Отиди на
Форум "Наука"

Kaloyan1

Потребител
  • Брой отговори

    34
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Kaloyan1

  1. Не съм казал че е ненормален, а е различен. Ненормален е хейта към източния говор който е разпространен сред всички. Дори и мен са ме учили да се присмивам на някого(говорещ меко) особено в тв интервюта, което е позорно и показва ниското себеуважение у мекоговорещите. Може би това презрение съществува поради концентрирането на милиони души в София и превръщането й в мултицентър. А видиш ли на изток те са неуки и не разбират български и вадят картофите с бомби.
  2. Вярно е че руският език е променил българския и сръбския. Но да твърдите че няма логика във смекчаване или втвърдяване и че всичко е случайно, това значи да кажете на бялото черно. Аналитичният южнославянски език (така наречените езици от българската група) е два вида мек и твърд(мек в Източна и Централна България; твърд в Западна България и Македония) Разграничението е по ятовата граница. Ясни са зоните на влияние в исторически план(сръбска; турска; повсеместно руска и гръцка от части) Ясна и тенденцията за Екане по примера на "столичния" говор. Доказателство е новият речник. На мен обаче ми омръзна да си кривя езика а и това МЕкане ме подлудява, или да го направят книжовният ни език вариант на сръбския щокавски или да се обърнат на изток за взаимстване. Такова средно на никого угодно положение да няма. Лично аз виждам множество отстъпки за западните говори в новия речник и ми се иска авторите му от БАН да се поразходят из страната и да чуят малко народна реч, да си опреснят знанията и да не гледат с насмешка над Изтока. Просто не искам да ми се смеят когато си говоря на подбалкански, а когато се чуе шопска реч всички да изпадат в "екстаз" от native speech-а си!
  3. Хахах аз също е съм професионалист, но съм на мнение както ви казах че границата е далеч по-стара и продължава на север по река Олт. Попрочел съм изследванията на Стойков за диалектите. Не съм много съгласен с него за някои неща особено че има запазено "х" в сливенски диалект но това е друга тема. Относно йе и н'е оставам на позицията си че разликата е фонетична, то ест трябва да чуете йе и съответно н'е за да разберете че мекостта на н'е не е толкова силна както в сръбските мекости като цяло. Това съм се убедил няма как да бъде разбрано правилно особено от българите от Западна България. Просто мекостта на Изтока е в това че се смекчават на практика всички съгласни, НО смекчаването не е толкова силно колкото го изкарват софиянци с голяма гордост че те говорят "правилно". А, искам да зачекна темата за звуковото произнасяне на Л и вариантите му в България. Пишете за да стигнем до консенсус. По въпроса: забелязах от няколко месеца случайно че има разлики при произнасянето на л пред съгласни, пред твърди гласни(а,ъ,о,у) сред различните поколения българи и диалекти. Открих с мои контакти с различни групи че по-старата генерация българи произнасят Л правилно( със слагане на езика на небцето) а по-новото поколение след 80-те произнася Л като W(У)-четете буквално- сWадолед, wамарина, сwожих и.т.н. И още нещо не коментирам трагичното произнасяне на Л в западната част на страната(Перник) където дори Л пред меки гласни не се произнася, има само W- люляк(може би е уууак) лебед(уебед), хляб(хуеб, или направо уеб). По-старото поколение го е произнасяло това У като гърлено Л(сръбски език) но днес явно е преминало в чисто У.
  4. Няма как да е случайно понеже има логика в омекването на изток, респективно втвърдяването на запад. И моля не давайте примери с хърватски и икавски. Те са "меки" по друг начин различен от мекостта на Източна България и източните славяни. Именно в източната част на страната се смекчават на практика всички съгласни( напр. т,д които правят "впечатление" у "твърдо" говорещите). Мекостта им обаче е лека, докато на запад също има смекчаване на к,г,н,м, но смекчаването е много по-силно и прави наистина голямо впечатление. Впрочем в сръбски език споменатото смекчаване на к,г,м,н е същото както в западните говори(конь, сиренье и пр.). Иначе по-голямата част от съгласните се произнасят твърдо дори прекалено(произнасяне на кнжовното бял като бийал, няма като нийама и т. н.). Може би заради липсата на преливане между източен диалект и украински език вие търсите случайността в говорите. Но е видно че преливането е ясно изразено по посока запад към сръбският език. Още нещо сръбските автори в по-ранни времена са слагали границата на щокавския диалект до Ятовата гранича, тъй като явно им е направило впечатление че между книжовен сръбски и западно български разлика в произношението почти няма. Доказателствата са от ясни пре ясни!
  5. За мен няма съмнение че ние сме с европейски произход. То се вижда и сега. Освен това всички византийски миниатюри ни изобразяват като европиди. Смятам че соц. стремежите за пренебрежение към българите са отмити заедно с несериозната теория за тюркския произход. Това че някакви си текстове или по-ранни изображения напомнят подобен произход може да се обясни от факта, че българите сме си вазаимодействали с такива турански групи. Но да се определят българите като тюрки не само е несериозно, но и обидно!
  6. Честно да ви кажа българският език е два вида мек и твърд. По мои наблюдения и на много съфорумници мекият звучи като източнославянски, а твърдият като западнославянски. В този смисъл най-добре е езиците да бъдат разделени на източни и западни(без южнославянски). Относно ятовата граница тя съществува от хиляди години. Именно тя е граница(почти) на Одриското царство. Точно до нея са стигали древните тракиййски племена и на запад от нея вече започва илирийско присъствие. Друг факт е че тя продължава и в Румъния по същия начин разделя и румънските диалекти. Още повече Великите сили ненапразно разделят българската територия на Източен и Западен български вилает по врее на Цариградската конференция. Също така сред източното и западнто общество има много разлики в обичаите, нравът и начинът на обличане(на изток черни носии на запад бели) и много неизброими разлики.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...