Лора

Светът е бил не веднъж свидетел на не един феномен.Раждане на религии, пророци, гадатели от световен мащаб са опитвали да предупредят, помогнат, насочат.Ванга, Нострадамус и много други, отричани или отхвърляни, поругавани, или обожествявани.Аз вярвам, че един чист човек, познал тайнствата и всеобхващащата любов на божественото, би могъл да се превърне в канал, в път, в една истинна правда за търсещите. Искам да споделя с вас феномена Татяна Микушина, и цялата любов, която пия жадно от нейните дарове. Отворете сърцата си за Божествената любов и ще промените този свят Присъствие на Безусловната Любов 7 март 2005 АЗ СЪМ Присъствие на Безусловната Любов в твоя храм. Божествената Любов е твоето главно и доминиращо качество. Ние те избрахме за наш Посланик именно заради преобладаването на качеството Любов в твоето сърце. Твърде голямо е нарастването на силите на анти любовта в твоя свят. Ние сме опечалени от това. От всички Божествени качества Любовта е най-голямото. Стремежът към любов, желанието да обичаш и да бъдеш обичан е присъщо на всяко живо същество. Именно заради нарушения на Божествения Закон вследствие на злоупотреба със свободната воля по времето на древните Лемурия и Атлантида точно в това качество са нанесени най-големи изкривявания. Ако можехме да възстановим това качество в цялата му пълнота в душите само на няколко човека, намиращи се във въплъщение, ние много скоро бихме разпространили това качество по целия свят. Това качество, против което е невъзможно да се устои. То е това, което дава мигновено съзвучие с Божествената Реалност. Много често се смесва това качество с половия инстинкт. Оттук идват и всевъзможните сексуални извращения. Способността на човека да твори се проявява посредством проявата на творческата мощ чрез Любовта. И същата тази творческа мощ, която участва при зачатието на децата, лежи в основата на всичко, което човек създава в своя живот. В основата си човекът е подобен на Бога. Основното качество на Бога това е Любовта. Затова човек не може да не твори. А творческата мощ се проявява точно дотолкова, доколкото тя не е ограничена от блоковете анти-любов, внедрени в съзнанието на човека от вън и поддържани от неговото несъвършено съзнание отвътре. Съвършеният Пламък на Любовта постъпва в този свят чрез вашето АЗ СЪМ Присъствие. Но на пътя на този поток от Любов се намират филтри от вашите несъвършени чувства и мисли. И потокът се изкривява. Вие проявявате Божествената Любов постоянно. Вие не може да не проявявате това качество, тъй като то е присъщо на цялото творение. Вие трябва просто да почистите филтрите на вашето съзнание, на вашето възприятие за Божествената Реалност. Открийте сърцата си за Любовта, за Божествената Любов и вие ще измените този свят. Няма сила в този свят, която може да бъде по-мощна от Любовта. Затова тези сили, които са взели решение да се отделят от Бога паразитстват преди всичко от изкривената Божествената Любов. Цялата сексуална индустрия, порнографията, стереотипните взаимоотношения между половете, пропагандирани и тиражирани от средствата за масова информация, са насочени именно към това да задържат проявата у вас на Божествената Любов. Изглежда безобидно да погледате филм, култивиращ вашия стремеж за удовлетворяване на половия инстинкт. Изглежда безобидно да погледате голо женско тяло, рекламиращо предмети, които съвсем не са ви нужни за вашето духовно израстване. Но във вашето съзнание ще се всели ненавист към Божествената Любов. Вие доброволно укрепвате филтрите, вместени във вашето съзнание и пречещи ви да проявявате истинската Любов в живота си. Съществува толкова голяма разлика между изначалното Божествено Проявление на Любовта и това разбиране за любовта, което трайно се е установило от времето на падналите цивилизации, че даже е трудно да се направи сравнение. Това е като живота и смъртта. Едно от качеството на светите хора е способността да получават нектар от Божествената благодат в своето сърце. Няма такова удоволствие в този физически свят, което би могло да се сравни с получаването на Благодатта Господня. Само чистите сърца са способни да получават тази Благодат. Потокът на Божествената енергия, потокът на Божествената Любов преминава по всичките ви тела като ласка. Вие чувствате екстаз във всяка чакра, във всеки енергиен център. Дори най-хубавото сексуално удоволствие, което можете да получите във физическия живот, е невъзможно да се сравни с това преживяване на Благодатта, изпратена ви от Бога. Замислете се толкова ли е безобидно, когато гледате порнографски филми, допускате сквернословие, присъствате в едно общество с хора допускащи грозни мисли и постъпки по отношение на жените и взаимоотношенията между половете. Всяка такава отрицателна вибрация способства за отделянето ви от Божествената Любов. Съзерцавайте цветята, природата, усмивката на децата. Пазете постоянно любовта си от всякакви прояви на анти-любов. Пазете близките си, децата си. От представата, която ще получи новото поколение за Любовта, зависи бъдещето на вашата планета. Истинската Любов започва с почитане на жената, Майката. И тези чувства, които изпитвате към своята Майка, могат да наложат отпечатък върху целия ви живот. Най-щастливи са тези семейства, в които се е наложила традицията за уважение към Майката, като пазител на домашното огнище. Нека никога съзнанието ви да не бъде обременено от некачествени мисли, насочени срещу Майката, срещу женското начало. Всички вие сте майки в този свят. И мъжете и жените. Вие сте се спуснали във въплъщение, за да овладеете качеството на Божествената Майка. Затова правилното отношение към жената, към Майката ще бъде залог за успешното овладяване от вас на качеството на Божествената Майка. И без това овладяване вие не можете да достигнете Отца и Сина. Желая ви да овладеете Божествената Любов във вашите сегашни въплъщения. АЗ СЪМ Присъствие на Безусловната Любов и ви погалвам с лъчите на моята Любов. Източник на информацията: http://www.sirius-bg.iskri.net/dictations/04love0703.htm © Татяна Микушина, 2005 На тези, които търсят... На всички, намерили своя път...

Много хубави снимки, Syrian, благодаря.Може би и аз ще побликувам подобни от пътуванията ми.Интересно е че в Турция например, от сирииската и иранската граници чак до Ефес, през Кападокия е така наречения път на първите християни.Навсякъде е осеяно с малки скални църквици, вкопани в земята или издълбани в скалите, манастири и параклиси.Иконите са почти неразпознаваеми вече, но цялостната структура сочи за за едно - ортодокс.В градчето Мардин например, както и в Искендерун /най - южната точка на Турция, на сирииската граница/ църквиците са действащи, и населението там е предимно християнско.Араби - ортодоксални християни.Литургиите и проповедите им се извършват на староарабски.Наистина е интересно... И не само...мисионерите са още едно доказателство.Наскоро в Анкара попаднах на мисионер, който раздаваше по 100 долара на всеки мюсулманин, съгласил се да приеме католизма.В Турция има изключително бедни хора...които за 100 долара, от немотия, биха направили и повече.И...някой се възползва. Нетърпимостта към мюсулманския свят е именно заради исляма, според мен.Но Джихада с нищо не е по - лош от някои действия на християнски глави...

Чакрите - седемте основни енергиини центъра Преди хиляди години, йогите са определили чрез своята изключителна духовна практика седем основни комплексни системи, които свързват нашия микрокосмос с външния макрокосмос. Тези енергийни центрове са познати като чакри. Тук ще ви представя основните характеристики на всяка чакра, както и физическата област, на която съответстват. 1. Муладхара - първата от седемте чакри, наричана още коренова чакра. Намира се в в основата на гръбначния стълб,в областта между ануса и половия огран. Този енергиен център символизира обективното съзнание, съзнанието във физическата, материалната вселена. На физическо ниво, тя контролира волята за оцеляване, нуждата от материална сигурност, желанието за основните материални блага и избора на професия.. Характеристика на физическата функция на този енергиен център е отделянето и съответстващите области са ануса, тънкото черво, мускулната система и мастната тъкан. Когато баланса на Муладхара чакра липсва в сравнение с този на останалите типове енергия,човекът в този случай ще бъде прагаматичен и може да причини неразумно разхищаване на своите основни ресурси. "Човекът, който познава активирането на този енергиен център, успява лесно да преодолее своята привързаност към материалното и да стане изключително смел,без страх от смъртта.Концентрацията и медитацията върху Муладхара чакра водят до познание на тази чакра и средствата за събуждането й" "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда 2.Свадхистхана е вторият енергиен център.Сексуална чакра.Център на кръста. Физическата проекция на този енергиен център е областта над сексуалните органи.Той представлява сетивното съзнание,въображението и е включен към потенциалната сексуална енергия. На физическо ниво, този енергиен център е отговорен за желанието, въображението, халюцинациите,сетивността и нуждата от семейство.Асимилацията, създаването на потомство, лимфната система и менструалните течения се дължат на въздействието на този център. Йогическата литература казва, че нехармоничното активиране на тази чакра може да предизвика състояния на развълнуваност и умствени смущения. Хората, които имат предимството в активирането на тази чакра са изключително впечатляващи се,имат много живо и богато въображение, както и дарбата да вербализират възприятията си . “Хората,които се концентрират и медитират върху тази чакра и върху съответстващите енергии,могат да обогатят своето въображение,интуитивно познание и отлично владеене на сексуалните функции,също така и навлизане в астралните светове.Такава личност ще изглежда млада, ще има богат възтановителен капацитет и преодоляване на смъртта.” "Можеш да казваш ДА и НЕ винаги, когато ти решиш." Толтекска книга на мъдростта 3.Минипура е трета по ред, и е наричана още Слънчев сплит, Пъпна чакра. Тази чакра представлява разширеното съзнание и желанието за мощ.Символизира раздвиженото съзнание и динамиката.На физическо ниво, тази чакра е свързана с волята,егото, индивидуалността, самодисциплината и интелигентността. На физическо ниво, тя координира храносмилателните процеси и дейността на органите разположени в стомаха. Нехармоничното активиране на тази чакра предизвиква борба в човека за власт и много болка. "Човекът, който се концентрира добре и медитира върху този енергиен център,получава способност да открива скритите съкровища,няма да бъде никога докоснат от болест, не ще се страхува от пламъци и дори този човек да седне в огнището, не ще бъде докоснат от болката.Такъв човек не се страхува от смъртта и неговата воля и мощ са необикновенни. "Обичаш страданието си, защото ти е познато и ти дава усещане за сигурност. Опознай любовта, направи нов избор. Само любовта може да те доведе до състояние на блаженство. От теб зависи колко дълго ще останеш в блаженството." Толтекска книга на мъдростта 4.Анахата - Аджана, Сърдечен център, Четвърта чакра. Анахата чакра е четвъртия енергиен център и е разположен в областта на сърцечния сплит.Той символизира съзнателната любов, емпатията,алтруизма и призванието. Този енергиен център вдъхновява човекът да обича, да бъде състрадателен, алтруист, призван да възприема нещата,които се случват по божествен начин. На физическо ниво, той контролира циркулацията, имунната и дихателната система.Нехармоничната активация на Анахата чакра е източникът на всички проблеми късаещи любовта, които се появяват в някои трагични случаи(развод,смърт) Нехармоничното съгласуване води също в смущения в ендокринната жлеза и по-точно - в тимуса.Активирането на тази чакра провокира събуждането в поезията и творчеството. "Човекът,който медитира внимателно върху тази чакра може лесно да има изживявания на полети сред астралния свят.Такъв човек е прекрасен инструмент през който протича божествената любов и да достигне всички други божествени качетсва" "Не съди. Прощавай. Освободи се от предишната си критичност. Откажи се от необходимостта да си винаги прав, пръв, на върха. Никой не е виновен. Уважавай себе си. Уважавай другите." Толтекска книга на мъдростта 5.Вишудха - /чист/ Други имена – Чакра на шията, Център на ларинкса. Петият енергиен център е Вишудха чакра и неговото разположение е в основата на гърлото.Той символизира чистото съзнание и креативност. На физическо ниво, той управлява изразяването, вдъхновението в речта, красноречието и усещането на съвършеното. Контролира дейността на гласните струни, на чуването,на фаринкса и хранопровода.Вишудха чакра е символ на звука, сънуването и чистота. Активацията на тази чакра благоприятства за разбирането на невербалното общуване.Съотвестващите жлези са щитовидната и паративната жлеза.Всички необикновени "способности", дарби,сили познати като сидхи са свързани с гърлената чакра. Резултатите от медитацията върху Вишудха чакра са спокойствието, безпристрастие, приятен глас, събуждане на художественото вдъхновение, способност за вярно тълкуване на светото писание, разбиране на тайния език на сънищата. "Не се страхувай да изразиш мечтите си. Знай кой си и какво искаш. Свободен си да променяш живота си - това е твоят живот, не животът на другите." Толтекска книга на мъдростта 6.Аджна - Трето око, Заповедна чакра, Вътрешно око, Око на мъдростта. Шестата чакра, Аджна чакра е разположена по средата на челото, в междувежието. То също носи имената Трето Око или Око на Шива и представлява върховното умствено съзнание, което благоприяства за директно възприемане на невидимите светове, Ако е хармонизирана, Аджна чакра дава умствено прозрение, самоконтрол, ясновидство, върховна интуиция и извън сетивно възприятие. На физическо ниво,то координира дейността на хипофизната жлеза и малкия мозък.Хипофизата има жизнена роля в организма, така че заедно с хипоталамуса действат като главна система на другите ендокринни жлези. Затова че, Аджна чакра има жизнена роля, не само в духовното събуждане на човека, но и в химията на тялото. Човекът, който се концентрира дълбоко върху тази чакра, постепенно премахва всички негативни ефекти от неговите минали действия, от сегашния и от миналите животи.Той получава осемте велики паранормални способности и 32 по-малки. "Да се усъвършенстваш, значи да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил 7.Сахасрара - Център на темето, Хилядолистен лотос. Последният от седемте енергийни центрове е Сахасрара, разположена над короната на главата. В Източната литература е позната като "Върховен център за контакт с Бог".Сахасрара чакра символизира откъсването от илюзията,основен елемент в постигането на върховната истина, че всичко е едно и Едно е всичко. Достигайки нивото на Сахасрара,човекът приема съзнанието на Безкрайността.Физическата функция е духовно отваряне към сътворяващата сила на Вселената. Човекът, чийто енергиен център е събуден и активиран,настъпва етапът на непрекъснато съзнаване, единство на противоположностите, и тотален съюз с Бог. "Човекът достигнал това съзнание, достига етапът на супер-съзнаване и реализира върховното познание." "Любовта се излъчва отвсякъде, стига да й позволиш. Любовта е във всичко наоколо. Тя е състояние на блаженство. Ти имаш рождено право на щастие. И на страдание. Кое избираш?" Толтекска книга на мъдростта С материали от: zashto-kak.hit.bg/oceansoul.com

Една малко позната, но интересна философия. Една религия. В търсене смисъла на живота Едва ли има човек, който да не се е замислял над смисъла на живота.За съжаление никак не е лесно да се намери отговор на този въпрос, защото съществуват хиляди противоречащи една на друга философий, религий, идеологий, и техните последователи са във вечен спор, стремят се да ни направят свои последователи. Тук ще разгледаме нашите отношения с Бог.Това се нарича самоосъзнаване. Движението санкиртани-най-простичкия метод към самоосъзнаване, тъй като пречиства сърцето. Ние невярно разбираме себе си, защото огледалото на нашия ум е потънало в прах.Не можеш да видиш себе си в прашно огледало.Но в чисто можеш. Медитацията-това е начин за пречистване на сърцето, опит да приемеш и разбереш своите взаимоотношения с Всевишния.С всички, с които имаме контакт, ние създаваме взаимоотношения.Дали сте англичани или индийци, вие имате взаимоотношения с общество, семейство, приятели.Какви ли са нашите взаимоотношения с Бог?Ако проведете запитване, много малко хора ще могат да опишат своите взаимоотношения с Бога.Хората казват: "Какво е Бог?Бог е мъртъв.Аз не вярвам в Бог, остава да имам взаимоотношения с него".Сърцата на такива хора са покрити с прах, те не могат да видят.След като сме свързани с взаимоотношения с всички, защо не опитаме да разберем и взаимоотношенията си с Бог?Разумно ли е това?Не.Невежество е. Материален свят-материална природа.Причина да не виждаме Бога.Не могат да разберат Бога, дори не се опитват.Но Бог го има. В Англия сутрин е мъгливо, а зад мъглата не се вижда Слънцето.Означава ли това, че няма Слънце?Не можете да го видите, заради "завесата" пред очите ви.Но ако телеграфирате до другата страна на света, ще ви кажат: "Да, Слънцето е тук.Ние го виждаме.То ослепително сияе".И така, ако вие отричате съществуването на Бога, или не осъзнавате взаимоотношенията си с Него, това означава единствено липса на знания.Не означава, че няма Бог.Не е забулено Слънцето-невъзможно е да бъде забулено.Мъгла, облак или дим не могат да забулят Слънцето.То е огромно.Много пъти по-голямо от Земята.А облаците могат да покрият небето едва на 10,20 или 100 мили.Могат ли облаците да закрият Слънцето?Не.Те покриват очите ви.Когато нападнат мишлето, то затваря очи и си мисли: Няма вече враг.Аналогично ние си мислим-няма Бог. Господ обладава много различни енергий.Енергийте на върховния Господ, описани в "Вишна пуран" Парасиа шактир вивидхаива шруйате/шветашватара упанишад 6.8/ Думата шакти означава енергия.Господ обладава разнообразни енергий."Бог нищо не е длъжен да върши".Ние трябва да работим, за да преживяваме, трябва да се храним, искаме да се насладим на това или онова, но защо му е на Бог да работи?Бог няма нужда да работи.Защо казваме тогава, че Бог е създал тази вселена?Нима това не е труд?Не.Тогава как е станало? Неговите разнообразни енергий са толкова могъщи, че действат самостоятелно, и са изпълнени със знания.Можем да видим как едно цвете пониква, расте и разцъфва, и на цвета му се появява петънце от едната страна, малко цветно петънце от другата, то е беличко тук, и по-беличко там...И пеперудата също е пример за тази художествена симетрия.Нещо ги оцветява, но с такова съвършенство и толкова бързо, че ние не виждаме самия процес.Не разбираме как протича, но независимо от това той се случва, и го прави енергията на Бога. Чаитапиа Махапрабху съветва: "Чето-дарпана-марджанам" Марджанам означава "пречистване". Дарпанам-"огледало". Сърцето-това е огледало.То прилича на фотокамера, фотокамерата запечатва всички моменти на деня и ноща, а нашето сърце-образите, и ги пази в нашето подсъзнание.Това е известно на психолозите.Сърцето запечатва огромно количество образи.Ние не знаем кога е започнало това, но е факт: поради контакта с материята нашата истинска същност остава скрита.Затова и е нужно да "очистим своето сърце".Има различни методи за това-джнана, йога, медитация, благочестива дейност.Карма също пречиства сърцето.Ако човек извършва благотворителност, неговото сърце постепенно се очиства.Но независимо, че писанията препоръчват тези методи на пречистване, в нашия век е трудно да бъдат прилагани.За да следваш пътя на философското познание трябва да станеш ерудиран учен, да прочетеш много книги, да общуваш с професори и учени, и живота ти да премине в размишления.Трябва да откриеш човек, видял светлина.Такива са методите на философското познание.Препоръчителна е медитацията.Човек би трябвало да пита себе си-"Кой съм аз".Помислете-това тяло ли се явявате вие?Не.Този палец?Не.Това е вашия палец.Поглеждайки крака си, вие казвате-това е моя крак.Разбирате, че това тяло ви принадлежи.Но тогава къде сте вие?Всичко това е мое но къде съм аз?Търсенето на своето АЗ се нарича медитация. По този начин медитацията подразбира съсредоточаване на всички чувства.Но метода на медитацията е много труден.Човек трябва да може да овладее своите чувства.Чувствата привличат човека към външния свят, а трябва да ги пренасочим навътре в нас, и да се заемем със самоанализ. За тази цел съществува системата йога.Йога се състои от 8 етапа.Първи етап-овладяване на чувствата, с помоща на регулирани принципи.Защо седяща поза?-Това помага за съсредоточаване на ума.Ако седим прегърбени, ще бъде невъзможно да се съсредоточим.Трябва да седим изправени.Следва овладяване на дишането, после медитация, и накрая-самадхи.е да се изпълнява това е трудно, никой не може да изпълни всичко веднага.Упражненията по системата йога са непълни, тъй-като се практикуват само седящи пози, и някои дихателни упражнения.И това не може да доведе до съвършенство. Можем да опитаме да получим знания и с помоща на емпиричната философия: "Това е Брахман, това не е Брахман, тогава какво е Брахман?Какво е духовна душа?"-Такива философски разсъждения се препоръчват, но са неизпълними в нашия век. Затова и Чаитанйа Махапрабху казва: "Харер нама харер нама харер намаива кевалам калау настй ева настй ева настй ева гатир анйатха" Калау означава- в този век.Три пъти настй ева.Ева означава -разбира се, а настй-не.Какво ще рече?-"разбира се, не"? Не е възможно да осъзнаем себе си с помоща на кармата.Не е възможно да осъзнаем себе си с помоща на джнана.Не е възможно да опознаеш себе си с помоща само на йога.Калау-Разбира се, че не. В нашия век е невъзможно самоосъзнаването само с помоща на тези три метода.Какво тогава?Просто повтаряте мантрата "Харе Кршна".Това е най-простичкият и най-възвишен метод. Никой в материалния свят не би искал да страда, но страданията идват неочаквано, като лесно пламнал пожар, започнал дори без да сме драснали клечка кибрит.Никой не иска да воюва, но войните избухват.Никой не иска глад, епидемий, но ги има.Никой не иска да бъде разбран неправилно, но всеки се сблъсква с това.Случва се.Защо?Това прилича на пожар в гората, невъзможно да бъде потушен с пожарни машини.Изпепеляващия пожар от проблеми не може да бъде потушен от прогреса на науката.Невъзможно е.Пожара в гората не може да се загаси с кофа вода, която бихте донесли.Така и житейските ни проблеми не могат да се решат с материални методи. Има безброй примери.Прахлада Махараджа казва: "Мой скъпи Господи, в действителност родителите не могат от нищо да защитят своето дете".Дълг е да се грижат за него, но не могат да го предпазят.Ако законите на природата призоват детето, те не могат да противостоят.Затова и макар родителите да се считат за закрилници на детето, това не е така.Кораб плува в океана и потъва.Самолет лети, всички мислят, че са в безопастност, но неочаквано се разбива.Нищо материално не може да ни защити.Някой е болен.Лекарят може да му даде лекарство, но това не гарантира, че болния ще живее.Тогава има ли 100 процента гаранция? Прахлада Махараджа казва:"Мой скъпи Господи, ако ти отблъснеш някого, то нищо не може да го спаси." Бихме могли да измислим множество методи за решаване на проблемите, които поставят пред нас законите на природата, но ползата тук ще е малка.Кришна казва в "Бхагават Гита": "Майа, външната енергия, е много, много силна.Никой не може да и противостои.Това е практически невъзможно".Как тогава да се измъкнем от натиска на материалната природа?Кришна отговаря: "Човекът може да не е подвластен на материалната природа, предавайки се на мен".Това е факт.За да разберем взаимоотношенията си с Бога, трябва да пречистим сърцето си.В "Катха-упанишад" се казва: "нитйо нитйанам четаш четананам".-"Върховната Абсолютна Личност на Бога, Абсолютната Истина, е вечна.Бог е вечен". В "Бхагават Гита" Кришна говори: "Всичко се извършва под мое наблюдение".В Библията също-"Бог е сътворил".И това е така.Според съвременните представи някога е имало взрив, последвало е това, след него-другото.Не е така.Но за да разберем, трябва да отворим очи, да погледнем, да видим.Да пречистим сърцето си, за да вникнем в словата на Кришна , да ги приемем.В момента в който човек разбере, кой е всъщност, и какви са взаимоотношенията му с Бога, той ще бъде щастлив.Ние понасяме толкова страдания, защото се отъждествяваме с материалния свят.Затова сме нещастни.Безпокойството и страха са следствие от това.Този, който се отъждествява само с плът и кости, не е различен от животните.Повтаряйки "Харе Кршна" , бихме могли да се избавим от заблуждението.Да се пречисти сърцето, означава разбирането, че ние не принадлежим на материалния свят. "Ахам брахмасми"-"Аз-духовна душа". До когато човек се отъждествява с Англия, Индия, Америка...той пребивава в невежество.Днес сте англичани, понеже сте се родили в Англия, но в следващия си живот може би ще се родите не в Англия, а в Китай, в Русия, или в друга страна.Или може би въобще няма да получите човешка форма.Странно е, но ако днес сте националист, патриот в страната си, утре може да сте обикновенна крава в същата страна, която са повели на заколение.Трябва ясно да осъзнаем кои сме ние.По думите на Чаитанйи Махапрабху всяко живо същество в действителност се явява вечен Божи слуга.Ако човек разсъждава така: "Не съм задължен да служа никому, мой дълг е да служа на Бога"-то човек е свободен.Сърцето му е пречистено, и той е свободен.И когато достигне този начин на мислене, всички негови безпокойства изчезват, защото знае: "Аз съм Божи слуга, Бог ще ме защити.Защо ми е да се притеснявам за нещо".Това прилича на положението на едно малко дете.Детето знае, че родителите му ще се погрижат за него.Свободно е.Ако посегне към огъня, майката му казва: "Мило мое дете, не докосвай това".Майката винаги бди над него.Защо и ние да не се доверим така на Бог?Хората отиват на църква и се молят: "Господи наш, дай нам насъщния".В действителност, ако Той не се грижеше за насъщния ни, не бихме могли да живеем. Върховната Личност удовлетворява потребностите на всяко живо общество.Дава храна.Сред животни и птици няма икономически проблеми.Хората сами си създават проблеми: -Какво да ям -Къде да спя -Как да се съвакуплявам -Как да се защитя. За нас това са проблеми, но за булшинството живи същества не са.Обитателите на водата, рибите, растенията, насекомите, птиците, зверовете и милионите други живи същества не знаят за тези проблеми.И те са живи.Не са различни от нас.Кой ги снабдява с храна?Бог.Животни и птици не посещават университети, не работят, за да печелят.Слонът изяжда тонове храна.Как си я подсигурява?Човекът ли му я дава?Слонове-милиони.Кой се грижи за прехраната им?В такъв случай е по-добре да мислим-"Бог ни обезпечава", отколкото-"Бог е мъртъв.Няма Бог.За какво ми е да вярвам в Бог, и да му се моля". В "Бхагават Гита" е казано: "Четири типа хора идват при мен:страдащи, нуждаещи се от материални блага, мъдри и любознателни". Четири типа, които се обръщат към Бог с молба: "Господи мой, дай ми насъщния".Това е прекрасно.Който се обръща към Бог по такъв начин, се нарича сукртинах.Сукрти означава благочестив.Незаависимо че те молят за хляб, за пари, те са благочестиви, защото се обръщат към Него.Останалите са техни пълни противоположности.Душкртихах-неблагочестиви.Крти означава достоен, а думата душкрти е за тези, чиято енергия се използва не по предназначение, т.е.-за разрушителни цели.Да речем-човек е изобретил атомното оръжие.Има мозък, но го използва не по предназначение.Изобретил е нещо ужасно.Измислете нещо, което би могло да избави човек от смъртта.Какъв е смисъла да се изобрети нещо, от което ще погинат милиони.Те и така ще умрат днесм утре или след години.За какво са тогава учените?Защо не измислят нещо, което да спаси от болест и старост?Това би било постижение.Но душкртинах никога не се обръщат към Бог.Те дори не се опитват да разберат Бог.Следователно тяхната енергия се използва неправилно.Човешката форма на живот е дадена, за да бъде осъзнат Бог.Брахман се явява този, който е постигнал Брахман, Бога.дължение на всеки, получил човешка форма на живот.Във всяко човешко общество има институт, наречен "религия", който представя възможност за опит, да се опознае Бога.Без значение това ислям ли е, християнство или индуизъм.Целта е една-да се осъзнае Бог, и да осмислят взаимоотношенията с Него.Само и единствено.Това е задължение на човечеството, и ако обществото пренебрегва своя дълг, се принизява до общността на животните.Животните са неспособни да осмислят Бог, и в какви отношения са с Него.Интересува ги единствено храната, съня, съвакуплението и самоотбраната.Ако и нас хората ни интересуваха единствено тези неща, то кои бихме били тогава?Животни.Затова и в "Бхагават Гита" се казва, че този който пренебрегва възможността да опознае и осъзнае Бог, е "низък" сред хората.Те са получили човешка форма на живот, преминавайки през еволюционен цикъл, и въпреки всичко не я използват за осъзнаване на Бога, а само за удовлетворяване на своите животински потребности.Има и друга категория хора, тези, които са горди със своите познания.Но в какво се заключават тези познания?"Няма Бог, Бог съм аз".Атеизъм.Тъй като са тръгнали по пътя на атеизма, се счита, че са лишени от истински знания.Истинско знание е да разбираш и осъзнаваш Бог, и твоите взаимоотношения с Него.По този начин, ако се опитаме да осъзнаем нашите взаимоотношения с Бог, ние имаме много възможности.Има книги, има знания, защо да не се възползваме от тях.В "Бхагават Гита", и във всички ведически произведения се казва, че Бог е велик а ние, макар и качествено еднакви с Него-нищожно малки.Океана и капката вода са също качествено еднакви, но количеството сол в тях е различно.Аналогично-Бог е всемогъщ, и ние също така притежаваме някакво могъщество.Бог сътворява всичко, а ние можем да създадем малки приспособления за полет, подобни на тези, с които си играят децата.Бог сътворява планети, които ние не можем, но каква би била ползата, ако можехме.Но и ние притежаваме частица съзидателна сила.Но неговата сила е така велика, че не можем да сравняваме нашата с нея.Ако казвате-"Аз съм Бог", това е глупост.Ние сме еднакви с Бог, и същевременно-различни.Безкрайно малки, неделими частици, и вечни негови служители.Такива са нашите взаимоотношения.И в материалния свят, и в ежедневието, виждаме как един човек служи на друг, защото другият го превъзхожда в нещо.Така ние трябва да служим на Бог.Наш дълг е.Всички ние сме неделими частици от изначалното, първично същество. Когато пръст на ръката ти е болен, и лекарят не може да го излекува, казва:"Ампутирайте го, за да не започне заразяване на цялото тяло".Така и ние, станем ли атеисти, отношенията ни с Бог се разпадат, и ние страдаме в материалния свят. Преведох и преразказах за вас част от любимата ми книга "Наука самоосознания" на Шри Шримади и А.Ч.Бхактиведанта Свами Прабхупада.

Започнаха като секта а вече са с размерите на религия... Християни ли са мормоните? Малко история Мормонското учение възниква на основата на окултизма и масонството. Негов създател е американският иманяр и окултист Джоузеф Смит. Окултните и масонските му занимания са добре познати в научните среди на мормоните, но рядко стават достояние на обикновените мормони. Джоузеф Смит е роден през 1805 г в град Шарон, щата Вермонт, САЩ. Баща му е иманяр и се занимава с търсене на заровени скъпоценности. Заедно с баща си, Джоузеф Смит се занимава с оклултната практика, наречена "изкопаване на пари". Тя се състои от церемонии и ритуали, които би трябвало да помогнат за откриването на заритите скъпоценности. За целта Джоузеф има специален "магически камък". Той слага камъка в шапката си и покрива с нея лицето си, за да започне да вижда свръхестествено. Самият той признава че се е занимавал с това в своята книга "История на църквата" (History of the Church, V. 3, p. 29), но казва, че не бил изкарал много пари по този начин. По това време в САЩ има закон, който забранява заниманията с гадателство и хиромантия, поради което на 20 март 1826 г Джоузеф Смит е изправен пред съда и обявен за виновен, но не му е наложено наказание (Inventing Mormonism, Marquardt and Walters, SLC: Signature Books, 1994, pp. 74-75). След делото в съда Джоузеф престава да се занимава с "изкопаване на пари" и решава да насочи усилията си в областта на религията. С помощта на своя "магически камък" той превежда някакви златни листи, за които твърди, че представляват книга за древни жители на Америка, написана на таен код, и я нарича "книга на Мормон". Според разказите на Джоузеф Смит, още през 1823 година му се явил някакъв мъртъв индиански вожд на име Морони, който бил във вид на ангел, и му казал за съществуването на тази книга. За превеждането с помощта на окултния камък разказва мормонският автор Ричард ван Вагонър: "Този камък, все още пазен от първото президентство на църквата на светиите от последните дни, беше средството, чрез което златните листи бяха открити, и чрез него се даде и техният превод." (Sidney Rigdon: A Portrait of Religious Excess, Signature Books, SLC, 1994, p. 57). Окултизмът на Джоузеф Смит силно повлиява и на ритуалите, които той въвежда в храмовете на мормоните. Характерен за окултизма е начина на "посвещение" на мормоните: подчертава се достойнството на посвещаваните, дава се клетва за пазене на строга тайна, казва им се, че стават богове. Освен окултизма, силно влияние върху учението на Смит оказва и масонството. През 1842 г самият Смит също става масон, както сам отбелязва в своята книга "История на църквата": "Тази вечер получих първата си степен на масонство в масонската ложа Науву, която се събра в моя главен бизнес офис.... Бях издигнат до титлата благородник." (Joseph Smith, History of the Church, volume 4, page 551, 552) По-подробно разказва за това мормонският апостол Джон Уидзо: "Много от светиите бяха масони, като например брата на Джоузеф - Хирам, Хебър Кимбъл, Елия Фордъм, Нюъл Уитни, Джеймс Адамс и Джон Бенет. Със съгласието на пророка членовете на църквата, които вече бяха масони, помолиха великия учител на Илинойс за разрешение да се създаде ложа в Науву. На 15 март 1842 г беше дадено разрешение да се създаде ложата и да се приемат нови членове. Джоузеф Смит също стана член." (Evidences and Reconciliations, 1 volume, pp. 357-358). От масонството Смит научава множество масонски митове, които използва, за да напише своите книги. Историкът Джон Брук отбелязва: "Множество епизоди ни дават възможност да открием масонският символизъм, вложен в историята за откриването на златните листи. Очевидно, историята за тяхното откриване под каменен свод на върха на някакъв хълм е отглас от мита за Енох, разпространен в масонската ложа "Кралска арка". Според него пророкът Енох бил насочен чрез видение да изографиса масонските тайнства на златен лист, за да може да се запазят за поколенията, и да го скрие под каменен свод, украсен с колони." (John L. Brooke, Refiner's Fire, Cambridge University Press, 1994, pp. 157-158) За преливането на масонството в ритуалите на мормоните разказва мормонският историк доктор Рийд Дърам, който дълги години е президент на Мормонската асоциация по история: "Аз съм убеден, че в изучаването на масонството се крие главният ключ за разбиране на Джоузеф Смит и църквата... Няма капка съмнение в това, че мормонската церемония за получаване на дарби, въведена от Джоузеф Смит за мормонските масони, е пряко вдъхновена от масонството... приликите между двете церемонии са толкова очевидни и поразителни... отначало пророкът прегърна масонството, после постепенно го видоизмени, разшири, усили и го прослави." (Mormon Miscellaneous, October 1975, pp. 11-16) Книгите на Джоузеф Смит Книгата на Мормон съдържа редица географски грешки, лъжепророчества, логически неточности и противоречия. Може да се приведат повече от 40 примера за непоследователност. Например, стоманата и стъклото се споменават в книгата на Мормон още по времето на Авраам (около 2000 г. пр. н. е.), въпреки че те са се появили едва хиляда години по-късно. Към този период книгата на Мормон споменава за съществуването на медоносни пчели и слонове в американския континент, въпреки че медоносните пчели в Америка са пренесени от испанците, а слонове там никога не е имало. Според книгата на Мормон Исус се е родил в Ерусалим, а не във Витлеем - "Той ще бъде роден от Мария в Ерусалим, който е земя на нашите предци..." (Алма 7:10) През 1835 година Джоузеф Смит купува от Майкъл Чандлър няколко египетски мумии и фрагменти от папируси. Смит веднага "разпознава" в тези ръкописи "писания на Авраам". В същата година той започва да ги превежда и през 1842 година публикува "Книгата на Авраам". След смъртта на Смит ръкописите изчезват и са намерени едва на 27 ноември 1967 година, когато Ню-йоркският Музей на изкуствата ги подарява на мормоните. Година по-късно в архивите на офиса на мормоните е намерен оригиналният превод на "Книгата на Авраам", писан собственоръчно от Джоузеф Смит. Скоро е установено, че "Книгата на Авраам" е превод на един от ръкописите. Най-добрият специалист - египтолог от мормоните, професор Ди Джей Нелсон, не се поколебава да разпознае в ръкописа част от "Книга на диханието" - съкратен вариант на египетската "Книга на мъртвите". Това не е нищо повече от езически окултен погребален текст, написан около 2000 години след Авраам. Редица учени-мормони потвърждават това откритие. Идеите на Джоузеф Смит за многоженство Една от основополагащите идеи на мормонското движение е идеята за въвеждане на многоженство. Неин родоначалник, разбира се, е Джоузеф Смит, който има множество сексуални връзки с непълнолетни момичета. По тази тема има изследвания, направени от самите мормони. През 70-те години на XX век две предани членове на мормонската организация - професорката по история Валийн Авъри и писателката Линда Нюъл - провеждат обширно изследване за живота на съпругата на Джоузеф Смит - Ема. Изследването продължава 9 години, и завършва с публикуването на тяхната книга "Загадката на мормоните - Ема Хейл Смит" (Linda King Newell, Valeen Tippets Avery, Mormon Enigma: Emma Hale Smith, 2nd ed., University of Illinois Press, 1994). Книгата е високо оценена от мормонските учени и през 1985 г Мормонската асоциация по история я обявява за най-добра книга на годината. В книгата се разказва, че през целия си съпружески живот Ема се е борила срещу идеите на Джоузеф Смит за многоженство, при което е влязла в пряк конфликт с писаното в книгата на Мормон. Заради тази позиция тя си спечелва омразата на мормонския водач Бригам Янг, който я нарича "желязна и опърничава жена". Въпреки своята категоричност, Ема е простителна жена, разказват авторките на книгата. Ема вижда с очите си как Джоузеф Смит й изневерява с 19-годишната Фани Алгър по време на престоя им в Къртланд, Охайо, и въпреки това му прощава както тази, така и много други изневери, документират авторките. Но тя се бори много категорично срещу проповядваното от съпруга й многоженство. Най-тежко става положението в Науву, където 38-годишният Джоузеф Смит постоянно твърди, че има повтарящи се "небесни откровения" да насилва непълнолетни момичета да му станат жени. Но Джоузеф Смит не разкрива всичко на жена си. В книгата се описва как в нощта преди арестуването му той планира да използва статута си на беглец, за да поживее на спокойствие с няколкото си млади жени, като в същото време пише най-интимни писма на нищо неподозиращата Ема. Книгата на Нюъл и Авъри предизвиква бурна реакция сред много мормонки. Издателката на списанието "История на мормоните" Лавина Андерсън пише: "Биографията на Ема Хейл Смит дълбоко ме тревожи поради документите, които представя за Джоузеф Смит и многоженството... Нека бъда по-конкретна. Бях шокирана и отвратена когато разбрах, че Джоузеф Смит се е оженил за 14-годишно момиче, напълно е консумирал този брак, и е скрил това от Ема. Моята представа за "пророк" не може да побере такова поведение." ("The Garden God Hath Planted: Explorations Toward a Maturing Faith," in Sunstone, October 1990, 26-27). Мормоните започват да изоставят многоженството едва през 1890 г, поради това, че попадат под ударите на американските закони. Учението на мормоните, сравнено с Библията Може ли да се нарече учението на мормоните християнско? Този въпрос може да постави в затруднение както много мормони, така и редица християни, които не са запознати с истинската история и идеите на движението. Мормоните отбелязват, че в числото на четирите признати от тях свещени книги влиза и Библията, и че вярата в Исус Христос се явявала основа на вярата им, за което свидетелства и тяхното официално название: "църква на Исус Христос и светиите от последните дни". Освен това, много християни са чували как храмовия хор на мормоните изпълнява християнски химни, добри впечатления създава и стремежа на мормоните към висок морал и здраво семейство. Забранява се употребата на алкохол, кафе, наркотици. Нима от това не следва, че мормоните са християни? За да можем честно и правилно да отговорим на този въпрос, ние сме длъжни да съпоставим основните учения на религията на мормоните с Библията. Много често мормоните заявяват, че не можем авторитетно да говорим за мормонизма по простата причина, че не сме мормони. "Ако искате да знаете какво учи мормонизма, попитайте мормона", продължават те. По тази причина при определяне позициите на мормоните ще се опираме именно на техните най-известни догматически трудове, ще цитираме книги, статии и речи на техните ръководители. Разумно е да се предположи, че ако някой е способен най-вярно да представи тази религия, то това са ръководителите и официалните публикации на мормоните. Най-официалният учебник на мормоните е наречен "Евангелски принципи" и е издаден от Корпорацията на президента на мормоните. В днешно време с него си служат мисионерите, които проповядват тяхното учение. Нека разгледаме някои принципи на мормонското учение, сравнени с Библията. 1.Библията утвърждава, че има само един Истинен и Жив Бог в Три Лица, и освен Него няма никакъв друг бог (Втор. 6:4, Ис. 43:10, 11, 44:6, 8, 45:21, 22, 46:9). За разлика от това мормоните учат, че има множество богове и че хората могат да станат богове и богини в небесното царство (History of the Church, том 6, стр. 306; Teachings of Spencer W. Kimball, стр. 28, 51-53). Освен това те проповядват, че хората, които станат богове, ще имат собствени духовни деца, които ще им се покланят и молят точно така, както ние се покланяме и молим на Бог-Отец ("Евангелски принципи", стр. 325). В своя коментар към Битие 1:1 Джоузеф Смит утвърждава: "Преди това място е звучало така: "Главния от боговете събрал боговете". Какъв дълбок смисъл имат тези думи... Нито един човек не може да ви научи на повече от това, което аз ви казвам. Главата на боговете е събрал боговете на велик съвет". 2. Библията утвърждава, че Бог е Дух (Йоан 4:24, 1 Тим. 6:15, 16), че Той не е човек (Чис. 23:19, Ос. 11:9, Рим. 1:22, 23), и че винаги е бил Бог - всемогъщ, вездесъщ и всесилен (Пс. 89:3, 139:7-10, Откр. 19:6, Мал. 3:6). За разлика от това мормоните учат, че Бог Отец някога е бил смъртен човек - такъв, каквито сме и ние, станал е Бог, преминавайки през определен път на развитие, и сега има тяло от плът и кръв. "Бог сам е бил някога такъв, каквито сме ние сега, и станал възвишен човек, и възседнал на трон, там на небето!", се казва в сборника "Учението на пророка Джоузеф Смит" (Teachings of the Prophet Joseph Smith, p. 345-347). "Бог някога е бил човек, а човек може да стане Бог" - това се заявява в свещената книга на мормоните "Учение и завети" 130:22. Мормоните учат, че и самия Бог има отец, праотец и т.н. до безкрайност (Teachings of the Prophet Joseph Smith, p. 373; Mormon Doctrine, стр. 577). А на въпроса, кой е Бог и откъде се взимат боговете на мормоните, Смит отговаря: "Някога самият Бог е бил човек, както сме ние сега, а сега е прославен човек" ("История на църквата" 6, 305). Мормоните имат също така и богиня ("Химн на небесната майка"). Мормонският апостол Орсон Прат казва: "Ние сме били заченати от нашия небесен отец, личността на нашия небесен отец е била зачената от неговия отец в предишния духовен свят, а той на свой ред е бил заченат от още по-древен отец, и т.н. от поколение в поколение..." С учението за вечно развиващия се и променящ се Бог е свързана и вярата в така наречената "небесна майка". Мормонският апостол Брюс Макконки казва: "В християнската догма, че всички хора са духовни деца на небесния Отец, се подразбира обикновено премълчаваната истина, че те също така се явяват и деца на небесната майка... Това учение за съществуването на небесна майка в пълна яснота е било потвърдено от първото председателство". Джеймс Телмедж: "На нас ясно ни е казано, че Бог е Отец на духовете и за да оценим буквалния смисъл на тази велика истина, ние сме длъжни да знаем, че майката на духовете е реално съществуваща личност." 3. Библията утвърждава, че Исус е Бог (Рим. 9:5, Кол. 2:9) и Творец на всичко (Кол. 1:15, Евр. 1:2). Нито за миг не е преставал да бъде Бог, а в определеното време остави славата, която има при Отца Си (Фил. 2:6-11) и се облече в плът заради нашето спасение. Неговото идване в плът се осъществи по пътя на свръхестествено зачатие от Святия Дух, и е роден от девица (Мат. 1:18-23, Лука 1:34, 25). За разлика от това мормоните учат, че Исус Христос е само наш "по-голям брат", който е станал Бог, но отначало е бил духовно дете, родило се от Отца и небесната майка, а след това бил физически заченат от Отца и земна майка ("The Restoration of Major Doctrines Through Joseph Smith", January 1989, p. 28-29). Учението на мормоните казва, че Исус и Люцифер са братя ("Евангелски принципи", стр. 15-16; Mormon Doctrine, р. 192, 546-547, 589-590, 742). Брюс Макконки казва: "Христос е бил заченат от Безсмъртен Отец по същия начин, както и смъртните хора се зачеват от своите смъртни Отци". Джоузеф Филдинг Смит казва: "Рождението на Спасителя е било естествено явление, лишено от всякакъв мистицизъм, и Отец Бог е бил буквален родител на Исус по плът, както и по дух". Орсон Хайд, един от първите дванадесет "апостоли" на мормоните, обяснява: "Аз съм открил, че някои източни вестници ме представят като страшен богохулник, защото на нашата последна конференция в своята лекция за брака съм казал, че в Кана Галилейска се е женил Исус, че Мария, Марта и други жени са били негови жени и, че е имал деца. Всичко, което мога да кажа в отговор на това обвинение, се свежда към следното - те се покланят на Спасителя, който е твърде чист и свят, за да изпълнява заповедите на Своя Отец". (Journal of Discourses 2:210). Орсон Прат се съгласява с него: "...великият Месия - основател на християнската религия - е бил многоженец, подобно на патриарх Яков и пророк Давид, от които той е произлязъл по плът" (The Seer, р. 172). Бригам Янг казва: "Писанието говори, че Той, Господ, дошъл в храма със своите спътници; аз не знам, кои са тези спътници, дали не са само Неговите жени и деца". Според официалното учение на мормоните, Джоузеф Смит е получил своето първо откровение за многоженството на 12 юли 1843 година. Това откровение и до ден днешен се намира в раздел 132 на "Учение и завети", една от свещените книги на мормоните. В наши дни многоженството процъфтява в много части на щата Юта. По оценка на социолози, многоженство практикуват около 30 000 мормони (Salt Lake Tribune, 06.08.91). Ръководството на мормоните официално не одобрява и не поддържа този начин на живот, но макар и без официалното му одобрение мормоните очакват, че многоженството ще бъде възстановено в бъдеще. 4. Библията утвърждава, че Святият Дух е Третият Творчески Лик - Вездесъщ Бог (З Цар. 8:27, Пс. 139:7-10, Ерем. 23:24, Деян. 5:3-4). За разлика от това мормоните учат, че Святият Дух има формата на човек ("Евангелски принципи", стр. 36; Doctrines of Salvation 1, р. 38, 49-50). 5. Библията утвърждава, че Отец, Син и Святият Дух не са три различни Бога, а три самостоятелни Личности в един Триединен Бог. В целия Нов Завет Сина и Святият Дух са равни на Отец, поотделно явяващи се като Бог (Синът: Фил. 2:10, 11, Святият Дух: Деян. 5:3,4, 2Кор. 3:17, 18, 13:14). Те са Троица - един и същ Бог. За разлика от това мормоните учат, че Отец, Син и Святият Дух са три различни Бога (Teachings of the Prophet Joseph Smith, р. 370; Mormon Doctrine, р. 576, 577). 6. Библията утвърждава, че грехопадението е най-голямото зло и когато е навлязъл в света, грехът е донесъл на всички хора осъждение и смърт. В този смисъл ние се раждаме с грешна природа и ще бъдем съдени за греховете, които всеки от нас е извършил (Ез. 18:1-20, Рим. 5:12-21). За разлика от това мормоните учат, че грехът на Адам бил "необходима стъпка в жизнения план и велико благословение за цялото човечество" ("Евангелски принципи", стр. 33; Doctrines of Salvation 1, р. 114, 115; 2 Нефий 2:25; "Beauty for Ashes", The Ensign, 04.1990, р. 9). 7. Библията утвърждава, че с жертвата на живота Си на кръста Исус Христос даде цената за изкуплението ни от исковете на греха (Гал. 3:13). За разлика от това мормоните учат, че изкуплението е станало в Гетсиманската градина. На стр. 60 "Евангелски принципи" четем: "В Гетсиманската градина Христос изкупил греха на цялото човечество". На стр. 67-68 се говори: "В този час Христос преодолял всички ужаси, които Сатана бил способен да причини. Даже Неговото разпятие не предизвиква такава горчива мъка, както понесената от Него в Гетсимания." 8. Библията утвърждава, че спасението става само чрез вяра в изкупителната жертва и кръвта на Господа Исуса Христа (Рим. 5:9, Ефес. 1:7). За разлика от това мормоните учат, че окончателното спасение, което те наричат "възвишение", се достига като се изпълняват различни заповеди и тайнства на мормоните ("Евангелски принципи", стр. 291, 292; Mormon Doctrine, р. 339, 671; "Comparing LDS Beliefs With First Century Christianity", The Ensign, 03.1988, р. 10). Причастието при мормоните се взима с хляб и вода. Те вярват, че тъй като жената може да се спаси само чрез мъжа си, то неомъжените жени трябва да сключват брак с умрели мъже. Жената може да има няколко такива умрели "мъже". Освен това, мормоните приемат водно кръщение за умрели, защото вярват, че по този начин ще ги спасят. Затова, те се ровят в архивите по целия свят, за да записват имената на умрели хора. По тези списъци те правят специална церемония, на която "прекръстват" отдавна умрели християни, мюсюлмани, будисти и други, като смятат, че по този начин посмъртно ги правят мормони и ги спасяват. 9. Библията утвърждава, че тя е единственото, окончателно и безгрешно слово Божие (2 Тим. 3:16, Евр. 1:1, 2, 2 Пет. 1:21), което пребъдва вовеки (1 Пет. 1:23-25). За разлика от това мормоните учат, че Библията била променена, че в нея липсвали много "ясни и ценни части", и тя не съдържала цялата пълнота на евангелията (Doctrines of Salvation 3, р. 190, 191; 1 Нефий 13:26-29). Освен Библията, мормоните имат още три свещени книги, които според тях съдържат Божии откровения - "Книга на Мормон", почитана като друго "евангелие", "Учения и завети" и "Скъпоценен бисер". При това тези книги се ползват с по-голям авторитет от Библията - те се ръководят от тях, когато има различия и противоречия с Библията. Мормоните придават най-голямо значение на книгата на Мормон - тяхната основна добавка към Библията. Джоузеф Смит казва: "Аз казах на братята, че книгата на Мормон е най-правилната книга на земята и че следвайки нейните предписания човек се приближава при Бога повече, отколкото с помощта на коя да е друга книга". Президентът на мормоните У. Ерд Макдоналд казва: "Това е единствената книга на света, от всички милиони книги в библиотеките на целия свят, която е била донесена на земята от ангели и взета от Божия престол. Това я отличава от всички останали книги. Петнадесет пъти ангел се е спускал на земята от Божия престол, за да удостовери, че книгата е преведена и напечатана правилно". И въпреки това от първото й издание през 1830 г досега, книгата на Мормон е променяна на повече от 4000 места. Ако се включат поправките на печатни и правописни грешки поправките са 11,849. 10. Библията утвърждава, че истинската църква е създадена от Исус и никога няма да изчезне от лицето на земята (1 Кор. 3:11). За разлика от това, мормоните учат, че в църквата основана от Исус Христос е станало окончателно отстъпление от истината, и това състояние "процъфтява във всички хора, с изключение на тези, които са дошли до познание на възстановеното евангелие" на църквата на мормоните (Mormon Doctrine, р. 44; "Евангелски принципи", стр. 111-112; Doctrines of Salvation 3, р. 265-326). В "Учение и завети" 1:30 се казва: "Господ е казал, че по лицето на земята това е "единствената истинска и жива църква, от която Аз, Господ, съм твърде доволен". Бригам Янг, вторият президент на мормоните, казва: "Всеки дух, който изповядва, че Джоузеф Смит е пророк, че той е живял и умрял като пророк, и че книгата на Мормон е истинна - е от Бога, а всеки дух, който не изповядва това - е антихриста." Цитатите са от на най-авторитетните за мормоните източници - не би стигнало времето и въображението на човек, за да може сам да измисли такова нещо. Стремеж към обсебване на християните В последните години мормоните всячески се стремят да се представят като една от християнските деноминации. През 1982 година в доклад на агенция ЮПИ се съобщава: "Църквата на мормоните, стремейки се още един път да подчертае, че се явява християнска религия, е преименувала книгата на Мормон, добавяйки към нейното заглавие подзаглавието "Новите свидетелства за Исуса Христа". "С това подзаглавие - завява Бойд Пакър, член на съвета на дванадесетте апостоли в църквата на мормоните - книгата на Мормон застава на подобаващото й се място редом със Стария и Новия Завет". Трябва да се отбележи, че зад тези тенденции не стоят никакви изменения в учението им, които биха доближили мормоните до християнството. Решаващ момент за организацията на мормоните остава нейният външен облик и грижата за този облик произлиза от висшите й кръгове, но по този въпрос работят и отделните мормони, които са посветили живота си за сближаване с християнските общества. Много мормонски "мисионери", като нашумелия Дарл Андерсен, считат за своя задача да завързват дружески отношения с християните. Принципа на Андерсен е: "Завладей пастира и ще повлияеш на хиляди". Андерсън подчертава, че е постигнал успех, като е обърнал няколко протестантски пастори. В какво се състои неговата стратегия? Под заглавието "Възлюби своя съсед - пастора", той предлага осемнадесет способи за завързване на приятелство с тях. Някои от тях са: "посетете всеки пастор в неговата църква; пребивавайте на особените събития в неговата църква; поканете го на обяд; идете в качеството си на приятел или гост на тяхно събрание; изпратете му поздравление или приветствие при всеки удобен случай; предложете да организирате екскурзия за запознанство с благотворителните програми на мормоните; поканете пастора в деня на отворените врати в храма на мормоните; устройте съвместни молитви; организирайте прояви на смесени хорове". Гледната точка на Андерсен най-пълно е отразена в неговата книга "Soft Answers to Hard Questions". Мормоните вярват, че християните сега следват извратено учение. Но в същото време те отчаяно се опитват да представят себе си за една от християнските деноминации, за да си осигурят добро име и обществено признание и да поддържат своята обширна "мисионерска" дейност. Важна причина за активната дейност на мормоните е стремежът към разширяване на огромния капитал на организацията. Защо напуснах мормонската община Юлия Диденко, бивша мормонка от град Петрозаводск, Русия, разказва за нейните преживявания сред мормоните. Ето откъси от нейния разказ, публикуван на руския сайт Ex-mormon: "Веднъж, през април 1997 г, в дома ми отново дойдоха неочаквани гости. Този път бяха американски мисионери. На моите въпроси те отговаряха, че всичко е точно така, както си го представям, и че могат да ми съобщят нови сведения за Исус Христос. Те предразполагаха към себе си и с външното си поведение: държаха се скромно, интересуваха се от семейството ми, говореха за своите семейства, показвайки снимки... Подариха ми книгата на Мормон и ми обясниха, че тя била допълнение към Библията... За кратко време те проведоха с мен шест беседи, според програмата им за работа с "интересуващите се". В тях мормоните не разказват нищо за особеностите на тяхното учение... В края на последната беседа ме попитаха дали съм готова да се кръстя в мормонската вяра. Аз се изненадах - толкова бързо ли? Но новите ми познати продължиха да идват в дома ми и четяха откъси от книгата на Мормон и Библията, като с интерес ме питаха дали съм съгласна с това, което чувам по време на беседите... Най-накрая се реших. Кръстиха ме в езеро в бял комбинезон, чрез потапяне във вода... Мина една година. Броят на хората в мормонската организация постепенно се увеличаваше. Започнаха да създават общества ("общество за милосърдие" за жените и "общество на младите жени" за девойките)... Станах президент на "обществото за милосърдие"... Трябваше веднъж в месеца да посещавам всяка сестра и да нанасям информация за посещението в една таблица. Тези данни се изпращаха в мормонското управление на северозападния окръг в Санкт-Петербург, за да се води статистика и да може да ни се държи сметка. Много старателно се планира и личния живот на мормона. Всеки понеделник вечер семействата са длъжни да се събират, за да четат заедно книгата на Мормон, която те предпочитат пред Библията. Всъщност, мормоните само се прикриват зад свещеното писание, за да примамят хората в тяхната организация. На практика те не приемат напълно Библията, като я считат за остаряла, неточна и непълна... Веднъж в месеца ни събираха на излети, а при по-студено време - на вечеринки и дискотеки... На тези вечери бяхме длъжни да каним свои познати, защото те играеха роля на реклама за привличане на хора в мормонската църква... Веднъж на такава вечеринка в наета за целта квартира, един руски мормонски мисионер намери православната книга "Съвременни секти и ереси в Русия". Като я поразлисти, той прочете сведенията за мормоните, засмя се и ги обяви за лъжа и клевета. Но аз все пак се поинтересувах какво пишат за нас. Така за пръв път разбрах за многоженството на мормоните, за това, че семейството на основателя на организацията Джоузеф Смит се е занимавало с окултизъм, и че родоначалникът на мормонската църква е преминал обред на посвещение в масонска ложа... Тогава започнах да задавам въпроси на американските мисионерки и те ми отговориха, че многоженството при мормоните било само по време на войната, когато били загинали много мъже и трябвало да се раждат повече деца, за да се спаси мормонския народ и за да можело всяка жена да си има мъж. В същото време мормонското свещено писание говори за "откровение" (1,3 п. 132), дадено на Джоузеф Смит, според което "всички, които не приемат многоженството, разгневяват Бога, нарушават Неговия закон и ще бъдат унищожени". Но когато започнали гонения срещу сектата заради нейните явно анти-християнски закони, нарушаващи законите на Америка, и започнали да вкарват нейните ръководители в затвора, "пророкът" веднага получил ново "откровение", предлагащо да се отмени тази практика и всеки мъж да си остави само по една жена, която е първа от всичките. Жените, които последвали първото "откровение на пророка", си платили за своето послушание на лъжепророка - били изгонени от прелюбодейните семейства заедно с децата си... Продължавах да посещавам организацията, когато започнаха да ни подготвят за пътуване до храма, за да се извършат тайнствата по запечатване на семейството за вечността и други тайнства. Едва сега разбрах, че в храма посвещават мормоните по подобие на масонските ложи (престилки, пелерини, клетва за мълчание до края на живота си и пожизнено носене на ритуално долно бельо с определени символи)... Видях, че дебелото ръководство за мормонски мисионери е направо един ключ към човешката душа и е пълно с тънки психологически прийоми, предназначени за доверчиви простаци като мен... По инструкция, трябва да се осигури тишина, да се показват на "интересуващия" се от мормонската вяра свои снимки с многобройни роднини, сияещи с широки усмивки, и като се показва неподправена любов и радост, да се споделят със слушателите "новите" знания за Исус Христос, да се подари книгата на Мормон и да им се предложи да я четат и се молят да разберат, че написаното в нея е истина... Не се разрешава да се говори нищо отрицателно за църквата на мормоните. Най-важното на тези беседи е: да не се разрушава вярата на събеседника независимо каква е тя, отношенията да се градят на основата на общите възгледи и за нищо да не се противоречи. Например, ако кажат на мисионера: "Ние вярваме, че всички трябва да бъдат кръстени, затова кръщаваме и децата", правилният отговор на мисионера трябва да бъде (според страница 64 на ръководството): "Радваме се да говорим с хора, които вярват, че кръщението е толкова важно..." "Значи в началото не е необходимо да се казва истината?" - попитах обучаващите ме сестри. Те се усмихнаха и кимнаха утвърдително... Преди последното ми посещение на мормонско събрание гледах едно православно предаване, и докато седях на събранието, в главата ми все още звучеше звъна на камбаните. Мормонските речи не стигаха до мен. И изведнъж разбрах, че не съм длъжна да уча никого на това, което сама не съм разбрала, и не искам да бъда мормонски президент, а Божия рабиня. На обаждащите ми се от мормонската община обяснявах, че вече не съм президент и съм напуснала организацията. Опитвах се да им обясня, че в мормонската организация не съм намерила истината. Никой не се опита да ме убеди в обратното, защото на мормоните е забранено да спорят..." Вместо заключение Обикновените мормони, които срещаме в живота, не знаят нищо за истинската история на мормонската "църква". Това са искрено вярващи хора, които много обичат семействата си и вярват, че тяхната "църква" винаги е била такава, каквато им се представя. Но това, което им е казано, е само една красива опаковка, зад която са скрити празни думи и - в крайна сметка - една голяма лъжа. Статията е от duh-i-istina.net

Джихад/продължение/ 5. Няма особена нужда да се приемат за сериозни мненията на онези, които разглеждат мюсюлманските войни като грабеж и плячкосване. Какво може да бъде по-несериозно или стереотипно от подобно мнение? Това е най-краткият път в областта на изследването и лесен изход от някои интелектуални и морални проблеми, но е далеч от истината. Отново могат да се зададат същите въпроси от точки 3. и 4. по-горе, само за да се разбере каква плячка са взели или изпратили обратно в Арабия мюсюлманските “авантюристи” и колко от техните хора са се върнали вкъщи с крадени стоки. Целта на това не е да се спомене за развитието, възраждането и процъфтяването на “завладените” територии при същите тези “грабители”. Няма да се спираме на фактите за упоритите преследвания и тежките загуби на живот и имущество, нанесени на мюсюлманите, или провокациите и заплахите срещу тях. Това е апел към хората с подобно мнение по-внимателно да изучават събитията и да представят по-отговорни заключения. И трябва да запомнят, че каквато и плячка да са събирали мюсюлманите, тя е била много малка в сравнение с изгубеното чрез конфискация, узурпация, преследване и провокационни действия срещу тях от враждебните лагери. Независимо дали критиците от различните групи приемат или не подобна гледна точка, остава фактът, че Ислямът е религия на мира в пълния смисъл на думата, че несправедливата война никога не е била сред неговите принципи, нито е била търпяна от него, че никога не е била използвана сила, за да бъде той наложен на някого, че експанзията на Исляма никога не се е дължала на принуда или натиск, че Аллах не прощава подобно нещо и Ислямът никога не приема злоупотреба, и че онзи, който изопачи или неправилно представи ислямското учение, ще навреди повече на себе си и на колегите си, отколкото на Исляма. Той е оцелял при най-трудните условия и ще оцелее, за да бъде безопасен преход към вечното щастие, защото е религия на Аллах и Правият Път към Него. Ако тези критици имат съмнения относно споменатите факти, нека с мъдрост да изучат Исляма, да прочетат отново Корана и да освежат своите знания за историята. Фактът, че икономическият просперитет и културното възраждане последвали разпространяването на Исляма в “завладените” области, не означава задължително, че мюсюлманите са искали да имат икономически придобивки и военни трофеи. Дори ако такива придобивки и трофеи са били поощрявани в по-късните периоди на ислямската история, то от това не следва, че Ислямът предпочита войната пред мира и че мюсюлманите се радват на военните трофеи. Има по-добри обяснения. Едно от тях трябва да бъде много ясно на онези, които са свикнали с класическите дискусии, с протестантската етика и духа на капитализма там, където протестантството, наред с други фактори, е довело до издигане на модерния капитализъм. Никой сериозен човек не би твърдял, че протестантите са разработили своята етика с цел икономическия си разцвет или че модерният капитализъм все още зависи от протестантската етика. През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма - калам Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях: ·сунити - 800 милиона ·шиити - 96 милиона ·други секти - 3 милиона Сунити Те вярват, че след Мухаммед халифите са били само избрани политически ръководители. Затова следват учението само на първите четирима халифи след смъртта на Мухамед. Около 80% от мюсюлманите са сунити. Шиити Шиитите вярват, че истинският наследник на Мухамед е неговия племенник Али и че потомците му притежават тайни знания. По тази причина те са свети мъже и заслужават особена почит като водачи на правоверните. Тези мъже се наричат Имами. Важните религиозни фигури в шиитските секти се наричат Мужтахиди(тълкуватели). Те имат голям авторитет и проповядват пълна вяра в Корана, както е написан. Мужтахидите се наричат още Молли или Аятоласи и някои твърдят, че са потомци на Мохамед. Ахмадити Друга група в рамките на Исляма е възникнала в началото на XX в. Създадена е от Мирза Гулам Ахмад, който живял в Индия и твърдял, че е пророк. За разлика от другите секти, той отхвърлял свещената война. Стремял се да обедини всички религии под водачеството на Исляма. Ахмадитите успели да привлекат редица привърженици в западните страни и в Африка. Източници-viavita.net, islaam.hit.bg, geocities.com Ето и още няколко интересни неща: Чудесата на Курана Чудесата на пророк Мухаммед Има ли Бог

Понеже винаги съм проявявала изключителен интерес към другите големи религии по света, особено внимание обърнах на исляма.Традиции, закони, забрани и всичко различно.Ще споделя с вас малко инфо... Да се представи тази религия с няколко изречения е почти невъзможно. Благодаря на Badr и Morfey_A за безценната помощ, която ми оказаха при събиране на материали. Ислям "....И одобрих Исляма за Ваша религия."(5:3) Едно от трите (заедно с християнството и будизма) световни религии. В исторически аспект, една от най-младите религии, тъй като нейното появяване се датира към ранното средновековие. В момента на своето възникване ислямът е бил синкретическа религия, поела в себе си елементи от редица религии на Арабския полуостров. Основно влияние на първоначалния ислям са оказали древните вярвания и култове: ханифизъм, юдаизъм, християнство и маздеизъм. Основател на исляма се смята пророк Мухаммед - исторически достоверна личност. Кой е Мухаммед Мухаммед е роден през 570г. в Мека. В най-знатния клон на Курайш- рода на Хишам,а Курайш е най-знатното арабско племе. Той израснал като сирак. Баща му Абдуллах починал, когато майка му Амина била бременна с него едва във втория месец, а когато той навършил шестгодишна възраст, починала и тя. Грижата за него поел дядо му Абдулмутталиб, ала той също починал, когато пратеника на Аллах бил на осем години. След това за него се грижел чичо му Абу Талиб, докато той пораснал и възмъжал. За сираческата му участ се споменава и в Свещения Коран : "Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?"(96:3) веднага щом пораснал, станали известни неговият здрав разум и трезвите му мисли. Още като младеж той бил известен сред своите съплеменници като честен, искрен и благочестив човек, който държи на думата си, води праведен живот и се ползва с добро име. По внушение на Аллах няколко години преди да поеме своята мисия Мухаммед чувствал силно желание да посещава пещерата Хира -разположена в планина , която се намира близо до Мека, където се усамотявал за да разсъждава върху благата на Бог и неговата величествена мощ. Това продължило докато го осенило откровението на Аллах и му бил низпослан Свещения Коран. Когато пророкът навършил четиридесет години, ангелът Джибраил(Гавраил) му низпослал Божественото откровение. Първите думи низпослани на последният пратеник на Аллах са били: "Чети, (о, Мухаммед) в името на твоят господ,Който сътвори- сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е най-Щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел."(96:1-5) Започнал трудният път на разпространението на последното Божие слово въплътено в Корана. Ненавистта на Курайщите растяла. Това накарало Мухаммед да извърши заедно с вярващите мюсюлмани преселение от Мека в Медина. Това преселение се нарича Хиджра и е начало на мюсюлманското летоброене. В Медина се създава първата държава в Исляма и първата конституция в историята! От нея лъха хуманизъм, обществена справедливост, религиозна толерантност и сътрудничество между мюсюлмани и немюсюлмани за благото на обществото. Преди да умре Мухаммед направил прощално поклонение в светите места. Там той произнесъл знаменитата прощална проповед, на която присъствали сто и четиринадесет хиляди души! Въведението на проповедта(хутба) е: "О, хора, чуйте добре думите ми! Не знам , може би след тази година от живота ми не ще Ви срещна никога повече на това място!..." След това Мухаммед умира на шейсет и три години. Историческата сцена на пророчеството завършва с него, за да докаже, че човек по собствена инициатива може да съзрее , за да даде на знанието възможност да изпълни правилно своята задача и да изследва обширната вселена, сътворена от Аллах и да даде на ума възможност да размисли и наблюдава. Същността на посланието на Мухаммед/Аллах да го благослови и с мир да го дари!!/ е такова, че то е адресирано до всички хора и насочено към всички поколения. Мухаммед не е просто лидер на раса или освободител на нация. Той е сред великите личности в историята, най-добрият образец за човек, който търси Бог-Аллах! У него всеки може да открие нещо, от което да се поучи и прекрасни примери за доброта и благочестие. Всяко поколение и всеки човек може да открие своята изгубена надежда, смисъл на крехкия човешки живот или просто да намери себе си. Основи на исляма Ислямът има пет стълба: 1) Вярата в Аллах и в Мухаммед Тя включва свидетелството: " Ешхеду елля иляхе илял Аллах ешхеду енне Мухаммедур расулю Аллах" превод:"Засвидетелствувам, че Аллах е един и засвидетелствувам, че МухаммедАллах да го благослови и с мир да го дари!! е негов пратеник и раб " 2)Молитвата -намаз Значителна роля се отрежда на петте задължителни всекидневни милотви- преди изгрев слънце, по обяд, след обяд, след залез и през ноща.Най-важното при тях е пречистването, измиването или изкъпването, освобождаване от всяка скверност, защото както казва пророкаАллах да го благослови и с мир да го дари!! : " Чистотата е половината от вярата" Ислямската молитва е най-добрият начин за култивиране у човека на здрава личност и за поддържане на стремленията му в зрелия период от неговото развитие. Аллах не се нуждае от човешката молитва, защото Той е Пречистия от всякакви потребности. Ползата от молитвата е за самия човек, а тя е неизмерима , а благословията на молитвата е недостижима за въображението. Това не е само "теория" или условно предположение, то е удивителен факт и духовен опит. Ето някои обяснения за действеността на ислямската молитва: 1) Тя засилва вярата в съществуването и величието на Аллах, и влага тази вяра в дълбините на човешкото съзнание. 2)Тя помага на човека да реализира своите естествени и инстинктивни стремежи към извисяване и висш морал,съвършенство и добродетел. Когато се анализира ислямската молитва се открива, че това не е просто физическо движение или рецитиране на знамения от Корана. Тя е несравнима и безпрецедентна формула на интелектуалната медитация и духовното отдаване, на моралното извисяване и физическото упражнение събрани заедно. Тя е изключителен опит, при който всеки мускул на тялото се присъединява към душата и съзнанието, в поклон и прославянето на Аллах. Трудно е да се предаде с думи пълното значение на ислямската молитва. Най-сигурното доказателство за въздействието й върху човека е опитът на всеки човек, самостоятелно , за да осъзнае и почувства сам значението на ислямската молитва. Условията на молитвата Извършването на молитвата е задължително за всеки мъж или жена , който е: 1.Нормален и отговорен за своите деяния. 2.Относително зрял и достигнал пубертета, обикновено около четиринайсет години.(Децата трябва да бъдат насърчавани да започнат отслужването на молитвата в по-ранна възраст). 3.Да не е сериозно болен , а за жените да не са в период на менструация и ограничение след раждане (максималният период е съответно десет и четиридесет дена, при тези условия жените напълно се освобождават от молитви). Молитвата е недействителна , ако не се изпълнят следните условия: 1.Извършване на обмиване(уду) 2.Чистота на цялото тяло, на дрехите и на пода използван за молитва от всички видове мръсотия и нечистоти. 3.Подходящо облекло-при жените допустимото е покриване на цялото тяло освен лицето, ръцете до китките и краката до глезените, а при мъжете да бъдат покрити поне от пъпа до коленете. При молитвата и мъжа и жената трябва да избягват прозрачните дрехи. 4.Посочване на намерението(нийя) със сърце и с език. 5.Заставане в правилната посока към кибла-посока към храма Кааба в Мекка. Ако човек не знае точната посока , трябва да избере тази, в която най-малко се съмнява. С посоката към Кибла мюсюлманите показват завръщане към първоначалният чист монотеизъм на Ибрахим (Авраам), живял преди открояването както на Тората, така и на Евангелието, и следователно- преди религията на единия Бог-Аллах да е разделена на две враждуващи помежду си течения. Видове молитви Съществуват следните молитви: 1.Задължителна (фард), която включва петте всекидневни молитви, петъчната обедна молитва, която се отслужва заедно с другите мюсюлмани в джамията , ако има такава (фард е само за мъжете) и молитвата при погребение. 2.Допълнителни (сунна), които включват молитвите съпътстващи задължителните молитви и събиранията на двата празника. 3.Молитвата (уитър) , която не е нито (фард) , нито(сунна), но се доближава до (фард-а). Времето за молитви Всеки мюсюлманин трябва да отслужва всекидневно пет молитви в определено време, ако няма приемлива причина за освобождаване от тях, за събиране или забавяне на молитвите. Тези молитви са: 1. Ранна утринна молитва ( салату-л-феджр), която трябва да се извършва след зазоряване преди изгрев слънце, общо около два часа. 2. Обедна молитва (салату-л-зухр). Тази молитва трябва да се извършва по всяко време след като слънцето започне да слиза от зенита до половината път към залеза. 3. Следобедна молитва(салату-л-аср). Времето на тази молитва настъпва веднага след изтичане на времето на обедната молитва. 4. Молитвата при залез слънце(салату-л-магриб). Времето на тази молитва настъпва веднага след залез слънце и продължава, докато не изчезне червеният проблясък по западния хоризонт. Обикновено периодът е около час и двадесет- тридесет минути. 5. Вечерната молитва (салату-л-иша), която започва, след като изчезне червеното зарево на западния хоризонт и продължава малко преди зората, но е препоръчително да се извършва преди полунощ. Най-доброто решение при определянето на времето за извършването на молитвите е определеното в специалните календари за това, които могат да се намерят във всяка джамия или мюфтийство. Частично обмиване за молитвата(уду) Първо се прави нийет: "Възнамерявам по волята на Аллах да извърша "уду", след което започва извършването на уду. 1)Ръцете се измиват по три пъти до китките. 2)Изплаква се устата с вода три пъти, за предпочитане- с четка, когато е възможно. 3)Почистват се ноздрите , като се смърка вода три пъти. 4)Измива се три пъти лицето. 5)Измиват се дясната после лявата ръка включително и лактите. 6)Намокря се дясната ръка и се прави(Месх)на една четвърт на главата. 7)Навлажняват се ушите и врата. 8)Измиват се краката по три пъти до глезените, като се започне от десния крак. Мъжете и жените правят по един и същ начин уду. След това обмиването (уду) е завършено и извършилият уду е готов да започне молитвата си. Анулиране на частичното обмиване (уду) Обмиването е недействително при: 1. Естествени нужди- например уриниране, дефекация, отделяне на газове. 2. Кръвотечение, гной и други подобни от тялото. 3. Повръщане. 4. Заспиване. 5. Загуба на съзнание. Ако някое от тези неща се случи, уду трябва да се възобнови. Също така след естествени нужди трябва да се използва вода, тоалетната хартия не е достатъчна за чистотата и поклонението. Пълно обмиване (гусл) Цялото тяло с ноздрите, устата и главата трябва да се измива чрез пълна баня преди молитва във всеки от следните случаи: 1. След полово сношение. 2. След полюции. 3. След изтичане на менструалният период при жените 3)Говеенето през месец Рамазан(саум) Говеенето през Рамазан е задължително както и при нарушаване на обещание при обет и др. Ислямът позволява освобождение от говеенето за онези, за които е непосилно-стари хора, бременни и др. Говеенето представлява друга уникална морална и духовна характеристика на Исляма. Научната формулировка го определя като пълно въздържане от храна, напитки, съвкупление и пушене от появата на зората до залез слънце по време на Рамадан, деветия месец от ислямската година. Но ако се ограничим само в това определение, ще допуснем голяма грешка. С въвеждането на тази несравнима традиция Ислямът е засадил вечнорастящото дърво на безграничната добродетел и безценни плодове. Ето защо е необходимо да се разясни духовното значение на ислямското говеене: 1. Говеенето учи човека на искрена любов, защото когато той говее, прави това от дълбока любов към Всевишния Аллах. А човек, който истински обича Аллах, е човек , който наистина знае какво е любов. 2. Говеенето дава на човека съзидателно чувство на надежда и оптимистичен поглед върху живота, защото когато говее, той възнамерява да спечели Неговото одобрение и така търси Неговата милост. 3.Говеенето развива у човека бдителна и здрава съвест, защото то е тайна между човека и неговия Господ. 4. Говеенето е ефективен урок по приложна умереност и сила на волята. Човек , който правилно говее е със сигурност човек, който може да дисциплинира своите страсти и желания, и да стои над физическите изкушения. Такъв е човекът със силна личност и характер, човекът със силна воля и решимост. 5.Говеенето дава на човек прозрачна душа и превъзходство, чисто съзнание , да размишлява и лекота на тялото, да се движи и работи. Медицинските съвети , биологическите правила и интелектуалният опит потвърждават този факт. 6.Говеенето дава възможност на човека да усъвършенства изкуството на адаптация. Ние лесно можем да разберем това, след като осъзнаем, че говеенето кара човек да промени целия си начин на живот. Когато се промени , той естествено се приспособява към една нова система и се старае да спази новите правила. Това в крайна сметка развива у него способност за адаптиране и самовъзникваща енергия за преодоляване на непредсказуеми трудности. 7. Говеенето учи човек на дисциплина и здравословно оцеляване. Когато човек редовно говее през дните на Рамадан и през свещените месеци, той се приспособява към една висша форма на дисциплина и великолепно чувство за ред. 8. Говеенето е божественото предписание за самоуспокоение и самоконтрол, за поддържане на човешкото достойнство и свобода, победа и мир. По този начин човек се самоизцелява, възтановява достоънството и честта си, освобождава се от плена на злото. След като постигне това, той установява вътрешен покой, което е извор на постоянен мир с Аллах и следователно с цялата вселена. Говеенето през Рамадан е задължително за всеки мюсюлманин отговорен и зрял. Но има и други дни , в които се препоръчва да се говее според сунната на МухаммедАллах да го благослови и с мир да го дари!. Сред тези дни са всеки понеделник и четвъртък всяка седмица, няколко дни от двата месеца Реджеп и Шабан, които предшестват Рамадан, шест дни след Рамадан веднага след празника ал-фитр. Аллах е повелил говеене три дена за всеки, който е нарушил обещанието си. В Корана Аллах казва: "О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите ­ в определени дни. А който от вас е болен или на път ­ да се издължи в други дни. А за които не могат ­откуп: да нахранят човек в нужда. А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете. (Откуп се прилага при немощ поради старост или безнадеждно продължително заболяване.) Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен илина път ­ да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрайопределените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни. " (2:183:185) Кой трябва да говее? Говеенето през месец Рамазан е задължително за всеки мъж или жена , които са: 1) психически и физически здрави; 2) пълнолетни. Зрелостта обикновено идва около четиринадесет годишна възраст. Но деца под тази възраст трябва да бъдат поощрявани да говеят. 3) да го извършват на постоянното си местожителство; в родния град, ферма, работни помещенияи т.н. това означава да не пътуват на разстояние от около деведесет километра и повече; 4) напълно да са сигурни , че говеенето не би причинило вреда нито физическа, нито психическа, освен нормалнитереакции при глад жажда и др. Освобождаване от говеенето От говеене се освобождават следните категории мюсюлмани: 1) деца преди пубертета 2) хора, които не носят отговорност за своята постъпка 3) мъже или жени , които са прекалено стари и слаби 4) болни хора, чието здраве би било сериозно увредено от говеенето 5) хора, които пътуват на разстояние на около деведесет километра и повече. По време на пътуването могат да не говеят , но после трябва да наваксат говеенето ден за ден. 6) жени в период на менстуация или следродилен период ( съответно десет и четиридесет дни). На такива жени не се разрешава да говеят дори , ако могат и искат. Те трябва да отложат говеенето и да го наваксат в друго време ден за ден. 4) Милостиня Зекят Зекятът е заделяне на средства от това , което е придобил всеки мюсюлманин. Схваща се като пречистване на имането. От приходите на заможните една част се заделя за бедните, а друга за обществено полезни работи. Друга изключително важна традиция, една от основите на Исляма, е милостинята закат. Доколкото ни е известно, в никой друг език няма еквивалент на смисъла, вложен от Корана в думата ”закат”. Това не е просто форма на благотворителност или даване на милостиня, или на данък. Нито е просто израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече. Това не е просто отделяне на определен процент от нечия собственост, а щедро обогатяване и духовна инвестиция. Това не е просто доброволно даване на някого или подкрепа на кауза, нито е правителствен данък, който някой умник би избегнал. По-скоро това е задължение, възложено от Аллах и възприето от мюсюлманите в интерес на обществото като цяло. Думата ”закат” включва благотворителност, милостиня, добрина, официален данък, доброволни дарения и т.н., а освен всичко включва подчинението пред Аллах, както духовните и моралните мотиви. Ето защо не може да има еквивалент на думата ”закат”, поради върховната неповторимост на Корана, Свещената Книга на Аллах. Езиковото значение на закат е чистота. Терминологичното значение на думата определя ежегодното количество пари, което всеки заможен мюсюлманин трябва да разпредели сред имащите право на това. Но религиозната и духовна важност на милостинята закат е много по-дълбока и жизнена. Такава е и хуманитарната му и социополитическа стойност. Ето обяснението на този ефект: 1. Милостинята закат пречиства имуществото на заможните хора и го освобождава от дялове, които вече не му принадлежат: дяловете, които подлежат на разпределение сред имащите право на това. Когато дойде времето на милостинята закат, определен процент от богатството трябва веднага да се разпредели по правилен начин, регламентиран от Шариата, защото собственикът вече нито морално, нито законно притежава този процент. Ако не направи това, той очевидно задържа нещо, което вече не му принадлежи. Това е присвояване и чиста узурпация от всяка гледна точка - морална и духовна, законна и търговска. Това означава, че незаконно задържаният процент прави цялото богатство нечисто и застрашено. Но, от друга страна, ако проценът се разпредели сред имащите право на това, останалите части ще бъдат чисти и честни. Чистият капитал и законните владения са първите необходими условия за постоянния просперитет и честните взаимоотношения. 2. Милостинята закат не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност за богатство. В замяна тя пречиства сърцето на получаващия от завист и ревност, омраза и ненавист, и вместо това развива в сърцето му добра воля и топли пожелания към дарителя. В резултат на това обществото като цяло ще се пречисти и ще се освободи от класовата война, от лошите чувства, недоверието, корупцията и разединението, и от други подобни злини. 3. Милостинята закат намалява твърде много страданията на нуждаещите се и на бедните членове на обществото. Тя е голяма компенсация за недостатъчно щастливите хора и е възвишен апел към всички да запретнат ръкави и да подобрят своето благосъстояние. За нуждаещия се тя означава, че по същество това е извънредна мярка и че той не трябва изцяло да се осланя на нея, а да направи нещо за себе си, както и за другите. За даващия тя е сърдечна покана да печели повече, за да може да даде повече. За всички заинтересовани страни пряко или непряко тя е открито съкровище за инвестиране и духовно развитие с голямо възнаграждение. 4. Милостинята закат е здрава форма на вътрешна стабилност срещу егоизма на алчността, срещу социалните противоречия, срещу нахлуването на бунтовни идеологии. Тя е действен инструмент за разви­ тие на духа на социална отговорност от страна на даващия и на чувството на сигурност и принадлежност от страна на получава­щия. 5. Милостинята закат е ярък израз на духовния и хуманистичния дух в положителните взаимодействия между отделния човек и обществото. Тя е правилна илюстрация на факта, че Ислямът не затруднява частната инициатива и не осъжда частното имущество, както не понася егоизма и активното трупане на пари. Тя е израз на основната философия на Исляма, която приема един умерен и действен път между отделния човек и обществото, между гражданина и държавата, между капитализма и социализма, между материализма и духовността. 5) Хадж- поклонение в Мека Дълг на всеки заможен мюсюлманин е преди смъртта си да направи поклонение в светите места. В този ритуал Ислямът вижда от една страна търсене на благоволението на Аллах , а от друга проява на единение и сплотеност на ислямската общност. Последният стълб и едно от най-хубавите предписания на Исляма е хадж или поклонничеството в Свещената джамия в Мека. Изпълнението на хадж е задължително поне веднъж в живота за всеки мюсюлманин, мъж или жена, който има възможност - психическа, финансова и физическа. Мюсюлманинът в зряла възраст, който е в добро здраве и има материална възможност, трябва поне веднъж в живота си да извърши Хадж. Тук финансовата сигурност означава, той да притежава достатъчно средства за покриване на разходи за себе си и за зависещите от него, а също - да изплати дълговете си, ако има задължения, до извършването на поклонническите ритуали. Ритуалите на хадж са друга уникална характеристика на Исляма. Те са повелени от Аллах, за да служат на много цели, сред които са следните: 1. Това е най-големият годишен събор на Вярата, където мюсюлманите се срещат, за да се опознаят едни други; където изучават общите си дела и издигат собственото си общо благополучие. Това е също така най-великият редовен форум на мира, който човешката история познава. По време на хадж мирът е водещ мотив - мир с Аллах и със собствената си душа, мир с другите и с животните, мир с птиците и дори с насекомите. Строго се забранява нарушаването на мира с което и да е същество, под каквато и да е форма. 2. Това е категорична демонстрация на универсалността на Исляма и на мюсюлманското братство и равенство. От всички области на живота, от всички професии и класи, и от всяко кътче на земята мюсюлманите се събират в Мека в отговор на призива на Аллах. Те се обличат по еднакво прост начин, спазват еднакви правила, изричат еднакви призиви по едно и също време, по един и същ начин, с една и съща цел. Няма величаене, а послушание пред Аллах. Няма възгордяване, а смирение и посвещаване. 3. Това е, за да се потвърди верността на мюсюлманите към Аллах и тяхната готовност да се откажат от всичко материално в името на Всевишния Аллах. 4. Това е, за да се запознаят поклонниците с духовната и историческата среда на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), за да извлекат горещо вдъхновение и да засилят своята вяра. 5. Това е, за да се припомнят ритуалите, извършвани от Ибрахим и Исмаил, които стават първите поклонници в първия Дом на Аллах на земята, а Той е Кааба в Мека (Макка). 6. Това е, за да се напомни за Великия Ден - Съдния Ден, когато хората ще застанат равни пред Аллах в очакване на окончателната си съдба и когато не ще може да се твърди за никакво превъзходство на раса или род. Това е също така, за да се напомни, че от целия съществуващ свят само Мека е била почетена от Аллах като център на монотеизма от времето на Ибрахим и че тя ще продължи да бъде център на Исляма - религията на Единствения Бог - до края на времето. При извършването на хадж може лесно да се види, че това е духовно обогатяване и морално превъоръжаване, интензивно посве­щение и дисциплиниран опит, хуманитарен интерес и вдъхновяващо познание - предписание на Исляма. Правилата и реда по време на хадж изискват пространно разглеждане. Те няма да бъдат обсъждани тук. За повече подробности може да се запознаете с разработените трудове по въпроса. Ще посочим, че през цялото време на хадж навсякъде има информирани водачи, които помагат на поклонниците с правилни указания. Правилата и реда по време на хадж изискват пространно разглеждане. Те няма да бъдат обсъждани тук. За повече подробности читателят може да се запознае с разработените трудове по въпроса. Ще посочим, че през цялото време на хадж навсякъде има информирани водачи, които помагат на поклонниците с правилни указания. Ще отбележим също, че целта на поклонничеството е да се служи единствено на Аллах. Мюсюлманите отиват в Мека за прослава на Аллах, а не за да целунат камък или да се поклонят на човек. Целуването или докосването до Черния камък в Кааба не е задължение или предписание. Онези, които целуват Черния камък или го докосват, не го правят, защото вярват в камъка или защото му приписват вълшебни свойства. Те вярват единствено в Аллах. Те целуват, докосват* или сочат камъка като знак на уважение и любов към Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), който положил Камъка в основата на Кааба при нейната реконструкция. Това знаменателно събитие има особена важност. То представя Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) като човек, определен за мирна мисия. При реконструкцията на Кааба няколко години преди Исляма Черният камък е трябвало да бъде положен в основата на храма. Племенните вождове изпаднали в остър спор кой заслужава да положи камъка. Този много сериозен въпрос довел до това, сянката на гражданската война да надвисне над свещеното място. Камъкът бил на особена почит сред вождовете, въпреки че е само каменен отломък, но го свързват с Пророка Ибрахим, Великия прародител на арабите. Предполага се, че той е единственият здрав камък, останал от дневната постройка на Свещения храм както за Исляма, така и за мюсюлманите, не е нищо друго освен камък. Когато вождовете не успели да разрешат спора помежду си, те се споразумели да се посъветват с първия случайно влязъл при тях. Това бил Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Той поставил камъка в парче плат и помолил спорещите да го понесат заедно, тъй че всеки вожд да участва в ритуала. Те били щастливи от мъдрото му решение и веднага го изпълнили. Спорът бил разрешен и мирът - запазен. Такава е поуката от историята с Черния камък. И когато поклонниците целуват камъка или го сочат с почит, те правят това, спомняйки си за Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), мъдрия миротворец. Въпросът ще стане по-ясен със следния пример. Естествено е, при завръщането си от полесражението добър патриот да извърши определени действия, когато достигне при границата на любимото отечество ­ да целуне родната земя или емоционално да прегърне първите срещнати съотечественици, или да се възхити от забележителностите. Това се смята за нормално и общоприето, но никой не би помислил, че патриотът или войникът служи на земята и обожествява своите братя-съотечественици, или че приписват божествени свойства на забележителностите. Поведението на поклонниците трябва да се тълкува по подобен начин. Кааба в Мека е духовният център на Исляма и духовното отечество на всеки мюсюлманин. Когато поклонникът достигне Мека, чувствата му стават като тези на патриота, завръщащ се от решителна битка. Това не е фигуративно тълкуване. То съответствува на историческите факти. Първите мюсюлмани били прогонени от своите домове и принудени да живеят в изгнание с години. Правото им да се поклонят в Кааба, най-свещения съществуващ Дом на Аллах, било отнето. При завръщането си от изгнание те веднага се насочили към Кааба, с радост влезли в Свещения храм, разрушили всички идоли и изображения, които се намирали там, и извършили обредите на поклонничеството, както ги извършвал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Това тълкуване се осветлява от някои необикновени опити на необикновени хора. Например един прочут унгарски писател* избягал от окупиранатата си страна и взел със себе си шепа пръст. Литературните летописи разказват, че писателят откривал най-голямата си утеха и най-силната радост в тази шепа пръст. Тя била извор на вдъхновение и символ на надеждата за завръщане в освободеното отечество. На 15 юни 1974 телев. канал CBS излъчи документалния филм ”Палестинците”. В него бе показано интервю с богат бизнесмен в разкошния му дом в Бейрут. Ционисткият терор го бе прогонил от Палестина. Когато му напомниха за неговата щастлива участ, той се засмя и посочи малка бутилка, наполовина пълна с пръст, и поясни, че го е взел със себе си от Ерусалим при своето бягство и че това е по-ценно за него от всичко друго, което притежава. Той допълни, че би дал цялото си имущество, за да се върне в Палестина, неговото отечество. Асошиейтед Прес съобщи на 14 октомври 1973 г., че ”последните израелски съпротивителни сили на източния бряг на Суецкия канал се предадоха и 37 уморени и изкаляни израелски войници бяха пленени и транспортирани в гумени лодки. В еуфорията след окончателното освобождаване на тази последна крепост (линията Бар-Лев) някои египетски войници грабваха с шепите си пясък и го слагаха в устата си, други целуваха земята.” В информация за завръщането на сирийските военнопленници същата осведомителна агенция разказва как първият човек, излязъл от самолета, ”се изправи на носилката върху чуканите на ампутираните си крака.” ”Краката са нищо. Ние сме готови да дадем душата си...” викна той. После настоя да го вдигнат и поставят на земята, за да се наведе и да я целуне. Черният Камък трябва да бъде видян именно в такава светлина. Това най-добре се илюстрира от подобно човешко поведение при извънредни обстоятелства. Мъдростта на Корана Всевишният Аллах подкрепя всички пратеници, които изпраща на света с необичайни извън човешката им природата чудеса. Чрез тези чудеса пророците доказват на хората, че представляват пратеници на Аллах и ги призовават към истинската вяра. Такова чудо е ударът с тоягата на Муса (Мойсей)(А.С.) върху твърдата скала и потичането на вода от нея. Друго такова чудо е способността на Иса (Иисус)(А.С.) да съживява мъртвите. За епохите през, които човекът няма достатъчно развита наука и мисъл, Аллах благоволява явни чудеса, видими с окото. Защото през тези времена хората вярват само на неща, които могат да се видят с очи. Ето защо Аллах им предоставя чудеса съобразени с техния ум и разсъдък. За епохата , обаче която се развива скоростно се увеличава нуждата от научни и умствени чудеса. За това като милост(рахмет) Аллах изпраща последният си пророк Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари!!!- с най-голямото чудо-Коранът. Той е като безкрайна бездна от кристална мисъл, заблуждаваща с привидната си достъпност беглия поглед, но всъщност с навлизането в нея човешкият ум разкрива нови и нови хоризонти-частица от безкрайната мъдрост. Коранът е вечната мъдрост, която има способността да пречиства, избистря съзнанието, дава вечно търсения смисъл на живота и е лек срещу най- голямата болест на нашето време-Метериализмът. Грешка е да се смята Корана за литературен паметник , въпреки високо цененото литературно слово и компилация на предходните религиозни учения , въпреки общия първоизвор и близостта на тези учения. Коранът съдържа 114 сури (глави) съставени от знамения(аети) -свръх човешка изява на божията воля и мъдрост общо 6666 на брой. Около 633 г. Омар ибн ал-Хатта , близък съратник на Мухаммед повелява съставянето на напълно автентичен вариант, който мюсюлманите четат и до днес по цял свят на рабски език( кораничният арабски , който придава неповторимата звучност на кораничните знамения). Нещо, което не може да се каже за която и да е друга религия. ".. Кажи: " И да се съберат хората и джиновете(духовете), за да създадат подобен на този Коран , те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.." (17:88) Жената в исляма За да разберем истинското място, което Ислямът отрежда на жената мюсюлманка трябва да се спрем върху личността на Мухаммед и предписанията на Корана . Пратеникът на АллахАллах да го благослови и с мир да го дари!! помагъл във всекидневната работа на своите съпруги, сам кърпел дрехите си. Той обичал да взема някоя от съпругите си по време на поход и често се вслушвал в съветите им. Веднъж най- интелигентната му съпруга Ум Саляма му помогнала да предотврати метеж. След хиджра жените от Медина са вземали пълноценно участие в обществения живот, а съгласно арабския обичай , някои от тях са воювали заедно с мъжете. Свидетелство за мястото на жената в Исляма и в семейният живот са и думите на Мухаммед който казва, че най-добрият мюсюлманин е онзи,който е най-добър към своето семейство и най- великата, най-благодатната радост в живота е добрата праведна жена. Правата на жената мюсюлманка дадени и от Корана и дават правото на наследство и развод столетия преди жените на запада да получат такъв статут. Коранът прави мъжът и жената партньори пред Бога с еднакви задължения и отговорности: "За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда." (33:35) В друга сура ролята на жената е обобщена в следното знамение: "И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжетеимат известно предимство над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър." (92:228) Това предимство се свързва със следното знамение: "Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотитеси. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил." (4:34) Така според Корана жената мюсюлманка има следните права, които всъщност са и задължения на съпругът й. А именно издръжка от съпруга- негово задължение , което той трябва да изпълнява с радост, без упрек, ущетяване или снизхождение. Жената мюсюлманкиа има право на жилище , облекло, храна, основни грижи и благополучие. Жилището трябва да бъде такова, че да осигури на съпругата разумно уединение, комфорт и независимост. Това важи и за облеклото, храната и основните грижи. Съпругарта има право да бъде облечена и нахранена от съпруга, който се грижи за нея според нейния начин на живот. Освен това Аллах повелява на мъжът да се отнася към жена си с обективност, да уважава чувствата й, да бъде добър с нея и да я уважава. Мъжът няма право да ограничава свободата на своята жена. Ако той не изпитва любов и симпатия към нея тя има право да се радели с него и никой не може да й попречи по пътя към нов живот. Свещенната война-Джихад Със сабя ли е разпространяван Ислямът? ”Коранът или сабята” ли е бил девизъът на Исляма? Империалисти със светска власт и грабители ли са били мюсюлманите? Някои хора биха разсъждавали върху това, базирайки се на стабилни основи, други - базирайки се на отречени интерпретации, а трети не могат да решат, объркани са, но има и някои, които се съпротивляват. Но какво е мнението на Корана по всички тези въпроси? Повеля за всеки честен човек, уважаващ себе си, е да предаде своето откритие на другите хора. Коранът изяснява, че независимо дали искаме или не, войната е необходимост на съществуването, факт от живота дотогава, докато в света съществува световна несправедливост, потисничество, капризи, амбиции и произволни претенции. Това може да звучи странно. Но не е ли исторически факт, че човечеството от ранната зора на своята история до днес е страдало от локални и глобални войни? Не е ли също факт, че победоносните съюзници по-често уреждат споровете за своите придобивки и положението на своите победени врагове чрез войни и заплахи за война? Дори днес човечеството живее в постоянен страх и слухове за война в толкова много горещи точки по света. Можеше ли Аллах да не отбележи тези факти от живота? И можеше ли Коранът да не се заеме с този въпрос по реалистичен и действен начин? Със сигурност - не! Ето защо Ислямът е признал войната като законно и оправдано средство за самозащита и възстановяване на справедливостта, свободата и мира. Коранът казва: "Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете." [2: 216] "... Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете." [2:251] "И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много." [22:40] Въпреки че е реалистичен в подхода си, Ислямът никога не търпи агресия по своя инициатива или по чиято и да е инициатива, нито поддържа воденето на агресивни войни. Всевишния Аллах повелява на мюсюлманите да не започват враждебни действия или какъвто и да е акт на агресия, да не нарушават правата на другите. В допълнение към вече казаното в предишната глава, някои знамения от Корана имат важно значение. Всевишния Аллах казва: "И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. А престанат ли - Аллах е опрощаващ, милосърден. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!" [2:190-193] Войната не е цел на Исляма, нито е нормално състояние за мюсюлманите. Тя е крайно средство и се използва при извънредни обстоятелства, когато всички други мерки са безполезни. Това е истинското състояние на войната в Исляма. Ислямът е религията на мира - неговото значение е ”мир”. Едно от имената на Аллах е ”Мир” (”Изворът на мира”). Всекидневните поздрави на мюсюлманите и ангелите е ”мир”, Раят е Домът на мира, прилагателното ”мюсюлманин” означава ”мирен”. Мирът е същността, значението, емблемата и целта на Исляма. Всяко същество има право да се наслади на мира при Исляма и на добрината на мирните мюсюлмани независимо от религия, география или раса дотогава, докогато няма агресия срещу Исляма и мюсюлманите. Ако немюсюлманите поддържат мир с мюсюлманите, ако дори са безразлични към Исляма, не може да има основание или оправдание за обявяване на война срещу тях. Няма религиозна война за налагане на Исляма върху немюсюлманите, защото ако Ислямът не възниква от дълбоки убеждения, той не ще бъде приет от Аллах. Ако има религия или конституция, която да гарантира свобода на религията и да забранява принудата в религията, това е Ислямът и само Ислямът. По този въпрос Коранът казва следното: "Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ." [2:256] Дори когато Ислямът се разпространява, на мюсюлманите не само се забранява да употребяват сила, но им се повелява да използват най-мирните средства. Всевишния Аллах казва на Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари!): "Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените." [16:125] "”И с хората на Писанието спорете само по най-хубавия начин, освен с онези от тях, които угнетяват, и кажете: Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени." [29:46] Ако Ислямът до такава степен е отреден за мира, и ако мюсюлманите до такава степен са отдадени на мира, и ако Коранът предпочита мира, защо тогава Мухаммед е водил войни и е командувал битки? Защо Коранът казва: ”Убийте ги” и ”Бийте се с тях”? За да анализираме тази наглед невинна информация, абсолютно необходимо е да споменем някои исторически факти, които съответстват и предшестват мюсюлманските войни срещу езичниците. След като получил пророчеството от Аллах, Мухаммед свикал хората и им казал какво е получил, апелирайки да се откажат от идолопоклонничеството и да повярват в Аллах, Единния и Истинския Бог. Първоначалният му мирен и логичен призив бил посрещнат не само със съпротива, но с подигравки и смях. Той постоянно се опитвал да представи на своите хора благословения Зов, но без особен успех. Понеже не бил оставен да разпространява открито Исляма, той трябвало да прибегне до лична проповед за няколко години, за да запази живота на няколко свои последователи и да смекчи техните лишения. Когато до него дошли повелите на Аллах да проповядва открито, преследванията и мъченията срещу мюсюлманите се засилили. Но колкото повече се засилвали преследванията, толкова повече растял и броят на мюсюлманите. Езичниците опитали всякакъв натиск и изкушения, за да заглушат Зова на Аллах, но колкото повече опитвали, толкова по-твърди ставали Мухаммед и мюсюлманите. Когато езичниците не успели да разколебаят вярата на вярващите със заплахи, натиск, конфискация на имуществото, насмешки и т. н., те организирали остър бойкот, ожесточена кампания за отхвърляне на мюсюлманите. Мюсюлманите били принудени да останат за няколко години изолирани в много тесен кръг, неспособни да проповядват, продават, купуват, да встъпват в брак или да контактуват със свои съграждани от Мека. Дори това не разколебало вярата на мюсюлманите. Бойкотът продължил, докато самите езичници се уморили да го спазват и се наложило да го отменят. Отменянето на острия бойкот не било знак на мир или начало на спокойствие от страна на езичниците. Тъкмо обратното, натискът и преследването продължили бързо да нарастват. Накрая езичниците свикали събор при затворени врати на най-високо равнище, за да обсъдят какво да предприемат, за да елиминират Исляма и да се освободят от Мухаммед веднъж завинаги. Приели единодушно решение да се избере по един силен мъж от всяко племе и да се убие Мухаммед в леглото. Ала не било писано мисията на Мухаммед да свърши на този етап. Затова Аллах му позволил да напусне Мека, неговия скъп роден град, да се пресели в Медина и да обедини местните мюсюлмани и преселниците, избягали по-рано от Мека в Медина. "И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите." [8:30] "Ако вие не му помогнете [на Мухаммад], Аллах вече му помогна, когато неверниците го прогониха - и бе един от двамата, когато бяха в пещерата; когато рече той на своя другар: ”Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах - най-възвишеното. Аллах е всемогъщ, премъдър." [9:40] Това било великото събитие хиджра или преселването, с което започва историята на Исляма и според което се изчислява мюсюлманското летоброене. Бягайки от Мека, мюсюлманите практически били принудени от много обстоятелства да изоставят цялото си имущество, вещите и дори семействата си. Веднага щом се установил в Медина, Мухаммед започнал отново мирната си проповед и мирния си призив към Исляма. Някои местни жители откликнали положително на призива към Аллах и веднага се превърнали в пълноценни членове на мюсюлманската общност. Други не приели Исляма, а поддържали традиционните си вярвания. Тъй като Мухаммед бил предопределен за благороден мир и реформа, той сключил договори с немюсюлманите, като им обезпечил свобода и сигурност, и за пръв път създал в сърцата им съзнание за общност вместо тясната племенна привързаност. Докато Мухаммед бил зает с тези реформи, опитвайки се да организира мюсюлманската общност в Медина и да наложи основите на стабилно и мирно общество, в което мюсюлмани и немюсюлмани да живеят заедно, враговете в Мека не знаели почивка. Те изгаряли от омраза към мюсюлманите и решителността им да унищожат Исляма растяла с всеки изминат ден. Обмисляли своята тактика и веднага след като приключили с новите си кроежи, се заели с тяхното изпълнение - решили да причинят неприятности на мюсюлманите отвътре и отвън. Организирали грабителски набези за атакуване на Медина и завръщане в Мека с богата плячка. Немюсюлманите в Медина започнали да изпитват силна завист заради популярността на Исляма и новия дух на братство сред мюсюлманите, нещо, което те самите не били изпитвали или не биха желали да знаят, че съществува. Така враговете в Мека побързали да се възползуват от ситуацията и да създадат вътрешни трудности за мюсюлманите. Обзетите от завист медински немюсюлмани отговорили бързо и открито на меканското подстрекателство и скоро в цяла Медина започнали да възникват сериозни конфликти. Тогава мюсюлманите се намирали под постоянна заплаха отвътре - от неудовлетворените в Медина, както и отвън - от набезите, които Мека организирала. В един момент преследванията и заплахите станали непоносими. Семействата на мюсюлманите били отделяни от тях със сила, имуществото им - конфискувано, кръвта им - проливана, принудили ги да напуснат скъпия си роден град на три изселнически вълни - две в Абисиния и една в Медина. Страданията продължавали вече тринадесет години. С новата тактика на меканските врагове за мюсюлманите не оставало друго, освен да чакат накрая да бъдат унищожени в една касапница или да се защитят срещу гнета и преследванията. Ислямът дошъл да им гарантира достойнство и сила, свобода и сигурност, и да ги съедини с Всевишния Аллах, Върховния Извор на добрина и подкрепа, сила и мир. Но въпреки всичко те били в тревога без покой, заплашвани и ужасявани. Аллах им поръчал да установят мир, да повеляват правилното и да възбраняват неправилното, да поддържат угнетените, да освобождават робите, да доказват колко надежден и полезен е Аллах за Своите раби. Но как биха могли да сторят това, когато те самите били угнетени и подложени на терор? Най-много ги обърквал фактът, че Коранът не казвал нищо по този въпрос и не им давал напътствия какво да правят. Объркването им не продължило дълго и Аллах облекчил тяхната болка чрез едно Божествено решение на техните проблеми и проблемите на всеки друг, озовал се в подобна ситуация. Ето как Всевишния Аллах изразил своето решение: "Аллах закриля вярващите. Аллах не обича никой изменник, неблагодарник. На онези, срещу които е обявена война, им се позволи [да воюват], защото бяха угнетени - Аллах има сила да им помогне, - онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: ”Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ. Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата." [22:38-41] С това разрешение от Аллах мюсюлманите вече не били обречени на преследване или гнет. Те започнали да оказват съпротива, за да възстановят спокойствието, да си възвърнат мира и свободата, да се съберат отново със семействата си и да вземат обратно имуществото си. Имало битки и войни с яростните езичници, които нагло отричали правото на мюсюлманите на свобода и мир. Но никога не е имало агресия от страна на мюсюлманите, опустошаване на къщи, реколта, запаси и т.н. убийства на деца, жени, възрастни или инвалиди. Мюсюлманите спазвали нормите и останали в границите на законите на Аллах. Това било нещо невиждано преди и после. Мюсюлманите трябвало да се сражават при тези обстоятелства и с тези принципи, и с наставлението на Аллах те накрая постигнали решителни победи. Толкова много е казано или писано за ”безжалостните мюсюлмани”, появили се неочаквано от горещите и сухи пустини на тъмна Арабия, за да завоюват Византия и Персия, и дори дръзнали да обкръжат стените на Европа. Мнозина са изразили мнението, че тези мюсюлмани били водени от религиозно усърдие в разпространението на Исляма със сила дотам, докъдето стигнат. Много други смятат това мнение за необмислено и наивно, защото Ислямът - по своята същност - не може да бъде наложен със сила. А ако е бил наложен със сила на победените хора, той не би могъл дълго да се задържи и в същото време е било възможно да се ликвидират немюсюлманите в тези страни. Ала историята е свидетелка на факта, че докъдето и да е стигал Ислямът, той оцелявал - с изключение на Испания по определени причини, и докъдето и да са стигнали мюсюлманските воини, мирно съжителствали мюсююлмани с немюсюлмани. Нещо повече, дори казват, че човек не може да наложи със сила религия като Исляма на някого и той да стане толкова искрен и честен в своята вяра, колкото тези, които приели Исляма в новите земи. Необходима е не само ”принуда” за развитие на такива добри мюсюлмани сред победените хора. Изисква се много повече от едно налагане, за да се стигне дотам, че те да се придържат към ”наложената със сила” религия и да я пазят в душите си. Друга насока на мислене приемат такива, които обичат да се наричат ”интелектуалци” или ”просветени критици” и ”авторитети”. Тях не ги удовлетворява необмисленото и наивно мнение за разпространяването на Исляма със сила. Те твърдят, че мюсюлманите водели агресивните войни, защото се задушавали от жегата и сушата на Арабия, и експанзията им просто била мотивирана от икономически нужди и обстоятелства. Тези войни и ”приключения” не били религиозни или духовни, а просто резултат от належащи потребности. Това може да означава, че арабите не са се издигнали на такова високо равнище на саможертва и посвещаване, и че след смъртта на Мухаммед неговите съвременници загубили интерес към религията и се заели да удовлетворяват непосредствените си нужди. Това може да означава също, че самият Ислям е неспособен да създаде жар и усърдие, каквито са наблюдавани при мюсюлманските арабски войни по онова време. Тук се съдържат разнообразни насоки и ”интелектуалците”, поддържащи подобно мнение, не са сигурни коя вероятност ще има предимство над другите? Съществува още една тенденция, възприета от хора, които виждат в мюсюлманските войни извън Арабия единствено страстно желание за грабежи и набези. Те не съзират друг мотив и не оценяват мюсюлманския апел като продиктуван от определени мотиви. Спорът между тези различни мнения е напълно сериозен и понякога приема формата на академична дискусия. Всъщност факт е, че никой от споменатите критици не е направил сериозен опит да вникне в същността на проблема и да представи истината по честен начин. Никой от тях не е имал нужната проницателност и морален кураж да обрисува достоверната картина на събитията. Колко тежко ще бъде тяхното бреме, когато един ден разберат, че са заблудили и дезинформирали милиони хора! Колко сериозна ще бъде тяхната отговорност, когато разберат, че са извършили тежки престъпления срещу собствените си последователи, срещу истината и мюсюлманите! Тук е невъзможно да представим детайлно гледната точка на Исляма относно всяка война или битка, но има основни положения, които, след като се споменат, ще дадат ясна представа по целия въпрос: 1. Трябва да се знае, че Мухаммед, изпратен от Аллах като милост за цялото човечество, се опитал да се сближи с управителите на съседните територии, приканвайки ги да приемат Исляма и да споделят милостта на Аллах. Трябва да се знае също, че те не само отхвърлили милостивата му покана, но и му се надсмели и обявили открита война срещу мюсюлманите. При различни набези византийски и персийски войници прекосявали мюсюлманските граници, докато Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) все още бил жив. Така до неговата смърт мюсюлманите били принудени да воюват със своите съседи. Това състояние на нещата продължило и по-късните събития, при следващите поколения, трябва да се разглеждат в контекста на първоначалните инциденти. Навремето това означавало, че всички християни и християнски страни, включително Испания и Франция, били във война с новопоявилия се свят на Исляма. На ислямските ”приключения” в Европа също трябва да се гледа в светлината на тези обстоятелства. Фактът, че всички християни и християнски страни действали като единна сила, е доказан от неоспоримия папски авторитет. Това е доказано също от общата мобилизация на християнските сили срещу Исляма в кръстоносните походи през средните векове и дори през първата четвърт на двадесети век. Когато Рим обявил война на Исляма, за мюсюлманите не оставал друг изход, освен да се защитават на което и да е бойно поле, независимо дали в Палестина, в Италия или Унгария. Това ги отвело в Испания и Южна Франция. Те не можели да позволят силната мощ на Византия и Персия да ги обгради отвсякъде, нито просто да чакат да ги изтрият от лицето на земята. В Рим издали заповед да обезглавят Мухаммед и да донесат главата му в царския дворец, начин, по който езичниците-римляни постъпвали преди това с първите християни. Трябва да се приеме, че някои войни през по-късните векове нямали отношение към Исляма, въпреки че били водени от мюсюлмани. Тяхната цел не била разпространението на Исляма, а по-скоро се водели по определени местни и може би лични причини. Агресията е агресия, независимо дали е от страна на мюсюлманите или срещу тях. А отношението на Исляма към агресията е известно и непроменено. Ако в тези по-късни войни е имало агресия, това не може да бъде оправдано от Исляма или прието от Аллах. 2. Никой от споменатите критици не се опитва да схване същността на ранните векове и събитията от онова време. Не са съществували средства за масово осведомяване. Нямало е преса, радио, телевизия или дори редовни пощенски услуги. Не е имало средства за обществена информация, нито начин на проповядване, освен с лични контакти. Нямало е уважение към живота, честта и договорите с отделните хора, дори и към слабите народи. Нямало е сигурност или свобода на словото. Бил заплашван всеки, който стоял зад благородна кауза или имал нетрадиционни вярвания. Това се вижда от съдбата на гръцкия философ Сократ, на първите християни и мюсюлмани. Много пратеници, упълномощени да доставят специални съобщения на управители и владетели, не се завръщали живи. Те били хладнокръвно убивани или хващани в плен от домакините. Мюсюлманите от Арабия трябвало да се справят с всички тези затруднения и при тези обстоятелства трябвало да работят. Те имали послание, което трябвало да предадат на човечеството, принос за това човечество и формула за спасение, която да предложат. Коранът казва: ”Зови към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и ги оспорвай с онова, което е най-хубавото.” Но кой е бил готов да слуша мирния зов на Аллах? Истина е, че много неверници избягвали да слушат Пророка от страх да не се повлияят от мирната му проповед. Те дори се съпротивлявали със сила на мирния призив на Исляма. Ранният опит в Арабия научил мюсюлманите, че е по-ефективно да си нащрек, че човек може да живее в мир, само когато е достатъчно силен да пази мира, че гласът на мира ще отекне по-добре, ако човек е способен да окаже съпротива на натиска и да премахне потисничеството. И така, според повелята на Аллах те трябвало да запознаят външния свят с Исляма, но тогава не е имало телекомуникационна система, преса или друго средство за масово осведомяване. Имало е само едно средство - личните и преки контакти, което означавало, че те трябвало да прекосят границите, но не можели да направят това на малки и невъоръжени групи. Трябвало да се движат на големи защитени групи, които приличали на армия, но това не било армия в истинския смисъл на думата. Те прекосявали границите в различни посоки по различно време. Заслужава да се обсъди онова, което се случило тогава. В някои райони ги посрещали местните жители, които отдавна били угнетявани и подчинени на чуждите сили на Византия и Персия. В други райони те първо трябвало да предложат Исляма на готовите да го приемат, а такива имало много. Неприемащите Исляма били помолени да плащат данък джизя, равна на ислямския налог милостинята закат. Причините за искането на такъв вид налог били: а) те искали да са сигурни, че онзи, който плаща, знае какво прави и че Ислямът му е бил представен, но той го е отрекъл по собствена воля и избор; б) поемали грижата да защитят онзи, който плаща и да гарантират неговата сигурност и свобода по равностоен за мюсюлманите начин, защото всяка опасност за него била опасност за неговите съотечественици-мюсюлмани - те трябвало да бранят немюсюлманите и да гарантират тяхната сигурност; в) новото положение изисквало взаимопомощ и сътрудничество на всички групи - мюсюлмански и немюсюлмански, първите - с милостинята закат, вторите - с данъка джизя, които се изразходват в името на обществения интерес; г) искали да са сигурни, че онзи, който плаща, не изпитва вражда към тях и към тяхното ново братство, и не е склонен да създава трудности на съотечествениците-мюсюлмани. Животът станал труден за онези, които отрекли Исляма и отказали да плащат данъка джизя в сътрудничество с другите групи, които ги подкрепяли. Те възприели враждебното отношение от самото начало, искайки да причинят още повече беди, не толкова на пришълците-мюсюлмани, колкото на новоприелите Исляма и на техните съотечественици, плащащи данък. В национален смисъл то­ва отношение било предателство, в човешки смисъл - подлост, в социален смисъл - лекомислие, във военен смисъл - провокация. Но в практически смисъл това означавало потисничество, не толкова за пришълците-мюсюлмани, колкото за новоприелите Исляма, а също и за положението на самите предатели. Това е единственият период, в който е приложена сила за вразумяването на такива хора и за подбуждането им към осъзнаване на техните отговорности като мюсюлмани, приели свободно Исляма, или като лоялни граждани, плащащи данък, способни да живеят със своите съотечественици-мюсюлмани и споделящи с тях равни права и задължения. 3. Навярно ще е проява на мъдрост тези критици да изучат Корана с честни намерения и видят какво повелява той относно войната и мира. Навярно ще е още по-голяма мъдрост да изследват състоянието на ”победените” хора и условията, при които са живели преди и след своя контакт с мюсюлманите. Какво ще кажат те, ако открият, че местните жители в контролираните от Персия и Византия територии отправяли спешни призиви към мюсюлмани­те да дойдат и да ги освободят от потисничеството на чуждото управление. Какво ще помислят, ако открият, че мюсюлманите-”завоеватели” били посрещани с радост, както от обикновените хора, така и от религиозните патриарси, които жадували за мюсюлманско покровителство и мюсюлманска справедлива форма на управление? Как биха обяснили те феномена, че някои от ”победените” хора не само приветствали мюсюлманите, но и били на тяхна страна срещу потисниците? Как биха схванали преуспяването, свободата и прогреса на ”победените” области при Исляма в сравнение с онова, което преобладавало там преди? Ние не приемаме някаква определена гледна точка по въпроса, нито правим прибързани изводи, а просто вярваме, че си заслужава въпросът да се преразгледа и че той е достоен за сериозно изследване. Откритията със сигурност ще бъдат важни и интересни. Възможно е западното съзнание да схване по-добре въпроса, ако той се обсъди в светлината на преобладаващите в днешния свят условия. Дълбоката заинтересованост на западните съюзници за Берлин, идващите призиви на угнетените от много места по света, тревогата на южнокорейците, страховете на лаосците, въпросът НАТО, проблемът СЕАТО, нестабилността на комунистическите сателити - всичко това може да помогне на западното съзнание да вникне в събитията от онези далечни времена и в реалната политика чрез мюсюлманите от онези години. 4. Заслужава си също да се обсъди и идеята, че мюсюлманските войни с външния свят били мотивирани от икономическите потребности на арабите. Въпреки че изглеждат убедени в собствените си предположения, привържениците на тази идея не са изследвали сериозно въпроса. Наистина ли мислят, че икономическите потребности са причината, подтикнала мюсюлманите да прекосят арабските граници? Според какви основания предполагат, че Арабия с нейните стари търговски центрове, долини и оазиси - повече не била способна да произвежда достатъчно за мюсюлманите? Дали са направили сериозна справка за това, колко мюсюлманите-”агресори” са взимали за себе си, колко са разпределяли сред хората под тяхно управление и колко са изпращали обратно в централната администрация Медина, Дамаск, Багдад или Кайро? Дали са сравнили годишните доходи на ”завладените” територии преди и след Исляма, дали са открили, че ”агресорите” са просто заинтересовани търсачи на приключения или не? Дали са имали причина да вярват, че онези мюсюлмани са взели повече, отколкото са дали или са взели повече, отколкото са вложили и инвестирали? Дали са попаднали на доказателство, че през някой период централното управление в Арабия е получавало от ”завладените” протекторати данък джизя или налози, нужни за развитието на тези протекторати? И ако са попаднали, то колко е било получено и струвало ли си е ”приключението” в непознатия свят? Събрали ли са те някаква достоверна информация, че Арабия е била привилегирована и е имала предимство в разноските или програмите за развитие пред ”завладените” области? Накрая, изведнъж ли Арабия е усетила заплаха от ”бум на населението”, който принудил мюсюлманите да водят авантюристични войни или да правят икономически проучвания? Опитът да се тълкуват контактите на мюсюлмани и немюсюлмани като резултат от икономически потребности може да изглежда нещо ново и привлекателно, но в него, изглежда, не се съдържа много истина, нито сериозни научни изследвания. В най-добрия случай може да се изкаже съмнение относно този опит, че е доста неудовлетворителен и незавършен. Има още много да се прави за търсене, изследване, анализ и сравнение. Следва..

Има ли ги според вас и какво са.Идеята за темата се роди от дискусията - Добро и Зло. Като начало ще споделя част от любима книга. В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората. В митологията и окултизма понятието вампиризъм се разбира като безсмъртие чрез кражба на човешки живот. В славянските народни поверия “вампир” означава мъртвец, излязъл от гроба, за да смуче кръв от живите хора. В кармическата медицина “енергийни вампири” се наричат тези хора, които съзнателно отнемат жизнените сили на жертвите си, станали техни донори. Китайците наричат жизнените сили “ци”, японците “ки”, а индийските йоги – “прана”. У нас е популярен терминът “биополе”. Съвременната медицина работи с общото определение “психическа енергия”. Нарушенията в психическото състояние на човека психолозите наричат: срив и стрес, афект и раздразнение, психически кризи. “Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат. По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветени в черно. В Светото Писание се казва: “Нито крадците, нито злодеите, пияниците или злословниците, нито хищниците ще наследят царството Божие”. Бог нарича “хищници” вампирите. “Измежду вас ще въстанат вълците и ще ви унищожат” – така библейската мъдрост разкрива истината за вампиризма. По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удовлетвори своя постоянен енергиен глад. Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят. След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали! Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняване на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти. Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари. След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор! Единствено чистите енергии на Любовта и Радостта са способни да накарат човека да сътвори чудеса. Когато човек се радва, когато обича, тогава животът му придобива божествен смисъл Радостта, Любовта и Мъдростта са трите стълба на извечната философия за смисъла на човешкото съществуване. Вдъхвайки бодрост Вярата, Волята и Надеждата – енергиите на силата на духовността – изграждат целите и пътя в живота. Вярата, Волята и Надеждата превръщат плътните енергии на храненето и дишането в качествено ново състояние, като поставят основите и опорите на щастливия живот. В посланието на апостол Павел се казва: “Обкръжете се с любов, която е съвкупност от съвършенството. Не чакайте да бъдете обичани, а вие самите обичайте”. Като червена нишка тази идея минава във всички религиозни и философски учения. Мъдростта носи спокойствие и надежда, познание за истината. Мъдростта дава сила за вътрешна организация и концентрация над това, което човек обича и което го радва. Лишеният от мъдрост човек може да се оплете в паяжината на лъжливата Вяра, лъжливата Надежда, а след това те непременно ще породят у него разрушителна Воля. Радостта, Любовта и Мъдростта правят от човека “открита космическа система”, открита към Космоса, към Бога и земните същества. Тепърва хората ще дадат имена на тези чисти и силни енергии – дотогава ние ще ги наричаме с простичките и понятни за всички имена: сила на Радостта, Любовта и Мъдростта – сили на Духа. Без енергиите на Любовта, Радостта и Мъдростта човекът се превръща в черупка, затворена за истинското възприятие на заобикалящия го свят и своята реализация. Този човек живее, по-точно съществува, благодарение на плътните енергии на храненето и дишането, а те го задушават, пернасищат и невротизират. През последните години станаха популярни различни методи за черпене на сили от космоса. Към това “занимание” се насочиха мнозина, но за съжаление без да съзнават, че тази енергия не винаги им носи истински полезен ефект. Обяснението за това е просто. Всяко насилствено черпене на сила от природата, от космоса, от слънцето е констатация, че този човек изпитва недостиг на чиста енергия и е принуден да я търси и се зарежда с нея отвън, което е сериозна предпоставка за развитие на вампиризъм. Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората. Вампиризмът не е етикет, който може да бъде прикачен към човека веднъж завинаги. Това свойство на психиката понякога зависи от обстоятелствата на времето, мястото, влиянието на кармата, а също и от множество други фактори, които формират ситуацията. Из "Енергийните вампири" на Александр Александрович

Разбира се, това правя, и именно защото смятам че понятията добро и зло са нашите емоции.Влюбеният е един пример само.Лишен от емоции човек едва ли има...може би някой буда.Но тогава този буда е спасен от кармичния товар и практически е недокоснат от злото. Леле аз накъде поех...Всъщност - да.Злото сме ние самите и вътрешния ни мир.С емоциите си пораждаме негативни енергии, които вибрират доста наситено и поразяват.Отивам да пусна тема за енергиините вампири

Мадарският конник Мадарският конник се намира на 16 километра източно от град Шумен, в комплекс с древно тракийско светилище. Релефьт е на височина 23 метра от подножието на скалата - Представлява композиция от Конник, Куче и животно оприличавано на Лъв. Изпълнен е като барелеф. Според някои изследователи на скалата има следи и от птица, вероятно Орел. В настоящият анализ ще направим прочит на композицията характерен за анализите, завещани от прабългарските посветени, наричани често шамани и в официалната религиозна практика колобри. Ще направим частично разпечатване на знанието по астрономия, астрология и космогония. Характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и конникът имат повече тържествено - ритуално движение отколкото динамичното напрежение характерно за изобразя­ването на бойни и ловни сцени в тракийското и световно изкуство. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната) държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение при което е характерно напрегнатата, свита лакетна става и здраво стискащата десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът не е с тракийски, а с български произход е наличието на стреме. В Европа и Балканите то е пренесено от българите. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но наистина много прилича на чаша. Същественото тук е фактът, че конникът не държи юздите на коня. Както би трябвало да бъде ако сцената е ловна. В спокойно стъпилият и вдигнал ляв крак кон има много важен характерен за българите белег - оплетената конска опашка.Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по - късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействуващи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и канът са имали право да означат себе си като държавни служи­тели на върховната (небесна) власт. След конника непосредствено до него се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза не се включва активно във внушението за ловна сцена, при която кучето е съпричаст­но към побеждаването на звяра и трябва да има подчертано агресивна поза. На преден план с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано най - често на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Независимо от неговият вид обаче има нещо по- смущаващо - състоянието, в което то е изобразено. Казваме състояние, защото животното не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и те­чаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката на покореното животно е високо вдигната, свободно извита към конника. Това не е опашка на мъртъв хищник, не внушава и страдание на умиращо животно. Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна - с чисто битов, житейски характер. Дори когато се внушават идеите за велик вожд, непобедим войн и ловец, древните художници са намирали достатъчно изразни средства да ни покажат страданието и борбената същност на победеното от човека животно - Самата поза в спокойна, типична за легнало покорно, а не за убито жи­вотно - и предните и задните лапи са в позиция на лежане, а не на смъртна агония. Казаното до тук подкрепя нашето по-различно от официалното стано­вище не само, защото е езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То изцяло ще се базира на някой от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените шамани на бог Танг-Ра - богът на българите. Знанието на първият монотеистичен народ на Пета коренна раса (българският) не може да умре така лесно. Танг-Ра е безсмъртен и Единствен хилядолетия преди Йехова. В митологията на прабългарите ще вложим жалоните на този прочит. И първият от тях е, че народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живе­ещият човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Рогът е винтообразен, дълъг и бойно насочен напред.Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра ги изпраща където е нужно за да се премине от хаотичния стаден живот към ред и организа­ция на обществото. Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на козия рог - най-висшата. Тя се получава само в материал­ните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра в Египет и на Танг-Ра при българите. Лъвът в тази езотерична композиция, е космичната осмица /8/. Той е проявяващата се сила на Неподвижния кръст*. Българският народ, като Козирог във второ посвещение на космичните воини слезли в материята е подчинен на седмицата /7/, на Сатурн. Единството между Козирог (посветен войн) и Лъв (войн пази­тел на тайните) се изразява чрез Еднорога слязял в материалните све­тове с личен ритъм 7/8. Като отношение това е ритъмът на Конницата - седем осми, неравноделният такт на небесната конница. Целостта на това единство се изразява чрез единството на Човек и Кон. В Слънчевата система този процес се наблюдава и ръководи от съзвездие Голямо куче, Сириус. Затова то е радостно и не напада, а тържествува заедно със своя господар. Сириус приветствува овладяната от българите ** земна структура. Конникьт изобразен в Мадара е този небесен войн изпратен от Бога за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите носени едновременно от Човека и коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият Цар и войн носи атрибута на дълга и служението възседнал формата на осъществяването - държавата. Няма религия, която да не е стигала до свой религиозен представител оли­цетворяващ този символ – кон и човек в единство с божествен произход. Дори християнството има своя Свети Георги Победоносец. Кучето, което определено внушава радостно скачане около господаря си, в езотеричен смисъл олицетворява съзвездие Голямо Куче - главен митологичен символ и жертвено животно при българите. По-точно то­ва е звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни братя. Голямо Куче е едно от 56-те съзвездия известни на прабългарите далеч преди посве­теният пророк на Индия (РАМА) да оповести новият цикъл и да даде но­вите имена, но само на дванадесетте съзвездия отбелязващи пътя на нашата Слънчева система. Покореното животно в краката на конника не е Лъв, а Барс (едно от свещените зодиакални съзвездия на прабългарите) и езотерично съответствува в композицията на Алфа от съзвездие Лъв. Барс( Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие. Всички митологични сцени, отразяващи бой с лъвове имат тази скрита информация.Тук звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат изключителна връзка за битието на цялото човечество. Що се отнася въпросът до птицата, ние се придържаме само към мнението, че трябва да бъде не орел, а сокол. Това е най – висшата, Трета степен, в българския шаманизъм. Първа степен е Гарван (Врана), втората е Орел, а Третата е Сокол. Степента Гарван символизира посветените в живота на материалния свят - тези, които са произлезли от земните хора и означава човек получил посвещение за духовен живот. Враната е предвестникът на Орела и първото животно в Йерархията на посветените синове на бог Танг Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най висшето съзнание, затова първата степен Гарван се получава само след знак "свише". То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Враната е посветен тръгнал към горните светове, Орелът е междинната степен (астрална). Затова дори в приказките Орелът носещ човека към горния свят, когато иска храна казва “Га-а-а-а”, затова Ной ще пусне първо черният гарван да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл. Степента Орел е междинната, но вече определено духовна душа - това е астралният войн, небесният преносител и водач на душите. Християнството също ще изобрази този момент в сакралните си канонизации над царския ред в олтара. Най-висшата степен на посветеност е Соколът - степен давана само на определени избраници, какъвто например е Аспарух. Това знание определено изисква птицата да бъде Сокол, а присъствието й означава, че властта е от най- висш космически порядък. В случая се фиксира Горният свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство – еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление. Чашата е един от най-старите символи в митологтията на българите. Съзвездие Чаша съответствува на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч пре­ди тях и българският колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров -ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен (земен) цикъл на времето започва от тук - от Балканите. Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо ще влияят на каменната структура. И защото...така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и славяни и траки, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги поко­ри с тайнството на своя Бог. И стават триединен народ под егидата на Единния бог. Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Тя гласи: Това е мястото, на което Небесният народ (Самани) е слязъл във форма (Рупа), за да даде на земните хора тайните на Небесните закони. Ти (Аспарух) се завръщаш, когато Човечеството е усвоило тайнствата на Барса (Лъв) и е покорило гордата му природа в себе си. Сириус те приветствува, защото времето се е изпълнило. Създай държава, в която Двамата Небесни ще дадат на Земния промя­ната на времето и цикъла. Чашата на служението е изпита и наро­дът ти може да получи своята заслужена почивка. Поетично е, но не можем да го изкажем по друг начин. Все пак нека се вгледаме в този покорен от копието (владичество в служението) Барс с жива покорно вдигната опашка и скачащото радостно куче, за да схванем онова дълбоко езотерично внушение оставено ни от древните праотци, които са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ обходил света и завър­нал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващият нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес потомствените ни шамани. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии. ноември 2000 г. Спас Мавров * * * Астрологическата символика на Мадарския конник

Колко само е тъничка нишката между тях...колко е лесно ние несъвършенните хора да ги объркаме, или преминем от добро към зло. Представете си две огромни блестящи кълба - червено и бяло.Едното е абсолютното зло, а другото - абсолютната любов/доброто/.Заслепяват, омайват, привличат, объркват.Съвсем живи, съвсем истински. Да кажем, че един човек е влюбен.Изпитвайки такива емоции, той лети и вижда само розови краски.И е добър.В следващия момент е обладан от силна ревност и може да оскърби, нарани, убие.Той зъл ли е вече? Негативните емоции в нас, ненавистта, омразата, завистта пораждат злото, за което сме отговорни само ние, и следователно само в нас е възможността да го премахнем.А това се случва с любов, радост, мъдрост. Като теорията за Ад и Рай - винаги съм си мислила че и те са в нас.Именно тези емоции са те.Добро и зло... Но, разбира се, това е само една гледна точка.

Много обичам България и непрекъснатата носталгия, която никога не ме напуска по нея...ме кара малкото дни, които прекарвам всяка година там, да пътувам и опознавам.Има безброй прекрасни места, както исторически, така и духовни, и в тази тема искам да споделя някои от тях, които особено са ме впечатлили. Кръстова гора Между многото знайни светини по нашите земи има едно светилище, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите. Името му е Кръстова гора. Оцеляла през вековете под названието Кръстов, тази светиня пази спомените за стародавен манастир, разрушен по време на Османското робство. Поколение след поколение се предава от уста на уста, че тук в Родопа планина, мястото на побития някога кръст на върха над село Борово, мнозина вярващи са намирали лек за своите болки и утехи за многобройните си страдания. Кръстова гора се извисява на 1545 м. над морското равнище. Поляната е дълга 500м. и е широка 300м. В този район учените търсят прочутото Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул. Според други безспорното лечебно въздействие на Кръстов се дължи на гама – излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите. Според един магистър по богословие, тук някога е била мандрата на Бачковския манастир. Според този епископ монасите от Кръстова гора вероятно са успели да измолят от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакуриянова икона от златна сплав с вградените в нея отломки от животворния Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир. Има и други версии. Според една от тях иконата е била тайно изнесена от Кръстова гора, за да не бъде поругана от турските нашественици. По – късно когато същата тази опасност надвиснала и над Троицкия манастир, предвидливи монаси успели да заровят иконата с вградените в нея частици от Кръста Христов в подножието на самия връх. От тогава са минали много години, но легендата още е жива. Християни и насила помохамеданчени българи идват на това място на Кръстов ден, палят свещи и предават на синове и внуци онова, което са слушали от своите бащи и деди. Десетилетия вече на най – високата част на поляната се извисява символът на нашата вяра – кръстът. След предаването на множество легенди и сказания за святото място, скоро започват да пристигат и първите поклонници – болни, търсещи изцеление. Сред хилядите поклонници е и княгиня Евдокия, дошла с надеждата да намери облекчение от сполетелите я болести. В края на осемдесетте години по инициатива на местните хора се открива подписка за набиране на средства, нужни за изграждане на нов православен храм на Кръстова гора. Съградената четвърт век преди това от местните църква “Света Троица”, се оказва малка, за да побере хилядите поклонници. Десетилетия наред всяка петъчна вечер тук се отслужва всенощно бдение навън сред природата. През есента на 1995 год. новият храм е вече готов. Белинташ Сред живописните склонове на Родопите, на 30 км южно от Асеновград, се намира скалният феномен Белинташ, обвеян от мистика и легенди Величественият силует на Белинташ се извисява над колоритните родопски села Мостово, Сини връх и Врата, далеч от пренаселените ни градове и добре утъпканите туристически пътеки. От южната му страна се откроява ясен, сякаш изваян в скалата човешки профил, който според преданията, пази уникалното природно явление от иманяри и недоброжелателни посетители. Горната площадка на стрелналата се в небесата каменна грамада, е равна и гладка, с дължина 300 м. На нея са издълбани поредица от улеи, ниши и стъпала, както и дълбоки щерни /резервоари/ с почти съвършена окръжност. Според някои изследователи на района тези творения на човешката ръка представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години. Други стигат още по-далеч в твърденията си, че в дълбока древност Белинташ е бил площадка за кацане на космически летателни апарати, а изсечената в скалата "координатна мрежа" е служила за ориентир на извънземните пилоти. Археолозите обаче са единодушни, че става дума за древно светилище на богът Сабазий, почитан от тракийското племе беси, обитавало някога тези земи. В подкрепа на тази теза е намерената в подножието на скалата сребърна оброчна плочка на божеството. Тя изобразява седналия на трон Сабазий на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа. По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци. Предполага се, че в миналото Белинташ е било главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското. По българските земи напоследък бяха разкрити и други светилища, които могат да имат същите претенции. Тук, сред мистичните възвишения на Родопа планина, са били съсредоточени свързаните с практиката на бесите познания по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства. Впрочем в превод от древните тюркски езици "белинташ" означава камък на познанието. За тази загадъчна скала краеведът Никола Боев, автор на книгата "Блясъкът на Белинташ" разказва: "Белинташ е светилище от епохата на пантеизма, когато природата била непосредствено обожествявана чрез величествени скали, интересни природни забележителности, големи дървета, извори. Белинташ е може би единственото светилище в България, свързано с почитания от траките бог Сабазий. Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето. Така например през 60 г. римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Вероятно става дума за Белинташ. Силно впечатление правят двете щерни за дъждовна вода, издълбани в твърдата скала, по неизвестни от съвремената наука технологии, които са служели за водните обреди. Голямата щерна, с диаметър 2,10 м. и 2,45 м. дълбочина, съдържа около 7 кубика вода." Древните са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса и придобивали необичайни мощ и познания. На издълбаните в южната част на скалата стъпала са били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий - смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години. Учените обаче все още не са разгадали напълно тайната на древното светилище, чиито каменно чело, неподвластно на времето и човешката суета, отправя нови и нови предизвикателства пред съвременната наука. Рупите Местността Рупите, Петричко отдавна е придобила широка известност като мястото, в което се е зареждала с енергия и е приемала посетители най-популярната българска пророчица Вангелия Гущерова, наричана от народа – “Леля Ванга” (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.). До там можем да стигнем с кола, като пътувайки от гр. Сандански за Кулата, при с. Ново Делчево завием вдясно по пътя за гр. Петрич и след като преминем по мост р. Струма се отклоним вляво по еднокилометров асфалтиран път. С автобуса отиващ за Петрич слизаме при отклонението и краткото разстояние изминаваме пеша. С влак пътуваме до гара Генерал Тодоров (на нея спират и бързите влакове), пресичаме р. Струма по двата моста, по които минава ж.п. линия за Петрич и не след дълго сме в Рупите. Попитали Ванга защо стои на това място. А тя отговорила: “- Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.” През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители. В близост може да се види и къщичката на леля Ванга. Цялата местност е облагородена и представлява едно прекрасно кътче на десния бряг на р. Струма, което има реални предпоставки в бъдеще да прерасне в манастир. Непосредствено до комплекса извира топла минерална вода с температура 78 0С и дебит 35 л/сек. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до гр. Петрич. Останалата част образува гьолове, в които могат да се видят търсещи избавление от различни болести хора. Представата ни за Рупите би била непълна, ако не споменем издигащото се на запад като отвесна стена възвишение Кожух (Кожух планина). Това е хребетът, за който говори Леля Ванга. Според нея Кожух е ключът към разгадаването на древното ни минало. Всъщност Кожух планина е част от периферията на угаснал вулкан, кратерът на който е на мястото, където сега е черквата “Св. Петка”. Според леля Ванга, там дето е кратерът някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени. Името “Кожух” произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина. Състои се от три връхчета, от които средното е най-високо и е белязано с триангулачен знак. Изкачването може да стане директно от черквата на леля Ванга за около час. Пътеки почти няма, но като ориентир може да се използва стълбът за високо напрежение, издигащ се на седловината вляво от вр. Кожух. Покоряването му никак не е лесно, поради големия наклон и липсата на очертана пътека и е по силите само на опитни туристи. Правят впечатление вулканичните скали, скалните пирамиди в основата на “планината”, както и един "обесен" камък като този в Рила. Гледката от върха е приказна, като от него се вижда както цялото Петричко поле, така и обкръжаващите го планини. Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната. От запад (откъм с. Рупите), обаче, възвишението е с полегати склонове и изкачването му не представлява проблем. В югозападното подножие на Кожух се намират останки от Античния град Петра, основан през последната четвърт на ІV в. пр. н. е. В района на Кожух са експерименталната база за микроводорасли и орнитологическата станция “Рупите”. Съчетаването на поклонението в черквата на леля Ванга с изкачването на връх Кожух прави тази отдалечена екскурзия много по-пълноценна. Ако не се пътува с кола е целесъобразно да се преспи в Мелник, Сандански или най-добре на х. “Беласица” над гр. Петрич. Посетете Кожух планина! Рупите – вчера, днес…а утре? Районът на Рупите е разположен в Югозападна България и притежава ярка специфичност, която го отличава от останалите области в страната. Местността представлява кратер на изгаснал вулкан, а обликът є се оформя от вулканичния хълм Кожух, термалните извори и хълма Пчелина. Рупите са част от Струмския сеизмичен район, известен като един от най-активните в страната. Надморската височина е малка. Липсват големи селища, промишлени предприятия и пътни връзки с голямо натоварване. Климатът, както по цялата Струмска долина на юг от Кресненското дефиле, е континентално-средиземноморски. Зимите са меки, а летата – прочути със своите високи температури. Валежите са малко, предимно през есенно-зимния период. Рупите са прочути с термалните си извори. Те притежават високи лечебни свойства, които привличат голям брой посетители. Дебитът им е 35 л/сек., а температурата – 71 градуса. Тези уникални природни условия от край време са привличали хората, които тук са установявали своите селища. Вулканичният хълм Кожух е бил културен и религиозен център на района. Намерени са следи от хилядолетно човешко присъствие. Керамични фрагменти от времето на еолита са най-ранните находки. Те оформят представата за хармонично съжителство на хората с природата, традиционни култове към слънцето и преклонение пред земните и небесни сили. В края на бронзовата епоха траките завладяват района. По време на техния разцвет (4 в. пр. н. е.) на Кожух възниква голям и оживен град. През Средновековието в близост е основан манастирът “Св. Пантелеймон”. На негово място сега е запазен малък параклис. Археологичните останки от Кожух и прилежащите земи са под защита на закона. Алувиалните почви покрай реките Струма и Струмешница, съчетани със специфичния климат, определят развитието на естествена влаголюбива горска растителност – върби, тополи, елша и източен чинар. В района са разпространени топлолюбиви широколистни съобщества с участието на средиземноморски представители. Особено интересни са храстовите и тревните съобщества, в които тях участват редица редки и застрашени от изчезване видове. В миналото естествено разпространени са били дъбовите гори с участието на цер и благун. Сега повечето от тях са унищожени и обликът на района е силно променен. В Червена книга на България са включени 13 вида растения от района, а 8 от тях се срещат на Кожух. Най-характерни са едрият змиярник (Dracunculus vulgaris Schot.), чието единствено находище в България е тук, вебиевият бадем (Amygdalus webbii Spach.) и широколистният мразовец (Colchicum bivonae Guss.). На хълма Пчелина е установено единственото в страната находище на катерливата ефедра (Ephedra campylopоda C. A. Ker.) Специфичните климат и растителност определят наличието на изключително богата фауна с представители както на топлолюбиви видове, характерни за южната част на страната, така и на видове със северен произход. Много от тях са редки или застрашени от изчезване. Тук се среща малкият речен кефал (Leuciscus borysthenicus) – вид с локално разпространение. От земноводните интерес представлява балканската чесновница (Pelobates syriacus balcanica). В района са установени почти всички видове змии, разпространени у нас. Рупите е едно от малкото места в България, където могат да се наблюдават двата вида сухоземни и двата вида сладководни костенурки – една от тях е рядката каспийска блатна костенурка (Mauremis caspica). В района на Рупите се срещат 201 вида птици, в това число редица средиземноморски, които рядко могат да се наблюдават другаде у нас. Тук минава Via Aristotelis – един от двата основни миграционни пътя през територията на страната. Районът на Рупите е забележителен и с това, че тук близо една до друга се намират две защитени територии – Природната забележителност (ПЗ) Кожух и Защитената местност (ЗМ) Рупите. ПЗ Кожух е обявена със заповед № 1746/1962 г. и разширена през 1975, а през 1996 г. е класифицирана като Корине сайт № 32 за България. Защитената територия обхваща вулканичния хълм с цел запазване на неговия уникален пейзаж и редките и застрашени видове растения и животни, които го обитават. Всъщност за защита е трудно да се говори, след като наложените забрани на практика не се спазват. Овце и кози се пасат целогодишно, въпреки ограничението за първите и пълната забрана за вторите. Бракониерството също не е рядко срещано. Предизвикан от небрежност пожар преди няколко години увреди екземпляри от редкия вебиев бадем. Както беше споменато по-горе, всички археологически останки на Кожух са под защита. За такива обаче едва ли вече може да се говори, тъй като те до голяма степен са унищожени от иманярите. ЗМ Рупите е обявена със заповед № 385/1980 г. и опазва единствената заливна крайречна гора в българския участък на река Струма, съставена главно от бяла топола. За съжаление и тук думата “опазва” не е точно на място, защото се извършват множество нарушения, които сериозно увреждат гората и постепенно ще доведат до нейното унищожаване. Най-сериозното от тях е незаконната сеч, заради която неправителствени природозащитни организации няколкократно са информирали отговорните инстанции. Обликът на гората се променя съществено заради залесяванията с хибридна топола – вид, напълно нехарактерен за България. Към това се прибавя и бързото развитие на източноазиатския храст аморфа (Amorpha fruticosa), който отнема пространство на бялата топола и пречи на нейното естествено възобновяване. В гората навлизат и пасат стада добитък. Изградените покрай р. Струма диги и вдълбаването на речното корито спират нейното разливане и оводняването на гората, което води до съхнене на дърветата. Всички описани дотук проблеми могат да се решат чрез ефективен контрол и чрез изготвяне и прилагане на планове за управление на двете защитени територии, които ще регламентират бъдещото им развитие. Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ започна проект “Да запазим защитените територии Рупите и Кожух” с основни цели запознаване на обществеността с природното богатство на района, подкрепа на природозащитния статут на двете територии и подобряване на тяхното управление. В началото на месец септември (1.–15. 09. 1999 г.) в местността Рупите се проведе международен младежки екологичен лагер, част от споменатия проект. Участваха доброволци от различни страни – Япония, Франция, Белгия, Швейцария и България. За двете седмици престой беше извършена значителна практическа работа. Тя се изразяваше в почистване на отпадъците в района и подновяване на маркировката по границите на защитената местност и природната забележителност. Бяха изработени и монтирани информационни табели, указващи дейностите, които не са разрешени в границите на защитените територии. Лагерът беше проведен със съдействието на Държавно Лесничейство – гр. Петрич и ДФ “Калабак `99” гр. Петрич. През януари 2000 г. в гр. Благоевград ще се проведе работна среща на всички заинтересовани страни за запознаване с биологичното разнообразие на двете защитени територии, обсъждане на екологичните проблеми на района и търсене на начини за тяхното решаване. На срещата ще бъде обсъдена концепция за разработване на планове за управление на ПЗ Кожух и ЗМ Рупите съобразно Закона за защитените територии. В процес на подготовка е и информационна дипляна. Рупите станаха балкански Ерусалим През 1999 година възрастен мирянин предрече, че местността Рупите ще се превърне много скоро в българския Ерусалим. Думите му в последните години се оправдават напълно. Мястото е магнетично и привлича хиляди хора не само от страната, но и от чужбина. Всеки ден се нижат върволици от богомолци, които искат да се поклонят на гроба на пророчицата Ванга и да запалят свещ за здраве и късмет в храма "Света Петка", вдигнат приживе от светицата. Заради нея цялата околност се смята за свята от населението в Петричкия регион. Дълги години Ванга гадаела бъдещето на хората и им помагала в схлупена къщурка край църквата. Оттогава силна енергия се излъчва на това място, твърдят миряни. "Все повече пристигат и чужденци - от Испания, Франция, Англия, Русия, Германия, Финландия, Норвегия. А с македонци и гърци е пълно", уточнява управителят на комплекса Серафим Иванов. Заради хилядите посетители фондация "Ванга" построи манастирски комплекс, предвижда се създаването на огромна ботаническа градина, парк и езеро до храма "Света Петка". Рупите - духът на Ванга още е там За Рупите е писано и говорено много. За личността на пророчицата Ванга - също. Въпреки това обаче и мястото, и сляпата жена са обвити в мистерия. Преди много години там е съществувало древно селище, затрупано от изригналия вулкан Кожух. Според Ванга хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени. Ванга се е преместила да живее там заедно със семейството си от Струмица. Години наред тя се е зареждала от това място и е приемала посетители. "Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна", казвала пророчицата за Рупите. През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", която се е превърнала в място за поклонение за хиляди болни и страдащи. Иконите са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, образите на светците обаче са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Съвсем не по християнски е погребана и самата пророчица - гробът й се намира до църквата. Чудесата, които все още стават в този край, продължават и след смъртта на Ванга. Бабата на нямо дете сънувала сляпата пророчица. Тя й заръчала да постави детето на трона й в църквата, за да оздравее. Бабата завела момченцето в Рупите, изпълнила заръката и то наистина възвърнало говора си, свидетелства щастливата жена пред камерата на Стилиян Иванов. по viavita.net Ще се допълва...

Като допълнение искам да разгледам различните секти в юдеизма. Караими Юдейска секта, възникнала през VІІІ в.пр.н.е. в Багдад. Получила широко разпространение в Персия през ХІ век, а след това се разпространила по Средиземноморието, на Крим, в Литва и Полша. За разлика от юдеистите не признават устната традиция на равините, Талмуда и Мишна. За свещена книга признават само Стария завет. За разлика от ортодоксалните юдеи, каримите допускат смесването на млечни продукти с месо в храната, не носят талисмани, събуват си обувките преди влизането в синагогата, игнорират доста церемонии. Поради отричането от каримите на равините, бракове между тях и ортодоксалните евреи са невъзможни, което създава сериозни битови усложнения. В днешно време каримите живеят предимно в Крим и Израел. В края на ХХ век тяхната численост е от10 до 20 хиляди. Месиански евреи (Юдео-християни) Синкретическо юдеистко течение, образувало се през втората половина на ХІХ век. Мястото на зараждането му е неизвестно, тъй като историците отбелязват практически едновременната му поява в САЩ, Великобритания и Молдова. Течението обединява евреи, приели християнството, признаващи Христос като месия, но максимално съхраняващи юдейските обреди, вярвания и култ. Вероучението на месианските евреи е най-близко до петдесятничеството. Религиозните служби в общините се извършват в петък вечерта. Традиционните еврейски празници се съблюдават без изменение. През 1915 год. е създаден Съюзът на месианския юдеизъм в Америка, обединяващ всички общини на месиански евреи в САЩ. В края на ХХ век общини на месиански евреи са се съхранили предимно в САЩ, където наброяват повече от 1500 - 2000 привърженици. След 1991 год в Русия са се появили неорганизирани общини на месиански евреи, нямащи общ център и единна идеология. Самаритяни Отделен клон на юдеизма. Поддържа се от малочислена (не повече от 1000 човека в края на ХХ век) група самаритяни, живеещи недалеч от Наблуз. Основно разногласие между самаритяните и юдеите, довело до вражда, се състои във възникналия през ІV век от н.е. спор, по повод мястото избрано от Мойсей за строителство на Храма. Юдеите се придържат към становището, че става въпрос за планината Мория в Ерусалим, а самаритяните твърдят, че става въпрос за планината Харизм, близо до Наблуз. Самаритяните считат себе си за единствените автентични съхранители на Завета. От книгите на Стария завет признават само Петокнижието и книгата на Исус Навин. Отхвърлят книгите на пророците и Талмуда. Самаритяните имат собствен календар. Помежду си общуват на древния арамейски диалект, а в бита - на арабски език. Самаритяните признават съботата и юдейските ритуали за приемане на храната. Съхранен е и ритуала за умъртвяване на животните. В повечето случаи е забранено да се яде месо. Пасхата се празнува на свещената планина Харизм, където се принасят в жертва седем агнета. Йеховисти-илиинци (Дясно братство, Сионска вест) Руска синкретическа секта, произлязла от православието и съчетаваща елементи от християнството и юдеизма. Основана през 1846 год. на Урал от щабс-капитана в оставка Н.С.Илин под влиянието на мистическите идеи за обединението на всички вероизповедания. Основа на вероучението е съчинението на Илин "Сионската вест", централно място в което заема предсказанието за Армагедон. Членовете на сектата смятат, че на Земята вече е трасиран пътя на Антихриста, тъй като в резултат на множеството лъжеучения християнството е разкъсано на 666 части. Всички хора, според твърденията на Илин са разделени от Господ на стоящи отдясно и отляво от него. Десните (праведниците), при приближаването на царството на Христос, ще се окажат заедно с еврейския народ на Сионската гора, ще ги зачислят като светци в Ерусалим, който ще бъде преименуван на Херенбург. Левите (сатанистите), към които се причисляват католиците, юдеистите, мюсюлманите и будистите, ще попаднат в ада. Илинците празнуват съботата, не ядат свинско и изпълнявят ред други юдейски предписания. Отбелязват юдейските празници. Нямат храмове. Молитвите си извършват нощно време и ги съпровождат с химни и мотиви от народни песни. Православните обреди и тайнства се отхвърлят. На членовете на сектата се забранява да изпълняват задълженията към държавата, в това число и да служат в армията. Числеността на сектата в края на ХХ век е няколко хиляди човека живеещи на Урал, Северен Кавказ, Украйна и Казахстан. Хасидизъм Мистично течение в юдеизма. Възникнало в Полша през ХVІІІ век, под влиянието на протеста против формализма на равините. Вдъхновител на течението станал Израил бен Елиезер (Бешт), който на основата на Кабалата създал собствен вариант на юдеизма. Според учението на хасидите, Бог е добър по своята природа, а човекът е център на творението. Според учението на Бешт, набожността е по-важна от образоваността. Хасидите се придържат към крайно ортодоксални и остарели възгледи и обичаи, предимно в бита. Особено това се отнася за отношенията към жената, които са задължени да се стрижат до голо, да носят перуки, не могат да се украсяват, да не се разсъбличат напълно дори пред съпруга си., забранено им е да се хранят на една маса заедно с мъжете. Бешт бързо развил своето учение, независимо от съпротивата на равините. В крайна сметка хасидизмът е стигнал до компромис с ортодоксалния юдеизъм. В днешно време числото на привържениците на хасидизма е незначително, но те традиционно имат голямо влияние на политиката в Израел. Денме (Мааминим, Сабатианство) Мистическа секта от юдейски произход. Група евреи от гр. Салоники, участваща в масово месианско движение, обхванала повечето еврейски общини на Европа и възглавявана от Сабатай Цви, приела в средата на ХVІІ век следвайки своя водач, исляма. Външно оставайки мюсюлмани, денме изповядват собствен не ортодоксален вариант на юдеизма. Сектата е имала таен характер. Денме са вярвали в божествеността на Сабатай Цви и са разглеждали неговото появяване като второ пришествие на Христос. Опирайки се на собствена интерпретация на Кабалата, денме са се стремили да допълнят "Земната Тора" с мистическата "Тора от бъдещите времена", предписваща всичко това, което класическата Тора и Талмуда са забранявали. В култа на денме влизали оргиястически обреди. Денме са създали своя религиозна литература на испано-еврейския език джудезмо, примери от която, поради тайния характер на сектата, са се запазили много малко. В началото на ХХ век денме са преминали изцяло на турски език. В началото на ХVІІІ век в сектата настъпил разкол, в резултат на който, са се образували няколко враждебни една на друга групировки. През 1924 година денме били изселени от Салоники, в рамките на сключеното споразумение за обмяна на население между Гърция и Турция, и се заселили в Истанбул, Едрине и Измир, и окончателно се превърнали в етнически турци. Само една от групировките на денме - каракашлар (коньосос), съществува и до днес.Числеността на тази действаща в строга секретност група, по разни оценки, се колебае от няколко стотин до няколко хиляди души. Черни евреи Синкретическа секта, основана на юдеизма. Разпространена в САЩ в афроамериканската среда. Основател и духовен лидер - Ави Бен Картър. Вероучението на сектата е основано на основните концепции на юдеизма в съчетание с не ортодоксалните идеи на месианството и елементи на традиционните африкански вярвания. Привържениците на сектата смятат, че Израел се явява родина-майка за всички черни евреи, а Африка е тяхната страна-баща. Те се придържат към основните принципи на юдеизма, в същото време практикуват многоженството, вегетарианското хранене и напълно забраняват алкохола. В началото на 60-те години на ХХ век Ави Бен Картър се обявил за Мойсей, и в края на 60-те години убедил своите ученици да емигрират в Израел. В 1984 год. Министерството на вътрешните работи на Израел изселило по-голямата част от черните евреи обратно в САЩ. от viavita.net

Много хубава тема.Винаги съм се интересувала от тази религия и ми е приятно да прочета тук за нея. Бих искала да допълня с една статия на Павел Николов, която е доста изчерпателна и подробно разяснява произход, вероучение и обичаи на юдеизма.Приятно четене. Развитие и същност на юдеизма Юдеизмът е религията на еврейския народ. Понятието "юдеизъм" има гръцки произход и е въведено в употреба от евреите, говорещи гръцки език, ок. 100 г. пр.н.е., за да различат своята религия от гръцката. Думата е свързана с името на четвъртия син на Яков - Юда (Ехуда), чиито потомци, заедно с потомците на Вениамин, основали южното - Юдейското - царство със столица Ерусалим. Когато то паднало, последвано и от северното - Израелското - царство, населяващите го племена от народа на Юда (известни по-късно под името "ехуди", "юдеи" или "евреи") станали основни носители на еврейската култура и продължили да съществуват дори и след унищожаването на държавата им. Юдеизмът като религия е най-важният елемент от еврейската цивилизация. Благодарение на осъзнатата религиозна избраност и особено предназначение на своя народ евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност. Юдеизмът е свързан с вярата в един Бог и реалното въздействие на тази вяра върху живота. Но юдаизмът не е само етична система, той включва в себе си религиозни, исторически, обредни и национални елементи. Нравственото поведение не е достатъчно, то трябва да се съчетава с вяра в това, че добродетелта "прославя единия Бог". За главна обосновка на ключовите вярвания и практики на юдаизма служи историята на еврейския народ. Дори заимствайки древни празници и обреди от развитите култури на Ханаан и Вавилония, юдаизмът променя основния им смисъл, допълвайки, а след това и измествайки естествената интерпретация с историческа. Например Песах (Пасха), първоначално празник на пролетната жътва, става празник на освобождението от египетското робство. Древният обичай обрязване, отначало съществуващ при другите народи като обред, отбелязващ встъпването на момчето в периода на половата зрелост, се трансформира в акт, който се извършва при раждането на момчето и символизира въвеждането на детето в завета (съюза, договора), който Бог е сключил с Авраам. Изводът, до който достигат през ХІХ в. някои (повечето християнски) религиозни историци, че еврейската история е предизвикала две различни религии - религията на Израел до Ездра (ок. 444 г. пр.н.е.) и чак след това юдаизма, е признат от мнозина за грешен. Еволюцията на юдаизма е непрекъсната и подобно на другите религии той се е променял и развивал, освобождавайки се от много стари елементи и възприемайки нови принципи и норми в съответствие с променящите се условия. Въпреки нарастващата роля на правовите елементи в юдеизма след вавилонския плен религията остава по същество същата като в периода преди пленничеството и всяка една значима доктрина на юдаизма след пленничеството използва за източници по-ранни учения. Юдеизмът след пленничеството, без да отстъпва от универсализма на предишните пророци, го издига на нова висота в произведенията на Исая Втори, в книгите Рут, Йона, Псалми, т.н. литература на премъдростта и написаните от фарисеите Галаха и Агада. История В примитивна форма еврейската религия съществува през периода на патриарсите (ок. 2000-1600 г. пр.н.е.), епоха, за която са характерни обожествяването на природните сили, вярата във властта на демони и духове, табуто, различните чисти и нечисти животни, почитането на мъртвите. Зачатъци на някои важни етични идеи, които по-късно развиват Мойсей и пророците, съществуват още през най-ранния период. Според Библията Авраам е първият, който признал духовната природа на единия Бог. За Авраам той е върховен Бог, към когото вярващият може да се обърне, Бог, но който не се нуждае от храмове и свещенослужители, всемогъщ и вездесъщ. Аврам напуснал своето семейство, което не се отказало от асирийско-вавилонските вярвания, и до смъртта си в Ханаан се придвижвал от място на място, проповядвайки вярата в единия Бог. По времето на Мойсей (вероятно ХV в. пр.н.е.), чието възпитание протекло в условията на високоразвитата египетска култура, юдаизмът придобил по-сложни и изтънчени форми. Мойсей придал на религията форма на изключително поклонение пред Яхве (както евреите наричали Бога). Именно с неговата намеса той обяснил страшната катастрофа, която постигнала Египет и довела до освобождаване от робството на израилтяните и разнородна маса потиснати - тези, на които било съдено да станат еврейски народ. Почитането на единия Бог се съпровождало с установяване на ритуални и социални закони, от които се ръководели синовете на Израел по време на скитането си из пустинята. Култът и ритуалът нямали за Мойсей особено значение, те били само допълнително средство, помагащо на народа да запази предаността си към Бога. Основен акцент се поставял върху спазването на духовния и моралния закон, формулиран в десетте заповеди, които забранявали решително поклонението пред идоли, изобразяващи богове. Религията на Мойсей допускала издигането на специална шатра, скиния на завета, представляваща видим знак за божественото присъствие, а също и изработването на ковчег на завета - дървен, обкован със злато сандък, в който се намирал "завета" на Яхве, тайнствен предмет, може би изпускащ опасни радиоактивни лъчи (1 Цар 5-6). Като завзели Ханаан, под влияние на местните религиозни обичаи синовете на Израел разработили култ, включващ жертвоприношения, празници и местни светилища с организирано жречество. В Ханаан израелтяните открили също извънредно развит култ към божествата на плодородието, основна богиня от които била Асират. По-късно, във връзка с борбата срещу идолопоклонничеството, сред Израел се появили пророците - уникална в историята на древния свят група, благодарение на която религията на еврейския народ достигнала най-високия си разцвет. Те били хора с различен социален произход, осмеляващи се да обявяват на всеослушание това, което им се разкривало, дори ако техните пророчества възвестявали големи бедствия, гибел на целия народ или разрушаване на Храма. Те проповядвали чист монотеизъм и универсализъм, учението им било пронизано от патоса на социалната справедливост. Пророците се борели не толкова срещу жертвоприношенията, колкото срещу това, че им се придавала самостоятелна ценност или се разглеждали като спазване на съюза (договора) между Израел и Бога. Полемиката на пророците, която се наблюдава също така в псалмите, изиграла важна роля за ликвидирането на много независими култови центрове, но не и за отмяна на жертвоприношенията. В резултат от централизацията на култа по време на царуването на Йосия ерусалимският Храм изместил старите светилища с техните езически божества и култове. Именно критиката на пророците срещу култа към жертвоприношенията и поставянето на праведността по-ниско от обредната страна до голяма степен довела до т.н. девтерономическа реформация, осъществена от цар Йосия ок. 621 г. пр.н.е. След падането на Юдейското царство и разрушаването на Храма през 586 г. пр.н.е. сред живеещите във Вавилония евреи-изгнаници юдаизмът придобил нови форми. По време на изгнанието евреите се заселвали не само във Вавилон, но и в Египет, Сирия и други страни. Тенденцията към идолопоклонничество по време на изгнанието не е проучена, тогава се практикували само обреди, които не били свързани с храмовото богослужение. Спазването на съботата и обрязването били най-важните знаци за съюза (договора) с Бога. По време на събирания се преразказвали предания, тълкувало се Писанието, четели се псалми и други произведения на религиозната поезия, хората се изповядвали и произнасяли молитви, заедно или индивидуално. Новост в еврейския живот станало молитвеното богослужение. Отпадала нуждата от здания, от предмети на култа, от жреческото съсловие; необходимо било само желанието на групата или на отделния човек. На събранията не делели хората по социалната им принадлежност и в този смисъл демократизмът по-късно станал характерна черта на синагогата. Когато изгнаниците се върнали в Ерусалим, молитвеното богослужение, получило развитие в синагогите, станало част от храмовата служба и след второто разрушаване на храма (70 г.) отново изместило жертвоприношенията. Синагогата заменила Храма. За евреите, живеещи в диаспората, тя служела за молитвен дом, за религиозна школа и за място на събрания. По време на вавилонския плен и след него се проявявало универсалното значение на идеите на юдеизма и той се трансформирал от общност, основаваща се на кръвното родство, в основана на вярата община, чийто член можел да стане представител на всеки народ. Националните идеали се запазвали, съчетани с представата за единството на човечеството. Тази концепция се илюстрира от седемдесетте жертвоприношения на Празника на шатрите (Сукот), символизиращи участието на седемдесетте народа на света в служенето на единия Бог. Не повече от сто години след разрушаването на Храма изгнаниците започнали да се връщат в Палестина. Под ръководството на Неемия те възстановили стените на Ерусалим и издигнали отново Храма. По негова заповед евреите разтрогнали браковете си с чуждоземните жени за запазване на еврейската община, която била заплашена от проникване на езически култове и обичаи, донесени от чужденките. Ако Храмът станал отново място за жертвоприношения, синагогата предоставила на всички възможност за изучаване на Тората (Закона). Мойсеевият закон ограничавал действията на жреческото (свещеническото) съсловие; задачата да тълкуват Тората поели учените книжници ("соферим"). Престижът на книжниците растял, особено в периода, когато наследственото свещенство започнало да се приспособява към елинистичните нрави и обичаи. Книжниците ръководели успешно борбата за запазване на националната и религиозната чистота. В борбата за свобода синовете на Матафия Хасмоней начело с Юда Макавей довели евреите до победа над гръцките войски на Антиох Епифан (на тази победа е посветен празника Ханука). На Езра (Ездра) и книжниците, дошли след Неемия (V-ІІ в. пр.н.е.), се приписва окончателното оформяне на триделния канон на еврейската Библия (Танах). Произведението се създавало в период, когато се появявали множество апокрифни съчинения. Сега вече изучаването на Писмения Закон (Тора ше би хтав) се допълвало с тълкуване на Устния Закон (Тора ше бе ал пе), съставен от проповедите, които според преданието Мойсей получил на Синай заедно с Писмената Тора. Очевидно е, че много постановки на Писмената Тора са се променяли с течение на времето. Писменият и Устният Закон обхващали ритуалната практика, стопанската дейност, законодателството, хигиената, наследственото право, правото на собственост, земеделието, облеклото, хранителните забрани - почти всяка сфера на човешкия живот. Писмената и Устната Тора определяли не просто вероизповеданието, но и начина на живот. През ІІ в. пр.н.е. в юдаизма се оформили две групи - садукеи и фарисеи. Садукеите принадлежали към свещеничеството и елита: те служели за опора на свещеническата династия на Цадокидите и вероятно са наречени по името на основателя й Цадок. Фарисеите, представляващи средните слоеве на обществото и действащи в съгласие с традицията на книжниците, се опитвали да ограничат влиянието на садукеите и оспорвали техните решения. За свой идеал те провъзгласявали свещенството на целия народ и били убедени, че целият живот на човека трябва да бъде признат за благочестие. Садукеите се придържали към буквата на Закона, фарисеите - към неговия дух. За разлика от садукеите фарисеите заедно с Писмената Тора признавали и Устната Тора, разработена от книжниците и равите (равините, законоучителите), считайки нейните предписания за задължителни. Признаването на авторитета както на Писмения, така и на Устния Закон довело до това, че животът на еврейския народ не загубил традиционните си черти и след падането на юдейската държава и разрушаването на Храма. Нарасналият авторитет на Закона превърнал законоучителите в безспорни водачи на народа. Между фарисеите и садукеите съществували несъгласия и по редица конкретни въпроси. Така например фарисеите признавали учението за безсмъртието на душата и възкръсването на мъртвите, а садукеите го отхвърляли. Традициите на фарисеите продължили танаите (танаим 'учители'), амораите (амораим 'тълкуватели') и савораите (савораим 'разясняващи'), учени, чийто колективен труд се увенчал със създаването на Талмуда, огромен сборник с документи, включващ Устния Закон, правни заключения, дискусии и решения по различни въпроси, морални предписания и принципи, а също исторически повествования, легенди и предания. Окончателния си вид Талмудът придобил във Вавилония ок. 500 г. Следващата редакция на Вавилонския Талмуд се приписва на Равина, ръководител на академията в Сура, и рави Йосе, стоящ начело на академията в Пумбедита. Ерусалимският, или Палестинският Талмуд, създаван в школите на Палестина поколения наред, е завършен ок. 350 г. в Ерусалим. Талмудът се състои от две части. Първата част, Мишна, е произведение на танаите, редактирано от Юда ха Наси (Княз Юда); втората, Гемара ("завършване"), е резултат от работата на амореите. Законодателният материал на Талмуда се нарича Галаха, а хомиличния, алегоричния и поетическия - Агада ("сказание, повествование"). На вероучението отрежда подчинена роля, тъй като фундаменталните принципи на еврейското вероизповедание, след като са общоизвестни и признати, не се нуждаят от изброяване или някакви особени формулировки. Основно внимание се отделя на нормите, регламентиращи поведението на евреите във всяка една сфера на живота. Галаха е основно раздел от Талмуда, докато Агада заема много по-забележимо място в равинистичните произведения от друг жанр. Този жанр, мидраш, предоставя основния материал за еврейската теология. Епохата на савораите продължава до 600 г. По това време се появява плеяда от водещи учени, наречени гаони (от евр. геоним 'превъзходителства, прославени'). Гаоните ръководели академиите в Сура и Пумбедита, двете водещи школи във Вавилония, превърнали се в центрове за изучаване на правото след закриването на школата в Палестина от римляните (300 г.). По това време ръководител на вавилонската община е "реш галута" ("ръководителя на изгнаниците", "ексиларха"), утвърждаван по правило от персийските власти. Но реално влияние върху живота на евреите, както във Вавилония, така и в други страни, оказвали наставниците-гаони. Периодът на гаоната продължил около 450 г. (600-1050). Някои известни гаони коментирали и преподавали Закона в школи, които ръководели, и в качеството си на върховни съдии го въвеждали в живота на общините. Те се занимавали с изследвания, излизащи извън пределите на Талмуда - с история, граматика, литургика. Рави Шерира Гаон от Пумбедита написал през 987 г. знаменитото си послание до евреите в Кайруан за развитието на Талмуда, което си остава един от важните източници по тази тема. Рави Амрам Гаон от Сура през 870 г. и рави Саадия Гаон (892-942), знаменит граматик и философ, разработват литургията. Много гаони, отговаряйки на въпроси, които задавали евреите от диаспората, пишели пространни респонси (така наричали посланията на авторитетните равини в отговор на въпрос от галахически характер; решението, изложено в респонса, било прецедент и имало силата на закон). Най-известни са респонсите на Хая Гаон от Пумбедита от около 1000 г. Гаоните също така редактирали сборниците с талмудистки закони. Появилата се през епохата на гаоната секта, известна като сектата на караимите, отхвърлила Талмуда. Тя се състояла от последователи на Анан бен Давид (ум. ок. 800 г.), безуспешен претендент за поста на ексиларх, който се заемал от чичо му. Ожесточен се срещу гаоните, които не подкрепяли претенциите му за длъжността, Анан заминал за Палестина, където събрал около себе си група последователи, убедени, че предписанията на талмудистите извращават Закона. Той призовавал да се спазва стриктно буквата на Закона, както е формулиран в Библията. Отговаряйки на Анан, равините отначало поставяли ударение върху авторитета на Талмуда, считайки, че в условията, когато се разпространява ислямът, е необходимо придържане към интерпретацията на Писаната и Устната Тора, осветена от вековната традиция. За да отговорят достойно на призива, отправен от караимите, талмудистите се заели с усилено изучаване на Библията, на еврейската граматика и филология, а също така на еврейската теология и етика. В края на краищата нарастването на караимското движение престанало и за следващите поколения Талмудът си останал най-авторитетното произведение. Изобщо казано, Талмудът не е само подреден кодекс, някакъв обикновен сборник със закони. Освен това тай се допълвал с обширни коментари на равините, тълкуващи го съобразно променящите се социални и културни условия. Нямало нито строги правила за интерпретиране, нито главен авторитет или последна инстанция. В повечето случаи коментаторите се стараели да намерят обосновка за своите възгледи в Библията и Талмуда или в произведенията на предшестващите ги равини. Водещ коментатор на Талмуда бил Раши (рави Шломо бен Ицхак от Троа, 1040-1105). Казват, че без неговите коментари днес Талмудът би могъл да стане недостъпна книга. Макар че коментарите облекчавали изучаването на Талмуда, чувствала се необходимост от достъпно ръководство, удобно за практическо използване. Много рано започнали да се съставят сборници с еврейски закони, призвани да запълнят този недостатък. Сред първите са Големите наредби (Галахот Гедолот) и Гилхот Алфаси, отворили пътя за по-нататъшни кодификации. Най-важни от по-късните кодекси стават сборникът на Маймонид Повторение на Закона (Мишне Тора), Четирите реда (Арбаа Турим), произведение на Яков бен Ашер (ум. 1340 г.) и Сложената маса (Шулхан Арух) на Йосиф Каро (1488-1575). Кодексът на Маймонид представя системата на юдаизма в неговата цялост, като авторът, за разлика от другите кодификатори, не следва реда, приет в Талмуда, а групира по свой начин материала и въвежда нови раздели. Той не се позовава на авторитети, заради което е подложен на критика; стилът му е лаконичен. Сборникът Шулхан Арух на Каро, написан въз основа на Арбаа Турим и снабден с глосите на Мойсей Исерлес (1520-1572), е приет от ортодоксалните евреи за нормативен кодекс. През Средните векове евреите внасят свой дял в развитието на философията. Пръв известен еврейски философ бил Саадия Гаон. Неговото най-значително произведение е Книга с вярвания и възгледи (Сефер ха эмунот ве ха де'от), където за първи път е дадена философска обосновка на вероучителните принципи на юдаизма. Бахиа ибн Пакуда (ХІ в.) става първият еврейски автор, написал трактат за етичната система - Задълженията на сърцето. Религиозната философия на юдаизма дължи много на произведението Източник на живота, написано от неоплатоника Соломон ибн Гебирол (1021-1058), известен като Авицеброн от Валенсия. Юда Галеви от Толедо (ок. 1080 - ок. 1140) подлага на критика учението за еманациите, а също така учението на Аристотел за вечността на материята. Най-велик еврейски учен и философ през Средновековието е вече споменатият Мойсей Маймонид (1135-1204), известен под абревиатурата "Рамбам", автор на трактата Пътеводител на заблудените (Море Невухим), учещ за хармонията на разума и истините, получени чрез Откровението. Маймонид бил последовател на Аристотел и произведенията му оказали несъмнено влияние не само върху еврейските, но и върху нееврейските философи, сред които и Тома Аквински. Други значителни еврейски философи от този период са Мойсей ибн Езра, Леви бен Гершон (1288–1344) и Хасдай бен Авраам Крескас (1340–1410), които се опитвали да очистят юдаизма от влиянието на Аристотел. Към началото на ХVІІ в. сред еврейските мислители се появили философи-скептици, най-известните от които са Уриел Акоста от Амстердам, Леон от Модена и Йосиф Делмедиго, но острието на техните полемики било насочено преди всичко срещу крайностите на талмудизма и кабалата. Реакцията срещу рационализма на философите и преди всичко срещу учението на Маймонид предизвикала засилване на мистическото течение. Ново учение, наречено "кабала" ("предание"), било разпространено от Испания на север. Първото значително произведение на кабалата е Книга с творения (Сефер Ецира, ІХ в.). Кабалистичната литература продължила да се развива в еврейските общини на Франция и Германия, а през ХV в. преживяла бурен разцвет в Палестина благодарение на школите на Моше от Кордова (1522–1570) и Исак Лурия (1534–1572). Най-почетно кабалистично произведение станала книгата Зохар, приписвана на рави Шимон бар Йохай, но написана от испанския евреин Мойсей де Леон. Кабалата се развивала като метафизическа система, съсредоточена върху учението за божествените еманации и откровения, върху учението за "сфирота" (еманационните стадии и йерархическите стъпала на духовете и ангелите) и "гилгула" ("прераждането"). При всяка своя дума или действие хората трябва да се обръщат към мисълта за новото съединяване с духовния мир. Името на Бога било тайна, покриваща всичко и въздействаща върху всичко, неговите букви притежавали мистична сила. Заедно с мистичната теория се развивала и практическата кабала, поставяща ударение върху важността на човешката природа. Тя изградила система на демонологията и магията, поощрявала аскетизма, но в центъра на вниманието й било месианството и спасението на Израел. Увлечението по кабалата подготвило почвата за признаването на лъжемесии като Авраам Абулафия (1240 – ок. 1291), Давид Реубени (1490–1535), Соломон Молхо (1500–1532), Сабатай Цви (1626–1676), който имал хиляди последователи, и Якоб Франк (1726–1791). Кабалата оказала влияние върху нравоучителната литература. ("мусар"). Сред мистичните произведения може да се посочи трактатът на Самуил Хасид (1115–1180) и сина му Юда Хасид (1150–1217) Книга на благочестивите (Сефер Хасидим), където високите морални принципи се преплитат със суеверия, вяра в зли духове и демони. Мистическата тенденция намерила през ХVІІІ и ХІХ в. нов израз в хасидизма, чиято родина била Полша. До голяма степен той бил протест срещу равинизма и възгледа, че изучаването на Талмуда е единственият път за постигане на праведен живот. Начало на движението поставили Израел бен Елиезер (Баал Шем Тов) (ок. 1700-1760) и Дов Бер от Межерич (1710-1772). Хасидизмът се превърнал в отговор на духовните надежди на масите, които нямали нито възможност да се приближат до Бога чрез изучаване на Талмуда, нито представа как да направят това. Основното средство, чрез което можели да постигнат единение с Бога, било молитвата. Но в хасидизма започнали да пускат корени ексцентрични практики, явно противоречащи на Талмуда, и това довело хасидите до конфликт с рави Илия (Елияху) (1720–1797), Виленския гаон, който се изказал осъдително за тях. Мойсей Менделсон (1729–1786), чиито философски възгледи някои евреи възприемали неправилно като оправдание за отказа им от юдаизма, бил една от ключовите фигури на великото обновление, което позволило да се осмисли по-пълно ценността на юдаизма. Важен принос на Менделсон за приспособяване на еврейския живот към условията на съществуване извън гетата станало публикуването на немския превод на Петокнижието. Той открил първото свободно еврейско училище в Берлин, където наред с Библията и Талмуда се преподавали светски дисциплини. Училището станало образец за еврейските енорийски училища, които след това се откривали навсякъде, и събудило интерес към изучаването на иврит. Оттам започнало движението Хаскала (еврейското Просвещение) в Централна Европа. Сред последователите на Менделсон били Нафтали Херц Весели (1725–1805) в Хамбург, Нахман Крохмал (1785–1840) в Източна Европа и Самуел Давид Луцато (1800–1865) в Италия. Забележителен принос за изучаването на юдаизма с помощта на европейските научни методи имал Леополд Цунц (1794–1866), който се смята за основател на научното изследване на юдеизма (т.н. Wissenschaft des Judentums). В началото на ХІХ в. в Германия се появило движение, което получило названието реформистки юдаизъм. То се стимулирало от желанието на евреите, включили се в процеса на политическата и културната еманципация, да приспособят юдаизма към съвременните условия. Отначало усилията на реформистите били насочени преди всичко към това да се направи синагогалната служба приемлива за западния свят. В богослужението се въвел орган, смесен хор, пеене на немски религиозни химни; немският език се използвал като език за молитва и проповед. По време на службата мъжете и жените се намирали заедно. По-късно от молитвите било изключено всякакво споменаване на Сион, изразяващо националните надежди на евреите да възродят древната си родина. Това движение за обнова се ръководело от хора, които нямали равинско звание, макар че необходимостта от промени защитавали и реформистките равини, сред които били Авраам Гайгер (1810–1874) и Самуел Холдхайм (1806–1860). Гайгер разглеждал юдаизма в исторически аспект, подчертавайки, че идеите и обществените институти, както показва еврейската история, могат да остаряват и да отстъпват място на нови.Холдхайм бил радикален привърженик на денационализирания юдаизъм. Той стигнал по-далече от Гайгер, допускайки промени, които Гайгер считал за отстъпление пред християнството, например пренасянето на почивния ден от събота в неделя. Реформизмът отхвърлял равинистичната привързаност към буквата на Закона, издигайки вместо нея принципа за историчността на Откровението, който водел до необходимостта от адаптация към заобикалящите условия и изискванията на епохата. Реформисткото движение проникнало в Англия и Франция. Под негово влияние се намирала и Хаскала, почти едновременно развиваща се и в Русия. След половин век реформите в Германия затихнали. Реформисткия юдаизъм, който сега има привърженици в целия свят, преживява разцвета си в САЩ, където се развива от 40-те години на ХІХ в. В края на ХХ в. реформисткият юдаизъм преразгледал своята антинационалистическа и антиобредна позиция, наследена от немския реформизъм. Днес в реформистките общини са разпространени идеите на ционизма, възстановени са първоначалните обредни форми, въвежда се модифицирана или нова ритуална практика. В богослужението започнал широко да се използва иврит. Ортодоксалния юдеизъм отговорил на еманципацията и заплахата да изгуби своите привърженици с растящата съпротива срещу опитите да се промени Закона, получен чрез божественото Откровение, и неговото равинистично тълкуване. В Германия Самсон Рафаел Гирш (1808–1888), основател на неоортодоксалното течение, смятал, че идеите на юдаизма и общочовешкият хуманизъм не си противоречат. В книгата си Деветнадесет писма за еврейството (1836 г.) тай твърдял, че трудностите, пред които са се изправили иначе мислещите представители на младото поколение, опитващи се да примирят светската с религиозната страна на живота, се крият в непознаването на юдаизма. От друга страна върху възрастното поколение лежи вината за това, че спазването на еврейските религиозни закони се е превърнало в чиста формалност. Рави Гирш се съгласявал с реформистите, че Израел има свое предназначение, но заявявал, че за да могат евреите да изпълнят своята мисия по съответния начин Бог ги е обрекъл на морална и духовна обособеност. Нещо повече, рави Гирш твърдял, че диаспората е школа за пречистване, през която евреите трябва да преминат по воля на Бога, за да намерят отново връзката си с него чрез изпълнение на заповедите му, както са интерпретирани от равинистичния юдаизъм. Всички промени трябва да предвиждат усъвършенстване на обучението, призвано да запознае евреите с ортодоксалния юдаизъм и да ги научи да живеят в съответствие с неговите норми. Гирш дал пример, като основал енорийско училище във Франкфурт. Следвайки го, Израел Хилдесхаймер (1820-1899) открил семинария в Берлин, където се подготвяли ортодоксални равини както по общи, така и по еврейски религиозни дисциплини. Много евреи не били готови да приемат както крайностите както на неоортодоксите, така и на реформистите, а се стремели към по-малко радикалното решение на проблема за приспособяването на традиционните еврейски норми към изискванията на времето. Лидер на умереното крило бил Захария Франкел (1801–1875), основател на съвременната школа на историческия юдаизъм, наречен по-късно "консервативен юдаизъм". Той смятал, че институтите, формирали се в хода на историческото развитие, трябва да се почитат като неизменни, а отказът от тях е религиозно отстъпничество. Грижата на Франкел била преди всичко за запазването на еврейските обичаи. Той избягвал полемиката със своите опоненти, реформистите и ортодоксите, и се заел със съзидателна дейност като ръководител на равинската семинария в Бреслау (днес Вроцлав, Полша). Всичките си сили влагал за възпитанието на нов тип учени, които да са привързани и към традиционните ценности, и към историко-критическия подход. В САЩ, благодарение на Соломон Шехтер (1847–1915) и неговите последователи, консервативният юдеизъм постигнал значителни успехи и си спечелил голям брой нови привърженици. Реконструкционисткото движение под ръководството на Мордехай М. Каплан (1881–1983) си появило вътре в консервативния юдаизъм, но сред членовете му има представители на всички направления. От гледна точка на реконструктивизма юдаизмът е развиваща се религиозна цивилизация, чиито норми на поведение не се определят от вероучението, а от еврейския народ. Най-значително движение през втората половина на ХІХ в. станал ционизмът. Този термин е въведен от Натан Бирнбаум през 1886 г., когато описвал новите политически възгледи за възстановяване на еврейската държава в Палестина и заселване на страната с евреи. Официално движението се оформя на първия Световен ционистки конгрес (1897 г.), организиран от Теодор Герцел (1860-1904) в Базел (Швейцария). Ционизмът олицетворявал отдавнашната надежда на еврейския народ за намиране на свой дом, за първи път изразена още през библейските времена и неугаснала през столетията на разсейването. Политическият ционизъм, чието направление е дадено от Герцел, признавал, че въплъщението на тази мечта трябва да се постигне с подкрепата на народите по света. Като другите народи през този период и евреите вярвали, че единствената надежда за запазване на еврейството и неговата цивилизация е утвърждаването на националната независимост. Нарастването на антисемитизма, както на интелектуалния, "научно обоснования", така и на откровено погромаджийския, довел до масови убийства на евреи в Източна Европа, убедил евреите, че ще бъдат в безопасност само в независима еврейска държава. След Първата световна война ционисткото движение получило международно признание, което се подчертавало в Декларацията на Балфур (1917 г.) и след това в мандата за управление на Палестина, предоставен на Великобритания. На 29 ноември 1947 г. Генералната асамблея на ООН приела резолюция за създаването на еврейска държава в Палестина, а на 14 май 1948 г. била провъзгласена държавата Израел. Вероучение Вероучението, етиката, обичаите и социалните аспекти на юдаизма са изложени в Тората, която в широк смисъл включва Устния и Писания Закон, а също и цялата съвкупност от учения на еврейския народ. В тесен смисъл с термина "Тора" се означавало Мойсеевото Петокнижие. Според традиционните еврейски възгледи Тората, и писмената, и устната, била дадена от Бога непосредствено на Израелевите синове на планината Синай или чрез Мойсей. За традиционното (ортодоксалното) еврейство авторитетът на Откровението е неоспорим. Привържениците на либералния (реформисткия) юдаизъм не смятат, че Тората е получена в резултат от Откровение. Те признават, че в Тората има истина, но Тората е боговдъхновена и достоверна дотолкова, доколкото се съгласува с разума и опита. А тъй като Откровението се дава постепенно и не е ограничено от някакви рамки, истината маже да се открие не само в еврейските източници, но и в природата, науката и ученията на всички народи. Еврейското вероучение не съдържа догми, чието приемане би осигурило на евреина спасение. Юдизмът придава много по-голямо значение на поведението, отколкото на вероизповеданието, и по въпросите на вероучението предоставя известна свобода. Съществуват обаче определени основополагащи принципи, които се споделят от всички евреи. Евреите вярват в реалността на Бога, в неговата единственост и изразяват тази вяра при четенето на молитвата "Шема": "Слушай, Израел, Повелителят е наш Бог, Повелителят е един". Бог е дух, абсолютно същество, наричащо се "Аз съм Съществуващият". Бог е Творец на всички неща във всички времена, той е непрекъснато мислещ Разум и постоянно действаща Сила, той е универсален, управлява целия свят, единствен като него самия. Бог е установил не само естественото право, но и законите на морала. Бог, който дава вечния живот, е всеблаг, пресвят, справедлив. Той е господар на историята. Той е и трансцедентен, и иманентен. Бог е помощник и приятел на хората, баща на цялото човечество. Той е освободител на хората и народите; той е спасител, помагащ на хората да се избавят от невежеството, греховете и пороците - гордостта, егоизма, омразата и въжделението. Но спасението не се постига само с действията на Бога, от човека се иска да му съдейства за това. Бог не признава злото начало или властта на злото в мирозданието. Бог сам създава и светлината, и тъмнината. Злото е непостижима тайна и човекът го приема като предизвикателство, на което трябва да отговори, като се бори с него, където и да го открие по света. В борбата със злото евреинът е подкрепян от вярата си в Бога. Юдеизмът твърди, че човекът е сътворен "по Божи образ и подобие". Той не е просто живо оръдие на Бога. Никой не може да стои между Бога и човека и няма нужда от нечие посредничество или застъпничество. Затова евреите отхвърлят идеята за изкуплението, смятайки, че всеки носи отговорност непосредствено пред Бога. Макар че човекът е ограничен от причинно-следствените закони на мирозданието, а също от социалните и политическите условия, той все пак притежава свобода на волята, за да направи нравствен избор. Човекът не трябва да служи на Бога за възнаграждение и въпреки това Бог ще награди праведността в този или бъдещия живот. Юдаизмът признава безсмъртието на човешката душа, но между привържениците на различните течения има разногласия за възкръсването от мъртвите. Ортодоксалният юдаизъм смята, че то ще настъпи с идването на Месията, реформистите отхвърлят напълно тази идея. Има няколко интерпретации за небесния рай, където блаженстват праведниците, и ада (геената), където понасят наказанията си грешниците. Библията мълчи за това, но по-късната литература съдържа най-широк спектър от представи за рая и ада. Евреите вярват в избраността на Израел (еврейския народ, а не държавата): Бог е избрал от всички народи на света еврейския, за да може, като приеме Откровението, да изиграе централна роля в драмата за спасението на човечеството. Според съвременните възгледи Израел не трябва да се смята за "избран", а за "избиращ", предполагайки, че той, като сключил съюз (договор) с Бога, трябва да направи окончателния избор да приеме ли Божето слово и да стане ли "светилник за народите". Обособеността на евреите и предаността на Израел на Закона се разглеждат като условия, необходими за запазването на чистотата и силата на народа, които са необходими за изпълнението на неговата мисия. Евреите вярват в своята мисия да утвърдят истината за божествения Закон, да учат с проповед и със своя пример на този Закон човечеството. По този начин на земята ще възтържествува божествената истина и човечеството ще излезе от състоянието, в което се намира сега. Нов световен ред очаква човешкия род, Боже царство, където в края на краищата ще се утвърди божествения Закон; в него всички хора ще намерят мир, справедливост и въплъщение на своите най-висши стремежи. Божето царство ще бъде основано на земята, а не в друг свят и това ще се осъществи през месианската епоха. За характера на месианската ера има различни мнения. Ортодоксите смятат, че ще се яви Месия ("помазаник") от рода на Давид, който ще помогне да се установи Божето царство. Привържениците на реформисткия юдаизъм не са съгласни с това и предполагат, че пророците са говорили за месианска ера, чието настъпване хората могат да ускорят, постъпвайки справедливо и милосърдно, обичайки ближния си, живеейки скромен и благочестив живот. Юдеизмът приема, че всички хора, независимо от религията и националността си, са в равна степен деца на Бога. Те са му еднакво скъпи и имат равни права на справедливост и милосърдие от страна на ближните си. Още за юдаизма наличието на еврейска кръв (от бащина страна) няма значение за определяне на принадлежността към еврейството (според равинския закон за евреин се счита всеки, който е роден от майка еврейка или е приел юдаизма). Всеки, приел юдейската вяра, става "дете на Авраам" и "син на Израел". За евреинът юдеизмът е истинската вяра, но не е задължително другите религии да са непременно лъжливи. Смята се, че не е необходимо неевреинът да стане евреин, за да намери спасението, защото "праведниците от всички народи ще намерят място в идващия свят". За тази цел неевреинът само трябва да изпълнява заповедите на Ноевите синове, а именно: 1) да се откаже от идолопоклонничеството; 2) да се въздържа от кръвосмешение и разврат; 3) да не пролива кръв; 4) да не споменава напразно името на Бога; 5) да не върши неправди и беззакония; 6) да не краде; 7) да не реже части от живо животно. Отношението на юдаизма към Исус от Назарет, интерпретацията за чиято смърт, предложена от св. Павел, става основа за християнството, е изразено от Мойсей Маймонид. Отдавайки дължимото на Назаретянина, Маймонид го е смятал за човек, "подготвил пътя за Царя-Месия". Но отказът на юдаизма да признае християнството е продиктувано не само от убеждението, че Исус не е Месията, но и от невъзможността да се приемат някои постановки, привнесени в учението на Исус от св. Павел. Те са изброени от М.Щайнберг в книгата му Основи на юдаизма: твърдението, че плътта е грешна и трябва да се наказва; идеята за първородния грях и проклятието от него, лежащо върху всеки от неговото раждане; представата за Исус не като за човек, а като за Бог в плът; убеждението, че хората могат да се спасят чрез изкупление, че то е единственият път за спасение и че смъртта на Исус е принасяне от Бога на единствения си син в жертва; отказа да се спазват предписания от Закона; вярата, че Исус, възкръснал от мъртвите, чака в небесата своето Второ идване на земята, за да съди човечеството и да установи Божето царство; учението, че искрено вярващия във всичките тези неща непременно ще се спаси, а този, който ги отхвърля, е обречен, колкото и добродетелен да е бил. Обичаи Юдеизмът като начин на живот се нуждае от ритуали. За евреите всеки ритуал напомня за това какво място Бог заема в живота им. Религиозната практика се разглежда като дисциплина, помагаща да се усъвършенства характера на всеки, като форма на наставление. Тя дава на евреина възможност да преживее отново опита на своя народ и с това засилва неговата преданост; това е начин за оцеляване на народа и запазване на вярата. Молитва. Евреинът трябва да се моли ежедневно, три пъти на ден. Предполага се, че неговите молитви са нравствени и не са враждебни спрямо интересите на другите. Молитвата трябва да се произнася в дълбока съсредоточеност, в самовглъбяване. За предпочитане е молитвата да се произнася в синагогата, защото обществената молитва е по-ефективна. Хранителните забрани се смятат за част от кодекса за святост, приложим само по отношение на еврейския народ. Те не се разглеждат като желателни или задължителни за цялото човечество. Празници. Сред главните празници и свещени дни на евреите са: Шабат (Съботата), ден за покой всяка седмица като спомен за сътворението на света и изхода от Египет; Рош ашана (Нова година), годишнина от сътворението на света и ден за духовно и морално обновление; Йом кипур (Ден на съда), ден за покаяние и връщане към Бога чрез духовно обновление и добри дела; Сукот (Колиби, Шатри), девет дена (в Израел и при реформистите - осем), посветени на есенната реколта и напомнящи за странстването в пустинята, последен ден от празника е Симхат Тора (Радост на Тората); Песах (Пасха), свързан с настъпването на пролетта и освобождаването от египетско робство; Шавуот (Петдесетница), отчасти земеделски празник, но на първо място напомня за деня, когато Мойсей получава Тората на планината Синай; Ханука (празник на Огньовете), отбелязва победата на Макавеите над войските на Антиох Епифан, когато евреите постигат свободата да изповядват своята религия; Пурим (празник на Жребиите), свързан с поражението на Аман, замислил ликвидирането на евреите; Тиша бе ав (Девети ав), ден на траур във връзка с разрушаването на Първия и Втория храм. Обреди при раждане и пълнолетие. Когато се ражда дете от мъжки пол, обрязват му крайната плът, за да може съюзът (договорът) с Бога да бъде отбелязан със знак на тялото му. Момчетата получават името си при обрязването. Името на момичетата се дава в синагогата. Обредът за откупването на момчетата-първенци се извършва на тринадесетия ден след раждането им. Във връзка с началото на обучението си децата извършват посвещаващи обреди. Когато станат на тринадесет години, момчетата (а при консервативните и някои реформистки общини и момичетата) участват в церемонията бар мицва (при момичетата - бат мицва), позволяваща им да влязат в общината на Израел като пълноправни членове, отговорни за своите постъпки. През ХІХ в. в консервативните и реформистки общини за юношите и девойките е въведена церемония за конфирмация, осъществявана обикновено в деня на празника Шавуот. Брачна церемония. Отначало се извършва тържествен годеж. След това в съботата, предшестваща сватбата, женихът се кани в синагогата за четене на Тората (в реформистките общини обикновено не се практикува). По време на сватбената церемония женихът и невестата стоят под хупа - балдахин (при реформистите не винаги). Стоейки под хупата, женихът и невестата отпиват вино от една чаша. Женихът слага пръстен на показалеца на невестата и произнася древна формула, провъзгласяваща, че мъжът взема жената за своя съпруга. Казват се седем благословии за слава на Бога (при реформистите - една). В памет за разрушаването на Храма женихът счупва чашата, от която е пил с невестата вино (в реформистките общини не се прави). При реформистите има заключителен благослов. В ортодоксалните общини по време на церемонията се сключва и брачен договор (кетуба). Погребален ритуал. Преди смъртта умиращият се изповядва. Роднините на покойника си късат дрехите (обичаят е разпространен сред ортодоксите). В памет за умрелия се запалва свещ. Тялото му се облича с бял саван (при ортодоксите). По време на погребението четат "Кадиш", молитвата, посветена на Бога и изразяваща готовността да се приеме неговата воля. Дълбокият траур продължава една седмица, по време на която скърбящите не излизат от дома си (при реформистите периодът е по-кратък). Скърбящите четат "Кадиш" в синагогата в продължение на единадесет месеца. След изтичането на една година върху гроба се поставя надгробен паметник. Годишнината от смъртта ("Йорцайт") отбелязват със запалване на свещ за помен и четене на "Кадиш". На празниците Йом кипур, Сукот, Песах и Шавуот се организира заупокойна служба, по време на която се чете молитвата "Йизкор". Етични и социални аспекти на юдаизма Юдеизмът е етически монотеизъм. В юдаизма етиката не трябва да се допълва с религия, защото тя е нейна неразделима част. В юдаизма да познаеш Бога не означава да разбереш природата на неговото битие; богопознанието означава знание за това, че Бог управлява света, че човекът е длъжен да се стреми към следване на правилния път, който Бог е отредил за хората. Любовта към Бога е първото задължение на човека, защото ако човекът е обзет от нея, ще се стреми да прави добро дори с цената на живота си. Дълг на човека е да запази чистотата на душата си, защото тя е Божи дар. Човекът е роден с предразположение към греха ("йецер ра"), но има в себе си и склонност към добро ("йецер тов"), позволяваща му да го преодолее, особено с помощта на наставленията от Тората. Той може дори да обърне енергията на йецер ра към добро, проявявайки свободната си воля. "Всичко е предопределено [от Бога] - учи рави Акива, - но на човека е дадена свободата да избира". Ако човекът е сгрешил с действие или бездействие, пътят за прошка е отворен чрез покаяние, съществена част от което е възстановяването на всяка нанесена щета. Човекът, създаден по Божи образ, трябва да запази и защити своето и чуждото достойнство. Всички хора са равни и в равна степен имат право на свобода и справедливост. Заповедта "Обичай ближния си като себе си" е начин да се изрази това, че човекът трябва да обича другите хора, защото всички са деца на Бога. Такава е еврейската концепция за човешкото братство под бащинската закрила на единия Бог. Човекът трябва да бъде верен на истината, защото "печатът на Пресветия е истината". Светът се крепи на истината и този, който пренебрегва своя дълг да живее, говори и действа в името на истината, предава света. Светът е благ и затова неговите дарове, включително и богатството, са благословени, ако се използват правилно. Юдаизмът е противник на аскетизма. Той гледа с оптимизъм в бъдещето на този свят, светът не е "място на сълзи, от което трябва да се бяга в друг свят, а мястото, където Бог ни предлага да основем неговото царство". В числото на добродетелите, които юдейската традиция смята за задължение на всеки човек, влиза и благотворителността. Тези, които се нуждаят от помощ, се считат за достойни да я получат, нали и те са деца на Бога. В юдаизма се смята, че милостинята не е просто състрадание, а форма на съществуване на справедливостта, възстановяване на това, от което хората са се оказали лишени в резултат от несъвършенството на обществото, и затова в юдаизма милостинята се нарича "цедака" ("праведност"). Човекът не може да се отдели от обществото и трябва да изпълнява всичките си задължения към държавата. Още преди стотици години юдаизмът е учел, че "дина де малхута дина" ("законите на държавата са наши закони"). Семейството в юдаизма се смята аз крайъгълен камък на обществения живот. Безбрачието винаги се е отхвърляло решително и за задача на семейството се е смятало не само раждането на деца, но и осигуряването на сплотеност между неговите членове. Бракът дава възможност да се допринесе за благополучието на света; бракът е установен от Бога. Жената, както и мъжът, е създадена по Божи образ, затова е равноправен партньор в брака и във всичко останало. В кабалата бракосъчетанието е подражание на древното съединяване на мъжкото и женското начало, присъщи на Бога. От най-ранни времена обичайна форма на брак при евреите е моногамията. Около 1000 г. рави Гершом бен Юда от Майнц издава постановление, определящо моногамията като единствена норма и това постановление става закон за евреите, с изключение на тези, които живеят в мюсюлманските страни. Смесените бракове са забранени от ортодоксалния юдаизъм и не се поощряват от реформистите. Но ако неевреинът приеме юдаизма, такъв брак се разрешава. Разводът е допустим, но не се одобрява, като се изключат случаите, когато бракът се е оказал неуспешен. По библейските закони жената не можела да се противопостави на мъжа, ако той реши да се разведе, но още ранното равинско законодателство защитава положението на жената, правейки разтрогването на брака скъпоструваща процедура за мъжа, а освен това дава право на жената да иска развод в случай на грубо отношение. По-късният равински закон забранява развода без съгласието на жената. Днешната ортодоксална практика е близка до старите равински уставни положения. Ортодоксалните равини не разрешават на евреина сватбена церемония, ако той е разведен само от гражданска инстанция. Преди второто бракосъчетание те искат "гет" (еврейско свидетелство за развод). Реформистките равини признават гражданския развод и не искат гет. Задължението да се възпитават децата е посочено в Библията. Възпитанието включва не само образование в общия смисъл на думата, но и помощ на децата. Децата трябва да се отнасят към родителите с почит и уважение. Пророк Малахия учи, че Божето царство ще настъпи, когато се обърнат "сърцата на бащите към децата и сърцата на децата към бащите". Ще допълвам...

Една прекрасна колекция също: http://newshot.ru/2006/11/15/5000_shedevrov_risunka.html