boilad

Мноо си тъп, уе, Саше! Земи прочети някои книжка (може и статия, ама те не са така занимателни като Фоменко и Рьорих, та се съмнявам, че ще го направиш) за логиката, па после и за научната методология.

Не се сдържах.

Ако не сте били в Охрид, непременно идете. Вижте и манастира св. Наум. Там има едни стенописи .... как св. Наум отива да проповядва, а богомили се опитват да го изпъдят.

Само трябва да докажем, че в края на девети век богомилската секта съществува. Нещо, което не е много сигурно и за десети век предвид на това, че някои изследователи не са съгласни с толкова ранно датиране на съчинението на презвитер Козма, който между другото твърди, че поп Богомил и сектата наречена на негово име се е появила в дните на цар Петър. Или и той лъже?

не съм видял никакви док-ва за ранна датировка от мремето малко след смъртта, т.е. възкресението на Изус.

Съвсем между другото, най-ранно датираните канонични евангелия (познатите четири от Библията) са част от Синайския кодекс от средата на четвърти век, затова Galahad трябва да е доволен, че учените мошеници са успели да докажат (с известна степен на вероятност), че са писани поне два и половина века по-рано. Всъщност Синайския кодекс е terminus ante quem (поне засега) за написването на каноничните евангелия, а terminus post quem е разрушаването на втория храм от римляните, тоест не е съвсем сигурно, че най-ранното от тези четири евангелия е от края на първи век - например може да е от средата на втори, а може да е написано и във връзка с никейския събор с цел някой да наложи своето виждане за църквата, както знаем тогава се обявява каноничността на точно определени четири евангелия.

Не разбирам какво ги бърка атеистите, че някои приемат креационизма? И какво ги бърка вярващите, че някой не приемат креационизма.

Чудесно, че набърка и креационизма, но го поставяш в погрешна светлина. Като научна хипотеза (тоест твърдение, което подлежи на доказване) той е приемлив, но това не пречи да има и други хипотези. Вярващите обаче няма как да допуснат друга възможност, защото това би подкопало вярата им. В това отношение политеистичните религии са къде по-либерални (и в древногръцките и в скандинавските митове има случаи на осмиване на най-мъжествените им образи - Херакъл служи на Омфала облечен като жена, Тор също търпи подобни унижения. Обратното, виждаме какво става, когато някой си позволи да осмива монотиестична религия - сравнително пресния пример с карикатурите на Мохамед и по-ранния със Салман Рушди. Християнството е не по-малко толерантно - виждаме тук как реагират вярващите християни, а в миналото не са се церемоняли чак толкова. Добре, че навремето някой християнин се е сетил да напише трактат "Против Целз" иначе никога нямаше да узнаем, че е имало такъв критик на християнството - отците на църквата са се погрижили писанията му да не се запазят).

Но агресията на комунистическите режими срещу християнството е безспорен факт, както и по-топлото отношение към "братските" мюсюлмански страни

Което ме подсеща за оня виц дето през 50-те години на 20 век един полит агитатор отишъл в делиорманско село и изнесъл цяла лекция на тема атеизъм. Накрая попитал: "Сега разбрахте ли, че такова нещо като християнски бог няма?". Селяните отвърнали: "Разбрахме, другарю, Аллах да те поживи!"

По какво идеята за собствената безпогрешност на монотеистичните религии се различава от идята за непогрешимостта на Партията? Ерго изпадаш в догматизъм в който обвиняваш всички други, лепейки им етикети. Чрез политизирането подменяш темата - след аргумента срещу личността това е още един манипулативен похват на хора без доводи и бягство от отговори (поне по поставените от мен въпроси не видях).

И те ли са писани от комунисти атеисти?

Е, че съмняваш ли се? Това може да бъдат само вълци в овчи кожи. Крият се мошениците зад паравана на демокрацията и свободното мнение.

Прощавай,

но не е редно да ми приписваш подобни лозунги като „Вярвай, или ще те убия!". Моята религия твърди, че ако не вярваш се "убиваш" сам. Съответно намеса ми е абсолютно излишна (имаме си Бог който ще свърши работата вместо "нас" ) , да не говорим, че с прозелитизъм не се занимаваме (навремето се скарахме жестоко с едно "наше" момче, което реши да прави такива глупости защото беше ясно, че ще ни навлече страхотни бели). Трябва сам да ни се помолиш и то поне три-четири пъти за да те допуснем до "нас". А съответно ще направим каквото ни е по силите за да те разколебаем.

Кавичките са за екзотика на двусмислието.

За това става въпрос де, Прозелитизма е само един от аспектите на налагане на едно лично убеждение (срещу личните убеждения нямам нищо против. Против съм тези убеждения да бъдат натрапвани и поставяни над личните убеждения на някой друг). Надявам се ти също да ме извиниш, но доколкото помня смъртта на Рабин е дело на юдейски фундаменталист. Сещам се и за зилотите от времето на Исус (а Galahad твърди, че атеистичните фашистко комунистически атаки били насочени изключително срещу християнството - много е удобно да имаш някой виновен по дежурство).

А атеисти разсъждаващи и мислещи не виждам. Показателно е, че освен личните нападки пример за което е и коментирания цитат...

Ами то се видя кои прибягват до сила - кои пускаха призиви да ми се забраняло да пиша?

Имам две молби: първо - покажи ми къде отправям "лични нападки" и второ - кой призовава да ти се забрани да пишеш.

А сега по същество: какво отношение има описания от Непот богаташки пир към положението на плебса от втората половина на първи век? И как примера с Ариан от началото на втори век доказва, че евангелието на Лука и Деяния не са писани приблизително по същото време, а примерно 60-70 години по-рано?

Е , те от сума ти време някой незнайно защо са толкова афектирани , че са на крачка от революцията и диктатурата над всякакви религиозни и опиумни заблуди , но туй не ви прави впечатлание.

Никой не ви пречи да вярвате в каквото си искате. Въпроса е, че когато се опре до аргументи основния ви довод е срещу личността. Вместо да използват силата на убеждението вярващите фанатици (без разлика в религията) пребягват до убеждаването чрез сила.

Никога никой проповедник не е успявал да превърне толкова много неверници за толкова късо време в християни; но красноречието на френския завоевател беше необоримо: „Вярвай, или ще те убия!" казваше той на пленника саксонец, в чиито очи се отразяваше като най-убедителен довод блясъкът на ножа. на палача, и цялата онази тълпа скачаше в купела както патките в локвите след дъжд.

Емануил Роидис, „Папеса Йоана“

„Вярвай, или ще те убия!" - ето го основния довод на вярващия човек. Това не е довод на някакви разумни основания, а императив наложен от позицията на силата. Императив, който не оставя място за избор.

Колко жалко. И тоя форум тръгна бързо към дъното. Буквално няма тема, в която някое фанатизирано, малограмотно пропагандаторче по атеизъм и научен комунизъм да не се облещи срещу християнството - независимо от темата. Там където се появи сектата на войнстващите атеисти, трева не никне. И тука ще е така.

Междувпрочем, в темата не виждам фанатици християни - ни един. Само фанатици-атеисти.

Ето още един нагледен урок по логика от който и Galahad би могъл да се поучи. Когато няма други аргументи в защита на една куха теза се използва аргумента срещу личността и започва лепенето на етикети: комунисти, фашисти атеисти. Аз пък не виждам фанатици-атеисти, а хора разсъждаващи и мислещи, които правят обоновани предположения на базата на известни факти. Докато виж, вярващите се открояват лесно. За тях всичко е въпрос на вяра, а не на мисъл. Вярата убива мисълта. Съмнявам се, следователно съществувам (ако си позволя да перифразирам Декарт). А вярата не допуска съмнения и затова е сляпа.

Предполагам се досещате, че технически това няма как да е вярно. Все пак християнството трябва да се е разпространило по някакъв начин, за да може при Нерон в Рим да има достатъчно християни.

Отново съм ти сложил едно плюсче, заради съдържателния и изчерпателен урок.

Затова мразя всякаква религии и други наложени свише идеологии, защото поклонниците им отричат инакомислието. Надявам се не мислиш, че основната заслуга за разпространението на християнството е писаното слово. И то да се разпространява чрез четене сред плебса, където неграмотността сигурно е достигала 99 %. Аз на това му викам дървена философия, алогична. Появиха се и други вярващи фанатици на които не им минава през акъла, че евангелията може така да са написани, че да съответстват на пророчествата (когато докажете, че авторите на евангелията не са познавали по-ранните пророчески текстове, за да нямат възможност да нагодят собствените си писания към тях, може и да ви повярвам). По добре да бяхте отворили линка, който даде Doris и да се бяхте замислили над прочетеното, вместо първосигнално и типично за фанатиците да отхвърлите всичко написано, което не съвпада с убежденията ви.

И пак благодарности за урока по логика. Щом нещо не съвпада с убежденията ви, значи е погрешно. На това му викам желязна логика, просто необорима.

Не, ва, коварните ромеи са преиначили цялата история, а само свети Ганчо Ценов (да пребъде словото му) я тълкува правилно. Може би, според информация спусната му свише за "истинското" съдържание и значение на текстовете, нещо което ние простосмъртните никога няма да узнаем.

Ама, че смЕх! Какво би трябвало да означава това:

Те са от първ. пол. на 1в.

От кога е Новия Завед Галахад? Колко години след смъртта пардон и последвалото възкресение на Изус от Назарет?

Синоптичните евангелия са писани през последната третина на първи век, затова е доста съмнително да са дело на очевидци. При всички положения обаче съществуват по-ранни устни предания, на който извод ни навеждат небиблейските автори споменаващи по различни поводи християнството.

Доста странно цитат на евсевий кесарийски да е от старобългарската литература

Защо да е странно? Старобългарската литература познава и други преводи, Йоан Малала да речем. Но както и да е, така е според източника ми, така и го давам. Не съл правил проверка.

Respect от мен за Galahad, заради много информативния и изчерпателен пост и урока по логика.

Аз ползвам статия на Умленски, където въпросното известие на Евсевий е цитирано според том 5 на "Старобългарска литература"

"...в петия ден, който беше 14 на Луната, на 25 март, 15 индикт, в същата нощ срещу 23 на същия този месец беше предаден и като беше разпнат, вазкръсна на 25 в неделя."

Този пасаж е малко объркан и неясен. Петия ден за които става въпрос в началото на цитата не може да е петия ден от седмицата, както се твърди в ползваната от мен статия, тъй като тогава е пълнолунието (14 ден на Луната) и Пасха - нощта на петък срещу събота, когато е последния ден на еврейската седмица. Единствения възможен вариант е това да е петия ден от началото на годината, която пак по сведение на Евсевий в римския календар съответствала на 11 ден преди априлските календи, тоест на 20 март. Напомням, че по онова време еврейския календар е лунно-слънчев, а Пасха се празнувала през първото пълнолуние от първия месец на годината (20 март до 18 април). От изложеното до тук можем да приемем, че според Евсевий въпросната Пасха през нея година е била на 25 март, откъдето и извода, че Исус е разпнат предходния ден и възкръснал в деня след Пасхата.

Смущаващо е, че посочения индикт около интересуващия ни период отговаря на годините 27 и 42. През 27 г. Пасха е на 9 април, а през 42 на 24 март, И двете дати не съвпадат с посочената вече дата на Пасха.

Ако следваме стриктно евангелията, а именно, че Исус е разпнат в деня преди Пасха, то ще стане ясно и защо в този ден слънчево затъмнение не може да има и защо Дионисий Ареопагит определя това явление (слънчево затъмнение на Пасха) за чудо. Обяснението е просто - Пасха се празнува по време на пълнолуние (14 ден на Луната) през първия пролетен месец, а при пълнолуние Слънцето и Луната се намират в диаметрално противоположни части на небесната сфера, тоест по това време слънчево затъмнение не може да има. Този парадокс в синоптичните евангелия не е пропуснат от древните астрономи и някои от тях го използват като аргумент срещу достоверността и истинността на светите писания, а други като споменатия Дионисий Ареопагит го определят като чудо, доказващо божествената същност на Христа и следователно потвърждаващо писанията. Има две вероятности, или става въпрос за друго явление, или "пасхалната смърт" на Исус е настъпила по друго време - например при слънчевото затъмнение видимо от Юдея на 24 ноември 29 г. (тези варианти, разбира се, са в случай, че припишем някаква историческа достоверност на евангелията).

Възможно е въпросното затъмнение да не е било слънчево, а лунно (макар Лука изрично да пише: "потъмня слънцето"). Лунно затъмнение например е имало вечерта на трети април 33 година.

Е, не, може и само от писаното в ГИБИ да се сети човек, защото в бележките се споменава за пратеничеството до сърбите, по време на което умира патриархът.

Да, ама не. Бележката буквално гласи:

В непреведения пасаж става дума за византийско пратеничество в сръбския кралски двор, което настоявало византийци и сърби да обединят усилията си за борба срещу турските нашественици.

Няма нито дума, че това е мисия на патриарха, и то Калист, при царица Елена, или, че сръбския цар тогава е Урош Лудия.

Вариантите бяха два: 1. грешка в ГИБИ; 2. грешка на изследователите (малко вероятна при цялото им единодушие). Аз предпочетох второто предположение, което ме вкарва в малко конфузна ситуация. Както и да е, все пак грешка има и се изясни каква е и чия е.

За щастие Кантакузин го има не само в ГИБИ, ама нали трябва ровене и поназнайване на чужди езици.

Аз съм скаран с латинския, но някой може да помогне. Това е Cant., III, 360 - 365

П. П. Кой знае защо местата на прикачените файлове се размениха.

Май ключа към датирането ще е в този пасаж, обаче ползвам ГИБИ - 10, а там го няма. Според Матанов той засяга мисията на патриарх Калист в Сяр, където патриарха умира.

П. П. Ако в ГИБИ е допусната такава груба грешка да се приписва на Кантакузин действия от 1364 г. каква тогава е ползата от такъв сборник?

Пратеничеството при сърбите.

Че текстът на оригинала е ранен, личи от израза "тожде и доселе" (също и досега), с който завършва първата част. За нея се приема, че е писана още във времето на самия Аспарух.

Възможно е и друго тълкуване в смисъл, че "също и досега" българите са от тая страна на Дунав, обаче дотолкова доколкото този израз е обвързан с известието за Исперих, все пак мнението на Йончев изглежда е по-вероятно да е вярно.

А между другото когато през 719 г. Анастасий ІІ вдига бунт срещу Лъз Исавър търси помощ от .........кан Тервел.Е къде е тогава митичният Кормесий и защо Тервел не подписва мира с Теодосий Трети?

Аз съм по-склонен да се доверя на Никифор (който за последно споменава Тервел към края на второто управление на Юстиниан ІІ, т. е към 711 г.), отколкото на Теофан чието изложение е вътрешно противоречиво - от една страна приписва на Тервел действия които могат да се отнесат към 718 г., а от друга по-нататък твърди, че Крум настоявал за подновяване на договора между някогашния български господар Кормесий и Теодосий Адрамитец, т.е. по времето на въпросния император към 715 г. господар на българите не е Тервел. Това второ твърдение на Теофан съвпада с данните от Никифор. Що се отнася до по-късните източници за събитията около 718 г., и замесването на Тервел в тях, те се основават на Теофан.

Направих го вкратце още преди доста време поне по отношение на Г.Ценов (вж. тук с.1 прикачен файл).

Табов естествено не е съгласен с тази критика, и - както виждаш - аргумента му е много сериозен: Ценов публикувал в знаменити западни издателства, следователно и той е знаменит.

Файла го прегледах набързо преди няколко дни и не съм докарал ред за по-внимателен прочит, ама така като гледам май никой не се е юрнал да опровергава написаното в него.

Интересно, с какво публикацията в едно издателство (пък било то строго профилирано, или дори академично) доказва верността на твърденията (дали са верни или неверни се доказва с логика и научни познания).

А начинанието ти е похвално. Добре е отвреме-навреме някой да се заема сериозно с несериозните неща.