Ако трябва да бъдем точни в средните векове и то не само по нашите земи отсъства въобще такъв реален политически, социален и юридически властови играч , наречен държава. Има влатели и в никакъв документ не съществува такъв субект на властта наречен държава. Думата държава значи власт, сила, мощ и може да е епитет на владетеля, но няма смисъл на отделен абстрактен субект на власт, каквато представлява съвременната държава. Съвремнната държава е изрично регламентиран реален субект,който се представлява , сключва договори и въпреки , че е абстрактна,държавата можешщ дори да я осъдиш реално , в средните векове никакво таково абстрактно , но реално животно няма.Намо и такъв реален политически и юридически субект на международните отношения - там контактуват владетели. Понятието за държава като абстрактен субект на властта , различен от владетеля търпи еволюция, но за пръв път се използва от Макиавели, когато няма вече български царе, уви. Царете през средновековието не представляват никаква държава, няма дори такова понятие за политически субект, владетелите упражняват властта като своя. Дори Сан Стефанския мирен договор от 19 век не е сключен от държави, а от владетели , въпреки , че в Русия понятието съществува от 18 век и се теоретизира, но реален си е самовластния владетел. По въпроса особено подробни изслудвания е правил Кеймбриджкия професор Куентин Скинър , в Русия има разработки по този въпрос на хроф.Хархордин, ако някой се интресува мога да дам препратки. Как се образуват, създават , несъществуващи в социалната реалност субекти? Ами просто няма такъв фокус, ако се приеме , че става дума за социална наука, а не за нареждане на митотворчески повествования характерни за 19век, когато новите държави търсят стари "държави" на които да са приемници. Ако сме сериозни обаче, как преминаването на една река съдава държава, каквото понятие и субект никой документ от средновековието не познава, е въпрос на упражнение по митлогично раздвижване на понятие, което първо вулгрно се премества от новото време в Средновековието и на първо време е нужно митотворчески да има начало да се образува, а после се почва да се разгръща и развихря, като с него почват да се правят и други фокуси. Например несъщесвуващия субект почва да завладява, или да го завладяват или да освобожадава или да освобождава други/допълнително свобода в средните векове у нас няма съвременния смисъл/и да върши все добри неща , за да се припознае като своя и добра държава . Или други фокуси като например приписване на атрибути от новото време на несъществуващата в средновековието социална и правна реалност "държава", по логиката , щом има държава трябва да има да има и столица: държавата се снабдява със столица ,разбирано като съвременен административен център, въпреки , че в средните векове имаме резиденция на владетеля или някакйв мистичен център,които обаче не се свързват задължително с администрацията като представителство и орган на държавата . Почват едни академични спорове колко столици има т.н., които само отклоняват вниманието и създават илюзия за реалност за столица пък всъщност владетеля си резидира където си иска и не е обвързан от никаква столица, където да стои. Вобще тези приказни повествования са само за по-лесно възприемане на миналото и за сцепление на колектива със съвременни понятия , но отдавна не са приорите на съвременните изследвания , стоят някак аматьорски .
