Йоан Геометър за българите
До неотдавна упорито отхвърлях поета Йоан Геометър като източник на исторически сведения за периода “Самуилова България” и се изказвах неласкаво за възможността да бъдат открити някакви данни в произведения с мерена реч, но се оказва, че съм грешал. На с.196 в книгата “България при цар Самуил и неговите наследници (976-1018 г.)” (София, 2008 г.) на Антон Съботинов в забележка 623 под линия четем превода на един малко известен или познат куплет от стихотворение на Йоан Геометър: ”Не скитски огън, но Иверийско насилие тласка сега Запада срещу Изтока. Това означаваха земетръсите, а македонската земя показа блясъка на новоизгрели звезди. Защо напразно укоряваш Скитите, когато виждаш, че твоите приятели и съюзници вършат същите неща?” (ГИБИ, т.V, 1964, с. 319). Преводът на западните ни съседи показва някои отлики, но общо взето смисълът е същият: “ Не Скитски огањ, веђ Ивирско насиље гони сада Запад против Истока. Ето, ово су земљотреси, ове (Иверци) предсказало е буктање нових звезда. Македонска земљо зашто безуспешно оптужујеш Ските, када видиш да твоји пријатељи и савезници врше таква дела?” (ВИИНJ, т. ІІ, 1966 г., с. 29-30).
И така – възниква въпросът: Кои са тези иверци или иверийци в Самуилова България, защото е пределно ясно, че става дума за Македония и че новоизгрелите там звезди-комети са Комитопулите? Предполагам, че е нещо свързано с вярата, но нали тогава е съществувала Охридската архиепископия и после просто е повторно узаконена от Василий Багренородни с грамоти. Имало ли е някакви верски различия?
