alvassareiro

тези традиции никога не са били "признати институционално" защото православната църква не може да признае институционално нищо, което не е християнско, а езическо. Когато религията е била позволена, тя също е изпълнявана на едно битово народно ниво, неслучайно се казва народна религия - цялата там каша от езичество и християнство. корумпираността и цинизмът са традиционни български черти и през 60-те, и много преди тях, и много след тях. Религията не само не изкоренява корупцията, а точно обратното - поддържа я, защото налага традиционно-родовите отношения, на които се базира корумпираността. през социализма социалният статус на българите рязко се повиши. Престъпността и детската смъртност, както и неграмотността в България през 70-те години са няколко пъти по-ниски отколкото в САЩ. Заболеваемостта от венерически болести и самоубийствата също са рекордно ниски, няколко десетки пъти по-ниски отколкото в САЩ. БВП се разпределя няколко пъти по-равномерно у нас, отколкото там, като в резултат бедността е изкоренена. Ако искаш можем да измерим степента на социален климат в България през социализма по скалата от 25 социални индикатори, стига да намерим данни за тях отпреди 9-ти и за 70-те или 80-те. Уверявам те още отсега, резултатите много ще те разочароват. Говориш много общи, идеализирани и пожелателни неща без никаква връзка с реалността, сякаш пишеш някъде от луната.

Посегна се върху институцията църква, не върху традициите. Основните или поне най-важните традиции останаха незасегнати, защото не са християнски - задушници, колене на прасето, мартеници, баене, кукери, курбани за здраве, всякакви видове инициални магии - нова риза при биене на плоча, пешкир за сватба, боядисване на яйца и тн.

"La etimología que hace derivar Andalucía de Vandalia (tierra de los vándalos), muy difundida a partir del siglo XVI, no goza en la actualidad de crédito científico alguno.[5] " - цитат Википедия Произходът на Андалусия от името Вандалия - земя на вандалите - много разпространено схващане след 16 век, в настоящето не се радва на никаква научна стойност (достоверност).

За да избегна празнословието, защото пиша на дълго и широко, а това не е добре, искам да синтезирам малко. Значи САЩ дължат икономическото си развитие на определени културни особености, които протежават - ориентация към съревнование, силна вътрешна причинност, силен индивидуализъм (само последното се счита за достатъчно да осигули икономически просперитет, а я виж щатите колко имат - цели три). Тези културни особености съществуват независимо от религията, и тя не им противоречи, не ги задушава, а напротив - толерира ги и дори ги насърчава. Но и без нея, САЩ щяха да са толкова богати, и със сигурност дори още по-богати. Следователно САЩ не дължат икономическото си развитие на религията. Дължат го на уникалното съчетание на културни особености, съществуващи независимо от религията. но религията не пречи на тези особености, не ги спира, а дори стимулира някои от тях .например въпреки високата си религиозност, американецът дълбоко вярва във вътрешната причинност на събитията - че нещата зависят предмно от него, а Бог само помага на смелите. Това е уникално, защото в никоя друга култура или религия, религията не толерира така вътрешната причинност, а тъкмо обратното - учи на външна причинност. Нищо не зависи от мен в този живот, ако Бог реши. Така религията не пречи на иконоческото развитие в САЩ, защото те можеха да бъдат толкова бедни, колкото Русия или Индия. Но съществуват редица патологии, доста от тях не се дължат на нея, а на по-дълбоки културни особености, други се дължат именно на нея, но това е друга тема. Тези патологии са икономически и социални. Религията като цяло не е причина за тях, или е причина за една част от тях, това е друга тема, която ще отворя. Но със сигурност религията не е решила тези патологии, и не желае да отстъпи на светските институции да ги решат по-ефективно, както това става другаде по света. Икономическите патологии не се дължат (по мое мнение) на религията. Те се свеждат до едно просто нещо - коефициента на Джини. Той показва до каква степен високият БВП се разпределя равномерно сред населението, и в САЩ той не се разпределя никак равномерно, което води до висок коефициент на бедност - най-високият сред всички богати държави. Ето как в една много богата държава може да има бедност. Така високият БВП, инвестиции, икономически ръст и тн не водят по по-добър живот на практика за голям процент хора. В други държави, с по-нисък БВП, той се разпределя много по-равномерно сред населението, и по-голямо мнозинство хора живеят по-добре. Религията не е причина за тези различия, както твърди Пол. Социалните патологии са много повече и сериозни. В много голяма степен те се дължат на уникалната, повтарям, уникалната, комбинация от културни особености на САЩ, които взаимно се подсилват, която няма в никоя друга държава. Това предизвиква т.нар. социална несигурност, за която Пол говори. Той вижда следната връзка между религията и социалната несигурност. Социалните функции, които в повечето държави в Европа са дело на държавата, в САЩ са прехвърлени на религиозни институции, които не са в състояние да ги предоставят на нивата, на които държавата би могла, затова същестува социален дефицит. Защо обаче държавата няма социални функции, та е нужно църквата да я замести, той не обяснява. Но при всички положение е видно, че и религията е намесена в социалните патологии и нещата са сложно преплетени. АКо например религиозността западне, навярно на държавата ще и се наложи да поеме социалните функции, и патологията да се подобри. Но това е само хипотеза. Така е в САЩ. Как стоят нещата в другите бедни но религиозни страни. До голяма степен това е Африка и арабския свят. Изключвам Източна Европа, защото тези общества са още в преход и не показват стабилни и постоянни трендове. В остатъка от света нещата са по-прости. Тези общества не притежават културните качества, които същестуват в САЩ, за да си осигурят икономически ръст. Но биха могли да ги развият - биха могли да развият индивидуализъм, и вътрешна причинност, в съчетание с отвореност към запада. Само последното е предостатъчно за икономически просперитет - както ни показват Тунис, Кувейт, Йордания, Бруней, които си остават традиционно-родови и силно религиозни. Да ама не. Защото религията задушава и буквално унищожава този ценен потенциал за развитие - като поддържа традиционализма, силния родов характер на обществото, тотален консерватизъм и затвореност към външни влияния, в редица общества задушава дори образованието. Затова африка и арабския свят ще тънат в мизерия и бедност, докато не изоставят категорично религиозността си.

Поставяш интересен въпрос съвсем в духа на дискусията която водим. Няколко неща ми направиха силно впечатление в твоя пост - поставяш въпроса за това какво е религиозност, и езическите традиции и обичаи в България. Затова искам да ти споделя моето мнение. Каквито и формални дефиниции да се дават за религиозност, едно е ясно - това е придържането, приемането, зачитането и тн. на единни норми, догми, действия, позиции, идеи т тем подобни, които са приети от Институцията Църква на нейните вселенски събори. Следователно всяко едно отклонение от това, което църквата официално казва, следва да се възприема като скепсис и недоверие към религията, която църквата налага - било то католицизъм, протестантство, исля или правослание. Както ти казваш, в България има учудващо смесване на езичество и християнство. То може да го има и в други държави, но за толкова значими примери при другите религии например католицизъм не мога да се сетя. Дори една държава като Филипините, която е толкова далечна от европа, е изхвърлила всякакви полинезиско-източноазиатско тихоокеански митове, легенди и поверия, и стриктно следва католическия канон. Точно обратното е в България. Най-големите ни празници са по форма, съдържание, смисъл и тн. езически, и само привидно са християнски. Но дори това не е достатъчно. Най-големите ни празници, които се почитат масово, са много далеч от християнството - кукери, задушници, мартеници, разни огньове, коледата която е езическият празник на плодородието, трифон зарезан и тн. неслучайно, ако вземеш който и да учебник по етнография, ще прочетеш наред с каноничните версии, както стоят нещата в народните представи - свети георги, който имал трима братя на долната земя, и как едно пиле го носило на криле и той му давал месо и тн. Трифон зарезан пък бил брат на света богородица, който й се присмял, че има незанонен син, и затова бог му отрязал носа, и кръвта станала вино. Старите българи са вярвали много повече на тези езически легенди, примесени само отгоре отгоре с хриситянство, отколкото на догмите за природите на христос или подобни канонични истини. Иначе тази народна митология нямаше въобще да съществува, както е при католиците. Затова когато социализмът забрани религията, това не се отрази на моралното здраве на българина, защото той продължи да се празнува най-важните за него празници, които нямат нищо общо с християнството - да ходи по задушница без поп, както масово се прави и до днес, да жертвопринася прасе, да се кичи с мартеници, да обядисва яйца, да прави кукери, да пали огньове. Всичко това е доказателство за традиционния скепсис на българина към християнството в догматичния му смисъл, който скепсис се проявява както в изобилието на народни версии за всеки светец, така и в народната религия - смес от езически обичаи, митове, легенди и ципка християнство, които доминират. Има ги и на други места, но не са водещи. Затова днес, при демокрация и свобода, сме също толкова религиозни, както и преди 30 години при комунизъм и затворени църкви.

Ако в Европа имаше християнски фундаментализъм, навярно въобще нямаше да има арабски имигранти, а щяха да ги изгонят, както в Средновековието бият арабите, и депортират евреи и цигани. Но ако в ЕВропа имаше християнски фундаментализъм, малко имигранти щяха да искат да ходят в Европа, защото щеше да е прекалено бедна и изостанала, каквато е била през Средновековието, когато има такъв фундаментализъм. КГ, фундаментализмът се прилага като термин за първи път към протестантите в САЩ. Много по-късно се говори за ислямски такъв. каквито и дефиниции да се дават, няма да спорим формално за думата. Фундаментализмът е най-екстремна форма на религиозност в една от трите авраамистични религии и най-патологична проява на абсолютистко мислене, но приемам да изключим евреите. Фундаментализмът така се явява градация на религиозността, и е толкова далече от нормалната и традиционна религиозност, колкото 10 е два пъти по-голямо от 5. КГ, искам да ти обърна внимание на нещо. Културологията не е някаква нова наука, паднала така от нищото, или измислена в някоя лаборатория. Тя е синтез на няколко класически науки. Точно както е туризма. Казвам го, защото съм учил туризъм, и през 6-те години в университета, ние учихме всичко друго, но не и туризъм, защото наука туризъм няма. Значи учихме класическа статистика, всички видове география, които можеш да се сетиш, социология, психология, математика, етнография, етнология, история, три езика, маркетинг, мениджмънт, финанси, архитектура и още няколко, и повечето сме ги чели от едни консервативни учебници от 70-те. даже учехме Научни методи в туризма, което е синтез от научните методи във всички науки, които могат да се приложат в туризма - като почнеш от математически модели, статистически операции та стигнеш до психологически и социологически методи и подходи. но събрани на куп тези науки, или части от тях, и приложени към някакъв аспект от живота или сфера, дават една система, която е по-полезна от всяка наука по отделно. Така е и с културологията. Такова нещо като наука културология няма. Тя е съставена от класическа социология, класическа антропология, класическа психология, класическа статистика, и още редица класически икономически науки, които на куп отнесени към определени аспекти от живота или проблеми, дават една система, наречена културология, която функционира по-пълноценно, от всяка една от науките по отделно. Затова понятия като културологически термини или методи не същестуват. Има социологически методи, статистически методи, психологически или антропологически понятия и тн.

Сега, написаното от теб заслужава сериозно внимание. Почвам отгоре надолу. 1. Американският просперитет е съмнителна категория. Под просперитет авторът на темата има предвид набор от 25 социално-икономически показатели, по които САЩ са на последно място днес, и в миналото сред развитите страни. През 1925 БВП там може би е бил най-високият в света, но нито детската смъртност е най-ниска, нито има най-малко престъпност, нито има най-малко психични заболявания и тн. Добрите икономически резултати които САЩ има в миналото се дължат на неограничената конкуренция, която вярно е, създаде висок БВП. Но това доведе и до бедност - САЩ са на първо място по бедност сред развитите страни, защото БВП не се разпределя така равномерно, както в Швеция. САЩ имат през 20 век стабилна икономика, предимно поради огромните си ресурси, но в социалната сфера са абсолютен аутсайдър. Има моменти, когато САЩ са световен икономически лидер, но никога не са били световен лидер по редица социални показатели, които очертават социално-икономическия климат. 2. Американското общество е било винаги силно религиозно. Както писах подробно в другата статия, религията в САЩ стимулира конкуренцията и съревнованието, което води до галопиращ икономически ръст, но това създава сериозни социални патологии. 3. Интересно е да се забележи, че САЩ винаги са имали не толкова икономически, колкото социални проблеми. Има моменти на кризи, които се преодоляват, икономиката тръгва ту надолу ту нагоре, но през последните поне сто годити с социално отношение нещата са много зле. Те са зле и в Европа, но докато Европа рязко дръпна, САЩ са далеч назад и това е тенденция от последните 50 години. 4. Връзката между религиозност и социално-икономически условия е изрично подчертана от автора. Когато условията в една среда са лоши, хората се обръщат към религията. Когато условията се подобрят, те бързо и доброволно изоставят религиозноста. 5. Пример затова са 16 западноевропейски държави. 6. Изследването съпоставя 17 развити страни, което е сериозно проучване на база на сравнение. Искам да споделя, че тук няма и грам културология. Методите, които са използвани, са статистически, социалогогически, и психологически анализи. Консервативните устои на САЩ никога не са били разклащани, нито пък са правени опити затова. В редица предимно социални, но не само, отношения, САЩ са по-консервативно дори от някои арабски нации. В темата за монументализма аз също обърнах сериозно внимание на САЩ в края на поста. Интересно е да се съпоставят двете теми. Забележи, че макар и религиозни, САЩ разиват изключително активна научна дейност, която е в основата на икономическия им просперитет. Но и този просперитет е под съмнение. Религията в САЩ има точно толкова голямо влияние в САЩ, колкото е описал автора. Пожелавам ти да се увериш лично. Религията е в състояние да проявява изкючително влияние върху обществата, като това е видно както в миналото, така и днес - Иран. Гореизложеното проучване е изключително сериозно, и макар и писано от един човек, се позовава на изследвания и трудове на няколко десетки учени и организации. то не е лично, а комплексно проучване и това го отличава от други подобни в тази сфера. както съм споделял и преди, САЩ са световно изключение поради факта, че религията там не пречи, а стимулира икономическия ръст. Как съм описал подробно в другата тема. Но именно това влияние на религията води до социални проблеми, патологии и дефекти, които авторът е описал. като заключение искам да кажа, че социално-икономическите условия са комплекс, съставен от две част - социално и икономически. Може в САЩ икономическите условия да са добри - хората да са богати - но социалните не са. Религиозността по своята психологическа същност е по-скоро свързана със социалните, отколкото със икономическите условия, или и със двете, но това не се наблюдава в САЩ. Социалните условия в САЩ традицинно са лоши, което кара хората да търсят упование на религията. КГ, авторът говори преди всичко за социални дефекти и патологии. Ако засяга икономиката, има предвид коефициента на Джини - доколко високият БВП се разпределя равномерно сред населението. На теория БВП се дели на броя жители. Но на практика нали знаеш, че не е така. Или е почти така в някои страни. САЩ са абсолютен аутсайдер в това отношение, с най-високи нива на бедно население сред богатите страни, и това е така и днес, и преди 200 години. Затова в САЩ съществуват и днес, и в миналото, социални, и икономически патологии и дефекти, които се компенсират чрез религия. Аз също имам своите забележки към статията на Пол. Смятам да ги изложа в отделна тема - критика на неговата хипотеза.

Хърс, ниската религиозност не може да се определи като патология дори в този случай, защото тя не е основна причина за появата на мюсюлмански фундаментализъм. Фундаментализмът на арабите би се появил при всичи условия. Би се появил, ако го забрани държавата със закон, и референдум, по светски и толерантен начин или ако го забрани Църквата по много по-брутален християнски маниер. Сега да те питам, ако мюсюлманите в Швейцария срещнат пречки от държавата да строят джамии - които са резултат от свободен демократичен референдум, нека примем че ще станат фундаменталисти. Я сега кажи, ако мюсюлманите попаднат в истерично християнско фундаменталистко общество, като например в Средния запад на САЩ и почнат да ги линчуват пред църквите, и да ги горят на клада каква мислиш че ще е реакцията им В най-оптимистичния вариант същата, както в случая със Швейцария. в най-реалистичния вариант, ако ислямският фундаментализъм срещне християнски фундаментализъм, или по точно е породен от него, ще започне моментално джихад. Затова ниската религозност все пак разчита на алтернативата мюсюлманите да не реагират така гневно, както биха реагирали, ако фанатични християни почнат да ги горят и линчуват. Не само това, ами вероятността мюсюлманите да отговорят с фундаментализъм на решения на държавата, чрез закон, демократично, чрез референдум, е много по-малка отколкото на призивите на църквата в едно фанатично религиозно общество да изгоним неверниците, да ги изгорим и линчуваме. което ти гарантира джихад на минутата. Защото първото би довело до фундаментализъм само най-крайните мюсюлмани, които малко им трябва да грабват меча, а второто, дето идва от църкавата би убедило дори и най-миролюбивите и либерални мюсюлмани. Слава Богу че в Европо вече църквата не господства, защото с тея арабски имигранти, щеше да стане касапница Не мислиш ли? Не венсеремос, ами Венсимос - победихме.

Горните примери не казват нищо за нивата на християнска религиозност в Европа, но изследванията, които публикувах в тази тема, в другата за патологията, и изобщо всички други изследвания, показват, че религиозността е спаднала рязко, и продължава да спада, в поне 17 развити богати държави от Западна Европа и Япония, които се определят като нерелигиозни в различна степен и сред които Ирландия, великобритания и Италия, се определят като най-малко нерелигиозни, т.е на границата на религиозността са, и редица автори ги определят като религиозни. Като свърхрелигиозна сред богатите демокрации се определят САЩ, които са в пъти по-религиозни от най-малко нерелигиозните Италия, Ирландия и Англия както и всички мюсюлмански страни. като имаш предвид ниските нива на религиозност в Холандия, Белгия, Франция, Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Швейцария, в някои от тях нивата са рекордно ниски, смяташ ли, че там църквата има потенциала да разгърне мощна кампания срещу ислямския фундаментализъм, която да е равностойна на тази, която би могла да разгърне държавата с целия си капацитет и финансови ресурси? И все пак, нека приемем че в европа би се зародил масов християнски фундаментализъм като отговор на ислямския, което ме съмнява, но да приемем. това пак потвърждата хипотезата на Пол, че религиозността рязко нараства, когато в средата съществува патология и дисфункция. и пак да кажа - да имаш ислямски фундаменталисти които са мнозинство в държавата ти, които са имигранти, а държавата ти е била допреди двайсет години християнска е сериозна дисфункция и патология не мислиш ли?

Именно, именно. Хърс, Хърсейро, примерите, които посочваш са съвсем в духа на темата и доказателство за спадането в религиозността на кореняк-евпропейците. Примерите ти също показват, че нараства фундаментализма сред мюсюлманските имигранти в Европа, не сред европейските християни. Това е привнесен фундаментализъм, присъщ на имигрантите в Европа, не на шведите или норвежците. Ако след 15 години Европа е съставена преимно от мюсюлмани, естествено че ще имаме много повече фундаментализъм. Това е ислямски фундаментализъм, който е еднакъв и в Европа, и в Азия, и в Африка. Много по-интересен е въпросът дали в Европа има християнски фундаментализъм и аз точно затова мислих че говориш. Еврохристиянската цивилизация са всички тези европейски държави, които са били християнски допреди няколко десетилетия, а сега са нерелигиозни. Т.е те са направили преход от християнска религиозност към нерелигиозност. този термин се използва за да разгланичим мюсюлманската цивилизация в Европа, доколкото има европейци от едно две поколения в Европа, които не са християни а мюсюлмани, родени от имигранти. Но съм съгласен, това и пиша постоянно, че християнството все повече запада сред жителите на Западна Европа, и може би трябва да говорим за Евро-бивша-християнска цивилизация, за да разграничим родения в германия нерелигиозен германец от родения в германия религиозен турчин. Затова под Еврохристиянска цивилизация разбирам жителите на европейските държави, които са родени в европа, и чиито предци са били християни и също са били европейци, без да е задължително първите да са религиозни в християнството. В този ред на мисли, не ни казваш нищо ново и различно, от това което е ясно за всички. В Европа има мюсюлмани, които са религиозни, за разлика от мнозинството западноевропейци, които не са. Тези мюсюлмани нарастват все повече и повече, както твърди и Пол - чрез механичен прираст, т.е идват още повече имигранти от арабския свят към западна европа, и чрез естествен прираст - защото религията забранява ползването на контрацентиви. Точно това твърди и Пол - религиозността нараства чрез по-голямато възпроизводство което имат религиозните хора ( имай предвид, че децата възприемат религиозността на бащите си) , или чрез механичен прираст. За разлика от нерелигиозността, която освен по първите два начина, нараства и чрез съзнателна и доброволна конверсия. Съвсем нормално е, ако след 20 години в Западна Европа има повече мюсюлмани, да има и повече мюсюлманска религиозност. Ако местните бившорелигиозни в християнството общества това не им допадне, е съвсем нормално да вземат мерки и да кажат - стоп, тука е Швейцария, не искаме джамии, нищо че сте много. И това най-вероятно ще изостри фундаментализма на мюсюлманите в Европа. Дотука нищо ново, интересно и оригинално. Но, много интересен е въпросът дали нарастналият мюсюлмански фундаментализъм в ЕВропа от страна на имигрантите, ще породи съответен християнски фундаментализъм у местното европейско население. На мен, ми се струва, че по-скоро не, защото църквата в повечето западни държави има толкова малка роля в обществения живот, че не би била в състояние да организира масов отпор на ислямския фундаментализъм. Най-вероятно ответната реацият ще дойде от държавата и светските институции, чрез съотвенти рестриктивни мерки. Ако все пак нарастването на ислямския фундаментализъм сред имигрантите в Западна европа породи християнски фундаментализъм това отново потвърждава хипотезата на Пол, че религиозността нараства рязко, ако в средата има дисфункция и патология. Да имаш ислямски фундаменталисти които са мнозинство в собствената ти страна, е сериозна патология и дисфункция, не мислиш ли?

Received 16 December 2008; Revision submitted 30 March 2009; Accepted 31 March 2009 References American Academy of Pediatrics (1998). Policy statement: Guidance for effective discipline. Pediatrics, 101, 723-728. American Academy of Pediatrics (2000). Policy statement: Corporal punishment in schools. Pediatrics, 106, 343. Anderson, G., Frogner, B., Johns, R., and Reinhardt, U. (2006). Health care spending and use of information technology in OECD Countries. Health Affairs, 25, 819-831. The Successful Societies Scale Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -428- Anonymous. (2006). Evangelicals are addicted to porn. http://Christiannews. Christianet.com/1154951956.htm. Aral, S., and Holmes. K. (1996). Social and behavioral determinants of the epidemiology of STDs: industrialized and developing countries. In K. Holmes, P.F. Sparling, and P-A. Mardh (Eds.), Sexually transmitted diseases, 3rd ed. (pp. 39-76). New York: McGraw-Hill. Asma, S. (2007) Solomon’s house: The deeper agenda of the new creation museum in Kentucky. Skeptic, 13, 12-15. Banks, J., Marmot, M. and Smith, J. (2006). Disease and disadvantage in the United States and in England. JAMA, 295, 2037-2045. Barclay, G., and Taveres, C. (2002). International comparisons of criminal justice statistics 2000. Research Development and Statistics Publications, www.homeoffice.gov.uk/rds/pdfs2/hosb502.pdf. Barclay, G., and Taveres, C. (2003). International Comparisons of Criminal Justice Statistics 2001. Research Development and Statistics Publications, www.esdp.org/research/hosb1203.pdf. Barna, G. (2004). Born again Christians just as likely to divorce as are non-Christians. Barna Research Online. www.barna.org. Barrett, D., Kurian, G. and Johnson, T. (Eds.), (2001). World Christian encyclopedia. Oxford: Oxford University Press. Barro, R. (2004). Spirit of capitalism: Religion and economic development. Harvard International Review, 25, 4. Barro, R. and McCleary, R. (2003). Religion and economic growth across countries. American Sociological Review 68, 760-781. Beeghley, L. (2003). Homicide: A sociological explanation. Lanham: Rowman and Littlefield Publishing Group. Bennett, L. (2007). The feminine mistake. New York: Voice. Bijl, R., Graaf, R., Hiropi, E., Kessler, R., Kohn, R. et al. (2003). Prevalence of treated and untreated mental disorders in five countries. Health Affairs, 22, 122-133. Blackman, D. (2008). Slavery by another name: The reenslavement of black Americans from the civil war to world war II. New York: Doubleday. Bloom, P. (2007). Religion is natural. Developmental Science, 10, 147-151. Bloom, P. (2008). Does religion make you nice? Does atheism make you mean? Slate, www.slate.com/toolbar.aspx?action=print&id=2203614. Bloss, W. (2005). Comparative European and American Drug Control Policy. ERCES Online Quarterly Review 2. http://Erces.com/journal/articles.archives/volume2/ v02/v06.htm. Blumenthal, J., Babyak, M., Irenson, G., Thoreson, C., Powell, L. et al. (2007). Spirituality, religion, and clinical outcomes in patients recovering from an acute myocardial infarction. Psychosomatic Medicine 69, 501-508. Boyer, P. (2008). Religion: Bound to believe? Nature, 455, 1038-1039. Boyle, D. (2005). Vile France. New York: Encounter Books. Brandt, A. (1987). No magic bulletin: A social history of venereal disease in the United States since 1880. Oxford: Oxford University Press. Brooks, A. (2006). Who really cares. New York: Basic Books. Bruce, S. (2002). God is dead: Secularization in the west. Oxford: Blackwell. Budiansky, S. (2008) The bloody shirt: Terror after appomattox. New York: Viking. The Successful Societies Scale Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -429- Bushman, B., Ridge, R., Das, E., Key, C., and Busath, G. (2007). When God sanctions killing: Effect of scriptural violence on aggression. Psychological Science 18, 204-207. CASA (2003). The importance of family dinners. Reports of the National Center for Addiction and Substance Abuse at Columbia University. www.Casacolumbia.org/ pdshopprov/shop/item.asp?itemid=35. Chida, Y., Steptoe, A. and Powell, C. (2009). Religiosity/spirituality and mortality. Psychotherapy and Psychosomatics, 78, 81-90. Coulter, A. (2006). Godless: The church of liberalism. New York: Crown Forum. Dawkins, R. (2006). The God delusion. New York: Houghton Mifflin. Deacon, T. (1998). The symbolic species: The co-evolution of language and the brain. New York: W.W. Norton and Co. Dennett, D. (2006). Breaking the spell: Religion as a natural phenomenon. New York: Viking. De Tocqueville, A. (1835). Democracy in America. Diener, E., Suh, E., Lucas, R., and Smith, H. (1999). Subjective well-being: Three decades of progress. Psychological Bulletin 125, 276-302. Divorce Reform (2002). www.divorceform.org/gul.html. Dobson, J. (2007a). Does spanking work for all kids? Focus on the family, www.family.org/parenting/A000001547.cfm. Dobson, J. (2007b). To spank or not to spank. Focus on the family, www.family.org/parenting/A000001548.cfm. Doyle, R. (2000). The roots of homicide. Scientific American, 283, 22. Doyle, R. (2002). Quality of life. Scientific American, 286, 32. Dray, P. (2003). At the hands of persons unknown: The lynching of black America. New York: Random House. D’Souza, D. (2007). What’s so great about Christianity? Washington DC. Regenery Publishing. Edelman, B. (2009). Red light states: who buys online adult entertainment? Journal of Economic Perspectives 23, 209-220. Edgell, P., Gertels, J. and Hartmann, D. (2006). Atheists as “other”: Moral boundaries and cultural membership in American society. American Sociologocial.Review, 71, 211-234. Ehrman, B. (2008). God’s problem. New York: Harper One. Eisenberg, M., Olson, R. Neumark-Stainer, D., Story, M. and Bearinger, L. (2004). Correlations between family meals and psychological well-being among adolescents. Archives of Pediatrics and Adolescent Medicine, 158, 792-796. Ellison, C., Burr, J. and McCall, P. (2003). The enduring puzzle of southern homicide: Is regional religious culture the missing piece? Homicide Studies, 7, 326-352. Ezzati M., Friedman, A.B., Kulkarni, S.C., Murray, C.J.L. (2008). The reversal of fortunes: Trends in county mortality and cross-country mortality disparities in the United States. PLoS Medicine, 5, e66. Fogel, R. (2000). The fourth great awakening and the future of egalitarianism. Chicago: University of Chicago Press. Farrington, D., Langan, P. and Tonry, M. (Eds.) (2004). Cross-national studies in crime and justice. Bureau of Justice Statistics. www.ojp.usdoj.gov/bjs/pub/pdf/cnscj.pdf. Fearon, J. (2003). Ethnic and cultural diversity by country. Journal of Economic Growth, 8, 195-222. The Successful Societies Scale Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -430- Fincher, C. and Thornhill, R. (2008). Assertative sociality, limited dispersal, infectious disease and the genesis of the global pattern of religious diversity. Proceedings of the Royal Society B, 275, 2587-2594. Finer, L. (2007). Trends in premarital sex in the United States, 1954-2003. Public Health Reports, 122, 73-78. Gallinger, P. (2003). Illegal drugs: A complete guide to their history, chemistry, use and abuse. New York: Plume. Gallup Poll, (2005). Three in four Americans believe in the paranormal. http://www.gallup.com/poll/16915/three-fou...paranormal.aspx. Gallup Poll (2006a). American Beliefs: Evolution vs. Bible’s Explanation of Human Origins. http://www.gallup.com/poll/21811/American-...an-Origins.aspx. Gallup Poll (2006b). Twenty-Eight Percent Believe Bible is Actual Word of God. http://www.gallup.com/poll/22885/twentyeig...l-word-god.aspx. Gallup Poll (2008). Gallup Brain. Gartner, R. (1995). Methodological issues in cross-national large-survey research. In B. Ruback and N. Weiner (Eds.), Interpersonal violent behaviors: Social and cultural aspects (pp. 7-24). New York: Springer-Verlag. Gately, I. (2008). Drink: A cultural history of alcohol. New York: Gotham. Grasmick, H., Davenport, G., Chamblin, M. and Bursick, R (1992). Protestant fundamentalism and the retributive doctrine of punishment. Criminology, 30, 21-45. Hall, J. (2008). “School associated violent deaths.” Center For Disease Control, www.cdc.gov/ncipe/sch-shooting.htm?loc=interstitialship. Harris, S. (2006). Letter to a Christian nation. New York: Alfred A. Knopf. Haug, W. and Warner, P. (2000). The demographic characteristics of the linguistic and religious groups in Switzerland. Population Studies, 31. Himmelstein, D., Warren, E., Thorne, D. and Wollhander, S. (2005). Illness and injury as contributors to bankruptcy. Health Affairs, content.healthaffairs.org. Hitchens, C. (2007). God is not great: How religion poisons everything. New York: Twelve Books. Hood, R., Bernard, S., Hunsberger, B. and Gorsuch, R. (1986). The psychology of religion, an empirical approach. New York: The Guilford Press. ICPS (2006). International Centre for Prison Studies, www.kcl.ac.uk/depsta/rel/icps/worldbrief/highest_to_lowest_rates.php. Inglehart, R., and Klingemann, H. (2000). Genes, culture, democracy and happiness. Cambridge: MIT Press. Inzlicht, M., McGregor, I., Hirsh, J. and Nash, K. (2009). Neural markers of religious conviction. Psychological Science, 20, 385-392. Jaspin, E. (2007). Buried in the bitter waters: The hidden history of racial cleansing in America. New York: Basic Books. Jay, J. (2004). Cross-national comparisons of rape rates: Problems and issues. Joint UNECE-UNODC Meeting on Crime Statistics, www.unece.org/stats/documents/2004 /11/crime/wp.18.e.pdf. Jensen, G. (2006). Religious cosmologies and homicide rates among nations: A closer look. Journal of Religion and Society, 8. http://moses.creighton.edu/JRS/2005/2006-7.html. The Successful Societies Scale Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -431- Johnson, B., Tompkins, R. and Webb, D. (2002). Objective hope: Assessing the effectiveness of faith-based organizations: a review of the literature. www.manhattan-institute.org/pdf?crrucs_objective_hope.pdf. Jowell, R. (1998). How comparative is comparative research? American Behavioral Scientist, 42,168-177. Kaiser Poll (2008). Economic Problems Facing Families, www.kff.org/kaiserpolls/upland/7773.pdf. Kawachi, I. and Kennedy, B. (2002). The health of nations: Why inequality is harmful to your health. New York: New Press. Keister, L. (2008). Conservative Protestants and wealth: How religion perpetuates asset poverty. American Journal of Sociology, 113, 1237-1271. Kelemen, D. and Rosset, E. (2009). The human function compunction: Teleological explanation in adults. Cognition, 111, 138-143. Kosmin, B. and Keysar, A. (2009). American Religious Identification Survey (ARIS) 2008, http://www.americanreligionsurvey-aris.org...Report_2008.pdf. Lane, R. (1997). Murder in America: A history. Columbus: Ohio State University Press. Larson, E. and Witham, L. (1999). Scientists and religion in America. Scientific American 281, 88-93. Malloch, T. (2003). Social, human and spiritual capital in economic development. Spiritual Capital Project, www.metanexus.net/spiritual_capital/pdf/malloch.pdf. Marks, N., Abdallah, S., Sims, A. and Thompson, S. (2006). The happy planet index. New Economics Foundation, www.happyplanetindex.org. Marmot, M. (2004). The status syndrome. London: Bloomsburg Publishing. MASA (2003). Occurrence of rape, sa.Rochester.edu/masa/stats.php. McCleary, R. and Barro, R. (2006). Religion and political economy in an international panel. Journal for the Scientific Study of Religion, 45, 149-175. McCullough, M. and Willoughby, L. (2009). Religion, self-regulation, and self-control: Associations, explanations and implications. Psychological Bulletin, 135, 69-93. McNeely, C., James Nonnemaher, J. and Blum, R. (2002). Promoting school connectedness: Evidence from the national longitudinal study of adolescent health. Journal of School Health, 72, 138-146. Messner, S. and Rosenfeld, R. (2001). Crime and the American dream. Belmont: Wadsworth/Thomson Learning. Messner, S and Zevenbergen, M. (2005). The legacy of lynching and southern homicide. American Sociological Review, 70, 633-655. Murray, C. (2009). Thank God America isn’t like Europe – yet. The Washington Post 3/22, www.washingtonpost.com/wp=dyn/content/article.2009/03/20/AR2009032001779.html. Norenzayan, A. and Shariff, A. (2008). The origin and evolution of religious prosociality. Science, 322, 58-62 Neapolitan, J. (1997). Cross-national crime. Westport: Greenwood Press. Nettle, D. (2005). Happiness: The science behind your smile. Oxford: Oxford University Press. Niditch, S. (1993). War in the Hebrew bible: A study in the ethics of violence. Oxford: Oxford University Press. Nisbett, R. and Cohen, D. (1999). Culture of honor: The psychology of violence in the South. Boulder: West View Press. The Successful Societies Scale Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -432- Norris, P. and Inglehart, R. (2004). Sacred and secular. Cambridge: Cambridge University Press. Numbers, R. (2005). The creationists: From scientific creationism to intelligent design. Cambridge: Harvard University Press. OECD (2001). Society at a glance. Paris: Organization for Economic Co-operation and Development. OECD (2007). Health at a glance. Paris: Organization for Economic Co-operation and Development. O’Reilly, B. (2006) Culture warrior. New York: Broadway. Panchaud, C., Singh, S., Darroch, D. and Darroch, J. (2000). Sexually transmitted diseases among adolescents in developed countries. Family Planning Perspectives, 32, 24-32. Paul, G. (2005). Cross-national correlations of quantifiable societal health with popular religiosity and secularism in the prosperous democracies. Journal of Religion and Society, 7, www.moses.creighton.edu/JRS/2005/2005-11.html. Paul, G. (2008). The remote prayer delusion: Clinical trials that attempt to detect supernatural intervention are as futile as they are unethical. Journal of Medical Ethics, 34, e18. Paul, G. (2009). How are other first-world nations suppressing the adverse consequences of violence and youth sex in the modern media environment? Pediatrics, 123, e364. Paul, G. (2009b). Theodicy’s problem: A statistical look at the holocaust of the children and the implications of natural evil for the free will and best of all possible worlds hypotheses. Philosophy and Theology. 19, 125-149 Paul, G. (in press). The evolution of popular religiosity and secularism: How 1st world statistics reveal why religion exists, why it has been popular, and why the most successful democracies are the most secular. In P. Zuckerman, (Ed.), Atheism and secularism. Westport: Praeger Press. Paul, G. and Zuckerman, P. (2007). Why the gods are not winning. Edge, www.edge.org/3rd_culture/paul07/paul07_index.html. Pew (2002). Among wealthy nations US stands alone in its embrace of religion. Pew Global Attitudes Project, http://pewglobal.org/reports/pdf/167.pdf. Pew (2007). Pew Trends in Political Values and Core Attitudes: 1987-2007, http://people-press.org/reports/pdf/312.pdf. Pew (2008). U.S. Religious Landscape Survey, http://religions.pewforum.org/pdf/report2 religious-landscape-study-full.pdf. Phillips, K. (2006). American theocracy. New York: Viking. Powell, L., Shahabi, L. and Thoresen, C. (2003). Religion and spirituality: Linkages to physical health. American Psychologist, 58, 36-52. Pratt, T. and Godsey, T. (2003). Social support, inequality and homicide: A cross-national test of an integrated theoretical model. Criminology, 41, 611-643. Putman, R. (2000). Bowling alone: The collapse and revival of American community. New York: Simon and Schuster. Rainer, T. (2005). A resurgence not yet realized: Evangelistic effectiveness in the Southern Baptist Convention since 1979. The Southern Baptist Journal of Theology 9, 54-69. Reid, T. (2004). The United States of Europe. New York: Penguin Press. Richards, J. (2009). Money, greed and god: Why capitalism is the solution and not the problem. New York: Harper One. The Successful Societies Scale Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -433- Rosenbaum, E. (2009). Patient teenagers? A comparison of the sexual behavior of virginity pledgers and matched nonpledgers. Pediatrics, 123, e110-120. Rosnick, D. and Weisbrot, M. (2006). Are shorter work hours good for the environment? Center for Economic and Policy Research. www.repr.net/documents/ publications/energy_2006_12.pdf. Sampson, R., Raudenbush, S. and Earls, F. (1997). Neighborhoods and violent crime: A multilevel study of collective efficacy. Science, 277, 918-924. Sapolsky, R. (2005) Sick of poverty. Scientific American, 293, 92-99. Scheepers, P., Gijsberts, M. and Hello, E. (2002). Religiosity and prejudice against ethnic minorities in Europe: Cross-national tests on a controversial relationship. Review of Religious Research, 43, 242-265. Schoen, C., Osborn, R., Huynh, P., Doty, M., Zapert, K. et al. (2005). Taking the pulse of health care systems: Experience of patients with health problems in six countries. Health Affairs. http://content.healthaffairs.org. Sedgh, G., Henshaw, S., Singh, S., Ahman, E. and Shah, I. (2007). Induced abortion: Estimated rates and trends worldwide. The Lancet, 370, 1338-45. Singh, S. and Darroch, J. (2000). Adolescent pregnancy and childbearing: Levels and trends in developed countries. Family Planning Perspectives 32, 14-23. Shermer, M. (2006). Bowling for God. Scientific American, 295, 44. Siegal, R. (2005). Intoxication: The universal drive for mind-altering substances. Vermont: Park St. Press. Smith, T. and Kim, S. (2004). The vanishing Protestant majority. GSS Social Change Report, 14, 1-22. www.norc.uchicago.edu/issues/PROTSG08.pdf Stark, R. (2001). Gods, rituals, and the moral order. Journal for the Scientific Study of Religion, 40, 619-636. Stark, R. (2008). What America really believes. Waco: Baylor University Press. Taylor, H. (2003). While most Americans believe in God, only 36% attend a religious service once a month or more often. Harris Interactive. www.harrisinteractive.com/harris_poll/index.asp?PID=707. Templeton Foundation (2004). Spiritual capital. www.templeton.org/capabilities 2004/horiz03.html. Times/Harris Poll (2006). Religious views and beliefs vary greatly by country, according to the latest financial Times/Harris Poll. www.harrisinteractive.com/NEWS/ allnewsbydate.asp?NewsID=1130. Tomlinson, J. (1991). Cultural imperialism: A critical introduction. Baltimore: Johns Hopkins University Press. Transparency International (2000). Corruption perceptions index. www.transparency.org /cpi/2000/cpi2000. Trenholm, B. (2007). Impacts of four Title V Section 510 abstinence education programs (Report to Congress), www.mathematica-mpr.com/publications?PDFs/ impactabstinence.pdf. UN (2000). Human Development Report 2000. Oxford: Oxford University Press. UN (2001). Monthly Bulletin on Statistics April. Oxford: Oxford University Press. UN (2004). Human Development Report 2004. Oxford: Oxford University Press. UN (2005). Human Development Report 2005. Oxford: Oxford University Press. Verweii, S., Ester, P. and Naata, R. (1997). Secularization as an economic and cultural phenomanon. Journal for the Scientific Study of Religion, 36, 309-324. The Successful Societies Scale Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -434- Voas, D., Olson V. and Crockett, A. (2002). Religious pluralism and participation: Why previous research is wrong. American Sociological Review, 67, 212-230. WEF (2007). Global competitiveness report 2006-2007. www.weforum.org/ en/initiatives/gcp/Global%20Competitiveness%20Report/index.html. Weisman, J. and Cooperman, A. (2006). A religious protest largely from the left: Conservative Christians say fighting cuts in poverty programs is not a priority. Washington Post, 12/14. Wellings, K., Collumbien, M., Slaymaker, E., Singh, S., Hodgers, Z. et al. (2006). Sexual behavior in context: A global perspective. Lancet, 368, 1706-1728. WHO (2004). Global Status Report on Alcohol, www.who,int/substance_abuse/ publications/global_status_report_2004_overview.pdf. Wilkinson, R. (2005). The impact of inequality: How to make sick societies healthier. New York: New Press. Wilkinson, R. (2009). The spirit level: Why more equal societies almost always do better. London: Allen Lane. Winkleby, M., Cubbin, C. and Ahn, D. (2006). Individual socioeconomic status, neighborhood socioeconomic status, and adult mortality. American Journal of Public Health, 96, 2145-2153. Zimring, F. and Hawkins. G. (1999). Crime is not the problem: Lethal violence in America. Oxford: Oxford University Press. Zuckerman, P. (2006). Atheism: Contemporary rates and patterns. In M. Martin (Ed.), The Cambridge Companion to Atheism (pp. 47-68). Cambridge: Cambridge University Press. Zuckerman, P. (2008). Society without God: What the least religious nations can tell us about contentment. New York: New York University Press.

Интересно е да се разсъждава по темата за религиозността в Япония. Вярно е, че за японците е табу да говорят за религия. Самата религиозност, както личи от статията ти, е свързана със съзерцание на небето и планината, размисъл, почитане на гробове, статуетки, амулети, отправяне не молитви за успех и пожелание за късмет. Но тези неща са лишени от строга догматика, която да казва кое е позволено и кое разрешено, кое как трябва да се прави и тн. и религиозността в Япония по никакъв начин не пречи на икономическото развитие, поради самата си неналагаща се същност, и това се доказа от самото икономическо развитие - може да считаме, че преди 30-40 години, когато стана японският бум, страната е била много по-религиозна от днес, но това не е попречило да стигне нивата си от днес. Има нещо друго, и по-важно. Не бива да смесваме "религиозен" с "традиционен". Редица учени също са на мнение, че Япония е достигнала върха на икономическото си развитие, и ако иска да продължи още напред, трябва да скъса с традицията. но тази традиция не се отнася към религията, а към рода и родовите отношения. Защото носенето на амулети, съзерцанието, размишленията, семейните гробници не пречат на икономиката на страната, така, както пречат традиционните родови отношения - Япония си остава една родова култура, и това се отразява на работното място, в семейството и на улицата. тази традиционност е свързана с рода и семейството и е социален феномен, не религиозен. Нихон Кензай Доиу Кай - японското сдружение на корпоративните началници е поръчало изследване, чиито резултати цитирам: "Япония е изчерпила способността си да поражда икономически чудеса. Вече е необходимо да се премине - поне донякъде, от родови, към безродови отношения, и това се споделя и от повечето западни учени. За успешното развитие на японската икономика през 21 век основни пречки са - подчиняването на иднивида на организацията, и култа към личността на шефа, в който служителят вижда фигурата на бащата, което пречи на индивида да развие изцяло способностите си и да се издигне в йерархията. За да се постигне успех, връзката между предприятие и служители трябва да бъде равноправна" Това мнение много ми допада. Очевидно японците имат далеч по-различни проблеми за решаване от тези, породени от религиозния консерватизъм например в Иран. Интересно е, че докато не религията, а традиционните родови ценности, като че ли пречат на японската икономика, то това далеч не е така за една страна от същия регион, без да съм антрополог, но все пак близо географски, която е силно религиозна в католицизма, и въобще няма и наченки на икономически растеж - Филипините.

В различните култури Бог не е само антропоморфен. Богът може да бъде птица - като Кетсалкоатъл - слон, елен, костенурка. Може да е и неудушевен предмет или небесно тяло - Слънце например. Всичко това показва една естествена човешка черта - дълбокозаложената телеолочическа функция човек да вижда и да придава позвати нему форми на неща, които не познава, за да направи света по-познат, разбираем и да намали собствената си тревожност. Както казваш, има две хипотези, че човек е създал Бога по свое подобие, или обратното. И ми се струва доста смешно и несериозно да твърдим, че Бог е създал човека по свое подобие. първото е много по-логично и разбираемо, и е доказано, докато тезата за Сътворението досега не е доказана. Искам обаче да обърна внимание на нещо друго. Човек може не винаги да дава на Бога своята антропоморфна форма, но винаги човекът облича Бога със собствените си разбирания за това що е морал. По изкуствен начин човек прехвърля на Божеството морални функции. Понеже е несериозно да вярваме, че бог е такъв, какъвто е описан в Библията, то поне аз вярвам, че ако има Бог, той е локиката на вселената, причината нещата да са така, природните закони, които са общовалидни. За разлика от моралните разбирания, които не са общовалидни. Следователно е несериозно да приемаме, че бог има морални функции, защото какво морално има в това електроните да се въртят около ядрото, или да има гравитация. Моралът в природата и във вселенската логика на нещата не съществува.

Приложения Това беше темата, благодаря за вниманието.

Потенциални първични причини за религиозността Изглежда загубата на религиозност сред богатите западни страни противоречи на голям брой потенциални първични причини за религиозността, като: страх от смъртта и от ада, съчетан с надеждата за вечно по-добро съществуване след смъртта; страх от социален хаос, ако обществото загуби вярата си; необходимост от фигурата на един Свръхбаща или “универсален компаньон”, търсене на смисъла на живота и същестуването на вселената, вродената социална потребност за общност и социална подкрепа, средство за постигане на политическа власт, “Божествен модул” или някакъв вид мозъчна структура или функция, която създава дълбока психологическа необходимост за духовност, състояние на екстаз, често свързвано с религиозните вярвания и практики, прекомерна телеологическа тенденция да се виждат структури, които не съществуват, остатъци от наивното мислене, характерно за детството, в зряла възраст, “ Божествени гени”, при които религиозната вяра предоставя финансови и възпроизводителни предимства на групата и др. (Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dawkins, 2006; Dennett, 2006; Fincher and Thornhill, 2008; Inzlicht et al., 2009; Kelemen and Rosset, 2009). Повечето французи, шведи и японци са изоставили религиозната си вярна спонтанно, въпреки че са изправени пред същата мисъл за смъртта, както и вярващите американци. По същия начин, ако стремежът за социална общност е причина за висока религиозност, тогава западноевропейците и австралийците щяха да продължат да се стичат към църквите. Политическите амбиции не са решаващи, защото публичното изразяване на дълбока религиозност в редица нерелигизни европейски общества се е превърнало в електорален негатив. Скептичното френско население не е нито генетично нито неврологично по-различно от религиозното такова, така че фактори, които предполагат селективно въздействие, като когнитивизъм или наивно мислене, не са решаващи и доминиращи. Няма причина да мислим, че мозъците на французите и канадците са по-различни от тези на американците. На нивото, на което всеки един от тези фактори оперира, очевидно тяхното действие е ограничено само в границите на социално патологичните общества с фисфункционални социално-икономически условия, които благоприятстват масовата религиозност. Заключение От перспективата на проведеното изследване личи, че социално-икономически дисфункционално и необичайно религиозно общество, като това на САЩ, съществува; нарастването на просперитета на богатите демокрации доведе до спад в масовата религиозност в полза на светските ценности. Също така е научно коректно да се заключи, че САЩ са анормален лидер не само по високите си нива на религиозност, но и по високата си степен на социална увреденост. Ако религиозна Америка не беше по-дисфункционална от повечето нерелигиозни западни демокрации, тогава би било трудно да се даде обяснение за различията в нивата на масова религиозност. Широкомащабното сравнение на социално-икономическите условия в повечето проспериращи демокрации, направено в това изследване, показва, че те условията варират в широки граници сред различните държави, и САЩ са най-дисфункционалната и социално увредена просперираща демокрация. Възможните причини за това, като например етническа хетерогенност, имиграция, патологични медии, религиозност-секуларизъм, са анализирани и представени на широката общественост. От всички тези фактори, САЩ се отличават значително само по високите си нива на религиозност, което е в силна статистическа корелация с враждебните и несигурни социално-икономически условия в средата сред развитите демокрации. Въпреки своите дефекти, нерелигиозните западни нации порявяват по-добри общи вътрешни условия, като някои западноевропейски страни се радват на най-добрите условия. Тези резултати оборват морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза, в т.ч и тезата, широко поддържана в САЩ, че демокрацията може да съчетава неконтролирана икономика и високи нива на религиозност и църковна благотворителност, за да достигне социално-икономически успех. Консервативната религиозна идеология е един от факторите, причиняващ социална дисфункция, отчасти защото е против ограничаване на нерегулирания капитализъм чрез по-ефективната държавна социална система, и против прилагането на прагматични социални политики, които са се доказали като много по-ефективни при създаването на социална сигурност и добри социално-икономически условия, които като вторичен ефект водят до намаляване на масовата религиозност в страните, в които се прилагат. И двете хипотези – социално-икономическата хипотеза за сигурността и секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, залегнали в западните демокрации, са доказани. За да се оборят тези доказателства, продължава да е необходимо прилагането на задълбочено проучване и доказателства, които да докажат, че нерелигиозните демокрации не притежават по-добри социално-икономически показатели и условия от религиозните нации, както предлага Paul през 2005. Масовият, бърз и доброволен спад в религиозността, породен от благоприятните социално-икономически условия в развитите демокрации, даде критична информация, нужна за по.доброто разбиране на някои от основните въпроси около психологията и еволюцията на масовата религиозност. Тя не е толкова универсална, както други човешки атрибути, тъй като е обект на много по-лесно отхвърляне в контекста на сигурна среда, отколкото са рета и материализмът, чиито неврологични основи са много по-силно и дълбоко генетично заложени. Следователно всички хипотези, че религиозността е нормално, дълбоко заложено човешко умствено състояние, което трудно може да се измени, са недоказуеми. Всъщност, масовата религиозност е повърхностен психологически отговор на мозъка към несъвършенства в средата и съществуващи патологии, който е ориентиран към търсене на помощ и подкрепа от свръхестествени същества, които да облекчат стреса и безпокойствието, породени от тези соцални дисфункции и по-специално от икономическата среда. Други потенциални причини за високата религиозност, като страх от смъртта и генетика, са вторични фактори, които оперират ефективно и самодостатъчно, само в рамките на дефектна до определени нива социално-икономическа среда. Масовата нерелигиозност от своя страна е доминиращ повърхностен психологически отговор на социално-икономическа среда, която е достатъчно социално сигурна. Колкото по-масово е отхвърлянето на религиозната чувствителност, толкова по-решително е отричането на теориите за съзиданието, които се основават на вяра в свръхестествено същество Творец. Ограничена до обяснението да дългосрочните изменения в общественото мнение, свързано с религиозните вярвания и практики и секуларизма, социално-икономическата хипотеза на сигурността не е универсална теория. Тя не се занимава със случайните прояви на свръхестественост, съревнованието между секти и църкви, налагането на нерелигиозност чрез диктатура и комунизъм, поддържането на религиозността сред значително малцинство хора, които се възползват от предложената им в замяна сигурност, единични лични успехи и условия. Тези проблеми, както всички други аспекти от сложния пъзел на религиозност-секуларизъм, се нуждаят от още изследвания. Също така не е ясно, поради липсата на примери, които да дадат нужните данни, дали западните общества, които са развили във висока степен своята нерелигиозност като резултат от социалната сигурност и просперитет, ще се обърнат отново към тардиционните ценности, ако след време социално-икономическите условия се влошат. Ако пордължат да развиват и поддържат порсперитета си, религиозните чувства в западните нации ще са ограничени, но ще се разпространяват успешно в по-бедните общества. Сега, след като SSS – скалата на успешните общества – е конструирана, би могла да се използва при изследването на други важни социални въпроси.

Хаха, колко оригинално, съвсем в духа на нашия форум за наука. поздравления за аналитичната ти мисъл.

сега, първо трябва да поясниш за какъв фундаментализъм говориш точно. За ислямски, за християнски? В този ред на мисли трябва да отбележим, че фундаментализмът е характерен и присъщ и на трите авраамистични религии, макар и да го свързват традиционно с исляма. Но въпреки това, в някои части на САЩ може да се наблюдава протестантски фундаментализъм, както в Средновековието в Европа се шири католически фундаментализъм. Може да има много определения, но като цяло, фундаментализмът е екскремна форма на религиозност и проява на абсолютистко мислене. Това означава, че може да търсим фундаменталисти само сред религиозните. както и че ръстът на фундаментализма е ограничен потенциално до общия обед на религиозната извадка. По-нататъчно нарастване на фундаментализма задължително трябва да бъде предшествано от нарастване в общия обем на религиозност. Такава тенденция не само не се наблюдава в нито една европейска страна, а точно обратното - религиозността постоянно спада, което ограничава и потенциалния капацитет за нарастване на християнски фундаментализъм. Ако говориш за ислямския фундаментализъм, той може, и е съвсем възможно, да нараства, в резултат на естествен и механичен прираст на имигранти в западните страни. Но това е процес, изразяващ естествени движения в нивата на фундаментализъм за исляма, и е нещо външно, неприсъщо, на европейската християнска цивилизация, за която става въпрос в статията. освен това, както и да погледнем, мюсюлманите винаги ще бъдат малцинство в западноевропейските държави, което разбира се не означава, че фундаментализмът им е за подценяване. Но в духа на темите, които пуснах, фокусът е върху естествено присъщите процеси на всяка култура да генерира религиозност, и както ти посочи, фундаментализъм, в случая християните в европа да генерират повече религиозност и фундаментализъм, което не се наблюдава, или мюсюлманите да сторят същото. В случая с ислямския фундаментализъм в Европа, това е привнесен фундаментализъм в Европа, които отразява естествените процеси в исляма.

Ад и рай, духовен капитал, социалнонасочена религиозна дейност, социални групи и антиатеистична нетолерантност Тъй като резултатите от това изследване сочат, че развивите държави, които заблягат на църковна благотворителност и религия, не са способни на еднакво или по-добро социално-икономическо развитие от тези, които разчитат предимно на светски правителствени програми, следва, че конценцията за “духовния капитал” и хипотезата, че високите нива на вяра в задгробния живот и специално в ада поощряват икономическото развитие, са съмнителни (contra Barro and McLeary, 2003; Barro, 2004; Fogel, 2000; Malloch, 2003; Templeton Foundation, 2004); преди всичко, защото повечето бедни и развиващи се страни от третия свят регистрират високи нива на вяра в задгробния живот, докато всички, с изключение на една, най-проспериращи нации, са силно нерелигиозни (Pew, 2002). Успехът на силно нерелигиозните западни нации и Япония е интригуващ, защото, както Shermer and Bloom 2008 предполагат, феноменът противоречи на предположението, че индивидите получават печалба от участието си в религиозни дейности(Brooks 2006; Inzlicht, McGergor, Hirsh, and Nash, 2009; McCullough and Willoughby, 2009; Norenzayan and Shariff, 2008; Norris and Inglehart 2004; Powell, Shahabi, and Thoresen, 2003; Putman, 2000), въпреки, че този ефект не е постоянен(Blumenthal et al., 2007; Keister, 2008; Paul, 2008; Powell et al., 2003), а Chida, Steptoe and Powel 2009 намират, че ползите, корелиращи с участие в организирани религиозни мероприятия, са мотивирани по-скоро от вяра, и се ограничават предимно до жените. Понастоящем, социално-икономическата хипотеза за сигурността дава обяснение на въпроса защо икономическият ефект от социално ориентирани релегиозни дейности, както и тези, свързани с психологическа подкрепа, осигурявани от религията, са по-ефективни в силно религиозните нации отколкото в нерелигиозните. В една религиозна култура, нечленуването в някоя религиозна организация е рисково, защото религиозните институции осигуряват икономически и социални ползи само на членовете си (Bloom, 2008; Paul and Zuckerman, 2007; Shermer, 2006; Zuckerman, 2008). Индивидите често печелят от членството в повече от една свързани религиозни общности(CASA, 2003; Eisenberg, Olson, Neumark-Stainer, Story, and Bearinger, 2004; McNeely et al., 2002; Putman, 2000; Sampson, Raudenbush, and Earls, 1997); последните два примера показват, че финансово ориентираните групови дейности могат да са толкова прости, колкото семейните вечери. Такива “социални клубове” могат да са частни или държавни, религиозни или светски – с други думи “социалният капитал” на Putman е по-ефективен от духовния. Това е особено вярно за страна като САЩ, където държавните системи за социална помощ са много по-слаби в полза на частни инициативи. Членовете към религиозни клубове могат да извлекат ползи от това, недостижими за тези, които са неспособни (поради членски внос) или нежелаещи да се приъединят към светски частни клубове. В нерелигиозните демокрации хората са членове на една критична социална група за подкрепа, като например здравната система, просто поради факта, че са граждани, което изстрелва социалното здраве до големи висоти. Високите нива на заболеваемост и нетолерантността срещу нерелигиозни, наблюдавани сред повечето американци (Edgell et al., 2006; Gallup, 2008) е друг възможен фактор, който обяснява по-голямата им религиозност. Ако тази неизследвана досега възможност е вярна, то християнското мнозинство допринася за някои социални проблеми, които защитниците на религията сочат като доказателства за негативната социална роля на нетеизма. В повечето западни общества атеистите процъфтяват, защото са много по-многобройни и контролират културните и политическите структури на власттау до степет че да не страдат от сериозна нетолерантност. Призход и природа на религиозността Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на силно нереглигиозни проспериращи демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика. Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, патологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активност, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008). Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме разпространение на религиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно. Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масомата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност. Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма. Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация.

Както казах, религията генерира някои патологии. Но както е видно от тази статия, религията с абсолятно нищо не допринася за намаляване на потологиите в обществото. същестуват много по-успешни светски либерални практики, които се борят с патологиите.

А липсата на религия вдъхновява науката, в резултат на което ти днес можеш да пишеш тук в нета. Що се отнася до Израел, огромна част от проблемите, които има тази страна днес, се дължат на типичната им черта - монументализъм, разбирай неотстъпчивост и стабилността на характера - които се налага от религията в еднаква степен както при араби, така и при евреи. Подобни сблъсъци не съществуват сред стотиците религиозни общности в Индия, които съжителстват в абсолютна хармония. Но спрямо арабите там има проблеми, и те са породени предимно от страна на арабите и техния абсолютизъм. Относно високата интелигентонст на евреите - засега това е единствено доказания случай, че се дължи на гени. При тях се наблюдава доминиране на shingolipid mutation в мозъка.

Ти може да обориш тази статия но само със сериозни доводи, доказателства, изселдвания и данни. Не с пожелания и лични мнения. И то само: 1. Когато завърша темата, защото има още от нея, идва най-важното. 2.Когато я порчетеш цялата и разбереш за какво става дума, не да спорим за конкретни думи. Ще ти издам само, че религията частично способства за създаването на някои социални патологии, като например заболеваемост от гонорея и сифилис, високи нива на аборти, довашно насилие, икономическа изостаналост - защото налага консерватизъм и избягва западните влияние сред страните от третия свят, ограничава науката и води до ниски успехи в училище. И религията няма нищо общо с други патологии, като престъпност, нива на алкохолизъм, и тн изброил съм ги в статията, но очевидно с нищо не е способствала да ги ограничи. Религията не е нещо вродено, универсално, а непостоянно, повърхностно, изкуствено явление, което действа като психологически механизъм на мозъка да се адаптира към социалнитеи икономичесикте дисфункции и патологии на средата - някои нямащши общо с религията, други имащи пряко, трети непряко. Когато нивата на социално здраве в едно общество се върнат на задоволителни нива, мнозинството жители на обществото доброволно, бързо и естествено изоставят религиозността. В редица социални отношения и нагласи шведите са като нас от времето на соца, та и сега, само дето ние бяхме много по-авторитарни.

Както казах, социализмът повдигна статусът на българия от социална патология поне малко към просперитет, защото увеличи средната продържителност на живота, намали детската смъртност, изкорени бедността и социалните различия, създаде заетост, увеличи свободното време и тн. Разликата между нашия и шветския социализъм е, че нашия беше авторитарен, а техния демократичен, и че нашия беше базиран на държавна планова икономика, а техния на строго регурилана пазарна такава. Но по отношение на социалните мерки и политики насочени към обществото, няма сериозни различия. Ако от източния социализъм махнем диктаторския елемент и въведем функционираща пазарна икономика, нещата ще са различни. Само второто дава прекрасни резултати в китай и виетнам. Далче съм от мисълта, че папата е злодей. Дори ще ти кажа, че на тази снимка папата е подведен от Пиночет, защото не знае че ще излязат на балкона и ще ги снимат. Но църквата в Чили не направи нищо дори само да порицае репресиите и убийствата, както и в Аржентина, Никарагуа и куп други страни. За какъв морал говорим. Ако пертендираш за морал трябва активно да се бориш да спрат убийствата, без значение дали става въпрос за 1 или за 100. Много плоско и тенденциозно предлагаш нещата. Социализмът подведе цяла източна европа, не защото отрича религията, а защото отрича пазарната икономика и демокрацията. падението което беше в източна европа през соца няма нищо общо с липсата на религия, а с липсата на икономика и демокрация и защото държавата беше неспособна да ръководи икономиката.

но други "патологични" общества, като фашисткото в Италия, Испания и Португалия, както и Чили при Пипочет, Хаити при Дювалие, Никарагуа при Сомоса, Парагвай при Стреснер, Венесуела при Висенте Гомес, Бразилия при Жизел, Салвадор при Мартинес, Доминиканската република при Трухильо, Филипините при Маркос, Аржентина при Видела, и тн. се позовават силно на религията. Конкретно в случая с България, социализмът не е патологичен по смисъла на понятието в статията, защото: увеличи средната продължителност на живота, намали детската смъртност, вдигна жизнения стандарт, унищожи престъпността, намали рязко безработицата, унищожи широката социална несигурност, намали дълбокото социално разслоение, изгради солидна здравна и образователна система и др. Забележи, че редица "социалистически" държави като Швеция, Дания, Япония са най-социално здрави. тези теоретични цели, които си поставя теоретичният социализъм, навярно стоят в основата на теоретичната враждебност на социализма към религията.

Говорейки за активната роля, която играе религията, политически овластени елементи от американската религиозна общост предпочитат да се фокусират върху прилагането на серия от идеологически базирани и социално-икономически ориентирани политики и практики, вместо обръщайки се директно към социалните дефекти (Philips 2006, Weisman and Cooperman 2006). Тези консервативни сили фаворизират нерегулираните, снижени предимно за богатите данъци, пазарна икономика, базирана на див капитализъм и висок личен риск. В допълнение, религиозните консерватори поркарват заместването на редица държавни социални функции с църковно базирана благотворителност, което също създава социално разслоение, макар че докадателства, че църковно базираната благотворителност е по-ефективна от държавната политика в тази област, досега не са давани (Johnson, Tompkins and Webb 2002). Освен това църковната благотворителност не разполага със сериозните финансови ресурси и инфраструктури, необходими за предоставяне на значително по-добри услуги, които правителството може да осигури (срещу Brooks 2006). Високите нива на смъртност и особено детска в САЩ навярно се дължат на липсата на всеобхватна медицинска система, която портиворечи на повечето елементи на креационисткото религиозно право (Anderson, 2006, Banks, Kawachi and Kennedy 2002, Shoen 2005). Заключенията на Jensen 2006 потвърждават хипотезата, че популации, които следват консервативната “злонамерена” теология, базирана на битката със сатанинските сили, са по-склонни към високи нива на насилие отколкото последователите на по-умерените “добронамерени” доктрини. Психологически ескперименти показват, че продължителното излагане на насилие, описано в някои религиозни текстове, значително увеличават склонноста към агресия, особено сред вярващи (Bushman, Ridge, Das, Key, Busanth 2007). Базираното на Библията телесно наказание в детска възраст допринася за увеличаване на агресията в зряла възраст (Dobson 2007). Твърдението, че библейският Бог е най-добрият и единствен източник на морал е съмнително, защото Библията оправдава използването на лично и масово насилие при решаване на определени проблеми и може да доведе до създаване на “култури на честта” които изискват крайно изкупление за дори тривиални неща (Dray, 2003; Ehrman, 2008; Ellison, Burr, and McCall, 2003; Grasmick, Davenport, Chamblin, and Bursick, 1992; Messner and Zevenbergen, 2005; Neapolitan, 1997; Niditch, 1993; Nisbett and Cohen, 1999). Повечето религиозни традиционалисти са против контрол на оръжията. Hood, Bernard, Hunsberger, and Gorsuch (1986) and Scheepers, Gijsberts, and Hello (2002) твърдят, че често религиозните практики се свързват с високи нива на расови и етнически предрасъдъци. Патриархалната природа на традиционния евангелически брак допринася за високи нива на домашно насилие (Bennett, 2007). Изчерпателни проучвания, в т.ч и настоящето показват, че базиранат на Библията техника на сексуална абстиненция не е толкова ефикасна при ограничаването на нежеланите последици от сексуалните практики, както редица други либерални подходи (Finer, 2007; Panchaud, et al., 2000; Paul 2009; Rosenbaum, 2009; Singh and Darroch, 2000; Trenholm, 2007; Wellings et al., 2006). Високите нива на социални болести и увреждания, които демонстрира САЩ са дължат пердимно на патологии, наблюдавани в онези части на страната, чиито популации споделят най-силно религиозните нагласи и практики (Aral and Holmes, 1996; Barna, 2004; Beeghley, 2003; Doyle, 2000, 2002; Edelman, 2009; Paul, 2005). Емпиричните доказателства и теоретичен анализ показват, че връзката между религиозност и социални условия е едновременно пасивна и активна. Добрата социално-икономическа среда непряко способства за намаляване на нивата на масов теизъм и религиозност, докато високите нива на консервативен теизъм директно водят до влошаване на качеството на социално-икономическата среда, стимулира църковно базираната благотворителност и така допринася за закрепване на религиозността и креационистките възгледи. От тези два ефекта, първият е доминиращ. Процесът на секуларизация до днес не е комнесиран от равно по сила и мащаби нарастване на религиозността (Bruce, 2002; Norris and Inglehart, 2004; Paul and Zuckerman, 2007). Макар, че либералните и умерени проеволюционно настроени църкви като цяло подкрепят прогресивни социални политики, сходни с тези на секуларистите (Weisman and Cooperman, 2006), навярно е невързможно за социално здрава нация да бъде високорелигиозна и неконсервативна и отворена към науката, защото подобряването на соицалните условия и нарастването на икономическата сигурност води до спад в религиозността. Този социално-икономически механизъм пречи на общество с високи нива на религиозност да бъде успешно и социално здраво, и това обяснява липсата на пример за такава държава.

.......продължение Всички западни проспериращи демокрации с изключение на САЩ са приели съвкупност от прагматични, прогресивни правителствени политики, които са довели до повдигане на цялостната социална ефективност, успех и сигурност на нацията, като същевременно намаляват нивата на личен стрес и загриженост. Тези политики вкючват либерални мерки като ограничаване на социалното разслоение и съревнование чрез данъци с диференцирана ставка и стратегии за насърчаване на благодентствието и програми за заетост, контрол на притежанието на оръжия, контрол върху телесните наказания и използване на оръжия от полицаи, защита на жените от сексуално и домашно насилие, интензивно сексуално възпитание с акцент върху ползването на контрацентиви, рехабилитиращи програми на въдворените в затвори и програми за реинтеграция в обществото, увеличаване на свободното време, което може да бъде посветено на семейство и приятели, и навярно най-важната мярка – сигурност на работното място чрез мерки като достатъчно дълъг период преди уволнение и гарантирани обещетения, и универсална и стабилна здравноосигурителна система, която пречи на обикновените граждани да преживеят катастрофалните последици от евенуален финансов крах. Така социалните заболявания са значително ограничени. Като богата страна, САЩ са не само аномален аутсайдер по нива на религиозност, но се различават сериозно и по своите икономически, политически и социални политики. Снабдени с изключително ниски нива на държавна подкрепа и помощ в полза на силно нерегулиран капитализъм и конкуренция, членовете на средната класа са зложени на сериозен риск от финаснова и личностна катастрофа и крах, ако изгубят работата си, или личната си здравна застраховка. Около милион души банкрутират годишно, половината поради вече первишени медицински сметки. Потребността да се трупа богатство се явява като защитен буфер, който стимулира свръхконкуренцията и кариеризма към върха, което води до силно социално неравенство. В резултат на последното значителен процент жители на страната живеят в бедност. Нивата на социална патология са значително високи. Доказателствата сочат, че умереният капитализъм, базиран на прогресивни държавни политики и мерки, води до по-добри общи социално-икономически условия, отколкото laisse-faire капитализмът, толериран в САЩ. Връзката между религията и всички тези особености е едновременно активна и пасивна. Започвайки с пасивната връзка, средната класа, която е доминиращо мнозинство в Западна Европа, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония очевидно чувства достатъчно социална сигурност в живота си и все по-малко хора изпитват необходимостта да търсят помощ и подкрепа от свръхестествено същество Творец, което води до драматичен спад в нивата на религиозни вярвания и практики в тези общества (Norris and Inglehart 2004, Paul and Zuckerman 2007, 2008). Фактът, че няма нито едно изключение сред богатите западни страни (без САЩ) от това правило, както и че в тях не се забелязва сериозно религиозно съживяване, а тъкмо обратното, показва, че социално-икономическата сигурност, която е резултат от демократичната секуларизация е много по-високо ефективна, дори когато е стараничен ефект от прогресивните икономически политики. Универсалността на този ефект се потвърждава от Япония, която изживява същия процес на дерелигионизация и секуларизъм, както и демокрациите от Еврохристиянското културно наследство. Високорисковите социално-икономически условия в САЩ, силната изменчивост и непостоянство на икономическите обстоятелства, хронично високата конкурентноориентираност повдигат нивата на социална патология и силно допринасят за високите нива на личен стрес и загриженост. Мнозинството американци са оставени да се чувстват достатъчно социално несигурни, затова изпитват необходимостта подкрепа и помощ от свръхестествено същество Създател, което е причина за високите нива на религиозност. Добрите нива на нацията по задоволство от живота и щастие навярно се дължат на факта, че значителен сегмент от населението използва религията като психологически заместител и отдушник за високите нива на тревожност. Високите стойности на умствени заболявания в САЩ (Bijl 2003)може би са в синхрон с това предположение. Резултатите от това изследване са съвместими и подкрепят хипотезата за социално-иконимическата сигурност на демократичната секуларизация.