Хахах аз също е съм професионалист, но съм на мнение както ви казах че границата е далеч по-стара и продължава на север по река Олт. Попрочел съм изследванията на Стойков за диалектите. Не съм много съгласен с него за някои неща особено че има запазено "х" в сливенски диалект но това е друга тема. Относно йе и н'е оставам на позицията си че разликата е фонетична, то ест трябва да чуете йе и съответно н'е за да разберете че мекостта на н'е не е толкова силна както в сръбските мекости като цяло. Това съм се убедил няма как да бъде разбрано правилно особено от българите от Западна България.
Просто мекостта на Изтока е в това че се смекчават на практика всички съгласни, НО смекчаването не е толкова силно колкото го изкарват софиянци с голяма гордост че те говорят "правилно".
А, искам да зачекна темата за звуковото произнасяне на Л и вариантите му в България. Пишете за да стигнем до консенсус.
По въпроса: забелязах от няколко месеца случайно че има разлики при произнасянето на л пред съгласни, пред твърди гласни(а,ъ,о,у) сред различните поколения българи и диалекти. Открих с мои контакти с различни групи че по-старата генерация българи произнасят Л правилно( със слагане на езика на небцето) а по-новото поколение след 80-те произнася Л като W(У)-четете буквално- сWадолед, wамарина, сwожих и.т.н.
И още нещо не коментирам трагичното произнасяне на Л в западната част на страната(Перник) където дори Л пред меки гласни не се произнася, има само W- люляк(може би е уууак) лебед(уебед), хляб(хуеб, или направо уеб). По-старото поколение го е произнасяло това У като гърлено Л(сръбски език) но днес явно е преминало в чисто У.