Отиди на
Форум "Наука"

Petrovich

Потребител
  • Брой отговори

    71
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Petrovich

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Petrovich's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

  • Reacting Well Rare
  • Dedicated Rare
  • Week One Done Rare
  • One Month Later Rare
  • One Year In Rare

Recent Badges

99

Репутация

  1. Наново продължавам прекъснатия херменевтичен анализ от последния ми текстови пост от 12.04.2021, 20:05. Установихме, че Московският ръкопис от 1450 г. има в крайна сметка за протограф някакъв препис, който е нещо като работен вариант на "Небеса" - в него е представен самият процес на създаване и композиране на книгата. Този първичен протограф предхожда протографа, от който е правен преписът от 12/13 век на завършената книга, редактирана от самия Йоан Екзарх, под авторско название "Слово о правей вере Йоана Дамаскина". Това се потвърждава и от сравнението на финалната част на преводната глава 48 в двата ръкописа. Давам фотоси от публикацията на Калайдович 1824 г. и от Рък. МДА 145 Какво ни дава сравнението? - 1) Веднага проличава маниера на преводача Й.Е. - не буквален превод "дума в дума", а смислов с разстановка на лексемите и фразите в нов синтаксис (което е видно и в другите преводи на Й.Е.); 2) В окончателната редакция на книгата 48 глава завършва с фразата "... и от него радость приемлюще", докато "работният" вариант завършва със славословие на Бога: "Ему же слава и дръжава . ч(е)сть и покланяние . н(и)не и въ бесконечыа веки. Амин."; 3) В работния вариант текстът продължава с "въпрос на Козма Индикоплов" и съответен "ответ", който на следващата страница на ръкописа също завършва със славословие: "Тому слава нине и присно, и в веки. Амин" С подобно славословие завършва и "Пролог" към "Небеса", и добавената в същия ръкопис 55-та глава "О писменех", каквото намираме и в преписа на "О писменех" в Лаврентиевия сборник от 1348 г. Но защо такова славословие не намираме в "завършения" редактиран вариант на 48 глава в ръкописа от 12/13 в.?; 4) Добавката към 48 глава с "въпрос - ответ" става структурен елемент в допълнителните 6 глави с ексцерпти на "Небеса". Нещо повече - под формата на "въпросо - отговори" примерно намираме значителна част от преводите, включени в двата Симеонови сборника на руските преписи от 1073 и 1076 гг. Изводите се налагат от само себе си: Йоан Екзарх е авторът на "О писменех" - съчинение, писано, преписвано и редактирано от него в различни варианти от края на 9 в. до 30-те години на 10 в., включвано в различни кодекси било самостоятелно, било като 55-та глава на "Небеса", било в съчетание с "Написание о правей вере" както в Лаврентиевия ръкопис от 1348 г. Финалното славословие на всеки завършен текст като авторски похват - било "налично", било "липсващо" - го доказва неопровержимо. И конкретно за ръкописа от 12/13 в. - отсъстващото славословие на финала на 48 глава само доказва, че тя не е последната глава на книгата.
  2. Въпросът е некоректно формулиран, извън какъвто и да е исторически контекст. По същество това е същият въпрос, който на времето в казармата "старите кучета" поставяха на "зайците": "Ти *баваш ли старото куче или не го *баваш?" Както и да отговори заекът - с "да, *бавам го" или с "не го *бавам", - отговорът все ще бъде грешен и последствията са ясни. Верният отговор предпоставя скрито преформулиране на въпроса на "друг език" и съответно отговорът е "Аз нито *бавам, нито не *бавам старото куче - аз го УВАЖАВАМ". В какво се състои и от какво произтича некоректната формулировка на въпроса? По друг начин казано, колко различни неща са смесени в един турлю-гювеч, което е видно още от грешната формулировка на темата - а тя е от 2008 г.: такава "старобългарска дума" "кънензъ" или "княз" изобщо няма, а записът на лексемата-титул от 10 в. на старобългарска кирилица от надгробния камък на т.нар Пресиян II е КЪНЕНДЗЪ. А "княз" е просто негова руска "редакция" или извод - при източните "славяни" няма, липсват фонеми като носовките (в случая Ѧ - малка, редуцирана до Я, но и голяма) и африкатите (в случая S - дзело, ДЗ, но и ДЖ. Нещо интересно - тези африкати съществуват като отделни фонеми в днешния български език, но липсват като самостоятелни графични знаци в азбуката.) 1) Смесват се два езика (или един, но) от различни исторически периоди и съответните им различни писмени системи на записване, като се елиминира каквото и да е развитие (или промяна) на езика в рамките на новата етнополитическа общност, каквато е държавата на българите - ПБД. Основен въпрос тук е фонетичната система на говорения (пра)български език след 680 г. напр. - имат ли в своя говор тези (пра)българи носовки и африкати или не? Ако да, то как тази фонематика би могла да получи съответен адекватен графичен запис на използваната писмена система на отдавна употребявания от тях елинистичен гръцки език? Ако, примерно, те имат в говора си африката ДЗ, то записът κανασ е грешен - би трябвало да е не със сигма, а с дзета - но тогава записът *καναζ става уникално невъзможен за произнасяне, а добавим ли и носовката - още повече. По-вероятна е възможността от втората форма - κανεσ - да се образува запис κανεγζ. Що се отнася до Ъ-то - възможности никакви. 2) Езикът, речта има и друга, физиологична страна - съответно говорен и слухов апарат, по определен начин рамкиращи произношението и възприемането му. И не до говорни дефекти опират нещата, а до звукоизвличане, типично за дадена говорна, езикова общност. Мисълта ми е за онзи особен гърлен говор, характерен за древните народи - особено за онези, които нахлуват в Европа от Евразия. В случая под светлините на прожектора е началното К в κανασ. Дали това не е гърлено, хъркащо К? Т.е. К, носещо в себе си Х. И не е ли онова паякообразно Х тъкмо графичен знак за фонемата КХ, която КиМ въведоха в създадената от тях първоначална азбука? В светлината на едно такова виждане старата дилема за титлата на българския владетел - дали е КАН или ХАН - губи смисъл, защото и двете се оказват еднакво неверни. В плоскостта говорене - слушане стои и въпросът за различието или тъждествеността на титлите КАГАН, ХАГАН и ХАКАН. Личното ми убеждение - никого не ангажирам - е, че тези различни лексеми са си всъщност една и съща титла, но произнасяна и възприемана, респ. записвана, по различен начин. Обяснението идва от херменевтичните принципи Какво казваш, когато говориш и Какво чуваш, когато слушаш.
  3. Сърдечно благодаря, Стонед. Сега вече мога по-спокойно да пиша. Продължавам прекъснатия херменевтичен анализ от последния ми текстови пост от вчера, 12.04.2021, 20:05. Проверката е успешна.
  4. Благодаря, Стонед. За съжаление, значи, неграмотните ми писания досегашни ще си останат документирани. Но все пак как технически мога да поправя откритите грешки в рамките на час?
  5. ЗОВ ЗА ПОМОЩ Хора, помогнете! Не зная как да редактирам вече качен текст. Всичките ми опити да вляза отново в свой предишен пост, за да поправя очевадни правописни или наборни грешки се оказват неуспешни. Моля, разкрийте ми този секрет на форума!
  6. Историчният подход към "О писменех" не се изчерпва с изясняването на въпроса кога, как и защо Йоан Екзарх е написал своя трактат, а предполага (или изисква) и осветляване на въпроса кога, как и защо го е "прикачил" към "Небеса", чието собствено авторско название е "Слово о правей вере Йоана Дамаскина". От множеството преписи, в които "О писменех" е фиксирано като 55-та глава на "Небеса", най-ранното свидетелство е в Московския ръкописен сборник на хартия от 1450 г. с двете книги на Екзарха "Шестоднев" и "Небеса" Ms. MDA 145. Логично се налага сравнението с най-ранния запазен препис на "Небеса" от 12/13 в. на пергамент Ms. 155, в който няма "прикачен" трактатът "О писменех". Това сравнение може да се направи по редица критерии, но два смятам за най-важни в случая: 1) структура и 2) език на текста. Разбира се, като не се забравя, че и двата ръкописа са руски преписи, т.е. в руска редакция. Ръкописът от 12/13 в. е структуриран в две части: Пролог и основен текст с 54 глави (Описанието в предходните постове). Ръкописът от 15 в. има по-особена структура: 1) Съдържание на преводните 48 глави от Йоан Дамаскин (под название "Сказаем главам Йоанам Екзарха"), явно извлечено (с някои грешки) от руските скриптори от 2) текста на собствено преведените 48 глави под название "Святаго Йоанна Дамаскина", като отстрани вертикално е изписано в киновар " Iωанъ Еѯархъ ω бѕ҃ѣ", 3) Пролог и 4) 6-те допълнителни ексцерптни глави и 7-та допълнителна "О писменех". За по-стария препис от 12/13 в. нещата са ясни - това е завършеният текст на "Небеса". За по-новия от 1450 г. - не съвсем. Като изключим привнесеното от руските скриптори съдържание, то можем да кажем, че с този ръкопис пред очи присъстваме в самия процес на създаване на книгата "Небеса" на Йоан Екзарх. Естествено, най-напред е нужно да бъде направен преводът - но Й.Е. превежда последователно няколко глави, след което започва да подбира интересните текстове. Дали тогава или впоследствие, но се обръща и към други автори, започва да прави ексцерпти, като дори някои вмъква в самия преводен текст. Така или иначе, завършва превода със 100-та глава от съчинението на Дамаскин, като общо се събират 48 глави или слова. Тогава вече пише прословутия си Пролог - с известните си граматически и лексикални разсъждения и необходимостта от смислов, а не буквален превод, и позоваването на социалния поръчител - черноризец Докс/Дохс, при когото е "идвал на присещение" някога, когато не е обитавал Плиска и Преслав. Къде е живял и работил Й.Е. преди това (поне до 900-та година) е много важно, защото правените ексцерпти, а и ползването на съчинението на Дамаскин абсолютно изключва българското царство.Така често приписваната на Симеон библиотека с чуждоземни ръкописи, както изглежда - по-богата и от изгорялата Вавилонска, е един от големите митове в българската историография. Такава може да осигури само щъкащия между Рим, Константинопол, Моравия и Преслав Й.Е., но за това после. И така, след Пролога, Й.Е. добавя като допълнителни глави към книгата си още 6 с ексцерпти, а накрая - и "О писменех", но в нова авторска редакция. А това предполага, че основният текст на "О писменех" е бил написан, вероятно и редактиран в нови варианти, но тук - в този тъкмо вариант, познат ни от ръкописа от 1450 г., добавя два съществени момента, непознати от варинта в Лаврентиевия препис от 1348 г. Това са 1) изброяване на пълната азбука от 38 знака, съставена от КиМ, за която само можем да гадаем поради по-късната транслитерация на глаголическия текст в кирилически, и 2) многозначителното "още са живи онези, които са ги виждали" тях двамата заедно - КиМ (този текст е съхранен в още два преписа). Не е трудно да се досетим за кое време става дума - ако Наум умира 910 г., а Климент - 916 г., то времето на написването на този вариант на "О писменех" и на завършителната работа над "Небеса" гравитира около 910 г., в зависимост от това дали самият Й.Е. причислява и себе си към виждалите и двамата. В светлината на всички тези разсъждения може да се формулира хипотезата, че протографът, от който е правен преписът от 1450 г., е по-древен или по-стар от протографа, от който е правен преписат от 12/13 век. Нещо, което за "здравия разум" на простосмъртните изглежда абсурдно, но е факт, извлечен от херменевтичния авализ и съответната интерпретация на палеографските текстологични сведения. Ще се потвърди ли тази хипотеза и от анализа на езика и палеографията на текста - ще видим по-нататък.
  7. Ако не сте намерил още книгата, то ето скановете на Stanimir2 Заимова Райна. Арабски извори за българите. Христоматия. 2000. DjVu https://www.twirpx.com/file/2767861/ или Исторически книги на български XXXIX https://masters-tb.com/details.php?id=120052
  8. Уви, по-приемлива е "версията със заточението на пленниците отвъд Дунав" на Симеон Логотет (хайде стига с този измислен от Комбефис през 17 век "Лъв Граматик"), а К.Б. си търси само по-"благороден" от един "пияница" праотец с арменски ген. Макар че и тази версия "гърми" отвсякъде - как може с кораби да се превозят през Черно море 50 000 души с имуществото им? И не Евристей постави въпроса за "лъжите" в изворите, а моя милост. А проблемът си е сериозен - ако Василий е роден 812-813 г. не е ли доста проблематично за един 67-годишен мъж да "роди" през 870 г. такъв младенец като Стефан - бъдещият патриарх, и то от 27-годишната Евдокия Ингерина? И как е бил още юноша (т.е. няма навършени 21 години), когато е постъпил на служба при Михаил III през първата половина на 50-те години? И защо целият този цитиран пасаж от Книга V на Продължителя на Теофан е било нужно да се превежда от руския превод на Я.Н. Любарский Продолжатель Феофана. Жизнеописания византийских царей, 2009, c. 142-143, при положение, че имаме все пак сносен превод на И. Дуйчев http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_119.html? Само заради "Мутрагон" ли, както е в гръцкия текст и в руския превод, а не "Муртагон" в българския; или пък заради "Булгарон архон" в гръцкия, коректно предаден от Дуйчев като "владетел на българите", а не - сигурно "правилното" - "болгарский князь" на Любарский? И не на последно място - как звероподобният Мутрагон, избил маса родственици на Василийчо, ще дундурка в скута си невръстното дете и ще сложи на главата му "невероятна" по размери ябълка, колкото и красиво да е бъдещото благородие? п.п. Докато пишех се качиха две известия, дано не се дублираме.
  9. Наложи се да прекъсна, сега продължавам. В защита на своето вярване (или убеждение) К. Гербов смесва по недопустим начин събития от 837 и 892 гг., изхождайки от сбърканото у Симеон Логотет име на българския владетел през 837 - "Владимир", който е и "баща на Симеон". Но не помагат и "разясненията" на съставителите на ГИБИ, че това бил Маламир, тъй като в 837 г. владетел е Пресиян/Персиан. По-горе Евристей съвсем меко напомни, че това са събития при василевса Теофил, който обаче в същото време води жестока война с арабите. И въпросът е за локализацията на тези събития, свързани с извозването на "македонците" в родината им. Как те могат да бъдат превозени с кораби от Средния Дунав, където - както твърди К. Гербов - били заточени от Крум? Най-малкото препятствие са Железни врата. По описанието в хрониките личи, че локализацията не е и (делтата на) Дунав. Остава само големият лиман на Днестър, където могат да акостират кораби и където на двата бряга на реката се намират българските крепости Белиград (от юг) и Черниград (от север). Пленените ромеи очевидно се намират от северната страна - затова започват да се прехвърлят през реката, а българите, не успели да се прехвърлят, отиват за помощ при маджарите на север към Днепър. И тези събития стават едновременно с онова събитие, което в хрониката е отбелязано с израза "когато Михаил Българинът се изправи срещу Солун". Кой е този "Михаил"? Г.Ц. ни обясняваше, че това бил македонски български цар - ама не би! Само един може да бъде - Пресиян, тръгнал към Беломорието и "смолените" с кафхан Исбул. Събитията от 892 г., когато владетел на България е Владамер, са описани брутално неточно, особено що се отнася до участието на маджарите. Т. Йончев подчерта, че сведения за набези на маджари в Панония има от 60-те години, но такива има и през 80-те (да си припомним Житие Методиево), и през 90-те (наетите от Арнулф). За същите маджари ли става дума, които нападат България при Симеон през 894 г.? Същите ли обсаждат и превземат Бъдин през 896, същите ли обсаждат Сингидунум/Белиград през 898, същите ли превземат Сирмиум през 900-та след похода си в Италия? Не става ли дума за поне две различни групи маджари - едни, навлизащи в Панония през Хилбудайските проходи на Карпатите и низината на Тиса, други - придвижващи се през Влашката низина на запад? А маджарите на Арпад, тръгнали да завоюват Родината? Ако добавим и печенезите, които Багрянородни след 900-та локализира северно от маджарите въпросителните стават множко. Визираните франкски извори също поставят повече въпроси, отколкото да дават някакви ясни отговори. Коя Моравия напада през 892 г. Арнулф - северната или южната? И то след като по договореност за помощ от 890 г. дава право на Свентоплунк да окупира Бохемия, а такава помощ не получава? Как и защо известното пратеничество на Арнулф до Владамер през есента на 892 г. трябва да избягва засадите на Свентоплунк в междуречието Сава/Драва и поема по един изключително обиколен маршрут - с кораби по Одра (?) до р. Купала и после по Сава та до България? Тази р. Купала и днес е гранична между Словения и Хърватия, т.е. в тогавашната Каринтийска марка на Франкия - какво отношение има към тези земи Свентоплунк? Франкското посолство се завръща по същия път обратно през м. май 893 г. без да констатира каквито и да е езически попълзновения в Плиска. Някой някъде в аналите и хрониките лъже и то безсрамно. А може би не в тях? - Въпрос с повишена трудност за историческата достоверност на изворите или как се съставят хроники и анали - по достоверни сведения или по внушения на официалните власти в засегнатите страни. Казвам всичко това не толкова за да оправдавам К. Гербов - остава си вината му, че безкритично приема писаното в изворите, колкото за да наблегна на потребността от действителна критика или херменевтика на историческите източници. Поне можем да вземем пример от една макар и средновековна, но мислеща и интелигентна глава - Теофилакт Охридски, който относно мистериозното първо българско покръстване при Богорис Михаил казва следното (ГИБИ 9-2:67): "И така изпраща посланици до ромейския цар и до Синклита - царувал тогава Михаил, синът на Теофил, -щото, ако сключи договор за мир, занапред да заживеят живот тих и без смущения, спокоен и мирен във всяко благочестие и достойнство... И като здрава гаранция давал това, че и той ще приеме божественото кръщение. В същото време молел да му се изпратят свещеници, за да им предадат цялото християнство. Ромеите, като приели с радост известието за мир, което никога не очаквали от българите, всичко извършили с бързина. И така кръщава се Борис и се именува след банята на светата купел Михаил, като направил на ромейския цар, казват им [на ромеите], удоволствието да се именува по неговото име, защото наглед той го кръстил, макар и да не присъствувал лично. Заедно с него били кръстени и много други между българите..." Какво след тези слова остава от официално приетата у нас концепция на Симеон Логотет за първото българско покръстване?
  10. Не, няма как "това" да бъде действително защитено, понеже изворите със "сведенията" са тотално сбъркани, най-малкото в ГИБИ. Това "Лъв Граматик", "Продължител на Амартол", "Псевдо-Симеон" са така умешани (не само в ГИБИ), че не може да се прозре действителният източник. В крайна сметка това е компилативната Хроника на Симеон Магистър и Логотет, части от която произволно са били преписвани като самостоятелни или в най-различни комбинации с други хронографи. За какофонията в ГИБИ може да се ориентиме по бел. 3 на http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_135.html. А и самият Симеон е съставял своята хроника по метода “copy-paste”, като е комбинирал произволно извадки от различни източници и ги е допълвал със собствени коментари и интерпретации или просто съкращавал, като по този начин е нарушил основния принцип на хронографа - хронологията на събитията. И тъкмо на този сбъркан хронолог е основана господстващата у нас концепция за принудителното покръстване на българите през 60-те години на 9-ти век!?!?!? Все пак е налице издание с действителната Хроника на Симеон Логотет. Издателят Ст. Валгрен я е пуснал като том 1-ви през 2006 г. въз основа на единия от двата известни пълни ръкописа, но ето вече 15 години се чака 2-ят том... Ще ни огрее ли някога? Symeonis Magistri et Logothetae. Chronicon. V. 1. 2006. https://bg1lib.org/book/880655/934e6f?regionChanged=&redirect=252917776 Има и руски превод на Ю. Виноградов и П. Кузенков: Хроника Симеона Магистра и Логофета. Том 1. 2014: https://www.academia.edu/37066769/Симеон_Магистр_и_Логофет_Хроника_пер_Виноградова_pdf; https://azbyka.ru/otechnik/books/file/23006-Хроника-Симеона-Магистра-и-Логофета.pdf За ориентация в цялата какофония около Хрониката на Симеон Логотет може да се види въвеждащата статия на П. Кузенков: Павел Кузенков. О Хронике Симеона Логофета. 2014, 5-26. 2014-Chronicon. Symeonis Magistri et Logothetae. T.1_Kuzenkov_5-26.pdf
  11. Връщането към темата за Омуртаг е добър призив. И във връзка с него имам един въпрос към знаещите: Освен у Теофилакт има ли другаде сведения за синовете на `О Муртаг Енравота и Звиница в историческите извори (простете невежеството ми), а също и за Маломер извън каменните надписи? И питам сериозно, най-малкото за да сверя осведомеността си в историческата област.
  12. Какво е казал и доказал Имре Боба в книгата си от 1971 г. Moravia's History Reconsidered: A Reinterpretation of Medieval Sources. http://macedonia.kroraina.com/en/ibmh/index.htm а относно предмета на изследването най-обща представа може да се добие от нейното съдържание: CONTENTS PREFACE IX I. REWRITING MORAVIA’S HISTORY 1 a. A brief outline of the history of Moravia 3 b. Premises of Moravian history 6 c. The diocese of Saint Methodius 11 d. Moravia part of Slavonia 14 e. Slavonic liturgy in Croatia and Dalmatia 18 II. BASIC PREMISES 21 a. Marava, Maravenses and Moravia 21 b. Slavonia 27 III. THE REALM OF MORAVIA 31 a. Testimony of Western Chronicles and Annals 31 b. Testimony of Byzantine sources 76 IV. THE EPISCOPACY AND DIOCESE OF ST. METHODIUS 86 a. Testimony of Ecclesiastic sources 86 b. The so-called “Forgeries of Lorch” 97 V. MEDIEVAL HISTORIOGRAPHY ON MORAVIA 104 a. Tradition and evidence south of the Drava 104 b. Tradition and evidence north of the Danube 118 VI. ARCHEOLOGY AND PHILOLOGY CONCERNING MORAVIA 141 a. Evidence derived from archeology 141 b. Philological evidence 146 CONCLUSIONS 159 BIBLIOGRAPHY 161 INDEX 165 Следвайки свидетелствата на Константин Порфирогенит - "кръстник" на Велика Моравия - Боба документално доказва, че Моравия на Моимер, Растица и Свентоплунк съвсем не е била на север от р. Дунав, около левия ѝ приток р. Морава, а на юг от р. Драва, в областта на Сирмиум, а с експанзията на Свентоплунк след 870 г. се разширява и в земите на север от Дунав в Нитренска област. Че аргументацията му за гроба на Методий в Мачванска Митровица е неоснователна и археологически опровергана е вярно, но колко доказателствена е аргументацията на чещките историци и археолози, които вече откриха 3 (три) гроба на Методий, а вече се е задал и четвърти. В крайна сметка Боба е аргументирал становището си - което и аз неколкократно в различни теми на форума съм изказвал, - че кракът им на Константин и Методий не е стъпвал в земите на север от Дунав. Разбира се, идеята си Боба не е развил само в тази книга - представа за неговите разработки в кирилометодиевистиката може да се добие в сравнително добре написаната от Петър Коледаров (с някои неточности) статия "Имре Боба" в КМЕ-4: KME-4_616-619_Boba I._Koledarov P.-dop_OCR.pdf "Дискусията" у нас между привържениците и последователите на Боба (напр. Петер Юхас) и неговите ожесточени критици и отрицатели (напр. Маргарита Младенова, Камен Станев) има един комичен момент - и двете страни изхождат от предпоставката, че Сирмиум е в пределите на ПБД - и е много интригуващо как доказват своите противоположни становища. За същността на проблема за локализацията на "Велика Моравия" вероятно най-добре човек може да се ориентира по статията "Алтернативни теории за местоположението на Велика Моравия" в английското Wiki: https://en.wikipedia.org/wiki/Alternative_theories_of_the_location_of_Great_Moravia
  13. Не просто "мъни", а мънитата като политика. "Мъни" значи власт, властови отношения, взети и в международен, и във вътрешнополитически план, в рамките на "националната държава". Големият въпрос за отношението "наука - политика" продължава да си виси със страшна сила - и то така, както е от веки веков - науката е била и е служанка на политиката. Как ще промените това?
  14. Ще Ви отговоря с един пример. В една от българските си публикации Имре Боба, който с книгата си от 1971 г. показа и доказа върху огромен изворов материал, че онази "Велика Моравия", където КиМ са осъществили величавата Моравска мисия, всъщност няма нищо общо със земите северно от горен среден Дунав (т.е. днешните Чехия и Словакия), описва следния случай: в стремежа си да докаже, че Сирмиум е действителното седалище на архиепископ Методий, а не измисления Велеград северно от Дунав, той намира църква на южния бряг на р. Сава (всъщност част от днешната Сремска Митровица), зад чийто олтар отдясно открива погребение на висш църковник (най-малко епископ); нашият събрал кокалите на грешника в един чувал и ги отнесъл в Щатите (все пак е американски гражданин) в един институт за генетични изследвания (мисля, че беше в Дъмбъртън, но може и да се лъжа - ще проверя) с молба да им се направи ДНК-анализ; след известно време, вероятно години, след митарствата си из Европа, в т.ч. и България, отново отива в същия институт и с удивление намира своя чувал с кокали на същото място, на което го е оставил. Никой не само че не го е отворил, дори не го е поместил. Край на приказката. Вероятните обяснения са много. Пари, социална поръчка, незаинтересованост... и купища други. Боба е публикувал съобщението си в редица европейски медии, след като го е изнесъл на международен научен форум. Следва и опровержение от сръбски археолог, който доказва, че въпросната църква е построена през 13 в. Добре, Боба е сгрешил с идентификацията на подвъпросния град Морава със Сирмиум. Но от това се прави радикалният извод, че цялата концепция на Боба е грешна. Американската страна - водеща по това време в генетичните изследвания - просто мълчи. Защо? Какво му коства на този институт за генетични изследвания да направи още едно? Е, да, ама историята се развива през 80-те години, в навечерието на революционната 1989-та! И отговорът на поставения въпрос е само един - това е въпрос на политика, с една дума, генетичните изследвания са политически въпрос, а не научни, финансови и пр.
  15. Мен ми е интересно какво е Вашето мнение по въпроса, уважаеми Petrovich. Съвсем сериозно го казвам. И съвсем сериозно ще Ви отговоря, сър. Но едва ли ще Ви задоволи напълно. Гуруто на неохронологията акад. Фоменко има една удивително вярна мисъл: "Променим ли датата, променяме историята". В нашия случай - при средновековните ръкописи като исторически източници - тя е два пъти вярна: 1) променяме интелектуалната история; 2) променяме реалната история. Или, променената датировка поставя под съмнение достоверността на историческото свидетелство, а следователно и достоверността на писаната въз основа на това свидетелство история, с една дума - превръща я във фантасмагория. Затова и датировката на изворите е фундаментален проблем в онази помощна историческа дисциплина, наричана Источниковедение - по български Изворознание. По традиция ръкописите се датират предимно филологически, доколкото представят текст, т.е. продукт на интелектуална дейност, частично - палеографски и кодикологически, доколкото са продукт на специфична предметна, материална дейност - писане. И съответно методите на датиране на ръкописите се свеждат до няколко вида анализи: лингвистичен, лексико-семантичен, текстологичен, археографски, съпоставително-сравнителен, графологичен, почерков. Всички те се отнасят до субектната страна на писмовната работа. Материалната страна на ръкописното дело всъщност се свежда до най-общо изследване на трите елемента на предметната дейност - писец (стило), мастило и пергамент/хартия. Би трябвало да очакваме някакви естествено-научни методи на изследване и датиране на тези елементи, които да дадат поне приблизителна ориентация за времето и мястото на създаване на ръкописите, но какви биха могли да бъдат те през 19 и 20 в.? Най-значим пробив е имало относно мастилата - особено при илюстрираните кодекси, отчасти при писците, почти никакъв при материала, върху който се пише. Методът на датиране при последния е бил "ръка да пипне, око да види", нищо повече. Чисто субективни фактори определят различното датиране например на пергаментния ръкопис на книгата на Йоан Екзарх "Небеса" от Калайдович - "началото на 12 век", и от Горски/Невоструев - "началото на 13 век". А за хартиените носители изглежда единствена ориентация са били щампите и водните знаци, особено със започналото промишлено производство на хартия (така е датиран Ms. 145 - 1450 г.). Основната причина да не се търсят такива естествено-научни методи на датиране е бил - дори през целия 20 век - да не се повреди ръкописът. При съществувалите (и съществуващи) условия и организация на съхранение опасността от разпадане на ръкописите е повече от реална. Днес вече подобна опасност може да бъде избегната с новите недеструктивни и неинвазионни методи на изследване на артефактите (И всъщност очаквах проф. Табов да тръгне именно по тази линия - но не би!). Пергаментът и хартията - обработени биологични продукти - го позволяват. ДНК-изследванията на Кумранските пергаментни ръкописи са изключително обнадеждаващи. А защо този епохален пробив не бъде продължен с подобно изследване на глаголическите ръкописи от Синай?! Колко отговори на спорни въпроси може да даде едно такова начинание - най-малкото къде и кога точно са правени тези преписи! В същата насока са и изследванията в създадения през 2014 г. Виенски Център за анализ на изображения и материали на културното наследство (CIMA) - https://palaeobulgarica.eu/21/broj-xxxix-2015-1. Очакванията са големи, ама за да се сбъднат... трябват пари, много пари! И примерно, едно такова изследване на Ватиканското евангелие апракос от 10 век - кирилически палимпсест, - открит и дешифриран от Трендафил Кръстанов през 80-те години на 20 в. с инфрачервена лампа, може да отговори на въпроса, дали това е наистина първата кирилическа книга, предшественик на Остромирово евангелие от 1054 г. Едно е ясно - само с лингво-филологическите анализи, необходими и значими - не може да се върви напред. Нужна е революция в палеографските изследвания - тя може да бъде осъществена именно с новите естествено-научни методи на изследване и датиране на старобългарските ръкописи.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...