"
След откриването на „втория фронт“ в лагери се затварят и германски военнопленници. В края на войната има 511 големи и по-малки лагери, в които са държани около 425 9000 души (6).
В Германия непосредствено след края на войната милиони германци са затворени в лагери от американската армия и срещу тях се извършват огромни жестокости. Голяма част от тях са задържани в открити клетки, без вода и храна,
и просто оставени да умрат.
Според канадския автор Джеймс Бек, проучващ френските и американските държавни архиви и срещнал се с множество очевидци, броят на умрелите в резултат на тези жестокости е около милион и половина. Бек обвинява директно Дуайт Айзенхауер, ръководител на американската окупационна зона, за това, че е оставил преднамерено да умрат между 800 000 и един милион души в концлагерите, като тяхната смърт е замазана в армейските архиви под рубриката „други загуби“.
Други милиони германци – военни и цивилни, умират просто от глад през 1945-1948 г. Общият брой на умрелите германци в резултат на лагерни и затворнически жестокости или просто поради недоставяне на достатъчно храна е около 9 милиона души (7)"
Изобщо как си представяте да умрат 9 млн души от глад и никой да не разбере!!! Населението на Германия преди войната е около 68 млн. Около 6-8 млн са загиналите по фронтовете. И от останалите 60 са умрели още 9 и никой подреден германец не ги е записал!!! Та това е всеки 7-8. Това не може да се скрие! СССР опитва да скрие голодомора и въпреки всичките машинации се знае за него!
Изобшо да се приравняват затворнически лагери с концентрационните лагери, които са нарицателно за изтребление на хора в тях е меко казано странно. Освен, че прозира симпатията на пишещия към Руската пропаганда!
И крайно време да се спре със спекулациите за изтребването на хората от каменната ера наречени Индианци! Изобщо не е нужно да те изтребват, като си топлкова изостанал, съвсем малко ти трябва за да изчезнеш под натиска на прогреса.
Малко критични извадки за автора James Bacque:
Writing in the Canadian Historical Review, David Stafford called the book "a classic example of a worthwhile investigation marred by polemic and overstatement."[1]