Иван Д. Стоянов

Ами това е добре известно. Петър I-ви унищожава руския патриархат и превръща РПЦ в нещо като идеологически отдел към властта. Наричало се е Свети синод, били са на заплата към държавата и са работили за нея. Никаква самостоятелност, никакви идейни течения или борби, чисто чиновническа дейност. Парадоксът е, че с идването на болшевизма (по-скоро с падането на монархията) църквата успява да си върне статута на патриаршия и да си избере патриарх. Сега те много обичат да се представят за жертва на комунизма, но всъщност доста бързо намират общ език. Докато сегашната РПЦ си е отвсякъде властова структура на мно-о-о-о-го обилна държавна хранилка.

Липсваха ми компетентните мнения на Frujin Assen! Гърция - напреднала, Русия - и тя напреднала. По принцип съм атеист, но в такива моменти си казвам: "Боже, боже, ние ли те грешно молихме, ти ли ни грешно разбра!" А за сериозните участници във форума ще кажа следното: Православието е било създадено от Византийска империя поради желанието й да има собствена, независима от Римския престол църква. За оправдание на разкола са били измислени няколко незначителни външни различия, но същинската разлика е другаде. Папството винаги се е опитвало и почти винаги е успявало да бъде независимо от светска власт. Духовната му власт винаги е била нейна алтернатива, поради което то се е запазило като единен над-национален и над-държавен център. Православната църква винаги и навсякъде е обслужвала властта. Близката, конкретна власт. Роенето на властта е водило до роенето на православни църкви. Започнато от византийците църковно разцепление продължава и днес. Всяка православна държава си има поне една, а често и повече, православни църковни организации. Смесването на вярата, религията и църквата в едно е вечна, фундаментална манипулация. Шамани, лами и патриарси са правили и правят това с една единствена цел – власт над вярващите. Вярата е индивидуална, тя не може да бъде премахната или насадена насила. Религията е посока на вярата. Дали е насочена към дървета, слънцето или някое върховно същество зависи единствено от нивото на развитие на самото общество. А църквата е организация на тези, които се самообявяват за платени посредници между човека и неговото божеството. Премахването на този самозван посредник е гигантската крачка в човешкото развитие и заслуга за това има европейския протестантизъм. “Райхстагът във Вормс – пише Томас Карлайл – и появата там на Лутер на 17 април 1521 година може да се разглежда като най-великото събитие в съвременната европейска история, като истинска изходна точка за цялата последваща история на цивилизацията. Английското пуританство, Англия и нейният парламент, Америка и цялата грамадна работа извършена от човечеството през тези столетия, Френската революция, Европа и цялото й по-нататъшно развитие до настоящия момент – началото на всичко това е там: ако в онзи момент Лутер би постъпил другояче, всичко щеше да вземе друг обрат!” Премахването на църквата означава издигането на човека, а издигането на човека води след себе си издигане на общества и народи, приели тази промяна. Отделяне на църковната машинария от обществения живот доведе до огромен напредък в обществата, възприели протестантско учение. Предимствата на създаден от тях модел на държавно управление са толкова очевидни, че с времето го възприеха и католическите страни. Съвременната европейска държава, за разлика от феодалната, не се нуждае от църквата като елемент от властта. Тази промяна преобрази Западна Европа, но много по-малко повлия върху нейната източна, православна част. Тук в продължение на векове, на десетки поколения православните църкви не просто са държали народите си в изолация от духовно развитие на Запада. Всичките тези векове и поколения те са ги възпитавали като роби на властта, насаждали са им робски манталитет. При цялото съчувствие, което предизвиква у всеки човек нещастната съдба на роба, трябва да помним че в своята маса това са тънещи в невежество, духовно осакатени хора, свикнали някой друг да държи в ръцете си и най-малките подробности от живота им. Колко далеч са те от свободния и разчитащия на себе си човек, от неговите обществени и морални идеали, от неговите духовни и материални постижения! Е те това е за православието.

Ами с удоволствие, стига да знам - къде да го взема текста на поп Пунчо и с кой текст на Монтескьо да го сравнявам.

Интересното е, че в известната си книга "Сблсък на цивилизациите" Хънтингтон дели цивилизациите не на европейска и азиатска исламистка, а на "протетстанско-католическа" и "православно-мюсулманска". Не че съм му върл привърженик, но е факт, че православна страна напреднала няма. Православието е истинската пречка пред нашето цивилизационно развитие и ще бъде такава още дълго време.

Добре. Само че трябва да се помни, че тоталната деградация в османската империя не спира през 1878 г., а агонията продължава още повече от 40 години. Да се сравняме с този им период не е най-правилното, зяащото за тях това е екстремния минимум. По същия начин в началото на 90-те някой научно изчисляваха БНП на Русия като по-малък от този на Белгия. Дори не споря за цифрите, но нима това може да се възприема насериозно в нормална ретроспектива? Дистанция от век и 40 години си е много по-подходяща и затова питам - днес в какво сме изпреварили турците с толкова много, че да твърдим че сме пред тях в цивилизационно отношение? Ако сме - добре. Ако не сме - ами тогава дали наистина сме си ощетени от историята?

Мисля си, че начина по който се държат бившите имперски нации, много зависи от начина по който самите империи са се разпаднали. Най-яркият пример е Германия. основното, което се е променило там след двата разгрома в световни войни е унищожаването на т.н. "тевтонски дух", т.е. агресивната нагласа на самият народ. Поради това цялата външна политика на страната днес е много по-скромна от реалните й възможности. Турция също така е претърпяла много унизителен военен разпад, при който самото й съществуване е било под въпрос. Това, че сега самочувствието им расте, не е задължително път към ново разрастване. (Ако такова въобще е възможно в днешни дни) Русия не е претърпяла военна загуба и затова самочувствието на руснаците е много високо. Униженията от 90-те години сега се изливат във военни конфликти с беззащитни съседи като Грузия или Украйна. И си мисля, че затова ще бъдат неизбежно наказани с нов срив в държавността.

Продължавайки темата за турското/османско робство/владичество/иго, искам да повдигна такъв въпрос: А как този период се разглежда от турската история? И как гледат към нас турците? Най-вече турските турци, а не българските? Трябва да кажа, че до едно време аз не осъзнавах, че омразата към турците у нас всъщност е резултат не на "наследствена/родова памет", а на държавна пропаганда, включително и реализирана чрез училищна програма. Поради това априорно приемах че турците се отнасят към нас както и ние към тях. И първият тежък удар този ми мироглед претърпя, когато преди 16-17 години отидох за първи път на екскурзия до Истанбул. Там не видях никаква проява на каквото и да е негативно отношение към нас. Дори ме впечатли една случка, когато се обърках с колата из града и до мен се спря една кола, излезе турчин от нашите, попитаме ме на български какво търся и ме напъти съвсем почтено накъде да карам. Тогава видях, че турците нямат към нас никакво лошо отношение. И това ми отвори очите и за едни много по-скорошни събития, а имено разпадането на СССР. Там много добре се вижда същия феномен - освободилите се от имперска власт малки народи активно обвиняват за всичките си проблеми самата имперска нация. Съвсем ествествено към нея се формира и отрицателно отношение, дори омраза, сред редовите хората. Но руснаците не им отвръщат със същото. Те приемат историята както и турците - били сме велики, управлявали сме ги добре докато се научат да се справят сами, те явно не са се научили, но ние не им желаем лошото, колкото и да лаят по нас! Та! Може ли някой да ми светене всички тук - как турската история гледа към нас? Ако въобще. Преди време съм чел "История на Турция" от един френски авторски колектив, но там за нас май въобще нямаше нищо.

Нещо много ми тръгна да се самоцитирам, но преди време в едно друго свое есе (г-н boilad така и не каза, кое от моите есета нарича "пасквил") написах те такива слова: Най-забележимата разлика между успели и неуспели хора е, че първите търсят причини за своите проблеми в себе си, а вторите – в околните. Същото важи и за народите.

А бре чета аз за робството, всички възможни негови разновидности и синоними, и си мисля: А всъщност въпроса в темата е дали Българите сме ощетени от историята. Това не е ли нещо малко по-различно? Връзката тук е ясна. В понятието "турско робство" имплицитено е вградено разбирането че това положение, в което сме се намирали по отношение на една изостанала власт, ни е пречило да се развиваме. Не е ли така? Та ми е интересно следното. Вече 140 години сме си ние. Има ли някаква сфера на живот или дейности или значимо постижение, с което видимо да сме изпреварили същите тези турци. Че ако не сме ... Пак ли те ще са виновни или някой друг?

Ами какво остава на нас, простосмъртните? Във вашия пост първо ме ошашавихте с тезата си за "фактографски полюси" и "полюсни факти". Никога в живота си не съм попадал на такава. Второ, окуражихте уважаемия boilad, който веднага започна да се държи като още по-отвързано куче. И трето - ненатрапчиво подчертахте разлика в нашето служебно положение. За мен, разбира се, е чест че цял един Глобален модератор ми е обърнал на внимание, но какво е моята дума срещу Неговата? Така че какво ми остава освен да се подсмивам се под мустак? Точно като рая по време на турското робство. Нали?

А бре малко ми омръзва да продължавам тази комуникация, но все пак съм попитал нещо повече от ясно: Не виждам нито название, нито източник.

Е кой е този?

Че зададох конкретен въпрос - зададох. Но конкретен отговор не видях. Може ли да посочите название и източник?

Господин Йончев, като чета последните постове на Boilad, се чудя: аз ли го провокирам или вие го поощрявате?

Разбирам какво ми казвате. Но се заблуждавате когато казвате че го "провокирах". Честно казано, аз просто исках да го иронизирам. Скромният ми опит от форумно общение (а както виждате, аз никак не съм от активните) показва, че това е единственият начин който дава поне някакъв шанс свръхактивните "опоненти" да намалят повишената си активност. А как оценявате поста на госпожата Това не е ли "провокация", макар и не много умела. Щях да ви помоля да й го кажете "вече като модератор", но не съм наясно с вътрешните ви правила. Автор на тази тема и активен участник в нея също е "Глобален модератор". Това не е ли неговата епархия? Нямате ли му доверие че ще се справи сам? Що се отнася до мнението ви по същината на спора: то мога да ви уверя, че се заблуждавате. фактите на се разпределят по "полюси". Фактите са такива, каквито са. Това, с което се сблъскваме при изучаването на нашата история, е че много от основните изводи в нея се правят върху фалшифицирани факти. Които всъщност въобще не са факти. А истинските факти съзнателно се крият. пак с риск да се самоцитирам, ще повторя няколко думи от едно мое есе: "Най-важното, което се е случило в България за близо век и половина от най-новата ни история и което продължава да се случва и днес, е повишаването на интелектуалното равнище на нашия народ. Българският читател вече се е развил до състоянието да се задоволява с голи фактове. Задачата днес е те да му станат известни. Познаването на фактите е единствената противоотрова срещу политически и идеологически внушения. Нашата история не се нуждае от нови тълкувания или интерпретации. Тя се нуждае от обективна фактологическа основа. Другото ще се яви само. "

А за кой пасквил става дума по-конкретно?

Съгласен съм с това, като искам да добавя и още едно съображение. В България в момента върви не само процес на политическа преориентация. Върви и процес за културно и интелектуално израстване на самата нация. Както ми се е случила да пиша в едно мое есе (извинявам се за самоцитирането): Днес целите на българската държава радикално са се променили спрямо периода, през който са били формирани основните внушения на сега преподаваната история. Колкото и шум да вдига, национализмът отстъпва. Преоткриването и преосмислянето на българската история е все по-видимо, но преподаваната такава почти не се променя. Тя продължава да обслужва онази политика, която вече не съществува. Промяната е неизбежна. И не защото тази история брутално се разминава с историческата истина. Тя е неизбежна, защото тази история брутално се разминава с реалните потребности на днешната българска държава. .... Сегашната версия на българската история е създадена при други политически условия, с друго разбиране на националните интереси и при друго ниво на развитие на българите. Днес тя трябва да се промени не защото е фалшива, а защото не отговаря на днешните обществени потребности. Нейната примитивна митологичност ще направи процеса на обновяването й много по-лесен. В това вярвам и за това работя.

Моето мнение е въвсем ясно. Преподаваната днес българска история е една съзнателно и целенасочено изработена система от лъжи, създадена с цел военно-психологическа подготовка на война със съседите. Съвсем естествен резултат от нейното прилагане е оглупяването и озлобяването на преминалите през тази система поколения. "Турското робство" е само една от тези лъжи, а има и много други. Само глупав човек може изкрено да вярва в такива лъжи. Само мошеник може да пропагандира тази система за оглупяване. Виждам своята задача просто в това да казвам истината. Заблуденият ще разбере и ще престане да бъде глупак. Мошеникът ще лъже с по-малко наглост. Това е което се старая да правя. А който иска да се обижда - винаги ще си намери повод.

Понякога си позволявам да кажа на глас, че у нас не е възможно един човек да е едновременно умен, честен и националист. Ако е наистина националист, опциите са само две - или е умен мошеник, или е честен глупак.Но и в двата случая - много вреден и за страната, и за всички нормални хора.

Доколкото разбирам, по отношение на страха и несигурността през османско време е имало два ясно изявени периода. Единият е преди заселването на черкезите, другият е след пристигането им. За първия период моето виждане съвпада и дори донакъде се базира на следните думи на Захари Стоянов от неговите "Записки": “Турското правителство при всичката си деморализация винаги е държало страната на народа срещу тиранията на различни забити, аени, чорбаджии, па дори и на подвластни князе. Много паши и каймаками са били изгонвани и сваляни от своите постове следствие на най-малкото оплакване от страна на населението, без разлика на вяра и народност. Достатъчно е било един махзар, и забитинът отивал да се не види. Чумата на търновските кадии са били няколко бебровски мюзюхири, които са си играели с тях, както си искат. В Сопот, Калофер и Панагюрище мюхдюрите не са смеели да доведат и своя любим харем от страх да не разсърдят населението. Когато някой от подвластните, сръбският напр. или румънският княз, са поискали да покажат зъб на народа, ние виждаме, че Турция заема страната на слабите. И така турските халифи с белите чалми са се съобразявали много по-добре с евангелието, отколкото християнските господари, на които скиптърът и короната са били покрити с кръстове и с изречения от същото това евангелие.” Що се отнася до втория период, то тук не познавам по-добра аргументация от тази на Иван Хаджийски в неговата "Психология на Априлското въстание". Там той отделя огромно внимание на ролята, която черкезите са изиграли за промяна на настроенията на българите. По памет (сега не мога да ровя в самата книга за точен цитат) мога да кажа, как самият той е питал всички живи още тогава участници в Априлските събития дали са щяли да въстанат, ако не бяха черкезите и винаги отговорът е бил само един: "Никога!" Но все пак отново. И самият WARLORD на няколко пъти е посочвал, че никой не оспорва нуждата от национална свобода и от самата освободителна борба. Обвиненията в отричането на тези базови цености се сипят най-вече от патриотарите, които приписват на своите опоненти какви ли не смъртни грехове. Включително и възторг от самата османска власт по нашите земи. Ето и на мен господин boilad не се е посвенил да напише: Човекът явно търси и прави скандал. И като последица - опорочаване на самата дисусия. Как да си говориш с такива?

Прочетох последните постове на уважаемите ми опоненти и се сетих за един стар детски виц. Върви един човек по улицата с бакърен леген и го лупа с всичката сила с някакво желязо. Олелията, естествено, е неимоверна. "Какво правиш?" го питат всички. "Гоня крокодили". "Ма тука нема никакви крокодили!" "Нема, щото ги гоня!" Като гледам, господата boilad и Frujin Assen правят нещо такова - борят се с турското робство, та пушек се дига. И бележат успех след успех. Поради което на въпросното робство не му остава нищо освен да бяга и крие. Така се е разбягало и изпокрило, че някои хора започват да губят бдителност и дори да се съмняват в неговото съществуване. Очевидно, самите тези хора са подведени от но явно стават все повече и повече. Чудя се само къде да сложа мене си - сред малоумничета или сред пропагандисти? Последното ми се види някак по-престижно, но има нюанс. Малоумници съм срещал, поради което не се съмнявам в тяхното съществуване. Но протурска пропаганда ... Досега не съм чул, видял или чел за някакъв факт на такава в реалния живот у нас. Ако някой може да ме светне с някакъв пример, много ще съм му благодарен. Нали разбирате - да не се окажа единствен такъв. А дотогава - всички на борба с турските крокодили!

Винаги ми е приятно, когато опонентите пишат откровенни глупости. Също така ми доставя и удоволствие когато успея да затворя устата на някой от тях. А най-хубавото е че те никага на свършват - а си затапил единия, веднага се обажда другия. Левски и Ботев няма как да са имали хомосексуална връзка най-малкото защото никога в живота си не са се виждали. Но "добрите езици", в случая родоначалник на българската историческа пропаганда Захари Стоянов е решил да измисли известното писмо за живота им в някаква румънска воденица, та оттогава тази лъжа я носят и разнасят всеки и всички. Интересен въпрос е защо на Захари му е трябвала и такава измама? Отговорът е ясен - не съществуват никакви положителни прижизнени отзиви за Левски. Едва ли не единственият, при това явно отрицателен, е в писмото на Христо Георгиев: "Дяконът е онзи, който праща фалшивите писма на Райнов… Дяконът е същият като Райнов, и двамата за пари биха продали и бащите си.” Въпросният Теофил Райнов е връстник и съгражданин на Левски от Карлово, откровен мошеник и измамник, а в писмото се визира съвместна финансова измама, която се въртяли сред имиграцията. Любовта на Левски към парите всъщност е станала и причина за неговата гибел. Хванат е около Ловеч където отивал да прибере парите, които си е присвоил от организацията и заровил в двора на поплукановата къща. Затова и питах уважаемия boilad за Ловешкото съкровище, но той неще се покри ... Е, ако не той, то със сигурност още по-уважаемият Frujin Assen ще обясни колко съм неправ. Нали?

Юристите имат една интересна приказка: "Лъже като очевидец!" Отдавна не съм попадал на таква комбинация от информираност и манипулативност, каквато демонстрирате в постовете си. Поздравления! Ако трябва да ги разгледаме по точки, то те са прекрасни помагала в изкуството на пропаганда. Да почнем с измишльотина за Колю Бешков, която може да повтаряте до безкрай. Да провокираш опонента да се поти с абсолютно безмислена теза - евала! Второ - не съм използвал израза "малолетното чираче", което е поставено в кавички все едно е цитат. Въпросът за възрастта на момчето повдигат не критиците на Левски, а неговите защитници. И то го повдигат точно за да отклонят вниманието на публиката от иначе съвсем беспорен факт - че Левски е извършил убийство на невинен човек при грабеж в къщата на друг невинен човек. Що се отнася до показанията на Общи и Витьов, то между тях има огромна разлика. Общи не е участвал в обира, по никакъв начин не е заинтересуван да изкривява известните му факти. Докато Ветьов като съучастник буквално се бори за живота си и се старае да се обели максимално. Общи никой не го е питал за възрастта на убития, докато Ветьов е питан изрично. Самият Ветьов непрекъснато използва думата "момче", а на изричен въпрос за годините отговаря - "18 - 20 години". За разлика от него Общи разказва само това, което е чул лично от Левски. Ценното в неговите показания е че претърсването на къщата е извършено от Левски и Ветьов СЛЕД убийството. Т.е. Левски отново лъже в писмото си до Каравелов, че виковете на момчето са събрали тълпа пред къщата и е трябвало да се промъква с викове на турски. Впрочем, ето ги самите текстове: Ветьов: “Имаше двор на една къща, заграден с дъсчена ограда, две дъски от оградата бяха извадени. И оттам, Левски пред мене, аз зад него, минахме през оградата. Остави ме отвътре в двора да наблюдавам, а той влезе вътре в къщата. После излезе, дойде при мен и рече: “Много пари не можах да взема, намерих малко пари, стой да почакаме да дойде стопанинът на къщата, той е богат човек, да измъкнем повече пари!” В това време портата се отвори и дойде слугата на стопанина на къщата. Веднага Левски го хвана и завлече в една стая под сайванта. Момчето започна да вика. Левски заби камата си в корема на момчето-слуга; после удареното момче започна пак да вика”. Общи: “По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. Левски донесе книжата. … Той разказа събитията по ловчанското нападение. – Как ви разказа той случката по ловчанското нападение? – Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари за комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщата, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная”. А най-интересното е - какво е правил Левски със събираните от комитетите пари? Някои още по-зли езици казват че той просто ги е присвоявал. Някои дори си припомнят за "Ловешкото съкровище". Един факт, който е тотално забравен от официалната история вече половин век. Сигурно знаете и ще искате да споделите нещо по въпроса?

Името Стойчо Гиргинов присъства в академичната литература, затова е и се използва. Като питаш някой историк - "Кой е Стойчо Гиргинов", се сещат веднага. Ще пробвам някой ден с "Колю Бешков", да видим дали някой ще познае. Що се отнася до възрастта му, то позоваването на Левски е малко кощунствено. Той добре е разбирал какво е направил, та във въпросното писмо до Каравелов лъже на всяка дума, камо ли за възрастта на убития и за обстоятелства на убийството. Ако казва нещо истинско, то това е причината за убийство - "на каже кои са биле". Защото въпросното момче лично е познавало Левски и го е знаело кой е. Знаел е, защото преди това е слугувал в къщата на Иван Драсов. Към момента на случката последния е заминал за Чехия, като злите язици разправят, че основната причина за това заминаване е било това, че Левски е задирял жена му. Има ли нещо такова в литературата, а? Що се отнася до Иван Кишелски, то този въпрос наистина е от сериозните. Да, той е направил кариера в руската армия, само че не просто кариера. Бил е ръководител на руското разузнаване за България и не просто "подържа връзки с революционери". Затова името му е и дебело задраскано от нашата история. Аз познавам само два източника, които са му посветени и двата са от чужденци. Единият е "Иван Кишелски и неговият "проект на безсмъртно общество" от Филип Шашко, публикуван в "Исторически преглед" още през 1972 г., в кн. 3. При цялата си славянска фамилия Шашко е американски автор. Второто е книга " Генерал Иван Попкиров Кишельский - один из достойнейших болгарских патриотов", издадена в България на руски език от Римма Бицаева-Стоянова. Аз друго писано за него не знам, освен че има личен фонд в НБКМ. Та интригата при Кишелски е че точно той е създаделят на руска разузнавателна мрежа, известна в нашата история като "революционни комитети" на Левски. Номиналният ръководител е бил Каравелов, а Левски - само един от резидентите, макар е докладвал директно на Кишелски. Та това със сигурност все още не се преподава в българските училища, нали?

Приятно е да се види, че знаете кой е Стойчо Гиргинов. А знаете ли кой е Иван Кишелски?