че изборът е фалшифициран, той все едно казва, че еди къде си в космоса няма такава планета Марс. Дали има или няма, ние не бихме могли да знаем. Но ако се интересуваме от намазаната с боя пейка и можем да я пипнем, защо трябва да търсим в простора далечна планета? Затова и Сталин е казал, че най-важното в едни избори е това, кой брои гласовете. Фактически Сталин ни е дал рецептата, дали едно гласуване може да бъде фалшифицирано или не - за да бъде невъзможно, гласуването да бъде фалшифицирано трябва тоя, който гласува, той да брои и гласовете. А на другото му се вика юнашко доверие. И най-интересното при това юнашко доверие е, че колкото повече господстващата пропагандна манипулация, не желае да си признае, че когато се интересуваме от пейката е било грешка да се интересуваме и от астрономия, толкова по-надалече отива тя в космическото пространство. Ако се усъмним в българския закон и институции за гласоподаване , на нас ни казват, че в цивилизования свят преброяването на гласовете става така или пък иначе, но резултатите винаги се спускат от Марс. От Марс, защото демокрацията вече е измислена а вероятно и патентована на Марс. И край - никой не може да спори, че за да разбереш дали едно намиращо се пред очите ти нещо е преснонамазано с боя, е необходимо да го пипнеш, а не да ходиш на Марс. Или пък някой като Волен Сидеров започва да агитира, за това секционните избирателни комисии, да бъдат контролирани чрез видеонаблюдение и др. технически системи от по-висшестоящата избирателна комисия, което си е пак чист авторитарен подход. Не може да обясни Волен Сидеров дори от неговото Министерство на истината, дори от неговата медия, именувала се "Правда", защо ни е нужно посредничеството на една шепа хора, при броенето на гласовете, ако има лесен и при това безплатен начин, да минем и без него - всеки гласоподавател да брои гласовете, така както всеки сам си брои и парите. След всичко казано до тука ще изредя аргументите си, защо проведеният референдум беше псевдодемократичен: 1. При сегашната система на гласуване било при референдуми, било при избори е винаги възможно, да бъде фалшифициран изборния резултат, защото броенето става посредством йерархия на властови центрове, които са функция на властовото статукво. 2. При сегашната система за провеждане на референдуми въпросът за референдума се спуска от горе, от монополистите, окупирали държавната власт. Така както и кандидатите за народни представители при поредни избори се спускат също от горе, от досегауправлявалите. Не е вярно, че вотът на гражданите, какъв да бъде въпросът за току-що проведения референдум, беше подменен след като подписката влезе в парламента. Самата подписка беше инициирана и организирана от активисти свързани с властта. На тия активисти със сигурност им е било платено, ако не с пари веднага, то с някакви бъдещи обещания. Освен това трябва да имаме едно на ум, че отново не знаем, каквъв е истинския брой на участниците в подписката. В публичното пространство се хвърлят едни числа. Откъде обаче идват тия числа обществото няма как да знае. 3. Сегашният начин на провеждане на референдуми струва доста пари. Пак ще повторя, че парите служат, да се разменя един вид обществено-полезен труд с друг вид общественополезен труд. А когато гражданите ходят да гласуват, те не разменят нищо, защото извършват един и същ вид общественополезен труд - всички те гласуват. И следователно няма никаква необходимост една такава проста процедура, която всички извършват по един и същ начин, едно гласуване в референдум или избори да става с посредничеството на пари. 4. Провеждането дори и на демократични референдуми в комбинация с действаща недемократична избирателна система, със сигурност определя системата на обществена организация като недемократична. Това е така, защото ако приемем, че електоратът е в състояние да решава посредством референдум два пъти в месеца, парламентът като цяло може да решава примерно двадесет пъти на ден. Освен това специализацията води до по-високо ниво на познание по конкретната специалност, но то идва само от практикуването (конкретно в случая на държавно управление). Ако до чекмеджето на властта имат достъп само привилегирован кръг хора, те са и привилегировани, да знаят неща които другите не знаят. Затова степенуването на приоритетите, определящи дали има демокрация или няма, са първо, да бъде гарантирана демократична избирателна система, а едва на второ място идва и гарантирането на демократичните референдуми. Но в сегашния наш случай и принципи определящи системата, референдумите, които и без друго са фарсове се извършват с цел, да се замаже недемократичната същност на обществената система, т.е. да се замаже липсата на демократична избирателна система. Горепосочените недостатъци напълно липсват при предложената от мене избирателна система. Чрез нея могат да се провеждат и референдуми, като всеки електорат от всяка избирателна секция, по всяко време може да натовари с определени ангажименти (въпроси минали през редерендум) собствения си народен представител, който да ги отстоява на по-високо ниво. Ако не ги отстоява, тоя народен представител може веднага да бъде сменен.

БКП имаше 99% подкрепа на електората. Т.е. според твоята логика излиза, че властта на комунистите преди 1989 г. е била още по-демократична.

Не, не съм. Защо не им го изпратиш ти? Не ти ли е интересно, какво ще отговорят конституционните съдии? (Дано да отговорят!) Не си ли съгласен, че съм прав за избирателната система, че отменя Чл. 1. (2) от конституцията? Изпрати им линка, нека да го прочетат в тоя вид! Той си е добър. Да пият вода от извора, така да се каже. Предлагам, всеки който е съгласен с това, да им го изпрати! Лошо ли е ако конституционните съдии си кажат менението в тоя форум? Неподходящ ли е форумът?

Ето това е демократичната конституция и демократичната избирателна система http://bgman13.blog....ylgariia.914375

(разбрах наскоро, че конституционният съд бил истински гарант за демокрация и реших да го сезирам посредством настоящото отворено писмо. не ме интересува, дали процедурата ми е редовна, защото днес на власт е беззаконието.) Вече съм доказал, че Чл. 1. (2) (Цялата държавна власт произтича от народа.) от сегашната Конституция на България е дефакто отменена, посредством наложената избирателна система. Защото избирателната система въобще не е демократична. А след като избирателната система не е демократична, това означава, че Чл. 1. (2) е дефакто отменена. Написаното надолу и смисълът на това отворено писмо е следствие от тоя твърдо установен факт. Най-важният въпрос, с който ни занимаваха в Седмото Велико Народно събрание, след падането на комунизма, беше въпросът за отпадането на ръководната роля на БКП, закрепена в Чл. 1. в дотогавашната конституция. До тогава, комунистическата пропаганда постоянно ни повтаряше, че в България има народна власт, а българската икономика е народна собственост. Даже ходехме и на избори. Но разпалената дискусия по конкретния въпрос в Седмото ВНС и последващите 23 години вече ни казват друго: ЧЕ В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ИМАЛО НАРОДАНА ВЛАСТ, А Е ИМАЛО ТОТАЛИТАРНА ВЛАСТ. И ЧЕ ПРОМЯНАТА НА ЧЛ. 1. НЕ Е ПРОСТО ПРОМЯНА НА ЗАКОН, А Е СМЯНАТА НА ЕДНА ТОТАЛИТАРНА СИСТЕМА С ДЕМОКРАТИЧНА. Но дали това е вярно? Т.е. дали зад уж демократичната фасада, т.е. зад управлението на народа, което е закрепено в сегашната конституция като власт, произтичаща от народа, не се е скрила нова форма на тоталитарна система? Който е живял през времето на комунизма, не би трябвало да се заблуждава от пропагандата, защото е виждал, как говоренето се обръща на 180 градуса само за три дена. Нас ни интересува същността, а не маскировъчните демагогстващи обозначения на това, каква е системата. През комунизма се казваше, че икономиката на България е народна собственост, но това не беше така. Но тогава имаше тоталитаризъм, а сега вече имаме демокрация - поне така е според сегашните платени клакьородемагози. Т.е. според тях, икономиката на България би трябвало вече да е или народна собственост или разпределена като частна в ръцете на българския народ. Всъщност не е точно така. Тия никога не са говорели, че икономиката на България трябва да бъде народна собственост; нито пък собственост, разпределена като частна между български собственици. Тия винаги са се кланяли на чуждестранния инвеститор, на МВФ и на това, че България трябва да бъде малка и отворена икономика. Държавният монопол от времето на комунизма беше погълнат от много по-големия транснационалкорпоративен. Т.е. националният суверенитет, до колкото го е имало, беше вече напълно сдаден. Т.е. от по-малката степен на тоталитаризъм минахме на по-голяма степен на тоталитаризъм. И ето, вече над двадесет години, чуждестранният инвеститор ни работи, и разработва малката и отворена икономика. За тоя период той ни изяде не само десерта. Той ни направи обслужващ персонал, на чужди народи (може би те са тия от които произтича държавната власт в България). Чуждестранният инвеститор ни натрапи личния пример на новите ударници пред когото да се покланяме: педерасите, проститутките и предателите (ППП) - за следващите избори могат да сформират и партия. -- ЗА ДЕЛОТО НА ИНВЕСТИТОРА! ЗА ЩАСТИЕТО НА ЧУЖДИТЕ НАРОДИ, БЪДЕТЕ ГОТОВИ! А ТИ ЗАПИСА ЛИ СЕ В ТОЯ ЛЕГИОН? Ако не си гладен ще ходиш, ще бъдеш парий презрени и ще търпиш надменни педераски брътвежи. И затова бъди -- ВИНАГИ ГОТОВ! Дори през комунизма не беше така. Комунистическата идеология не изяде десерта на българския народ, не унищожи достойнството му и не се осмели, да възстанови идолопоклоничеството от Содом и Гомор. Но ни казаха, че онова през коминизма е тоталитарна система, а това сегашното не е. На думи ни дадоха демокрация, а на дело наложиха много по-сериозен тоталитаризъм. На думи ни казаха, че никоя група от хора, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет, но дефакто точно това стана. И съответно, в днешната пропаганда не съществуват думи, които да оспорят правото на частния чуждестраннен собственик (неиндентифициран, мъгляв и фантомен като НЛО), над българската собственост. Той е собственик на българската икономика, той е и собственик, над държавната власт в България, която контролира задкулисно и незаконно, посредством корупция, посредством хартиените пари, които печати, посредством йерархия на валутни курсове и непрозрачни банкови механизми, посредством монополни права, произтичащи не от въздуха, а от монопола над държавната власт, зададен от днешната българска конституция. Той е крупен робовладелец, играещ на едро - той не се занимава с отделните хора, той е поробил цялата държава, контролирайки водачите й. Формално тя е свободна, формално тя е демократична. Но ние знаем, неговите клакьори вече ни казаха, че е възможно на думи да сме народна власт, а дефакто да сме противоположното. Възможно е да има избирателна система, според която народът уж избира, но пак да сме тоталитарна държава - или защо да смятаме априори, че избирателната система през комунизма не е била демократична, а сегашната е? В концлагер "България" има много роби и известно количество надзиратели. Но аз, наивният се хващам за думите, аз се позовавам на обещаното в договора. Аз питам, дали трябва държавната власт в България да произтича от българския народ? Трябва ли да бъде спазена сегашната конституция на България, която на обещания е дори по-щедра от комунистическата? Трябва ли да има демокрация или трябва да има още по-върл тоталитаризъм? Аз искам отговор! Уважаеми конституционни съдии! Тука ли сте или пак се спотайвате? Бих искал да сте тука, бих искал да сте лично заинтересовани за съкровището, което пазите. Кажете ни ясно, на кой бог се кланяте? Кажете ни ясно "Долу Конституцията на Република България!"; или пък "Да живее Конституцията на Република България!" Кажете ни "Долу демокрацията!" или " Да живее демокрацията!" Но не и двете едновременно, ако обичате! Аз питам, дали ще дойде нова ера - ера в която законът ще бъде спазван, а беззаконието ще бъде отменено? Питам, дали желязната тоталитарна демагогия е сразяема или пък "Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!"? П.П. Ако някой пак ми каже, че съм написал памфлет, предварително му отговарям, че чете с повече патос отколкото изисква текстът. Да чете по-спокойно, това не е стихотворението за опълченците на Шипка, след декламирането на което трябва да си сменява потника, че е мокър.

През 2005 година изпратих до вестник Атака избирателната система, която предлагам. Отзад на хвърчащия лист обърнах внимание на Волен Сидеров, че ако тая избирателна система, влезе като предизборна програма на партия Атака (което означава и съответното разбираемо обяснение към електората), партия Атака ще спечели изборите. Освен това, по моя начин, електоратът може по всяко време да си избере нова власт, без да се съобразява с датата на следващите избори. Т.е. новата избирателна система, може да бъде внедрена без посредничеството на народното събрание, а чрез директно организиране на избирателни секции от гражданите и излъчване на народни представители, чрез протоколи. В интерес на истината не си спомням, дали последното изречение фигурираше в аргументацията ми. Последва оповестяване на първа страница във вестник Атака (заедно с рекламата, за най-българската телевизия - СКАТ), че Атака иска Велико народно събрание за: 1. Пряк избор за министър-председател. 2. Редуциране броя на народните представители - минимум 140, максимум 160 3. Сезиране на Конституционния съд от 500 души, 10 депутати (или една парламентарна група) 4. Отзоваване на народни представители. 5. Референдум като коституционна норма. Да може да бъде свикван от 50 000 граждани. 6. Премахване на президентската институция. 7. Официална религия - източноправославна. 8. Отмяна продажбата на българска земя на чужденци. 9. Пребиваване на чужди войски на българска територия и участието на България във военни действия зад граница да се решава изключително и само от народното събрание с мнозинство 2/3 от народните представители. 10. Премахване на двойното гражданство. Същината на това предложение е централизация на властта и редуциране на демокрацията. Значи демокрацията я няма, поради това, че кандидатите за народни представители се спускат отгоре, от властовото статукво и не могат да бъдат сменяни във всеки един момент от своите избиратели; и както си я няма ( а Волен Сидеров, до колкото съм схванал, това го признава), както си я няма, той предлага демокрацията да бъде редуцирана. А защо тогава иска подкрепа от народа, питам? Защо му е тя на човекът-отбор, който като Анчар бди сам в цялата вселена? Предполагам, че това, което навежда на мислълта, че предложението на Атака е демократично са точките 4. и 5. Отзоваване на народни представители - но как точно? Не е казано! Защото начинът по който това става, може да означава, че елкторатът наистина сменя своите избрани от него народни представители; или пък може да означава, че някой друг ги сменя, скривайки се зад електората. Освен това, сегашната избирателна система не дава възможност, електоратът да избира наистина народните си представители - не може да му ги спускат отгоре кандидатите за народни представители, парашутистите ги спускаха през комунизма. Това което се очертава като тенденция, е че Волен Сидеров наистина казва истини. Да, нещата могат да се оправят бързо. За да се оправят обаче по начина на Волен, първо Атака трябва да събере мнозинство в парламента. Това мнозинство на Атака в парламента обаче е винаги в бъдеще време. За сега останаха още 6 месеца. Само! - Трай коньо за зелена трева! Когато те минат, когато и изборте минат, може да се окаже, че Атака пак няма необходимото мнозинство. Когато това се случи, Волен може да затръби, че изборите отново са фалшифицирани. ЕМИ ЩЕ СА ФАЛШИФИЦИРАНИ, СЛЕД КАТО В ТАЯ ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА ГЛАСОВЕТЕ НЕ СЕ БРОЯТ ОТ ТИЯ, КОИТО ГЛАСУВАТ. Защо той не хване истински демократичната избирателна система, която съм обявил, и която му изпратих? (Господи, цели 7 години минаха оттогава!) Но има и вариант при който Атака печели мнозинство в парламента. От тука натам обаче има възможност за други игри. Може например, да се отцепят предатели. Филмът хич не е нов, гледали сме го с участието на депутати именно от Атака. Волен ще ги заклейми като предатели, ще каже че са ги купили и толкоз. В парламента Атака повече няма да има мнозинство, няма да станат хубавите работи, дето ги говори Волен. И после ще трябва да чакаме още 4 години. Или пък в един момент Волен, според директивите на дедо ви Тодър, ще канализира народното недоволство в митингова демокрация. Обаче това е стара рибарска практика - рибата трябва да бъде омаломощена, преди да бъде извадена от водата. Т.е. Волен не предлага ефективноработещи системи и не желае да използва тия, които сами влизат в ръцете му. Отделно си е, че когато опре въпросът, да се смята процентът на болшевишката революция, Волен добре го смята, че е нищожен и следователно народът няма нищо общо с тая работа. За да има народът нещо общо с митинговата демокрация, която повежда Волен, трябва да излязат на улицата минимум три милиона. И в такъв случай се очертават точно два въпроса: 1. В кой град ще се съберат толкова хора на куп? 2. Как електоратът ще се преброи, така че да е ясно на всеки, че бройката е вярна? Или пак някой властови център ще ни брои и съответно пак ще се чуват гласове, че бройката не е вярна? Ами ако на улицата решат да излязат 5 милиона?! До колкото знам, Волен Сидеров е завършил математическа гимназия, а и е очевидно че може да смята. Ако иска може, а когато не иска, подкарва народа на митинг. Някои днешни идиоти реват, че митингите дето постоянно се образуват са малобройни. Ами ако бяха многобройни, какво щяха да правят тогава? Какво щяха да правят, ако се появят хиляда желаещи да държат реч? Само хиляда, защото може да са и 5 хиляди. Кво ша праим тогава, бе хора? Така стигам и до възможността, Атака да спечели мнозинство в парламета и да започне да изпълнява наистина хубавите работи. Обаче пък, малко след това да се образуват междуетнически конфликти, които да прерастнат примерно във война с Турция. Искате хубави работи - ето ви хубави работи. Защото има значение, дали те се вършат по начин по който да станат, а не по начин по който няма да станат. А междуетническият конфликт е заложен в говоренето на Волен Сидеров, наред с хубавите работи. Той изглежда като едната ръка, на същият конспиративен субект, който сблъсква народите, за да извлича изгоди. Същият за когото говори и Волен Сидеров и който с другата ръка раздухва ислямизма. Без друго е очевидно, че Атака си има собствена телевизия. Т.е. очевидно е че Атака се разпростира доста на широко, не според възможностите на хората, които нямат нищо общо с властовото статукво. Такива резервни играчи постоянно излизат отдолу, държавата уж ги удря, пък дефакто им прави реклама. И веднага влизат някак си в телевизора. Скрити козове на властовото статукво. Само Волен обаче си има собствена телевизия. И освен това Волен, може добре да говори. Без съмнени, когато надроби войната и пр. Волен ще може и да се оправдае, че са виновни циганите, турците, ислямистите, американците. С които той разбира се няма нищо общо. Но може на Волен Сидеров същият тоя конспиративен субект на властта, да му е обещал нещо: а именно, че България предстои да стане важно геополитическо място, че тука ще започнат вече и да наливат, а не само да източват. Да, това ще стане. Обаче има значение, дали три дена преди да измрем или три дена след като измрем. Ако на Волен са му обещали, че ще бъде пет дена преди да измрем, може да са го излъгали. И след като той им свърши работата, според уговорката, те да не си свършат тяхната работа според уговорката. На умряло куче, не само нож не е нужно да се вади; на умряло куче не е необходимо и да се помага. Умрялото куче не знае какво му е необходимо, то не знае и какво са му обещали. Не е знаело приживе, а мъртво - още повече. А България върви стабилно по пътя на умрялото куче. На Волен целта му е ясна - да мобилизира електората да гласува, за да има държавната власт легитимност пред обществото. По тоя начин той крепи сегашната форма на недемократична избирателна система и има готовност със следващите евентуални форми на недемократичен диктат. Влючително война или междуетнически конфликти. И в такъв случай, Волен Сидеров наистина има сериозно основание, да се страхува от българския народ? **** Днес пак го слушах как разказваше за българския преход, за събитията на върха, където той беше постоянно присъстващ. И винаги чист и неопетнен. Вечният дисидент, дисидент от преди 89та. Т.е. от времето в което малкото хора, които знаеха какво ще става си подставиха дисиденти. Ако проследим историята на Волен Сидеров, така както самият той я разказва, става ясно, че той постоянно се разграничава от маргинализиращите се негови приятелчета и групировки, които докараха България дотука, за да оцелява постоянно като вечния дисидент. Хем против властта, хем все във властта. А днешното разделение на властите е властта на дисидентите и властта на недисидентите. Или кой му дава постоянно трибуна, кой му прави постоянно реклама? Първо беше главен редактор на вестник Демокрация. Т.е. той беше идеологът на тая демокрация, на провалената политика, която ни докара до тука. Последно в парламента подкрепяше ГЕРБ. Които отново се оказаха измекяри, защото говореха едно, но направиха друго. А и нали народът си ги бил избрал и Волен нямаше друг начин освен да се съобрази с народната воля. Нямаше ли? Нямаше ли Волен друг начин? ЦЕЛИ СЕДМ ГОДИНИ ВЕЧЕ МИНАХА ОТТОГАВА, КОГАТО ВОЛЕН ИМАШЕ ДРУГ НАЧИН - ИСТИНСКИ! ...А през това време керванът РАН-ЪТ си вървеше, докато Волен си лаеше по него. Но дайте му пак своето доверие, да се проба отново! Дайте му шанс - но не на него! Дайте й шанс на същата система, която издига само недостатъчно облечени крале! По плодовете й ще я познаете - все по-горчиви, все по-отровни! П.П. И освен това, ще е добре Волен Сидеров да престане да твърди, че българският народ е избрал ГЕРБ. Българският народ не е избрал ГЕРБ, защото болшинството от електората не е гласувал. А не е гласувал, защото не вярва, че има смисъл да се гласува при тая избирателна система. (а пък тия които са гласували, са го направили от немай къде и защото такива като Волен са ги излъгали) При тая избирателна система, при която изборите се фалшифицират и самият Волен Сидеров го изтъква, не може да се твърди, че българският народ е избрал държавната власт. При една истински демократична избирателна система, каквато е моята, колкото по-лошо управлява една власт, толкова повече електоратът ще се активизира. И обратно - колкото по-добре управлява една власт, толкова повече електоратът ще си гледа неговата работа. Но не може да се твърди, че една система, която постоянно носи все по-лошо за болшинството от народа, все по-лоша власт, до степен на икономически, криминален и всякакъв геноцид - не може такова прогресивно антинародно управление да е избрано от народа. Как народът е избрал Ран-Ът?

Гласуващи "За" и гласуващи "Против". В тоя котел се извършват висшите стадии на производство на обществен консенсус и следователно, от многото идеи породени отдолу и имащи претенциите, че решават обществено най-значимите въпроси, опциите се свиват чрез броя на депуттите, докато накрая, във всеки отделен момент, си пробива път само една идея, която представлява компромис (разпределение) между всички желания и нужди и съответстващите им идеи на по-ниско равнище, чиито носители са хора и по-малки групировки. Цялата тая теория, която излагам произтича от неизменната нужда от йерархическа система на организация. В движението надолу по йерархията, т.е. при управлението на елитът на власт е необходима нисходяща йерархия, където има и нива и съотношения между бройката на тези нива. Съответно и при демократичното назначение нагоре по йерархията, когато обществото изразява волята си за това, кои да са най-главните обществени въпроси и как да бъдат решени е безусовно необходима йерархическа система, в която има йерархически нива и съотношения. Тая йерархия обаче е възходяща и намаляваща, за разлика от обичайната, посредством която управлява и днешната власт. Това означава, че принципно същината на партиите е, че са някакви, повече или по-малко, второстепенни търсещи консенсуса идеологии, идеи, начини, които подлежат на последна корекция именно в парламента. Където господстващото решение е наложено от партията на мнозинството - групата гласувала "за" или "против", без значение формалната партийна принадлежност. По тоя начин, от върха на йерархическата система, на обществото бива зададена поредната заповед, поредния импулс, който се предава в движението надолу по йерархията, което по същество представлява разделение на труда. На второ ниво при движението надолу, подчинените власти (изпълнителна, съдебна и пр.) могат да се контролират една друга, но те правят това, подчинявайки се на законодателната власт, в която има само две партии, но волята се налага от една. Това ни най-малко не пречи на плурализма, на мнения и идеи, защото всеки депутат би трябвало ( ако системата е правилна) да напряга интелектуални сили, за да търси собствения си интерес единствено през призмата на обществения. И наградата за неговия труд би трябвало да произтича от добре свършената работа, от това, дали и доколко добре успява да намира общия знаменател. Всъщност, при една правилна избирателна система, зад всеки депутат стои обединената воля, на по-ниската организация, т.е. на всеки депутат в парламента, би трябвало да съответства и съществуваща партия. По тоя начин, мажоритарният вот вкарва в парламента всичките партии, които съществуват на по-ниско равнище. Понеже съотношението идва от предварително зададена намаляваща геометрична прогресия, един депутат е точна мярка, представляваща наистина волята на неговия електорат-партия. Той е избран от мнозинството, което означава, че малцинството не е представено. Ако обаче той защитава интересите на базовото електорално мнозинство и ако системата работи ефективно, за това парламентът като цяло, да защитава електоралното мнозинство, повече от това няма, защото същината на всяко гласуване е , че мнозинството надделява над малцинството. АРГУМЕНТАЦИЯТА ПОРАДИ КОЯТО СЪЩЕСТВУВАТ ПРОПОРЦИОНАЛНИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ Е НАПЪЛНО НЕГОДНА. Те съществуват, поради това, че посредством тях, обществото уж има по-голяма представителност в парламента, като броя на представителите от различните партии са пропорционални на броя на получените гласове. При мажоритарната избирателна стема, не е така, защото, в парламента влизат само представителите на мнозинството. Обаче това е измама. Като първо, мнозинството винаги диктува при гласуване и ако мажоритарните системи работят ефективно за налагането на неговите интереси, да се иска повече от това е празна химера. Като второ, електоратът при пропорционалните избирателни системи, не е представен в парламента, поради една много проста причина и тя се казва "Недостатъчен максимален възможен дебит на избирателната система", поради което, законодателната власт е подконтролна на едно малобройно малцинство от правоимащи. Поради това, както и някои други особености в механизма на действащите избирателни системи (както пропорционални, така и мажоритарни), правото на всеки гражданин да бъде избиран в народното събрание, и в крайна сметка, правото на цялото общество, да избира държавна власт е напълно илюзорно. Оттам малцинството правоимащи, да се разпореждат със законодателната власт е напълно скъсало със защитата на обществените интереси и резултатите са очевидни - мен, тия в парламента не ме представляват. Вас също. Те представляват себе си и собствените си интереси. Поради това, както и поради обстоятелството, че в парламента, по обективни причини съществуват само две партии и управлява една, безпринципните и най-чудновати коалици на които сме се нагледали, са винаги възможни и неизбежни. Ще оставя обаче настрана, днешните измекярски избирателни ситеми и ще се концентрирам в същината на понятието "партия", и това, как истински демократичната избирателна система би трябвало да свива опциите, в резултат на което в парламента също има само две партии, а законите също винаги са наложени от една партия. Опциите, както казах биват свити според тая логика и при псевдодемократичните избирателни системи. Обаче мен ме интересува, как и защо да бъде извършена въпросната трансформация на свиване на опциите, за да бъде основателно наречена правилна и демократична. Основното е, че процесът трябва да започва най-отдолу. А не от средата или както е сега от още по-високо. Вкарва се цялата съществуваща човешка инициатива в един филтър. Ако филтърът е измислен правилно от него излиза качествен продукт. Същината на тоя процес на свиване на опциите, в името на обществения консенсус, означава, че идеите, които нацелват най-висшите обществени потребности, макар и все още на ниско ниво, излизат от тясната партийност на малката група и има смисъл, да бъдат избутвани към по-голямата, към крайната фаза на производството на обществен консенсус. Тоя начин на говорене, е на по-висок език и има формата на идеология, поради което, сме свикнали само него да смятаме за партийно. Но то е следствие от говоренето в по-малката група. Понятието "партия" означава част от електората. Тя е обединение, поради общи интереси. Тя е йерархическа система, но обратна, възходяща йерархическа система. Защото мнозинството е това, което диктува, посредством гласуване и избира лидер. Тоя лидер в рамките на своята партия, има правото само да говори, да убеждава своите съпартиици. Той иска тяхното позволение, тяхната воля, за да направи нещо, влизайки в дебат с всички съществуващи опоненти, които също имат равни права (възможности) да говорят. Той няма правото да се разпорежда, и другите не би трябвало да му се подчиняват. При днешните партии не е така, защото партиините централи разполагат със значителни финанси, посредством които те се разпореждат над долните нива. Посредством парите си и наложените правила, те държат и монопола над пропагандата. Именно това те правят, плащайки. Крайният резултат е че никой не ги избира, а те си се преизбират. А електоратът седи и гледа безучастно, защото не съществува начин, как да се организира тая човешка маса, за да изрази волята си. Демокрацията е фукция на цялото, а не на частта от електората. Поради това, трябва да бъде разглеждан цялостния механизъм на взаимодействие на обществото и съответно, да бъде изяснен статута фукционирането взаимодействието и пропорцията между отделните му части, като се започне от най-малката. А най-малката е отделната електорална единичка - човекът. В рамките на цялостния обществен механизъм, лявото движение на горе по йерархията се извършва посредством партии - по-висши и по-нисши. А наложените идеи, на най-високото възходящо йерархическо ниво, започват да работят надолу посредством коренно различна нисходяща (дясна) йерархия. Човекът и хората, които правят това, казват "Аз съм президент на всички българи!"," Аз съм цар на всички българи!", "Ние сме депутати на всички българи!" и т.н. Те обаче подразбират, че защитават интересите на партията на мнозинството. Започвайки от отделния човек, в рамките на когото няма да разсъждавам, как действа кръговратът на йерархическото взаимодействие, минавайки през обединяването му в по-големи групи, национални държави и глобално общество. Виждаме, че националните държави, според тая логика също са партии - ха, при това националистически. Но първата партия, първата базова конгломерация, би трябвало да бъде избирателната секция. Когато е правилно структурирана в рамките на една правилна избирателна система, именно избирателната секция е базисната клетка, на демокрацията, която също е и базисна партия. Съвсем ествествено в нея има две партии - гласуващите "за" и гласуващите "против", а решенията се налагат от една, от мнозинството. Тя може да бъде сравнена с някогашното племе, в което всички се познават и поради това, взаимодействието е произтичало от равното право на всеки член на племето, да бъде информиран. Те са се познавали и именно това ги е правило информирани, а от там и равнопоставени. Вижте само, колко е просто! В това племе, вождът е имал известна власт над останалите, но тя не е била, поради това, че на обществото му е липсвал начин, да се организира , за да смени вожда на племето. Племето е било малко и за това такъв проблем няма. Когато вождът обаче заповядва, той се движи в нисходящото йерархическо движение. В рамките на едно малко племе, последователността между дясното движение, при което вождът заповядва и лявото движение, при което племето се противопоставя на вожда или избира нов вожд е много бърза. В това племе уж няма части от племето (партии), посредством които да се извършва лявото движение. Обаче груповото противодействие възниква като стихийно организиарне на групички (партии), ту оттук, ту оттам. Към днешно време обаче, ние би трябвало, да наричаме това малко племе избирателна секция или партия. В тая партия, членовете на племето избират вожд, когото могат да сменят по всяко време. Това става посредством стихийно организиране на групички ту оттук, ту оттам... Т.е. лявото обществено движение си е съвсем реално. В рамките на племето, от различните му членове се пораждат идеи, които имат за цел да търсят общия знаменател на обществото, а крайният резултат е решен от финалния двубой на точно две партии (два отбора) в базовата избирателна секция-партия - гласуващите "за" и гласуващите "против". Трансформацията, еволюцията от отделните воли на индивидите, към обединената обществена воля минава през компромис, който всеки отделен индивид, прави по отношение на личните си желания. А идеологът, предводителят, който е мотивирал, болшинството за този върховен компромис в името на общата цел е именно вождът. Той има визия, има ноухау. Посредством него, по-многобройният отбор е постигнал обединение. Така опциите биват свити на предпоследен етап към две партии и накрая само към една - решението на мнозинството. Когато разсъждавам по тоя въпрос, аз имам пред себе си, избирателната система, която съм предложил, и с която се предполага, че сте запознати. Съотношението , което съм избрал е сто към едно. Защото предполагам, че сто човека могат да се познават и относително добре да комуникират в рамките на своята група, и същевременно да се наговарят, когато трябва понякога да се съберат по политически причини. На второ ниво отделните партии са общинските съвети. Тук опциите от многото потенциално възможни идеи (т.е. съществуващи хора, на които съответно е дадена възможност да инициират управление), породени на електорално ниво са свити сто пъти, поради съотношението и дори повече, поради липсата на изискуем квором при заседанията на об. съветите. Причината за тая особеност на избирателната ми система е, че една част от електоратът може да не е политически мотивирана, да участва, а второто ниво е ниво от назначени народни представители, което трябва да работи стабилно. Освен това, трябва да има възможност, гъвкаво да бъде определяна най-правилната цена за въпросната обществена услуга. Волята на неактивния електорат обаче има възможност, да бъде изразявана ефективно във всеки един момент и без ограничение. От друга страна, на най-ниско електорално ниво вероятно ще се появят не повече от 5 или 10% кандидати за съветници и съответно носители на управленски идеи (въпроси за референдуми). Поради което опциите ще бъдат свити само, примерно десет пъти. Но това не е важно. Важното е че принципно, процесът на производството на обществен консенсус е процес на свиване на опциите и процес, който допуска до конкурс всички инициативи, породени най-от долу. В избирателната система, която съм предложил, общинските съвети изпълняват две роли - те упралвляват общините (дясно движение) и същевременно избират и сменят депутатите (ляво движение). Има коренна разлика между сегашните партийни централи, които се разпореждат и общинските съвети, които съм предложил аз. Общинските съвети са назначени да управляват от електората, а партийните централи, електоратът не ги е назначавал. Откъде накъде, те ще спускат отгоре кандидатите за народни представители? На най-високо ниво, партийните централи са частните финансови централи. Те могат да действат, имитирайки ляво обществено движение, посредством уж независими кандидати за народни представители. Фактически управляват избирателния процес, така както управляват и държавите. Та бяхме стигнали, до второто ниво, където опциите са свити повече от сто пъти - общинските съвети. На това второ (партийно) ниво, в рамките на всеки общински съвет се търси най-добрия консенсус, според същите механизми и на трето ниво ( в народното събрание) се изпраща продукта минал през ситото на общинските съвети. В народното събрание се извършва последният стадии, на тоя процес НА СЪЕДИНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ВОЛЯ. Където в рамките на българската национална държава от многото партии, които се пораждат от целия български електорат, остават само две, а окончателните решения представляват волята само на една. Името и е написано върху фасадата на парламента "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!" Това е същината на демокрацията, на лявото организирано обществено движение, което никога не е било факт, поради неправилния действащ механизъм на демокрацията. Защото на финалният стадии, в парламента, може да ги имаме номинираните за финалисти две партии, които излъчват победител; обаче регламентът на това състезание изобщо не е допуснал, до участие огромната маса народ. Състезанието не започва от долу, не започва първо с излъчването на квартални и общински шампиони, така както би трябвало да бъде. Този регламент, не допуска тренировка на обществения интелект по специфичните проблеми на управление на държавата. По тоя начин един огромен ресурс остава неизползван. Ако сме организирани правилно можем много; ако не сме, ще стоим и ще гледаме, как ни скриват топката! Това е квинтесенцията на всичко което говоря. Веднага след влизането в сила, на законите от парламента, започва обратният процес - разделението на труда. Така както и моментът на най-голямо сгъстяване при който буталото в един двигател е стигнало до горна мъртва точка, е и момент на началото на коренно различно движение - на работен такт, на експлозия. Може би трябва да бъде уточнено, кога точно е момента на преход в горна мъртва точка? Т.е. дали парламентът при взимането на решения работи, в края на движението нагоре или в началото за движението надолу? Т.е. дали парламента е част от разделението на труда, на когото е господар или е част от производството на обществен консенсус, на което е функция. Зависи от степента на точност при самото измерване. Абсолютната точност никога не е възможна. А и не е необходима. Най-общо обаче може да се каже, че когато депутатите са само проводник на конкретно изразена обществена воля чрез референдум, те действат като финал на движението нагоре. А когато взимат самостоятелни решения, те действат, като начало от движението надолу. Цялостният кръговрат на йерархическото взаимодействие в рамките на българската национална държава представлява движение което отдолу-нагоре започва от най-долу и минава през горна мъртва точка (парламента); след това е познатият ни работен такт на управление на държавата. На ниво общини има по-малки кръгообороти. Самите общини са също йерархически кръгооборотни системи, според същите принципи. В рамките на всяка община, върховната власт е общинския съвет. Който обаче е подчинен на по-висшата държавна власт и се съобразява с нея, когато е нужно. Общинският съвет, т.е. нисшествоящата кръговратна единица, е мотивиран, да се съобразява с по-висшестоящата, защото там някъде, в тоя голям кръговрат на обществените интереси, са отчетени и интересите на малките кръговрати. И затова правните закони ще се спазват. Над националната държава е глобалната държава. Разстоянието до нея е само една крачка. Според същия всеобщ принцип. Това може да става посредством глобален виртуален парламент, където да има квоти на националните парламенти за време с което да разполагат, за да се изказват, в зависимост от броя им, а гласуването на всеки международен закон, да става единствено от всички парламенти на националните държави. Които да участват в международната дискусия, като определят време за международен дебат. Примерно един ден в седмицата. Това време, трябва да е променливо. според нуждата. По тоя начин, депутатите на всички национални държави по отношение на глобалната ще бъдат демоса, близък до оня смисъл, който се е съдържал в това понятие, по времето на атинската робовладелска демокрация. С тая разлика, че те не трябва да произтичат от имуществен ценз, т.е. не трябва да произтичат от капиталистическото натрупване. То може да бъде аргумент, само при дясното обществено движение надолу по йерархията, където всеки е сам срещу другите, всеки е собственик на своя дял от обществения капитал, и само от тая база може да съществува и размяната, парите и пазара. Нагоре има два отбора, две партии, има възходяща йерархия на дебатиращи. А правилното разпределение на частните собствености между отделните субекти, произтича от баланса между двете главни обществени движения (ляво и дясно). Всъщност разделението на труда и частната собственост са едно и също. Разделението на труда произхожда от различното място. Аз съм тука, на моето място и в моето тяло, а ти си там. Затова и процесите са различни. Над твоето място, ти си господар, над моето място аз съм господар. Ето ти разделение на труда, ето ти и частна собственост. Двете работни места не са независими едно от друго, а си взаимодействат - те представляват йерархическа система и са част от по-голяма йерархическа система. При това взаимодействие правата може взаимно да се признават, но и взаимно да се отричат. Движението на горе по йерархията, не е нито частна собственост, нито размяна на стоки, правата над които произтичат от правото на собственост - движението нагоре е размяна на идеи и подлагане на съмнение на елита на власт. Което означава че няма защо да се съобразяваме нито с частната собственост, нито пък обмяната на идеи да става посредством парите. Т.е. няма защо да се съобразяваме с досегашните привилегии и досегашното властово статукво. Стоковата размяна представлява най-малките кръгообороти на общественото взаимодействие, в рамките на движението надолу по йерархията. На определен етап от развитието на цивилизацията, правилните пари са били онова ноухау, което е било нужно, за да се извършват ефективно малките десни кръгообороти. Днес взаимодействието е спънато в общия кръговрат. Липсата на правилна избирателна система, днес е онова ноухау, което спъва главния кръговрат на обществено взаимодействие. П.П. Искам, да допълня, избирателната система, която съм предложил с едно пояснение: Депутатската работна заплата, която се дава в края на всеки работен ден, трябва да бъде определена за депутат; а не за целия парламент и после да се дели на броя на присъствалите депутати. Защото ако при заплащането на труда на общинските съветници, целта е, те да работят стабилно и икономично, при работата на парламента, целта е, да има достатъчно голям максимален възможен дебит, който се смята на базата определен минимум от депутати (един депутат на десет хиляди електорат ). Затова както изискуемият кворум при заседанията на парламента, така и начинът на заплащане на депутатския труд, трябва да стимулира депутатското присъствие. Ако в парламента се определи общ ежедневен бюджет за заплати на депутатите, който да се дели между присъствалите в края на всеки работен ден, тогава депутатите биха се разбрали, да не ходят на работа всеки трети делничен ден, като по тоя начин поддържат постоянно две трети присъствие. Работните им заплати биха били същите, както ако ходят на работа всеки ден. Дори намаляването на броя на контролиращите законодателната власт на две трети от около 600, т.е. около 400 е недопустимо. А изключително монополните привилегии на сегашния конституционен съд в комбинацията с претенцията за демократичност са направо смешни.

Защото Конституционният съд е незаконен. Същината на незаконността на днешната политическа власт произтича от същината на системата, която отменя Чл. 1 от Конституцията на България. Чл. 1 е отменен поради същината на избирателната система, поради която, народът не избира държавна власт. Народът не избира Народно събрание, поради крайно ниския максимален възможен дебит на избирателната система, както и други особености. Намаляването на тоя дебит и съответно налагането на фактическата отмяна на Чл. 1 е допълнително подсигурено от съществуването на Конституционен съд. Ако тоя Конституционен съд имаше за цел да гарантира спазването на Конституцията и демокрацията наистина, той трябваше постоянно да реве, че същината на избирателната система отменя демокрацията и Конституцията. При тая политическа система, управлението посредством корупция е заложено посредством съотношенията в самия закон. Условието е да няма демокрация дефакто, а да има само на думи. Дори не и деюре, защото отмяната на демокрацията е в Конституцията. Ако законодателната власт не е под контрола на електората, тя е под корупционен контрол на тоя който държи контролния пакет от акциите на текущото човешко действие - парите. Това е централизираната световна банкова система, която е частна собственост и дефакто и деюре, защото световната печантница за пари е частна собственост. Не само тя е частна собственост и не само тя преразпределя към тоталитарния център, тотално управляващ и избирателния процес, налагащ и конторлиращ държавната власт чрез корупция. При такава ситуация, най-безпринципното обвинение, е че Венета Марковска или Венера Милоска е корумпирана. Защото държавната власт е корумпирана и докато частната задкулисна политическа власт, докато обществената система на организация налага управление чрез корупция, държавната власт ще бъде корумпирана. Съучастници на това са и държавните служители, които не са корупирани, защото не са взимали под масата. Честното им име, съвсем не е достатъчно за да не са съучастници, защото мнозинството, което взима решенията е корумпирано. И съществуването на честни и некорумпирани политици и държавни служители играе ролята на параван, който скрива изключително черната и напълно корумпирана същност на държавната власт.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13483

1 Аргументацията на която базира подобно твърдение произтича от факта, че в западните държави действащите механизми преразпределят значителни ресурси, под формата на социални придобивки, към големи обществени слоеве, посредством национални бюджети и кредитиране от банките. "Криза ли е или катастрофа?", беше попитал един в народното събрание в началото на българския преход. " Може би е кризострофа? ", отговори си после сам. Тоя обвиняваше дотогавашното политическо управление на България, което е прието да се смята за ляво. Защо обаче, при комунистическото управление, за което се казва, че е крайно ляво, в България бяха изградени доста здрави икономически основи, а при двадесет и кусур годишното дясно управление беше унищожено всичко? Защо същата комунистическа партия, под ръководството на която България градеше, беше тая, която унищожи след това? И защо демократичният запад, който ни демократизира, не ни казва ясно, че не сме демократични? Защо играе постояно с част от бившата висшата комунистическа номенклатура и защо днешната му криза е толкова голяма, че комунистическата пасти да яде? Криза ли е или катастрофа? Лява ли е или дясна? Може би е ляво-дясна кризострофа. Много е сбъркана представата за понятието "ляво" на пропагандната псевдонаука. И това се отняся както за комунистическата, така и за нейния родител и наставник - капиталистическата. Богатствата на последната се дължат на колониална експлоатация, за каквато комунистическият лагер не е и сънувал. Откъде накъде обаче, според тия мислители, лявото трябва да означава, да се поощрява паразитизма в обществото? И откъде накъде, лявото преразпределение ще има за цел да удовлетвори желанията или дори реалните нужди на всички. Лявото преразпределение трябва да подсигури подкрепата за политическото управление, чрез волята на мнозинството (т.е. ограничение от минимум на 51% от електората, и при липса на ограничение на максимум - вероятно до 60%, 70%, 80% или дори 90%). Но в никакъв случай на целия електорат. И в никакъв случай поставяйки си за цел да премахне йерархията, държавата, стоковата размяна, парите и разделението на труда. Истинското ляво няма нищо общо със самоцелното правене на подаръци за разни паразитни обществени слоеве. То е отчитане на съществуващи обществени сили - тия на мнозинството, с които всяка власт трябва да се съобразява. Държавното управление (което винаги е дясно), концентрира все повече икономическия продукт към върха на обществената йерархия. Истинското ляво разтоварва върха на йерархията от тая капиталистическа концентрация, преразпределяйки тоя икономически продукт към по-долните части на йерархията, като същевременно тоя продукт, тоя капитал, частна собственост, си остава основно в горната част на обществената йерархическа пирамида. В горните над 50% от електората на една правилна обществена йерархия се намират най-здравите обществени елементи, които работят и чиято воля, тъкмо поради това има тежест. Целта на това ляво преразпределение е общественият двигател да работи правилно, стабилно. Айде сега да извадим компаса, да се ориентираме за посоките на света (в условията на една империя, човек трябва да се ориентира спрямо посоките на света а не на националната държава) и да направим една проста сметка! В глобалната държава, където такива национални държави, като България се обозначават традиционно, като малки, сладки и отворени икономики, Западна Европа и САЩ представляват географските места, където е разположен глобалният дворец. В тоя дворец се намира елитът на власт. В него има и придворен перслонал, който също е аристокрация и който трябва също да участва в разпределянето на рентата, защото иначе става опасен за тия над него. За да е възможно, да се развихри западната социална (наречена "лява") политика в тоя регион, която е част от високия западен стандарт, е необходимо да се прехвърлят ресурси от останалия свят. В Западна Европа живеят около половин милиард, в САЩ още триста милиона. Като прибавим Япония, Австралия, Канада, още някои евентуални центрове (и разбира се Израел), сметката е един милиард. Значи социалната политика в глобалната държава преразпределя от мнозинството (шест милиарда) към малцинството (единия милиард). В резултат на което гражданите на богатите държави биват обслужвани постоянно от доведените до състояние на скотове шест милиарда от останалия свят. Кеф им проститутки, кеф им кенефаджии. Къде е социалната политика на глобалната държава, според принципите на господстващата апологетика, при която са задоволени всички, вкл. народите от третия свят? Или айде нека да не са всички, а изискуемия минимум от 50%? Къде е икономическото равенство дори в западните държави? А има ли свръхбогати? У-ха и още как! И може би сега, точно тия се опитват да изкарат, че тяхното богатство е родено от леви политики. Сега ще повторя отново, кои са истинските главни обществени движения, които би трябвало да съответстват на понятията "ляво " и "дясно" и които съставляват кръговратът на общесвтвеното йерархическо взаимодействие. Ако си представим цялостната, глобална (или ако щете световна) обществена йерархия, основните нейни центрове, нейният връх се намира в Западна Европа и САЩ. Дясното обществено движение, започва като импулс(инициатива, заповед) от върха на тая йерархия и се проявява, като разделение на труда. Посоката му е отгоре надолу. При това дясно организирано обществено движение, обществото изпълнявайки заповедите на елита на власт, при размяната на обществено-полезен труд, разменя своя продукт срещу тоя на елита на власт, в изгодна за елита на власт пропорция (цена). Поради тая причина, социалната и банкова политика, която изглежда в западния свят като лява, не е лява, а дясна. Тя може да бъде маскирана като такава от десните апологети на властовото статукво, само ако западният свят се разглежда, като нещо откъснато от останалия. Обаче той не е. Забравиха ли тия дежурни шамани, че постоянно ни повтарят, колко важни са инвестициите от инвеститорите за всяка национална икономика, която има честта да се нарича "пазарна". За да могат да го направят обаче инвеститорите тоя фокус, те трябва да източват едни национални, пазарни, малки или големи, но отворени икономики, за да наливат в други. Дори в днешните учебници по икономика е казано ясно, че корпорациите наливат 70% от печалбите си в западните държави. На базата именно на това наливане е и тяхната социална политика, която помага за деградацията на всякакви идиоти. Но това е резултат от непропорционалното разрастване на дясното обществено движение спрямо лявото в глобалната йерархическа обществена система. Лявото обществено движение е самата демокрация. Ако я има! Не управлението на политиците, когато са на държавното кормило, а условието че е гарантирано, че това което ги поставя или сваля от държавното кормило е волята на мнозинството от гражданите. Няма такова действащо държавно управление, което да може да бъде наречено ляво. То винаги е дясно. Но може да бъде наречено дясно, в по-голяма степен или в по-малка степен. Това зависи от степента на несъответствие между елита на власт и реалния обществен елит, който постоянно се поражда от обществото. Обществената организация е тая, която е фактор, напомпващ реалната стойност на елита на власт. -Ако тя е неправилна, обществото следвайки нейните правила, изпълнявайки заповедите на елита на власт, дискриминира реалния елит в по-голяма степен. -Ако има развито противоположно обществено движение, при което обществото подлага на съмнение действащия елит на власт, ако има справедлив конкурс за работните места на самия връх на обществената йерархия, който дава възможност на най-достойните да работят на тия места, несъответствието между реалния обществен елит и елита на власт би било незначително. Оттам и степента на дясното ще бъде намалена, защото то е по-голямо или по-малко само когато се сравнява с лявото. Пълна липса на ляво в обществото никога не е имало, но намалението му в сравнение с дясното е това което поражда дисбалансите на днешното време. Причината за това намаление е в огромния брой на човешката популация, която на всичко отгоре се е обединила в една държава. А ситуацията се усложнява допълнително и от развитието на икономиката и степента на разделение на труда. При това положение, на обществото му е трудно да изрази обединената си воля и да излъчи елит на власт. Необходима е правилна организация, т.е. избирателна система. Липсата на такава избирателна система е слабото място в макрорамката на днешния кръговрат на общественото йерархическо взаимодействие, което представлява базовите обществени отношения. Т.е. това което липсва е лявото обществено движение, което е противопложност по посока и качество на дясното. То е обратното на разделението на труда, при него обществото извършва един-единствен вид труд - избира елит на власт. Посоката му е нагоре. Ако в движение надолу, обществото следва елита на власт, в движение нагоре, то го подлага на съмнение. Така че това което липсва е лявото обществено движение. Това което ни е в повече е дясното. Да си кажем истината - става въпрос за крайно дясно. Апологетите на сегашното властово статукво, могат разбира се да продължават да ни лекуват с още повече, от това което ни е в повече. Резултатите ще бъдат още по-смъртоносни. Те ще бъдат смъртоносни не за злокачествените образувания в обществения организъм, а за самия обществен организъм. 2 "Защото винаги нас ни е имало: мен, теб и тези царе на земята. Защото винаги нас ще ни има: ние сме и во веки ще бъдем." Лява ли е политика, която преразпределя към едно деградиращо малцинство, която поддържа процеса на деградацията му, която преразпределя в крайно неприемливи пропорции и в ущърб на интересите на мнозинството от народа на глобалната държава? Очевидно не. Степента на това съотношение обаче се увеличава, защото това е тенденция. Същината на тоя процес, е че разходната част в баланса на имперската властова полит-икономическа най-макрорамка постоянно се увеличава спрямо приходната. Това е процес към фалит, който е прието да се смята за икономически, но когато фалитът настъпи, това означава прехвърлянето на правата да се разпореждаш с някаква собственост от един политически субект на друг. На микрониво, микрособственикът представлява законодателната власт, над своя дял от макроикономиката. Това може да бъде национална държава или предприятие. Когато той фалира, т.е. когато сдаде властта над досегашния си бизнес, какво става? Оня ден по телевизия "Бългериа он еър" чух, че когато фалитът се случи, това не е нищо страшно. Защото слънцето пак ще продължи да изгрява, а доматите да връзват. Така е. Икономическият фалит означава смяна на политическата власт. Нещата са свързани. А това е връзката между база и надстройка. Ако надстройката управлява лошо в движението надолу, тя бива коригиран от базата в движението нагоре. Едни умират, други се раждат. Когато тия отгоре управляват лошо, умират и фалират мнозинството от тия отдолу. Когато обаче тия отгоре вземат да умират, това означава край на тиранията за тия отдолу. И нищо страшно не се случва, защото такъв е животът. Слънцето залязва, но после пак изгрява. Доматите свършват, но после други се раждат. Защото винаги нас ни е имало - ако имперското властово статукво фалира и се смени с ново, и на мене не ми пука. Защо трябва народът на малка България да продължава да му плаща сметката, защо с радост, трябва да умираме и фалираме, поради лошото управление на върхушката, и в предсмъртния си час, да погледнем за последен път слънцето за да открием, колко е хубаво? Експроприираните нямат никакъв повод, да празнуват, но експрориаторите имат мотив, да ги анестезират, защото се приболижават към времето, когато експроприаторите ще бъдат експроприирани. Преди обаче политическата власт в днешната империя напълно да фалира, тя ще смени изтърканите номера, посредством които досега е управлявала с нови. Въпреки, че не може да ги смени по същество, тя доразвива старите, но това, което съвсем не може, е да бъде истински обществен елит, ако не е. Това се потвърждава от досегашните процеси, които водят с постоянство до нарстващи дисбаланаси, при които върхушката затлъстява, за сметка на цял свят. Да тя знае, че е прекалено затлъстяла, тя знае, че не може да продължава така. Но нито може да промени себе си, нито може да спре, това което израства отдолу. Нито пък може да измисли нещо ефективно и смислено - толкова са и възможностите, това е положението. И затова сега ни повтаря, че яде и дебелее от филантропически съображения. И затова, тя иска отново легитимност пред обществото, като се оправдава с левите си досегашни политики, каквито изобщо не е имало. Фактически тя иска крайно дясната ситуация, да стане още по-дясна? Това е безумно движение към нищото, което ще продължи, докато има общество, което да се съгласява, докато има живи магарета и докато те имат сили. Какво всъщност се случва? Неведомите природни стихии са произвели вълна. На гребена на тая вълна се е оказал някакъв клетник. Той ли е факторът, който може или не може? Сталин е бил малък човек и го е разбирал. Събитията около двете световни войни и появата на комунизма бяха именно според тая логика. Комунистическата идеология обвини капиталистическото натрупване, чиито класически и най-развит пример, според Маркс, беше Англия, поради развитата промишленост. Маркс много беше объркал конците, защото разглеждаше територията на Англия, като база и надстройка. Територията на Англия обаче беше и продължава да е надстройката на глобалната империя. Причината за натрупването на капитали именно в Англия изобщо не е нито в съществуването на свободния пазар; нито в съществуването на движението Пари-Стока-Пари', при което притежателят на парите ги бил пускал само с коварната мисъл пак да ги хване; нито в съществуването на парите, които били първа форма на проявление на капитала. Причината за Английското господство е в нейната география в съчетание с липса на демокрация по света, т.е. на свободен пазар. В относителната и нарастваща липса на право на частна собственост за тия отдолу спрямо тия отгоре. По онова време, както и днес е действала същата тенденция на движение към фалит на приходно-разходната част на имперската рамка. Експроприацията в комунистическия лагер е станала на два етапа, посредством две световни войни. Експроприаторът е бил комунистическата държава, която е фалирала по най-бруталния възможен начин (чрез национализация) всички дребни политически субекти (частни собственици). От многото хора, капиталът се концентрира в малко - кое му е лявото на тоя процес. Обаче Маркс не беше жив да се изкаже, дали частната собственост е премахната по тоя начин, понеже нали реве за отмяната й, а и той категорично и не желаеше да дава готови рецепти, за това как трябва да станат нещата. Ленин не беше съвсем прав, че чувството за частна собственост у селяните е неизкоренимо. То е изкоренимо, след смяната на поколенията. Процесът се е развил, с предшестващото налагане на хартиени пари наместо златни и сребърни. Първоначално обявяват хартиените пари за обменяеми срещу фиксирано количество злато от банката. Това като първо спомага за издърпването на златото от паричното обращение. Обаче банката произвежда пари с цел да има стабилни права на собственост над контролния пакет на парите. За това, целта е златото да бъде иззето от обращение, а не да бъде върнато. Това е било подготвено от дефлацията, която се натрупва от дълговата спирала. В момент на финансова криза, предизвикана от кредитирането, хартиените пари са като българо-съветската дружба. Т.е. като слънцето и въздуха за всяко живо същество. В обратна посока, обмяната на златото от банката към гражданите срещу хартиени пари по фиксиран курс означава бъдещ срив на цената на златото спрямо останалите стоки. Защото хартиените пари представляват фалшиво злато, което увеличавайки общата парична маса сваля съответно и цената на златото. От това следва премахване на златният валутен борд за хартиените пари и тяхната девалвация. След което сигурно е щяло да има революции, защото народите ще си поискат златото. Това означава, че националните държави са били заинтересувани от някакво оправдание за неизбежното разкриване на истината за злоупотребата. Това е бил мотив за тях да съучастват в заговор срещу собствените си народи и да ги вкарат в световни войни. Посредством войните, златото от централните банки се прехвърля в САЩ. Защото САЩ искат плащане за доставките към съюзниците единствено в злато, а победените плащат репарации. След това, правителства парламенти и банкери си измиват ръцете, като се оправдават, че войните са били причина за изчезването на златото. Е, някои държавници на по-второстепенни държави са го отнесли, но както и да е. Цялата тая операция означава национализация на световния пазар, посредством национализация на златните пари от имперската върхушка. Ах, и той пък по тоя случай е наречен за още по-свободен. Факт е, че монополизацията над златото, т.е. над парите първо е преминало през събирането му от националните банки и чрез тоя трамплин та в глобалната банка. В щатите национализацията на златото от населението е станала по същия брутален начин, както национализацията на имотите в соцлагера. На глобално ниво, старата песен за унищожаване на парите и правото на частна собственост за долните части на йерархията, върви според същия сценарии: първоначално с Бретън-Уудското споразумение през 45та, доларът е обменяем срещу определено количество злато. Тия илюзии отново се изпаряват за 25 години. ...Междувременно полит-икономическата въртележка продължава да върви към фалит, продължава да иска все повече гориво, продължава да сваля КПД на обществения организъм. Не може да се каже, че за тоя период не е имало развитие. Развитието върви с главоломна скорост, в сравнение с миналите епохи. Главното е свръхцентрализация на световното общество. И съответно свръхотмяната на правото на частна собственост за малките полит-икономически субекти, за сметка на глобалния. Моментът на падането на комунизма, беше момент на начало на нова жътва за капиталистическият център. Комунизмът беше създаден по волята на капиталистическия западен свят, за да може, когато му дойде времето, да се експлоатират ресурсите на Евразия, и народите да нямат претенции, че те са техни. Имперската власт посегна към ресурсите на това депо, когато крайната нужда от още по-сериозна имперска експлоатация, почука на вратата. Защото иначе капиталистическият свят щеше да фалира още през деветдесетте години. Но какво да прави сега, когато светът е вече малък? Наскоро даже чух, че се продават парцели на Луната. Бъдете сигурни, че сега главният въпрос на имперската върхушка е старият: Как да си оптимизира баланса на фирмата? Как да намали разходите и от къде ще й дойдат приходите. Ако тя води перманентна война, това е лошо. Ако тая война се разраства, ако краят й се не вижда, това е лошо. Ако анархията в света все повече се разраства, това е лошо. Защото от контролирания хаос върхушката има полза, само, ако е контролиран. Ако обаче той неконтролируемо се разраства към главата на йерархическата система, значи не е контролиран. "Държава" означава ред и организация. Без това няма власт. Ако мнозинството от глобалния народ е свръхексплоатиран, световната анархия чука на вратата. Базовият монопол е тоя над законодателната власт. От него произтича монополът над световния пазар, посредством лихварство, монополизиране на златото и емисия. Дали монополновисоките права, за имперската върхушка могат да се изстискат и от други жизненоважни сектори, а не само от банкерство. Примерно от монополизиране на нефта и газа. Аз не виждам признаци, върхушката, да се е отказала от банковата дейност. А има ли лихварство, ще има и нужда от емисия. Ако ви обещаят, че новите хартиени пари ще бъдат обменяеми в злато по определен курс от банката - това е много стара и изтъркана песен. От друга страна, монополизираните резерви от злато представляват възможност за емисия, чрез злато. Но полит-икономическата въртележка, ще продължава да върви към фалит. Няма нищо страшно - слънцето ще продължи да си грее, дори и когато нас вече ни няма! Обективно погледнато е така. Дали ще измрат тия, дето са отгоре, или тия дето са отдоле, е само гаден, второстепенен субективнопоставен въпрос.

"Частната собственост трябва да бъде отменена!" Маркс Понятието "частна собственост" е голяма мистерия. От една страна частната собственост, означава отговорност и ангажимент към нея. Т.е. тоя който е собственик е роб на собствеността, в натрупването на която може и да е участвал с къртовски труд. Повече или по-малко. От друга страна частната собственост дава и облаги на своя собственик. От трета страна, частната собственост не е произведена само и по волята на собственика си, а и от значителен дял и чрез волята на останалото общество. В нея са вградени и костите на умрелите. Има значение дали има съответствие между вложения труд от страна на собственика за създаването и придобиването на частната собственост и облагите, които произтичат за собственика, които произтичат от собствеността. Може някой да се нарича собственик, но облагите от собствеността му да са силно подкастрени; и обратно - може някой да не се нарича собственик, но облагите от чуждата собственост за него да са големи. Подобни софистически разминавания имахме, както при комунизма, така и днес. Тая химия за това взаимодействие между различните индивиди в обществото, при която разпределението помежду им на отговорност и облагодетелстване, тая химия, на това, дали има съответствие между вложения труд, степента на неговата обществена полезност, природосъобразност и консумацията на плодовете му е най-важната част на обществената задача. При това като се отчита и нуждата от развитие на тоя или оня икономически сектор в съответствие с времето. Именно при нейното решаване е изключено обществото, поради липсата на демокрация и именно с правото за нейното решаване съответно са свързани и привилегиите на елита на власт. Колкото повече тоя елит на власт е по-неграмотен, толкова повече той иска да взима от тия, които извършват обществено полезен труд, без да им дава. Ако елитът на власт не е неграмотен, той ще мотивира здравите обществени сили с правилно разпределение и обществен дебат. Обаче това е сложна сметка, която не може да бъде направена от един човек, нито от група неграмотници, които не отчитат реално съществуващите обществени сили, защото игнорират значението на народа. Не на друг, а на народа! Реално, икономиката на обществото е собственост на цялото общество. Но благата и правата за взимане на решения, както и отговорности са разпределени неравномерно. Най-голям дял от благата и правата за взимане на решения са на хората, стоящи на върха на обществената йерархия. Най-малък дял са на хората стоящи най-долу в йерархията. Ако липсва истински конкурс, който отчита волята на мнозинството и издига най-отгоре най-кадърните ( а най-кадърните, никога не са най-лакомите), няма значение, дали икономиката формално се нарича частна собственост на малцинството или се нарича народна собственост. Защото нито партийната номенклатура може да управлява с декрети, нито корпоративната номенклатура може да управлява с декрети. Нито може нещата да се оптимизират, като се обявят магнатите или комунистическите лидери за много велики и безгрешни. Или пък за благодетели, датели, майчици, бащици и пр. филантропни модификации на кислорода, дето го вдишваме. Капиталистическото натрупване представлява опит на върхушката, да накара мнозинството да работи в името на нейната власт, като му налага икономическо ембарго. ( "Прогресивно производство на относително свръхнаселение или производствена резервна армия" точно е казано именно от Маркс) Това ембарго произтича от правото на частна собственост. Т.е. от това, че обществото признава правата на намаляващия брой собственици, да се разпореждат с основната част от обществената икономика. Вместо да бъде правилно разпределена, под формата на частни собствености, тая икономика е зверски коцентрирана, под формата на частна собственост. По тоя начин същината на свободния пазар и смисълът на понятието частна собственост, което подразбира справедливо разпределение е напълно подменено. Зад едни и същи понятия са се скрили различни обекти. Това се получава,защото от името на обществото, решава и се произнася една институция, която е вече в кардинално противоречие със самото общество - надстройката на обществото, държавно-корпоративната върхушка. Ако забелязвате, току-що задрасках разделението на властите и границите между държавна и частна собственост. Държавно-корпоративната върхушка се опитва да ни внуши, че монополните й привилегии не са монополни, защото има разделение на властите в държавата. Същевременно надсройката на частните корпорации, според тях си е нещо съвсем отделно от държавата. Когато тия си присвояват труда на другите, поради изключване на обществото от право да правят сметката, те казват "Това е мое!" Резултатът от това заклинание е че другите са много впечатлени. Което е доста интересен феномен. Излиза, че и през 21ви век цивилизованият човек е не по малко див от своя далечен предшественик. Според тая логика, правото на частна собственост е най-голямо за хората стоящи на самия връх на обществената йерархия. Това винаги ще бъде така, и при правилна йерархия и при сгрешена. При правилна йерахия, частната собственост, щеше да бъде разпределена върху по-широки обществени маси. На днешно време има два върха: -единият легитимен и по-малък (законодателната власт) -другият нелегитимен и по-голям - корпоративната надстройка Всъщност и първият е полу легитимен, защото би трябвало да е избран от народа, а не е. Ако първият беше избран от народа, вторият нямаше да съществува. Затова съвсем леко ще парафразирам Маркс: "Частната собственост над законодателната власт трябва да бъде отменена!" Правото на частна собственост никога не е абсолютно. То винаги е относително. То е отношение между индивидите на едно общество, което е свързано с разпределението. Нито е възможно да се каже "Всичко е мое!", нито е възможно да се каже "Всичко е общо!" Защото веднага изникват един куп въпроси, които опровергават такива крайни твърдения. И историческото развитие, постоянно доказва, че няма нито вечна власт, нито абсолютно неравенство, нито абсолютно равенство. Въпросът за съотношението на разпределението никога няма да слезе от дневния ред. Той търси равновесието в тая изключително сложна и динамична система. Философията на Маркс казва, че общественото развитие на всеки исторически етап е различно. Но базовата, философската същина не е различна. И понеже и според комунистическата философия, практиката е единствен критерии за истинност: ПОСТАНОВЯВАМ, недоказаните на практика твърдения на Маркс, да се смятат неверни, до доказване на противното.

Искаш ли да редактираш първо заглавието ми, а след това и текста под него така, както ти смяташ, че е правилно? Само не казвай, че темата е маловажна или че същината на това, което казвам е напълно сбъркана, защото да си пълен игнорант е по-лошо, от това да си неграмотен! Още повече, че на всеки може да се случи да направи някоя неволна правописна грешка. Имаше някакъв професор, дето редовно изправяше неграмотното говорене и писане на нашите държавници. За капак, съвсем наскоро, специалистите заговориха и за отмяна на пълния член. Ако на специалистите по български език, не им е ясно, дали трябва или не трябва да има пълен член, как да им е ясно на останалите. На които им се налага да разбират И от граматика, а не САМО от граматика.

Седемстотин хиляди българи са се подписали под еди-как си формулирания въпрос за АЕЦ Белене. ТОВА Е СТАНАЛО ПО ВИСШЕСТОЯЩАТА ИНИЦИАТИВА НА ЕДИ-КОЙ СИ ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНДВАЩ. СЛЕД ТОВА ОБАЧЕ, ДРУГ НЯКОЙ СИ ОТ ВЪРХОВНОТО КОМАНДВАНЕ ОСПОРВА ФОРМУЛИРОВКАТА НА ВЪПРОСА И ПРЕДЛАГА ДРУГА. СТЕД ТОВА, НИЩО НЕ ПРЕЧИ ДА СЕ ПОЯВИ И ТРЕТИ, ПЕТИ И ДЕСЕТИ ПРИНОСИТЕЛ, СЪОТВЕТНО НА ТРЕТА ПЕТА И ДЕСЕТА ФОРМУЛИРОВКА НА ВЪПРОСА ЗА РЕФЕРЕНДУМА. Не е ли очевидно, че за да бъде проведен референдум, обществото е това, което трябва да се произнесе, каква точно да бъде формулировката на въпроса за референдума? Но тъй като формулировката на върпоса за АЕЦ-а е само една малка част от важните за обществото въпроси, подлежащи на референдум, би трябвало, всички важни обществени въпроси, да изплуват някак си във фокуса на общественото внимание. Но проблемът е, че управляващите, не ги избутват в тоя фокус на обществено внимание. Ако биха го обаче направили, би се получил такъв колосален дебат по въпроса за това, какъв да бъде въпроса за референдума, че цялото общество би се занимавало цяла година, без да яде и пие, а също и да спи или пък да работи друга работа, за да вземе държавната власт едно-единствено решение. Какво да се прави? Преди всичко, важните обществени въпроси, които управляващите не желаят, да повдигнат във фокуса на общественото внимание, за да се допитат за тях до народа, продължават да си бъдат важни обществени въпроси. От друга страна, при всеки избор на народни представители се дават едни обещания, под формата на предизборни програми, ЗА КОИТО ОБЕЩАНИЯ И ПРОГРАМИ ОБЩЕСТВОТО ИМЕННО Е ГЛАСУВАЛО. И това са все референдуми, уважаеми колеги! Така например, аз си спомням, че преди много години, един от многото чужденци, които й се изредиха на българската държава, обеща, че ще ни оправи за осемстотин дни. Не беше ли това референдум? За който референдум, тоя получи кредит на доверие в размер на цели четири години. Какво импотекира той срещу тоя кредит? Как понесе своята отговорност? Защо го пуснахте да си отиде по живо по здраво? Защо го пуснахме? Затова, аз ще формулирам сега основните абсурди на тая система, за референдуми по въпросите за референдумите. След което ще е правилно (ако прецените, че съм прав), да се проведе един референдум по въпроса, за правилността на системата, за това, какви да бъдат референдумите по въпросите за референдумите. Сложно ли се изразявам? 1. Абсурдно е, както кандидатите за народни представители, така и всички останали въпроси да бъдат спускани на народа от горе, от действащата управлеснска върхушка. 2. Не е възможно обществото, да се произнесе по всички въпроси, нито да ги обсъди, за това съществува представителството в държавните институции от избранници на народа. 3. Избраните народни представители, не носят никаква отговорност, пред своите избиратели. А най-важният признак, за носенето на отговорност, е да могат да бъдат своевременно уволнявани. Тая възможност зависи задължително и от достатъчно големия дебит на избирателната система. И така НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА РЕФЕРЕНДУМ СЪОТВЕТНО НА ГОРНИТЕ ТОЧКИ СА: 1. "Трябва ли електоратът да има възможност, да повдига въпросите за референдум отдолу нагоре?" Съответно и управляващите винаги имат (имат и днеска) възможността да се допитат до народа по някои въпроси. Друг е въпросът, че ако вземат много да питат или ако не знаят, какво да питат, значи по-добре да си ходят, защото те са най-отгоре на йерархията, защото знаят най-добре, какво да се прави. Не говоря за сегашната система, при която управляващите могат и изобщо да не питат народа, защото не носят отговорност, поради същината на системата. Те са "Недосегаемите". 2. "Трябва ли най-важният въпрос, за референдум, стоящ постоянно на дневния ред на обществото да бъде, дали действащият народен представител, трябва своевременно да бъде сменен?" 3." Трябва ли системата за референдуми да бъде такава система на организация, при която във всеки един момент, обществото да може да се произнесе по всеки един въпрос, като по тоя начин, обществото ще може организирано да репликира действащото държавно управление?" 4."Трябва ли резултатите от всеки референдум да бъдат програма за своевременно изпълнение или трябва да са само празни приказки?" Принципът на тая система е че на най-долното първо(електорално) ниво, различните избирателни секции, които са много, избутват нагоре, своите идеи, резултат от консенсус. На второ ниво, от многото идеи се търси всеобщ консенсус на второ ниво. На трето ниво - съответно консенсус от трето ниво. Консенсусът от последно ниво би трябвало да е готов продукт, решение със силата на закон, но ако възникне несъглсие на по-долно електорално ниво, въпросът се преформулира и прегласува. В зависимост от нуждите, един референдум може да не минава всеки път през най-долното електорално ниво, т.е. той е полуреферендум. Консенсусните идеи ще имат основно формата на хора (народни представители), които са техните носители. Може ли да съществуват закони, в Коституцията, които да обявяват, по кои въпроси е законно да се правят допитвания до народа и по кои е незаконно? Всички подобни закони са незаконни, защото са в нарушение на Чл. 1. от Конституцията. Това са все номерцата с които хем се дава демократично право на народа, да бъде върховен суверен, стоящ над всяка държавна власт, хем не му се дава такова право. Трябва да бъде ясно, че народът е в правото си да бъде върховен суверен, не според правния закон, а според природния. И всеки път, когато народният суверенитет не бива признаван от властовото статукво, той ще бъде налаган със сила. От своя страна и обществото ще трябва да се примири с нуждата от разделение на труда и от йерархия, което пък е и причината (според природните закони), която ограничава възможността му постоянно да се меси в държавното управление.