Относно посолствата на българския владетел Богорис Михаил (852-889) до Франкия (април 866) и Рим август 866).
Съставът на посолството на Богорис Михаил до Рим ни е известен от папските документи. Тричленната делегация се води от кавкхан Петър, нейни членове са боиларите Йоан и Мартин. Кавкхан Петър оглавява впоследствие и няколко посолства до Рим чак до края на 869 (или началото на 870), както и известното посолство в Константинопол в края на м. февруари 870 на VІІІ Вселенски събор. Без да имаме каквито и да е (достоверни) сведения за състава на посолството до Людовик Немски можем да предположим - поради изключителната важност на мисията, - че и в това посолство са били включени посочените три лица - (пра)българи-християни.
За обсъждания въпрос в настоящата тема възлова е ролята на боила Йоан. Кой ли е този боила Йоан? - Той е довереният човек на Богорис Михаил, обучавал се на християнско богословие в Студийския манастир вероятно от края на 50-те или началото на 60-те докъм 864/865, където задължително е усвоявал латински език писмено и говоримо (и в ІХ век латинският е официален език на Ромейската империя), както и усъвършенствал своя гръцки, той е и вероятният списовател на писмата до Людовик Немски и папа Николай І, останал в Рим след завръщането на първото посолство в края на 866 и впоследствие станал дякон и презвитер на Римската църква, също така доверено лице на папите Адриан ІІ и Йоан VІІІ, приносител на кореспонденцията между Йоан VІІІ и Богорис Михаил, агиографът на Константин и Методий, назначеният от папа Стефат V/VІ (през или след 886 г.) архиепископ на ставропигиалния Панонски диоцез на Римския първосвещеник, замествайки папския архиепископ Методий (до 900 г., когато маджарите превземат Сирмиум), той е авторът на "Написание о правей вере", на "О писменех Цръноризца Храбра", "Богословие", "Шестоднев" и т.н. и пр., накратко - Йоан Езарх Български. Той е най-вероятно и назначеният от Симеон неканоничен български патриарх през 816 или 819, естествено, останал непризнат от Вселенските църкви.
