Petrovich

Изцяло подкрепям насоката у Янков да обвърже търсенето на решение на проблема с наложителните "дупки" в хронологията на царуванията (Неизвестен 0, 1, 2, 3...) с reel-history (доколкото ни е известна). В т.ч. и напълно рационалната идея "Тервел да се разглежда като внук на Аспарух, а не негов син" и пр. Но в цялата схема има една фундаментална грешка, видима в цитирания абзац: смяната на поколенията е не на "20-25 години", която е реална за нас днес, а на 15 години, което е фиксирано в системата на индиктите. Грешното е в това, да мислим реалиите на античността и ранното средновековие през фокуса на днешните, съвременните ни исторически реалии. Витиевато изложена, за разглеждания древен период е валидна следната система на социално-възрастови групи: 1) Бебешка, сукалческа - от раждането до навършване на 3 години 2) Детска - от навършени 3 години до навършване на 15 години, при които имаме малко пълнолетие 3) Юношеска - от навършени 15 години до навършване на 21 години, респ. голямо пълнолетие 4) Младежка - от навършени 21 години до навършване на 30 години 5) Зряла мъжка - от 30 навършени години нататък до старческа възраст (вероятно 60+ години). С навършването на малко пълнолетие (при жените е на около 13 години) човек може да създава семейство, да бъде реален собственик и дори да бъде владетел. Естествено, такова разделение има при различните народи с възможно отклонение плюс-минус 1 година, не повече. Какво отношение към владетелските интронизации и времевите периоди на царуване имат възловите години 15, 21 и 30 - а и в календарните им отразявания - е въпрос, над който може да се помисли.

След като в "дискусията" бе въвлечен такъв мощен рационален инструмент като ИИ (явно с цел да "мисли" вместо нас - икономия на мисленето), то вече очаквам да бъдат привлечени и опити за разчитане на все още непонятни сигнали от извънземен разум за космическото наследство на древните прапрапрабългари... С риск да се проваля, ще се опитам да насоча потока на мисленето отново към земните измерения на дискутирания проблем, буквално към действителните литературни, писмени палеографски български източници с календарна хронология. А такива засега са ни известни два. Първият - Чаталарският надпис на О`Муртаг - много разумно и плодотворно вече бе вкаран в мисловен оборот от Янков. Но към втория никой не посяга - очевидно съзнавайки риска да си навлече огромни неприятности и обвинения в каквото си щете. Поемам го, защото е премерен риск. Ето го второто българско сведение - всички го знаят: Приписка на Тудор черноризец Доксов Сїа книги бл҃гочестныѧ, наричемыѧ Аѳанасїи. повелѣнїем кнѧза нашего болгарска. именемⸯ Сїмеона прѣложи и(х) епископ Констонтин, вⸯ словенскъ ꙗзык, ѿ гречьска. в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃. ꙋч҃нк сы Меѳодовⸯ. Архїепїскопа Моравы. напса же и(х) Тѹдѡр черноризе(ц) Доѯовⸯ тѣмж(д)е кн҃зем повелѣлъ, на ꙋстїи Тычѧ. в лѣ(т), ѕ҃.у҃.і҃е. идеже с҃таа златаа ц҃рквы новаа. сътворена е(с) тѣмж(д)е кн҃змⸯ. вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ. в блазѣ вѣрѣ живыи, в добрѣ исповѣданїи г҃а нашего Іѵ҃ Ха҃. великїи и ч(с)тны и бл҃говѣрны госпо(д) нашъ кнѧз болгарскъ. именем Борисъ, христїаное же имѧ емꙋ Михаил. мс҃ца маїа въ в҃. д҃нь, в сꙋботны вечер. сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин. Абстрахираме се от руската редакция на българския текст, исправяме грешните буквени числа на годините и индиктите (и липсващия в този препис втори индикт), като не забравяме, че "името Борис" не е собствено, лично име на владетеля, а производно съкращение от името на титлата-апелатив Богорис (владетел от бога) - 5-6 века преписване са си казали своето - и получаваме следните сведения: - В лето АМ 6414 (906 AD), инд. 9 еп. Константин превел Атанасиите, а в лето 6415 (907), инд. 10 черноризец Тудор Доксов ги преписва. - В същото лето 6415 (907), инд. 10, на 2 май починал Богорис Михаил - изрично се подчертава, че Михаил е християнското име на владетеля, очевидно прието при покръстването. - Тъкмо този "Борис", т.е. Богорис, е покръстил българите в година етхъ бехти (година "по български"). Безспорно тук е маркирано историческо събитие - повратен момент в историята на ПБД, разделящ я на "до-" и "след". И абсолютно непознатият термин на неговата датировка сякаш ни хвърля в транс: какво ли значи/обозначава това странно и екзотично "етхъ бехти"? Да му търсим "етимологиите" - такива "опити" дал господ колкото си щеш, кой от кой "по-продуктивен"! - Да опитаме нещо друго - да потърсим в българските източници точни данни за това историческо събитие. Такива източници има предостатъчно и тук фиксирам два, взаимно свързани и преплетени - "О писменех" и "Хронографската палея". Тук ползвам "Полная хронографическая Палея, с дополнительными статьями" от Събранието на Е.Е. Егоров, 463 л., перв. четв. XVI в., Ф 98, № 13 - https://lib-fond.ru/lib-rgb/98/f-98-13 Пълната палея завършва със смъртта на Роман Лакапин в 948 г. на л. 444, след което започват допълненията. Давам два скана в пълен и кратък формат на десните колони на лл. 443 и 444. Текст на л. 443: "След Теофил царства Михаил, негов син, с майка си Теодора (1)4 години, а сам 10 години, а с Василий 1 година. И при неговото царствие през (1)2 година на неговото царстване бе покръстена българската земя. Книгите преложи от гръцки език на словенски Кирил Философ с Методий в 6363 година при Борисе князи болгарстем. Теодора, майка на цар Михаил..." Текст на л. 444: "В 63(6)3 година Константин Философ, нарицаем Кирил, сътвори азбуката (грамотата) на словенския език гл(агол)емуюлитицю в дните на Михаил, гръцкия цар." Текстовете съдържат пределно ясна информация, която следва да се интерпретира в светлината на известните ни данни от други източници, в случая най-вече гръкоезични. Годината на българското (доброволно) покръстване е ясна: това е 6362 АМ = от 1 септ. 853 - 31 авг. 854. 12-та година от царствието на Михаил III е от 21 ян. 853 до 20 ян. 854. Няма как да бъде 2-та година - тя се пада към 844 г., което е нон-сенс. Пропуснатата десетица в буквените числа - на два пъти - е достатъчен аргумент. И нещо много важно - руските преписвачи упорито пропускат християнското име на българския владетел Михаил, вероятно от страх да не го бъркат с ромейския владетел, което в действителност става. Виждаме го в първия датиран запис в ПВЛ - Там "Михаил" се възцарява в лето 6360-то, т.е. 852 АD, и това е вярно за българина Богорис Михаил. И покръстването е през 2-та година от неговото царстване. Сега можем да потърсим в какъв времеви интервал е вероятно да се разполага това загадъчно "етхъ бехти". Съпоставяме годината на българското покръстване 6362: 1 септ. 853 - 31 авг. 854, с 12-та година от царстването на Михаил III: 21 ян. 853 - 20 ян. 854. Общият времеви интервал е: 31 авг./1 септ. 853 - 20 ян. 854. Което е лето 6362 АМ. И в следващото лето 6363-то Методий и Константин пристъпват към преложението на Книгите от гръцки на български/словенски език, а по принуда и към сътворяването на българската/словенската азбука - трилитицата (азбуката, с която се превеждат и записват Свещените писания, учението на Светата троица). Сега предоставям на Янков възможността да изчисли/преисчисли възможните дистанции до известните ни календарни години и стига да желае - да разгадае това загадъчно етхъ бехти. ПП. Докато пишех този пост - налагаше се многократно да прекаъсвам - са се качили около 15-тина поста. Така че ако моят пост е не на място в явно разгорещената дискусия - просто го игнорирайте.

И без таблицата зная, че 15-ти индикт не може да бъде в периода 01.09.822 - 31.08.823, защото това е 1-ви индикт, както пише и в самата таблица! Годината 823 и в таблицата е дадена в индикт 1. А годината 822 фигурира в поредицата години на индикт 15. Очевидно голямата ви заблуда се дължи на грешно разбраната пояснителна бележка - след скобата - непосредствено преди самата таблица: (remembering that this only applies to the first eight months of the year: - И в нашия случай става дума "само за първите осем месеца" на 822 г., а не на 823 г.

??? !!! ??? !!! 15 инд. = 01.09.821 - 31.08.822 !!! - Значи има 821 !!! Щом е 15-ти индикт, значи е до края на август 822 !!!

Янков, впечатлен съм от идеята ти. Мисля, че с практическото ѝ провеждане по целия именник (с неизбежни корекции) ще се направи сериозна крачка към проясняване на цикловия календар, което смятам за най-важно. Конкретно по таблицата. Струва ми се, че в позиция № 3 е допусната грешка. Ако вярно съм схванал идеята ти, то смятам, че болднатото е невъзможно да бъде 07.07.727 - вероятно вярното е 06.08.727. В позиция № 7 под "Сабин" разбирам събирателен образ, т.е. включва и други кхана-еднодневки. Ако е така, то би трябвало в последните две празни колонки да се сложи по една единица - една лунна година е приблизително равна на една слънчева. Така получавам отговор на един въпрос, който преди време доста ме тормозеше, но все не намирах достоверен подход към верния му отговор. Ето в какво е същността. Ако се съберат всички години на царуване от последната колонка (с добавената 1 година) се получава числото 61!!! Но точно толкова са и годините на Аспарух!!! Случайно ли съставителите на Именника са го дарили с такъв срок на владичество?! - Явно не! Нещо са имали предвид, но какво? Вероятно някакви сведения, но какви и откъде!? Че годините на Курт/Кубрат и Аспарух съответно 60 и 61 са легендарни години на основатели на държавата "преди и след", съотносими с легендарните години 300 и 150 на "първите" основатели - в това едва ли някой се съмнява. Съставителите са възприемали Аспарух "по-наш" и са му дали 1 година повече от Кубрат. При Гостун 2-те години са исторически недостоверно малко, преписвачите (или съставителите ???) са пропуснали една чертичка - буквеното число за десетица, т.е. годините му са 12 (при теб 16), а така се намаляват и годините на Кубрат - 48, което е по-приемливо за години на владичество под каквато и да е форма. Ако разсъжденията ми са обективно основателни, то можем да допуснем, че съставителите са стигнали по някакъв начин до числото 61 (до Умор), записали са го като години на управление на Аспарух, но по-нататък схемата не е проработила - макар и да са имали вероятно сведения за следващите владетели.

Явно, че говорим за различни неща, за различни фундаментални грешки. Да си припомним Теофан - разказа му за петимата синове на Кубрат (и неговото име точно не знаем), между които бащата разделя цялото си царство, съветвайки ги да останат заедно, защото когато са като един сноп пръчки, никой не може да ги пречупи. Но, уви, братята се разделят и бедата ги сполетява (според фолк-хистъри братята са трима, както е по Езоп, а Кубер и Алцек са племенници на Кубрат, синове на сестра му, но Кубрат ги осиновява и така те имат равни права с другите трима). Същата притча се използва и от Константин Багрянородни в разказа му за Свентоплонк и неговите трима сина, които в действителност са двама. В общи линии, това разделяне на царството намираме в Салическите закони на франките (Кловис, IV век) с условието, че наследяват бащата след неговата смърт. Но тъкмо това - ако следваме Теофан и неговия източник - не става при българите: всеки от синовете наследява определения му народ приживе на бащата, като най-възрастният - Бат Баян - наследява от Кубрат и титлата, и неговата собствена територия и народ: именно затова в Именника той е наречен Безмер - т.е. без собствена "мера", без собствено, частно владение (между другото, има нещо много общо между нас и франките: едно от положенията в Салическите закони гласи, че "жена не може да бъде Rex", а известният ни зевзек при изработването на Търновската конституция заявява, че "жена не може да бъде княз по причини, добре известни всекиму"). Този "раздел на империята" виждаме при Хлодвиг, Карл Велики, Людовик Благочестиви, Людовик Германски. Или, виждаме в действие старото традиционно, обичайно, патриархално право в неговата пълнота - с някакви малки отклонения българите го спазват, придържат се към него: имуществото на бащата (в случая владетел) се разпределя поравно между всички негови мъжки наследници, като най-възрастният наследява и бащината титла. Тъкмо това действащо право е наречено в Именника управление "с остригани глави". И съответно на "князете" от "първата част", управлявали "с остригани глави", са им дадени "измислени", но семантично значими имена, така че нито едно не отговаря на имената на исторически реалните деятели: вместо Атила - Авитохол, вместо Ернак - Ирник, вместо "наместника" Органа - Гостун (тук е ясно - от "гост", т.е. от друг род, не от Дуло), вместо Кубрат - Курт, вместо Бат Боян - Безмер. Докато във "втората част" историческите деятели са със собствените им имена (проблем е Твирем - просто "девети", ако е имало поредно изброяване и един пропуснат, или е действително име). В тази "средна част" е въведена контроверзията "оттатък Дунав" - "отсам Дунав" като семантично значим географски маркер за радикалната промяна в политико-правното устройство на държавата: Аспарух формира нов политически проект - ако използваме съвременна терминология, - в който ключово място заема института на съвладетелството. При това вторият съвладетел задължително трябва да бъде син на първия съвладетел. Често цитираното изказване на Йоан Екзарх, че при българите има наследяване на царската власт не само на син от баща, но и от брат на брат, само показва неговото невежество в тази сфера - Симеон не наследява брат си Владамер Хръсате, а баща си Богорис Михаил; при възкачването на Хръсате Богорис Михаил си остава съвладетел и затова напълно легитимно може да отстрани от трона сина си; същото става и при възкачването на Симеон - Богорис Михаил си остава съвладетел, макар и вече да се е помонашил. Този институт на съвладетелство функционира и до времето на Симеон - "тожде и до селе". Разбира се, има и куриози при следването на института на съвладетелството - така 26-годишният Михаил III трябва първо да осинови 50-годишния Василий, за да заеме последният съвладетелска позиция. При Аспарух положението е твърде комплицирано - с "раздела на империята" той става кхана "оттатък Дунав" "с остригана глава" - големият въпрос е Кога? И също колко години е "дръжал цесарство" там, управлявайки своя народ? За идването му "отсам Дунав" знаем от изворите - битката с Константин IV е през 680-та, от следващата 681-ва Дунавска България е официално призната от ИРИ, съответно Аспарух е признат за легитимен владетел. Но отново въпрос - колко години цесарства "отсам Дунав", преди властта да бъде поета от легитимния му съвладетел Тервел? Така тези 61 години управление се разпределят между двете политико-юридически форми - но в какво съотношение? Дилемата е сериозна - коя година трябва да определим за година на възцаряване, след като на практика имаме реално две "възцарявания"? Годините от "първото възцаряване" до идването му "отсам Дунав" би трябвало да влизат във фиктивните 515 години, но част от тях се дублират с годините на Безмер/Бат Боян. Цикловият "календар" не помага с нищо за изясняване на проблема. Затова казвам, че с така построения Именник въз основа на циклова хронология Симеон се опитва да реши съвсем друг проблем - легитимността на своята власт. Но това, което ими предвид Симеон и което го няма в Именника, е новият политически проект на Крум - този Крум е не просто основател на нова династия, а творец на радикално различен политико-правен мир в България. И съвсем закономерно неговият наследник - Муртаг I - става и първият християнски владетел от бога на България под името О`Муртаг, макар и старата аристокрация да му скроява опит за преврат, набързо потушен. Двамата му големи сина са покръстени, първородният - екзекутиран, вторият - Звиница - отстранен от властта, но възкачил се на престола след смъртта на най-малкия си брат Маломер всъщност под две имена - "Българина Михаил" (но само от гръцките източници) и Пресиан/Персиам. Неговият син - Муртаг II (носи името на дядо си) - вече доброволно приема християнството през 854 г. (господстващата версия за християнизацията на България през периода 863-866 е абсолютно несъстоятелна, по същество тя е руска и се основава само на неразуменните писания на Симеон Логотет за този период) под името Богорис Михаил (от бога владетел Михаил - християнското име на баща му). По-нататък историята е добре позната. Симеон Велики се изправя пред голяма дилема през 913 г. - победите му над ИРИ го мотивират да преосмисли наследената още от Крум и О`Муртаг концепция за устройството на българската държава в плана на християнската имперска доктрина. Той е по-велик от ромейския император, а статута на цар или рекс (архонт по гръцката титулатура) изобщо не го удовлетворява... И се отправя към далечното историческо минало, за да дири корените на своята власт. Намира ги в рода Дуло, строи хронология на владетелите, опирайки се на цикловия календар, но в крайна сметка стига до поредица от кханове-еднодневки от времето на Константин V и приключва с Умор. Не смятам, този хронограф е бивал продължаван някога, просто е останал като незавършен текст, написан на преславска кирилица, и тотално изкилифинчен от полуграмотните руски монаси преписвачи, какъвто ни е известен днес от включването му в ЛЕР.

Някъде по-напред в дискусията Янков отбеляза, че му "намирисва на франките". Работата е там, че този му усет е много точен. И там е ключът към разбирането на Именника като уникален за българската история документ. Подобни на него са такива документи като "Описание на градищата и областите..." на Людовик Германски от 844/845 г., "Покръстването на баварци и карантанци" на Залцбургската архиепископия от 871 г. и вероятно и други. Всички те са политически документи, които изискват херменевтичен анализ, защото в тях нищо не е такова, каквото изглежда!!! И съответно ключът към Именника е в онези "допълнения" в текста, както ги нарече Янков, оцветявайки ги дори в зелено, особено "средната част" за управлението ("дръжаше княжение" - ???) на "петте князе" (???) с "остригани глави" "от онази страна на Дунав".

Да, "фундаментална грешка" действително има и тя наистина е фундаментална. Но не е "в първата част", която цялата е "нагласена", и не е "при Ирник или Гостун". При Безмер действително има грешка и тя "влияе на останалите резултати". Същото важи и за Аспарух, който управлява по същото време, когато управлява и "Безмер", но всеки от тях управлява "своя си народ". И тази "грешка" не просто е налична "в годините на управление" и "в годините на възкачване" (по Атом), а произтича от опита за интерпретиране на една циклична историческа хронология (каквато е например и хронологията по индикти) през (или във) една линейна историческа хронология. И всъщност фундаменталната грешка на Именника е в опита да се решава проблемът за легитимността на властта (при Симеон) със средствата на цикличната хронология, т.е. последната не е проблемът, а използваното средство за решаването му. А пък "опитите за възстановяване на календара" са повече от смислени!

Когато преди малко пишех моя пост ми излезе съобщение за качен пост и побързах да приключа моя и да го кача (Оказа се на Sir - и той започва със същото позоваване на Янков). Но в бързината забравих да завърша идеята на моята хипотеза, а именно мотива за направената маргиналия. Той е следният: Връщайки се към младежкото си съчинение, изчитайки собственото си отдавнашно писание, той се е сетил за написаното от Теофан - времето е около 820 г., достатъчно за да е имал под ръка някакъв препис на Теофан - и като го е изчел внимателно (това са сс. 269-271 по Гиби), е направил маргиналията. Но явно е имал допълнителни сведения в сравнение с далечните 780-те години. Т.е. тук пък Никифор един вид заимства от Теофан - нещо съвсем нормално. Ей, SIR, пам се вмъкна докато пиша. Поздрави!

Все пак нека имаме предвид, че "Кратка история" е младежкото съчинение на Никифор, което той пише след като е назначен от Ирина през 782 г. в Геника (тогава той е 24-годишен и няма нищо общо с бъдещото му патриаршество след четвърт век). Историческото повествование на Никифор стига до 769 г., т.е. писателските му напъни са наложително прекъснати от неотложни държавни задачи - и това са проваленият опит за свикване на събор през 785 г. в Константинопол и съответно задълженията му като секретар на събора от квотата на императрицата през 787 г. в Никея. С чиновничеството на Никифор в Геника са свързани две "събития" от неговия интелектуален и духовен път: 1) уникалното, но и странно, дори грешно интерпретирано сведение за 208-те хиляди преселени през Черно море склавини и 2) назначаването му за патриарх през 806 г. от император Никифор Геник. Докато Теофан пише своята "Хронография" през периода 812-815 гг. (през 815 г. и двамата - Никифор и Теофан - са "бастисани" от Леон V), което предполага той да е използвал труда на Никифор, освен "общият им източник". При това "гледните точки" на двамата са коренно различни. Монахът Теофан едва ли се интересува от политическото злободневие, още по-малко може да го занимават пулсациите в българското престолонаследие от сравнително близкото минало, свързани с външнополитическите попълзновения на ромейски владетел, когото ненавижда. Що се отнася до проблема с превода на Манго, имам една хипотеза: когато в изгнание пише своята "Голяма апологетика" експатриарх Никифор съставя и "Кратък хронограф", който завършва с преврата на Михаил II Балба. Напълно е възможно тогава той да се е върнал към своето младежко съчинение и да е добавил на бялото поле на ръкописа бележка/маргиналия с текста по Манго, а при последващ препис от този антиграф маргиналията е заместила първичния текст. Такава е средновековната (а и античната - да си спомним схолиите на Дионисий Тракс) практика - толкова главоболия е предизвикала - и продължава - на днешните изследователи. Така че тук се сблъскваме с две ръкописни традиции, основани на различни антиграфи. И двата сами по себе си верни.

Кое "твърдение" точно е спорно? Никой никъде не е твърдял, че Й.Е. "има нещо общо с моравската мисия"!!! И да уточня - мисията на Константин и Методий (заедно с техните "непосредствени ученици") започва в края на март/началото на април 863 г. и приключва през мм август/септември 866 г., прекратена от българското посолство до папа Николай (посолството е в състав кавкхан Петър, боила Йоан и боила Мартин), което се движи по Дунавския път, през българската крепост Белиград, франкския укрепен град Сирмиум - седалище на "моравския княз" Растица, през Чивидале дел Фриули - тукашният манастирски комплекс е седалище на патриарха на Аквилея-Чивидале, през Венеция - "византийско" владение и седалище на патриарха на Аквилея-Градо, та до Рим. И още - никой не е твърдял, че Й.Е. "е непосредствен ученик на Кирил и Методий", а - напротив - той е най-добрият ученик на Константин и Методий!!! Безспорно вярно е, че Й.Е. "е учил в Константинопол", по-точно - в Студийския манастир. Безспорното свидетелство за последното е "съчинението" на Й.Е. "Написание о правей вере", непосредствено предхождащо "О писменех Чръноризца Храбра" в сборника от 1348 г. Как и защо - това вече е друг въпрос, чието изясняване ще ни отклони в друга посока на темата.

Естествено, че автор на "О писменехъ Чръноризца Храбра" е Йоан Екзарх - доста обстоятелствено съм го показал в темата "О писменехь / Лаврентиев сборник", където спорихме с К. Гербов. Но въпросът е защо Йоан Екзарх е използвал в първоначалния вариант на трактата (в заглавието) подобно "превратно" именуване на Храбан Мавр. Явно при написването на първоначалната беседа от 893 г. Храбан все още е бил авторитет в западното християнство - тогава Йоан Екзарх е архиепископ на ставропигиалния Панонски диоцез на римския папа, назначен през 886 г. (след смъртта на Методий) от папа Стефан V/VI.

Отговор-коментар на Sir: Съответно Следва И Ще Но кои точно са тези две части? защото избраното начало (за хронология на българските владетели) е чист фантазъм от библейския "дискурс" - "Бог създаде от кал Човека" (т.е. Адам и Ева...). [Като съвсем съзнателно забягвам напред, ще отбележа, че това "начало" е заимствано от руската "историопис" още в "Древнейший свод" на "Повесть временных лет" - Рюрик и Олег са типологични еквиваленти на "българските владетели" Авитохол и Ирник, т.е. наред с много други български ръкописи, ЛЕР I редакция, включващ ИБВ, е добре познат в Киевска Русь още в началото на 11 в. Уви, след множество преписвания и редактури, са ни останали 3 (три) преписа от 15 и 16 в., изкилифинчени до неузнаваемост с тогавашната руска "кирилица".] С обяснението на нашите историци, което привежда и Янков, - че не става дума за "години живот", а за "периоди на управление", - въпросът се приключва, проблемът се замазва и изключително плодотворната дискусия (по мое виждане, разбира се, включая и казаното в другите теми) отива в кошчето за интелектуални отпадъци. Което е жалко - защото "аха да хванем черната котка в тъмната стая" и... тя ни се изплъзва! А, според мен, би трябвало да се продължи именно от тези "периоди на управление" нататък - те са включени в 515-те години на управление (на 5-те кънендзъ) "с остриженами главами", значи става дума за исторически тип управление, осъществяван "оттатък Дунав", заменен с радикално нов тип управление с идването на Аспарух "отсам Дунав", какъвто си остава по принцип същият и до момента на съставянето на документа. Е, пак забягвайки напред, бих казал, че този "момент" е доста продължителен - разполага се в периода от 913 до 919 г., а най-вероятни автори на този уникален документ са новообявилият се за ЦАР български владетел Симеон и назначеният от него за патриарх на България бивш презвитер на Римската църква и архиепископ на ставропигиалния Моравско-Панонски диоцез на Римския папа (от 886 до 900 година) Йоан Екзарх. (За да не си присвоявам чужди лаври, все пак да кажа, че идеята за създаване на този документ при цар Симеон принадлежи на В. Бешевлиев.) Уникалността на документа ИБВ е в това, че той поставя проблема за легитимността на властта и го осмисля в исторически план, търсейки решението му с познато им (на Симеон и Йоан Екзарх) достъпно средство - със средството на историческата хронология на владичества, царства, империи... Уви, средството за решаване на проблема се оказва несъответстващо на същността или естеството на проблема - извървяната хронологизация тръгва от концептуализираните "библейски" владичества на Авитохол и Ирник от рода Дуло и катастрофира при 40-дневното владичество на Умор, който не е от рода Дуло, както и неколцина други преди него. А "посредничеството" на Аспарух с неговите 61 години управление (ако числото в оригиналния текст е било действително това) буквално торпилира измислената схема - с единия крак (известен брой години) той (Аспарух) е "оттатък Дунав с остриганите глави", с другия (също някакъв брой години) е "отсам Дунав" с принципно различен тип владичество. И какво правим сега? (както питат катаджийте) - потим се да "синхронизираме" "двете части" на "Именника" и... какво се получава? Документът ИБВ е от онзи тип интелектуални (мисловни) текстови продукти, които можем да наречем проблемни - в тях се фиксира съществен, значим социален проблем и се начертават съответните средства за неговото решаване. Аналог на такъв тип текстови продукти в литературата на Франкската империя виждам в т.нар. "Баварски географ" (844) и т.нар. "Залцбургски меморандум" (871). Общото в тези 3 (три) текстови документа е това, че в тях "нищо не е такова, каквото изглежда". Разбирането им изисква херменевтичен анализ - да се отиде отвъд изглеждащото, отвъд вторично приписаните им заглавия (в оригиналните, първични текстови изложения и трите документа нямат названия или заглавия), да се навлезе в скритата логика на текста и съответно действителното съдържание на текстологичното изложение, накратко - до отразената по особен начин историческа реалност или "обективната действителност", както се изрази уважаемият Sir. ПП. Пояснение към последния абзац. - 1) за нашия документ: Слаганото му заглавие "Именник..." с различни вариации провокира неговото "продължаване" или допълване с различни "хронологизации", както и спекулации с "липсващите" владетели - напр. Сабин, Кормесий I и II и пр.; 2) За "Баварския географ": Добавеното заглавие "Описание на градищата и областите от северната страна на Дунав" отразява само първите описания на народите до мораваните вкл., а българите, които са в междуречието Дунав/Тиса, т.е. на изток от Дунав, се оказват хвърчащи холандци, произволно ситуирани на различни места; мереханите, които реално са на юг от Драва, стават Нитрански словаци, а допълнените към 40 народа, много от които изобщо не могат да бъдат идентифицирани, са пръснати в огромното пространство от Централна Европа до Урал; 3) За "Залцбургския меморандум": Дописаното му заглавие "Покръстването на баварци и карантанци" отразява само съдържанието на първите 6 глави, а вмъкнатите в основния текст маргиналии са довели до такива деформации на историческите реалии, че и днес все още провокират неимоверни интерпретации и пр.

Уважаеми Янков, споделям вашата обща насока на мислене и обсъждане на проблема ИБВ (вкл. и на SIR), но основополагащата идея за "смяна на поколенията през 20-25 години" е фундаментална грешка. Това е гледната точка на 2025 AD, реална за нашето съвремие, а не за историческите реалности на миналото, вкл. и за криещите се в документа ИБВ. За Античността и ранното Средновековие смяната на поколенията е на 15 години - този 15-годишен цикъл, разделен на 3 петилетки, вкл. и погодишен отчет, е римско изобретение в данъчното облагане, развило се през II - I в. пр. Хр. в Египет, станал житница на древен Рим. Това е, което наричаме система на индиктите. При нея началото на годината е старото римско начало - мартенското. Пренасянето на тази система в християнското летоброене е свързано с много проблеми, защото в използваните ери има различни начала на годината: Александрийската ера (5492) запазва старото римско начало - мартенското, Константинополската ера (5508) приема Константиново начало на годината - септемврийско, а нашето AD - януарското. И когато се опитваме да приведем "календарната система" в ИБВ, чието начало не знаем, към нашето летоброене днес, опирайки се на известните ни ери в миналото, настъпва пълна какафония - нямаме реални опорни точки.

Не знам кой и в какво греши, ама: 01.09.822 - 31.08.823 AD = лето 6331 AM = 1-ви инд., а не 15-ти!!! 15-ти индикт е = 01.09.821 - 31.08.822 AD = лето 6330 АМ, което е видно от птичи поглед - 6330 се дели на 15 без остатък на прима виста!!! Да не би "годината на тигъра" да е 04.02.821 - 03.02.822 и т.н. и пр. "застъпвания"???