Petrovich

Янков, впечатлен съм от идеята ти. Мисля, че с практическото ѝ провеждане по целия именник (с неизбежни корекции) ще се направи сериозна крачка към проясняване на цикловия календар, което смятам за най-важно. Конкретно по таблицата. Струва ми се, че в позиция № 3 е допусната грешка. Ако вярно съм схванал идеята ти, то смятам, че болднатото е невъзможно да бъде 07.07.727 - вероятно вярното е 06.08.727. В позиция № 7 под "Сабин" разбирам събирателен образ, т.е. включва и други кхана-еднодневки. Ако е така, то би трябвало в последните две празни колонки да се сложи по една единица - една лунна година е приблизително равна на една слънчева. Така получавам отговор на един въпрос, който преди време доста ме тормозеше, но все не намирах достоверен подход към верния му отговор. Ето в какво е същността. Ако се съберат всички години на царуване от последната колонка (с добавената 1 година) се получава числото 61!!! Но точно толкова са и годините на Аспарух!!! Случайно ли съставителите на Именника са го дарили с такъв срок на владичество?! - Явно не! Нещо са имали предвид, но какво? Вероятно някакви сведения, но какви и откъде!? Че годините на Курт/Кубрат и Аспарух съответно 60 и 61 са легендарни години на основатели на държавата "преди и след", съотносими с легендарните години 300 и 150 на "първите" основатели - в това едва ли някой се съмнява. Съставителите са възприемали Аспарух "по-наш" и са му дали 1 година повече от Кубрат. При Гостун 2-те години са исторически недостоверно малко, преписвачите (или съставителите ???) са пропуснали една чертичка - буквеното число за десетица, т.е. годините му са 12 (при теб 16), а така се намаляват и годините на Кубрат - 48, което е по-приемливо за години на владичество под каквато и да е форма. Ако разсъжденията ми са обективно основателни, то можем да допуснем, че съставителите са стигнали по някакъв начин до числото 61 (до Умор), записали са го като години на управление на Аспарух, но по-нататък схемата не е проработила - макар и да са имали вероятно сведения за следващите владетели.

Явно, че говорим за различни неща, за различни фундаментални грешки. Да си припомним Теофан - разказа му за петимата синове на Кубрат (и неговото име точно не знаем), между които бащата разделя цялото си царство, съветвайки ги да останат заедно, защото когато са като един сноп пръчки, никой не може да ги пречупи. Но, уви, братята се разделят и бедата ги сполетява (според фолк-хистъри братята са трима, както е по Езоп, а Кубер и Алцек са племенници на Кубрат, синове на сестра му, но Кубрат ги осиновява и така те имат равни права с другите трима). Същата притча се използва и от Константин Багрянородни в разказа му за Свентоплонк и неговите трима сина, които в действителност са двама. В общи линии, това разделяне на царството намираме в Салическите закони на франките (Кловис, IV век) с условието, че наследяват бащата след неговата смърт. Но тъкмо това - ако следваме Теофан и неговия източник - не става при българите: всеки от синовете наследява определения му народ приживе на бащата, като най-възрастният - Бат Баян - наследява от Кубрат и титлата, и неговата собствена територия и народ: именно затова в Именника той е наречен Безмер - т.е. без собствена "мера", без собствено, частно владение (между другото, има нещо много общо между нас и франките: едно от положенията в Салическите закони гласи, че "жена не може да бъде Rex", а известният ни зевзек при изработването на Търновската конституция заявява, че "жена не може да бъде княз по причини, добре известни всекиму"). Този "раздел на империята" виждаме при Хлодвиг, Карл Велики, Людовик Благочестиви, Людовик Германски. Или, виждаме в действие старото традиционно, обичайно, патриархално право в неговата пълнота - с някакви малки отклонения българите го спазват, придържат се към него: имуществото на бащата (в случая владетел) се разпределя поравно между всички негови мъжки наследници, като най-възрастният наследява и бащината титла. Тъкмо това действащо право е наречено в Именника управление "с остригани глави". И съответно на "князете" от "първата част", управлявали "с остригани глави", са им дадени "измислени", но семантично значими имена, така че нито едно не отговаря на имената на исторически реалните деятели: вместо Атила - Авитохол, вместо Ернак - Ирник, вместо "наместника" Органа - Гостун (тук е ясно - от "гост", т.е. от друг род, не от Дуло), вместо Кубрат - Курт, вместо Бат Боян - Безмер. Докато във "втората част" историческите деятели са със собствените им имена (проблем е Твирем - просто "девети", ако е имало поредно изброяване и един пропуснат, или е действително име). В тази "средна част" е въведена контроверзията "оттатък Дунав" - "отсам Дунав" като семантично значим географски маркер за радикалната промяна в политико-правното устройство на държавата: Аспарух формира нов политически проект - ако използваме съвременна терминология, - в който ключово място заема института на съвладетелството. При това вторият съвладетел задължително трябва да бъде син на първия съвладетел. Често цитираното изказване на Йоан Екзарх, че при българите има наследяване на царската власт не само на син от баща, но и от брат на брат, само показва неговото невежество в тази сфера - Симеон не наследява брат си Владамер Хръсате, а баща си Богорис Михаил; при възкачването на Хръсате Богорис Михаил си остава съвладетел и затова напълно легитимно може да отстрани от трона сина си; същото става и при възкачването на Симеон - Богорис Михаил си остава съвладетел, макар и вече да се е помонашил. Този институт на съвладетелство функционира и до времето на Симеон - "тожде и до селе". Разбира се, има и куриози при следването на института на съвладетелството - така 26-годишният Михаил III трябва първо да осинови 50-годишния Василий, за да заеме последният съвладетелска позиция. При Аспарух положението е твърде комплицирано - с "раздела на империята" той става кхана "оттатък Дунав" "с остригана глава" - големият въпрос е Кога? И също колко години е "дръжал цесарство" там, управлявайки своя народ? За идването му "отсам Дунав" знаем от изворите - битката с Константин IV е през 680-та, от следващата 681-ва Дунавска България е официално призната от ИРИ, съответно Аспарух е признат за легитимен владетел. Но отново въпрос - колко години цесарства "отсам Дунав", преди властта да бъде поета от легитимния му съвладетел Тервел? Така тези 61 години управление се разпределят между двете политико-юридически форми - но в какво съотношение? Дилемата е сериозна - коя година трябва да определим за година на възцаряване, след като на практика имаме реално две "възцарявания"? Годините от "първото възцаряване" до идването му "отсам Дунав" би трябвало да влизат във фиктивните 515 години, но част от тях се дублират с годините на Безмер/Бат Боян. Цикловият "календар" не помага с нищо за изясняване на проблема. Затова казвам, че с така построения Именник въз основа на циклова хронология Симеон се опитва да реши съвсем друг проблем - легитимността на своята власт. Но това, което ими предвид Симеон и което го няма в Именника, е новият политически проект на Крум - този Крум е не просто основател на нова династия, а творец на радикално различен политико-правен мир в България. И съвсем закономерно неговият наследник - Муртаг I - става и първият християнски владетел от бога на България под името О`Муртаг, макар и старата аристокрация да му скроява опит за преврат, набързо потушен. Двамата му големи сина са покръстени, първородният - екзекутиран, вторият - Звиница - отстранен от властта, но възкачил се на престола след смъртта на най-малкия си брат Маломер всъщност под две имена - "Българина Михаил" (но само от гръцките източници) и Пресиан/Персиам. Неговият син - Муртаг II (носи името на дядо си) - вече доброволно приема християнството през 854 г. (господстващата версия за християнизацията на България през периода 863-866 е абсолютно несъстоятелна, по същество тя е руска и се основава само на неразуменните писания на Симеон Логотет за този период) под името Богорис Михаил (от бога владетел Михаил - християнското име на баща му). По-нататък историята е добре позната. Симеон Велики се изправя пред голяма дилема през 913 г. - победите му над ИРИ го мотивират да преосмисли наследената още от Крум и О`Муртаг концепция за устройството на българската държава в плана на християнската имперска доктрина. Той е по-велик от ромейския император, а статута на цар или рекс (архонт по гръцката титулатура) изобщо не го удовлетворява... И се отправя към далечното историческо минало, за да дири корените на своята власт. Намира ги в рода Дуло, строи хронология на владетелите, опирайки се на цикловия календар, но в крайна сметка стига до поредица от кханове-еднодневки от времето на Константин V и приключва с Умор. Не смятам, този хронограф е бивал продължаван някога, просто е останал като незавършен текст, написан на преславска кирилица, и тотално изкилифинчен от полуграмотните руски монаси преписвачи, какъвто ни е известен днес от включването му в ЛЕР.

Някъде по-напред в дискусията Янков отбеляза, че му "намирисва на франките". Работата е там, че този му усет е много точен. И там е ключът към разбирането на Именника като уникален за българската история документ. Подобни на него са такива документи като "Описание на градищата и областите..." на Людовик Германски от 844/845 г., "Покръстването на баварци и карантанци" на Залцбургската архиепископия от 871 г. и вероятно и други. Всички те са политически документи, които изискват херменевтичен анализ, защото в тях нищо не е такова, каквото изглежда!!! И съответно ключът към Именника е в онези "допълнения" в текста, както ги нарече Янков, оцветявайки ги дори в зелено, особено "средната част" за управлението ("дръжаше княжение" - ???) на "петте князе" (???) с "остригани глави" "от онази страна на Дунав".

Да, "фундаментална грешка" действително има и тя наистина е фундаментална. Но не е "в първата част", която цялата е "нагласена", и не е "при Ирник или Гостун". При Безмер действително има грешка и тя "влияе на останалите резултати". Същото важи и за Аспарух, който управлява по същото време, когато управлява и "Безмер", но всеки от тях управлява "своя си народ". И тази "грешка" не просто е налична "в годините на управление" и "в годините на възкачване" (по Атом), а произтича от опита за интерпретиране на една циклична историческа хронология (каквато е например и хронологията по индикти) през (или във) една линейна историческа хронология. И всъщност фундаменталната грешка на Именника е в опита да се решава проблемът за легитимността на властта (при Симеон) със средствата на цикличната хронология, т.е. последната не е проблемът, а използваното средство за решаването му. А пък "опитите за възстановяване на календара" са повече от смислени!

Когато преди малко пишех моя пост ми излезе съобщение за качен пост и побързах да приключа моя и да го кача (Оказа се на Sir - и той започва със същото позоваване на Янков). Но в бързината забравих да завърша идеята на моята хипотеза, а именно мотива за направената маргиналия. Той е следният: Връщайки се към младежкото си съчинение, изчитайки собственото си отдавнашно писание, той се е сетил за написаното от Теофан - времето е около 820 г., достатъчно за да е имал под ръка някакъв препис на Теофан - и като го е изчел внимателно (това са сс. 269-271 по Гиби), е направил маргиналията. Но явно е имал допълнителни сведения в сравнение с далечните 780-те години. Т.е. тук пък Никифор един вид заимства от Теофан - нещо съвсем нормално. Ей, SIR, пам се вмъкна докато пиша. Поздрави!

Все пак нека имаме предвид, че "Кратка история" е младежкото съчинение на Никифор, което той пише след като е назначен от Ирина през 782 г. в Геника (тогава той е 24-годишен и няма нищо общо с бъдещото му патриаршество след четвърт век). Историческото повествование на Никифор стига до 769 г., т.е. писателските му напъни са наложително прекъснати от неотложни държавни задачи - и това са проваленият опит за свикване на събор през 785 г. в Константинопол и съответно задълженията му като секретар на събора от квотата на императрицата през 787 г. в Никея. С чиновничеството на Никифор в Геника са свързани две "събития" от неговия интелектуален и духовен път: 1) уникалното, но и странно, дори грешно интерпретирано сведение за 208-те хиляди преселени през Черно море склавини и 2) назначаването му за патриарх през 806 г. от император Никифор Геник. Докато Теофан пише своята "Хронография" през периода 812-815 гг. (през 815 г. и двамата - Никифор и Теофан - са "бастисани" от Леон V), което предполага той да е използвал труда на Никифор, освен "общият им източник". При това "гледните точки" на двамата са коренно различни. Монахът Теофан едва ли се интересува от политическото злободневие, още по-малко може да го занимават пулсациите в българското престолонаследие от сравнително близкото минало, свързани с външнополитическите попълзновения на ромейски владетел, когото ненавижда. Що се отнася до проблема с превода на Манго, имам една хипотеза: когато в изгнание пише своята "Голяма апологетика" експатриарх Никифор съставя и "Кратък хронограф", който завършва с преврата на Михаил II Балба. Напълно е възможно тогава той да се е върнал към своето младежко съчинение и да е добавил на бялото поле на ръкописа бележка/маргиналия с текста по Манго, а при последващ препис от този антиграф маргиналията е заместила първичния текст. Такава е средновековната (а и античната - да си спомним схолиите на Дионисий Тракс) практика - толкова главоболия е предизвикала - и продължава - на днешните изследователи. Така че тук се сблъскваме с две ръкописни традиции, основани на различни антиграфи. И двата сами по себе си верни.

Кое "твърдение" точно е спорно? Никой никъде не е твърдял, че Й.Е. "има нещо общо с моравската мисия"!!! И да уточня - мисията на Константин и Методий (заедно с техните "непосредствени ученици") започва в края на март/началото на април 863 г. и приключва през мм август/септември 866 г., прекратена от българското посолство до папа Николай (посолството е в състав кавкхан Петър, боила Йоан и боила Мартин), което се движи по Дунавския път, през българската крепост Белиград, франкския укрепен град Сирмиум - седалище на "моравския княз" Растица, през Чивидале дел Фриули - тукашният манастирски комплекс е седалище на патриарха на Аквилея-Чивидале, през Венеция - "византийско" владение и седалище на патриарха на Аквилея-Градо, та до Рим. И още - никой не е твърдял, че Й.Е. "е непосредствен ученик на Кирил и Методий", а - напротив - той е най-добрият ученик на Константин и Методий!!! Безспорно вярно е, че Й.Е. "е учил в Константинопол", по-точно - в Студийския манастир. Безспорното свидетелство за последното е "съчинението" на Й.Е. "Написание о правей вере", непосредствено предхождащо "О писменех Чръноризца Храбра" в сборника от 1348 г. Как и защо - това вече е друг въпрос, чието изясняване ще ни отклони в друга посока на темата.

Естествено, че автор на "О писменехъ Чръноризца Храбра" е Йоан Екзарх - доста обстоятелствено съм го показал в темата "О писменехь / Лаврентиев сборник", където спорихме с К. Гербов. Но въпросът е защо Йоан Екзарх е използвал в първоначалния вариант на трактата (в заглавието) подобно "превратно" именуване на Храбан Мавр. Явно при написването на първоначалната беседа от 893 г. Храбан все още е бил авторитет в западното християнство - тогава Йоан Екзарх е архиепископ на ставропигиалния Панонски диоцез на римския папа, назначен през 886 г. (след смъртта на Методий) от папа Стефан V/VI.

Отговор-коментар на Sir: Съответно Следва И Ще Но кои точно са тези две части? защото избраното начало (за хронология на българските владетели) е чист фантазъм от библейския "дискурс" - "Бог създаде от кал Човека" (т.е. Адам и Ева...). [Като съвсем съзнателно забягвам напред, ще отбележа, че това "начало" е заимствано от руската "историопис" още в "Древнейший свод" на "Повесть временных лет" - Рюрик и Олег са типологични еквиваленти на "българските владетели" Авитохол и Ирник, т.е. наред с много други български ръкописи, ЛЕР I редакция, включващ ИБВ, е добре познат в Киевска Русь още в началото на 11 в. Уви, след множество преписвания и редактури, са ни останали 3 (три) преписа от 15 и 16 в., изкилифинчени до неузнаваемост с тогавашната руска "кирилица".] С обяснението на нашите историци, което привежда и Янков, - че не става дума за "години живот", а за "периоди на управление", - въпросът се приключва, проблемът се замазва и изключително плодотворната дискусия (по мое виждане, разбира се, включая и казаното в другите теми) отива в кошчето за интелектуални отпадъци. Което е жалко - защото "аха да хванем черната котка в тъмната стая" и... тя ни се изплъзва! А, според мен, би трябвало да се продължи именно от тези "периоди на управление" нататък - те са включени в 515-те години на управление (на 5-те кънендзъ) "с остриженами главами", значи става дума за исторически тип управление, осъществяван "оттатък Дунав", заменен с радикално нов тип управление с идването на Аспарух "отсам Дунав", какъвто си остава по принцип същият и до момента на съставянето на документа. Е, пак забягвайки напред, бих казал, че този "момент" е доста продължителен - разполага се в периода от 913 до 919 г., а най-вероятни автори на този уникален документ са новообявилият се за ЦАР български владетел Симеон и назначеният от него за патриарх на България бивш презвитер на Римската църква и архиепископ на ставропигиалния Моравско-Панонски диоцез на Римския папа (от 886 до 900 година) Йоан Екзарх. (За да не си присвоявам чужди лаври, все пак да кажа, че идеята за създаване на този документ при цар Симеон принадлежи на В. Бешевлиев.) Уникалността на документа ИБВ е в това, че той поставя проблема за легитимността на властта и го осмисля в исторически план, търсейки решението му с познато им (на Симеон и Йоан Екзарх) достъпно средство - със средството на историческата хронология на владичества, царства, империи... Уви, средството за решаване на проблема се оказва несъответстващо на същността или естеството на проблема - извървяната хронологизация тръгва от концептуализираните "библейски" владичества на Авитохол и Ирник от рода Дуло и катастрофира при 40-дневното владичество на Умор, който не е от рода Дуло, както и неколцина други преди него. А "посредничеството" на Аспарух с неговите 61 години управление (ако числото в оригиналния текст е било действително това) буквално торпилира измислената схема - с единия крак (известен брой години) той (Аспарух) е "оттатък Дунав с остриганите глави", с другия (също някакъв брой години) е "отсам Дунав" с принципно различен тип владичество. И какво правим сега? (както питат катаджийте) - потим се да "синхронизираме" "двете части" на "Именника" и... какво се получава? Документът ИБВ е от онзи тип интелектуални (мисловни) текстови продукти, които можем да наречем проблемни - в тях се фиксира съществен, значим социален проблем и се начертават съответните средства за неговото решаване. Аналог на такъв тип текстови продукти в литературата на Франкската империя виждам в т.нар. "Баварски географ" (844) и т.нар. "Залцбургски меморандум" (871). Общото в тези 3 (три) текстови документа е това, че в тях "нищо не е такова, каквото изглежда". Разбирането им изисква херменевтичен анализ - да се отиде отвъд изглеждащото, отвъд вторично приписаните им заглавия (в оригиналните, първични текстови изложения и трите документа нямат названия или заглавия), да се навлезе в скритата логика на текста и съответно действителното съдържание на текстологичното изложение, накратко - до отразената по особен начин историческа реалност или "обективната действителност", както се изрази уважаемият Sir. ПП. Пояснение към последния абзац. - 1) за нашия документ: Слаганото му заглавие "Именник..." с различни вариации провокира неговото "продължаване" или допълване с различни "хронологизации", както и спекулации с "липсващите" владетели - напр. Сабин, Кормесий I и II и пр.; 2) За "Баварския географ": Добавеното заглавие "Описание на градищата и областите от северната страна на Дунав" отразява само първите описания на народите до мораваните вкл., а българите, които са в междуречието Дунав/Тиса, т.е. на изток от Дунав, се оказват хвърчащи холандци, произволно ситуирани на различни места; мереханите, които реално са на юг от Драва, стават Нитрански словаци, а допълнените към 40 народа, много от които изобщо не могат да бъдат идентифицирани, са пръснати в огромното пространство от Централна Европа до Урал; 3) За "Залцбургския меморандум": Дописаното му заглавие "Покръстването на баварци и карантанци" отразява само съдържанието на първите 6 глави, а вмъкнатите в основния текст маргиналии са довели до такива деформации на историческите реалии, че и днес все още провокират неимоверни интерпретации и пр.

Уважаеми Янков, споделям вашата обща насока на мислене и обсъждане на проблема ИБВ (вкл. и на SIR), но основополагащата идея за "смяна на поколенията през 20-25 години" е фундаментална грешка. Това е гледната точка на 2025 AD, реална за нашето съвремие, а не за историческите реалности на миналото, вкл. и за криещите се в документа ИБВ. За Античността и ранното Средновековие смяната на поколенията е на 15 години - този 15-годишен цикъл, разделен на 3 петилетки, вкл. и погодишен отчет, е римско изобретение в данъчното облагане, развило се през II - I в. пр. Хр. в Египет, станал житница на древен Рим. Това е, което наричаме система на индиктите. При нея началото на годината е старото римско начало - мартенското. Пренасянето на тази система в християнското летоброене е свързано с много проблеми, защото в използваните ери има различни начала на годината: Александрийската ера (5492) запазва старото римско начало - мартенското, Константинополската ера (5508) приема Константиново начало на годината - септемврийско, а нашето AD - януарското. И когато се опитваме да приведем "календарната система" в ИБВ, чието начало не знаем, към нашето летоброене днес, опирайки се на известните ни ери в миналото, настъпва пълна какафония - нямаме реални опорни точки.

Не знам кой и в какво греши, ама: 01.09.822 - 31.08.823 AD = лето 6331 AM = 1-ви инд., а не 15-ти!!! 15-ти индикт е = 01.09.821 - 31.08.822 AD = лето 6330 АМ, което е видно от птичи поглед - 6330 се дели на 15 без остатък на прима виста!!! Да не би "годината на тигъра" да е 04.02.821 - 03.02.822 и т.н. и пр. "застъпвания"???

Наново продължавам прекъснатия херменевтичен анализ от последния ми текстови пост от 12.04.2021, 20:05. Установихме, че Московският ръкопис от 1450 г. има в крайна сметка за протограф някакъв препис, който е нещо като работен вариант на "Небеса" - в него е представен самият процес на създаване и композиране на книгата. Този първичен протограф предхожда протографа, от който е правен преписът от 12/13 век на завършената книга, редактирана от самия Йоан Екзарх, под авторско название "Слово о правей вере Йоана Дамаскина". Това се потвърждава и от сравнението на финалната част на преводната глава 48 в двата ръкописа. Давам фотоси от публикацията на Калайдович 1824 г. и от Рък. МДА 145 Какво ни дава сравнението? - 1) Веднага проличава маниера на преводача Й.Е. - не буквален превод "дума в дума", а смислов с разстановка на лексемите и фразите в нов синтаксис (което е видно и в другите преводи на Й.Е.); 2) В окончателната редакция на книгата 48 глава завършва с фразата "... и от него радость приемлюще", докато "работният" вариант завършва със славословие на Бога: "Ему же слава и дръжава . ч(е)сть и покланяние . н(и)не и въ бесконечыа веки. Амин."; 3) В работния вариант текстът продължава с "въпрос на Козма Индикоплов" и съответен "ответ", който на следващата страница на ръкописа също завършва със славословие: "Тому слава нине и присно, и в веки. Амин" С подобно славословие завършва и "Пролог" към "Небеса", и добавената в същия ръкопис 55-та глава "О писменех", каквото намираме и в преписа на "О писменех" в Лаврентиевия сборник от 1348 г. Но защо такова славословие не намираме в "завършения" редактиран вариант на 48 глава в ръкописа от 12/13 в.?; 4) Добавката към 48 глава с "въпрос - ответ" става структурен елемент в допълнителните 6 глави с ексцерпти на "Небеса". Нещо повече - под формата на "въпросо - отговори" примерно намираме значителна част от преводите, включени в двата Симеонови сборника на руските преписи от 1073 и 1076 гг. Изводите се налагат от само себе си: Йоан Екзарх е авторът на "О писменех" - съчинение, писано, преписвано и редактирано от него в различни варианти от края на 9 в. до 30-те години на 10 в., включвано в различни кодекси било самостоятелно, било като 55-та глава на "Небеса", било в съчетание с "Написание о правей вере" както в Лаврентиевия ръкопис от 1348 г. Финалното славословие на всеки завършен текст като авторски похват - било "налично", било "липсващо" - го доказва неопровержимо. И конкретно за ръкописа от 12/13 в. - отсъстващото славословие на финала на 48 глава само доказва, че тя не е последната глава на книгата.

Въпросът е некоректно формулиран, извън какъвто и да е исторически контекст. По същество това е същият въпрос, който на времето в казармата "старите кучета" поставяха на "зайците": "Ти *баваш ли старото куче или не го *баваш?" Както и да отговори заекът - с "да, *бавам го" или с "не го *бавам", - отговорът все ще бъде грешен и последствията са ясни. Верният отговор предпоставя скрито преформулиране на въпроса на "друг език" и съответно отговорът е "Аз нито *бавам, нито не *бавам старото куче - аз го УВАЖАВАМ". В какво се състои и от какво произтича некоректната формулировка на въпроса? По друг начин казано, колко различни неща са смесени в един турлю-гювеч, което е видно още от грешната формулировка на темата - а тя е от 2008 г.: такава "старобългарска дума" "кънензъ" или "княз" изобщо няма, а записът на лексемата-титул от 10 в. на старобългарска кирилица от надгробния камък на т.нар Пресиян II е КЪНЕНДЗЪ. А "княз" е просто негова руска "редакция" или извод - при източните "славяни" няма, липсват фонеми като носовките (в случая Ѧ - малка, редуцирана до Я, но и голяма) и африкатите (в случая S - дзело, ДЗ, но и ДЖ. Нещо интересно - тези африкати съществуват като отделни фонеми в днешния български език, но липсват като самостоятелни графични знаци в азбуката.) 1) Смесват се два езика (или един, но) от различни исторически периоди и съответните им различни писмени системи на записване, като се елиминира каквото и да е развитие (или промяна) на езика в рамките на новата етнополитическа общност, каквато е държавата на българите - ПБД. Основен въпрос тук е фонетичната система на говорения (пра)български език след 680 г. напр. - имат ли в своя говор тези (пра)българи носовки и африкати или не? Ако да, то как тази фонематика би могла да получи съответен адекватен графичен запис на използваната писмена система на отдавна употребявания от тях елинистичен гръцки език? Ако, примерно, те имат в говора си африката ДЗ, то записът κανασ е грешен - би трябвало да е не със сигма, а с дзета - но тогава записът *καναζ става уникално невъзможен за произнасяне, а добавим ли и носовката - още повече. По-вероятна е възможността от втората форма - κανεσ - да се образува запис κανεγζ. Що се отнася до Ъ-то - възможности никакви. 2) Езикът, речта има и друга, физиологична страна - съответно говорен и слухов апарат, по определен начин рамкиращи произношението и възприемането му. И не до говорни дефекти опират нещата, а до звукоизвличане, типично за дадена говорна, езикова общност. Мисълта ми е за онзи особен гърлен говор, характерен за древните народи - особено за онези, които нахлуват в Европа от Евразия. В случая под светлините на прожектора е началното К в κανασ. Дали това не е гърлено, хъркащо К? Т.е. К, носещо в себе си Х. И не е ли онова паякообразно Х тъкмо графичен знак за фонемата КХ, която КиМ въведоха в създадената от тях първоначална азбука? В светлината на едно такова виждане старата дилема за титлата на българския владетел - дали е КАН или ХАН - губи смисъл, защото и двете се оказват еднакво неверни. В плоскостта говорене - слушане стои и въпросът за различието или тъждествеността на титлите КАГАН, ХАГАН и ХАКАН. Личното ми убеждение - никого не ангажирам - е, че тези различни лексеми са си всъщност една и съща титла, но произнасяна и възприемана, респ. записвана, по различен начин. Обяснението идва от херменевтичните принципи Какво казваш, когато говориш и Какво чуваш, когато слушаш.

Сърдечно благодаря, Стонед. Сега вече мога по-спокойно да пиша. Продължавам прекъснатия херменевтичен анализ от последния ми текстови пост от вчера, 12.04.2021, 20:05. Проверката е успешна.

Благодаря, Стонед. За съжаление, значи, неграмотните ми писания досегашни ще си останат документирани. Но все пак как технически мога да поправя откритите грешки в рамките на час?