forgot

Много е просто - открий разликата м/у "според мен психологията изобличава религията" и "психологията изобличи религията". Пък, ако не можеш да я намериш, аргументите със сигурност няма да ги разбереш.

Всъщност в какво се изразява еволюцията на човешкото съзнание?

В отношението. А децата така или инак се различават - времевата дистанция тука няма значение.

Пак ти казвам, науката е за хора, които почтено търсят истината.

именно поради това, ти не ставаш за говорител от името на науката.

......

Всичките ти твърдения от вида на "работата на религията не е човешката душа" са пропагандни, защото не само отнемаш действителната работа на религията, но и я прехвърляш на психологията, за която пък сам твърдиш, че няма "добри вести" за хората. Твоите приказки са доста безотговорни и в тях си проличава, че съвсем не си даваш равносметка, кое до какво води - до вярата в смъртта, до утвърждаване на така или инак безспорния факт на смъртта, а ако смъртта е границата на живота, ако смъртта е наистина абсолютния факт и се вярва в нейната истинност, то тогава човека не ще може да живее радостно, страданието ще неизбежно, щастието ще е невъзможно, защото явно животът не е истинен: ако животът е истинен, тогава смъртта не може да бъде истинна, а ако истинна е смъртта тогава животът няма да бъде нищо повече от сън, от лъжа, тогава животът няма да е истинен, "живот" тогава ще е просто по- удобното и приемливо название на постепенното умиране. Само едно от двете може да бъде правилно - не могат да съществуват едновременно.

Така, че много неща се случват в човешкото съзнание, от вярата в едно или друго, но то така или инак е написано, аз няма какво ново да добавя - може и да си чел нещичко, но няма да е лошо и от малко да обмисляш написаното, а не само да зубриш, защото без да искаш чрез неразбирането си злоупотребяваш с психологията, която не отрича животът след смъртта, а скромно казва "не знам", причина поради, която това което си го написал, че психологията изобличила религията е меко казано невярно.

Кой пропагандира това?

баш този, който пита - отговарям ти, защото поне един път съобрази да зададеш верен въпрос, на останалите ти нападки не отговарям, защото са твои измишльотини.

п.п. и впрочем - в храма на науката, има достатъчно примери за хора с психични проблеми, повечето от тях са гении.

в религията се вярва, а в науката се доказва и се показва.

Преди време бях попаднал на думите на един професор от САЩ, те са следните:

"Душата на човек плаче за цел или за смисъл. А учените казват: "Ето ти телефон". Или: "Гледай телевизия" - точно както се опитваме да отвлечем вниманието на бебе, което плаче за майка си, като му предлагаме захарна пръчка и му правим смешни гримаси. Стремителния поток от изобретения е служил изключително добре на това да държи човек зает, да го предпазва от припомнянето, което го тревожи"

Всичко, с което ни е снабдил съвременния свят, не е нищо друго освен захарни пръчици, играчки, с които да се забавляваме - а човекът плаче за любов, плаче за съзнателност, за нещо значимо в живота му, за нещо истинско. Но вместо това получава, като отговор: "Гледай телефонът, гледай телевизията - гледай, донесли сме толкова красиви неща за теб". И човекът се забавлява за малко - после се пресища, отново се отегчава и отновно продължава търсенето на нови играчки, които да го разсеят. Това състояние на нещата е толкова нелепо, толкова е абсурдно, че изглежда почти необяснимо как продължаваме да живеем в него. Каква полза за страдащите от тези доказателства и показвания, след като извода, до който стига психологията още от самото си създаване пак и пак е, че тъкмо вярата е онова, чрез което човек повлиява на психиката си - колкото и пъти да се завърти в кръг това човечество, със всичките му науки, философии и религии, винаги ще стига до вярата, това е просто неизбежно, тъй като вярата е дълбоко присъща на човешкото същество, тя е ценност, именно защото вярата е нещо вродено, а не нещо което придобива в последствие. А каква вяра може да предложи науката или в частност психологията: няма живот след смъртта, защото нямаме доказателства, няма щастие, това е просто илюзия, няма любов, това е просто химия,и изобщо, като цяло истината е, че животът няма смисъл, защото не откриваме такъв, всичко е в мозъка, трябва само да побутнем малко нервни центрове и всичко ще се оправи, и как ще стане това?, чрез хапчета и какъв се оказа ефекта от медикаментозно лечение на нещастието ....... никакъв. Фактически се оказва, че докато човек вярва в истинноста на нещастието и страданието, той ще бъде нещастен и страдащ - и да се пропагандира от името на науката, че доказателствата потвърждават нещастието, като реално, а щастието, като нереално, си е чиста злоупотреба и шарлатанство, което само влошава състоянието на човешката психика. Факт е, че в момента западния свят тъне в масова депресия - факт е, че броя на невярващите нараства, правопропорционално на броя психотерапевти, в момента това е една от най- проспериращите и доходоносни професии в развитите страни.

Историята се повтаря - както се е злоупотребило с религиите, с думите на будните, така сега се злоупотребява с науката и с научните открития. Появява се някой, разбрал, недоразбрал и почва да сипе на едро: науката доказа ...... науката изобличи ..... А то изобщо няма такова нещо, отговорът на науката, като цяло, относно въпроса за живот след смъртта е "не знаем", а не че има или няма, отговорът в науката относно Бог е "не знаем", а конкретно психологията, не само, че не изобличи религиите, а ги преоткрива, всичките методи на психотерапия, са всъщност добре забравени духовни/ религиозни практики, разликата (за сега) е само една: религията представлява цялостен начин на живот, докато психологията е фрагментарна.

Проблемът е, че науката уви, не може да лекува психично болните. Дава им някакви хапчета, но пълно излекуване - не.. Психологията го докарва на думи, ама на резултати успехите ги няма.

има един лаф: "това, че са ви изписали от лудницата, не значи, че сте оздравели, а че просто сте станали, като всички останали"

.........

Уви, уви - много правилно казваш. Всичко идва от вярата - няма по- голяма сила от вярата, а човешката вяра е станала толкова бедна, толкова оскотена, толкова боязлива и малодушна, че хората не вярват, дори и на самите себе си. За това религията все акцентира на вярата - ако не вярваш в заложения ти потенциал, в способностите си, то сам отхвърляш възможностите, които ти открива живота. Колко жалко - човекът може да бъде бог, а живее, като куче пълно със слама, може да възкръсне, а умира в нещастие. Човеците са на изчезване - замества ги работната ръка.

А реалноста си е една, просто не всеки има достъп до всичките и аспекти.

Напротив - всеки има достъп, но е невъзможно да имаш достъп до всяко място, по всяко време. Реалността си е една, реалността е не- две, като океан без брегове - няма външност, няма граница, всичко и всички сме вътре в реалността, онова което е се намира в този океан, "реалност" е по- краткия термин на "онова, което е", така че всички по рождение се намираме в тази реалност и имаме достъп до всеки аспект, но просто не е възможно да имаме достъп до всеки аспект едновременно, това няма как да стане и никой не го може, за това ми стана интересно, кой е този, за който твърдиш, че го може.

В това е лъжата на проповедниците - че някои могат, а други не могат, тези които могат са голямата работа, а онези които не можем, трябва само да им се подчиняваме. Но това едно, че не е вярно и второ обезсмисля цялата работа - посланието на Исус е, че това което той може, го може всеки, посланието на Буда е, че това което той е открил, може да го открие всеки, но божиите служители са антихристови, свещениците са антирелигиозни, те проповядват, че това което може Исус никой не го може и дори няма право да го може, защото Бог така бил разпоредил. Трагедията на човека се състои във вярата на авторитети - преди години гледах едно видео, в което демонстрират един експеримент: знаеш, че бълхите са невероятни скачачи, в този експеримент, поставят в буркан шепа бълхи и го затварят с капачка, след известно време (не помня часове ли бе или дни) махат капачката и се оказва, че бълхите не могат да скочат по- високо от нивото на капачката. Това се получава, когато се вярва на авторитети - не можеш да скочиш по- високо от тях, защото те дресират да скачаш до степента на тяхното развитие, а те самите нямат достъп до всичките аспекти на реалността. Но Исус и Буда те провокират да откажеш всички капачки - те отправят предизвикателство "ние го можем и знаем, че ти го можеш", Исус казва, че е същата бълха, като нас, че е син човешки и единствената разлика е, че може да скача до самите небеса, за това нарича себе си и син божий. Няма нито една причина, Исус да може, а ти да не можеш - нито една, освен собствената ти вяра, а вярата на хората дори не е тяхна, тя не е израстнала отвътре, а е придобита отвън, от авторитети, от обществото, от родители, учители, политици, и свещеници, от капачки, които ни убеждават още от малки деца, че не можем да скачаме толкова високо, колкото Исус, колкото Буда или Лао Дзъ. Те са толкова величествени, че ние сме пълни нищожества пред тях - те са толкова могъщи, че са даже богове, а ние сме тотални нещастници, изпаднали в грях, заблуда, невежество, самсара и бла бла бла. Никой на никого не позволява да скача толкова високо - ако някой си позволи, горко му, ако другите разберат.

А от какво се определя срок на годност на една религия?

От това, доколко отговаря адекватно на индивидуалните нужди - една религия губи предназначението си в три случая,: 1. когато стане неспособна да отговори на нуждите на индивида; 2. когато индивида е намерил друг източник; 3. когато индивида няма такива нужди. В първия случай - ефективността на дадената религия ще спада все повече и повече, което води единствено към нейната гибел. Втория случай произтича от първия - една религия отмира, защото има по- качествени от нея. И в третия случай, отмират всички религии, защото тогава всеки човек сам си става религията. А докато човечеството съзрее до третия случай, така като гледам, ще минат още много векове.

Отмират религиите, заражда се психологията - нищо ново, ще преоткриваме старото. (който не го знае)

уверено се твърди, че християнството ни е езическо.

С една малка подробност - аз не казвам, че конкретно нашето християнство е езическо, а че едва ли има по- езическо. Инак към днешна дата, цялото християнство е езическо.

п.п. а финансовото обезпечение е от най- незначителните фактори за будността - богатство/ бедност повлияват спрямо осъзнатостта, колкото си по- буден, толкова повече са без значение за будността, като в крайна сметка са без никакво значение.

Всичко това го написах, защото всъщност има хора като мен, които не са си научили уроците и го осъзнават късно.

Когато живеем живота си в търсене на отговор за това, дали има или няма съзнание, забравяме да живеем.

дори и късно да го осъзнаеш е пак по- добре от изобщо да не осъзнаеш - тъкмо осъзнаването е отговора.

Не ми стана ясно защо трябва да считаме, че "съзнанието е постоянна величина", след като то е толкова динамично и непрестанно се променя, развива се възходящо, или пък деградира

в този смисъл няма нещо, което да не е динамично и променящо се, и постоянна величина не съществува, но в смисъла на непрестанно присъствие, съзнанието е константа.

И е описано от човек който владее тези състояния, демек познава ги и ги ползва както си ползва ръцете.

Име, презиме и фамилия? :Д

Умът няма части - впрочем и ум не съществува. Умът има качества и самият ум е качество, но части/ елементи не съществуват и внимавай с тези убеждения, защото именно така разделяш съществуването на същности и реалността на реалности, което неизбежно рефлектира и в/у съзнанието, разделяйки го не на два, а на много азове.

Нима не знаете, че едва ли има по- езическо християнство от нашето - традиционната ни религия може да е всякаква, но будното ни съзнание е езическо.За автентичното християнство кръв проливат християните - за традиционното християнство кръв проливат покръстваните. Ние можем да приемем Христа в сърцето си, но не и християнството, и никога не сме го приемали. Радичков има една прекрасна мисъл - той има много прекрасни мисли, но тази е особено показателна:, че отличителното в българската душа е дъхът от гола пета на самодива. Това е то, наистина сме друга мая - езическа. А църквите - църквите опустяват и стават играчка в ръцете на управниците, което е съвсем очаквано. От всякаква гледна точка, приемането на християнството за нас може да е било правилно решение, но от духовна гледна точка е най- малкото недоразумение.

Отговора е, че няма значение.

тогава не се коси - задаваш толкова много въпроси, а всъщност няма значение, тогава се спри в липсата на значение. (;

Едно и също нещо, нека да е книга, за един е информация, за друг подпалка за печката.

А за трети средство подсигуряващо властта да контролират хората, насаждайки им страхове - тези така наречени будители са всъщност отровители, щъкат напред- назад размахвайки религиозните си книжчици и тъпчат хората със страхове, с отровата на страховете и предразсъдъците, и почти са успяли: превърнали са религията в социален феномен, в традиция, в институция, в нещо задължително, по този начин "будителите" заемайки високите постове, унищожават всичко прекрасно, всичко деликатно и велико. Религията не може да бъде наследявана, тя трябва да се търси, едва тогава има основа - но всичките проповедници са правили точно обратното, не чакат да се породи вътрешната необходимост, а са се опитвали да я създадат по изкуствен начин, отвън по техните правила и методи, защото така могат да контролират цялата ситуация и ще бъде много по- трудно да им се измъкнеш от лапите. А това е насилие - човешкото съзнание е било изнасилвано в продължение на хиляди години и за това е толкова изостанало, не можеш да дърпаш едно цвете в стремежа си да го накараш да разцъфти, защото в крайна сметка ще го нараниш, ще го изкорениш и унищожиш. Цветето няма нужда от твоите усилия, то расте от само себе си, ти можеш само да го поливаш и да го обичаш - еволюцията е заложена в човешкото съзнание, то разцъфтява от само себе си, ти можеш само да го напояваш и храниш, и обичаш, за това всички велики учители са предлагали себе си, не като знание, а като вода и храна, те са споделяли обичта си, единствено обичта си, нищо друго. Но, когато празните от любов се налагат за любовници, те не постигат нищо по- различно от изнасилване - а когато си изнасилен, няма значение дали е с думите на някой диктатор или на някой буда, така или инак ти си пострадал. Съвсем естествено е, да се стигне до извода, че няма Бог, по- добре е да няма, че явно е безмилостен изнасилвач.

Именно този опит визирам - приложение на информацията, която си получил. Получаването на информация, самата информация е пак опит - онова, което сме чули, видели и прочели, онова което сме срещнали, информацията от инструктора по каране, всичко това е пак опит, но този опит е по- скоро чужд, все още не е твой личен, за да придобиеш опита съдържащ се в тази информация, следва да я приложиш, информацията сама по себе си не е достатъчна, за да умееш да управляваш автомобил, ти си придобил информацията, вече знаеш, но за да умееш, за да можеш трябва и да седнеш зад волана ..... разбира се стига човек да поиска.

п.п. и това е толкова простичко и очевадно, че наистина не знам, поради що трябва да го нищим Х страници в темата.

Все пак не съм първият човек дето ще карам кола, че да опитвам тепърва, нали?

но, ако искаш да се научиш да караш кола, ще трябва един ден да седнеш зад волана - ако ли не, искам някой да ми демонстрира как ще се научи да управлява автомобил само по книга? Не, че ще придобиеш някакъв по- специален опит, а ще придобиеш опита на тези, които могат да управляват автомобил - инак, само ще си мислиш и въобразяваш, че имаш този опит. Всеки, който се е научил да кара кола, е минал през опитването "тепърва" - някой ден може да се създаде технологията, която като в "Матрицата" ти слагат две жички и за няколко минути, придобиваш познанието на всички бойни изкуства, ще умееш и карате, и айкидо, и джуду, и всички, но поне към момента това е невъзможно и за сега не съществува друг начин, освен един ден да се решиш да опиташ тепърва.

п.п. а не знам какво си я захокал телевизията - ако утре видят мегдан, че ще изкарват пари от повтарянето на "не бъди себе си", ще започнат това да повтарят. То не е за щяло и не щяло - просто такава им е професията, от това изкарват кинти, и нито са забили, нито са манияци, напротив: изкарват си много добри доходи.

Явно тея с книгите имат бая опит тогава.

ако беше така, щяха първо да раздават шофьорски книжки, а после да ходиш на изпит - та за това е спора, че първо трябва да се научиш да шофираш, а после да получиш книжка., а не да си я купуваш и след това ..... що имало толкова жертви по пътя, ми ще има, как няма да има, в цялата човешка история все жертви, заради знания над възможностите ни, поради липса на опит.

п.п. инак верно е - самата книга е пълна с опит, но това не е твоя опит.

.........

цъ цъ, давай сигурен съм, че можеш да издребнееш още - като си се впрегнал, "колективно несъзнателно" е термина, но когато осъзнаеш несъзнателното, то вече не е несъзнателно, уви това няма как да го разбереш от книгите, в хуманитариската може и да е така, но в живота е друго яч: книгата идва от опита и жалко за онези с книгите, но без никакъв опит, просто ходещи мъртъвци. Амин - и коги натрупаш някакъв опит, тогава ела и ще приказваме, защото ще имаш нещо реално, а дотогава лека ти пръст и нека силата бъде с теб.

Не може. Опознават се психическите образи, а не психиката.

Ок - дай да видим какъв е този психически образ "подсъзнателно" или "колективно съзнателно".

А за какви сетива ме питаш не те знам, вземи отиди на очен, да ти оправи сетивата, че страдаш от недоскив.

В начало, а не в началото, както ти казваш, беше Словото, да.

Е да де- беше словото, а не книгата. Изобщо, получавам пристъп на нелепост, когато трябва да обяснявам, толкова просто и очевадно нещо, че книгата не може да предшества опита, както опита не може да предшества опитващия, както християнството не може да предшества Исус, както учебника по литература не може да предшества писателите, за които преподава - инак разбира се, на квантово ниво можеш първо да си опържиш яйце, а после да му счупиш черупката.

п.п. и баце - тя, че баба ми не е от Враца, не е, ала твоето кардинално мнение, не струва, колкото галошите на баба ми: за кой изобщо се имаш ти, че да легализираш нечия вяра?! Не издаваш патенти, ни акцизи, ни лицензи ...... е те ...... като ти се иска да се пишеш на поп, да вземеш първо да станеш поп ли на, тамън сте на един акъл.

Тя е осезаващото, а не осезаваното. Може да си въобразяваш, че нещо е вътрешно, но това не значи, че осезаваш психиката, защото основната й функция е именно познавателната.

странна работа - излиза, че психиката не може да бъде опознавана .... бравос.

А те натрупват своя опит чрез четене на книги, защото няма друг начин.

в началото бе книгата, а после се появи човека - що ли ме съмнява това да е вярно.

п.п. "книгомразци" баце толкова нападки и клевети по мой адрес, та вече взех да се замислям, че комай аз съм темата на разговор, а? (;

...........

по принцип не ми се вярва чак толкова да не проумяваш, че когато се говори за "вътрешно" се има предвид "психиката" - ще се радвам, ако имаш възможност да вдигнеш малко летвата, че разговора с теб взе да става все по- безпредметен.

Аз мисля, че е важна защото чрез нея (правилната представа) ще можеш да раз-познаеш "клещите" някой ден.

Но доколкото тези "клещи" са едни неща извън мисълта, то затова спирането на мисловния процес се явява инструмент (или път) за "достигането" на тези "клещи".

И медитацията е това спиране на мисловния процес. И достигане/наблюдаване до други измерения.

ами виж противоречието - от една страна говориш за "спиране на мисловния процес", а от друга страна самите представи са следствие от мисловния процес ...... как смяташ, дали ще намериш клещите или просто собствената си представа?!

Остави представите - фактически тъкмо представата е онова, което създава всякакви каши в духовните учения. Погледни, че учителите винаги са наблягали на това да бъдеш буден, да бъдеш осъзнаващ, наблюдателен и бодърстващ - духовността се живее, да живееш в дълбоко възприемчиво състояние, а не прочитайки нещо да си създаваш представи, които да търсиш, така просто оформяш идеи, подържаш някаква идеология, а това няма да свърши работа, защото идеите и представите не осъществяват никаква промяна в теб. Представата е начин да избегнеш разбирането, можеш да имаш всякакви представи - за истината, за Бог, за нирвана, за дао, любовта, свободата, морала, нравствеността, красотата, те могат да бъдат християнски или будистки, или мюсюлмански, или атеистки, но каквито и да са погледни, че ти си все същия човек, разликата е само по периферията, във фасадата, но в действителното ти съществуване, разлика няма никаква. Каква е разликата м/у юдеи и християни - едните си пускат плитки, другите носят кръстче на вратЪ; каква е разликата м/у будисти и индуси - едните си бръснат главите, другите носят дълги коси; каква е разликата м/у атеисти и религиозни - едните вярват в свръхестественото, другите не вярват. Като цяло разликите изглеждат по- скоро, като модни тенденции - разликите м/у едни и други се състоят само в някакви интелектуални концепции, нищо повече от това, ако ги погледнеш от близо, ако станеш участник в действителния им живот, в бита им, няма да намериш нито една разлика, и едните и другите са все едни и същи, ако не се обличат различно, няма и да ги различиш.

Духовното търсене не означава да търсиш разлика в мисълта, а разлика в състоянието ти на съществуване - а представите в този смисъл са безполезни, те не могат да ти предоставят тази разлика, ти ще трябва да я осъществиш отвътре, а не да я пренесеш отвън. За това и духовното не е лъжица за всяка уста - в духовността човек се променя изкорен. а не всеки е готов за това, не всеки би се съгласил, та кой иска да се промени?!, особено като натрупаш годинки, всяка една промяна става все по- трудна за приемане, всяка една новост изглежда все по- сложна и враждебна, но животът е постоянно нов, да живееш означава да си постоянно нов и това е сърцевината на духовния път: да позволиш промяната. За това нека основата бъде опита ти, а не книгите - ако децата се учат от книги как да проходят, никога няма да проходят, ще трябва да обелиш колената, няма друг начин, животът не се съобразява с човешките писания, нито с представите ни, ще се наложи да премахнеш всички книги и лично да изпиташ всичко, без предварително постулирани представи, така един ден в медитацията си, като изключиш един "аз" няма да включиш друг и ще се случи разбиране отвъд представите и интелектуалните концепции.

...........

разбирам какво питаш, самия аз не един път съм се замислял в/у същото - уви това е въпрос, който все още е отвъд моите възможности, така да го кажа, все още не съм намерил клещите (: Единственото, което мога да споделя е какво съм чул да казват по този въпрос будите - първото е, че не бива да се доверяш на никой буда и на някоя представа :Д Защо - помисли, как би обяснил на един сляп човек, какво е светлината, как да предадеш правилно какво е светлината на човек, който никога не е виждал светлина, така че той да си създаде правилна представа за светлината? Фактически това е невъзможно и всеки духовен учител знае, че е невъзможно, за това в тези книги, които четем, те не дават обяснения, а своего рода лекове - всичките духовни практики са всъщност лекове, ако искам един сляп човек да разбере какво е светлината, аз няма да търся как да му обясна, а как да излекува очите си, за да види светлината. В духовността аргументи няма - това, което има са реално приложими практики, духовното не е философия, в/у която да градиш представи, а метод на лечение, който да събере в едно цяло съзнанието ти. Другото, което е, че ако преследваш представата си, то ще сравняваш преживяванията си с тази представа и така се оказваш в един омагьосан кръг - за това не бива да си създаваш предварително постулирана представа, а ако я създадеш, което е почти сигурно, то не бива да се привързваш към нея, защото именно поради собствената си представа, ще пропуснеш ... клещите. Ясно ти е, че когато един буда говори, той говори мъдрост, а не знание - но мъдростта изпада от своите висоти до нивото на слушателите и става знание, защото слушателите разбират думите, а не преживяването. За това стремежът на будите винаги е бил, да предадат нещо от своето присъствие, нещо от своето безмълвие, нещо от своята радост, отколкото да предадат своята мъдрост. Дори, когато говорят, те говорят само, за да те убедят да бъдеш безмълвен - думите, които ползват са с цел, да създадат безмълвно състояние на съзнанието ни, за това винаги помни: думите не са самото преживяване, представата идва от думите, не се хващай за казаното, а за онова, което се опитват да изразят, а то е неизразимо по своята природа. Това е първото - не се доверявай на будите, не защото ще те излъжат, а защото слушайки ги, ти разбираш чрез собствените си идеи, чрез собствената си визия, ти и аз не разбираме какво ни казва будата, съмнението е винаги необходимо.

Второто - докато имаш нуждата да сравниш, значи все още не си намерил. Когато притежаваш съкровище, не ти е необходимо нечие чуждо мнение, което да потвърди, че го притежаваш - примерно се влюбваш в една жена, сравняваш ли чувствата си, с прочетените стихове на някой поет или с изследванията на някой учен, имаш ли нуждата от друг човек, който да ти потвърди, че си влюбен?! Сам знаеш, че това е глупаво - ти си луд по тази жена, ти си в тази лудост, ти си тази лудост и ничие мнение не може да промени това, каквото и да ти говоря, за да те убедя, че не си влюбен, ти просто ще ми се смееш, защото това не е въпрос на аргументация, нито на представи, нито на идеи, нито на философии, нито на доказателства. То е нещо случващо се от само себе си - да си влюбен е нещо толкова естествено и нормално, че когато ти се случи, ти го знаеш от само себе си. По същия начин, когато намериш тишината, за която говорят будите, ти ще се смееш над собствените си представи, над собственото си търсене, цялата тази игра, която си играл е толкова абсурдна и нелепа, че просто ще се смееш, тишината е нещо толкова естествено и присъщо, че когато се случи, то нуждата да сравниш преживяването си с книгите, представите, будите, отпада от само себе си.

И третото нещо, това е въпроса за книгите. Вече го казах един път, но ще го повторя - съвсем не е случаен факта, че Исус не е писал нищо, че Буда не е писал нищо, не е случайна притчата за написването на Дао дъ дзин, не е случайно, че Руми пише в стихове, че Кабир пише в стихове, единици са учителите, които са писали нещо и за това си има причина. Много е трудно и почти невъзможно, човек да се ориентира по книга - аналогията с хеликоптера ми хареса, в действителност може и да успееш да се научиш как да управляваш хеликоптер по книга, но шансовете са почти нулеви, един на милион, дори на стотици милиони ще успее. Поне що се отнася до началото на духовното пътешествие, то човек наистина има огромна необходимост от учител - ролята му е от първостепенно значение, защото ако още в първата крачка сгрешиш, то продължението съответно ще е невъзможно. Щом човек се интересува от духовното, щом иска да разбере от първо лице за какво иде реч, то е силно препоръчително да си намери учител - уви, както всички знаем, това не винаги може да се осъществи, пък и възможността да попаднеш на фалшификати, които да ти обясняват, че медитацията било разсъждение са много големи. Но това не бива да те обезкуражава - учителят е необходимо и силно препоръчително условие, но не и напълно задължително. И не само, но липсата на учител си има и известни предимства, като основното е, че от една страна това ще те държи по- буден, ще бъдеш по- нащрек - има една такава работа, че когато намериш учител, то тогава пък се осланяш на неговия безспорен авторитет, започваш да го ползваш за патерица и пак продължаваш да си спиш - и от друга страна, що се отнася до духовното пътешествие, нищо не може да замени собствения опит, а и фактически, всеки учител те предизвиква да натрупаш собствен опит, а не да разчиташ на чуждия, пък бил той и на самия Буда ..... всъщност духовното пътешествие е тогава, когато именно трупаш собствен опит, по пътя на духовното всеки е сам, всеки напълно самостоятелно го извървява, няма как друг да изкатери Еверест вместо теб. Какво ще рече това - тъкмо тука е тънкостта, за която споменах в по- горните постове, а именно да имаш ясна представа, защо стъпваш на духовния път, представа за крайната цел не ти върши работа, но трябва да си наясно какво дириш в духовното, защото именно нуждата ще отговаря на търсенето ти, ако нямаш нужда от клещи, дори и да ги намериш, ще ги възприемеш за безполезни, но ако имаш нужда от клещи, дори да намериш ръжен, то сам без нуждата от друг човек да те напътства, ще се увериш, че този ръжен не ти върши работа, ще го захвърлиш и ще продължиш в издирването на клещи, като бонуса от цялата занимавка ще е този, че преминавайки през цялото това търсене, че катерейки Еверест, краката ти ще заякнат, ще станеш по- възприемчив, по- съзнателен и по- отговорен, а учителите тъкмо това провокират в теб.

1.Умът не може да се опознае, защото той е инструмент на познанието. Зад ума няма втори ум, който да опознае първия, хаха.

2.Безмълвието е състояние, в което непрекъснато се намира всяка една крава, например.

3.А разумно същество като човека да се пъне сам да седи в осъзнато безмълвие, е повече от абсурдно.

4.Медитацията е ясна ментална визия (повтарям, ментална визия) върху собствената форма на съответния обект на медитация, което се постига чрез мислене, а не чрез седене в безмълвно тъпоумие.

5.След това, ако направиш правилен извод върху информацията от сетивата

6.Осъзнаването е ментален акт и точка по въпроса.

1. ако не можеш да наблюдаваш мислите си, то това отговаря на въпроса, защо смяташ, че умът не може да бъде опознат - впрочем да вярваш, че умът не може да бъде опознат, е доста крайна и наивна вяра.

2. е явно кравите са по- умели медитатори от теб :Д

3. да абсурдно е, но и възможно.

4. перифразирайки "разсъждението е медитация в/у обекта на разсъждение" - в момента ми обясняваш, колко ъгъла има температурата, инак за другото си прав, но и сам не го разбираш - вярно е, менталната визия не отива по- далеч от формата и привидното.

5. само, че медитацията касае информацията от вътрешното - сетивата придобиват информация от външното.

6. рече и отсече - и какво да направя като бъкел на разбираш, поне почети малко психология и изобщо, вземи прояви наистина поне от малко действително научен подход, а не да развиваш празни философии без никаква полза от тях.

Проповядваш за богове и духове, за които човешкото същество няма как да знае - и наричаш това религия, но аз го наричам празни приказки, твоите имагинерни представи не са от полза, не вършат никаква работа, защото са чисто въображение, което нямам против да го наричаш познание, но е безполезно. Аз говоря за реално приложими неща, открил съм, че религията съдържа знание, което е практически проверимо, това че ти разчиташ на философстването, а не на експерименталното, си е изцяло твое решение и съвсем нямам намерение да споря по въпроси с човек, който няма никакъв емпиричен опит с тях.

медитацията е точно размишление върху предметите на медитация

повярвай, забавно е да чета за медитацията от хора, които не се занимават с медитация - вярвам, че ще е същото, ако почна да обяснявам в раздел физика, за квантова механика.

Медитацията не е гимнастика на ума, а по- скоро опознаване на самия ум - ако в своята медитация размишляваш, то се забавляваш с разни умствени трикове, но не си в състояние на медитация. Умът е механизъм, който постоянно вербализира, с годините човек научава думите, научава езика, тъй като те са необходими за да контактува с другите, с обществото, но постепенно езика става препятствие - виждаш цвете и го вербализираш, виждаш вървящ човек и го вербализираш, умът е способен да трансформира в думи всяко екзистенциално явление, този постоянен превод на предметите и битието в думи става препятствие за медитативното съзнание, което имаме по рождение т.е. медитацията е нещо съвсем естествено, то е нашето естествено състояние на съзнанието, медитацията ни е дълбоко присъща, тя не е нещо, което може да се принесе отвън. За това първото условие за откриване на медитативността е осъзнаването на постоянната вербализация и способноста да я спреш - просто съзерцаваш без да вербализираш, усещаш присъствието на нещата, без да ги превръщаш в думи, предметите съществуват, но без думи, хората съществуват, но без езика, ситуациите възникват, но без езика, това е напълно възможно и е съвсем естествено. Когато човек разбере механичния си навик за вербализация - превода на живота в думи - се получава интервал, пауза, която възниква спонтанно. Така, че главния проблем не е как да влезеш в медитация, а да разбереш защо не си в медитация, тъй като самия процес на медитация е негативен, той не добавя нищо към теб, а отнема онова, което е било добавено. Обществото не може да съществува без език, но на съществуването не е нужен - езикът е необходим, но ако не умееш да включваш и изключваш механизма за вербализация, тогава ставаш негов роб, тогава умът става твой господар. Разумът трябва да си остане в ролята на инструмент, а не на господар, инак изгубваш естественото състояние на съзнанието си - когато ти си господар, когато съзнанието е господар, тогава си в медитация. Когато ти си господаря на механизма на ума, тогава медитацията се случва. Умът и лингвистичното му функциониране не са върхът, ти стоиш по- високо от тях, съществуването също е извън пределите им, съзнанието е по- висше от езика, животът стои по- високо от лингвистиката, когато съзнанието и съществуването са в съюз, този съюз се нарича медитация.

Буда е дал пример за това - когато имаш нужда да отидеш от едно място до друго, ти трябва да си движиш краката, за да ходиш, трябва да си движиш краката, но когато стигнеш, продължаваш ли да си движиш краката ..... ако продължаваш, значи нещо не е наред, ако седейки продължаваш да си движиш краката, значи си болен. Аналогично, езикът не трябва да е навик, който ползваш 24 часа в денонощието, когато не разговаряш с никого не трябва да има език, той е просто техника за общуване, когато не общуваш, не ти е нужен, вътрешния диалог трябва да се изключи. Това е разликата - езикът е техника, медитацията не е техника. Езикът е необходим, но не може да се остава в него през цялото време, трябва да има мигове, в които човек просто съществува. Това не е съществуване подобно на живота на растенията, това не е вегитиране, тъй като в него присъства съзнанието и става по- остро, и по- живо, защото го няма езикът, който го притъпява. Езикът неизбежно се повтаря и поражда скука, колкото по- важен е за теб езикът, толкова си по- скучен. Но съществуването никога не се повтаря - всяка роза е нова роза, съвършено нова, такава като нея не е имало и никога няма да има, но наричайки я "роза", ние повтаряме думата "роза", тази дума я е имало по- рано и ще я има винаги, със старата дума, убиваме новото нещо. Животът е винаги нов, думата е винаги стара. Чрез езика ние бягаме от живота, ние изпускаме съществуването, защото езикът е винаги мъртъв, колкото повече се потапя в езика, толкова по- мъртъв става човека. Сартр е нарекъл автобиографията си "Слова" - фактът е, че ние живеем чрез думи, следователно ние не живеем. В резултат остават само серия натрупани слова и нищо повече - словата са, като фотографиите, виждаш нещо живо и го фотографираш, но самата снимка е нежива, а после правиш от мъртвите снимки албум. Човек, който не живее в медитация, е като мъртъв албум - в него са останали само словесни снимки, само спомени, нищо не е преживяно, всичко е било само вербализирано.

Да си в състояние на осъзнато безмълвие, това е медитацията - ако размишляваш, не си в медитация, защото не можеш да се освободиш от езика, с помощта на думите. Осъзнаването няма нищо общо с думите, то е екзистенциален акт, неразсъдъчен - съзнание фокусирано само в/у думите е не- медитативно, вербализиращо, само фокусираното в/у интервалите м/у думите съзнание е медитативно.

Докато човек не разбере целия този процес на вербализация, то няма как да разбере какво е медитация, а докато не разбере какво е медитация, нищо няма да разбере от духовността - можеш да си четеш колкото искаш, можеш да прочетеш всички свещени книги, но ако не си познал медитацията, нищо няма да си разбрал от тези книги. Можеш да ходиш редовно на църква, можеш да спазваш всички обичаи, можеш да носиш кръстче на врата, можеш да четеш всеки ден библията, можеш да станеш дори папа, но ако не познаваш медитацията, ако не можеш да си медитативен, то цялото ти натрупано знание е напълно безполезно - можеш да се имаш за вярващ човек, да се представяш за дълбоко религиозен човек, да влагаш големи усилия в старанието да си по- духовен, но фактически не си, в което е и парадокса, защото можеш да се представяш за неверник, можеш да се определяш, като атеист, но въпреки това, ако умееш да медитираш, то фактически си религиозен човек, пътят на духовността е медитативността, а четенето на свещени книги е бонус.

.........

"представата" се явява тогава, когато нямаш пряк досег с действителното, за това "правилна представа" не съществува - представата по необходимост е грешна. Примерно да говорим за нещо реално проверимо - да речем, че аз съм се катерил на Еверест, качвал съм се баш на върха, ти никога не си стъпвал там и аз ти разказвам за моето преживяване. Както и да ти го разкажа, каквото и да ти кажа, ти ще си изградиш ли правилна представа? Слушайки моите разкази, един ден решаваш и ти да се изкатериш на Еверест - как мислиш, като се качиш на върха, доколко преживяването ще съвпадне с представата ти? И нека имаме предвид, че все пак говорим за нещо поне от малко познато - все ще си изкачил някой връх, дори да живееш в пустинята, то ще си изкачил върха на някоя дюна, така че поне приблизително подобно преживяване вече ще имаш, някаква опитност вече ще е налице, но когато говорим за нещо напълно непознато, за нещо с което не си имал никакъв досег, примерно да речем, астронавт да разказва за космоса на човек от преди новата ера, този човек дали ще си създаде правилна представа?! ние поне гледаме разни научни предавания за космоса, така че що годе някаква правилна представа ще можем да формираме, макар че съм убеден, че ако някой ден излетя в космоса, то ще се смея над тази моя представа, но все пак ще е донякъде вярна.

Прав си, че преди всичко, човек трябва да има правилно формулирана цел, но ако не си имал никакъв досег с тази цел, с някаква действителност от тази цел, то как ще изградиш правилна представа и как ще формулираш правилно - ето християните имат за цел да влезят в рая, но какво различно от прочетеното, знаят те за рая, имат ли някакъв реален досег с нещо от този рай, аз съм ходил на Еверест и съм се върнал, значи има поне нещо реално, но кой е ходил в рая, та се е върнал да разкаже? Кой е ходил отвъд живота, та да ни разкаже какво и що се случва, след като умрем? Аз ще ти кажа как да стигнеш до Еверест и лично да провериш представата си - онзи, който твърди, че е ходил отвъд живота, че се е върнал от смъртта, ще ни каже ли как да отидем и ние?

За това не мисля, че представите, били те верни или грешни, са от някакво съществено значение, че имат някаква определяща роля - опита и разбирането нищо не може да ги замени.